Вторият периметър

Епилог

Кармоди наблюдаваше черния мерцедес, който забави ход и спря.

От него слезе китаец с цивилен костюм, но веднага си пролича, че е човек, свикнал да носи униформа. Беше едър колкото него и вероятно не по-малко здрав. Двамата си размениха продължителни погледи, но никой не проговори. После китаецът бавно отвори задната врата на мерцедеса. От нея слезе слабичка жена, последвана от малко момче.

Кармоди кимна на офицера и посочи един буик със смачкан калник, паркиран на около двайсет метра по-нататък. Китаецът каза нещо на жената, тя хвана момченцето за ръка и го поведе към Кармоди. Когато стигнаха на няколко крачки от него, той подхвърли връзка с ключове по посока на мерцедеса.

Момченцето изведнъж се отскубна от ръката на майка си и затича към него. Той го вдигна на ръце и го притисна толкова здраво, че за момент се изплаши да не му счупи някое ребро. После освободи едната си ръка, привлече жената към себе си и я целуна по устните.

Китаецът ги наблюдаваше безстрастно. Никой не можеше да каже дали е развълнуван от сцената, ознаменуваща събирането на едно отдавна разделено семейство. След секунда се обърна и тръгна към буика. Използва един от ключовете на подхвърлената връзка и отвори багажника. За миг остана неподвижен, после се наведе и докосна шията на жената, която лежеше вътре. Беше жива. Това наистина беше тя. Една действително невероятно красива жена. Какъв срам, господи, скрито въздъхна той.

Обърна се към Кармоди и кимна. След което, за огромна изненада на някогашния тюлен, вдигна два пръста за поздрав и на лицето му се появи широка усмивка. Кармоди не успя да определи дали поздравът е искрен или подигравателен, но в момента това изобщо не го интересуваше.

Най-после беше получил всичко, което желае.