Веселите уиндзорки

Първа сцена

Пред дома на Пейдж.

Влиза мистрис Пейдж с писмо в ръка.

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Какво? Аз, която не съм получавала любовни писма в цвета на своята младост, сега да ми ги пращат? Я да видим!

Чете.

„Не ме питайте защо ви любя! Любовта вика разума за лекар, но не го иска за съветник. Вие не сте млада — аз също не съм: ето една първа допирна точка! Весела сте — и аз съм весел, ха-ха: втора допирна точка! Имате слабост към хереса30 — аз, да не говорим: трета допирна точка. Какво повече да ви обяснявам? Ако чувството на един воин може да ви задоволи, задоволете се, мистрис Пейдж, с това, че ви любя! Не казвам: «Смилете се над мен!», защото това не е войнишка дума, казвам направо: «Люби ме!»

Твой раб, готов

без «ох» и «оф»

за бой суров

при първий зов

от теб, любов,

Джон Фалстаф“

Виж го ти, Ирода му юдейски31! Боже, какъв порочен свят се е навъдил! Дори и тази разкапана развалина, която едва се държи да не рухне от старост, си дава вид на младо кавалерче! По дяволите, за коя ли необмислена моя думичка се е заловил този фламандски пияница, та смее тъй безсрамно да ме задиря? Да ме е виждал най-много три пъти! Какво съм могла да кажа тогава? Аз сдържах своята веселост, да ми прости Господ за нея! Не, аз на всяка цена ще внеса в парламента законопроект за изтребване на всички мъже! Наистина, как да му отмъстя? Защото непременно ще му отмъстя! Туй е толкоз вярно, колкото е вярно, че коремът му е натъпкан като ловджийска наденица!

Влиза мистрис Форт.

МИСТРИС ФОРТ

Мистрис Пейдж! Тъкмо бях тръгнала към вас!

МИСТРИС ПЕЙДЖ

А пък аз — към вас! Но вие имате лош вид!

МИСТРИС ФОРТ

Едва ли. Притежавам доказателство за обратното.

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Пък аз ви казвам, че видът ви е лош.

МИСТРИС ФОРТ

И така да е. Но, повтарям, бих могла да ви докажа, че изглеждам доста добре. О, мистрис Пейдж, посъветвайте ме, моля ви се!

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Какво ви е, мила?

МИСТРИС ФОРТ

Ах, драга! Да не ме спираше една дреболийка, бих могла да се сдобия с висока чест!

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Зарежете дреболийката и дръжте честта! Казвайте! Какво има?

МИСТРИС ФОРТ

Това, че ако се реша да ида в ада за вечни времена, бих могла още сега да получа рицарска титла.

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Какво? Не може да бъде! „Сър Алиса Форт“! Виждала съм такива рицарки по кръстопътищата! По-добре си останете в доброто наше съсловие.

МИСТРИС ФОРТ

Но защо само губим време!

Дава й писмо.

На, четете, четете! Ето как бих могла да стигна до рицарството! Додето имам очи да различавам по вид хората, на дебел човек вече няма да повярвам! А толкоз възпитано говореше, тъй възхваляваше женската скромност, така строго порицаваше всяка неморална постъпка! Бих се заклела, че каквото му е на устата, това му е и на сърцето; а то мислите му били толкоз далеч от думите, колкото уличната песничка от стотния псалм! Коя буря изхвърли на Уиндзорския бряг този кит с толкоз тона мас в корема? И как да му отмъстя? Най-добре ще е да му подклаждам надеждите, додето порочният огън на сладострастието го опържи в собствената му лой! Виждали ли сте друг път такова чудо?

МИСТРИС ПЕЙДЖ (сравнява двете писма)

Точ в точ еднакви! Само тук името е Пейдж, а тука — Форт. За да успокоя незаслужено обиденото ви достойнство, ето ви едно братче-близначе на писмото ви. Но нека вашето получи цялото наследство, защото моето се отказва в негова полза. Сигурна съм, че този шопар има хиляди такива копия с празно място за името! А може и да са повече! И тези дори навярно не са от първото издание! Обзалагам се, че е почнал и да ги печата! Навярно изобщо не гледа какво натиска в пресата си, щом иска да натисне и нас двете! Но предпочитам да съм гигантка и да лежа под планината Пелион32! Честна дума, по-лесно ще намериш на този свят двайсет порочни гълъбици, отколкото един добродетелен мъж!

Дава двете писма на мистрис Форт.

МИСТРИС ФОРТ

Съвсем еднакви! Същият почерк, същите думи! За какви ни мисли тоя?

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Не зная. Почвам да се съмнявам в своята нравст — веност. Трябва да се погледна отстрани, както се гледа непозната, защото, ако той не е почувствал в мен никакъв признак на слабост, как би насочил шкембето си за такъв дързък абордаж33 срещу кораба на моето достойнство?

МИСТРИС ФОРТ

„Абордаж“, казвате. За себе си, мога да ви уверя, че никога няма да му дам да ми се качи на палубата.

МИСТРИС ПЕЙДЖ

И аз също. Ако веднъж го пусна в трюма си, корабът ми никога да не излезе в плаване. Да му отмъстим! Да му определим среща, а след това да подхранваме у него лъжливи надежди и да го разиграваме с хитри отсрочки, докато заложи и конете си на кръчмаря от „Жартиерата“!

МИСТРИС ФОРТ

Съгласна! Готова съм да участвам във всяка шега, стига да не петни нашата почтеност! Мъж ми само да види това писмо! То ще раздухва неговата ревност до края на живота му!

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Ха, ето го, че иде! И моят благоверен е с него. Той, слава богу, е толкоз далеч от ревнивите подозрения, колкото аз съм далеч от това да му дам повод за тях. И надявам се, тази неизмерима далечина му е достатъчна.

МИСТРИС ФОРТ

Блазя ви! Добре ви е на вас.

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Да обмислим как да се разправим с нашия лоен рицар. Елате, елате!

Отдръпват се.

Влизат: Пейдж, следван от Ним, и Форт, следван от Пистол.

ФОРТ

Надявам се, драги, че нещо бъркаш!

ПИСТОЛ

Надеждата е куче без опашка:

сър Джон ухажва вашата жена.

ФОРТ

Ами! Тя не е вече в първа младост!

ПИСТОЛ

Той гони млади — стари, тънки — пълни,

богати — бедни; дай му ти на него

разнообразие! Не спете, Форт!

Във форта си тревога обявете!

ФОРТ

Да е влюбен в жена ми?

ПИСТОЛ

И с бурна страст! Внимавайте, че може,

в елен превърнат, както Актеон34

да бягате от своя собствен пес!

О, зла беда виси ви над главата!

ФОРТ

Каква беда?

ПИСТОЛ

Че как каква? Рогата!

На добър час!… Вий също, мистър Пейдж,

на моя пръв приятел дайте вяра!

„Нощем мишките мишкуват

в зимника на свобода,

кукувиците кукуват

все край чуждите гнезда.“

Е, да вървим,

капрале Ним!

Излиза.

ФОРТ (настрани)

Ще изчакам, но ще я разнищя тази история!

НИМ (на Пейдж)

Вярвайте, като ви казвам! Лъжата не спада към афектите ми. Той ме оскърби на чест! Искаше да й занеса някакво си писмо с разни любовни афекти в него, но аз нося меч, и то, който знае да хапе, щом потрябва! Накъсо да сечем: той задиря жена ви. Това е. Името ми е капрал Ним, за сведение. Каквото кажа, е чиста правда. Казвам се Ним, за сведение, и Фалстаф се върти край жена ви. Adieu! Не ми харесва кукувичата прежда. А на тази работа натам й се заплитат афектите, adieu!

Излиза.

ПЕЙДЖ

„Афектите на работата“! Тоя приятел ще накара английския език да пощурее от страх!

ФОРТ

Ще го държа под око този Фалстаф!

ПЕЙДЖ

За пръв път срещам мошеник с толкоз натруфен говор!

ФОРТ

Само да се окаже истина!…

ПЕЙДЖ

На този китайски лъжец35 вяра не давам, ако ще и сам градският свещеник да ми го препоръча!

ФОРТ

Видя ми се разумен човек.

Мистрис Пейдж и мистрис Форт излизат напред.

ПЕЙДЖ

Как сме, Мег?

МИСТРИС ПЕЙДЖ

А ти къде си тръгнал, Джордж? Виж какво…

Отиват встрани, говорейки.

МИСТРИС ФОРТ

Какво има, Франк? Защо си така мрачен, мили?

ФОРТ

Аз — мрачен? Съвсем дори не съм мрачен! Върви, върви си вкъщи!

МИСТРИС ФОРТ

Пак някаква муха ти е влязла в главата!… Да вървим, мистрис Пейдж!

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Ида… Ще си дойдеш ли за обяд, Джордж?

Влиза мистрис Скокли.

Настрани, към мистрис Форт.

Я кой се задава! Тя ще отнесе посланията ни на жалкия рицар.

МИСТРИС ФОРТ (настрани, към мистрис Пейдж)

И аз си мислех за нея. Тъкмо за тази работа е!

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Здравейте, мистрис Скокли! При дъщеря ми ли?

МИСТРИС СКОКЛИ

При нея, госпожо. Как е тя, милинката ми?

МИСТРИС ПЕЙДЖ

Елате с нас и ще я видите! И ние имаме нещо да ви кажем.

Излиза заедно с мистрис Скокли и мистрис Форт.

ПЕЙДЖ

Е, мистър Форт?

ФОРТ

Чухте ли какво ми разказа този мошеник?

ПЕЙДЖ

Да. А вие чухте ли какво другият разказа на мен?

ФОРТ

Мислите ли, че има нещо вярно в думите им?

ПЕЙДЖ

Ами! Негодници! Да вървят по дявола! Не вярвам рицарят да е стигнал дотам. Кои го обвиняват, че задирял жените ни? Двама бивши негови слуги! Натирил ги е и те сега искат да му платят.

ФОРТ

Настина ли са били негови хора?

ПЕЙДЖ

Разбира се!

ФОРТ

Тогава още по-зле! В „Жартиерата“ е отседнал, нали?

ПЕЙДЖ

Да. И ако е решил да съблазнява жена ми, прав му път! Каквото получи от нея освен остри думи, нека падне върху моята глава!

ФОРТ

Не че се съмнявам в жена си, но не бих им позволил да се срещат. И прекалената доверчивост не е добра. Не ми се ще нищо да пада или пораства на главата ми!

Влиза Хазаинът на „При Жартиерата“.

ПЕЙДЖ

Ха, ето го и този дърдорко, хазаинът на „Жартиерата“! Когато е тъй весел, или главата му е пълна с вино, или кесията — с пари… Как си, кръчмарю!

ХАЗАИНЪТ

А ти как си, мой човек! Ама си ми из контен, сладур!… Ей, кабалеро, ей, съдниче градски!

Влиза Плиткоу.

ПЛИТКОУ

Ида, хазаино, ида!… Добро утро, хиляди пъти добро утро, мистър Пейдж! Тръгвайте с нас, драги! Готви се отлична забава!

ХАЗАИНЪТ

Кажи му я, Темиде36 градски! Кажи му я, мой човек!

ПЛИТКОУ

Ще има дуел, сър! Между отец Хю, уелския37 пастор, и месьо Кайус, френския доктор!

ФОРТ

Драги ми кръчмарю, две думи само…

ХАЗАИНЪТ

Думай, мой човек! Казвай, сладур!

Разговарят встрани.

ПЛИТКОУ (към Пейдж)

Ще дойдете ли с нас да погледате? Кръчмарят им е съдия и ги е пратил в различни посоки, защото пасторът не си играе. Чувайте каква шега сме им скроили!

Разговарят встрани.

ХАЗАИНЪТ

Само да му нямаш зъб за нещо на моя кабалеро?

ФОРТ

Не, честна дума! Имаш от мен кана греяно испанско, ако ме допуснеш при него и му кажеш — така, на шега — че се казвам Брод38.

ХАЗАИНЪТ

Дадено! Ето ръката ми, сладур! Ще имаш в хана ми свободен достъп и отстъп. Добре ли го рекох? И ще ти викам Брод. Сър Джон е голям веселяк, ще видиш!… Тръгваме ли, сеньори?

ПЛИТКОУ

Тръгваме, хазаино!

ПЕЙДЖ

Казват, че французинът бил майстор на шпагата.

ПЛИТКОУ

Майстор — вятър! По този въпрос аз бих могъл да ви кажа нещичко. Напоследък са въвели разни там „дистанции“, „пасадо“, „стокадо“39 и тям подобни измишльотини. А работата е в сърцето, мистър Пейдж! В това тука, тука! На младини аз такива юначаги като вас сам срещу четирима съм ги разгонвал с шпагата си като плъхове!

ХАЗАИНЪТ

Хайде, момчета! Хайде, сладури! Ще се дигаме ли?

ПЕЙДЖ

Идем! Макар че, мен ако питате, по-смешно ще бъде, ако се бият без шпаги, само с думи!

Хазаинът, Плиткоу и Пейдж излизат.

ФОРТ

Ако Пейдж е такъв глупак, че да се осланя на една слаба жена, аз не мога да стоя тъй спокоен! Тя е била с него у Пейдж и кой знае какви са ги вършили там! Ще я видим тая работа! Под чуждо име лесно ще изпитам тоя Фалстаф. Ако излезе, че е невинна, трудът ми няма да е напразно — ако пък излезе другото, трудът ми ще е тъкмо намясто!

Излиза.

Втора сцена

Стаята на Фалстаф в хана „При Жартиерата“.

Влизат Фалстаф и Пистол.

ФАЛСТАФ

Не, нито пукнато пени40!

ПИСТОЛ

Тогава мидата на този свят

със меча си ще трябва да отворя!

ФАЛСТАФ

Отваряй я с каквото щеш, но от мен няма да получиш нито пени! И без това дълго те търпях да правиш заеми срещу доброто ми име. На три пъти съм дотягал на приятелите си, да те отървавам, тебе и твоя съдружник Ним, и ако не бях аз, сега да надзъртате и двамата иззад решетките като двойка песоглавци в клетка. Вече ми е запазено място в пъкъла, задето съм ви препоръчвал на свои приятели благородници като страшни бойци и честни хора. А когато мистрис Бриджет си загуби дръжката на ветрилото, кой се закле, че тя не е у тебе?

ПИСТОЛ

И ти от дръжката си взе удръжката!

ФАЛСТАФ

И с право, разбойнико, с пълно право! Ти какво искаш, да си рискувам безсмъртната душа така, даром? Стига си ми висял на врата, не съм ти бесилката, дето те чака! Дири другаде пари! Едно остро ножче и една добра навалица41 — това ти стига. Хайде, препускай към замъка си в квартала на крадците! Нямало да носи писмата ми, негодник такъв! Честта не му позволявала! На теб ли бе, бездно от низост, когато дори аз едва-едва успявам да се задържа на ръба на почтеността. Да, аз, аз, аз самият понякога се виждам принуден да потисна своя страх Божи и под напора на нуждата да свия знамето на честността си за по-добри времена; дори на мен понякога ми се налага да поизлъжа, да поизмамя, да позадигна, а той, негодникът, ще ми скрива своите дрипи на мизерен просяк, муцуната си на пладнешки разбойник, псувните си на дърт къркач и хвалбите си на площаден шарлатанин под наметалото на честта? Ти ли бе? Ти ли?

ПИСТОЛ

Разкаях се. Нима ви туй не стига?

Влиза Робин.

РОБИН

Сър, една жена иска да говори с вас

ФАЛСТАФ

Разрешавам й да се приближи!

Влиза мистрис Скокли.

МИСТРИС СКОКЛИ

Добро ви утро, ваше благородие!

ФАЛСТАФ

Добро утро, драга ми госпожо!

МИСТРИС СКОКЛИ

Ах, ваша милост, каква ти госпожа съм аз!

ФАЛСТАФ

Тогава „девойка“.

МИСТРИС СКОКЛИ

Толкоз девойка, Бога ми, колкото е била майка ми, като ме е раждала!

ФАЛСТАФ

Винаги съм вярвал на клетвите. Е, какво те носи при мене?

МИСТРИС СКОКЛИ

Желае ми се да удостоя ваша милост с няколко думи.

ФАЛСТАФ

С няколко хиляди, ако щеш, красавице! А пък аз ще те удостоя с изслушването им.

МИСТРИС СКОКЛИ

Мистрис Форт…

Поглежда към Пистол и Робин.

…Елате по-насам, сър!… Та, казвам, живея у доктор Кайус.

ФАЛСТАФ

Добре. И после? Какво „мистрис Форт“?

МИСТРИС СКОКЛИ

Да, точно тъй, както го казахте… Моля ви, сър, елате по-насам!

ФАЛСТАФ

Бъди спокойна, жено, никой няма да ни чуе. Това са мои хора.

МИСТРИС СКОКЛИ

Така ли? Тогава да ги благослови Бог и да ги стори и свои!

ФАЛСТАФ

Та значи „мистрис Форт“?… Какво щеше да ми кажеш за нея?

МИСТРИС СКОКЛИ

Само най-добри неща, вярвайте ми, сър! Ах, божичко, божичко, вие сте били ужасен съблазнител! Да ви прости бог, както и на всички нас, грешните!…

ФАЛСТАФ

„Мистрис Форт“?… Карай нататък де! Мистрис Форт — тя какво?…

МИСТРИС СКОКЛИ

Ами, че то, направо казано, работата е такава: вие тъй сте я симпатизирали, да се смаеш просто! И най-хубавият кавалер, от тези, дето тук гъмжи от тях през лятото, когато дворът се премества в Уиндзор42, не може я симпатизира така! А пък са идвали рицари, лордове, благородия от най-изпрефинтените, с каляски! Ако щете, вярвайте, ей така идеха — каляска подир каляска, писмо подир писмо, пък подаръци — като река! И такива едни парфунтирани, истински мускус43! — и шумолят, шумолят — само злато и коприна, свят да ти се завие! И все с едни алигантни фразеологии в кутиите. Пък вина, пък сладкиши — то скъпо, то красиво! — няма женско сърчице да им устои! Ама тя, индиферентно от това — не! Ако щете вярвайте, хич не ги и поглеждаше! На, и на мен тази сутрин ми предложиха цяла дузина златни ангелчета. Но аз тези ангели не ги и поглеждам, ако са, дето се казва, по оная част, освен когато са с честни намерения. Та казвам ви, и най-красивият от всички тях не можа да я накара даже само да сръбне от една чаша с него. А пък бяха до един графове, какви ти графове — имаше и гвардейци! Но тя, пак ви казвам, не им обърна никакво впечатление!

ФАЛСТАФ

Но какво ти каза да ми съобщиш? По-накратко, драги мой Меркурий44 във фуста!

МИСТРИС СКОКЛИ

Тя получи писмото ви и ви праща хиляди благодарности. И освен това ви съобщава, че мъж й днес няма да си е вкъщи между десет и единайсет часа.

ФАЛСТАФ

Между десет и единайсет.

МИСТРИС СКОКЛИ

Тъй каза. И през това време може да я посетите, рече, и щяла да ви покаже картинката, дето сте я знаели, каза. Мистър Форт, мъжът й де, няма да си бъде вкъщи. О, горката женица, не й е лек животът с него. Нямате си представление колко е ревностен! Нейното е жива мъка, миличката!

ФАЛСТАФ

Между десет и единайсет! Поздрави я от мен, жено, и й кажи, че ще бъда точен!

МИСТРИС СКОКЛИ

Много добре, ваша милост, само че аз имам още една заръка за вас. Мистрис Пейдж и тя ви изпраща най-сърдечни поздрави. И ще ви кажа най-дискретно, че тя е много скромна и възпитана, и нравствена, и в цял Уиндзор няма втора като нея, дето да не си пропуска така сутринната и вечерната молитва. Та тя ми заръча да кажа на ваша милост, че мъж й рядко излиза от къщи, ама тя все ще гледа да намери време. Честен кръст, не съм виждала жена да лудее така по мъж! Ама какво ги правите вие? Да не ги омагьосвате?

ФАЛСТАФ

Не, честна дума! Освен външната ми привлекателност нямам друга магия!

МИСТРИС СКОКЛИ

Да ви поживи господ за нея!

ФАЛСТАФ

Добре, но я ми кажи: да не би тези дами да са разкрили една на друга чувствата си към мен?

МИСТРИС СКОКЛИ

И таз добра! Не са толкоз неделикатни. Голяма комедия би било!… Та мистрис Пейдж ми заръча да й изпратите малкото си пажче. Мистър Пейдж е много симпатизиран към него. Той, ще знаете, изобщо е много достоен човек. Няма друга жена като неговата в Уиндзор, дето така да си живее. Прави, каквото си ще, купува, каквото си поиска, харчи без сметка, ляга и става, когато рече, всичко прави по свое осметрение. Ама си го заслужава, защото ако има в цял Уиндзор една мила жена — тя е! Трябва да й пратите пажчето, не се опъвайте!

ФАЛСТАФ

Че кой се опъва! Ще й го пратя.

МИСТРИС СКОКЛИ

Ха така! То нека ходи насам-натам помежду двама ви, но индиферентно от това, вие си уговорете една тайна думичка, та да се разбира е. А то няма защо да е инфурнирано за всичко, че не е хубаво децата да знаят всичките греховности. Ние, възрастните, си имаме своя дисекреция, дето му е думата, и познаваме света.

ФАЛСТАФ

Хайде, довиждане! Носи много здраве и на двете! На, дръж кесията ми. После ще има повече. Момче, върви с тази жена!

Мистрис Скокли и Робин излизат.

От тези две новини наведнъж свят ми се зави, ей!

ПИСТОЛ

Платна да вдигнем подир тази стара

гемия от Амуровата флота!

Пълни оръдията! Огън — бий!

На абордаж! Победа или смърт!

Излиза.

ФАЛСТАФ

Е, какво ще кажеш, Джон, дърта мършо? Това твое туловище май ще ти свърши работа на старост повече, отколкото на младини. Значи, още се заглеждат в него? Доста пара е глътнало досега, но, изглежда, ще почне да носи на господаря си. Благодаря ти, мое хранохранилище — казват, че си било малко не по мярка, но, явно, има още чар в тебе!

Влиза Бардолф.

БАРДОЛФ

Сър Джон, долу чака някой си мистър Брод, който иска да се запознае с теб и да поговори с вас. Той ти праща за утринна почерпка това канче херес.

ФАЛСТАФ

Брод казваш?

БАРДОЛФ

Да, сър.

ФАЛСТАФ

Викни го!

Бардолф излиза.

Дали е Брод, или е друг,

туй винце ще го сипем тук!

Мистрис Форт, мистрис Пейдж, оплетох ли ви, а? Велик си, сър Джон!

Влизат Бардолф и преоблеченият Форт.

ФОРТ

Господ да ви дава здраве, сър!

ФАЛСТАФ

И вам също, сър! Искали сте да говорите с мен?

ФОРТ

Да, прощавайте, че тъй ви се натрапих.

ФАЛСТАФ

Моля, моля! На ваше разположение съм… Момче, опразвай!…

Бардолф излиза.

ФОРТ

Трябва да ви кажа, сър, че аз съм човек, който е похарчил доста пара в живота си. Казвам се Брод.

ФАЛСТАФ

Драги ми мистър Брод, бих желал да се запозная по-отблизо с вас.

ФОРТ

Аз също, но да не мислите, че е, за да ви искам заем, защото, струва ми се, че от двама ни аз съм този, който има по-голяма възможност да дава; тъкмо това ми вдъхна смелост да се явя така безцеремонно при вас; нали има дума: „Пълен джоб стена пробива.“

ФАЛСТАФ

Парите са отлични войници — проправят си път навсякъде.

ФОРТ

Именно, а пък аз имам у себе си цяла кесия от тях, която — вярвайте ми — много ми тежи. Ако искате да ми помогнете в носенето, вземете я или поне си отсипете половината!

ФАЛСТАФ

Не зная, сър, как да заслужа честта да ви бъда носач.

ФОРТ

Ако ме изслушате, сър, ще узнаете как.

ФАЛСТАФ

Говорете, мили мистър Брод! С удоволствие ще ви услужа.

ФОРТ

Драги сър Джон, вие сте човек образован и от две думи ще ме разберете: отдавна чувам за вас най-хвалебни отзиви, но до днес, макар да съм имал винаги желание, нямах нито веднъж случай да се запозная с вас. Ще ви разкрия една тайна, от която, уви, ще си съставите не твърде ласкаво мнение за мен. Но докато аз прелиствам пред вас книгата на своите провинения, вие, сър, гледайте с едното си око в нея, а с другото в регистъра на собствените си грехове; заслужените ви укори към мен, вярвам, ще бъдат по-леки, когато си спомните по себе си как леко човек си ги заслужва.

ФАЛСТАФ

Съвсем правилно, сър. Продължавайте!

ФОРТ

В този град живее една дама, чийто съпруг се нарича Форт.

ФАЛСТАФ

И какво?

ФОРТ

Аз отдавна съм лудо влюбен в нея и, вярвайте, какво ли не направих, за да я спечеля за себе си: преследвах я по петите с пламенно упорство; създавах най-различни поводи за срещи; не изпусках случай да я зърна, макар и за миг; не само с радост купувах подаръци за нея, но и одарявах други, за да узная от тях какво би я зарадвало. С две думи, преследвах нея тъй, както любовта преследваше мен. И какво получих в награда за своето постоянство и щедрост? Малко горчив опит, събран в един поетичен бисер, който ми коства доста скъпо. Искате ли да го чуете?

„Любовта е сянка — трудно се досяга:

гони те, щом бягаш — гониш ли я, бяга!“

ФАЛСТАФ

И не ви ли е дала дамата някаква надежда?

ФОРТ

Не, никаква!

ФАЛСТАФ

А вие сам не сте ли се опитали да постигнете нещо?

ФОРТ

Не, никога!

ФАЛСТАФ

Че тогава на какво прилича тази ваша любов?

ФОРТ

На красива къща, построена върху чуждо място. Загубих си постройката, защото я бях издигнал, дето не трябваше.

ФАЛСТАФ

Но с каква цел ми разправяте цялата тази история?

ФОРТ

Щом отговоря на въпроса ви, ще съм ви казал всичко: носят се слухове, че мистрис Форт, макар да се държи пред мен тъй скромно, другаде отивала в развлеченията си дотам, че била дала вече основание за доста одумки. И ето в това е, сър Джон, ядката на въпроса: вие сте дворянин с отлично възпитание, изящен събеседник, радвате се на голяма тежест в обществото, благородник сте по ранг и по обноски, навред ви уважават за вашите успехи като воин, придворен и човек на науката…

ФАЛСТАФ

О, сър!

ФОРТ

Сам знаете, че това е така! Ето ви пари! Харчете ги, пилейте ги, правете, каквото искате с тях — само отделете част от своето време, за да подложите на любовна обсада целомъдрието на мистрис Форт! Пуснете в ход изкуството си на съблазнител, сторете всичко, за да й завъртите главата! Ако някой изобщо може да извърши това, този някой сте вие!

ФАЛСТАФ

Нима ще се облекчи бурната ви страст, ако аз спечеля онуй, на което вие сам бихте искали да се насладите? Май си предписвате неподходящо лекарство, мистър Брод?

ФОРТ

Нека ви обясня мисълта си! Мистрис Форт се затваря тъй здраво в безупречността на своята чест, че моята страст не смее да потърси брод към нея. Добродетелите й блестят така ослепително, че аз се боя да погледна към тях. Но ако имах в ръка едно доказателство за проявено от нея лекомислие, желанията ми, опрени на този прецедент, биха могли да настояват за отклик. С това оръжие аз бих успял да проникна през фортовете, наречени „нравствен дълг“, „добро име“, „съпружеска вярност“, които сега я правят непристъпна за мен, и да пребродя нашир и длъж всичките й владения! Какво ще кажете за този план, сър Джон?

ФАЛСТАФ

Мистър Брод, първо — приемам парите ви; второ — ето моята ръка; и трето — да не съм благородник, ако в най-скоро време не получите женичката на този Форт!

ФОРТ

О, сър!

ФАЛСТАФ

От мен я имате!

ФОРТ

А вий от мен ще имате пари, колкото поискате. Разполагайте нашироко с тях, сър Джон!

ФАЛСТАФ

Вие пък, мистър Брод, ще разполагате нашироко с мистрис Форт. Сега мога да ви кажа, че аз и тя днес имаме среща, и то изпросена от нея. Преди да влезете вие, оттук излезе нейната довереница или посредница, или сводница. Уредихме да я посетя днес между десет и единайсет, защото по това време оня ревнив глупак, съпругът й, нямало да си бъде вкъщи. Наминете насам довечера и ще чуете добри новини!

ФОРТ

Колко съм щастлив, че се запознах с вас! А познавате ли лично мистър Форт?

ФАЛСТАФ

Какво ме интересува този беден, жалък рогоносец! Не съм го виждал дори! Впрочем „жалък“ — да, но „беден“ не върви за него! Казват, че този изкуфял рогач имал купища пари. Защо толкоз ми харесва жена му, мислите? Аз ще я използвам като ключе, за да отворя и поопразня сандъка на този клонат елен!

ФОРТ

Все пак добре би било да го знаете на вид, за да избягвате срещите с него.

ФАЛСТАФ

Пет пари не давам за този бакалин, за този погражданен селяндур! Само като го измеря с поглед ей така, ще загуби ума и дума! Един замах със шпагата и ще му взема страха! Тя ще засвятка като метеор над рогата му! Бъди спокоен, драги Брод, аз ще поставя на колене този простак, а ти през това време ще се забавляваш с жена му. Ела довечера! Този Форт и така си е глупак, а днес ще го удостоя с още една титла, тъй че ти ще можеш да го наричаш не само глупак, но и рогоносец. Мини, мини довечера!

Излиза.

ФОРТ

Ах, сладострастен епикуреец45! Ще ми се пръсне сърцето от ярост! Кой смее сега да каже, че моето било празна ревнивост! Тя му е изпратила сводница, определила му е час, работата е опечена! Кой би повярвал! Невярна жена — каква адска мъка! Леглото ми омърсено, сандъкът — опразнен, честта — захвърлена в сметта! И не само да изтърпя ужасното оскърбление, но и да бъда обсипан с отвратителни прозвища, и то от този, който ме е покрил с позор! Прозвища! Прякори! Какво са пред тях имената на дявола! Сатанаил — звучи добре! Луцифер — даже мило! Велзевул — чудесно име в сравнение с „нещастен рогоносец“ или „сляп рогач“! И тарторът на дяволите не носи такова име!… А Пейдж — какво магаре! Какво доверчиво магаре! Да вярва на жена си, да не я ревнува! Не! Аз по-скоро ще поверя гърнето си с масло на някой фламандец, сиренето си — на този уелсец Хю, спирта си — на ирландец, любимия си кон — на циганин, но няма да поверя жена си на нея самата! Защото жената, не я ли наглеждаш, почва да измисля, да ги мъти разни, да фантазира! А каквото изфантазира, трябва непременно да го направи; главата си ще счупи, но ще го направи! Господи, благодаря ти, че си ме създал ревнив!… До единайсет часа ли? Добре, добре! Ще осуетя всичко: ще изоблича жена си, ще отмъстя на любовника й и ще се надсмея над Пейдж! На работа! В тези неща по-добре да подраниш с три часа, отколкото да закъснееш с една минутка. Ау! Аз — рогат? Рогат! Рогат!

Излиза.

Трета сцена

Поле край Уиндзор.

Влизат доктор Кайус и Ръгби.

ДОКТОР КАЙУС

Джон Рагби!

РЪГБИ

Да, сър!

ДОКТОР КАЙУС

Колко тшаса, Джон?

РЪГБИ

Цял час след часа, когато отец Хю трябваше да бъде тук.

ДОКТОР КАЙУС

Parbleu, той спасил свой душ, като не дойдел! Той, тшел добре свой библии и бог помогнал него! Parbleu, Джек, той ако дойдел, веднага труп!

РЪГБИ

Хитър е той, сър. Знае си, че ваша милост щяхте да го проснете на място, ако беше дошъл.

ДОКТОР КАЙУС

Parbleu, солената херингата не толкоз мартав, колкото аз направи мартав него! Извади свой шпаг, Джон! Аз покаже на теб как убие него!

РЪГБИ

Но аз не разбирам от фехтовка, сър!

ДОКТОР КАЙУС

Тебе страх! Извади свой шпаг!

РЪГБИ

Спрете, сър! Идат хора!

Влизат Пейдж, Плиткоу, Хаплю и Хазаинът.

ХАЗАИНЪТ

Здрасти, докторе! Как си бе, сладур?

ПЛИТКОУ

Ваш слуга, уважаеми докторе!

ПЕЙДЖ

Здравейте, доктор Кайус!

ХАПЛЮ

Добро утро, сър.

ДОКТОР КАЙУС

Защо вас — едно, две, три, тшетири — вситшки дошъл тука?

ХАЗАИНЪТ

За да видим как въртиш шпагата, да те видим в напада и отскока, да те видим тук и там в същото време, шат-шат, да ти видим финтите, волтите, гарда ти, дистанса ти, реверса ти46, как поантираш и как парираш! Но къде ти е врагът, етиопецо? Какво го направи, Херкулесе47 французки? Казвай, сладур! Къде е той, Ескулапе? Галене мой48, къде си го дянал? Казвай, бъзова душице, уби ли го, владетелю на жълтите колби?

ДОКТОР КАЙУС

Parbleu, той най-страхлив маймунски поп, кой аз познава! Той не показал свой visage49!

ХАЗАИНЪТ

Ами защото си го уплашил, кастилски кралю на пикнята, Хекторе ахейски50, сладуре мой!

ДОКТОР КАЙУС

Аз моля, вий свидетел, защо аз тшакал шест, седем, два, три тшаса този маймуна-поп и тя не дошла!

ПЛИТКОУ

И по-умно е постъпил от вас, докторе. Той е лекар на душата, а вий — на тялото. Да се биете, значи и двама да вървите срещу професиите си. Нали тъй, мистър Пейдж?

ПЕЙДЖ

Но и вие, мистър Плиткоу, на времето бяхте голям дуелант, макар сега да сте мирови съдия.

ПЛИТКОУ

Бога ми, тук сте прав, мистър Пейдж! Уж съм вече стар и се занимавам с помиряване на хората, ама видя ли извадена шпага, дланите ме засърбяват! Може да сме съдии, лекари и свещеници, мистър Пейдж, но още има млада кръв в жилите ни! И ние сме от майка раждани, мистър Пейдж!

ПЕЙДЖ

Така си е, мистър Плиткоу!

ПЛИТКОУ

И така ще бъде, мистър Пейдж!… Доктор Кайус, дойдох да ви отведа обратно у дома ви. Аз съм полагал клетва да въдворявам ред и мир в този град. Вие сте отличен лекар, а пък отец Хю е умен и кротък свещеник. Хайде, тръгвайте с мен, докторе!

ХАЗАИНЪТ

Извинявай, господин съдия!… Една дума, месьо Пиш!

ДОКТОР КАЙУС

„Пиш“? Какво това знатши?

ХАЗАИНЪТ

„Пиш“ на наш език е все едно на френски „кураж“, сладурче.

ДОКТОР КАЙУС

Parbleu, тогава аз има не по-малко пиш от всеки англитшанин! Мрасен поп-маймуна, аз отреже на него две уши!

ХАЗАИНЪТ

Ако той първо не ти свети маслото!

ДОКТОР КАЙУС

„Свети масло“? Какво това знатши?

ХАЗАИНЪТ

Значи „ако не ти поиска извинение“.

ДОКТОР КАЙУС

Parbleu, той непременно трябва на мен свети масло! Аз държи много на това!

ХАЗАИНЪТ

Добре де, ще го накарам да го направи. Бъди спокоен!

ДОКТОР КАЙУС

Аз бъде много благодарен.

ХАЗАИНЪТ

Освен това, сладур… Но първо, вие, господин съдия, мистър Пейдж и кабалеро Хаплю…

Тихо.

…минете през града и бързайте към Жабешкото блато!

ПЕЙДЖ (тихо)

Там ли е Отецът?

ХАЗАИНЪТ (тихо)

Там! Вижте го в какво е настроение. А пък аз ще преведа доктора през ливадите. Разбрано?

ПЛИТКОУ

Разбрано!

ПЕЙДЖ, ПЛИТКОУ и ХАПЛЮ

Довиждане, драги докторе!

Тримата излизат.

ДОКТОР КАЙУС

Parbleu, аз убие този поп, защо той иска жени Ана Пейдж за един маймун!

ХАЗАИНЪТ

Добре де, убий го! Но сега скрий нетърпението си в ножницата и угаси гнева си в студена вода! Да вървим през ливадите към Жабешкото блато! Тъкмо в селото имат празник, на него ще бъде Ана Пейдж и ти ще можеш да я ухажваш колкото си искаш. Наслука! Доволен ли си?

ДОКТОР КАЙУС

Parbleu, аз тебе много харесва и изпрати на тебе много клиенти, des lords, des comts, des gentil-hommes51! Мои пациенти — после твои клиенти!

ХАЗАИНЪТ

Сладур си! А пък аз ще те наредя, както си заслужаваш, пред Ана Пейдж. Съгласен?

ДОКТОР КАЙУС

Parbleu, ти нареди мен, аз само това желае!

ХАЗАИНЪТ

Да вървим тогава!

ДОКТОР КАЙУС

Джек Рагби, теб върви с нас!

Излизат.