Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Въведение

Знанието наистина е сила.

Информацията, съдържаща се в тази книга, ще овласти американците, които са готови за един откровен разговор за много фактологични аномалии, противоречиви изказвания и неполучили отговор въпроси, които все още съпътстват ужасяващите атаки на 11 септември 2001 г.

Именно тези провокативни атаки осигуриха оправданието за всичко, което последва — приемането набързо на Патриотичния закон, увеличаването на бюджетите на отбраната и на разузнаването, инвазията и окупацията на Афганистан и Ирак, създаването на Министерството на вътрешната сигурност и задушаването на несъгласието в нация, която има претенциите да бъде свободна.

Това знание трябваше да е достъпно и отпечатано само за няколко месеца след трагедиите от 11/9… изглежда обаче, че свободата на пресата — поне в САЩ — принадлежи само на онези, които притежават пресата.

За тези, които следват сенчестата страна на националния живот на Америка, събитията от 11 септември веднага повдигнаха червени предупредителни знамена. Само един ден след 11 септември аз изложих първоначалните си мисли в Интернет. Ето някои откъси1:

Вярвам, че основните въпроси, които повдигнах в текста по-горе, са също толкова валидни днес, колкото и през септември 2001 г.

И не спрях тук. В рамките на два месеца след 11 септември бях събрал голяма част от материала в тази книга и представих предложение на издателя ми, HarperCollins от Ню Йорк, под заглавието The War on Freedom („Войната срещу свободата“).

Беше ми казано, че емоциите са твърде силни, а съдържанието — твърде „горещо“, за да бъде публикувано незабавно. Влаченето около подписването на договор за книгата продължи до средата на 2002 г. По онова време няколко служители на ФБР и ЦРУ бяха излезли пред обществеността, за да свидетелстват, че са се опитали да предупредят висшестоящите си за надвисналите терористични атаки. Нагласата към моето предложение за книга омекна и аз подписах договор за издаването на книгата заедно със съществен аванс.

След като работих трескаво през цялото лято на 2002 г., представих ръкописа през октомври. Редакторът ми беше въодушевен от работата ми и предсказа, че ще се продаде в повече от един милион екземпляра.

Колелата на огромно издателство се въртят бавно и едва през март 2003 г. книгата получи юридическа рецензия. Вече бях получил копие от корицата и публикуването беше въпрос само на няколко седмици. Юридическата рецензия, или проверката, е процес, в който адвокат верифицира материала и проверява дали няма нещо, което може да предизвика юридически проблем. Това препятствие беше прескочено и последните думи на адвоката бяха: „Вие ме удовлетворихте“.

След два дни обаче бях информиран, че публикуването на книгата е отменено от висш ръководител, който така и не я е прочел. Единственото оправдание, което ми дадоха, беше, че този шеф „не искал да разстройва семействата на жертвите от 11/9“. Това очевидно беше претекст, тъй като до днес повече от шестотин семейства са завели съдебни дела или срещу Саудитска Арабия, или срещу висши представители на администрацията на Буш.

При нормални обстоятелства, ако дадена книга е отменена по юридически причини, от автора се иска да върне всички пари, които е получил авансово. В този случай на мен ми платиха остатъка от целия аванс. За мен това беше ясна индикация, че отказът от книгата не беше нищо друго освен откровена цензура.

„Защо ще искат да попречат на хората да научат истините за 11/9, дори ако тези истини са притеснителни за обществеността и поставящи в неловко положение държавните власти?“ — запитах се, все още вярвайки, че живея в страна, която цени свободата на словото.

Продължих да самоиздавам The War on Freedom („Войната срещу свободата“) и приемът на книгата беше неизменно добър. (По чисто съвпадение друга книга със същото заглавие беше публикувана от учен на име Нафиз Ахмед горе-долу по същото време като моята. Тя представя отличен анализ на събитията от 11 септември.) Докато моите читатели продължаваха да изразяват изумление от информацията в книгата, осъзнах, че познанието, събрано оттук-оттам от публикуваните материали — в пресата и в Интернет, — наистина очертава мрачна картина на лицата и силите, стоящи зад днешните събития. Започнах да виждам, че е съществувала някаква сила, която не е искала тази информация да стане достъпна за широката общественост. Познанието несъмнено би разстроило внимателно конструираните „официални“ обяснения на ужасите от 11/9.

Днес е нов ден. Оторизираната версия за 11/9 беше напълно дискредитирана в очите на все по-осъзнаващото се население благодарение на всеотдайната работа на десетки журналисти и изследователи, смели хора от правителството, които „надуват свирката“, и дори разкрития от официалното разследване.

Както написах през пролетта на 2004, днес знаем, че:

— Широк спектър от стандартни защитни механизми, целящи да предотвратят подобна атака, систематично се провалиха на 11/9. Особено забележителни са нетипичните провали, които се случиха едновременно във Федералната администрация по авиация (FAA), Националния военен команден център (NMCC) и Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство (NORAD) — всички те отговорни за защитата на американското въздушно пространство.

— Изтребителите не излетяха в продължение на повече от тридесет минути, след като беше очевидно, че четири пътнически самолета са се отклонили от курса и вероятно са били отвлечени. В случая на Полет 77, който уж се разби в Пентагона, измина един час и четиридесет и пет минути, без да бъде пресрещнат от изтребители.

— Ракетните батареи, които имат за цел да пазят Вашингтон, окръг Колумбия, не успяха да спрат удара срещу Пентагона — една от най-пазените структури на света, а изтребителите, които са в непрекъсната бойна готовност във военновъздушната база „Ендрюс“, намираща се само на дванадесет мили, така и не излетяха.

— По „странно съвпадение“ две правителствени агенции за вътрешна защита (NORAD и NRO4) провеждаха военни игри в утрото на 11/9. Игрите симулираха реакции на сценарий, в който отвлечени самолети се сблъскват в сгради. Този факт би могъл да обясни липсата на бърза реакция от страна на правителството на реалното отвличане, но това правдоподобно алиби никога не е било предлагано на вниманието на обществеността. Човек освен това се чуди: как отвлеклите самолетите са знаели времето и датата на тези военни игри, за да уредят собствените им атаки да съвпаднат с тях?

— Президентът Буш продължи със снимките в основното училище във Флорида дори след като той и неговите помощници знаеха, че три самолета са били отвлечени. Той се „мота“ в класната стая почти двадесет минути, след като беше информиран, че втори самолет е ударил Световния търговски център.

— Нито един железобетонен небостъргач в историята не се е сгромолясвал единствено заради пожар. Скоростното свободно падане на кулите на Световния търговски център, заедно с разтопената стомана и ситния прах демонстрираха всички характеристики на контролирано разрушение.

— Точно такова контролирано разрушение очевидно се случи в 17 ч. същия ден, когато според наемателя на комплекса на Световния търговски център 47-етажната сграда №7 беше „свалена“, т.е. преднамерено разрушена.

— Жизненоважни доказателства, включително строителната стомана на сградите, бяха унищожени чрез бързото отстраняване и разрушаване от американските правителствени официални лица без никакво разследване. Това е само една от множеството причини списание Fire Engneering („Противопожарно инженерство“) да нарече официалното разследване „полуизпечен фарс“.

— Следата от развалини, дълга осем мили, сочи, че Полет 93 е разрушен във въздуха, а не в катастрофата на земята в Пенсилвания, която уж била причинена от борба на борда между похитителите и пътниците.

— Повече от дванадесет страни категорично са предупреждавали американските власти, че предстои атака на американска земя, като някои от тези предупреждения са били само дни преди събитията.

— Категорични доказателства сочат съучастието в атаките на старши оперативни работници на разузнавателните служби на Израел и Пакистан, които са в тясно сътрудничество с американските разузнавателни агенции.

— Класифициран доклад на Конгреса инкриминира висши официални лица в правителството на Саудитска Арабия, показвайки, че те са имали тесни връзки с похитителите. Саудитците се радват на дългосрочни бизнес и социални връзки със семейство Буш, както и на близки политически връзки с американското правителство.

— Американското правителство набързо уреди отпътуването на над 100 саудитци от страната, макар че на американската общественост беше отказано правото да лети. Около 24 члена на семейството на бин Ладен, вероятно потенциални свидетели, получиха разрешение да напуснат страната, без да бъдат разпитани.

— Вътрешни хора с предварително познание за предстоящите събития са се ангажирали в масирани и изключително изгодни къси продажби5 на акции от American Airlines и United Airlines, както и други акции, които веднага бяха повлияни от катастрофата. Обществеността все още не е видяла окончателните резултати от разследванията на тези транзакции… ако има такива резултати.

— Растящ брой „надуващи свирката“ от самото федерално правителство са посочвали доказателства, че различни агенции са били напълно наясно с възможността за атака и им е било поп речено от висши официални лица да започнат пълно разследване.

— Далеч от това да са просто реакция на 11/9, доказателствата днес категорично сочат, че американските инвазии в Афганистан и Ирак са кулминацията на отдавнашни планове, които само са чакали провокация като тази на 11 септември.

— Официалните обяснения за инвазията в Ирак, например нуждата да се сложи ръка на оръжията за масово разрушение и да се „даде демокрация“ на страната, се оказаха фалшиви.

— За няколко часа ФБР публикува имената и снимките на подозираните похитители, макар че по-късно много от назованите се оказаха живи и здрави в Близкия Изток.

— Също за часове след атаките агентите на ФБР претърсваха къщите, ресторантите и училищата за летци, които те са посещавали. Ако никой не е имал предварително знание за похитителите и техните дейности, как разбраха къде да търсят?

— Твърде далеч от това да нареди пълно и обективно разследване, за да се определи кой е отговорен за трагедиите от 11/9, администрацията на Буш си влачеше краката и всъщност предприе действия, за да попречи на бързото и вярно на истината сондиране на събитията от този ден. Почти две години след събитията засилващият се натиск от страна на обществеността, воден от семействата на жертвите от 11/9, най-накрая наложи създаването на „независима“ комисия по разследването.

— Никой в правителството не е бил укорен или дори сгълчан за това, което ни се представи като най-големия провал на разузнаването и вътрешната сигурност в американската история. В действителност същите тези агенции, които провалиха нацията, станаха свидетели как бюджетите им драматично се увеличават, а някои от официалните лица, които уж са сгрешили, всъщност бяха повишени.

— Никой в правителството — с изключение на бившия шеф на борбата с тероризма в Националния съвет за сигурност Ричард А. Кларк — не почувства нужда да се извини на американския народ за провала в сигурността на 11/9.

— Самият президент Буш отказа да се извини за трагедията на 11/9 на американската общественост или на семействата на жертвите по време на пресконференцията през април 2004 г., независимо че имаше възможност да го направи поне три пъти.

Всъщност това е кратък списък от въпроси, останали без отговор, аномалии и загадки, засягащи атаките от 2001 г. Тези журналистически резултати — подкрепени от огромни и непрестанно изливащи се изследователски данни от независими разследвания, които дори и днес продължават от страна на стотици изследователи — накараха честните мислещи хора от целия политически спектър да стигнат до заключението — несъмнено неохотно, — че трагичните атаки на 11 септември бяха вътрешна работа.

Виждате ли, не е нужно човек активно да участва в някакво престъпление, за да е част от него. Служителят, който съзнателно отваря задната врата на фирмата, е също толкова виновен, колкото и крадците, които плячкосват сградата през нощта.

Това се нарича вътрешна работа. Непрекъснато я наблюдаваме в криминалните операции.

Атаките от 11 септември несъмнено са сред най-чудовищните престъпления в историята. Голямата ми надежда е, че тази книга — заедно с други томове с информация, разкритията на „надуващите свирката“, които предстои да чуем, и всякакви изследвания на независими граждани — ще мотивира американската общественост да потърси и да въздаде справедливост на истинските виновници, криещи се зад ужасите, които смразиха света на 11 септември 2001 г.

Джим Марс

май 2004 г.