Венчило с дявола

Тринадесета глава

Когато се върнаха в конюшните, Алек се мръщеше, а Джейми се усмихваше. Гейвин и отец Мърдок се бяха изправили на стъпалата на замъка и наблюдаваха двойката.

— Май го е ядосала — отбеляза Гейвин.

— Чух, че заплашила един от хората на Макферсън, че ще забие кинжала си в гърлото му — рече свещеникът.

— Истина е. Много смело от нейна страна да заблуждава по този начин стария леърд и хората му.

— Защо мислиш, че е било заблуда?

— Ами, разбира се, че беше. Та тя едва ли знае как да хвърля кинжал.

— Ти много приличаш на своя господар, Гейвин, и безусловно приемаш мнението му. Той вече си е направил своите заключения за лейди Джейми. Ако бях на твое място, щях да си имам едно наум. Щом тя казва, че може да прониже някого, смятам, че не лъже. Лейди Джейми притежава много повече умения, отколкото си мислите вие двамата с Алек. Помни ми думите, момче!

— Алек се оплаква, че е прекалено нежна.

— Но е и силна. Тя няма да се предаде толкова лесно. Искрите между тях двамата едва започват да прехвърчат…

Гейвин и отец Мърдок се обърнаха и видяха как Алек помага на съпругата си да слезе от коня. Забавиха се много повече, отколкото бе нужно. Гейвин и свещеникът забелязаха начина, по който двамата се гледаха, и решиха, че е по-добре да се оттеглят, разменяйки си и многозначителни усмивки.

Алек знаеше, че трябва да се заеме с по-важни дела, ала не можа да устои и леко целуна устните на Джейми.

Сигурно щеше да я целуне още веднъж, ако Доналд не се бе появил. Кинкейд му подаде поводите. Джейми се поклони леко и понечи да се отдалечи.

— Къде отиваш? — Искаше му се да я задържи още малко.

— Да си сменя роклята. Но първо ще трябва да отида да взема няколко свещи.

Алек искаше да повърви с нея, но Доналд го накара да промени решението си.

— Алек? Бих искал да разменя няколко думи с теб.

— Какво има?

— За кобилата на милейди. Никак не ми се иска да те занимавам с такъв дребен проблем, но вече не знам как да се справя е това твърдоглаво животно. Тя не се храни. Ще си счупи някой крак, докато се опитва да се измъкне от клетката. Вече строши три летви.

— Тогава я премести в друга клетка.

— Опитах.

Алек чу как Уайлдфайър се блъска в дървената преграда. Щом обаче я погали, тя моментално се успокои.

— Готово — рече той и се усмихна.

— Само защото твоят черен жребец е наблизо — отвърна Доналд. — Когато го види или подуши миризмата му, веднага се успокоява. Свикна с него. Чудя се, милорд, дали да не се опитаме да ги сложим в една клетка.

— Той ще я убие!

— Не мисля така. Тя ще се разболее, ако не започне да яде.

Алек реши веднага да изпробва предложението на Доналд. Ако жребецът му се опиташе да нарани Уайлдфайър, той щеше да се намеси.

Щом конят влезе в клетката, отиде право при хранилката и започна да яде, без да обръща никакво внимание на кобилата. Уайлдфайър се разфуча, възмутена от нахлуването в нейната територия, но жребецът изпръхтя страховито, което накара Алек да се усмихне. Животното изцвили, ноздрите му се разшириха и то се хвърли към задницата на кобилата. Уайлдфайър се изплаши. В клетката бе тясно и тя не успя да се изправи на задни крака. Жребецът я остави да вилнее. Най-сетне Уайлдфайър се примири и покорно зарови муцуна в хранилката. Само още веднъж се опита да избута натрапника, но напразно.

— Моят жребец обича да се налага също като мен — отбеляза Алек.

— Милорд? — изрече Доналд, очевидно смутен от забележката.

— Няма значение — усмихна си Алек, който си мислеше за Джейми. Припомни си какво му бе казал отец Мърдок — Джейми искала да има собствена спалня. Как ли пък не! Кобилата май имаше повече здрав разум от господарката си!

Нямаше намерение да оставя нещата така. Единственото легло, в което тя ще спи, е неговото. Разбира се, ще се опита да бъде търпелив и внимателен, тъй като не искаше отново да я разплаква. Но нямаше да отстъпи.

Джейми не подозираше за безпокойствата на съпруга си. Внезапно осъзна, че бе поела в грешна посока. След като си побъбри приятелски с ковача, тя реши да се запознае с обитателите на останалите колиби, скупчени близо до задната стена.

— Сигурно всички са на обяд — предупреди я ковачът.

— Дали мога да надзърна в колибите, как мислиш, Хенри?

— Разбира се, господарке. Те ще се зарадват, като им кажа, че сте проявили интерес към жилищата им.

Джейми бавно се заизкачва нагоре по хълма. Спря, за да откъсне няколко диви цветя и продължи. Стори й се, че чува някакъв шум зад гърба си, обърна се, но не видя никого. Реши, че навярно вятърът се шегува.

Джейми огледа колибата на майстора на ножове, сетне приближи до мястото, където се щавеха кожи, и тъкмо надникваше, когато някой силно я бутна в гърба. Тя бе толкова стресната от внезапното нападение, че падна на колене. Вратата шумно се затръшна зад нея.

Колибата нямаше прозорци и вътре бе тъмно като в рог. Младата жена промърмори няколко ругатни, недостойни за устните на една дама. Цветята се бяха разпилели по глинения под.

Предположи, че вятърът е блъснал вратата. Реши, че няма смисъл да търси цветята в тъмнината, изправи се и натупа праха от полата си.

Ако Алек я видеше сега, сигурно щеше да си помисли, че е несръчна като новородено конче.

Все още не подушваше опасността. Не се изплаши, докато не усети мириса на дим. Опита се да отвори вратата, ала тя не помръдна.

Тогава я обзе паника. Заудря с юмруци по вратата и завика името на Алек. Малката колиба се превърна в истински ад. За по-малко от минута целият покрив бе обвит в пламъци.

Виковете й скоро преминаха в задавена кашлица. Отломък от една греда тупна право в краката й. Джейми се отдръпна, но пламъците бавно запълзяха към нея. Тя се загледа като омагьосана в едно цвете, чиито венчелистчета се свиха и сякаш се стопиха в пламъка. Скоро колибата се изпълни с дим. Джейми се строполи на земята, отчаяно опитвайки се да си поеме въздух. Глиненият под бе приятно студен.

Не искаше да повярва, че ще умре. Алек ще дойде и ще я спаси! Той й бе обещал да я закриля!

О, Господи, моля те, накарай го да побърза! Не позволявай отново да остане сам. Той се нуждае от мен! Освен това още не ми е казал, че ме обича! Къде, по дяволите, се бавеше?

Джейми внезапно се ядоса. Когато я измъкне оттук, ще му се скара и ще му изтъкне колко е важно човек да бъде точен.

Мили Боже, сигурно полудяваше! Краткотрайният изблик на гняв стопи и малкото останали й сили. Джейми затвори очи и започна да се моли.

Измъченият рев на Алек проникна през мъглата от дим. Тя немощно се усмихна.

— Благодаря ти, Господи!

Алек тъкмо бе тръгнал нагоре по хълма, когато чу виковете. В следващия миг видя и пламъците. Хукна натам. Когато Гейвин го настигна, в гърдите му вече бушуваше гняв. Знаеше, че тя е вътре. Знаеше…

Двамата се добраха едновременно до колибата. Видяха дървената греда, подпряла вратата. Гейвин я ритна, а с един силен удар Алек изкърти вратата от пантите и я хвърли на земята.

Обзелият го ужас му придавате допълнителна сила. Когато видя Джейми, просната на пода, го обхвана толкова силен бяс, че едва не събори стените с изтерзания си вик.

Грабна я и я изнесе навън само миг преди колибата да рухне. Коленичи на земята и я прикри с тялото си. Не искаше да си поеме въздух, преди да се увери, че тя диша. Раздиращата й кашлица бе сигурен знак, че е жива, ала умът му все още бе замъглен от преживения ужас и той не можеше да разсъждава трезво.

Трябваха му няколко минути, за да се съвземе. Гейвин коленичи до господаря си.

— Алек, отдръпни се и я остави да си поеме дъх — прошепна той и не можа да разпознае немощния си глас. Джейми отвори очи и видя разтревоженото лице на съпруга си, надвесено над нея. Опита се да му се усмихне през сълзи. Забеляза, че очите му са замъглени. Сигурно от дима…

Протегна ръка, за да докосне челото му и едва тогава осъзна, че все още стиска едно от дивите цветя. Хвърли го и нежно погали веждите му. Алек докосна челото й.

— Обещах ти, че няма да те напусна. — Гласът й бе пресипнал.

— Никога нямаше да ти позволя.

И двамата нежно се усмихнаха.

— Добре ли си, Джейми? Наранена ли си? — Загриженият му поглед я смая.

— Знаех, че ще дойдеш.

— Откъде си могла да го знаеш?

— Защото държиш на мен, Алек Кинкейд.

Успя много успешно да имитира заваления му говор. Алек кимна, доволен. Сетне й помогна да се изправи, като нежно придържаше главата й. Когато се обърна, за да поеме надолу по хълма, видя, че е заобиколен от голяма група войници.

— Не е пострадала зле — успокои хората си той.

Джейми се опита да вдигне глава, за да им кимне за поздрав, ала съпругът й не й позволи. Притисна я толкова силно към гърдите си, че едва не я смачка.

Този мъж наистина не си знаеше силата! Усещаше треперенето на ръцете му. А докато го чакаше да я спаси, беше чула как крещеше името й. Алек започваше да я обича, независимо дали искаше да го признае.

Тази мисъл я накара да забрави, че почти се бе докоснала до смъртта.

— Доста се забави, Кинкейд — промърмори тя.

— Как ли пък не! — усмихна се той. — Тичах като подгонен от дявола.

— Значи все пак не съм толкова маловажна за теб?

Той не отговори, докато не стигнаха до стъпалата на замъка.

— Не, не си.

Джейми почака, но Кинкейд не каза нито повече.

Въпреки това тя изпитваше огромно щастие. Хапка по хапка… Нали точно така се бе похвалила пред отец Мърдок, че може да изяде огромна мечка. Тъкмо по този начин смяташе да покори и Ален Кинкейд. Засмя се, но този път на собствената си глупост. Защо й трябваше толкова време, за да разбере, че тя се нуждае не по-малко от любовта му, отколкото той от нейната?

— Как можете да се смеете в този момент, лейди Кинкейд? — ахна Гейвин. Отвори вратите и ги последва вътре. — Аз още треперя от гняв.

— Смея се, защото току-що осъзнах нещо много важно. Няма да бъде хапка по хапка, а целувка по целувка. Има значителна разлика. И това е единственото обяснение, което ще получите от мен.

— Явно димът е размътил мозъка й — предположи Алек и поклати глава.

— Защо си толкова ядосан, Гейвин? — Джейми надзърна зад рамото на Ален, за да види лицето на войника. — Не мислиш, че аз съм виновна, нали?

Преди Гейвин да й отговори, тя се обърна към съпруга си:

— Вятърът беше, Алек. Хлопна вратата направо в гърба ми. Страхотно силен удар — продължи тя, тъй като видя, че двамата мъже невярващо се споглеждат. — И този зловещ и тайнствен звук… Знаете ли, сякаш някой ми се смееше отдалеч. Алек, защо ме гледаш толкова подозрително? Не ми ли вярваш?

— Вярвам ти.

— Вие нямате вина, милейди — намеси се Гейвин, — вратата беше… — Не довърши, тъй като видя знака на господаря си.

— Вратата беше какво, Гейвин?

— Заяла. Беше заяла — смънка той.

— Гейвин, иди и нареди да приготвят банята за Джейми! После отиди на хълма и започни да разпитваш слугите. Сигурно някой е видял нещо…

Алек отнесе Джейми зад преградата и нежно я положи върху леглото.

— След като се изкъпеш, оставаш в леглото! — заповяда той.

— Защо?

— Какво защо, Джейми? Защото трябва да си починеш и да възстановиш силите си.

— Аз вече се възстанових!

Алек поклати глава.

— Сега би трябвало да рониш сълзи, момичето ми, а не да ми се усмихваш толкова сладко. Знаеш ли, че си лека като перце?

— Трябва да остана в леглото, защото съм… лека? Алек, в това няма никакъв смисъл!

Лицето й бе прашно, косите — разрошени, а изцапаните й със сажди ръце — скръстени в скута. Алек си каза, че никога не е изглеждала по-красива. Появиха се прислужници с ведра. Джейми ги поздрави поотделно. Тя не само помнеше имената им, но знаеше и имената на съпрузите и децата им. Младият мъж бе искрено впечатлен. Съпругата му наистина притежаваше забележителна памет. А като разпитваше всяка от жените за близките й, тя й показваше колко я цени и държи на нея.

Алек забеляза, че жените й отвръщат с обич и я гледат с искрена загриженост.

Дори вечно намусената стара Хеси, главната готвачка, се усмихваше.

— После ще станете ли, за да нагледате работата на мъжете в… кухнята? — попита тя и хвърли плах поглед към леърда си.

Джейми прикри усмивката си.

— Той вече видя дупката, Хеси — прошепна тя. — Аз нямам никакво намерение да се отказвам от работата.

— Аз ще се заема с това — заяви Алек.

— Наистина ли? — Малката му съпруга изглеждаше толкова доволна от него, че Алек се запита дали това не бе целта й.

— Ангъс може да надзирава войниците — продължи той, — след като аз им обясня какво трябва да правят. — Наблегна на думата „аз“, но по изражението на Джейми бе ясно, че тя е убедена, че се е наложила. — Дупката ще бъде закована с дъски, докато се довърши залата.

— Залата ли? Не разбирам.

— Не искам кухнята да е свързана със залата — отсече Алек. — Кухненската миризма ще се носи там през делия ден. Ще направим покрит коридор, който ще свързва двете сгради. Това не те ли удовлетворява?

По подозрителния поглед, който му хвърли, Алек предположи, че не е особено доволна.

— Колко дълго ще се строи този коридор?

— Не много — чу се да обещава той.

Джейми доволно кимна.

— Видя ли, Хеси? Нали ти казвах, че Алек ще разбере колко е нужна тази промяна. — Усети, че съпругът й се мръщи и побърза да добави: — Казах на Хеси, че и слугите, и войниците ти заслужават еднакви грижи.

Отговорът му я изненада.

— Вярно е и не е било нужно да го казваш на Хеси. Тя разбира своето значение в дома ми.

Слугинята гордо изпъчи рамене, сетне се поклони на господаря си и побърза да излезе.

— А сега по-добре се изкъпи, съпруго моя, преди водата да се е вледенила!

Когато обаче Алек излезе иззад преградата, усмивката му се стопи. Закрачи напред-назад покрай камината, опитвайки се да събере мислите си. Някои бе извършил злодеяние — бе се опитал да убие неговата скъпоценна Джейми! Ако не беше отишъл навреме… Ако се бе забавил още малко в конюшнята…

— Алек? Никой не е видял нищо. Гласът на Гейвин го стресна и Алек спря.

— Говори по-тихо. Не искам Джейми да чуе.

— Тя вече го чу — подвикна Джейми зад преградата. Алек придърпа Гейвин по-близо.

— Джейми, не слушай! — извика в отговор Кинкейд.

— Не го правя нарочно — разнесе се отново гласът й. — Не си ли забелязал, Алек, че тази преграда не осигурява твърде голямо усамотение. Попитах отец Мърдок дали смята, че е възможно да се преместим в една от стаите на горния етаж. Той спомена ли ти за това?

— Трябваше да попиташ мен.

— Ти беше зает.

— Не личи, че преди малко едва се е спасила от пожар, нали, Гейвин?

— Тя е много по-силна, отколкото си мислим. Може би в крайна сметка отец Мърдок е прав. — Гейвин говореше тихо, за да не го чуе Джейми, но наглежда не се получи.

— Разбира се, отец Мърдок е прав, Гейвин — отново се разнесе гласът на. Джейми. — Не забравяй, че той е Божи служител.

— Джейми!

— Алек, ще си запуша ушите, за да не чувам разговора ви, но искам първо да ми отговориш. Може ли да се преместим горе, преди…

— Ние ли?

— Какво? Разбира се, че ние!

Съпругът й се засмя. Значи все пак не мислеше сама да се мести на горния етаж. Но въпреки това трябваше да поговори първо с него.

— Утре ще се преместим.

— Благодаря ти, Алек.

— Една съпруга не благодари на мъжа си. А сега се къпи и не ме прекъсвай повече.

Алек се постара гласът му да прозвучи строго, ала смехът на Джейми му показа, че се е провалил. Махна с ръка и отпусна рамене.

— Кажи какво научи — обърна се той към Гейвин и се облегна на камината.

— Хенри дълго говорил с Джейми, после отишъл да си върши работата. Сам знаеш, че нашият ковач не чува много добре. Каза, че бил надвесен над тезгяха си и не е видял никой да минава. Разпитах и останалите, Алек.

— И?

Гейвин поклати глава. По това време всички били на обяд.

— Все някой трябва да е видял…

— Алек, на хълма не е имало никой. Защо не искаш да кажеш на Джейми?

— Не искам да я тревожа.

— Да, но тя трябва да знае, за да се пази!

— Ние ще я пазим. След като разбера кой е бил, ще й кажа. Повече няма да остава сама. Когато мен ме няма, вие с Маркъс ще бъдете неотлъчно край нея.

Гейвин кимна.

— Аз също не искам да я плаша — прошепна той. — Започнах много да държа на нея. Не разбирам кой е способен на такова предателство.

— Някой от нашите. И когато го открия…

В този миг до тях достигна гласът на Джейми. Тя си пееше, докато се плискаше във водата, една доста соленичка английска песен. Двамата мъже развеселено се спогледаха.

— Тя се държи така, сякаш нищо особено не се е случило — изумено поклати глава Алек.

— Разбирам много добре защо иска да се преместите да спите на горния етаж. Тук наистина се чува всеки звук, милорд.

Алек кимна.

— Не позволявай на никого да влиза в залата — нареди Кинкейд и се отдръпна от камината.

— Къде отиваш, Алек?

— В леглото.

— В леглото? — смаяно повтори приятелят му. — Но още е пладне!

Алек се обърна и хвърли унищожителен поглед на заместника си.

— Погрижи се да не ме безпокоят — изръмжа той.

Гейвин най-сетне разбра. Докато крачеше към вратата, на лицето му играеше широка усмивка. Смяташе да застане на стража пред двойните порти на замъка.

— Почини си добре, Алек — многозначително подвикна той.

Джейми тъкмо бе привършила банята си и се бе изправила във ваната, когато Алек изникна иззад преградата. Щом го видя, тя ахна изненадано, седна обратно във водата и вдигна колене, за да прикрие гърдите си.

— Гола съм!

Той не спря и внезапно Джейми се озова притисната до гърдите му. Преди да успее да го попита какво, по дяволито, си мисли, че прави, той я метна на леглото.

Не й остана време дори да се изчерви. Алек вдигна ръцете й високо над главата и я покри с тялото си.

Не я целуна, а остана загледан в нея. Устните му бяха извити в дяволита усмивка.

Гърдите й топлеха гърдите му, бедрата й се притискаха към бедрата му и Джейми отърка пръстите на краката си в краката му.

Мисълта, че навярно иска да я люби, бавно проникна в замъгленото й съзнание.

— Алек, дали си мислиш това, което аз си мисля, че мислиш?

— В момента си облечена с моите цветове. Това си мисля.

— В момента не съм облечена с нищо.

— Напротив. Гърбът ти лежи върху одеяло с моите цветове, а отпред съм те покрил с моята карирана пола.

— Така ли смяташ да си почивам, съпруже мой? — подразни го младата жена.

Той кимна. Разочарованието й бе очевидно.

— Да, ще си почиваш.

— Но аз не съм уморена.

— Ще бъдеш! — Разтвори бедрата й и се намести между тях. — Обещавам ти, че когато свърша, ще бъдеш много уморена.

Гледаше я предизвикателно. Джейми освободи ръцете си от неговите и ги обви около врата му.

— И ти ще бъдеш не по-малко уморен, съпруже мой. Обещавам ти.

Алек едва успя да се усмихне, тъй като страстта, пламнала в нея, вече бе обзела и него. Очите й бяха станали тъмновиолетови, а бедрата й неспокойно се движеха под него. Когато се изви, за да го почувства по-силно, Алек простена от желание.

Захапа долната й устна, после бавно я засмука. Джейми въздъхна, казвайки му без думи колко й харесва всичко, което той прави с нея. Ръцете му обхванаха лицето й и той се вгледа във фините й черти. Този път щеше да бъде бавен и нежен любовник.

Устните й бяха толкова меки. Когато езикът му проникна навътре, в гърлото й забълбукаха чувствени звуци. Езикът му галеше, изискваше и даваше, а Джейми бе вкопчила ръце в косите му, искайки още и още.

Тихите й стенания го караха да забрави за добрите си намерения. Обсипваше с горещи целувки шията й. Тя милваше раменете и гърба му. Пръстите й се спуснаха надолу… Обърка го по гръб и се излетна върху него. Той стисна бедрата й между своите. Младата жена се подпря на лакти и потръпна, виждайки желанието в очите му.

— Искам да те докосвам така, както ти ме докосваш — прошепна тя. — Моля те, Алек, Твоето тяло ми принадлежи така, както и моето ти принадлежи, нали?

С цялото си сърце бе съгласен с нея, ала не можа да намери сили да й го каже. Изглежда обаче Джейми взе мълчанието му за съгласие, тъй като в очите й блеснаха дяволити пламъчета.

Разбра намерението й едва когато тя наведе глава и започна да целува гърдите му. От тях се изтръгна хриптене, когато езикът й обиколи едното зърно. Пръстите й бяха като вълшебни пламъци, изгарящи и опияняващи. А устните й… Мили Боже, устните й го оставяха без дъх. Тя се спусна надолу… още надолу… Той се опита да я спре, ала Джейми леко го ухапа от вътрешната страна на бедрото. Ръцете му се отпуснаха в пълно и блажено отдаване.

Отначало бе плаха, ала желанието правеше неопитността й още по-възбуждаща. И когато най-сетне го пое в устата си, Алек затвори очи, оставяйки се огънят да го погълне. Мъчение! Вълшебство! Чак когато усети, че всеки миг ще излее горещото си семе, той рязко дръпна главата й. Знаеше, че не е нежен, ала страстта го подлудяваше. Искаше да я изпълни цялата, да я завладее докрай.

Изглежда Джейми нямаше нищо против. Тя бе не по-малко ненаситна от него. Ноктите й се забиваха в гърба му, тя се изви към него толкова силно, че той вече беше вътре в нея, преди да се претърколят настрани. Двамата се гледаха като омагьосани, взаимно опивайки се от страстта си. Дишаха накъсано, а телата им бяха мокри от пот. Великолепният аромат на любовта им изпълни въздуха.

— Обичам вкуса ти — прошепна Джейми. — А ти харесваш ли…

— О, Господи, да, харесвам го… — Простена високо, когато тя обви стройното си бедро около неговото. — Не се мърдай, само…

Ти искаше да му каже, че се опитва да не мърда, ала усещането, когато се движеше бе толкова прекрасно, че не можеше да спре. Ръката му се плъзна между съединените им тела и той я докосна по най-съкровеното място.

В този миг двамата се задвижиха в един ритъм — див, първобитен, разтърсващ… И изпълнен с любов.

Алек не можеше да чака повече. Усети как тя се напрегна под него, почувства първите спазми на освобождението й и семето му се изля в нея.

Дълго време не можа да помръдне. После се претърколи по гръб, без да я пуска.

Надяваше се необузданата му страст да не я е убила.

Та самата негова малка ненаситна съпруга едва не го уби!

Искаше да й каже какво огромно удоволствие му е доставила. Жадуваше да чуе такива думи и от нея. Дори искаше да чуе много повече…

Крайно време беше неговата малка жена да разбере какви бяха истинските й задължения. Нямаше обаче намерение да й го обяснява. Тя самата трябваше да се досети.

Нейното най-голямо задължение бе… да го обича… Внезапно разбра защо толкова отчаяно жадуваше любовта й — той вече я обичаше!

Как, за Бога, бе станало? Тя бе най-своеволната, невъздържана, непоследователна и упорита жена, която бе срещал! Нямаше да позволи на никои друг да я притежава! Тя принадлежеше единствено на него!

Алек притвори очи и силно я притисна към себе си. Усещаше накъсаното й дишане и ударите на сърцето й. Нейната страст също му принадлежеше.

А неговото сърце принадлежеше на нея. Алек шумно се прозя. Никога не бе помислял, че ще стигне до подобно заключение.

Малката му нежна съпруга сега имаше нужда да си почине, каза си той и отново се прозя. Ще остане още малко при нея, докато се увери, че е заспала.

Това бе последната му мисъл, преди шумно да захърка.

Той знае, че някой се е опитал да убие жена му. До вечерта всички ще узнаят. Ще я пазят добре. Той няма да рискува живота й.

Кинкейд не разбира, че тя все още не е готова да умре. Той не е толкова умен. Как ми се иска да се похваля пред някого с моята сила. Разбира се, не смея. Трябва да ги оставя да вярват, че са се намесили навреме. Но аз знаех, че ще я спасят. Огънят не можеше да остане незабелязан. Знаех го.

Исках просто да видя неговия ужас. Може би ще изчакам още един ден, стига да съумея да овладея жаждата си.

Все още чувам виковете му. Крещеше името й. Мисля, че започва да я обиква. Урокът ще бъде още по-сладък, ако е така…

Искам да я докосна, когато умира.