Вълчи капан I

Конфликта между българската и руска мафия, с конфликта между нашите висаджии и родителите на прехода романът „Нерон Вълка“ на писателя Христо Калчев.

Той е първият поред от прочутата му гангстерска сага за българската съвременност. Художествената измислица има почти документално внушение.

В края на първата книга е прострелян Нерон Вълка. Във втората по поръчка на брат му Калигула Бесния наемен убиец от спецчастите на тоталитарните секретни служби убива Дебелия. Бившият министър-председател на страната е „Пентхаус“ — бос на местната разведка на КГБ. За финал загива и Калигула Бесния — брат на Нерон Вълка. Според творбата на Христо Калчев в България предстои падане от власт на социалистическото правителство на Жан Виденов и въвеждане на военно положение.

Гангстерската поредица на Христо Калчев напипва истината. В романа обаче групировката ВИС не е онази, която предполагаме, напротив — тя играе ролята на „необходимото зло“. „Злото“ наподобява откровението на убития кръстник — Иво Карамански, за симпатичния, но измислен и необходим образ на мафията.

Ала какво общо имат книгите и действителната империя ВИС? И защо да търсим връзките между тях?

В сагата на Христо Калчев образът на Нерон Вълка е почерпен от Васил Илиев — легендарния основател и шеф на октопода ВИС. Калигула Бесния е аналог на брат му — Георги. „Дебелият“ и „Пентхаус“ се асоциират с бившия министър-председател Андрей Луканов. Останалите герои присъстват чрез истинските си имена — родни министри и депутати, бизнесмени като Илия Павлов, висши ченгета, мутри от всякакъв тип и калибър. От реалността са взети прототипите на диамантения и кагебистки руски крал Семерди, на фаталната красавица Оливия, на руския гангстер Япончик…

За писателя тези и други подобни личности изграждат тъканта на властта в България. Прав е: Криминалната действителност е с политическа подкваса, политиката има и криминални корени.

Най-съществени са обаче детайлите! Например във фирмените регистри на нашите съдилища може да се открие дори „брилянтния Семерди“ — човек с такава фамилия е бил регистриран навремето като съдружник във фирма на бившия царски ковчежник ексдепутат и много едър бизнесмен Максим Димов.

Разбира се, съвпадението може да звучи случайно, НО ПИСАТЕЛЯТ май го е търсим преднамерено.

Защо са важни детайлите? При толкова много точни факти „Епопеята за ВИС“ се превръща в легенда, сякаш откърмена от самия живот. Тази писателска измислица придобива истински живот, независимо от създателя си. Така е дори за онези анализатори от чужди разведки, които със сигурност са я прочели и разнищили до последната запетайка.

Според гангстерската сага първата борческа бригада по волята на съдбата и основателите й прераства в огромен за мащабите на България търговски, промишлен и финансов конгломерат — независим от Москва, воюващ с Москва. Концерн, който може да произведе „истинска независимост на страната“.

Ето я легитимацията на „ВИС“, включително чрез родния бестселър, прочетен и в чуждите посолства. Онази легитимация, която не успя да ги направи приемливи в международен мащаб, но трябваше да спомогне да се осигури търпимостта към групировката на онези потенциални външни господари на страната, ухажвани от нашенския елит.

Четвъртият мотив за убийството на Васил Илиев изрече тогавашният вътрешен министър Любомир Начев. Петролът — дългове за 34 млн. долара!

Спор няма — повече от убедителен е. Само нефтоаферата със заема на Световната банка глътна 7 трупа, банкрутира една банка, закопа друга, омете до дъно огромен държавен фонд, запали четири къщи и стада автомобили. Точно по нея първият взрив в страната отнесе първият си живот. В края на 1991 г. избухна мерцедес в софийския квартал „Владая“, остави руини от гаража и вилата и почти без следа унищожи външнотърговския директор на „Техностройинженеринг“.

Така пише в романа си Христо Калчев. Такава е една от хипотезите за разстрела на Васил Илиев — интереси в доставките на нефтопродукти. Полицията ги нарича „конкурентни“.