НЕПОЗНАТИ ДУМИ
акче (тур.) — дребна сребърна монета
арнаутин (тур.) — албанец
аспра — бяла пара, дребна сребърна монета. Съдържала около 2,5 грама сребро.
бастисвам (тур.) — нападам, обграждам за грабеж билюкбашия (тур.) — главатар на дружина, на билюк буюр (тур.) — заповядай бърканица — напитка от бутано кисело мляко
вакъф (тур.) — имот, завещан за благотворителни цели или на джамия
гит (тур.) — Върви!
дервиш (тур.) — мохамедански калугер
дизия (тур.) — наниз, връв. В случая — комплект чанове от всички гласове,
дукат — златна монета с различни стойности, според държавата и според владетеля. При Мохамед IV равен на 10 аспри.
дур (тур.) — Стой!
евала (тур.) — благородство; поклон, хвала. В случая — знак за подчинение.
еллия (тур.) — петдесет
елчия — водачът еркич, който върви най-отпред на тържественото шествие от чанове и носи голяма хлопка
еркич — козел, който се отглежда нарочно за носене на чан заради тържествения си размерен вървеж
забитлик (тур.-араб.) — управление по своя воля.
Забитин — управник на едно място, сановник.
имам — мохамедански свещеник
Кандия — град на остров Крит, по онова време силна крепост
кебе (перс.) — дебела вълнена дреха, завивка
марудник — тънки питки от рядко тесто, печени на плоча и намазани с мед и масло
Мисир — Египет
мюезин — мохамедански свещенослужител, който изпълнява молитвите от минарето на джамията
ока — мярка за тежина, равна на 1280 грама
папаз (тур.) — свещеник, поп
пиастри (ит.) — монети, равни на две трети от дуката
спахия (тур.) — конник, притежател на феодално владение
тапия (тур.) — владало, акт за владение на недвижим имот Трабулос — Триполи тюмбелек (тур.) — хлопка
хаинлар (тур.) — предатели
халище — дебела черга за завиване или постилане; китеник, козяк
хане (тур.) — къща
ходжа (тур.-араб.) — мохамедански вероучител
чан (тур.) — звънец, хлопатар; камбана. Родопските чанове се изливат на дизии от девет гласа. Освен каба чановете имат джирици — една октава по-горе. Чановете са стигали до 6 кг тежина.
чоп (тур.) — жребие, дял
шейх (араб.) — в случая — проповедник, духовна титла щене (диал.) — малко кученце или вълче
юруци (тур.) — турско номадско племе
ЗАБЕЛЕЖКИ
Стр. 5 — предговора — Авторът на записките за помохамеданчването на долината Елинденя, монахът Григорий, не бива да се бърка с историческия поп Григорко, живял сто години по-късно.
Стр. 61 — Разказът на баба Сребра дума по дума повтаря част от летописния разказ на поп Методий Драгинов от село Корова.
Стр. 78 — Тия имена и споменатите по-нататък в книгата имена се срещат в родопските летописи и официални документи — данъчни регистри, тапии, съдебни решения и др.
Стр. 115 — Разказът на попа смоленчанин е записан в „Исторически бележник, в който се записват важните случаи, станали над това и от това население в Кръстогорската област“. Историческият бележник е паметник, писан през XVIII век от светогорски монаси, обслужвали Родопите.
Стр. 315 — Същите имена на воеводи са изредени във връзка със събитие, станало през 1720 година. Обединените чети нападнали село Райково и отмъстили на турците за избитите преди това българи, които отказали да приемат исляма.