Вълка

Епилог

Сентръл Парк, Ню Йорк, САЩ

Есента на 2013 година

Седях на една стара дървена пейка срещу Грейт Лоун и гледах как мъже на средна възраст играят софтбол. Свечеряваше се и студен вятър се спусна над парка, подхвърляйки във въздуха листа на дървета и счупени клонки.

Продължавах да гледам играта, без да обръщам внимание на Владимир, който седна на пейката, на половин метър вляво от мен.

— Браво на теб — каза той. — На теб и на Стрега. А аз направих грешен избор. Раза не беше достатъчно екипиран, за да се справи с вас двамата.

— Поиска среща и аз се съгласих.

— Искам да те помоля за една услуга. В замяна и аз ще ти направя една.

— Каква е тя?

— Борбата с теб през това лято ми коства доста пари — отвърна той. — А и Раза не беше единственият терорист, когото спонсорирам.

— Ако си дошъл да искаш заем от мен, забрави.

— Платих им от собствените си пари и сега останах без средства — продължи Владимир. — Всичко това може да се поправи, но ми трябва помощта ти.

— И как точно?

— Трябва да изпера руска валута на стойност петдесет милиона долара и да ги обърна в долари. Единственият, който е в състояние да го направи, е твоят приятел Кодома и неговите банкери от Якудза. Може да стане само за двайсет и четири часа, дори и по-бързо. За съжаление той отказва да прави бизнес с която и да е руска банда, особено с моята.

— И мислиш, че аз ще мога да го разубедя?

— Точно така. Ти винаги си бил близък с него, а сега дори си още по-близък, след като племенникът му е прикрепен към твоята група.

— Кодома е уважаван бос и приятел. Той никога няма да се съгласи да престъпи традициите на Якудза, независимо кой го моли за това.

— Можеш да го убедиш.

— Защо си толкова сигурен?

— Ти започна тази война, за да разбереш кой е заповядал атаката срещу самолета, в която загинаха съпругата ти и дъщерите ти. Мен можеш да изключиш, защото ако искам да нападна някого, аз нападам него, а не семейството му. А вече знаеш, че не е бил и Раза.

Обърнах се към него.

— Но ти знаеш кой е бил.

Владимир кимна.

— С тези терористи не можеш никога да си сто процента сигурен. Много от тях поемат отговорност за атаки, в които нямат никакво участие. Отнема много време и големи суми пари дори да се доближиш до истината. Но да, знам кой е бил.

— Значи ти ще ми дадеш името, ако убедя Кодома да изпере парите ти? Такава сделка ли ми предлагаш?

Руснакът кимна.

— Такава оферта никой няма да ти даде. Щом си свършим работата и се разделим отново, обещавам, че ще бъда гроб за името.

— Ще говоря с него. Но не гарантирам, че ще се съгласи. Ще направя всичко възможно, може да си сигурен.

— Значи се договорихме.

Той бръкна в джоба на сакото си, извади тънък бял плик и го постави на пейката между нас двамата. После стана и тръгна към източния край на парка с ръце в джобовете, с наведена глава срещу засилващия се вятър.

Протегнах ръка към плика и го стиснах здраво.

Отворих го и извадих сгънат лист хартия, на който по средата бяха напечатани две имена.

Главатарят на Камора.

Бащата на Анджела.

Сгънах листа, сложих го в плика и го пъхнах в джоба на якето.

Останах да седя на пейката до късно вечерта, загледан в Грейт Лоун и във величествения градски силует на Манхатън.

В тази нощ разбрах, че тепърва ще имам да водя много битки.

Разбрах, че ще трябва да се боря и да побеждавам нови врагове.

Разбрах, че има голяма вероятност да не спечеля всички битки.

Разбрах, че ако се проваля, мога да изгубя сина си и организацията си.

Но това, което най-вече разбрах, беше истината, от която винаги съм се боял.

Разбрах, че ще трябва да се изправя срещу някого, на когото се доверявах и когото може би дори обичах.

Сега вече знаех името на моя враг.

Знаех, че моята война едва е започнала.