Ваксината

13.

Стайлс погледна през прозореца на офиса, а след това часовника. Влезе в конферентната зала, за да гледа новините на един от двата телевизора, които беше инсталирал там, когато започна работа по проекта „Момиче“, както той го наричаше. Тъй като по-голямата част от екипа беше във Вашингтон, само старшият частен детектив беше останал и днес щеше да работи с него. Затова конферентната зала беше необичайно чиста — никъде не се виждаха остатъци от сандвичи и празни картонени чаши. Обаче още миришеше на изветряло кафе и пот. Новините съобщаваха за убийството на Маклоски, като репортерът се върна назад и разказа за статута му на федерален разобличител на болкоуспокояващото „Мириъд“. Кракът започна да го сърби — това странно усещане се появяваше винаги когато знаеше, че нещо не е наред.

Убит в апартамента си. По новините съобщиха, че според съдебния лекар това се е случило в петък. Стайлс върна лентата назад. Медсън беше сложил начало на този налудничав уикенд късно сутринта в петък. В ранния следобед Стайлс го беше довел в тази конферентна зала и му бе съобщил за напредъка им. Бяха говорили за Маклоски и Стайлс се сети как Медсън излезе от помещението без много приказки. Странно. Обезпокоително. Магуайър е убит в петък от професионален убиец. Полицията сега разпространяваше скица на този тип: проядено от белези от акне лице, сини очи и къдрава руса коса. Ако обръснеш косата и ето ти онзи тип от влака за Вашингтон, подгонил момичето, което един от хората им беше идентифицирал.

Още от самото начало Медсън беше казал, че някой от бранша трябва да е убил Магуайър, за да му попречи да разкрие информация, която би могла да навреди на индустрията. В това имаше логика. Онова, в което нямаше логика, беше, че след като каза на Медсън, че Блум и момичето са отседнали в „Уилърд“, някакво пиколо е убито в тяхната стая. Като добавеше огромната настоятелност на Медсън момичето да бъде намерено и отказа му да се обади на Блум и да разузнае — работата направо смърдеше! Излиза, че всеки път, когато Стайлс даваше на Медсън важна информация за местонахождението на момичето, нещо се случваше. Синеокият тип за Медсън ли работеше, или за някого другиго? Тази мисъл едновременно ужасяваше и омайваше Стайлс. После го раздразни, защото си представи как като някой наивник захранва Медсън с информация, а той след това се опитва чрез наемника да убие момичето.

След като се върна в кабинета си, Стайлс набра мобилния телефон на Медсън.

— Да — обади се той. — Нещо ново?

— Аз съм в офиса, движа нещата. Току-що видях по новините, че Джон Маклоски бил убит в неговия апартамент, вероятно още в петък. Знаеш ли нещо по въпроса?

— Какво, по дяволите, значи това?

— Означава, че тук може би става нещо, за което не знам.

— Трябва ли да повторя последния си въпрос?

— Чудя се дали не съм неволен съучастник в убийство.

Медсън замълча, после попита:

— Стив, какви са тия въпроси?

— Започвам да виждам нещо като модел. Магуайър е убит в петък, очевидно от професионалист, докато предава информация на Дени Норт в офиса й. Малко след това в апартамента на момичето тайнствено се появява убит полицай. Маклоски, който смятаме, че е бил посетен от момичето, преди да напусне града, също е убит в петък. А в събота един от частните детективи казва, че във влака за Вашингтон има някакъв тип, който преследва момичето.

— Какво искаш да кажеш с всичко това?

— Какво правиш с информацията за момичето, която ти предавам?

— За кого се смяташ, че ми задаваш такъв въпрос?

— За човека, който ще иде при ченгетата, ако не получи отговор от теб! — Медсън не отговори. Стайлс почувства, че по челото му е избила пот.

— Добре, ще ти кажа каквото знам — каза Медсън. — Преди няколко дни чух от Болтън в „Изследвания и развитие“, че Магуайър се готви да разгласи данните от проекта „Епсилон“ точно преди изслушванията за ваксините във Вашингтон.

— Мислех, че „Епсилон“ е прекратен преди пет години?

— Да, защото аз го прекратих. Защото цялата индустрия, която работеше върху изследване на ваксинирани и неваксинирани деца, постъпваше неетично, макар изследването да целеше доказване на ползата от ваксините.

— Неетично?

— Как може да ограничаваш децата в контролната група от неваксинирани, след като знаеш, че лишаването им от ваксини може да изложи живота им на риск?

— А аз си мислех, че индустрията е прекратила изследването, защото не е искала да се разкрият нелицеприятни факти.

— Нали помниш — „онова, което не знаеш, може да те убие“.

— Обаче в случая те убива само ако научиш — вметна Стайлс. — Така че спираш изследването, защото се страхуваш, че отговорите може да не ти харесат.

— Както и да е, прекратих „Епсилон“. Обаче не това е важното. Болтън ми каза, че Магуайър е измислил начин да продължи с проучването, като крие финансирането в своя бюджет за изследвания и развитие.

— По дяволите, как е успял да го направи?

— Мамка му, Стив, ти знаеш по-добре от мен, че нашият бюджет за „Изследвания и развитие“ е десет милиарда годишно. Как няма да успее? Минават пет години и ето ни сега — Магуайър е открил нещо, което смята, че обществото трябва да знае.

Стайлс усети потреперване в гърдите.

— Мисля, че това разкрива мотива.

— Чий мотив?

— Знаеш за кого говоря.

— Внимавай какво ще кажеш сега!

— Гроувър, познаваш ме, винаги съм внимателен. Така че какъв е твоят отговор? Какво става тук?

— Били сме дълго време заедно. Не позволявай на нещата да загрубеят.

— Искам отговор. Снабдявам те с информация, за да ти помагам да намериш момичето, а ти какво правиш с нея?

— Ако ми зададеш още един такъв въпрос, няма да имам друг избор, освен да те уволня.

Това беше достатъчно Стайлс да отстъпи. Никога досега не беше отправял подобно предизвикателство към Медсън и в момента осъзна, че ръцете му треперят. И в същия миг гневът и смелостта му започнаха да се изпаряват.

— Трябва да знам — повтори той, но беше наясно, че Медсън е доловил примирението в гласа му.

— Стийв — започна Медсън, вече с приятелски тон, — зная, че си под голямо напрежение и съжалявам, че си го изкарах на теб. Не мога да се сетя за някой друг, на когото мога да разчитам колкото на теб. Предлагам ти просто да забравим този разговор.

Стайлс не отговори.

Тогава Медсън каза:

— Мой човек, ще ти звънна по-късно, ако науча нещо ново.

Медсън затвори, смятайки, че е върнал Стайлс обратно в отбора. Но осъзна, че трябва да направи нещо с него, защото, ако цялата история свърши със смъртта на момичето, Стайлс никога нямаше да повярва на неговата версия какво се е случило с нея. И тогава без съмнение щеше да изпълни заплахата си и да иде при ченгетата. Ах, тази кучка! Стайлс отдавна беше негова дясна ръка. Обаче във всяка война имаше щети и дори странични жертви. Каузата, за която се бореше Медсън, беше справедлива, затова трябваше да направи каквото е нужно. Трябваше да взима такива решения, каквито се налага да взимат и държавните глави. Или си достатъчно корав и отдаден на делото, за да можеш да взимаш правилните решения — дори пред лицето на емоциите — или не си. По-малко коравите мъже щяха да клюмнат в ситуация като тази.

Ако не я спре, тази малка зелена курва може да унищожи цял век напредък в медицината. А както изглеждаше, Стайлс също щеше да се окаже пречка. Медсън знаеше какво трябва да направи и беше готов. Наля си малко „Грей Гус“.

След това набра Екзейвиър.

— Ало?

— Медсън се обажда.

— Да?

— Ще ми е нужда друга единица за още една задача.

— Прекрасно. Как мога да помогна?

— Един мъж в Ню Йорк. Работи за мен. Казва се Стивън Стайлс и е финансовият директор на компанията.

Екзейвиър не отговори. Медсън беше работил достатъчно често с него, за да знае, че нищо не може да го шокира.

Продължи:

— Трябва да се случи веднага след като сегашната ми поръчка бъде изпълнена. Ще ти съобщя.

— Ще направя необходимото. Някакви необичайни обстоятелства?

— Би било по-добре… — Медсън се изкашля да прочисти гърлото си, преди да продължи, — ако изглежда като нещастен случай.

— Разбирам. Възнаграждението ще бъде същото като за текущата сделка, условията за банковия превод остават същите.

— Ясно — каза Медсън и затвори. Остави чашата с уискито на масата и я плъзна настрани.

Шибана работа. Шибана.

Старк точно почистваше рюгера, когато звънна мобилният телефон. Видя номера и свали латексовите ръкавици. Обаче му беше трудно да се направи на безразличен.

— Екзейвиър, мой човек.

Мъжът не отговори веднага. Опа, ето пак неприятности. Антените на Старк щръкнаха.

— Както излиза, май още имаш проблеми?

— И аз съм човек.

— Не говоря за теб, а за клиента ти.

Не беше време да се прави на умник.

— Да?

— Клиентът ти поиска допълнителна единица.

Мамка му. Тук, във Вашингтон. Направо не беше за вярване.

— Може би иска да покрия още хотели? Спомена ми за това.

— Не, за друга задача в Ню Йорк.

— Това е в Ню Йорк, а аз съм тук, във Вашингтон.

— Изпълнението на задачата в Ню Йорк ще последва твоята във Вашингтон.

Старк нямаше какво да каже, затова си замълча.

Екзейвиър продължи:

— Имаш ли някаква представа защо е недоволен от теб?

Защото е пълен гадняр.

— Не е недоволен и продължавам. Аз съм единственият човек, който може да му свърши работата. Затова иска друг човек за Ню Йорк.

Екзейвиър не отговори.

— Питай го — настоя Старк. Когато чу, че линията прекъсва, съжали, че го каза. Прииска му се никога да не беше поемал тази задача. Щеше му се да стори нещо на Медсън: например да го върже на стол и да му изтръгне ноктите на пръстите с клещи. Влезе в банята, за да си изплакне очите с физиологичен разтвор.