— Това… беше престараване на моя пиар.

— Това беше лъжа. – Гневът й избухна ведно с проблясването на светкавицата. – Ти си лъжец и измамник. Имаше стотици възможности да го опровергаеш, но никога не го направи.

— Защо си толкова враждебна? Какво трябваше да кажа според теб?

— Истината – изстреля Джорджи и още повече скъси разстоянието помежду им. – Но в такъв случай щеше да изглеждаш още по-голям негодник в очите на хората, а ти не би могъл да го понесеш.

Ланс толкова се сащиса, че започна да заеква:

— Ти ли… ти ли ще ми говориш за негодници? Как можа да се омъжиш за онзи задник?

— Лесно. Той е страстен любовник и ме обожава. – Истина и лъжа ръка за ръка.

— Но ти винаги си го мразила. Не разбирам как е могло това да се случи.

— Понякога има само една крачка от омразата до великата страст.

— За това ли е всичко? Секс?

— Определено. Или поне отчасти, но тази част е голяма. И като казвам голяма, имам предвид наистина много голяма.

Това беше удар под кръста. Фактът, че Ланс не беше много надарен от природата, никога не я бе притеснявал, но тормозеше него и тя би трябвало да се засрами от злорадството си. Обаче не изпитваше никакъв срам.

— Брам е ненаситен. Напоследък прекарвам толкова време гола, че се чудя как още не съм забравила да се обличам.

Ланс винаги бе отказвал да признае за съществуването на проблеми в сексуалния им живот. И сега се извърна и се зае старателно да изучава мавританската резба по полицата на камината.

— Не искам да се карам с теб, Джорджи. Ние не сме врагове.

— Помисли си пак.

— Само ако бе върнала някое от обажданията ми… вината и без това достатъчно ме разяжда. Не проумявам как е успял, но съм сигурен, че някак си те е заставил да извършиш това безумие. Искам да ти помогна. Да ти помогна да се измъкнеш от тази задънена улица.


— Очарователно. Само че аз не се нуждая от помощ.

— Фактът, че си се омъжила за него… – Ланс се извърна с лице към нея. – Нима не разбираш? Не само е лошо за теб, но обезценява това, което беше помежду ни.

Джорджи беше толкова потресена, че отначало изгуби дар слово. После се засмя.

Бившият й съпруг сякаш целият се изду – истинско въплъщение на оскърбеното достойнство.

— Не е смешно. Ако той беше порядъчен човек… Нашите отношения бяха искрени и честни. Само защото бракът ни не продължи дълго, не означава, че любовта помежду ни не е била истинска. – Ланс се отдалечи от камината. – Ако си се омъжила за Брам по своя воля – което ми е много трудно да повярвам, ти си опетнила нашата връзка и си уронила собственото си достойнство.

— Добре, струва ми се, че визитата ти тук продължи твърде дълго.

Но Ланс вече бе набрал скорост и нищо не можеше да го спре.

— Той е играч. Мързелив, без никаква цел в живота. За бога, та този тип не само е алкохолик, но и наркоман! Пълен боклук!

— Махай се от тук!

— Ти няма да ми кажеш истината, нали? Все още си твърде ядосана. Тогава ми отговори честно… Ти какво щеше да направиш на мое място? Ако срещнеш любовта на живота си, докато си омъжена за друг? Ти как би постъпила?

— Отговорът е много лесен. На първо място никога не бих се омъжила за някой, който не е любовта на живота ми.

Ланс потрепери, сякаш го бе зашлевила.

— Зная, че смяташ, че стореното от мен е непростимо, но те моля да го погледнеш от друг ъгъл. Опитай се да разбереш, че между мен и Джейд никога нямаше да се случи нищо, ако ти не ми беше показала какво означава истински да обичаш някого – с цялото си сърце.

От подобна наглост Джорджи не знаеше дали да се смее, или да плаче.

Ланс подръпна четинестата си брада.

— Осъзнавам, че е трудно да се разбере, но без теб никога нямаше да узная на какво е способно сърцето. – Понечи да протегне ръка към нея, ала нещо в очите й навярно го накара да размисли. – Джорджи, ти ми вдъхна смелостта да обичам Джейд с любов, която тя заслужава. С която аз заслужавам да обичам.

Завладя я някакво странно любопитство.

— Сериозно ли говориш?

— Вече ти казах колко съжалявам, задето те нараних. Никога не съм искал да ти причиня толкова голяма болка.

Тя неведнъж бе виждала същото умилително изражение на лицето му, когато гледаше новините, четеше особено трогателна книга или посещаваше приют за бездомни животни. Ланс винаги е бил сантиментален. Веднъж дори го бе видяла как се просълзи на някаква реклама на бира.

— Не можеш да си представиш колко смелост ми бе необходима да те напусна – продължи той. – Но моите чувства към Джейд… чувствата на Джейд към мен… бяха по-силни от нас двамата.

— „По-силни от нас двамата” ли каза?

— Не зная как да го обясня. Ти ми показа пътя към любовта и аз съм ти задължен за всичко. Явно няма да ми кажеш как си се озовала в тази невъзможна ситуация с Брам. Това е твоят избор. Но независимо от всичко аз искам да ти помогна. Позволи ми да го направя за теб. Моля те, Джорджи. Позволи ми да ти помогна да се измъкнеш от тази каша.

— Но аз не желая да се измъквам. – Още една гръмотевица, този път по-близо, разтресе прозорците.

— Двамата с Джейд го обсъдихме. Тя има къща в Ланай*. Мястото е напълно уединено. Напусни го, Джорджи. Замини за там за няколко седмици, ще си починеш и след това… – Вдигна ръка, макар че Джорджи не бе казала нито дума. – Ще ме изслушаш ли? Зная, че отначало ще ти се стори странно, но обещай да ме изслушаш.

[* Един от Хавайските острови. – Б.пр.]

Тя се втренчи в него.

— За нищо на света не бих пропуснала нито дума от това интересно предложение.

— Мисля, че двамата с Джейд открихме начин да превърнем случилото се между трима ни в нещо хубаво. Нещо наистина изключително, което ще помогне да се възстанови репутацията ти.

— Не знаех, че репутацията ми се нуждае от възстановяване.

— Нека да го кажем по друг начин – това ще накара хората да забравят, че някога си била омъжена за Брам Шепърд. – Ланс отново подръпна гривната. – Ти, Джейд и аз… имаме шанс да направим нещо добро. Нещо, което ще… послужи за пример на целия свят. Обещай ми, че няма да бързаш да откажеш, докато не си помислиш сериозно. Това е всичко, за което те моля.

— Напрежението от тази неизвестност направо ме убива.

— Ние – Джейд и аз – искаме да дойдеш с нас, когато се върнем в Тайланд.

Този път гръмотевицата разтърси цялата къща.

— Да дойда с вас?

— Съзнавам, че звучи налудничаво. Отначало и аз така си помислих. Но колкото повече го обсъждахме, толкова по-ясно осъзнавахме, че ни е дадена златна възможност. Имаме невероятния шанс да покажем на света по най-убедителния начин как хора, за които се предполага, че са врагове, могат да живеят в мир и хармония.

Джорджи не знаеше дали да повърне, или да изпие една кока-кола.

Дъждът забарабани по прозорците.

— Пресата направо ще лудне – не се отказваше Ланс. – Ти ще изглеждаш като светица – всички ще забравят за безумния ти брак. Каузите, на които сме се посветили двамата с Джейд – благородни каузи – ще привлекат повече внимание. Но най-хубавото е, че хората от цял свят ще преосмислят личните си вражди и религиозни борби. Може би няма да успеем да променим света, но ще е едно добро начало.

— Нямам думи.

Вратите се отвориха и гостите от верандата се изсипаха в стаята. Очевидно Брам и Мег не бяха съобщили новината за появата на Ланс, защото всички, един по един спряха да говорят и се вторачиха втрещено в тях. Най-накрая Рори наруши мълчанието.

— Вие, приятели, наистина умеете да устройвате невероятни купони.

— Напълно се присъединявам. – Лора не можеше да откъсне очи от Ланс, който щом видя Пол, тутакси разцъфна в усмивка.

— Пол, радвам се да те видя отново. – Прекоси стаята с протегната ръка. – Липсваше ми.

— Ланс.

Джорджи остана потресена, че Пол само стисна хладно ръката на бившия си зет, вместо да падне на колене и да умолява Ланс да се върне при нея. Но сигурно вече го бе направил.

От кухнята се появи Чаз с пламнали страни, с поднос с чаши и чиния с домашно направени шоколадови трюфели. Арън я следваше по петите с чайника. Чаз не можеше да откъсне очи от Ланс и едва не се спъна в килима, преди да остави подноса.

— В колата н-навън има някой – запелтечи тя.

— Това е Джейд – изведнъж се засуети Ланс. – По-добре да тръгвам.

— Довел си тук Джейд? – Сякаш рояк пчели зажужа в главата на Джорджи.

— Нали ти казах – припомни й Ланс. – Дойдох тук направо от летището. Колата е със затъмнени прозорци. Никой не може да я види.

В стаята се възцари гъста тишина, с нож да я режеш. Брам пристъпи напред.

— Засрами се, Ланселот! Как си могъл да оставиш съпругата си в колата. – Очите му се присвиха застрашително. – Донеси ми един чадър, Чаз, за да отида да я поканя вътре.

Джорджи се вцепени. Сигурно й се бе причуло. Но не беше така. Брам беше ядосан и реагираше по типичния си импулсивен, вироглав маниер.

— Не мърдай от мястото си! – изсъска Пол и му препречи пътя.

Брам стисна челюсти и вирна упорито брадичка.

— Това е купон. Колкото повече, толкова по-весело.

Джорджи го ненавиждаше, но се предполагаше, че го обича и не можеше да издаде истинските си чувства пред толкова много свидетели. Трябваше да покаже как една жена, отново щастливо омъжена, ще посрещне съперницата, която й бе откраднала бившия съпруг идиот.

— Чаз, докато отиваш да вземеш чадъра на Брам, не забравяй и пистолета, за да се самоубия.

Явно бе уцелила правилната реплика, защото Рори се ухили:

— Това е най-забавното парти, на което съм била от години.

— Абсолютно! – подкрепи я Лора.

— Оправи си косата – прошепна Мег на Джорджи, когато Брам и Чаз изчезнаха, последвани от Ланс. – И си освежи червилото. Бързо!

— Да не си посмяла! – Ръката на Рори се стрелна напред. – И така си много красива.

— Рори е права – съгласи се агентката й като истинска подлизурка. – Джейд Джентри не може по нищо да се мери с теб.

Мег завъртя очи.

— Да, с изключение на най-прекрасното лице във Вселената, убийствено тяло и бившия съпруг на Джорджи.

— Действително – изпъшка Джорджи и рухна съкрушено върху дивана. – Трябва ми само пистолет.

Пол се приближи забързано към дъщеря си.

— Ела с мен, Джорджи. Не бива да се подлагаш на това.

Ненавременната заповед на баща й подейства като червено на бик, изпълвайки я с решителност да направи точно обратното.

— На нищо не се подлагам. Джейд не означава нищо за мен. – Отявлена лъжа. Само защото Джорджи бе престанала да обича Ланс, това не означаваше, че ще прости на него или на Джейд. Душата й жадуваше за отмъщение.

След няколко минути в гостната се появи Джейд. Сякаш огромен невидим прожектор осветяваше зашеметяващата й красота. Защо Джейд трябваше да е толкова божествено великолепна? Каква ирония на съдбата… Повечето кинозвезди мъже изглеждаха по-добре на екрана, отколкото на живо, а пък жените звезди приличаха на болни от енцефалит – с глави прекалено огромни за кльощавите им тела. Но не и Джейд. На живо тя беше неотразима, сякаш отново бяха оживели красавиците на някогашния Холивуд: огромни очи на сърна, като на Одри Хепбърн, фантастичните скули на Катрин Хепбърн, порцелановата кожа на Грейс Кели. Лъскавата й права тъмна коса обрамчваше съвършеното сърцевидно лице без следа от грим. Гърдите й бяха големи, но не вулгарно огромни. Тънка талия и дълги стройни крака. Тя не беше толкова висока като Джорджи, но се държеше с такава властна увереност, че Джорджи едва успя да овладее ужасяващото усещане, че се спаружва с всяка изминала минута.

Ланс стоеше от лявата й страна, а Брам – от дясната. Пол излезе напред, за да я поздрави и закри дъщеря си от погледа й. Случайно или преднамерено – кой ли можеше да каже?

— Аз съм Пол Йорк. Доколкото разбрах, идвате направо от летището.

— Имах чувството, че летим цяла вечност. – Също като Ланс и тя изглеждаше уморена, с разрошена коса. Макар и малко омачкани, черният прав панталон и черната блуза без ръкави изглеждаха много шик. По нищо не можеше да се отгатне, че тази жена само преди месец е изгубила бебето си. Тя пристъпи настрани, опитвайки се да надзърне зад гърба на Пол. Несъмнено търсеше Джорджи, за да я удостои с голяма шибана прегръдка. За щастие, точно в този момент иззвъня мобилният й телефон. – Трябва да се обадя. Двама от хората ни в самолета са тежко болни.

Смъкна от рамото си чантата торба, извади телефона и се отдалечи встрани. Лора си доля кафе, а Мег грабна един трюфел от подноса. Брам се насочи към Джорджи, която се надяваше, че няма да се приближи прекалено, защото тогава нямаше да устои на изкушението здравата да го изрита.

Рори се намеси, за да разсее напрежението.

— Лора, чух, че се стараеш да уредиш участието на Джорджи в новия проект на Грийнбърг? Оригинален и забавен сценарий. Жалко, че нашето студио не успя да откупи правата.

— Филмът за бимбо вампирката? – смръщи нос Мег. – Мама спомена за това.

— Джорджи е идеална за ролята – намеси се Пол.

— Джорджи не проявява интерес – отсече Брам. – Омръзнало й е да играе в комедии.

Той беше прав, но Джорджи беше бясна.

— Лора ми е уговорила среща с Грийнбърг – заяви напук, явно не само той беше незрелият в този брак.

Докато говореше по телефона, Джейд изглеждаше все по-развълнувана, но до тях достигаха само откъслечни думи. Накрая тя затвори телефона и се върна при Ланс. Идеалните й вежди бяха мрачно смръщени.

— Имам лоши новини за Дари и Елън. Помниш ли избухването на епидемията от ТОРС във Филипините? Лекарите се опасяват, че са се заразили.

— ТОРС? Господи… – Ланс улови ръката й – двама срещу целия останал свят. – Ще се оправят ли?

— Не зная. В момента са изолирани и натъпкани с антибиотици.

— По-добре веднага да отидем в болницата.

— Това е невъзможно.

— Разбира се, че е възможно. Ще влезем през задния вход.

— Проблемът не е в това. – Джейд пъхна телефона в чантата си и отметна косата си през рамо. – Никъде не можем да отидем.

Ланс погали ръката й.

— Какво искаш да кажеш?

— Току-що разговарях с директора на Окръжния отдел по здравеопазване. От болницата са му се обадили. Изследванията на Елън и Дари ще са готови след четирийсет и осем часа, а дотогава те не са сигурни дали наистина са болни от ТОРС. Но независимо от резултатите, всички, които са били с тях в самолета, са под карантина – каза Джейд и огледа разтревожено стаята. – Както и всички, с които ние сме били в контакт през това време – додаде тя.

В стаята се възцари мъртвешка тишина. Джорджи почувства, че й се завива свят, а Брам застина като статуя.

— Но това не се отнася за нас, нали? – обади се накрая Пол.

— Боя се, че се отнася.

Брам не помръдна.

— Да не би да ми казваш, че всички трябва да останем тук – в моята къща – през следващите два дни? Та ние почти не сме били в контакт с нито един от двама ви.

— До вторник сутринта – напрегнато изрече тя. – Каква ирония, нали? – Погледът й се отмести към Джорджи.

— Невъзможно – възкликна Лора. – За понеделник имам насрочени няколко срещи.

— Утре двете с мама ще ходим на езда – намръщи се Мег.

— Щом ще съм под карантина, предпочитам да остана в своята къща. – Рори се огледа за чантата си. – Ще мина през задната портичка.

— По-добре първо се консултирай с Отдела по здравеопазване – посъветва я Джейд. – Те са доста строги. Сигурна съм, че преди това ще се наложи да освободиш целия персонал.

Рори заряза търсенето на чантата си, спомнила си изведнъж за влиятелните особи от киноиндустрията, които й гостуваха.

Чаз взе кафеника от Арън и се обърна към Брам.

— Какво е ТОРС? Никога не съм го чувала.

— Тежък остър респираторен синдром, атипична пневмония, наричат го още „пурпурна смърт” – отговори Арън вместо него. – Сериозна болест, поразява белите дробове. Изключително заразна. Преди няколко години имаше пандемия, която уби стотици души, а хиляди се разболяха. Пандемията е епидемия, но в много по-голям мащаб.

— Зная какво е пандемия – сопна се Чаз толкова ядосано, че Джорджи разбра, че лъже.

— Това са глупости – отсече Брам. – Ланс не е стоял в къщата повече от петнайсет минути. И, бог е свидетел, че никой не го е целувал.

Джейд отново отметна кичур коса през рамо.

— Обясних го на шефа на Дирекцията по здравеопазването, но той остана непреклонен.

Лора извади мобилния си телефон.

— Кажи ми номера. Аз ще сломя непреклонността му.

Но тя не беше единствената персона в стаята, решена да действа. Останалите – Брам, Пол и Рори – вече също бяха извадили телефоните си. Арън погледна към Джорджи и последва примера им. Ланс се озърна наоколо.

— Всички не могат да се обадят едновременно.

— Аз ще се обадя – заяви Рори. – Имам доста влиятелни връзки.

През следващия половин час Джорджи седеше мълчаливо, докато останалите слушаха разговорите на Рори със служителите от Отдела по здравеопазването, а след това и със самия кмет. Накрая бе принудена да признае поражението си.

— Никакви връзки няма да помогнат. Случаят има политическа окраска. Тъй като са замесени знаменитости, никой не желае да поеме отговорността, ако ситуацията излезе извън контрол. Естествено, те се презастраховат, но изглежда, през следващите два дни ще бъдем затворници в тази къща.

Един по един присъстващите отправиха многозначителни погледи към Джорджи, опитвайки се да отгатнат реакцията й на тази невъзможна ситуация – необходимостта да прекара две денонощия в компанията на бившия си съпруг и новата му жена. Скутър Браун щеше да знае как да се справи. Скутър винаги се измъкваше от трудни положения. Чудесно. Нека оставим тази малка наперена кучка да измисли изход.

Въплътила се в образа на Скутър, Джорджи се надигна от дивана.

— Нека се опитаме да извлечем най-доброто от неприятната ситуация. Да си устроим голям купон. Ще бъде забавно.

— Фризерът е зареден догоре, така че храната няма да е проблем – включи се Чаз в играта.

— Имам нужда от питие – въздъхна Брам примирено.

— Сигурна съм, че имаш – процеди Джорджи, преди да успее да се спре, което означаваше, че Скутър мигом трябваше да се притече на помощ. – Страхотна идея, скъпи. Отвори няколко бутилки.

— А къде ще спят всички? – обърна се Чаз към Брам.

Джорджи си каза, че би трябвало да предложи на Пол да сподели една стая с Ланс. Сигурно щеше да му е много приятно да пообщува с любимия си бивш зет.

Постепенно всичко се нареди. Мег настоя да спи на дивана в кабинета на Брам, предоставяйки спалнята в къщата за гости на Рори и Лора. Пол щеше да се настани в кабинета на Джорджи. Спалнята за гости, която досега обитаваше Джорджи, се предоставяше на Ланс и Джейд. Наложи се Джорджи да обясни, че я използва като гардеробна и трябва първо да вземе оттам вещите си. След кратък спор шепнешком Чаз с неохота се съгласи да приюти Арън във всекидневната на апартамента си. Което означаваше, че Джорджи трябваше да се сгуши в леглото на съпруга си. Перспективата беше толкова разстройваща, че се наложи Скутър отново да се притече на помощ.

— Мисля, че вятърът стихва – обяви жизнерадостно тя. – Хайде да запалим огън на верандата. Може дори да си направим маршмелоу.

— О, не – изрече провлачено Скип.

Рори се обади на икономката си и я помоли да опакова в една найлонова торба тоалетните й принадлежности и малко дрехи и да я остави до портичката в задната ограда. Мег даде назаем на Лора една от нощниците си. Джейд обяви, че спи гола, така че не се налагало Джорджи да й търси нощница. Чаз и Арън разпределиха хавлиите, кърпите, спалните чаршафи и четките за зъби. Докато край нея кипеше тази трескава дейност, Джорджи се опитваше да се пребори със завладялото я усещане за нереалност.

След като бурята отмина, Мег поведе Рори и Лора към къщата за гости, а Брам притича под ситния дъжд, за да вземе вещите на Рори. Пол си наля чаша коняк и се настани на терасата. Ланс и Джейд обявиха, че искат да се измият след дългото пътуване, и Арън ги заведе на горния етаж.

Джорджи се впусна да помага на Чаз в разчистването, но намесата й не бе приета радушно. Не след дълго чу шума на душа в банята си, който след двайсетина минути спря.

Един душ за двама. Колко мило.

Всичко в нея кипеше. Не й стигаше ужасът, че Ланс беше в къщата, а и присъствието на Джейд правеше ситуацията още по-непоносима. И за всичко беше виновен Брам.

Джорджи се затвори в неговата спалня. Не след дълго превърна еркерната кула в другия край на стаята в свое убежище. Инкрустирана дървена масичка между две кресла, лампа с масивна бронзова поставка, осветяваща шезлонг, тапициран с плюшена дамаска в шоколадов цвят, в идеален тон със стените с груба мазилка с цвят на кафява елда. Шезлонгът беше предназначен само за един човек и тя смяташе да спи в него. Леглото на Брам беше за секс, а не за среднощна близост.

Младата жена отиде до прозореца и зарея поглед надолу към мократа от дъжда алея за коли, водеща до предната порта. При все че минаваше полунощ, различи най-малко две коли, паркирани на улицата. Неуморните папараци бдяха на своя вечен пост, навярно молейки се за вълшебната снимка, която ще им донесе цяло състояние.

Отделът за здравеопазване разполагаше с имената на всички, намиращи се под карантина, така че новината много скоро щеше да се разчуе. А и те бяха длъжни да направят изявление за медиите. Джорджи вече виждаше крещящите заглавия: ”Старите проблеми забравени!”, „Едно голямо щастливо семейство!”. Ланс най-после щеше да получи това, което искаше – публичното й опрощение за греховете му.

Джорджи подпря буза в рамката на прозореца и се запита какво би било през целия си живот да говориш само истината. Ала в града, в който тя живееше, това бе невъзможно. Холивуд беше изграден върху илюзията, фалшиви фасади и улици, водещи за никъде.

Вратата зад нея се отвори. Джорджи чу обичайното подрънкване на ледени кубчета и долови уханието на дъжд.

— Не очаквах да стане така, когато я поканих в къщата. Наистина съжалявам.

Спонтанното и искрено извинение малко потуши гнева й.

— А какво точно очакваше да стане?

— Виж, бях ядосан. – Той говореше тихо, за да не чуят неканените гости в съседната стая. – Откъде изобщо се взе този тип? Не можех да понеса мисълта, че Джейд го чака в колата, изпълнена със съжаление към теб, въобразявайки си, че си толкова съсипана от великата им любов, че нямаш смелост да я погледнеш в шибаните очи. Това наистина ме изкара от нерви.

Казано така… При все това дразнещият му властен маниер толкова напомняше на бащиния й.

— Все пак не ти трябваше да вземеш това решение.

— Но ти нямаше да го сториш. – Брам започна да разкопчава копчетата на мократа си риза. – Писна ми да се свиваш уплашено всеки път щом се спомене името й. Къде ти е гордостта? Престани да вярваш, че тя е по-добра от теб.

— Аз не…

— Да, вярваш. Джейд може и да е по-добра в някои неща. Със сигурност умее много по-добре от теб да краде чужди съпрузи. Личността на Джейд, нейният характер или постъпки нямат нищо общо с теб. Порасни най-сетне и започни да живееш добре в собствената си кожа.

— Точно ти ли ме съветваш да порасна?

Но той не бе свършил с мъчението.

— Джейд и Ланс са родени един за друг. Той е точно толкова неподходящ за теб, колкото и…

— Колкото и ти?

— Точно така. – Брам отпи голяма глътка от чашата си.

— Благодаря за психологическия анализ.

Джорджи грабна пеньоара и нощницата, които бе извадила преди това, и се запъти с гневни крачки към банята, за да се преоблече. Но докато миеше лицето си, беше принудена да признае, че Брам има добро и разбиращо сърце. Беше поканил Джейд в дома си от някакъв извратен негов стремеж да я защити. Не би могъл да предвиди последствията.

Когато излезе, го завари да лежи в леглото, подпрян на възглавниците. Беше само по боксерки, чиято белота контрастираше със загорялата му кожа. Беше отметнал завивките, а върху гърдите му бе подпряна книга. Да види Брам Шепърд да чете книга, бе достатъчно удивително, ала още по-смайващо беше, че на носа му бяха кацнали очила без рамки. Тя се закова на място.

— Какво е това?

— Кое?

— Ти носиш очила?

— Само за четене.

— Имаш очила за четене?

— Какво лошо има в това?

— Хора с татуировки не би трябвало да имат очила за четене.

— Не носех очила, когато си направих татуировката. – Той свали очилата и огледа тениската и долнището на синята й пижама. – Надявах се, че ще се накиприш в някое от онези секси изкушения от „Провокация”.

— Дори и да бях в настроение, а аз определено не съм, не бих се впуснала в подобни занимания, когато онези двамата са в съседната стая.

— Разбирам. – Той стана от леглото, повлече я към банята и затвори вратата. – Проблемът е решен.

— Все още съм ти бясна.

— Отново разбирам. Навярно защото извиненията ми не бяха достатъчно искрени – промълви той и завладя устните й.


18


Джорджи ненавиждаше филмите, в които героят караше героинята да забрави гнева си към него, като я целуваше до умопомрачение. Не възнамеряваше така лесно да загърби обидата, но не смяташе и да се отказва от толкова приятен метод да се поразсее. Затова вложи целия си яд в ответната целувка. Заби нокти в голите му рамене и захапа долната му устна. Притисна коляно към…

— Хей, внимавай – промърмори Брам.

— Млъквай и си заработи издръжката.

Това не му хареса и докато тя се усети, долнището на пижамата й се бе увило около глезените. Тя повдигна отново коляно, но той го улови, с едно движение го раздели от събрата му и подпря бедрата й върху гранитния плот.

Той бе създаден само за това. Тя задърпа ластика на боксерките му, но не можа да ги смъкне. Брам я пусна, за да довърши започнатото, и тя скочи от плота. Той изрита боксерките и отново я качи на плота, ала Джорджи успя да му се изплъзне и се насочи към остъклената хидромасажна душкабина с гранитни стени. Да превръща секса в борба за надмощие, едва ли бе най-зрелият начин да се справи с една трудна и объркана връзка, но в момента Джорджи нямаше друг избор.

— Всъщност като размислих… – Брам влезе в кабината след нея.

Тя изхлузи тениската си през глава.

— Пусни водата докрай!

Не беше нужно да го моли два пъти и след секунда горещите водни струи обляха телата им.

Мъж и жена. Един душ. Искаше Ланс да чуе.

Но тогава Брам започна да я сапунисва и тя напълно забрави за Ланс. Гърди, бедра, крака. Брам не пропусна нищо. Тя взе сапуна от ръката му и беляза тялото му с пенести хлъзгави заврънкулки.

— Убиваш ме – простена младият мъж.

— Де да беше истина…

Ръката й се спусна надолу, към мястото, където докосванията й щяха да имат най-голям ефект.

Водата продължаваше да се стича по телата им. Той коленичи и започна да я люби с уста и език. И тъкмо когато имаше чувството, че повече не може да издържа и ще се разпадне на части, Брам я притисна към грубата мокра стена и я прониза с мъжествеността си. Джорджи се вкопчи в раменете му и зарови лице в шията му. Задъхани и стенещи, те се движеха в бесен синхрон, устремени нагоре, към гребена на вълната.

— Не говори – заяви тя, след като всичко свърши. – Плащам добри пари за това и не искам нищо да го разваля.

Той я ухапа по шията.

— Ням съм като гроб.

Въпреки твърдото й решение да не доближава леглото му, накрая Джорджи се озова точно там. Въртеше се и се мяташе неспокойно, докато Брам блажено спеше – с изключение на втория рунд див секс, чийто инициатор навярно беше тя, но единствено заради желанието да се избави от безсънието. След това Брам веднага заспа, ала Джорджи нямаше този късмет. Измъкна се внимателно от леглото и отнесе недопитата му чаша с уиски в малкия кът, който бе устроила за себе си. Отпусна се в едно от дълбоките меки кресла и се загледа в причудливата плетеница, която чертаеха сенките върху стените. Не обичаше твърд алкохол, но ледът отдавна се бе разтопил и бе разредил питието. Джорджи отпи голяма глътка и се стегна в очакване уискито да опари вътрешностите й.

Нещо я опари… ала не беше скочът, а мисълта, че нещо не е наред.

Младата жена подуши чашата и включи настолната лампа. Останалата течност имаше светлокехлибарения цвят на уиски, ала не и вкуса му. Прозрението бавно я осени… Брам и бездънните му чаши с уиски… Нищо чудно, че постоянно се наливаше, но никога не изглеждаше пиян. През цялото време е пиел студен чай! Той й бе казал, че точно това има в чашата му, ала на нея нито веднъж не й хрумна да му повярва.

Подпря брадичка на ръцете си. Още един порок бе останал в миналото. А това никак не й харесваше. Предполагаше се, че Брам е изтъкан от пороци. Но ако ги нямаше, що за човек бе той? Отговорът не закъсня – много по-опасен, отколкото някогашният необуздан и непредсказуем младеж. Това бе мъж, който продължаваше да доказва, че не може да се вярва нито на думите, нито на делата му.

Чаз също не можа да заспи. Имаше толкова много работа. В къщата беше пълно с гости. Чистачките нямаше да могат да дойдат заради карантината и сега цялата работа щеше да легне на плещите й – готвене, оправяне на леглата, пране на хавлии и кърпи. Джорджи щеше да се опита да й помогне, но Чаз се съмняваше, че е виждала перална машина, да не говорим как да я използва.

Допишка й се и стана от леглото. Обикновено спеше по тениска и бикини, но тази вечер си бе облякла и долнището на анцуг. Когато излезе от банята, надникна в дневната, където спеше Арън. Присъствието на мъж в апартамента й би трябвало да я изплаши, но не и на Арън. Харесваше й, че той малко се страхуваше от нея, при все че беше по-възрастен и толкова умен. Животът щеше да бъде много по-лесен, ако имаше брат като Арън. Най-много от всичко на света искаше да има по-голям брат, който да се грижи за нея.

Чаз бе твърде заета, за да се терзае заради онова, което бе издрънкала на Джорджи, но докато стоеше на прага, сред тишината на нощта, тя осъзна, че не изпитва особена паника. Смяташе Джорджи за най-големия си враг, но дори тя не я бе осъдила, не бе казала, че Чаз е ужасна личност. А щом най-големият й враг не я смяташе за боклук, може би и самата Чаз не биваше да се мисли за такъв. Ала едно нещо бе сигурно. Не би могла повече да лъже за миналото си или да се преструва, че не се е случило, не и след като изля душата си пред камерата. Нищо чудно Джорджи да качи откровенията й в youtube.

И какво, ако го направеше?

Чаз остана дълго така, замислена за всичко, което бе преживяла. Беше оцеляла, нали? Все още бе жива и имаше страхотна работа. И ако някой я гледаше отвисоко, това си беше негов проблем, не неин. През цялото това време тя се бе преструвала, че миналото не се е случило, но то се бе случило. Навярно бе осъзнала, че не бива да заравя главата си в пясъка, иначе нямаше да говори пред камерата на Джорджи, нали?

Погледна към лавицата на библиотеката, където бе оставила неотворените учебници и помагала, които Брам й бе купил. С тях трябваше да се подготви за изпитите, за да вземе диплома за завършено средно образование. Брам й беше казал, че мнозина постъпват в колеж, след като издържат тези изпити. Той самият го бе направил, макар че никой не знаеше, че през годините е продължил образованието си. Чаз не искаше да постъпва в колеж, а мечтаеше да завърши кулинарно училище и заради това й трябваше гимназиална диплома.

Сигурно, без да се усети, бе вдигнала повечко шум, защото Арън се размърда. Жалко, че беше такъв твърдоглавец. Ако се беше вслушал в съветите й, Беки отдавна щеше да му е обърнала внимание.

— Какво искаш? – измърмори той.

Тя се насочи към библиотеката.

— Не можах да заспя. Ще си взема нещо за четене.

— Вземи и си върви.

Харесваше й, че той започваше да се държи като истински мъж, не като някакъв смотаняк.

— Това е моят дом.

— Просто върви да спиш, става ли?

Вместо да си вземе книга, Чаз седна на креслото срещу него, вдигна босите си крака и ги подпря върху ръба на седалката.

— Какво ще стане, ако се заразим от ТОРС?

— Вероятността е много малка. – Арън стана, прозина се и разтърка очи. Беше си легнал с дрехите, само бе събул обувките. – Предполагам, че не е зле да се стерилизират чиниите и приборите, които използват Ланс и Джейд.

Тя обви ръце около коленете си.

— Не мога да повярвам, че Ланс Маркс и Джейд Джентри са в къщата.

Арън си сложи очилата и тръгна към кухнята.

Тя стана и го последва.

— Единствената знаменитост, която Брам някога е канил тук, е Тревър. Той е супер и така нататък, но искам да се срещам с повече звезди, а не само с него. Ще ми се бащата на Мег да дойде някой път.

Арън си наля чаша вода.

— Според теб Джорджи не е ли звезда?

— Тя не ми е интересна.

— Ти просто ревнуваш.

— Не ревнувам! – Момичето се извърна към вратата. – Просто смятам, че трябва да е по-мила с Брам.

— Той трябва да е по-мил с нея. Тя е прекрасен човек, а той не я оценява.

— Отивам да си легна. И не ми яж от храната.

— Мислиш ли, че ще заспя, след като ме събуди?

— Това си е твой проблем.

В крайна сметка двамата решиха да изгледат един филм с участието на Тревър. Чаз вече го бе гледала три пъти, затова много скоро заспа, клюмнала глава на облегалката на дивана.

Когато се събуди на сутринта, видя Арън да спи сгушен в другия край. Чаз остана няколко минути да лежи, мислейки си колко е прекрасно да се чувстваш в безопасност.

Джорджи се боеше от настъпващото утро, затова когато лъжливият й съпруг трезвеник стана, зарови лице във възглавницата. Той открехна вратата на терасата, за да пусне свежия утринен въздух в спалнята, а когато я потупа по дупето, тя не помръдна. Защо да бърза да посреща новия ден, несъмнено не вещаещ нищо добро и чийто ужас навярно щеше да остане незабравим?

Брам излезе от спалнята, а тя се унесе отново, но за кратко, тъй като той се върна почти веднага.

— Нужно ли е да вдигаш толкова шум? – промърмори Джорджи сърдито във възглавницата. – Аз обичам страстни и мълчаливи мъже, забрави ли?

— Джорджи?

Нерешителният глас не принадлежеше на Брам. Изобщо не принадлежеше на мъж. Джорджи сепнато отвори очи. Обърна се и видя Джейд Джентри да стои в стаята, досами отворената врата на терасата. Беше облечена с вчерашните си дрехи – черен панталон и горнище без ръкави – но незнайно как изглеждаше свежа и дори елегантна. Беше събрала правата си гладка коса в обикновен кок на тила и си бе сложила сиви сенки и бледорозов гланц за устни. Скромните й украшения се състояха от сребърни халки на ушите и семпла сребърна венчална халка.

— Осем и половина е – заговори Джейд. – Предположих, че вече си будна.

Джорджи примигна срещу слънцето и извади изпод завивката ръката си с огромния блестящ диамант.

— Не искам да бъда груба, Джейд, но защо, по дяволите, не се пръждосаш от спалнята ми?

— Трябва да поговорим.

— Грешиш. – Джорджи придърпа чаршафа и го уви около голото си тяло. – Не желая да разговарям с нито един от двама ви.

Погледът на Джейд се прикова в шията на Джорджи.

— Независимо от желанието ни, през следващите два дни ще бъдем принудени да живеем заедно. Можем да избегнем неловкостта и множество неприятни ситуации, ако изясним отношенията си очи в очи, преди да слезем долу.

— Неловкостта и неприятните ситуации изобщо не ме притесняват – тросна се Джорджи и се надигна. Тъкмо завързваше краищата на чаршафа между гърдите си, когато Ланс влезе през отворената врата на терасата.

— Джейд? Какво правиш тук? – удиви се той.

— Надявах се да поговоря с Джорджи насаме – отвърна спокойно новата му съпруга. – Но тя, изглежда, има други намерения.

— Като например да изритам задниците ви през перилата на терасата.

Ланс улови ръката на жена си.

— Джорджи, дай на Джейд поне един шанс.

Джорджи подхвана края на чаршафа и се запъти към тях, опитвайки се да не се препъне.

— Вече дадох на Джейд съпруг. За което й поднасям искрените си извинения.

— Каква извратена тройка! – възкликна Брам от прага на вратата към коридора. – Да се присъединя ли и аз към играта?

— Изхвърли ги от тук! – нареди Джорджи и се вкопчи по-здраво в чаршафа. – Аз сама бих го направила, но само едната ми ръка е свободна.

— Добре – сви рамене Брам.

— Престанете! – намеси се Джейд. – Брам, двамата с теб трябва да проявим здрав разум. Исках само да поговоря насаме с Джорджи. Тя е добър човек. Исках само да се извиня, задето й причиних болка. Сигурна съм, че това ще я накара да забрави за ненавистта и омразата и ще й помогне да се излекува.

— Колко благородно! – възкликна Брам. – Не се съмнявам, че изцелението на Джорджи ще облекчи съвестта и на двама ви.

— Не нападай Джейд – предупреди го Ланс и разкърши мускули. – Джорджи, ти винаги си била благоразумна. Джейд се нуждае от това – аз се нуждая – за да можем да продължим напред. – Той също се втренчи в шията й.

Брам повдигна вежди.

— Трябва да призная, че тези двама клоуни възбудиха любопитството ми. Джорджи, не ти ли е поне малко интересно какво имат да ти кажат?

— Снощи вече чух какво имаше да ми каже единият от тези клоуни. Но за негово съжаление, не възнамерявам да сложа край на нашия брак и да отлетя за Тайланд за грандиозна фотосесия с тях двамата.

— Шегуваш се.

— Не е така, както тя се опитва да го представи – побърза да се намеси Джейд. – С Ланс обсъждахме хуманитарна мисия. Джорджи, всички ние трябва да се постараем да мислим глобално, а не само за себе си.

— Още не съм се издигнала до такива духовни висини.

— Нито пък аз – присъедини се Брам. – Освен това двамата с Джорджи планираме пътуване до Хаити. Ще доставим лекарства и храни.

Джейд искрено се развълнува.

— Наистина ли? Това е фантастично! Готова съм да помогна с каквото мога.

— Като за начало изчезни от спалнята ми! – озъби й се Джорджи.

Джейд изглеждаше едновременно великолепна и оскърбена.

— Смятам, че си прекрасен човек, Джорджи, и искрено съжалявам, че толкова те наранихме.

— Не съм наранена, тъпи клоуни такива! Бясна съм!

— Признавам, че имаш право да се сърдиш, Джорджи. Осъзнавам, че това, което ти предлагаме двамата с Ланс, навярно звучи налудничаво, но нека въпреки това го направим, по дяволите! Да покажем на света, че жените притежават много повече здрав разум от мъжете.

— Едва ли, ако се съди по мен! С бившия ми съпруг имахте любовна връзка зад гърба ми, той излъга пред журналистите за мен, а ти искаш да живея с вас в нещо като „алтруистична тройка”? Няма да стане.

Огромните, кадифени като на сърна очи на Джейд се превърнаха в два бездънни кладенеца на тъга и печал.

— Казах на Ланс, че си твърде съсредоточена върху себе си и своите интереси, за да помислиш за благото на другите.

— Е, мисля, че прекалихте. – Брам разтвори широко вратите на терасата зад тях. – Беше ми интересно да побеседваме, но се боя, че Джорджи едва се сдържа да не повърне.

Този път Ланс и Джейд не протестираха.

— Забавна двойка – отбеляза Брам, докато заключваше вратите зад гърба им. – Малко прекалено напориста, но доста смешна.

Джорджи се насочи към банята.

— А що за картинка представлявам аз! – избухна тя. – Гола, увита с един чаршаф, с коса, стърчаща на всички посоки! Дори не съм си измила зъбите. Джейд може да ме затъмни, при това без дори да се старае!

— Май трябва да проявявам повече чувствителност към жалките ти проблеми със самоуважението – поклати глава Брам, следвайки я по петите. – Ще се накажа за проявеното нехайство, като те завлека обратно в леглото и се постарая с все сили да се превърна в мъжа на твоите сексуални фантазии.

— Или няма да се превърнеш – тросна се тя и се стъписа, като видя отражението си в огледалото. Нищо чудно, че се взираха така в шията й. Отпред се мъдреше огромна тъмносиня смучка. Докосна я с върха на пръстите си. – Много ти благодаря за това.

Той плъзна пръст по извивката на рамото й.

— Исках да съм сигурен, че Ланс няма да забрави кому принадлежиш.

Джейд грабна ядосано четката си за зъби. Жените не бяха ничия собственост. Особено тя! Все пак й стана приятно да чуе, че Брам отново е действал за нейно добро. Това, което не й харесваше, беше откритието, че той имаше много по-малко пороци, отколкото я бе оставил да вярва. Възнамеряваше съвсем скоро да си поговорят сериозно по въпроса.

Той й подаде тубичката с пастата за зъби.

— Снощи, когато излязох, за да доведа Джейд, тя вече вървеше към къщата и едновременно с това говореше по телефона. Не мога да го докажа, но според мен обсъждаше с някого карантината.

— Преди да влезе? – Джорджи едва не се задави с пастата за зъби. – Но в това няма смисъл. Ако е знаела за карантината, защо ще се остави да бъде затворена в тази къща?

— Може би защото няма голямо доверие на мъжа си, който ще е принуден да живее два дни под един покрив със своята невероятно секси бивша съпруга?

— Смяташ ли? – засия Джорджи и се изплю. – Чудесно.

— Надявам се, че ще ме информираш, когато най-после престанеш да си обсебена от онези двамата и започнеш да живееш истинския си живот.

Тя изплакна устата си.

— Намираме се в Лос Анджелис, така че истинският живот е илюзия.

— Брам! – изкрещя Чаз откъм подножието на стълбите. – Брам, ела бързо! В басейна има змия! Трябва веднага да я извадиш!

Брам потръпна.

— Ще се престоря, че не съм го чул.

— Би трябвало да накараш Ланс и Джейд да я извадят – посъветва го Джорджи и прибра четката за зъби. – Сигурно е някоя от роднините им.

— Брам! – продължи да крещи Чаз. – Побързай!

Джорджи навлече набързо един халат и го последва до басейна, където върху дъската за плуване, полюшваща се върху водата, се припичаше гърмяща змия. Влечугото не беше голямо, около шейсет сантиметра, но беше отровно и от тези, които не обичат водата.

Виковете на Чаз бяха разтревожили останалите гости. Когато се появиха Ланс и Джейд, Брам грабна пръта с мрежата за събиране на листа и му го подаде.

— Ето, вземи, Ланселот. Покажи на жените на какво е способен един благороден рицар.

— Ще се въздържа.

— Не гледай към мен – предупреди го Джейд. – Аз имам фобия от змии.

— Аз пък мразя змиите – сгърчи лице Чаз.

Джорджи протегна ръка към Брам.

— О, подай ми го. Аз ще я извадя.

— Това се казва смело момиче! – Брам й връчи пръта с мрежата.

Докато Джорджи го вдигаше, се появи Лора, следвана от Рори, която затвори мобилния си телефон и хукна към ръба на басейна. Токчетата на безбожно скъпите й сандали „Гучи” отекваха силно по бетона.

— Това гърмяща змия ли е?

— Със сигурност. – Брам погледна към Рори, сетне протегна ръка към Джорджи. – Скъпа, какво правиш? Дай това на мен. За нищо на света няма да позволя да се разправяш с опасни влечуги.

Джорджи сподави усмивката си и му подаде пръта. Брам стисна зъби и внимателно го протегна над басейна. Мег и Пол се появиха в разгара на акцията. Мег от време на време му подхвърляше по някой съвет. Змията засъска и се сви на кълбо, но след упорити усилия Брам успя да я събори от дъската в мрежата. По гърба му се стичаше пот, докато я носеше към задния край на имота, където изсипа влечугото отвъд каменната стена.

— Прекрасно! – възкликна Рори ехидно. – Сега може да пълзи из моя двор, докато порасне още повече.

— Съобщи ми, ако това стане – посъветва я Брам. – Веднага ще дойда и ще се погрижа за безопасността ти.

— Трябваше да я убиеш – отбеляза намусено Ланс.

— И защо? – възмути се Мег. – Само защото се държи като истинска змия?

Джорджи реши, че трябва да изясни нещо, и след като Рори също беше тук, не беше зле да го стори сега, колкото и да е неловко.

— Знаеш ли, Рори… Всички тези чаши, с които Брам не се разделя, всъщност са пълни със студен чай.

Брам я изгледа втрещено, като че ли си бе изгубила ума. Останалите последваха примера му.

— Казвам го само за да знаят всички, че ти вече не пиеш – додаде тя смутено. – Отказал си цигарите преди пет години, а в пакетчето в кухнята, на което пише „Сушен риган”, наистина има само риган. Колкото до наркотиците… открих няколко шишета с витамини „Флинтстоун” и „Тиленол”, но…

— Не пия витамини „Флинтстоун”!

— Добре де, „Уан а Дей”. Както и да е. Ако хората знаят, че ти вече не си някогашното лошо момче, пълно с пороци, ще престанат да ме смятат за луда, задето съм се омъжила за теб. – И додаде наум: „А Рори може би ще се съгласи да финансира „Къща на дървото”. Новопридобитият й пресметлив мозък тиктакаше като часовник.

Брам най-сетне зацепи.

— Ти беше наистина луда да се ожениш за мен, но аз се радвам.

Двамата се прегърнаха като влюбени съпрузи, но съдейки по смръщените му вежди, той не беше особено доволен от нея.

— Моят герой – промълви тя и го потупа нежно по гърдите.

— Ти си прекалено добра за мен, скъпа.

— А как сте вие двамата? – зададе Лора на Ланс въпроса, който несъмнено измъчваше всички. – Имате ли някакви симптоми?

— Малко сме замаяни от часовата разлика, но иначе сме напълно здрави – отвърна Джейд.

Рори отвори мобилния си.

— Дайте ми списък на всичко, от което имате нужда. Един от помощниците ми ще го набави и ще го остави до портичката в задната ограда.

Ланс тупна Пол по рамото.

— Радвам се да те видя отново. Най-после имаме възможност да споделим новините.

На Джорджи й се повдигаше от тази дружеска среща, затова понечи да си тръгне, но отговорът на баща й я накара да застине на място.

— Боя се, че няма какво да си кажем, Ланс.

Бившият й съпруг се смути и очевидно не знаеше какво да отговори.

— Пол… – заекна той, – случилото се беше много тежко за всички, но…

— Нима? – изви саркастично устни баща й. – Доколкото ми е известно, тежко беше единствено за Джорджи. Ти, изглежда, си се устроил чудесно.

Ланс доби наранен вид, а порцелановото чело на Джейд се смръщи. Джорджи беше трогната.

— Продължавай, татко. Нямам нищо против.

— Но аз имам – отсече Пол и се отдалечи.

Едното ъгълче на устата на Брам се изви леко.

— Не разбирам. Татко беше в такова добро настроение, когато снощи се уговаряхме да отидем за риба.

Джорджи го изгледа изпитателно. Откога Брам се бе превърнал в човек, на когото тя можеше да разчита? Колкото до баща й… Дали се държа с Ланс студено и дори грубо заради дъщеря си, или за да утеши наранената си гордост?

Тя отдели доста време на прическата и грима си, но предпочете да облече обикновени джинси и бяла тениска, за да не изглежда сякаш полага особени усилия за външността си. Когато слезе долу, завари гостите си седнали край масата за закуска да похапват различни зърнени закуски и мъфини и едновременно да говорят по мобилните си телефони. Чаз стоеше край печката и приготвяше яйца по искане на гостите. Ланс помоли за един омлет от белтъци. Седнала до него, Джейд прекъсна разговора си, за да си поръча гореща вода за билковия си чай. Над главите им забръмча хеликоптер. През стъклените врати Джорджи видя Пол да говори с някого по мобилния си. Лора седеше в трапезарията с бележник на коленете и притиснат до ухото телефон. Край кухненската маса Рори драскаше припряно някакви бележки върху полето на първата страница на „Лос Анджелис Таймс”. Мег, кацнала на високо столче край плота, полагаше огромни усилия да убеди майка си, че е добре и се чувства прекрасно.

Брам донесе от гаража кашон с бутилки с минерална вода. Вдигна поглед към тавана, когато се чу бученето на втори хеликоптер. И двата закръжиха над къщата.

— На света няма друг бизнес като шоу бизнеса – промърмори той.

Новините се бяха разнесли много по-бързо, отколкото очакваха. Джорджи си представи как от отворената врата на хеликоптера виси фотограф, насочил телеобектив към къщата им, рискувайки живота си, само и само да я снима заедно с Ланс и Джейд. Колко ли щеше да донесе подобна снимка? Несъмнено шестцифрена сума.

Наля си кафе и излезе на терасата. Тук шумът на хеликоптерите беше по-силен. Баща й, облегнат на една от витите колони, я видя и побърза да приключи разговора си. Двамата се втренчиха изпитателно един в друг. Зад очилата без рамки очите му изглеждаха уморени. Може би, когато е била дете, отношенията им са били по-прости и непринудени, но Джорджи не помнеше. Все пак той е бил двайсет и пет годишен вдовец, принуден сам да отгледа и възпита дъщеря си. Пръстите й се стегнаха около чашата.

— Продължаваш ли да раздаваш автографи като Ричард Гиър?

— Вчера дадох един.

Започнаха да го молят за автографи, когато косата на Пол се прошари със сребристи нишки. Отначало той се опитваше да обясни, че не е Ричард Гиър, но хората невинаги му вярваха, а някои дори правеха язвителни коментари за надутите и самозабравили се кинозвезди. Накрая Пол реши, че не прави услуга на Гиър, като ядосва феновете му, и започна да раздава автографи.

— Хващам се на бас, че е била жена – усмихна се Джорджи – и че се е влюбила в теб в „Офицер и джентълмен”. Крайно време е публиката да се осъзнае. Това не е най-добрият ти филм.

— Вярно е. Удивително е, че са забравили „Изневяра” и „Измамата”.

— Ами „Чикаго”?

— Или „Първичен страх”.

— Не. В него Ед Нортън ти отмъкна наградата.

Баща й се усмихна и двамата се умълчаха. Неутралните теми се изчерпаха. Тя остави чашата с кафе върху масичката с фаянсови плочки и се опита да се държи като зряла жена.

— Оценявам това, което каза на Ланс преди малко, но вие двамата имате свои отношения. Не би било редно да ги разваляте заради мен.

— Наистина ли смяташ, че ще продължа приятелството си с него след всичко, което ти причини?

Разбира се, че не. Баща й твърде много се грижеше за имиджа й, за да допусне да го видят с Ланс Маркс.

Пречупен слънчев лъч хвърли сребрист отблясък върху косата му.

— Днес ти доста трогателно защити Брам – подхвана той, – но се съмнявам, че някой ти е повярвал. Защо си с него, Джорджи? Обясни ми, за да разбера. Обясни ми как изведнъж се влюби в мъж, когото презираше. Един мъж, който…

— Той е мой съпруг – прекъсна го тя. – Повече не желая да слушам нищо.

Но ръкавицата бе хвърлена и той се приближи към нея.

— Надявах се, че най-накрая си успяла да проумееш с какъв човек си се обвързала.

— Какво искаш да кажеш с това „най-накрая”? Аз вече проумях, забрави ли? А и едва ли може да се каже, че първият ми брак беше върховен успех.

— Ланс никога не е бил подходящ за теб.

Сигурно се дължеше на хеликоптерите. Те вдигаха такъв шум, че са изкривили думите.

— Моля? – попита Джорджи, сигурна, че не е чула правилно.

Той извърна глава.

— Подкрепих брака ти с Ланс, макар да знаех, че той никога няма да те направи щастлива, но повече няма да повторя тази грешка. Разбира се, пред обществото ще говоря каквото се полага, но насаме мога да казвам каквото мисля. Нямам сили отново да се преструвам пред теб, че всичко е наред.

— Чакай малко! Какви ги говориш? Нали ти ме запозна с Ланс. Ти беше във възторг от него.

— Като актьор, но не и като твой съпруг. Но ти не желаеше да чуеш нито дума против него.

— Ти никога не си казвал, че не го харесваш, твърдеше само, че характерът му не е толкова многостранен като моя, намеквайки, че трябва да съм по-целеустремена.

— Изобщо не съм имал това предвид. Джорджи, Ланс е добър актьор – той е напипал своята ниша и е достатъчно умен да не надскача възможностите си. Но той никога не е притежавал индивидуалност. Разчита на околните да определят облика му. Преди да те срещне, той почти не е чел книги. Ти го научи да се интересува от музика, танци, изкуство – дори от текущите събития. Умението му да попива чуждата индивидуалност му помага да бъде добър актьор, но не го прави добър съпруг.

Това бе буквално същото, което бе казал и Брам.

— Не можех да понасям как се държеше с него – продължи баща й, – като че ли си благодарна, задето те е избрал, макар че благодарният би трябвало да е той. Ланс се зареждаше от теб. Попиваше всичко от теб – чувството ти за хумор, любознателността ти, умението ти да общуваш непринудено с хората. Всичко това не му е вродено, не му се удава с лекота.

— Не мога да повярвам… Защо нищо не си ми казал? Защо никога не ми обясни какво е отношението ти към него?

— Защото всеки път, когато се опитвах, ти се наежваше. Ти го боготвореше и каквото и да кажех, то нямаше да промени мнението и чувствата ти към Ланс. И без това имахме достатъчно грижи около кариерата ти. Какво щях да постигна с критиката си, освен да ме възненавидиш още повече?

— Въпреки това трябваше да бъдеш откровен с мен. Винаги съм смятала, че ти се интересуваш повече от него, отколкото от мен.

— Свикнала си да мислиш най-лошото за мен.

— Но ти ме обвини за развода!

— Никога не съм те обвинявал за развода. Но те обвинявам, задето се омъжи за Брамуел Шепърд. От всички глупави…

— Спри. Не казвай нищо повече. – Джорджи притисна пръсти към слепоочията си. Имаше чувството, че всеки миг ще се разпадне. Дали баща й казваше истината, или се опитваше да пренапише историята, за да запази илюзията за собственото си могъщество?

Телефоните в къщата не спираха да звънят, чуваше жуженето на интеркома от предната порта. Над главите им прелетя трети хеликоптер, по-ниско от останалите два.

— Това е истинско безумие – промълви Джорджи и махна уморено с ръка. – Ще поговорим за всичко… по-късно.

Лора изчака Джорджи да си тръгне, преди да излезе от укритието си в дъното на верандата. Пол изглеждаше толкова беззащитен, колкото изобщо би могъл да изглежда един непобедим стоманен мъж. Бащата на Джорджи беше такава загадка за нея. Притежаваше невероятно самообладание. Не можеше да си представи, че той ще се засмее на циничен виц, а още по-малко да се гърчи в страстен оргазъм. Не можеше да си го представи изобщо да проявява каквито и да е бурни емоции.

По холивудските стандарти Пол живееше скромно. Караше лексус, а не бентли, и живееше в градска къща с три спални вместо в огромно имение. Нямаше прислужници и излизаше с жени на неговата възраст. Кой петдесет и две годишен холивудски мъж би го направил?

През годините тя бе изхабила толкова много енергия, за да подхранва неприязънта си към Пол, че вече бе започнала да гледа на него единствено като на символ на собствената си некадърност, но току-що бе видяла ахилесовата му пета и нещо в нея се пречупи.

— Джорджи е прекрасен човек, Пол.

— Мислиш ли, че не го зная? – Той много бързо се върна към обичайното си сковано поведение. – Така ли градиш кариерата си? Като подслушваш чужди разговори?

— Не беше нарочно – оправда се тя. – Излязох на терасата с надеждата, че тук има по-добър обхват, и чух, че разговаряте. Не исках да ви прекъсвам.

— А нямаше ли да е по-добре да беше влязла вътре и да ни бе оставила насаме?

— Бях изумена от липсата ти на разбиране. Това ме парализира за кратко. – Тя пое дълбоко дъх, неспособна да повярва, че бе изрекла тези думи. Искаше да припише волността на непредпазливия си език на безсънната нощ, но ако се дължеше на нещо по-опасно? Ами ако всички тези години на себеотвращение най-после бяха погубили и последните остатъци от самоконтрола й?

Пол, свикнал с раболепието й, повдигна изненадано вежди. Цялата й кариера зависеше от Джорджи Йорк и трябваше да побърза да се извини.

— Исках само да кажа… ти винаги изглеждаш толкова уверен и сдържан. Толкова сигурен в преценката си, че дори нито веднъж не си се разколебавал в решенията си. – Огледа тъмносиния му панталон и скъпата маркова блуза и всички извинения излетяха от главата й. – Я се виж. С тези дрехи беше и снощи, но все едно си се преоблякъл тази сутрин. Всичко е безупречно. Няма нито една гънка. Изглеждаш дори застрашително.

Само ако не се беше залюлял на пети, при това оглеждайки пренебрежително безобразно измачканите й дрехи, Лора навярно щеше да се спре. Но сега всичките й задръжки паднаха и тя заговори прекалено високо:

— Говореше с дъщеря си. С единственото си дете.

Пръстите му се стегнаха около чашата за кафе, оставена от Джорджи.

— Много добре зная коя е тя.

— Винаги съм мислила, че баща ми е неудачник. Харчеше безразборно и не можеше да се задържи на нито една работа, но нямаше ден, в който да не ни прегърне и да не ни увери колко много ни обича.

— Ако намекваш, че не обичам дъщеря си, много грешиш. Ти нямаш деца и не можеш да разбереш какво означава да си родител.

Лора имаше четири прекрасни племенници, затова имаше отлична представа за родителската любов, но нямаше смисъл да продължава този спор. Трябваше веднага да замълчи, ала езикът й отказваше да се подчини на мозъка.

— Не разбирам как може да си толкова студен и дистанциран с нея. Не можеш ли просто да се държиш като баща?

— Очевидно не си подслушала всичко както трябва, иначе щеше да знаеш, че точно това правех.

— Като й държиш лекция и я критикуваш? Ти не одобряваш желанието й сама да определя кариерата си. Не харесваш избора й на мъже. Какво точно харесваш в дъщеря си? С изключение на способността й да печели пари?

Лицето му почервеня от гняв. Лора не знаеше кое я шокира повече. Тя сама бе разрушила всичко, което с толкова труд бе изградила през годините. Трябваше незабавно да го умолява за прошка, но толкова й се гадеше от самата нея, че не можа да намери правилните думи.

— Току-що прекрачи границата – процеди Пол.

— Зная. Аз… не биваше да казвам всичко това.

— Дяволски си права, не биваше.

Но вместо да избяга от него, преди да е надробила още по-голяма каша, краката й упорито отказваха да помръднат.

— Никога не съм разбирала защо вечно си недоволен от нея. Тя е фантастична жена. Може и да няма много добър вкус за мъже, макар че трябва да призная, че Брам е приятна изненада, но… Джорджи е топъл и щедър човек. Колко са актьорите, които се опитват да облекчат живота на хората около тях? Умът й сече като бръснач, а интересите й са разностранни. Ако тя беше моя дъщеря, щях да й се радвам и да я обичам, вместо да се държа така, като че ли тя постоянно се нуждае от превъзпитание.

— Не разбирам за какво говориш – рече Пол, но Лора виждаше, че отлично разбира.

— Защо двамата понякога просто не излизате заедно? Само за да се позабавлявате. Да направите нещо, което не включва работа. Да поиграете на карти, да поплувате в басейна.

— А може би да отидем и в Дисниленд? – подметна саркастично той.

— Защо не? – парира тя.

— Джорджи е на трийсет и една, а не на пет.

— А правил ли си всички тези неща с нея, когато е била на пет?

— Майка й току-що бе починала и не ми беше до забавления и Дисниленд – сряза я той.

— Сигурно е било ужасно.

— Винаги съм се старал да бъда най-добрият баща за Джорджи.

Лора видя в очите му искрена болка, но това не събуди съчувствието й.

— Ето какво ме притеснява, Пол… След като аз не разбирам колко много я обичаш, тя как ще го разбере?

— Достатъчно. Повече от достатъчно. Ако това е цялото ти уважение, което изпитваш към професионалните ни отношения, може би не е зле да ги преразгледаме.

Стомахът й се сви на топка. Не всичко бе изгубено. Още можеше да се спаси. Можеше да се оправдае, че е болна, че е изпаднала във временно умопомрачение заради страха от ТОРС… Ала Лора не прибягна до нито едно от всички тези извинения. Вместо това изправи рамене и с гордо вдигната глава слезе от верандата.

Докато вървеше към къщата за гости, сърцето биеше бясно в гърдите й. Спомни си за безбожната си ипотека, за това, какво ще стане с репутацията й, ако изгуби звездната си клиентка, за това, колко ужасно, колко катастрофално бе прецакала всичко. Тогава защо не тичаше обратно, не молеше за прошка?

Защото добрият агент – първокласният агент – винаги поставяше на първо място интересите на клиентите си. И за пръв път в живота си Лора чувстваше, че е постъпила като добър агент и истински професионалист.


19


През целия ден Брам наблюдаваше шахматната игра, разигравана от гостите му, докато хеликоптерите кръжаха над главите им. Гледаше как Джорджи прави всичко възможно да стои по-далеч от Джейд, Ланс и баща си, който пък почти не разговаряше с никого, как Чаз всячески се старае да угоди на Ланс и Джейд, но както обикновено, се заяждаше с Джорджи и Арън. Мег й помагаше в кухнята, стрелкаше презрителни погледи към Ланс, щом минеше покрай нея, и се преструваше, че не забелязва Джейд. Лора се бе превъплътила в ролята на изнервената Швейцария, опитваща се да запази неутралитет сред враждуващите страни. И всички, включително и самият той, се подмазваха на Рори.

Брам реши, че с изключение на Чаз, той е единственият от всички присъстващи, доволен от карантината. Снощи възнамеряваше да се залепи за Рори, но планът му бе осуетен от появата на Ланс. Сега, по волята на съдбата, имаше на разположение остатъка от уикенда да я приклещи някъде насаме, тъй като Рори не можеше да го избягва вечно.

Заради хеликоптерите и инцидента със змията никой не искаше да плува в басейна. Неколцина от гостите се бяха събрали в кухнята и Брам забеляза, че Джорджи отново се е въоръжила с видеокамерата. Като я видя, Чаз тутакси се наежи и Брам побърза да се намеси.

— Джорджи, защо не отидеш да се упражняваш като интервюираща с Лора? Жена агент сред холивудските акули и така нататък.

— Не желая да говоря с Лора. Искам отново да побеседвам с Чаз.

— Иска да ми досажда само защото чистачките не са тук – изехидничи Чаз. – Тя много обича да говори с тях.

За Брам беше необичайно да се чувства като единствения зрял човек в стаята.

— Тогава какво ще кажеш да вземеш интервю от Арън? – попита той, впечатлен от собственото си благоразумие.

— Не ми е интересно да разговарям с мъже – отряза го Джорджи. – Всъщност добре, ще интервюирам теб.

— Накарай го да си свали дрехите – посъветва я Мег откъм кухненската маса. – Това ще внесе пикантна нотка.

— Блестяща идея – охотно я подкрепи Брам. – Да вървим в спалнята.

Джорджи най-сетне си спомни за ролята на любяща съпруга.

— Не ме изкушавай така, когато наоколо гъмжи от народ.

В съзнанието на Брам се мярна серия от порнографски сцени. Кой би могъл да предположи, че Джорджи се бе превърнала в истинска лъвица в леглото? В началото сексуалната й властност го възбуждаше. За разлика от другите жени, тя не даваше и пет пари за неговите желания, а това още повече го разпалваше. Сексът в този фиктивен брак се оказа много по-забавен и неустоим, отколкото можеше да си представи. Толкова неустоим, че започваше малко да се притеснява. В живота му имаше място само за един човек и това бе самият той. Чаз беше само едно изключение.

В късния следобед батериите на мобилните телефони и лаптопи на всички гости се изтощиха. Само Рори, която имаше зарядно устройство и втори мобилен телефон, предвидливо оставени от асистентите й в пакета до задната порта, продължаваше да работи. Лора обяви, че без телефон е все едно да остане без въздух, и помоли Джорджи да изпее нещо, но в къщата нямаше пиано и Джорджи отказа. Независимо че Брам обичаше да я дразни за ролята й в мюзикъла „Ани”, той обичаше да я слуша как пее, защото Джорджи притежаваше плътен и силен глас, зареден с неизтощима енергия. Замисли се дали да не я изненада, като й купи пиано.

Джейд се усамоти в библиотеката с книга по международна икономика. Джорджи и Арън изчезнаха някъде, а останалите се оттеглиха в частния киносалон. Брам се запъти към кабинета си с обичайната чаша със студен чай, доста по-безобидна пристрастеност от предишните му.

Взе сценария, изпратен от агента му. Заради шумотевицата около женитбата му, напоследък имаше по-малко време да чете сценарии, но ролите, които му предлагаха, бяха все същите: на плейбой, на жиголо и понякога на наркодилър. Не си спомняше кога за последен път бе получил свестен сценарий. След като прочете няколко страници, разбра, че и този по нищо не се отличава от останалия боклук. Отчаяно му се искаше да запали цигара, но вместо това отпи голяма глътка от чая, провери електронната си поща и се върна в къщата, за да се заеме най-после с истинската си работа за деня.

Рори бе преместила щабквартирата си в един ъгъл на терасата. Макар че беше неделя, целият следобед не се бе отделила от телефона, създавайки и рушейки кариери, но в момента се беше навела над лаптопа. Брам се приближи до масата и без да чака покана, се настани в креслото срещу нея.

— Колкото и да ценя гостоприемството ти – рече Рори, без да вдига глава, – освен ако не искаш да обсъдим метеорологичната прогноза, си губиш времето.

— По-добре да си губя времето, отколкото парите на „Вортекс”.

Тя вдигна глава.

Брам изпъна дългите си крака и се облегна назад, придавайки си безгрижно изражение, при все че стомахът му се бе свил на топка.

— Ти си една от най-умните жени в града. Но точно сега се държиш като пълна глупачка.

— Обикновено е най-добре да започнеш саморекламата с ласкателство.

— Ти не се нуждаеш от ласкателство. Отлично знаеш колко си добра. Но личната ти неприязън към мен пречи на обичайно точната ти и безупречна преценка.

— Това е само твое мнение.

— Кейтлин Картър е станала много алчна. Ако чакаш, докато изтекат правата ми, ще ти се наложи да платиш за „Къща на дървото” много по-голяма сума, отколкото сега. И как ще обясниш тази финансова загуба пред борда на директорите?

— Ще рискувам. И ако тук има някой глупак, това си ти. Ако сега продадеш правата си на „Къща на дървото” без никакви условия, ти гарантирам, че ще бъдеш втори продуцент…

— Длъжност без значение – вметна той.

— … и ще спечелиш добри пари, много повече от първоначалната ти инвестиция. Но ако продължиш да се инатиш, ще останеш с празни ръце. Аз мога да осъществя този филм. Ти какво повече искаш?

— Искам да заснема филма, така както аз го виждам. – Брам се стараеше да се държи спокойно, но „Къща на дървото” означаваше прекалено много за него и усещаше, че губи самообладание. – Искам да играя Дани Граймс. И искам гаранции, че Ханк Питърс ще е режисьорът. – Скочи от креслото. – Искам всеки ден да съм на снимачната площадка, за да съм сигурен, че ще се снима точно по сценария. Не желая някой идиот от студиото да се намеси, решавайки, че трябва да се добави някоя шибана сцена с преследване с автомобили и екшън каскади.

— Не бих го допуснала.

— Ти управляваш цялото студио и едва ли ще имаш възможност да следиш отблизо снимките. Дори няма да забележиш.

Рори разтърка очите си.

— Брам, искаш твърде много. Нека бъдем откровени. Ти си известен с три неща: „Скип и Скутър”, порно касетата и репутацията на лошото неуправляемо момче, царя на разгулните купони с дрога и алкохол. Започвам да вярвам на Джорджи, която твърди, че си надмогнал последните пороци и вече си улегнал и надежден човек, но след края на сериала „Скип и Скутър” не си направил нито една значима роля. Можеш ли да си представиш как се изправям пред борда на директорите на киностудията и им заявявам, че поверявам в твоите ръце такъв голям проект като „Къща на дървото”?

— Но аз имам шибана визия! Не можеш ли да го разбереш? – Вените на врата му пулсираха. – Зная точно как трябва да се направи този филм. Какъв трябва да бъде. Какво трябва да почувстват зрителите. Единствено аз мога да заснема филма, който искаш. Толкова ли е трудно да го разбереш?

Рори го изгледа продължително и спокойно.

— Съжалявам – рече тихо накрая, – но не мога да го направя.

Искрените нотки на съжаление в гласа й подсказваха на Брам, че е стигнал до края на пътя. Беше направил всичко по силите си да я убеди и бе изгубил. Шокира се, като осъзна, че ръцете му треперят, но някак си успя да събере последните останки от самообладанието си и сви нехайно рамене. Повече нямаше да се моли.

Кабинетът му беше единственото убежище в претъпканата къща, но когато се обърна, за да се насочи натам, някакво движение до вратата привлече вниманието му. Беше Джорджи. Дори от приблизително петте метра успя да зърне съчувствено смръщените й вежди и жалостта в зелените й очи.

Тя беше чула всяка дума. Ненавиждаше това почти толкова силно, както и проиграния шанс да осъществи мечтата си.

Вечерята беше истинско мъчение. Ланс всячески се опитваше да спечели отново благоразположението на Пол, но последният не откликваше. Джейд се впусна в екзалтирана тирада за детската секс индустрия и окончателно вкисна настроението на присъстващите, карайки ги да се почувстват виновни. Джорджи почти не разговаряше, Рори изглеждаше заета с мислите си, а Лора не спираше да хвърля тревожни погледи към Пол и Джорджи. Брам за нищо на света нямаше да позволи на Рори да види каква смъртоносна рана му е нанесла, затова се насилваше да се закача с Мег, единственият човек на масата, който не изглеждаше така, сякаш предпочита да е някъде другаде.

Хеликоптерите най-сетне отлетяха. Чаз поднесе толкова плътен и сладък карамелен десерт, че само Джорджи изяде порцията си, забивайки вилицата с мрачна решителност, която Брам не проумяваше. Джейд, която изглежда почти не проявяваше интерес към храната, дори не опита десерта, а когато Чаз се появи, й поръча да й донесе четвърт ябълка. Искането й явно вбеси Джорджи, защото тя скочи от масата и отново влезе в ролята на Скутър Браун.

— Минава едва осем. Хайде да отидем в дневната. Измислила съм страхотно развлечение за всички.

— Няма да играя на отгатване на думи – заяви Мег. – Или на каквито и да е други любими актьорски игри.

Лора и Рори добиха огорчен вид, но Джорджи не се предаваше.

— Имам наум нещо много по-интересно.

— Чакай малко – намеси се Брам, решен да не допусне Рори да разбере колко го е сломила. – Ти ми обеща, че ще танцуваш гола само пред мен.

— Никакви танци няма да има – жизнерадостно оповести съпругата му. – Последния път, когато танцувах около пилона, си изкълчих крака.

Дори Пол си позволи някакво подобие на усмивка, а всички жени, без Джейд, се разсмяха. Брам имаше чувството, че животът твърде много тежеше на раменете й и не й позволяваше да се отпусне. Ланс тутакси стана сериозен, очевидно солидарен със съпругата си. Какъв кретен.

Докато всички разчистваха масата, Джейд настоя Чаз да й свари още ментов чай, тъй като предишният не бил достатъчно горещ. Брам започваше да добива впечатлението, че Джейд предпочита да дарява света с хуманитарни мисии, напълно пренебрегвайки хората, която я обслужват. Накрая Джорджи, продължавайки с жизнерадостното си изпълнение, ги подбра към всекидневната, където ги настани, като остави за Брам креслото до камината. Посочи на Рори дивана до него, а останалите подреди по някакъв ред, известен единствено на нея. На Брам дяволски му се искаше тя да се бе посъветвала с него, преди да започне малките си салонни игри.

Но когато се появи Арън с купчина сценарии в ръце, всичко стана ясно.

Джорджи подаде първия екземпляр на Брам.

— Изненада, скъпи.

Той погледна корицата. Беше „Къща на дървото”. Какви ги вършеше тя?

— Някои от вас може би са чули, че Брам държи правата за сценария „Къща на дървото” на Сара Картър.

Почти всички вдигнаха смаяно глави.

Джорджи отпусна ръка върху рамото на Брам.

— Но доколкото ми е известно, той не е организирал четене на сценария. Затова днес следобед помолих Арън да направи по едно копие за всички нас. Тъй като в този дом са събрани толкова удивителни таланти, ми хрумна идеята да доставим удоволствие на нашия домакин.

В този дом са събрани толкова удивителни таланти… А Рори Кийн седеше до него. Джорджи бе хвърлила зара. Тя не искаше той да се предава, дори след разговора, който бе подслушала. Тя беше уредила това прослушване за него.

И тогава му светна.

Джорджи не го правеше заради него. Правеше го заради себе си.

Съвсем ясно виждаше колко много се надява тя, че малката й игричка ще сполучи. Джорджи знаеше, че Рори ще купи правата му в мига, в който срокът им изтече, и възнамеряваше с тазвечерното частно прослушване да си осигури ролята на Хелън.

Много дързък и хитър план, помисли си горчиво той, при все че нямаше да сработи. Джорджи не притежаваше нужния талант и дълбочина, за да изиграе ролята на Хелън. Пръстите й се забиха в рамото му.

— Скъпи, ако нямаш нищо против, аз ще бъда директор по кастинга.

Не можеше да не й го признае. Наистина имаше кураж. Тя правеше точно това, което би направил той при подобни обстоятелства. Защо тогава изпитваше такова разочарование?

Защото той беше егоистичен кучи син, а не тя.

Джорджи започна да раздава екземплярите.

— Брам, разбира се, ти ще четеш репликите на Дани Граймс. Татко, защо не вземеш ролята на Франк, умиращият баща на Дани? Ланс, ти ще бъдеш Кен, съседът насилник. Джейд, ти ще си Марси, покорната съпруга на Кен.

Най-неблагодарната роля.

Джорджи подаде един екземпляр на Лора.

— Призови на помощ детето в теб и се превъплъти в ролята на петгодишната Изи. Мег, ти ще бъдеш Натали – домашната медицинска сестра, в която е влюбен Дани, само че не храни никакви илюзии.

— Аз не съм актриса – възрази приятелката й.

— Преструвай се.

Брам не можеше да вини Джорджи, че иска да изиграе ролята на Хелън. Подобни роли можеха да преобърнат кариерата на един артист и да го изстрелят във висините. Но за Хелън беше необходима актриса като Джейд, която цял живот бе играла жени със силни характери. Дори при импровизирано четене като това, Джейд щеше да бъде фантастична, нещо, което Джорджи прекрасно знаеше и тъкмо затова я бе определила за ролята на Марси.

Джорджи седна на един стол с висока облегалка в другия край на стаята.

— Арън се съгласи да поеме всички останали мъжки роли, а аз ще чета текста зад кадър и останалите женски роли.

Ролята на Хелън едва ли можеше да се причисли към „останалите”. Смущението му бе изместено от потрес, когато Джорджи подаде един екземпляр на Рори.

— Ти все работиш и не ти остава време за забавление. Затова сега ти предлагам да четеш Хелън.

— Аз?

— Опитай се да дадеш воля на актьорския си талант – заяви Джорджи с ведра усмивка.

— Не мисля, че притежавам такъв.

— На кого му пука? Нали само се забавляваме.

Брам нищо не проумяваше. Защо се бе изплашила тя? Хрумваше му само едно обяснение и в гърдите му се запрокрадва нещо подобно на паника. Джорджи бе устроила това прослушване за него, не за себе си.

По дяволите! Той не я бе молил за това. Сигурно е решила, че Рори ще бъде много по-склонна да инвестира в проекта, ако й повери главната женска роля. Или имаше нещо още по-обезпокоително: може би Джорджи искаше да го изтика под светлината на прожекторите, жертвайки себе си. Каквато и да беше логиката й, малката госпожица Скутър Браун отново летеше наоколо като фея, сипейки вълшебния си прашец.

Брам започна да се поти. Каква шибана глупачка беше тя! Кога най-сетне ще проумее, че трябва да се грижи преди всичко за себе си? Ако искаше да промени курса на кариерата си, трябваше твърдо да преследва целта си и да прати по дяволите всички останали. Той никога не би направил подобна жертва за нея. Но нея не я беше грижа. Защото Джорджи Йорк беше шибан екипен играч.

Тя кръстоса крака.

— Брам, разкажи малко за сценария, преди да започнем, става ли? Обясни на всички какво се иска от тях.

Той не беше подготвен, а и толкова бе потресен, че още не можеше да дойде на себе си. Ако се издънеше, нямаше да има друг шанс, ала не можеше да събере мислите си.

— Някои от вас… може би част от вас са… ъ… чели книгата. Предполагам, че повечето. Знаете, че е… – С усилие на волята се овладя. – Това е вълнуваща история. Прекрасен сценарий – може би по-добър от книгата. – Думите започнаха да се леят от устата му. – И тъй като за всички това е четене без предварителна подготовка и репетиции, нека остане такова. Не се опитвайте да влагате в героя си нещо повече от това, което виждате в текста. Вникнете в същността му и се доверете на интуицията си. Най-вече бъдете искрени и…


Джорджи наблюдаваше Брам от другия край на стаята. Началото не беше много успешно, но постепенно той се увлече и даде воля на страстта си. Тя хвърли крадешком поглед към Рори, но беше трудно да разгадае какво се крие зад безстрастното й изражение.

Идеята за четенето на сценария я осени, след като неволно чу разговора им и видя отчаянието, което Брам толкова старателно се опитваше да прикрие. Две големи препятствия лежаха на пътя му – репутацията му на ненадежден и неуправляем актьор и настоятелното му желание да изиграе Дани Граймс. За първото нищо не можеше да стори, но й хрумна, че би могла да му даде начален тласък за второто. Или щеше да изиграе ролята, или не, но поне щеше да има шанс.

Всички слушаха напрегнато, докато той обясняваше накратко всеки персонаж. Да помоли Рори да чете репликите на Хелън, беше мъчително решение за нея, но това беше проектът на Брам и той трябваше да изпъкне на това прослушване. Освен това, колкото и да изглеждаше невероятно, ако планът й успееше, Брам щеше да й е задължен до гроб и тя възнамеряваше да го накара да й се отплати щедро за жертвата.

При все това осъзнаваше, че за пореден път поставя на преден план интересите на един мъж пред своите, но страстта, с която Брам се бореше за осъществяването на този филм, й бе позволила за миг да надникне в душата му. Правилно или не, това изглеждаше единствения път, по който да поеме. Ще изчака да мине и днешният ден, за да стане отново безмилостна.

Започнаха да четат и много скоро стана ясно, че скритите мотиви на Джорджи бяха попречили на правилния подбор на актьори. Джейд не можа да устои на изкушението да вложи в характера на Марси старателно потискан гняв, който отсъстваше в сценария, превръщайки я в много по-силен и значим персонаж, отколкото неестествената и скована Хелън в изпълнението на Рори или Натали, въплъщавана от Мег. Ланс изглеждаше пародийно в ролята на Кен, опитвайки се да засили злодейския нрав на героя си с неуместно застрашително сучене на мустаци, а Лора беше отчайващо неубедителна като петгодишното момиченце. От друга страна, баща й беше изненадващо добър в ролята на бащата на Дани. Но не колкото Брам, който оголи характера на героя си до кости, така че всички присъстващи в стаята почувстваха безмълвните страдания на един човек, обвинен несправедливо в едно от най-гнусните престъпления срещу обществото. Човек, който упорито не желае да види, че в съседната къща се извършва същото престъпление.

Стигнаха до последната страница. Дани Граймс стоеше с Натали до гроба на баща си.


„НАТАЛИ: Дъждът спря. Очертава се хубав и ясен ден.

ДАНИ (хваща ръката на Натали): Подходящ да построим къща на дървото. Да започнем веднага.”


В стаята се възцари тишина. Един по един участниците в импровизирания спектакъл затвориха сценариите си.

Очите на Брам потърсиха нейните и Джорджи усети как устните й се разтягат в бавна усмивка. Изпълнението му беше блестящо – премерено, отчаяно, вдъхновено – абсолютно неочаквано за всички. За пореден път тя бе сгрешила, подценявайки таланта му.

Мег първа наруши тишината.

— По дяволите, Брам… Някой друг знае ли, че си страхотен актьор?

Лора издуха носа си.

— Кучи син. – Погледна към Пол, който се взираше в пространството.

— Добра работа, Брам – обади се Ланс. – Малко безцветно, но като за първо четене не беше зле…

— А аз смятам, че беше блестящо – прекъсна го безцеремонно Джейд. – Напразно пилееш таланта си за евтини и тъпи роли.

— Права си – побърза да й влезе в тона Ланс. – Наистина интересна игра.

Джорджи изгледа бившия си съпруг. Брам и баща й бяха прави. Ланс приличаше на… гигантска буца соево сирене. Нямаше собствен вкус, а попиваше този на околните.

Лора не можеше да откъсне поглед от Пол, който рязко излезе от стаята. Джорджи се боеше да погледне към Рори, докато не чу дългата й уморена въздишка.

— Добре, Брам… Това е против принципите ми и сигурно греша, но нека да отидем някъде, където ще можем да поговорим на спокойствие.

Джорджи нададе приглушен вик на триумф, но Брам, ако не се смяташе лекото потрепване на ъгълчето на устата му, не показа нищо, освен ленива самоувереност.

— Разбира се. Можем да поговорим в кабинета ми.

— Интересно… интересно… – отбеляза Джейд, когато Рори и Брам изчезнаха от полезрението им.

— Съгласна съм – подкрепи я Мег и се надигна от пода. – Нямам търпение да разкажа на мама за това.

Ланс барабанеше с пръсти по бедрото си, както винаги, когато беше недоволен. Чаз се появи от кухнята, откъдето несъмнено бе подслушвала, и попита дали някой иска още кафе. Но Джорджи искаше единствено да скочи и да танцува.

Гостите се разотидоха по спалните и Джорджи най-после се качи горе. Нямаше търпение да разбере как е протекъл разговорът между Рори и Брам. Опита се да чете, но не можа. Мислите й се насочиха към бившия й съпруг. Откакто започнаха да се срещат, до края на брака им любовта й към него определяше същността й – отначало приятелката на Ланс Маркс, след това съпругата на Ланс Маркс и накрая нещастната изоставена бивша съпруга на Ланс Маркс. Беше си позволила да се превърне в емоционална робиня на прочутия си талантлив, неверен, но не чак толкова гаден… къс соево сирене.

Брам връхлетя през вратата и скочи върху леглото. Отметна завивките и започна да я целува, докато не й се зави свят.

— Приемам го… – промълви тя задъхано – … за израз на благодарността ти.

— Абсолютно правилно – ухили се той и погали с палци слепоочията й. – Благодаря ти, Джорджина. От цялото си сърце. – Плъзна ръка под горнището й и погали зърното на гърдата й. – Но никога повече не прави подобно нещо, без да ме предупредиш. Едва не получих инфаркт.

Тя реши, че може да чуе подробностите за срещата му по-късно, и изви гърда към ръката му.

— Пак заповядай. А сега ми покажи пълния размер на благодарността си.

И той го направи.

На следващата сутрин Брам направо сияеше. Джорджи никога не го бе виждала толкова щастлив. Очите му искряха, резките очертания на устата му се бяха смекчили. Рори се бе съгласила да финансира „Къща на дървото” чрез „Сирака Продъкшънс”, дъщерна фирма на „Вортекс Студиос”, снимаща така наречените независими, нискобюджетни филми. Най-после бе постигнал точно това, което искаше. Младата жена усети леко жегване на ревност. Тя изпитваше много по-голямо творческо вдъхновение, докато снимаше Чаз, отколкото когато участваше в поредния филм. И тогава си спомни за ролята на Хелън.

Същия следобед Отделът по здравеопазването бе отменил карантината, след като кръвните изследвания на двете помощнички на Джейд потвърдиха, че са заболели от вирусна инфекция, но не от ТОРС. Жените все още бяха отпаднали, но се възстановяваха. Когато всички се подготвяха да си тръгнат, три хеликоптера вече бръмчаха над главите им, а външните порти бяха обсадени от орда папараци. Рори се измъкна през портичката в задната ограда, но останалите изчакаха да пристигне полицията и да им разчисти пътя.

Сега, когато мечтата на Брам се бе сбъднала, Джорджи трябваше да направи следващата стъпка за реализирането на своята цел. Излезе от къщата, за да потърси Лора. Агентката й се зададе по пътеката откъм къщата за гости и Джорджи слезе по стъпалата, за да я пресрещне. Меките като на бебе коси на Лора се полюшваха в безпорядък около милото й хубаво лице. Изглеждаше твърде крехка и уязвима за професията си и може би наистина не бе подходяща за нея. Агентът трябваше да бъде корав и неотстъпчив.

Джорджи облиза устни.

— Искам да отмениш утрешната ми среща с Рич Грийнбърг.

Лора се закова на място, а кафявите й очи се разшириха, изпълнени с тревога.

— Джорджи, не мога да го направя. Нямаш представа колко ми беше трудно да уредя тази среща. Преди да говоря с Рич, ти изобщо не попадаше в екрана на радара му. Но сега той сериозно се замисли за теб.

— Разбирам, но първо трябваше да го обсъдиш с мен. Няма да участвам в този филм.

— Рич има някои интересни идеи. Не е зле поне да го изслушаш.

— Напразна загуба на време. Ще му се обадя, за да му се извиня.

Лора подръпна нервно колието си. Дълбоките сенки под очите й издаваха, че не бе спала добре.

— Баща ти… Той е твърдо уверен, че това е най-добрият проект за теб.

— Ще му обясня, че решението е било мое.

Лора не изглеждаше убедена.

— Не мога да изиграя тази роля – продължи Джорджи. – Последният ми филм… През цялото време се движех като робот без душа. Нямаше истинско актьорско присъствие.

— Не говори така. Ти си блестяща актриса.

— Говориш като истински агент. – Джорджи знаеше какво трябва да направи. Колкото и да е странно, точно Брам й го бе показал. – Не смятам, че хората трябва да живеят живота си като роботи. Искам за себе си нещо много повече.

— Разбирам те, но…

— Искам да изиграя Хелън в „Къща на дървото”.

Лора примигна смаяно.

— Леле. Не го очаквах. Това е… доста нехарактерна роля за теб. Брам… съгласен ли е?

— Той ми дължи прослушване. Зная, че мога да се справя. Тази роля ме вълнува и ще вложа в нея цялата си душа и сърце, всичко, на което съм способна.

— Разбира се, имаш подкрепата ми, но…

— По-добре да влезем вътре. – Джорджи стисна китката й с неприкрито съжаление и я поведе към терасата.

Полицаите най-после пристигнаха и Брам извика Джорджи в преддверието, за да изпратят гостите си. Появи се Арън с бележник и помоли Ланс и Джейд за автографи.

— Ще напишете ли посвещение за Чаз? – попита той и подаде химикалката на Джейд. – И може би ще добавите, че храната много ви е харесала. Тя се притеснява да ви помоли лично.

Джейд го изгледа неразбиращо.

— Нашата икономка – уточни Джорджи. – Момичето, което през целия уикенд готвеше за вас.

— О, да…

Брам изсумтя.

Джейд надраска нещо и тропна с крак, нетърпелива да си тръгне. Ланс се мотаеше отзад, все още очаквайки прошката на Джорджи. Тя отново си припомни раните, които й бе нанесъл, болката, която й бе причинил. Но толкова дълго бе превъртала този филм в съзнанието си, че вече й бе писнало да го гледа. Замисли се за всички онези неща, с които би могла да го нарани, но не виждаше смисъл да ги казва. Нямаше да изпита нищо, освен досада.

Присви очи към него.

— Опростен си, Ланселот. Върви си с мир и не съгрешавай повече.

Брам постави длан на талията й и я погали.

— Наистина ли? – живна Ланс. – Наистина ли ми прости?

— Защо не? Трудно е да се сърдиш на някой, който ти е безразличен. Освен това самият ти си имаш достатъчно неприятности.

— Какво имаш предвид?

Джорджи имаше предвид, че Джейд никога не гледаше Ланс така, както той я гледаше – с очи пълни с нескрито обожание. Джейд навярно го обичаше по свой си начин, но не толкова силно, колкото той нея, а това не вещаеше нищо добро за човек с такъв огромен комплекс за малоценност като бившия й съпруг.

Отмъщението понякога ни настига по необичаен начин, помисли си Джорджи, но на глас изрече само:

— Никак не е лесно да промениш света и макар да ви чака дълъг и упорит труд, вие двамата ще успеете, защото, изглежда, това е истинското ви призвание.

Ланс бе получил така желаната прошка, ала не изглеждаше щастлив. Някаква част от него искаше тя да страда – поне малко – и той още не беше готов да се откаже от тази тайна радост.

Джорджи се усмихна и преплете пръсти с тези на Брам. Ланс се намръщи, а Джейд погледна часовника си, нехаеща за ставащото около нея.

Когато накрая си тръгнаха, Брам се засмя тихо в ухото й.

— Впечатляващо. Кога успя да пораснеш и помъдрееш?

— Под твое влияние – процеди тя сухо. Но в известна степен беше вярно. Животът бе твърде кратък, за да губи време в терзания за рани, които бяха зараснали, без дори да забележи.

Мег обяви, че се връща у дома.

— Сега, след като се убедих, че Брам не те бие, ще ви оставя сами. – Присви очи към Брам и го изгледа с един от прочутите страховити погледи на каубоя Калибър. – Но не си мисли, че няма да те проверявам.

Накрая остана само Пол.

— Нахвърлил съм изявление за пресата и предлагам да го оповестите колкото се може по-бързо.

Джорджи тутакси настръхна, но Брам я изпревари:

— И какво трябва да кажем в това изявление?

— Това, което се очаква. – Пол му подаде листа, който държеше. – Колко сте щастливи, че двете жени в болницата вече са по-добре… Миналото е минало… Как с все сърце подкрепяте благородната задача, с която са се заели Джейд и Ланс. И прочее, и прочее.

— Кой да предположи, че сме толкова цивилизовани? – подметна Джорджи.

Брам кимна.

— Звучи добре, Пол. Арън ще се погрижи за всичко. – Връчи листа на Джорджи и се запъти към кабинета си с жизнерадостната походка на човек, току-що спечелил от тотото.

— Какво ще правиш следобед? – попита Пол.

Джорджи се ужасяваше при мисълта, че трябва да му съобщи за отменената среща с Грийнбърг.

— Имам купища бумащина, с която трябва да се справя.

— Отложи я за по-късно. Хеликоптерите отлетяха. Какво ще кажеш двамата с теб да поплуваме?

— Да поплуваме?

— Видях, че в къщата за гости има бански костюми. Ще се срещнем при басейна – каза той и се отдалечи, без да дочака съгласието й.

Колко типично за него! Джорджи затрополи нагоре по стълбите и влезе в спалнята. Без да бърза, облече лимоненожълти бикини и завърза плажна хавлия около кръста си. Изминалите няколко дни бяха достатъчно тежки за нея и още не беше готова за предстоящия разговор с баща си, обещаващ да завърши с грозна сцена.

Той я чакаше във водата, застанал неловко в средата на басейна. Обикновено плуваше не за удоволствие, а за да поддържа физическата си форма, и затова сега й изглеждаше доста странно. Джорджи развърза кърпата, приседна на ръба на басейна близо до стъпалата и бавно потопи пръстите на краката си във водата.

— Искам да ти кажа нещо за утрешната среща. Вече говорих с Лора и…

— Хайде да поплуваме.

Баща й обичаше да говори за кариерата й, особено преди важни срещи с продуценти и режисьори. Можеше безкрайно да съветва дъщеря си как да се държи и какво да каже. Затова сега Джорджи се втренчи с любопитство в него, опитвайки се да отгатне защо се държи толкова странно.

— Водата е идеална – подкани я баща й.

— Д-добре – примири се тя и се плъзна в басейна.

Пол мигом се гмурна на дълбокото. Тя последва примера му.

Двамата плуваха мълчаливо известно време по дължината на басейна, в противоположни посоки. Накрая младата жена не издържа и стъпи на дъното.

— Татко, зная колко много означава за теб тази среща с Грийнбърг, но…

Пол спря да плува.

— Не е нужно винаги да говорим само за работа. Защо просто не… не се отпуснем за малко?

Тя се втренчи въпросително в него.

— Нещо не е наред ли?

— Не, не, всичко е наред – побърза да я увери Пол, но избягваше погледа й и явно изглеждаше притеснен.

Може би беше гледала твърде много мелодрами, защото започна да се пита дали не се е разболял от неизлечима болест, или не е решил да се ожени за някоя от жените, с които излизаше. Джорджи не харесваше нито една от тях, макар че беше благодарна, задето баща й се срещаше с жени на неговата възраст, а не с двайсетгодишни момиченца, които все още го намираха за привлекателен.

— Татко, да не би…

В същия миг в лицето й плисна вода. Тя вдигна ръце, за да се закрие, но той вече бе загребал отново вода с пълни шепи и я лисна отгоре й. Водата попадна в носа й и очите я засмъдяха. Тя се задави и закашля.

Какво правиш?

Пол отпусна унило ръце. Лицето му пламтеше и ако Джорджи не го познаваше толкова добре, щеше да реши, че е от смущение.

— Аз просто… исках малко да се позабавляваме.

Тя продължи да кашля, докато не прочисти гърлото си.

— Е, престани! Достатъчно се позабавлявахме.

Той отстъпи назад.

— Извинявай. Помислих си…

— Да не си болен? Какво става?

Пол заплува към стълбата.

— Не съм болен. По-късно ще поговорим.

Излезе от водата, грабна кърпата си и забърза към къщата. Тя остана да се взира след него, опитвайки се да проумее какво се бе случило току-що.


20


Джорджи си взе душ, преоблече се и отиде в кабинета си. Арън седеше зад компютъра, чукайки усърдно по клавиатурата, навярно в такт с музиката, която слушаше през слушалките. Като я видя, понечи да ги свали, но тя му даде знак да ги остави. Вещите на баща й бяха изчезнали. Чудесно. Това означаваше, че вместо да му го съобщи лично, може да постъпи като страхливка и довечера да му изпрати имейл, че е отменила срещата с Грийнбърг.

Погледна списъка с гостите, поканени на сватбеното парти, до което оставаха по-малко от три седмици, и видя, че всички са приели, което не беше изненада. Редом лежеше купчина с покани за благотворителни мероприятия, модни ревюта и представянето на новата модна линия на фризьорката й, но Джорджи нямаше настроение да се занимава с тях. Искаше единствено да види заснетия материал за Чаз.

Арън й помогна да инсталира новото монтажно оборудване в единия ъгъл на кабинета. Тя зареди лентата и много скоро бе погълната от кадрите, редуващи се пред нея. Колкото и да я вълнуваше историята на Чаз, не по-малко й бяха интересни разказите на чистачката Соледад. А имаше и още много други жени, с които искаше да говори. Сервитьорки и продавачки. Служителки от пътната полиция по паркингите и домашни медицински сестри. Искаше да заснеме и запише историите на обикновените жени, изпълняващи обикновена работа в световната столица на блясъка.

Когато най-сетне вдигна глава от монитора, откри, че Арън си е тръгнал. Досега Лора би трябвало да е отменила срещата, но в случай че не бе успяла, Джорджи реши да изчака и да се обади утре, за да се извини лично на Рич Грийнбърг.

Слезе и остана неприятно изненадана, когато видя баща си да излиза от кинозалата.

— Най-после успях да изгледам един стар филм на Алмодовар – осведоми я той.

— Мислех, че си си тръгнал – промърмори Джорджи.

— Моята чистачка открила плесен в градската ми къща. Обадих се да обработят помещенията, но трябва да се изнеса за няколко дни, докато трае процедурата. Надявам се, не възразяваш да остана още малко тук.

Джорджи възразяваше, особено сега, когато се налагаше да му съобщи очи в очи новината за отменената среща.

— Разбира се, че не.

Брам се показа от кухнята.

— Остани колкото искаш, татко – изрече провлачено. – Знаеш, че винаги си желан тук.

— Колкото чумата – парира баща й.

— Можеш да живееш тук колкото пожелаеш, стига да спазваш правилата.

— Което ще рече?

Брам очевидно се наслаждаваше на всяка реплика, но нали вече бе отворил мидата на този свят с меча си*, така че защо да не се позабавлява?

[* Реплика от „Веселите уиндзорки” от У. Шекспир; преносно: „светът е в краката ти, постигнал си желаната цел”. – Б.пр.]

— Първо, да оставиш Джорджи на мира. Сега тя е моя грижа, не твоя.

— Хей! – Джорджи сложи ръка на кръста си.

— Второ… всъщност е като първото. Не притискай дъщеря си. Освен това искам да чуя мнението ти за „Къща на дървото”.

Пол се наежи и го изгледа намръщено.

— Шепърд, никога ли не ти омръзва да ехидничиш?

Джорджи се втренчи изпитателно в Брам.

— Не мисля, че той ехидничи, татко. Брам наистина се интересува от мнението ти. И повярвай ми, аз съм не по-малко удивена от теб.

Фиктивният й съпруг я изгледа надменно.

— Само защото Пол е властен трън в задника, който те подлудява, не означава, че не е умен. Миналата вечер той беше дяволски добър в ролята на бащата и аз бих искал да узная какво мисли за сценария.

Баща й, който винаги имаше готов отговор за всичко, този път, изглежда, се затрудняваше какво да отвърне. Накрая пъхна ръка в джоба си и рече:

— Добре.

Разговорът им на вечеря отначало не потръгна леко, но не се хванаха гуша за гуша и не след дълго тримата се впуснаха в оживена дискусия как да се изиграят най-правдоподобно образите на Хелън и Дани в първа сцена. По-късно Пол се впусна в пламенна тирада, изтъквайки, че характерът на Кен трябва да бъде по-сложен и многопластов. Според него добавянето на повече нюанси в образа на бащата насилник ще придаде по-зловеща окраска и ще го направи по-убедителен. Джорджи се съгласи с баща си, а Брам внимателно ги слушаше.

Постепенно тя осъзна, че оригиналният сценарий не е бил толкова безупречен, както й го бе представил Брам, и че именно той го е изгладил, внасяйки леки поправки, а на места бе добавял и цели сцени, при това оставайки верен на оригиналната творба. Разкритието, че Брам може да пише толкова добре, добави нова пукнатина върху бетонирания фундамент на някогашните й предразсъдъци към него.

Брам допи кафето си и стана от масата.

— Подсказахте ми някои много добри идеи. Трябва да направя няколко корекции.

Крайно време беше Джорджи да проведе дълго отлаганото неприятно задължение и да поговори честно с баща си, затова неохотно кимна на Брам.

Както можеше да се очаква, между бащата и дъщерята се възцари неловко мълчание. Изведнъж в съзнанието на Джорджи изплува забравен спомен. Тя беше само на четири, когато майка й почина, и спомените й бяха откъслечни. Но тук-там се прокрадваше някой по-ярък: малкият им беден апартамент, изпълнен постоянно със смях, слънце и с растения, които майка й наричаше „безплатен дар от природата”. Често отрязваше горната част на сладък картоф или ананас и я забучваше в саксия с пръст. Или нанизваше на три клечки за зъби костилка от авокадо и я поставяше върху чаша с вода. Баща й рядко говореше за майка й, но когато го правеше, я описваше като добронамерена, но разсеяна и нехайна. Ала на семейните снимки изглеждаха щастливи.

Джорджи вкопчи пръсти в салфетката в скута си.

— Татко, искам да ти кажа за утрешната…

— Зная, че не си много ентусиазирана за ролята, но не позволявай на Грийнбърг да го разбере. Опиши му как смяташ да придадеш самобитност на героинята. Направи така, че той сам да ти предложи ролята. Обещавам, че тя ще издигне кариерата ти на ново ниво.

— Но аз не искам тази роля.

Тя видя разстроеното му и объркано изражение и се подготви за сурова лекция относно твърдоглавието й, липсата на далновидност, наивност и неблагодарност. Но следващите му думи я втрещиха.

— Искаш ли да поиграем на карти?

— На карти?

— Защо не?

— Защото ти ненавиждаш картите. Татко, какво не е наред с теб?

— Всичко с мен е наред. Само защото искам да поиграя на карти с дъщеря си, не означава, че нещо не е наред. Двамата с теб можем да говорим не само за работа.

Но Джорджи не му повярва нито за миг. Навярно Лора се бе изпуснала за отменената среща и вместо директно да я нападне, баща й бе решил да смени стратегията. Фактът, че смяташе, че може да я манипулира с тези непохватни опити да се държи „приятелски”, направо я смазваше. Той я примамваше с това, за което тя цял живот бе копняла – бащинска обич и внимание – за да постигне своето. Това беше най-новата му тактика, за да не изгуби контрола си върху нея.

Гневът измести болката. Време беше да му даде да разбере, че тя повече няма да му позволи да управлява живота й заради напразната надежда, че той ще й подхвърли няколко трохи от обичта си. Изминалият месец я бе променил. Беше допуснала грешки, но това си бяха нейни грешки и тя смяташе да продължава в същия дух и сама да бъде господарка на съдбата си.

— Няма да ме убедиш да насроча нова среща – заяви тя решително. – Аз я отмених.

Сърцето й се разтуптя. Щеше ли да й стигне смелостта да отстоява своето, или за пореден път ще подвие безславно опашка пред него?

— За какво говориш?

На гърлото й заседна буца. Джорджи преглътна с усилие и заговори припряно:

— Дори Грийнбърг да ми предложи ролята и името ми да е изписано преди заглавието на филма, няма да я приема. Занапред ще играя само роли, които ми харесват и ме вълнуват, и ако това не ти допада, аз много съжалявам. – Отново преглътна. – Не искам да те огорчавам, но повече не мога да продължавам така. Не желая вие двамата с Лора да вземате решения зад гърба ми.

— Джорджи, това е безумие.

— Благодарна съм за всичко, което си направил за мен. Зная, че искаш най-доброто за кариерата ми, но това, което е най-доброто за кариерата ми, невинаги е най-доброто за мен. – О, господи, нямаше да заплаче. Трябваше да се държи студено и делово с него, както той се държеше с нея. Почерпи по-надълбоко от кладенеца на новопридобитата си решителност. – Искам вече да се оттеглиш, татко. От тук нататък аз сама ще се грижа за кариерата си.

— Да се оттегля?

Тя кимна сковано.

— Разбирам. – Красивото му лице не издаваше никакви емоции. – Да, ами… разбирам.

Тя очакваше студена назидателност, снизходителност, унищожителни аргументи. Двамата ги свързваше единствено нейната кариера. И ако сега тя не отстъпеше, щяха окончателно да се отчуждят. Каква ирония. Само преди половин час за пръв път от незапомнено дълго време се бе радвала искрено на общуването с баща си, а сега щеше да го изгуби завинаги. Ала при все това нямаше да свие покорно знамена. Вече се бе освободила от Ланс. Беше време да стори същото и с баща си.

— Моля те, татко… Опитай се да разбереш.

Той дори не мигна.

— Аз също съжалявам, Джорджи. Съжалявам, че се стигна дотук.

И това беше всичко. Той си тръгна. Без нито дума повече. Излезе, за да отиде в къщата за гости и да си събере нещата. Излезе от живота й.

Джорджи с мъка удържа порива си да хукне след него. Вместо това пое с тежки стъпки нагоре по стълбите. Навярно Брам го бе домързяло да отиде в кабинета си, защото се бе настанил на дивана в нейния, подпрял глезен върху коляното и поставил върху бедрото един от бележниците на Арън. Тя се спря на прага.

— Струва ми се, че… току-що уволних баща ми.

Той вдигна глава.

— Само ти се струва или си сигурна?

— Аз… – Младата жена се облегна безсилно върху рамката на вратата. – Какво направих?

— Може би най-сетне си пораснала?

— Татко никога повече няма да ми проговори. А той е единственото ми семейство.

Горката, нещастна Джорджи Йорк!

Тя изправи рамене. Как й бе писнало от всичко това!

— Ще уволня и Лора. При това веднага.

— Брей! Кървавата баня на Джорджи Йорк!

— Мислиш, че греша?

Той свали крака си и остави бележника настрани.

— Мисля, че нямаш нужда някой друг да ти казва как да управляваш кариерата си, когато си напълно способна да го правиш сама.

Джорджи му беше благодарна за подкрепата. В същото време й се искаше Брам или да й възрази, или да се съгласи с нея.

Той я наблюдаваше мълчаливо, докато тя посягаше към телефона. Повдигаше й се. Никога досега в живота си не бе уволнявала някого. За тези неща се грижеше баща й.

Лора вдигна още при първото позвъняване.

— Здравей, Джорджи. Тъкмо се канех да ти позвъня. Никак не ми беше приятно, но отмених срещата. Мисля, че утре сутринта трябва да се обадиш на Рич Грийнбърг и…

— Да, ще го направя – прекъсна я Джорджи и се свлече в стола на Арън зад бюрото. – Лора, трябва да ти кажа нещо.

— Добре ли си? Звучиш странно.

— Аз съм добре, но… – Джорджи се втренчи невиждащо в спретнатата купчина документи върху бюрото. – Лора, зная, че отдавна работим заедно, и аз високо ценя старанието ти и всичко, което си направила за мен, но… – Разтри челото си. – Трябва да се разделим.

— Да се разделим?

— Аз… аз имам нужда да направя някои промени. – Не чу приближаването на Брам, но усети ръката му, която се отпусна нежно между лопатките на гърба й. – Зная колко е трудно да се работи с баща ми и не те обвинявам за нищо – наистина не те обвинявам – но трябва да започна начисто. С агент, който сама ще назнача.

— Разбирам.

— Аз… искам да съм сигурна, че единствено моето мнение ще има значение за крайното решение.

— Каква ирония! – засмя се Лора сухо. – Да, да, разбирам. Обади ми се, когато си намериш нов агент. Аз… ще се постарая колкото е възможно по-бързо и безпроблемно да му предам работата. Желая ти късмет, Джорджи.

Лора затвори. Никакви молби. Никакви настойчиви увещания. На Джорджи й призля. Отпусна глава върху бюрото.

— Това е толкова несправедливо. Татко определяше правилата, а аз само ги следвах. А сега тя плаща цената.

Брам взе слушалката от ръката й я постави на мястото й.

— Лора знае, че нещата не са вървели. Било е нейно задължение да предприеме нещо, но не го е сторила.

— Все пак…

— Престани. – Брам я стисна за раменете и я изправи. – Не се съмнявай в себе си.

— Лесно ти е да го кажеш. Ти си свикнал да бъдеш безмилостен. – Тя се надигна бавно от стола.

— Аз много харесвам Лора – заяви Брам – и навярно тя би била отличен агент за теб, но не и ако слугува на двама господари.

— Баща ми никога повече няма да ми проговори.

— Де тоз късмет! – Той приседна на ръба на бюрото. – И така, какво сложи началото на тази „ядрена зима” на Джорджи Йорк?

— Татко предложи да поиграем на карти. И ме наплиска с вода в басейна. – Тя изрита гневно кошчето за боклук, но в резултат само удари болезнено палеца си и разсипа боклука по килима. – По дяволите! – Отпусна се на колене и се зае да разчиства. – Помогни ми, преди Чаз да го е видяла.

Той побутна към нея с носа на обувката си смачкан на топка лист хартия.

— Питам само от любопитство… Животът ти винаги ли е приличал на железопътна катастрофа, или аз просто се появих на сцената в особено съдбовен и драматичен момент?

Джорджи хвърли обелка от банан в кошчето.

— Знаеш ли, нищо не ти пречи да ми помогнеш.

— И ще го направя. Ще ти помогна да забравиш за всичките си тревоги с див секс.

Имайки предвид тънката нишка, на която се крепеше бракът им, дивият секс навярно беше великолепна идея.

— Само ако аз водя играта. Омръзна ми да се подчинявам.

Златист сноп светлина прорязваше голото тяло на Брам от рамото до бедрото. Той се отпусна върху възглавниците, напълно изтощен и борейки се за глътка въздух. Приличаше на красив паднал ангел, опиянен от секс и грях.

— Ти ще… се влюбиш в мен – пророни той задъхано. – Сигурен съм.

Тя отметна косата от очите си и се взря в лъщящите му от потта гърди. Конвулсиите от последния й оргазъм я бяха оставили отмаляла и беззащитна. Опита се да се съвземе.

— Халюцинираш.

Брам стисна бедрата й, които все още бяха възседнали неговите.

— Познавам те. Ще се влюбиш в мен и всичко ще прецакаш.

Джорджи се намръщи и се отдръпна от него.

— И защо ще се влюбя в теб?

— Защото имаш отвратителен вкус за мъже, ето защо.

Тя се отпусна до него.

— Не е чак толкова отвратителен!

— Така казваш сега. Но много скоро ще започнеш да оставяш заплашителни съобщения на гласовата ми поща и ще преследваш новите ми гаджета.

— Само за да ги предупредя за теб. – Брам се бе притиснал отстрани към нея и миризмата на пот от телата им се смесваше със свежото ухание на чисти чаршафи. Сексът, както обикновено, беше невероятен и навярно по-късно тя щеше да обвинява замъгления си от насладата мозък за това, което последва. Или може би просто днес беше денят, в който й бе съдено да изгаря всички мостове. – Единственото нещо, което може… може да поискам от теб, е… – Закри очите си с ръка и изтърси на един дъх: – Вероятно… едно бебе.

Брам се засмя.

— Говоря сериозно. – Тя вдигна ръката си и го погледна в очите.

— Зная. Затова се смея.

— Няма да ти струва нищо. – Джорджи седна. От необуздания секс я боляха всички мускули. – Никакви досадни посещения. Никаква издръжка за детето. От теб се иска единствено да доставиш стоката и да изчезнеш преди главното събитие.

— Няма да го бъде. Не и след трилион години.

— Нямаше изобщо да заговоря за това…

— Но го направи.

— … ако не беше толкова красив. Всичките ти недостатъци са свързани само с характера ти и тъй като не възнамерявам да те допускам близо до детето, с редки изключения за някоя и друга снимка за медиите, това няма да е проблем. Разбира се, използвайки твоята ДНК, аз рискувам детето да получи някои увредени хромозоми от някогашните ти години на разврат, пиянство и наркотици, но съм готова да поема този риск, защото с изключение на тях ти представляваш мъжки генетичен джакпот.

— Колкото и да е странно, чувствам се поласкан. Но… Не. Никога.

Джорджи се свлече обратно върху възглавниците.

— Знаех си, че си прекалено голям егоист, за да обсъждаме подобен въпрос. Типично за теб.

— Това не е, като да ми поискаш двайсетачка назаем.

— Слава богу, защото в такъв случай трябваше да връщам парите сама на себе си!

Брам се надвеси над нея и гризна леко долната й устна.

— Не е ли по-добре да използваш тази великолепна уста за друго, а не за безсмислени разговори?

— Престани да се подиграваш с устата ми. Голяма работа, какво толкова ще ти струва? Кажи ми.

— Голямата работа е в това, че не искам дете.

— Именно. – Джорджи се отдръпна от него. – И няма да имаш.

— Наистина ли си мислиш, че ще бъде толкова лесно?

Не. Щеше да бъде трудно и невероятно сложно, но идеята да смесят гените си с всеки изминал ден й се струваше все по-примамлива. Неговата външност и – не искаше да го признае – интелектът му, комбинирани с нейния темперамент и самодисциплина, щяха да създадат най-изумителното дете на света, дете, което Джорджи копнееше да роди.

— Ще бъде от лесно по-лесно – заяви тя. – Не се изисква кой знае какъв ум.

— Съвсем вярно. За щастие, тялото ти компенсира празната ти глава.

— Спести си силите. Нямам настроение.

— Съжалявам за това повече, отколкото можеш да си представиш. – Брам се претърколи върху нея и разтвори бедрата й с коляно.

— Какво правиш?

— Възстановявам мъжкото си превъзходство – осведоми я той невъзмутимо, стисна китките й и вдигна ръцете й над главата. – Съжалявам, Скут, но това е неизбежно – прошепна и проникна дълбоко в нея.

— Не вземам нищо против забременяване!

— Добър опит. – Брам захапа едното й зърно. – Но неуспешен.

Джорджи не настоя. Първо, беше излъгала. И второ, беше се превърнала в истинска нимфоманка. И трето…

Забрави за третото и обви крака около кръста му.

Брам не можеше да повярва. Бебе! Наистина ли Джорджи си въобразяваше, че той ще приеме абсурдната й идея? Винаги бе знаел, че никога няма да се ожени, камо ли да има деца. Мъжете от неговата порода не бяха създадени за саможертва, взаимни компромиси, всеотдайност или възвишени идеали. Оскъдните количества от тези качества той използваше само в работата си. Джорджи представляваше най-странната комбинация от здрав разум и пълен идиотизъм, която бе срещал, а в последно време започваше дяволски да го влудява.

Той изчака да мине срещата с представителите на „Вортекс”, насрочена за следобед на другия ден, преди да се обади на Кейтлин с новината.

— Дръж се да не паднеш, скъпа. „Къща на дървото” получи зелена светлина от „Вортекс”. Рори Кийн се съгласи на сделката.

— Не ти вярвам.

— Аз пък си мислех, че ще се зарадваш за мен.

— Кучи син! Правата ти изтичат само след две седмици.

— Петнайсет дни – уточни той. – Погледни го откъм хубавата страна. Сега ще можеш спокойно да спиш нощем, след като знаеш, че на никого няма да позволя да превърне книгата на майка ти в боклук. Сигурен съм, че това е огромна утеха за теб.

Загрузка...