Вълчи капан I - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Христо Калчев (Коза Ностра

Коза Ностра — Коза Булгарикус?

„Ние всички сме хора, които не искат да бъдат глупаци, които не искат да бъдат кукли на конци, дърпани от хора, стоящи по-високо.

… Може би вашите внуци ще бъдат новите господари тук. Те могат да бъдат като другите — тяхното място и сигурност са извоювани благодарение на нашата смелост.

Сега аз имам внуци и се надявам, че техните деца един ден, кой знае, може да станат губернатори, президенти. В Америка няма невъзможни неща. Но с годините ние трябва да се развиваме.

Мина времето на револверите, убийствата и кланетата. Somna Коза Ностра — това са наши лични работи. Ние ще уреждаме своя свят за себе си, защото той е наш свят, Коза Ностра, наша работа.“

Това е откъс от романа „Кръстника“ на Марио Пузо.

Такава е речта на „Капо ди тути капи“ дон Корлеоне, когато сключва примирие с другите босове на мафията в Америка.

Ретроспекцията на писателя от далечното минало на онзи задокеански край е повече от актуална за България — сега!

Защото нейният днешен свят не е „наш“, а бе замислен, наложен и осъществен като „техен“!

Защото българският свят е светът на големите бандити от криминалното подземие, на големите негодници в мръсните игри с политиката на големите собственици на тайнствените многомилионни пари…

Това е светът на господарите ни!

Това е територията на „коза булгарикус — коза ностра“. Територията на „тяхната си работа“!

В този днешен свят на днешната България — светът на големите играчи със съдбата й, има видни глупци, които си остават куклите на конци, дърпани от господарите им. Има ги и скритите господари, подръпващи конците на своите кукли…

Родната мафия се оказа чудовище, което изяждайки България, в крайна сметка изяжда и самата себе си.

Защото съдбите на „големите играчи“ се прекършваха, а заедно с това и парите им се стопяваха. Те уреждаха своя — българския свят за себе си, докато накрая го превърнаха в най-чуждия за тях самите.

Толкова чужд, че рано или късно ги изпращаше „да гушнат розите“ според крилатата фраза на мутрите! Независимо дали „прегръдката“ бе на Андрей Луканов, Емил Кюлев, Илия Павлов, или пък е на Кръстника Карамански, братята висаджии Илиеви, Доктора, Самоковеца, Фатик, сикаджиите…

В този „техен“, но всъщност наш свят децата и внуците им няма да могат да наследят позициите на нашите господари — като господари на нашите деца. Със сигурност! Но вероятно ще „наследят“ куршумите, пронизали бащите им!

Но може би пък има възможни неща за българския свят на „коза булгарикус“. Може би вместо в предмет на документални разследвания за днешното време, каквато е тази книга, той може да се превърне в обект на романи за тъмното минало…

Защото ако в 21-ви век една България — цялата, от край до край си остава „Коза Ностра“, то Европа, истинският свят ще трябва и ще успеят да я променят — не като „наша“, а без кавички — като истинска работа.

Григор Лилов