Веселите уиндзорки

1

Оригиналното название на комедията „The Merry Wives of Windsor“ означава буквално „Веселите уиндзорски съпруги“. Плиткоу се нарича в оригинала „Shallow“ (плитък, повърхностен, празен); с „Хаплю“ е преведено името „Slender“ (хилав, слабоумен); оригиналното име на мистрис Скокли е „Quickly“ (бързо, пъргаво, живо). У Шекспир фамилното име на Форт е Ford — изменението се наложи заради игрословицата в текста — вж. бел. 37.

2

Звездната палата — върховен углавен съд, учреден през XVI в. Наречен тъй, защото таванът на заседателната му зала бил украсен със звезди.

3

„…задължителен coram…“ (непр. лат.) — израз, означаващ член на задължителния състав — quorum — на съда. Съдията е слаб в латинския.

4

„…Custalorum…“ (непр. лат.) — съкращение от custos rotulorum — пазител на свитъците.

5

„…Pustulorum…“ (непр. лат.) — „на пъпките“ — от pustula — пъпка, цирей. Хаплю също показва своето незнание на латинския език.

6

Armigero (итал.) — носител на оръжие, а също и на герб. Невисока дворянска титла.

7

„…пълхи…“ — отец Евънс е роден в областта Уелс и говори английски като чужденец — неправилно и с характерно произношение. Уелците са народност от келтската езикова група, населяваща Уелския полуостров в Западна Англия, който едва през 1536 г. бил присъединен към английската корона.

8

„…да го кръстосам с друг…“ — при дворянските женитби гербовете на двата сродяващи се рода давали по две от четирите си полета, които се разполагали на кръст в герба на новото семейство.

9

„…Съветът…“ — става дума за Кралския съвет, който заседавал в Звездната палата.

10

Котсуълд — Котсуълдските хълмове в графство Глостър били по Шекспирово време център на игри и състезания.

11

Ним — име, произлизащо от средноанглийското „nimen“ — грабя, крада.

12

Пистол — име, означаващо „пищов“, но свързано може би и с „pistole“ — испанска златна монета.

13

Pauca verba (лат.) — малко думи; без много приказки!

14

„…бенбърийско сирене…“ — градецът Бенбъри — близо до Оксфорд — бил известен със своето сухо сирене; тук се прави намек за хилавостта на Хаплю.

15

„…Мефистофеле безочлив…“ — реплика, напомняща за драмата „Доктор Фауст“ на Шекспировия съвременник Кристофър Марлоу. Пистол говори винаги в гръмки стихове, които пародират стила на английската трагедия от XVI век.

16

„…афектът…“ — в оригинала „хумор“ (от лат. humor — течност). Тази дума е лайтмотив в репликите на Ним: по Шекспирово време теорията за четирите телесни течности, чието съотношение у всеки човек давало неговия темперамент, била много на мода и думата „хумор“ се употребявала с нужда и без нужда в смисъл на хрумване, настроение, каприз. Не е изключено също честата употреба на тази дума от страна на Ним да иронизира „комедията на хуморите“, т.е. на характерите, която е била създадена от съвременника на Шекспир Бен Джонсън. Вж. [[10254|предговора]].

17

Videlicet (лат.) — именно.

18

„…борбите на мечки с кучета…“ — по Шекспирово време насъскването на кучета срещу завързана мечка било много популярно развлечение. Недалеч от театър „Глобус“, в който се играели Шекспировите пиеси, се намирала арената, на която показвали прочутата мечка Секерсън.

19

Гвиана — област в Южна Америка; намек за разказите на завоевателя сър Уолтър Райли, описващи неговите пътувания към Новия свят.

20

„…Източната Индия… …Западната Индия…“ — „Източна Индия“ се наричала по Шекспирово време днешна Индия, а „Западна Индия“ — източният бряг на американския континент с принадлежащите към него острови.

21

Пандар от Троя — име на сводника, използван от Троил в историята за Троил и Хризеида. Троил — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас.

22

„…фригийски турчин…“ — Фригия наричали по Шекспирово време една област в Мала Азия.

23

Марс (митол.) — римски бог на войната, съответстващ на гръцкия Арес. Изобразяван като силен мъж в бойни доспехи.

24

„…Ma foi, il fait fort chaud. Je m’en vais a la Cour… la grande affaire.“ (фр.) — Бога ми, страшна жега!… Отивам в Двора… Там стават важни неща.

25

„Oui, mettez-le dans mon… Depechez-vous!“ (фр.) — Да, сложи я в моя… Побързай!

26

„…Qu’ai-j’oublie?“ (фр.) — Какво съм забравил?

27

„…Au diable!… Larron!…“ (фр.) — По дявола!… Крадец!

28

„…baille moi…“ (ст. фр.) — Донеси ми!

29

„…Parbleu…“ (фр.) — Бога ми!

30

Херес — силно испанско вино.

31

…Ирода му юдейски… ( библ. ) — юдейският цар Ирод бил представян в театралните мистерии на Средновековието като тиран, пълен с пороци, между които било и сладострастието.

32

Пелион (митол.) — планина в Тесалия. Според гръцката легенда племето на великаните, наречени гиганти, в борбата си с боговете решило да пренесе Пелион върху планината Оса, за да достигне по тях Олимп; боговете обаче успели да отблъснат нападението и погребали гигантите под струпаните от тях планини.

33

Абордаж — термин от морската война и пиратството: прехвърляне на бойци от своя кораб върху вражеския.

34

Актеон (митол.) — млад гръцки ловец, който съгледал в гората къпещата се богиня на плодородието и лова Артемида (Диана). Разгневената богиня го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си кучета.

35

„…китайски лъжец…“ — в епохата на Възраждането покрай фантастичните разкази на европейските пътешественици самите обитатели на Далечния изток несправедливо се сдобили със славата на лъжци.

36

„…Темиде…“ (митол.) — Темида е гръцката богиня на правосъдието. Тук Хазаинът на „При Жартиерата“ употребява името й в мъжки род.

37

„…Уелския…“ — уелците са народност от келтската езикова група, населяваща Уелския полуостров в Западна Англия, който едва през 1536 г. бил присъединен към английската корона.

38

„…Брод…“ — в оригинала има игрословица, противопоставяща истинското име на персонажа (Ford — англ. брод) и измисленото (Brook — англ. поток). В превода истинското име бе леко изменено, а измисленото заменено с друго, близко по звучене, за да се получи смисловото противопоставяне на „форт“ и „брод“.

39

Пасадо, стокадо (исп.) — термини от фехтовката, която по Шекспирово време била новост в Англия. Преди това двубоят се водел там с мечове и щитове.

40

Пени — дребна английска монета, равна на 1/12 част от шилинга.

41

„…едно остро ножче и една добра навалица…“ — намек за техниката на уличните крадци: парите по времето на Шекспир се носели не в джоб, а в торбички, окачени на кръста.

42

„…когато дворът се премества в Уиндзор…“ — Уиндзорският замък — на 30 км. западно от Лондон, на десния бряг на Темза — бил лятна резиденция на английските крале.

43

мускус — вещество, излъчвано от особени жлези на някои двукопитни и гризачи, което се използва в парфюмерията.

44

Меркурий (митол.) — римски бог на търговците и крадците (Хермес у гърците), тук споменат в качеството му на вестител на боговете.

45

Епикуреец — човек, които се стреми към чувствените наслади — понятие, неправилно свързано с учението на гръцкия философ-материалист Епикур (341–270 г.пр.н.е.).

46

„…финтите, волтите, гарда ти, дистанса ти; реверса ти…“ — термини от фехтовката.

47

Херкулес (митол.) — главен герой на гръцката митология, прочут с дванадесет подвига (като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.).

48

„…Ескулапе? Галене?…“ — Ескулап (митол.) бил бог на медицината в древния Рим; Гален (ист.) — прочут лекар грък, живял главно в Рим.

49

Visage (фр.) — лице.

50

„…Хекторе Ахейски…“ (митол.) — Хектор — герой от Омировата „Илиада“, бил син на троянския цар Приам и тук по грешка на Хазаина е наречен „Ахейски“.

51

„…des lords, des comtes, des gentils-hommes!“ (фр.) — лордове, графове, благородници.

52

„…Покрай потока…“ — в текста на песента, която си напява изплашеният свещеник, се смесват една популярна балада, едно изопачено стихотворение на Кристофър Марлоу и един цитат от 137-ия Давидов псалм.

53

„…Хибократ…“ — погрешно произношение на името на Хипократ — велик древногръцки лекар, роден на остров Кос (V в. пр.н.е.).

54

Макиавели — Николо Макиавели — италиански политик и писател (1469–1527). Незаслужено неговото име е станало нарицателно, с което се означава човек, който не подбира средства за постигане на целите си.

55

Imbeciles (фр.) — глупаци.

56

„…пред една дама…“ — според обичая на времето пажовете вървели пред дамите и зад кавалерите.

57

„…разбойници като оня Пойнс…“ — реплика, припомняща по-ранната драма на Шекспир „Хенри IV“, в която споменатият Пойнс, Бардолф и Пистол, предводителствани от Фалстаф, образуват веселата компания на младия принц-наследник.

58

„…Спечелих ли те, мой небесен бисер?…“ — стих от сбирката сонети „Астрофел и Стела“ на Шекспировия съвременник Филип Сидни.

59

…на тримачтов кораб… — подигравателен намек за екстравагантните дамски фризури, излезли на мода по това време на открития и пътешествия.

60

Етна — вулкан в Сицилия.

61

Nomina appellativa (лат.) — съществителни нарицателни.

62

Sancta simp1icitas (лат.) — свещена простота.

63

Hic, haec, hoc (лат.) — този, тази, това.

64

Qui, quae, quod (лат.) — който, която, което.

65

„…дебелана от Брейнфорд…“ — известна кръчмарка, чието име се споменава често в литературата на времето.

66

Итън — градче в Уиндзор, на левия бряг на Темза.

67

„…трима фаустовци…“ — нов намек за драмата „Доктор Фауст“ от Марлоу.

68

Рединг, Мейдънхед, Колбрук — селища в околностите на Уиндзор.

69

„…preparation… Allemagne…“ (фр.) — подготовка… Германия.

70

„… Голиат… совалка…“ (библ.) — Голиат е огромният филистимянски воин, който извикал на двубой най-силните от евреите и бил убит от юношата Давид; за него се казва, че копието му било дебело като кросно; совалка — парафраза на пасаж от книгата на Йов: „Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача.“

71

„…се превърна в бик…“ (митол.) — Зевс — върховният бог на древногръцката религия, влюбен в Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, се преобразил в бик и когато девойката го възседнала на игра, я отнесъл през вълните на остров Крит.

72

„…за да обладаеш Леда…“ (митол.) — Зевс съблазнил дъщерята на етолийския цар Тестий — Леда, като й се явил в образа на лебед.

73

Купидон (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

74

Пък (или Хобгоблин) — нарицателно име на малките пакостливи духове от старите английски поверия. Използван от Шекспир в „Сън в лятна нощ“.

75

„…Ордена…“ — става дума за Ордена на жартиерата, върховен орден на английската аристокрация, чиито церемонии се извършвали в Уиндзорския замък. С него е свързано и названието на хана от пиесата.

76

Honi soit qui mal y pense (фр.) — „Тежко томува, който зло ни мисли“ — девиз на носителите на Ордена на жартиерата — мото на днешния английски герб. Самият орден представлявал синя лента, която се затягала със златна тока под лявото коляно.

77

„…планински пръч…“ — в очите на столичната аристокрация от Шекспирово време уелсците са били изостанали планинци-животновъди.

78

Праведния Йов (библ.) — образец на дълбоко вярващ човек от еврейската история. Бог позволил на Сатаната да го изпита: Йов загубил всичко, което имал, и заболял от страшна язва, но останал твърд във вярата си, макар жена му да го съветвала да се отрече от своя бог.

79

„…un garçon, un…“ (фр.) — едно момче, едно…