ВИС

ГЛАВА 11

Жените бяха съществена част от нашия живот. Ние ги обичахме, а те обичаха парите ни. Както и телата ни. Все пак бяхме спортисти, макар и бивши и всичко по нас беше мускули и мъжка сила.

Епизодично правехме оргии, които ни разтоварваха от напрежението на занаята. Празнувахме рождените си дни диво и необуздано. Моят беше на 27 август. Поканих съдружниците си — Венци, Илиян и Марин. Андрей дойде сам. Всички носеха пиене, но единствено Венци се бе сетил за мезе. Изтърси цяла чанта с крадени консерви с телешко варено. За жени обаче не бяхме помислили. Трябваше да ги търсим по телефона. Аз намерих първите две. Следваха в театралната академия. Днес те са национално известни, но тогава не ги знаеше никой.

— Къде сте? — попита едната.

— У нас — отвърнах аз.

— Къде у вас?

— Близо до Подуене.

— Идваме — съгласиха се те, след като разбраха точния адрес. — Да вземем ли нещо?

— Вземете презервативи.

Дамите бяха известни в нашите кръгове с любовта си към мангизите и към здравите мускули. Не струваха скъпо. Особено за парите, които изкарваха. Но се славеха като капризни и винаги искаха повече внимание, отколкото заслужаваха. Поне докато ни обслужваха.

— Никой няма да ги ебе преди мен! — предупредих Венци, който вечно ходеше с надървен хуй. — Като минат през леглото ми, правете каквото искате.

— Егоист — разсърди се Марин. — Такъв си и в бизнеса.

— Ако нямах рожден ден, щях да ти счупя главата.

— Да, но имаш рожден ден и е по-добре да ми подариш една от мадамите.

— Ще ти извикам друга.

Обадих се на едно старо гадже, което се оказа свободно за вечерта. Беше гимнастичка в националния отбор и около нея се въртяха все хубави мацки.

— Можеш ли да доведеш две-три пички — попитах я.

— Колко си груб. Ако искаш купон, мога да ти доведа две-три прекрасни дами.

— Плащам таксито. Ще ви чакам долу. Момичета наистина се оказаха готини и доста освободени от предразсъдъци. Започнаха да се разсъбличат още като влязоха в хола. Венци направо полудя по тях. Марин и Илиян си глътнаха езика. Колкото бяха печени в краденето, толкова бяха вързани в ебането. Все още възприемаха жените като част от друг свят, от който те нищо не разбират.

Бъдещите актриси се казваха Камелия и Теодора. Още в началото на купона решиха да направят пийп-шоу. Разсъблякоха се без да им мигне окото, легнаха на пода и започнаха да се ближат настървено. В секса им нямаше никаква игра. Чукаха се най-откровено. За представлението им бях обещал по петстотин лева, но през ум не ми минаваше, че ще го изпълнят едно към едно. Венци не издържа. Нахвърли се върху тях и ги заопипва с такава ярост, че чак се засрамих. Не от неговата безогледност, а от неговата слабост.

Гимнастичките изобщо не реагираха. Гледах въргалящите са по килима тела, сякаш наблюдавах спектакъл. По никакъв начин не изразявах отношение. В един момент просто другите станаха и се съблякоха чисто голи. После вече бяха между краката на Илиян, Марин и Венци. Андрейчо стоеше отстрани и се хилеше. Той беше стар воайор. Животът му се състоеше само от сплетни и клюки. Умираше да гледа как познатите му се излагат. И все пак не издържа. Свали си дрехите набързо и се вмъкна между Камелия и Теодора. Те го поеха тутакси. Разработиха го на двойна езда, както ние наричахме едновременното изпълнение на минет и жанет. Всичко това ставаше пред очите на гимнастичките и те съвсем озверяха. Очевидно ги бяха натъпкали с излишни хормони. Първи го отнесе Венци. Той беше най-хубавото момче и нямаше как да се отърве. Наложи му се да ги чука подред, докато Марин и Илиян ги целуваха и мачкаха циците им. Венци видимо нямаше опит с жените, защото свърши много бързо. Остави ги недоебани, което ожесточи окончателно мадамите. И тогава дойде ред на двамата крадльовци Марин и Илиян. Гимнастичките се нахвърлиха върху тях като гладни лъвици. Изчукаха ги набързо и после продължиха женския си купон. Явно не го правиха за първи път. Лесбийството беше доста разпространено в спортните среди.

След като всеки изчука всеки, извадихме питиетата. Някои от момичета хвърлиха по една дрешка върху себе си, но повечето останаха голи. Венци, Марин и Илиян надянаха слиповете си. Аз бях напълно облечен, така че не ми се наложи да правя каквито и да е движения.

Просто изчаках продължението на събитията.

— Справихме ли се? — попита Венци.

— Като за педеруги доста добре — изсмя се Камелия. Тя очевидно беше най-вулгарна и най-еблива от всички и дори цяла рота войници нямаше да й стигнат. Иначе изглеждаше доста възвишена. Обожаваше да се появява по телевизията и да раздава морал. Прави го и до днес.

— Ние трябва да си тръгваме — заявиха в един глас гимнастичките. На лагер-сбор сме.

— Ще ви закараме! — скочиха Марин и Илиян. Точно тогава обаче аз пуснах записа от концерта на Лед Цепелин. Бях го записал по време на едно от състезанията в чужбина. Момичетата направо полудяха. Венци излезе на балкона и се качи на комина. Той беше полуразрушен и на другия ден си дадох сметката, че оживяването на глупака е цяло чудо. По-логично беше да падне, отколкото да остане върху нециментираните тухли.

Оргията достигна върха си. Естествено беше комшиите да повикат милиция. Ченгетата пристигнаха настървени, но хъсът им падна веднага. Поискаха да влязат в апартамента и ние им отворихме. Момичета ги посрещнаха чисто голи.

— Какво ще кажете за по едно кафе? — попита Теодора. Ако беше извадила пистолет нямаше да ги изненада толкова.

— Може ли да намалите малко звука? — помоли притеснено по-младото ченге. — Ние само минаваме оттук.

— Защо не останете? — предложих им аз. — Момичетата обичат мъже в униформа. Милиционерите сигурно харесваха жените толкова, колкото и ние. Явно желаеха секс повече дори от нас. Вкарахме ги в оргията с огромна лекота. Камелия и Теодора ги разсъблякоха и преди още да се усетят. Гимнастичките заработиха усърдно върху тях. Всичко щеше да мине мирно и тихо, ако Венци не беше видял търкалящото се по пода милиционерско оръжие на по-младия. Беше вече достатъчно пиян. Вдигна го и започна да стреля с него в тавана. Жените се разкрещяха. Адреналинът преливаше през балкона. Оттук нататък нямаше спиране. На всичко отгоре по-дъртият се оказа педераст. Поиска всичко, което заслужават жените. И го получи от Илиян. Стана пред очите ни, като на сцена от спектакъл. Когато свършиха, не ни остана нищо друго освен да ръкопляскаме. Илиян беше толкова мотан, че дори се поклони.

— Колко искате за визитата? — попитах ченгетата аз.

— Колкото дадете — ухили се младото ченге.

— По сто лева на човек — предложи Марин.

— На мен двеста — обади се дъртото ченге.

— Ти трябва да ми платиш — обади се Илиян. — Отнесе яко ебане от здрав пич, какъвто не си срещал.

— Ще ви арестуваме — започнаха да се обличат полицаите. Бяха изключително смешни.

— Арестувайте ни — показах им гилзите аз. — Ние ще обясним къде сте стреляли.

— Не сме стреляли ние.

— А има ли кой да ви повярва? — Вие сте добри момчета и момичета — тръгна към помирение дъртото ченге. Всъщност той едва ли имаше и трийсет години. — Що не се разберем като хората.

— Хайде, омитайте се! — не издържах аз и ги изхвърлих като пачаври.

Купонът се скърши изведнъж и всички загубихме хъс за други лудории. Не ни беше за първи път.