Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Приложение А

www.willthomas.net

14 декември 2003 г.

Това става през цялото време. Когато малък частен самолет навлезе наскоро в ограничения кръг с радиус от 23 мили около Капитолия, два изтребителя F–16 незабавно излетяха от военновъздушната база „Ендрюс“, намираща се само на 10 мили. В подобен епизод два „Бойни фалкона“ F–16 в състояние на 15-минутна готовност излетяха от „Ендрюс“ само 11 минути, след като бяха уведомени от NORAD (Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство) за Чесна, която се е отклонила към Белия дом [АР Nov11/03; CNN June 20/02].

Това са добре отрепетирани рутинни операции. След като всяка минута повече от 4500 самолета летят в американското въздушно пространство, между септември 2000 и юни 2001 г. Пентагонът е вдигал във въздуха изтребители 67 пъти, за да ескортират отклонили се от маршрута си самолети [FAA news release Aug9/02; АР Augl3/02].

На 11 септември 2001 г. обаче NORAD и FAA (Федералната администрация по авиация) пренебрегват рутинните процедури и строгите правила. В отговор на национален кризисен момент, включващ отвлечени пътнически самолети, опасни като крилати ракети, изтребителите излитат късно от далечни бази и летят, за да защитят страната си, със скорост, която е част от максималните им възможности [NORAD news release Septl8/01].

Какво е знаело NORAD? Наскоро появил се на бял свят новинарски бюлетин на NORAD, публикуван седем дни след 11 септември, обяснява, че въздушните защитншщ на Америка са се забавили да противодействат на бързо развилите се въздушни атаки, защото не научили от FAA, че Полет 11 на American Airlines бил отвлечен до 8:40 през онази съдбовна сутрин [NORAD news release Sept 18, 2001].

В Националния военен команден център (NMCC) в мазето на Пентагона обаче, офицерите от военновъздушните сили, следящи всеки инч от въздушното пространство над североизточния бряг трябва да са уловили първото похищение, когато идентификационният транспондер на Полет 11 е спрял да предава в 8:20 ч., автоматично задействайки радарна аларма.

С възможностите си да наблюдават развиващи се „ситуации“ чрез включване във военни и граждански радари, американските военни командири освен това е трябвало да видят как Полет 175 рязко обръща на юг 25 минути по-късно, точно както са наблюдавали на радара през октомври 1999 г., когато лиърджетът на професионалния играч на голф Пейн Стюарт рязко напуска маршрута си, докато е на път за Далас [CNN Oct26/99].

В това легендарно прихващане изтребител от Тиндал, Флорида, е отклонен от тренировъчен полет, за да ескортира лиърджета, чийто пилот е в беда и затваря Стюарт в капан в стратосферата. Твърди се, че един F–16 се е залепил за края на лявото крило на безпилотния бизнес самолет на Пейн преди да са изминали 19 минути от сигнала за тревога на FAA [ABC News Oct25/99].

Ако NORAD беше толкова бързо в издаването на заповед за излитане или отклоняване на летящи изтребители на 11 септември, два „антитерористични“ F–15 в повишена бойна готовност можеха да бъдат изпратени на юг от военновъздушната база „Отис“ на Кейп Код. Летейки на пълна мощност, без да минават над Атлантическия океан, за да разсеят свръхзвуковите си следи, два от най-бързите изтребители на планетата щяха да счупят няколко прозореца, но всички стъкла по кулите близнаци щяха да си останат непокътнати, ако „свръхбързите“ бяха прихванали Полет 11 над река Хъдзън поне на 6 минути от Манхатън.

„Не бързайте“ — казва NORAD. Вместо това, в изумително признание, което не получава особен анализ от пресата по онова време, NORAD отбелязва, че за всички изтребители, вдигнати във въздуха срещу похитителите на 11/9: „Времето за полет се изчислява с 9 мили в минута или .9 mach“. С други думи, при всички излитания на 11/9 на най-модерния самолет за въздушен бой пилотите са пилотирали с по-малко от една трета от максималната скорост на изтребителите.

Наръчник на Министерство на отбраната твърди: „В случай на похищение, NMCC ще бъде уведомено по най-експедитивния начин от FAA“. За да стане това, Федералната администрация по авиация (FAA) има постоянно офицер за свръзка в стаята на въздушната отбрана в Пентагона [CJCSI 3610.01А, June1/01].

Въпреки това, според NORAD, след като авиодиспечерите са осъзнали, че Полет 11 е отвлечен, изминават 38 жизненоважни минути, преди два F–15 да са вдигнати във въздуха от „Отис“. Докато те излитат, Полет 11 на American Airlines удря Северната кула на Световния търговски център, на 153 въздушни мили от тях [NORAD Septl8/01].

Полет 175 на United Airlines е на 20 минути. Пилотите на F–15 летят „като попарена маймуна, с 500 мили в час, но не успяват да настигнат пътническия самолет“ — казва по-късно на репортерите генерал-майор Пол Уивър [St. Augustine Times Sept16/01].

Попарени маймуни? Пътническите самолети летят с 500 мили в час. Един F–15 може да лети почти четири пъти по-бързо.

Натисни педала. Един от пилотите на изтребителите от „Отис“ с прякор „Дъф“ по-късно се оплаква: „Премисляли сме полета хиляди пъти и не знам какво можехме да направим, за да стигнем там по-бързо“.

За начало: той и колегата му можеха да се опитат да бутнат дроселите на „пълен напред“. Вместо да летят два и половина пъти по-бързо от куршум, „Насти“ и „Дъф“ пилотират скъпите си изтребители на въздушното превъзходство с ленивите 447 мили в час, уж за да прихванат „Боинг“ 767, летящ с 43 мили в час по-бързо! Използвайки само 27% от мощността, F–15 са „на 8 минути/71 мили“ разстояние — според NORAD, — когато Полет 175 се удря в Южната кула с 56 души и повече от десет тона гориво на борда [Christian Science Monitor Mar8/02].

Почитай заплахата. Когато двете кули на Световния търговски център горят, а похитеният Полет 93 на United Afrlines е засенчен от кръжащ F–16 над Пенсилвания, Полет 77 на American Airlines е единствената заплаха, останала в небето. Когато този „Боинг“ 757 спира транспондерния си сигнал, прави обратен завой над Кентъки и се запътва директно към Белия дом и Пентагона, един милиард зрители, приковани към големите телевизионни мрежи, знаят, че това е полет на камикадзе [Telegraph, Sept 13, 2001].

След като няма други самолети в обсега на източния бряг, доктрината за въздушния бой диктува двата неизползвани F–15 от „Отис“, които вече са в областта, да се пренасочат, за да „почетат заплахата“ на задаващата се летяща бомба, намираща се на 330 мили. Дори и да се влачеха, изтребителите щяха да имат повече от 20 минути, за да се изправят пред Полет 77, преди той да доближи Пентагона.

Вместо това професионалистите от Пентагона, защитаващи най-важните центрове на страната си, чакат повече от час, след като наблюдават Полет 11 да се отклонява от маршрута си, включително 30 критични минути, след като Полет 77 се насочва рязко към тях и намиращия се наблизо Бял дом, преди да вдигнат във въздуха два F–16 от военновъздушната база „Лангли“, за да защитят столицата.

Почти половин час, след като са получили закъснялата заповед за излитане, два Фалкона се спускат над горящия Пентагон. Забавили до почти 410 мили в час, на способните да летят с 1500 мили в час изтребители са нужни 19 минути, за да изминат 130-те мили от Вирджиния. Би трябвало да им отнеме само малко над седем минути, за да стигнат Пентагона горе-долу по времето, когато Полет 77 прави хищнически кръг в небето [NORAD Septl8/01; USAF].

На земята. Свръхзвуковите самолети летят не по-бързо от задвижваните от пропелери изтребители от Втората световна война. Това обаче едва ли е имало значение. На рампата в „Ендрюс“ само на 10 мили има два напълно въоръжени и заредени с гориво свръхзвукови самолета, чиято задача е да пазят столицата от въздушни терористични заплахи с готовност за излитане от 15 минути!

Не е ли време някой да попита защо тези рутинно излитащи изтребители от „Ендрюс“ продължават да стоят на земята, докато Полет 77 се насочва към центъра, който те би трябвало да пазят [San Diego Union-Tribune, Sept. 12, 2001]?

В най-тежко въоръжената страна на Земята поне две дузини съоръжения на военновъздушните сили са на по-близко разстояние по въздуха до Световния търговски център и Пентагона. Някой друг чуди ли се защо на никой от тези самолети не е наредено да излети… или защо нито един от въоръжените изтребители в тренировъчни полети или патрулиращи Зоните за прихващане на въздушната отбрана точно до атлантическия бряг не са отклонени, за да прихванат четирите отвлечени пътнически самолети преди Пентагонът да бъде ударен — един час и 18 минути, след като Полет 11 е похитен [www.af.mil/sites/alphabetical.shtml#a]?

Според NORAD самолетите F–16 от „Лангли“ са все още на „12 минути/105 мили“ разстояние, когато големият „Боинг“, който „преследват“, се рее покрай Белия дом и пистите на „Ендрюс“. Уж пилотиран от некомпетентен египетски ученик по пилотиране, който не може да се справи самостоятелно с Чесна, „Боинг“ 757 се остъргва и вбива в Пентагона, след пикиране и вдигане, които оставят с отворена уста и пилоти-ветерани [San Diego Union-Tribune Septl2/01; NBC Nightly News Septl 1/01; All Fall Down].

Незабавно след като Пентагонът е ударен, изтребителите, които са в готовност в „Ендрюс“, излитат, за да пазят празното небе [Mirror Nov 13 /03].

Заспали на пулта. Отговаряйки на въпроси от Сенатската комисия по ратификацията два дни след това подозрително фиаско, главнокомандващият на военновъздушните сили на 11/9 в Обединените щабове каза, че бил на среща, докато адът се развилнявал в неговия сектор. Генералът от военновъздушните сили Ричард Майърс не позволил някакъв телевизионен репортаж за малък самолет, удрящ Световния търговски център, да прекъсне програмата му. Докато джъмбо-джетове продължават да се врязват в сгради, очевидно никой не е помислил да информира действащия командир на американската въздушна отбрана, че страната му е нападната. Майърс каза, че излязъл от срещата точно когато Пентагонът бил ударен.

Питан многократно кога висшите офицери са били информирани за пръв път за кризисната ситуация и кога са излетели изтребителите, Майърс повтаря една объркана мантра шест пъти, казвайки: „Ще трябва да се свържа допълнително с вас по този въпрос“ [www.deferisennk.mil/news/Oct2001/nl0232001_200110236.html].

Вместо да бъде съден от военен съд като нямалите късмет командири, защитаващи Пърл Харбър, или дори да бъде смъмрен, генерал Майърс е награден с командването на цялата американска армия като нов председател на Обединените генерални щабове. Буш публично похвали генерала от военновъздушните сили за неговия „спокоен маниер, солидна преценка и ясното му стратегическо мислене“ [White House press release Octl5/01].

Когато тази странна и вероятно изменническа история стига до пресата, FAA отказа да разкрие документи, свързани с въпроса, коя агенция е уведомила американската въздушна отбрана за четирите похитени самолета. Втора призовка към Пентагона от Националната комисия по терористичните атаки срещу САЩ също нямаше успех в получаването на документи, засягащи въпроса, дали NORAD е реагирало достатъчно бързо със заповедите за излитане на изтребителите на 11 септември [Washington Post Nov8/03].

Вместо да сочат с пръст авиодиспечерите, че не са следвали процедурите, тези документи биха могли да покажат, че FAA не се е съобразила със собствените си Стандартни процедури за прихващане, за да уведоми NORAD за няколко минути за всяко отвличане, което би оставило военновъздушните сили с още повече неща, която да е необходимо да обяснява [АР Octl 18/03].

© Copyright Will Thomas, 2003.

Разследващият репортер Уилям Томас е бивш пилот и офицер от американската армия. Неговата книга All Fall Down: The Politics of Terror and Mass Persuasion („Всички падат: политиката на терора и масовото убеждаване“) представя в детайли събитията от 11 септември и последвалата Война срещу тероризма.

Приложение Б

Изявление на Управителния съвет на семействата относно интервюто на Комисията 11/9 с президента Буш

Представени на Комисията 11/9 на 16 февруари 2004 г.

Управителният съвет на семействата е убеден, че президентът Буш трябва да осигури под клетва публични показания пред целия 10-членен състав на Националната комисия по терористичните атаки срещу САЩ.

Заедно, членовете на Комисията са отговорни за осъществяването на мандата от Конгреса. Следователно всеки член на Комисията трябва да има пълен достъп до свидетелските показания на всички лица и критично важната информация, която ще подпомогне вземането на информирани решения и даването на препоръки. Пред аудиторията на американския народ Комисията трябва да зададе на президента Буш под клетва следните въпроси:

1. Като главнокомандващ на 11/9 сутринта защо не се върнахте незабавно във Вашингтон, окръг Колумбия, или в Националния военен команден център, след като разбрахте, че Америка е нападната? Точно по кое време разбрахте, че Америка е нападната? Кой ви информира за този факт?

2. На 9/11 сутринта кой е отговарял в нашата страна, докато вие сте отсъствали от Националния военен команден център? Информиран ли сте били, или консултирали ли са се с вас за всички решения, взети във ваше отсъствие?

3. Какво отбранително действие вие лично наредихте, за да предпазите страната ни по време на кризата на 11 септември? По кое време са били дадени тези заповеди и на кого? Какви заповеди са били изпълнени? Какъв е бил резултатът от такива заповеди? Има ли някои от тези заповеди, които да не са изпълнени?

4. По ваше мнение защо страната ни беше напълно неподготвена за атака на наша почва?

5. Капитанът от военноморските сили Дебора Лоуър, директор на Ситуационната стая в Белия дом, ви информира, че първият пътнически самолет се врязва в Кула едно на Световния търговски център, преди да влезете в основното училище „Ема Е. Букър“ в Сарасота, Флорида. Моля, обяснете причината, поради която решихте да продължите с планираното посещение на класната стая петнадесет минути, след като сте научили, че първият похитен пътнически самолет е ударил Световния търговски център.

6. Нормална процедура ли е директорът на Ситуационната стая на Белия дом да пътува с вас? Ако е така, ако обичате, цитирайте примери от миналото, когато това е ставало. Ако не е нормална процедура, моля, обяснете обстоятелствата, които са довели до това директорът на Ситуационната стая в Белия дом да е помолен да ви придружава до Флорида през седмицата на 11 септември 2001.

7. Какъв план за действие ви накара да останете в училището, след като Андрю Кард ви информира, че втори пътнически самолет е ударил втората кула на Световния търговски център и Америка очевидно е атакувана? Приблизително колко дълго останахте в класната стая след съобщението на Кард?

8. По кое време разбрахте, че и други самолети освен Полет 11 и Полет 175 са отвлечени? Кой ви уведоми? Какъв беше вашият курс на действие като Главнокомандващ на САЩ?

9. Започвайки с преходния период между администрацията на Клинтън и вашата и свършвайки на 11 септември 2001 г., точно каква информация (устна или писмена) за терористи, възможни атаки и цели сте получавали от всеки източник?

Това включва информации или комуникация от:

• Отиващите си официални лица на Клинтън.

• ЦРУ, ФБР, NSA (Националната агенция по сигурността), Министерство на отбраната и други разузнавателни агенции.

• Чужди разузнавания, правителства, сановници или пратеници.

• Съветника по националната сигурност Кондолиза Райс.

• Ричард Кларк, бивше величие по антитероризма.

10. По-конкретно, какво научихте от доклада от 6 август 2001 г. за терористичната заплаха, пред която е изправена нашата страна? Искахте ли да се предприемат някакви действия? Искахте ли да се разработи и/или подготви допълнителен доклад?

11. Като главнокомандващ от 1 май 2001 до 11 септември 2001 г. получавали ли сте някаква информация от някое официално лице или агент от разузнавателна агенция, че Осама бин Ладен планира да атакува тази страна на собствената й земя, използвайки самолети като оръжия, насочвайки се към забележителности на Ню Йорк Сити през седмицата на 11 септември 2001 или конкретно на 11 септември 2001 г.?

12. Какви отбранителни мерки предприехте в отговор на предупрежденията преди 11/9 от единадесет страни за терористичната атака, много от които цитират атака в континенталната част на САЩ? Подготвихте ли някаква директива в отговор на тези действия? Ако е така, с какъв резултат?

13. Като главнокомандващ, от 1 май 2001 до 11 септември 2001 г. вие или някой друг от американското правителство води ли някакви преговори или разговори с Осама бин Ладен, негов представител или Ал-Кайда? През същия период вие или някакъв представител на американското правителство осъществи ли преговори или разговори с някое чуждо правителство, неговите представители или официални лица по отношение на Осама бин Ладен? Ако е така, какво възникна в резултат?

14. Вашият график за 11 септември 2001 г. беше известен на обществеността от 7 септември 2001 г. Училището „Ема Е. Букър“ е само на пет мили от летище „Брадънтън“, така че вие, а следователно и децата в класната стая, можехте да сте мишена на терористите на 11/9. Какви бяха намеренията на Тайните служби, за да ви разрешат да останете в основно училище „Ема Е. Букър“, дори и след като са знаели, че Америка е нападната?

15. Моля, обяснете защо останахте в основното училище в Сарасота, Флорида, за пресконференция, след като изслушахте децата да четат, когато като терористична мишена вашето присъствие потенциално е поставяло на риск живота на децата?

16. Каква беше целта на няколкото спирки на Air Force One на 11 септември? По някое време през деня на 11 септември Air Force One бил ли е мишена на терористи? Кодът на Air Force One бил ли е разбит на 11 септември?

17. Имаше ли никаква причина Air Force One да излети без военен ескорт, дори след като е изминало достатъчно време, за да пристигнат военни реактивни самолети?

18. Какво породи вашия отказ да публикувате информация за чуждото спонсорство на терористите, както се вижда от недостъпните 28 редактирани страници в доклада на Съвместната комисия по разузнаването? Какви действия вие лично предприехте след 11/9, за да осуетите спонсорство от чужбина на тероризма?

19. Кой одобри полета, с който семейство бин Ладен напусна САЩ, когато всички търговски полети бяха забранени, когато имаше време само за ограничени разпити от ФБР и особено когато двама от същите тези лица са имали връзки с WAMY — благотворителна организация, заподозряна във финансиране на тероризма? Защо на семейство бин Ладен се дават такива специални привилегии — привилегии, които не бяха достъпни за американските семейства, чиито близки бяха убити на 11/9?

20. Моля, обяснете защо никой на никое ниво на нашето управление все още не е бил държан отговорен за безбройните провали, водещи до 11/9.

21. Моля, коментирайте факта, че профилът на Осама бин Ладен в постера „Десетте най-търсени бегълци“ на ФБР не включва атаките от 11/9. Доколкото знаете, кога е бил последният път, в който някакъв представител на правителството ни да е имал контакт с Осама бин Ладен? Ако е било преди 11/9, точно на коя дата е бил осъществен контактът и какъв е бил контекстът на тази среща?

22. Продължавате ли да твърдите, че Саддам Хюсеин е бил свързан с Ал-Кайда? Какви доказателства имате за някаква връзка между Ал-Кайда и режима на Хюсеин?

23. Кои лица, правителства, агенции, институции или групи може да са се облагодетелствали от атаките на 11 септември? Моля, съобщете конкретно как според вас са се облагодетелствали.

Управителен съвет на семействата към Независимата комисия по 11/9

http://www.911independentcommission.org/

Приложение В

Името ми е Минди Клайнбърг. Съпругът ми, Алън Клайнбърг, 39-годишен, беше убит в Световния търговски център на 11 септември 2001 г. След като свидетелствам тук днес за атаките от 11/9, ще започна, като кажа, че мислите ми са с мъжете и жените, които са ангажирани във въоръжен конфликт в чужбина, и с техните семейства, които ги чакат търпеливо да се върнат.

Тази война се води на два фронта — в чужбина, както и тук, по нашите брегове. Това означава, че всички ние сме войници в тази борба срещу тероризма. След като заплахата от тероризъм расте тук, в САЩ, нуждата да се изяснят провалите от 11 септември е по-важна от всякога. Това е съществена част от „научените уроци“.

При това положение Комисията има изключително важна задача пред себе си. Аз съм тук днес, за да помоля вас, членовете на Комисията, да ни помогнете да разберем как е могло това да се случи, да ни помогнете да разберем къде е бил провалът в отбранителните способности на страната ни.

На 11 септември 2001 г. сутринта моят тригодишен син, Сам, и аз изпращахме Джейкъб, на 10 години, и Лорън, на 7 години, до спирката на училищния автобус около 8:40. Беше четвъртият ден от новата учебна година и все още можеше да се усети възбудата на всеки. Беше толкова красив ден, че двамата със Сам буквално се измъкнахме от дома, в пълно неведение за ставащото в Ню Йорк Сити.

Около 8:55 потвърждавах планове за игрите на Сам с приятелка, когато тя каза: „Не мога да повярвам на това, което гледам по телевизията, един самолет току-що удари Световния търговски център“. По някаква причина не осъзнах какво ми казва тя в продължение на няколко минути, когато спокойно я попитах: „Коя сграда каза?“ „О, това е сградата на Алън. Ще ти се обадя по-късно.“

Никой не отговори, когато се опитах да му се обадя в офиса. По това време къщата започна да се пълни с хора — майка му, моите родители, нашите сестри и приятели. Започвахме да осъзнаваме сериозността на ситуацията. Прекарахме остатъка от деня в обаждания до болници, Червения кръст, на всяко място, за което се сетехме, за да проверим дали можем да го намерим.

Никога няма да забравя как си мислех през целия ден: „Как ще кажа на Джейкъб и Лорън, че баща им е изчезнал?“

Те се върнаха у дома в къща, пълна с хора, но не и при Татко. Как щяха да успеят да чакат спокойно връщането му? Ами ако е сериозно ранен? Той беше техният герой, техният цар, техният най-добър приятел, техният баща. Мислите от онзи ден се повтарят отново и отново в съзнанието ни и ни се ще резултатът да беше различен.

Опитваме се да се научим да живеем с болката. Никога няма да забравим къде бяхме и как се чувствахме на 11 септември.

Къде обаче беше нашето правителство, неговите агенции, неговите институции преди и на сутринта на 11 септември?

По отношение на атаките на 11/9 се твърди, че разузнавателните агенции трябва да са прави в 100% от случаите, а терористите — да имат късмет само веднъж. Това обяснение на опустошителните атаки от 11 септември — просто на повърхността, е погрешно по стойността си, защото терористите от 11/9 не са били късметлии само веднъж: те са имали късмет отново и отново. Позволете ми да илюстрирам.

Поредицата от щастливи дни за терористите започва през седмицата преди 11 септември с Комисията по ценните книжа и борсите (SEC). SEC, заедно с американските разузнавателни агенции, има сложни софтуерни програми, които се използват в „реално време“, за да се наблюдават както вътрешните, така и външните пазари и да се търсят тенденции, които биха могли да сочат настоящо или бъдещо престъпление. В седмицата преди 11/9 SEC и американските разузнавателни агенции пренебрегват един основен фондов индикатор, индикатор, който би могъл да даде ценна информация по отношение на атаките от 11 септември.

На Чикагската борса за опции през седмицата преди 11 септември опции за продажба се купуват за American и United Airlines — двете авиокомпании, въвлечени в атаките. Инвеститорите, които дават тези нареждания, залагат, че в краткосрочен план цените на акциите на двете авиокомпании ще спаднат рязко. Никога преди на Чикагската борса не са се търгували толкова големи количества опции на American и United Airlines. Тези инвеститори прибират обща печалба от поне 5 милиона долара след атаките от 11 септември.

Интересното е, че имената на инвеститорите остават неразкрити, а петте милиона долара — непотърсени в сметка на Чикагската борса.

Защо тези нетипични търговски сделки не са разкрити преди 11/9? Кои са лицата, поръчали тези сделки? Те разследвани ли са? Кой е бил отговорен за следене на тези дейности? Тези лица държани ли са отговорни за бездействието си?

Преди 11/9 нашите американски разузнавателни агенции би трябвало да спрат 19-те терористи и да не допуснат те да влязат в страната дори само по разузнавателни причини. Същевременно неуспехът им да направят това в 19 случая не отрича късмета, що се отнася до терористите, когато става дума за техните подадени формуляри за виза и нашата Служба по въпросите на имиграцията и натурализацията (INS).

По отношение на INS терористите са извадили късмет в 15 отделни случая, защото визите на 15 от 19-те похитители несъмнено би следвало да бъдат отказани.

Повечето от 19-те похитители са били млади, неженени и безработни мъже. Накратко казано, те са били „класическите кандидати за просрочване на визата“. Опитен бивш служител от Консулския отдел заяви в списание National Review: „Неженени, неработещи младежи без никаква конкретна дестинация в САЩ рядко получават визи, освен при убедителни обстоятелства“.

Въпреки това тези 19 млади, неженени, безработни, „класически кандидати за просрочване на визата“ все пак получават визите си. В ръката си държа молбите на терористите, които убиха съпруга ми. Всички тези формуляри са непълни и неточни.

Някои от терористите отбелязват финансовите си средства просто като „студент“, без да посочат името и адреса на който и да било ВУЗ или институция. Други, когато са попитани как ще се издържат по време на престоя си в САЩ, пишат: „аз самият“ и не осигуряват допълнителна документация. Някои от терористите отбелязват дестилацията си в САЩ просто като „хотел“ или „Калифорния“, или „Ню Йорк“. Един дори отбелязва дестилацията си като „не“.

Ако INS или Държавният департамент бяха следвали закона, поне на 15 от похитителите щеше да бъде отказана виза и нямаше да бъдат в САЩ на 11 септември 2001 г.

Помогнете ни да разберем как нещо толкова просто като прегледа на формуляри за цялостно попълнена информация може да е било пропуснато поне 15 пъти. Колко още терористи-късметлии са получили безпрепятствен достъп до тази страна? След като никой не е държан отговорен, откъде да знаем, че това не продължава да се случва?

На 11 септември сутринта късметът на терористите започва с мерките за сигурност в авиокомпаниите и летищата. Когато 19-те похитители отиват да купят билетите си (с пари в брой или кредитни карти) и да получат бордовите си карти, девет са посочени и разпитани чрез процес на сканиране. За късмет на тези девет терористи, те преминават през процеса на сканиране и им се позволява да продължат с мисията си.

Късметът на терористите обаче не спира на касата за билети. Той ги придружава и през всички мерки за сигурност на летищата. Защото как иначе похитителите биха вкарали контрабанда в самолетите вещи като макетни ножове, лютив спрей или според обобщението на един директор от FAA (Федералната администрация по авиация), пистолет?

И накрая, твърде тъжно за нас, дългогодишните предупреждения на GAO289 за обезопасяване на вратите на пилотските кабини бяха пренебрегвани, улеснявайки похитителите да получат достъп до контрола на полета и да изпълнят самоубийствената си мисия.

Преди 11 септември наръчници на ЕАА (Федералната администрация по авиация) и Министерство на отбраната дават ясни, всеобхватни инструкции как да се борави при всякакви случаи — от дребни инциденти до истински похищения.

Тези „протоколи“ са си на мястото и се практикуват редовно по основателна причина — с тежко натовареното въздушно пространство пътнически самолети без радио- или транспондерен контакт са потенциални сблъсъци и/или нещастия, които биха могли да се случат.

Тези протоколи диктуват, че в спешен случай FAA трябва да уведоми NORAD (Северноамериканско командване на отбраната на въздушното пространство). След като уведомлението е направено, отговорност на NORAD е да вдигне във въздуха изтребители, за да прихванат отклонилия се самолет. Въпрос на рутинна процедура за изтребителите е да „прихващат“ граждански самолети, за да възстановят контакта с пилота.

Ако това не е достатъчна защита, на 11 септември NEADS (или Североизточната система на военновъздушната отбрана, която е отдел на NORAD) от няколко дни изпълнява провежданите два пъти годишно учения, известни като „Бдителен пазач“. Това означава, че нашата Североизточната система на военновъздушната отбрана е била с целия си персонал. Накратко, ключови офицери са заемали местата в оперативния боен център, а „изтребителите са били готови, натоварени и носещи допълнително гориво на борда“.

За щастие на терористите се оказва, че всичко това няма никакво значение на 11 септември сутринта.

Нека илюстрирам, като използвам само Полет 11 за пример.

Полет 11 на American Airlines отлита от бостънското летище „Лоугън“ в 7:45 ч. Последната рутинна комуникация между диспечерите и самолета е в 8:13. Между 8:13 и 8:20 Полет 11 не отговаря на авиодиспечерите. Освен това радарът показва, че самолетът се е отклонил от определения си маршрут. Скоро след това е загубен контактът с транспондера, макар че самолетите пак могат да бъдат видени на радара, дори и без транспондерите си.

Две стюардеси от Полет 11 поотделно се обаждат на American Airlines, за да съобщят, че са отвлечени, че има оръжия и че са ранени пътници и екипажа. На този етап би изглеждало повече от ясно, че Полет 11 е в кризисна ситуация.

Въпреки това, според официалната времева справка на NORAD, NORAD не е било уведомено до 8:40, двадесет минути по-късно. Трагичното е, че изтребителите не са вдигнати във въздуха до 8:52 — цели 32 минути след загубата на контакт с Полет 11.

Защо има забавяне в уведомлението от FAA до NORAD? Защо NORAD се забавя да нареди излитането на изтребители? Как е възможно това, когато NEADS е с пълния си персонал, със самолети в готовност и следи нашето североизточно въздушно пространство?

И полети 175, 77 и 93 имат същия модел на забавяне в уведомяването и в заповедите за излитане на изтребителите — забавяния, които са невъобразими, отчитайки, че един самолет — по това време — вече се е разбил в Световния търговски център.

Още по-смайващ за нас е фактът, че изтребителите не са били вдигнати от най-близките военновъздушни бази. Например за самолета, който се разбива в Пентагона, изтребителите са вдигнати от военновъздушна база „Лангли“ в Хемптън, Вирджиния, а не от база „Ендрюс“, която е в покрайнините на Вашингтон, окръг Колумбия. В резултат небето над Вашингтон остава напълно незащитено на 11 септември сутринта. В 9:41, един час и 11 минути, след като похищението на първия самолет е потвърдено от NORAD, Полет 77 се разбива в Пентагона. Изтребителите са на мили разстояние. Защо?

И така, късметът на похитителите продължава. На 11 септември FAA и NORAD се отклоняват от стандартните процедури за действие при криза. Кои са хората, които са отложили във времето уведомленията? Те разпитани ли са? Освен това изтребителите не са включили форсажа290 и не летят с максималната възможна за тях скорост.

Ако излетелите със закъснение изтребители бяха летели с включен форсаж, MACH–12, щяха да стигнат до Ню Йорк Сити и Пентагона след няколко мига от излитането си, да прихванат похитените пътнически самолети, преди те да могат да ударят целите си, и несъмнено да спасят човешки живот.

Действащият председател на Обединените генерални щабове имал рутинна среща на 11 септември сутринта. Действащият главнокомандващ на обединените генерални щабове Майърс заявява, че видял новинарски репортаж за самолет, удрящ Световния търговски център, но смятал, че е малък самолет или нещо такова. Затова продължил срещата си. „Междувременно втората кула на Световния търговски център е ударен от друг самолет. Никой не ни информира за това“ — каза Майърс. По времето, когато той излиза от срещата, е ударен Пентагонът.

Чия отговорност е била да се съобщи за тази криза на Обединените генерални щабове? Те държани ли са отговорни за грешката си? Това несъмнено е грубо нарушение на протокола.

Секретарят по отбраната бил на бюрото си, занимавайки се с бумащина, когато Полет 77 на American Airlines се удря в Пентагона.

Както гласят репортажите, министърът Ръмсфелд усетил сградата да се разтриса, излязъл навън, видял щетите и започнал да помага на ранените да бъдат поставени на носилки. След като помогнал на жертвите, министърът отишъл във „Военната стая“.

Как е възможно Националният военен команден център, разположен в Пентагона и в контакт с полицията и авиодиспечерите от 8:46, да не съобщи на министъра на отбраната, който също е в Пентагона, за другите отвлечени самолети, особено за този, запътил се към Вашингтон? Как е възможно министърът на отбраната да е останал на бюрото си до сблъсъка? Чия е отговорността да му се съобщава за кризисни ситуации? След това той трябва ли да отива във Военната стая?

В 6:15 ч. на 11 септември сутринта моят съпруг Алън тръгна за работа: той шофирал до Ню Йорк Сити, бил на бюрото си и работел на мястото си във Фондова търговия NASDAQ заедно с Кантор Фипджералд в Кула едно на Световния търговски център в 7:30 ч.

Обратното, на 11 септември сутринта президентът Буш трябвало да слуша как четат деца от основното училище.

Преди президентът да влезе в класната стая, NORAD е разполагало с достатъчно информация, че самолетът, който ударил Световния търговски център, е похитен. По това време те освен това са знаели, че два други пътнически самолета са във въздуха и също са похитени. Би трябвало да изглежда, че се разгръща национална криза.

Въпреки това на президента Буш се позволява да влезе в класна стая, пълна с малки деца, и да ги слуша как четат.

Защо Тайните служби не са го информирали за тази национална криза? Кога трябва да бъде уведомяван президентът за всичко, което агенциите знаят? Защо Тайните служби позволяват на президента да остане в основното училище в Сарасота? Това ли е протоколът на Тайните служби?

В случай на национална криза секунди нерешителност могат да струват хиляди човешки жертви и именно по тази причина нашето правителство има цяла мрежа от помощници и съветници, за да се гарантира, че тези висши държавни лица са сред първите, които ще бъдат информирани… а не последните. Къде са тези лица, които не са информирали надлежно тези висши официални лица? Къде се разпада комуникацията?

Късмет ли е, че анормалните сделки на фондовата борса не са били следени? Късмет ли е, когато петнадесет визи са дадени въз основа на непълни формуляри? Късмет ли е, когато скрининговите процедури за безопасност на авиокомпаниите позволяват на похитители да се качат на борда с макетни ножове и лютив спрей? Късмет ли е, когато протоколите за спешни случаи на FAA и NORAD не се следват? Късмет ли е, когато национална криза не е съобщена навременно на най-висшите официални лица в правителството?

Според мен късметът е нещо, което се случва веднъж. Когато пред вас е този повтарящ се модел на нарушени протоколи, нарушени закони, нарушени комуникации, човек не може пак да го нарича късмет.

Ако на някакъв етап не насочим вниманието си към търсенето на отговорност от хората за това, че не си вършат работата както трябва, тогава как можем да очакваме, че терористите няма още веднъж да извадят късмет?

Затова съм тук, с всички вас, днес. Защото трябва да открием отговорите по отношение на станалото през онзи ден, така че да гарантираме, че никога повече няма да има още един 11 септември.

Членове на Комисията, умолявам ви да отговорите на нашите въпроси. Вие сте генералите в битката срещу тероризма по нашите брегове. Отговаряйки на нашите въпроси, вие сте в състояние да направите тази страна по-безопасно място и на свой ред да минимизирате щетите, ако има и бъдеща терористична атака. А ако има друга атака, следващия път системите ни ще бъдат на мястото си и късметът няма да се обсъжда.

Минли Клайнбърг е основател на „Застъпници за 11 септември“ — защитническа група на семействата, която оглавява усилията на обикновените граждани да се основе независима комисия по разследване на 11 септември.

Нейният съпруг Алън Клайнбърг е бил дилър на акции в NASDAQ, който заедно с Кантор Фицджералд бил в Северната кула на Световния търговски център на 104-тия етаж. Бил е на 39 години и е работел в NASDAQ от 15 години.

Г-жа Клайнбърг е заклет счетоводител. Срещнала се със съпруга си, когато и двамата работели в Deloitte-Touche, но тя напуснала счетоводната професия, за да отглежда децата си. Живее в Ню Джързи заедно с трите си деца — Джейкъб на 11, Лорън на 8 и Сам на 4 години.

Приложение Г291

[Бележка на редактора: Това е откъс от ранна чернова на съдебния иск. Пълният текст на осъвременения иск може да се прочете на адрес www.911forthetruth.com]

Елън Мариани, индивидуално и като личен представител на наследството на ЛУИС НИЙЛ МАРИАНИ, починал, ищца,

-срещу- ИСК

Иска се съдебен процес със съдебно жури

1. ДЖОРДЖ ХЪРБЪРТ УОКЪР БУШ,

2. ДЖОРДЖ УОКЪР БУШ,

3. ДЖОН „ДЖЕБ“ БУШ,

4. НИЙЛ МАЛЪН БУШ,

5. МАРВИН БУШ,

6. РИЧАРД ЧЕЙНИ,

7. ДОНАЛД X. РЪМСФЕЛД,

8. КОЛИН ПАУЪЛ,

9. РИЧАРД АРМИТИДЖ,

10. КОНДОЛИЗА РАЙС,

11. ДЖОН АШКРОФТ,

12. ДЖОРДЖ ДЖ. ТЕНЕТ,

13. НОРМАН И. МИНЕТА,

14. ТОМ РИДЖ,

15. ПИТЪР ДЖ. ПИТЪРСЪН,

16. СЪВЕТА ЗА ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ…

[Бележка на редактора: Назовани са общо петдесет и двама ответници; целият списък не е включен тук. Бележките под линия не са представени в текста; използваните източници за действителните бележки под линия са отбелязани в края на този документ за справки.]

Ищцата, чрез адвоката си Филип Бърг, във връзка и в името на нейния иск срещу ответниците, с уважение заявява:

1. Ищцата, Елън Мариани, е вдовица и е надлежно определена за личен представител на Луис Нийл Мариани, пътник в Полет 175 на United Airlines („Полет 175“), който изчезва в терористичните атаки на 11 септември 2001 „11/9“).

2. Макар че бяха свикани две имащи претенциите да са „разследвания“ на 11/9, едното от съвместна комисия на Конгреса плюс второ, „независимо“ разследване, проведени — като цяло — от лица със скандални конфликти на интереси, нито едно от тях не е анализирало сериозно фактите на онова, което наистина се е случило на 11/9, за да причини смъртта на покойния съпруг на ищцата и на приблизително 2993 други лица, повечето от които американски граждани.

3. Без истинско разследване — не прикриване, не „ограничена, модифицирана листовка“, занимаваща се само с предполагаеми „провали в разузнаването“, на ищцата ще се откаже правосъдие, а на американския народ ще бъде отказана истината за най-поразителното, катастрофално и значимо събитие след убийството на президента Кенеди през 1963 г. Благодарение на контрола на Републиканската партия върху Конгреса и огромната власт на обвиняемите или в този съд ще се започне истинско разследване, или е малко вероятно това изобщо да се случи, докато сме живи.

4. Ишдата не знае всички факти за катастрофата на 11/9, но изучаването на фактите, съществуващи в публичната сфера, повечето от които идват от „конвенционални“ или „основни“ новинарски медии, агенции на американското правителство или други източници, ако не друго, я убеждава, че „официалната версия“ е упражнение по правителствена пропаганда и преднамерена лъжа.

5. Изучаването на 11/9 от ищцата я кара да заключи, а следователно и да твърди въз основа на информацията и убежденията, изложени по-долу, че президентът Джордж У. Буш, бившият президент Джордж Х. У. Буш, вицепрезидентът Ричард Чейни, секретарят по отбраната Доналд Х. Ръмсфелд, съветникът по националната сигурност Кондолиза Райс, тогавашният председател на Обединените генерални щабове генерал Ричард Майърс, тогавашният шеф на NORAD генерал Ралф Е. Еберхарт, тогавашният директор на FEMA Джо М. Олбау, старшият политически съветник Карл Роув и други от обвиняемите са знаели преди 11 септември 2001 г., че на тази дата или около нея един или повече пътнически самолета ще бъдат отвлечени и всички на бордовете им — включително покойният съпруг на ищцата — ще бъдат убити.

6. Ищцата освен това твърди въз основа на информация и убеждение, че обвиняемите не само са знаели предварително, че Световният търговски център и други забележителности ще бъдат атакувани на 11/9 с цел масови жертви, включително смъртта на съпруга на ишцата, но и активно са заговорничели, за да предизвикат случването на „нов Пърл Харбър“ с цел съдействието на криминално начинание, което е класически пример, попадащ в обсега на закона RICO.

7. Прословутият банков обирджия Уили Сътън каза на властите, че причината, поради която обира банки, е, „че в тях има пари“. В днешния свят, повече от всеки друг сектор, повече пари се изкарват в следните области: (1) подготовка за война и международната търговия с оръжие — законна и незаконна, (2) нефт, газ и свързани енергийни услуги, (3) търговия с наркотици, (4) „престъпления на белите якички“, например измама с акции, търговия с вътрешна информация, незаконно манипулиране на пазари, източване на средства от банки и пенсионни фондове, кражба на пари от държавно финансирани програми и т.н. (5) трафик на хора, отчасти за принудителен труд, но предимно отвличане и продажба на жени и деца за секс, и (6) пране на пари; за да се „изчистят“ (до голяма степен) незаконните приходи от посочените по-горе.

8. Както ще се види, членовете на Предприятието, за което се твърди тук, са били директно включени или тясно свързани с лица, за които е известно, че са ангажирани, във всички от споменатите по-горе дейности. Тези дейности са били и продължават да бъдат до голяма степен криминални сами по себе си, но дори до степента, до която някои от техните бизнес дейности не са сами по себе си незаконни (инвестиции в нефт и газ, инвестиции в свързани с отбраната индустрии), тези дейности са преплетени със и подкрепяни от убийства, контрабанда на наркотици, финансови измами, изнудване на политици, манипулации на избори, водене на агресивни войни и мъчения и злоупотреба със затворници, които са престъпления според международни договори, национални закони и т.н.

9. Широко описано, основният мотив на обвиняемите в оркестрирането на атаките от 11/9 е да се получи „празен чек“ за провеждане на агресивни войни, за подпомагане на собствените им финансови интереси и тези на тяхното RICO „предприятие“, което съществува и осъществява престъпления в мащаб, за който „традиционната“ организирана престъпност не би могла да мечтае. Освен това атаките и разрушаването на три сгради в комплекса на Световния търговски център в Ню Йорк Сити целят според Предприятието, за което се твърди тук, да разрушат документи в офисите на Федералното бюро за разследване в Северната кула, Комисията по ценните книжа и борсите в Сграда 7 на Световния търговски център и други офиси в тези сгради, да пречат на разследвания, нанасящи щети на Предприятието, корпорации, близки на Предприятието, които са разследвани от ФБР и SEC, председателя на Федералния резерв Алън Грийнспан, редица видни банки и брокерски къщи със силни връзки с Предприятието, Съвета за външни отношения, ЦРУ и други.

10. Както ще бъде изложено по-долу, най-общо казано, твърденията на ищцата се опират на три групи от факти. Първо, официалната версия за 11/9, разпространявана от обвиняемите, и неразследвана от никого (настрана от частните разследващи), е срината от вътрешната си неправдоподобност и несъответствия. Както ще бъде обяснено, версията за „Осама и 19-те мюсюлмански фанатици“ е откровено невероятна, очевидна лъжа.

11. Второ, основна част от разследването на всяко престъпление от този вид е да се попита: Cui bono? („Кой има полза?“). Прегледът на фактите, засягащи 11/9, показва, че отговорите на този класически въпрос сочат към обвиняемите. Трето, вината на обвиняемите се подсказва убедително от техните безбройни лъжи, осуетяването на всякакво истинско разследване и обструкциите и нежеланието наистина да сътрудничат дори с „разследването“ на Комисията Кийн с цел „ограничена листовка“, което тече сега. Освен това се потвърждава като най-правдоподобното или дори единственото рационално обяснение на въпроса, защо администрацията на Буш осъществява масирана конфигурация на федералното правителство — обединяването на много агенции в ново „министерство на вътрешната сигурност“ — и след това задушаването му с липса на финансиране, неправенето на почти нищо за осигуряване на сигурността на родината от терористични заплахи отдалеч, но правенето на много за атакуване на свободата у дома, докато агресивно се преследва създаването на империя в чужбина.

12. Макар че без съмнение много служители на ФБР са лоялни на законовите си отговорности и сами по себе си не са част от криминалното предприятие, за което се твърди тук, въпрос на публични документи, които не са оспорени, е, че администрацията на Буш е отзовала ФБР от неговото разследване на семейство бин Ладен в месеците, предхождащи атаките.292

13. Макар че човек би очаквал, че град Ню Йорк ще има интерес от пълното и честно разследване на убийството на повече от 2500 души (да не говорим за разрушаването на редица важни офис-сгради) в неговата юрисдикция, агентите на предприятието — действайки чрез FEMA — сенчеста агенция с „черен бюджет“, създадена не от Конгреса, а от изпълнителната власт, която комбинира злокобна подготовка за военно положение с доброкачествени функции за възстановяване от катастрофата, — са незабавно на мястото си, поемат и поддържат строг контрол над местопрестъплението и с изумителна скорост отстраняват основното доказателство — останките от сградите — в страни от Третия свят.

14. Министерство на правосъдието не е провело и няма да проведе истинско разследване на 11/9. Всъщност, отново със скорост, която надминава всякакви представи, освен ако главният прокурор и другите в министерство на правосъдието са знаели, че предстои „нов Пърл Харбър“ — първата реакция на министерство на правосъдието е да пробута с лакти и мускули през Конгреса гротескно погрешно наречения „Патриотичен закон“. Този закон, състоящ се от стотици страници и допълнения на десетки съществуващи закони, е приет от Конгреса без слушания и всъщност без да бъде прочетен (с изключение на неколцина членове) и дори без да се осигури текстът на членовете на Конгреса, преди гласуването да се обяви посред нощ. Главният прокурор Ашкрофт даже призна публично, че е спрял да лети с търговски авиокомпании известно време преди 11/9, което доказва, че — независимо дали г-н Ашкрофт е бил „напълно в час“ с точния план за атаките от 11/9 — той очевидно е знаел, че предстои нещо голямо, включващо самолети.

15. Няколко членове на Конгреса и най-вече сенаторите Дашъл и Лийхи, за кратко се съпротивляват на „Патриотичния закон“ с множеството му антиконституционни клаузи. На господата Дашъл и Лийхи обаче са изпратени потенциално фатални дози „превърнат в оръжие“ антракс от американски магазини. Оттогава Конгресът до голяма степен е бездеен. Любопитното е — и това не е шумно огласено от медиите, — че първият от шестте смъртни случаи от атаките с антракс от октомври 2001 г. е фоторедакторът от таблоиден вестник от Флорида Робърт Стивънс. Макар че — несъмнено — повечето американци вероятно вярват, че тези атаки с антракс са били дело на радикални ислямисти, независимо че всички доказателства сочат вътрешни източници, кого е засегнал г-н Стивънс? Отговорът е: той е засегнал семейство Буш, като е избрал за публикуване в таблоид поставяща в неловко положение снимка на дъщерята на президента Джена Буш, изглеждаща пияна и държаща цигара, докато се влачи по дансинга на нощен клуб с приятелка.

16. Следователно, когато бившият сенатор Макс Клиланд напуска „независимата“ комисия, а сенаторът Дашъл има възможността да посочи заместника си, пренебрегва хилядите имейли, подтикващи го да назове Кърстен Брайтуайзър от Ню Джързи — подобно на ищцата, вдовица от 11/9, — и вместо това назовава бившия сенатор Боб Кери. Макар че г-н Кери има внушителна автобиография, в последно време той изпъква като може би най-видния демократ, ентусиазирано призоваващ за инвазия в Ирак за освобождаването му от Саддам Хюсеин. Очевидно, след като 11/9, така и скалъпената връзка между 11/9 и Саддам Хюсеин доведоха — в пряка последователност — до инвазията в тази страна, за г-н Кери би било особено невероятно да се отклони от курса, предписан за Комисията: да създаде „модифицирана, ограничена листовка“, признаваща „провалите“, но непристъпваща дори на мили до разследването на действителното съучастничество в атаките. Това, че сенатор Дангъл назова ненаситно провоенно настроения г-н Кери за заместник на най-скептичния независим член на Комисията г-н Клеланд, подсказва, че лидерът на малцинството е бил напълно отрезвен от своята близка среща със смъртта с американския правителствен антракс.

17. Във връзка с опита за покушение с антракс на живота на Дашъл New York Times писа:

„Сухият прах, използван в атаките с антракс, практически е неразличим в критично техническо отношение от този, произвеждан от американската армия, преди тя да закрие своята програма за биологична война, според федералните учени и документите на подизпълнителя. Сходството до нивата, постигнати от американската армия, подкрепя идеята, че някой с връзки със старата програма може да стои зад атаките, които взеха живота на петима души. Високата й концентрация е изненадва ща, казват оръжейните специалисти, и много отвъд онова, което военните анализатори някога са преценили като вероятни способности на терористите. Антраксът, изпратен в Сената, съдържа един трилион спори на грам. Ако смъртоносната доза се изчислява консервативно на 10 000 микроскопични спори, тогава един грам на теория може да причини около 100 милиона смъртни случаи. За писмото, изпратено на Том Дашъл — лидера на демократите в Сената, се твърди, че е съдържало два грама антракс.“ (Подчертаното е мое — Д. М.)

18. Следователно нито ФБР, нито Министерство на правосъдието, нито Нюйоркското полицейско управление, нито Конгресът, нито „независимата“ комисия е провела — или някога ще проведе — истинско и цялостно разследване на това, кой точно е убил съпруга на ищцата и е задействал събития, които причиниха смъртта на стотици американски военни — без да се вижда никаква перспектива за прекратяване на войната в Ирак — и много хиляди афганистански и иракски граждани.

19. Уж „независимата“ комисия, настрана от това, че се оглавява от кръвен роднина на президента (Томас А. Кийн, далечен роднина) и е съставена до голяма степен от хора със звучни конфликти на интереси, позволи на президента и на вицепрезидента да диктуват условията на свидетелските си показания и мина на пръсти покрай критично важните въпроси. Както ще бъде описано, Комисията — през която администрацията отстъпи изключително неохотно и искаше да спъва — беше създадена, за да осигури един предопределен резултат: че макар да е имало „провали в разузнаването“ (за които никой до днес не е бил държан отговорен), атаките са били планирани и осъществени от 19 радикални ислямисти с благословията на Осама бин Ладен заради омраза към Америка и възмущение от американското военно присъствие в Саудитска Арабия, подкрепата на САЩ на Израел и противопоставянето на исляма. Ищцата очаква това съдебно дело да се натъкне на опити от страна на неимоверно овластените членове на Предприятието, които искат да смажат ищцата — ако не чрез прикритото убийство на ищцата или на адвоката й (и правейки така, че смъртта им да изглежда случайна или в резултат на самоубийство), то чрез обструкции пред осъществяването на разкрития в името на „привилегия на изпълнителната власт“ и „национална сигурност“. Ако ние вече не живеем de facto в полицейска държава, няма „привилегия“, която защитава убийството, или дори голяма злоупотреба с власт, която позволява атаки от мащаба на 11/9. Що се отнася до „националната сигурност“, дори ако фигури от администрацията могат да се възприемат като били само гротескно небрежни, а не активни съучастници в атаките от 11/9, думите би трябвало да заседнат в гърлото им. След като са се провалили — в най-добрия случай — толкова унизително в основната си задача, която е защитата на живота на американците, на обвиняемите не може да се разреши да крият злодеянията си зад завесата на „националната сигурност“.

[Бележка на редактора: Следва дълъг списък от обвинения; повечето от тях са изрязани тук. Подемаме отново иска със следните части, за които смятаме, че са релевантни на тази книга.]

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СОЧАТ, ЧЕ ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ И ВЪЗДУШНАТА НАЦИОНАЛНА ГВАРДИЯ СА ПОЛУЧИЛИ ЗАПОВЕДИ „ДА НЕ ИЗЛИТАТ“, КОГАТО ПОХИЩЕНИЯТА НА 11/9 СТАВАТ ИЗВЕСТНИ, И ЧЕ ПОВЕЧЕТО ИЛИ ВСИЧКИ ПОХИТЕНИ САМОЛЕТИ Е МОЖЕЛО ДА БЪДАТ ПРИХВАНАТИ ПРИ ЕДНА НАВРЕМЕННА РЕАКЦИЯ.

515. Независимо от всички предупреждения и очевидния факт, че Вашингтон, окръг Колумбия, като столица на нацията, и Ню Йорк Сити — най-многолюдният град и основен медиен и финансов център, ще са на върха списъка за която и да е планирана терористична атака, официално към 11/9 има само две (2) бази в североизточните САЩ, които са част от отбранителната система на NORAD. Едната е въздушната база на Националната гвардия „Отис“ на Кейп Код, на около 188 мили от Ню Йорк. Другата е военновъздушната база „Лангли“ близо до Норфолк, Вирджиния, на около 129 мили от Вашингтон, окръг Колумбия.

516. По време на Студената война САЩ имаха буквално хиляди изтребители в бойна готовност. Към 11/9 се предполага, че броят им е намален само на четиринадесет в целите континентални САЩ. Същевременно уебстраниците на редица други въздушни единици на Националната гвардия се хвалеха с петминутна готовност, което означава, че от момента, в който получат заповед да излетят, могат да са във въздуха в рамките на пет минути. Тези уебсайтове използваха термини като „готови за бой“, „петминутна готовност“, „най-висока степен на готовност“ и т.н. Всъщност уебсайтът на военновъздушната база „Ендрюс“, на около десет мили от Вашингтон, окръг Колумбия, заявяваше, че разполага с две „готови за бой“ ескадрили, „способни и готови сили за реакция за окръг Колумбия в случай на национална катастрофа или гражданска криза“. Въздушната национална гвардия на окръг Колумбия — също разположена в Ендрюс — твърдеше, че мисията й е „да осигурява бойни единици в най-висшата степен на готовност“. На 12 септември 2001 г., когато Предприятието имаше нужда да прикрие, че е накарало американската военновъздушна отбранителна система „да стои на земята“ и да позволи осъществяването на атаките от 11/9, и двата уебсайта са „санирани“, като фразите, внушаващи способност за бързо реагиране са отстранени.

517. На 11/9 по изгрев на източния бряг NORAD е участвало в „Бдителен пазач“ — военно учение, което е започнало няколко дни по-рано. Заради това NORAD е с пълен персонал и в готовност, като старшите офицери са управлявали станциите по целите САЩ, когато е докладвано първото отвличане. Заради военното учение NORAD „има допълнителни самолети в готовност“. Полковник Робърт Мар, отговарящ за североизточния американски сектор на NORAD, каза: „Изтребителите бяха с малко повече гориво на борда. С малко повече оръжия.“

БИЛО Е ВЪЗМОЖНО ПОЛЕТ 11 (СЕВЕРНАТА КУЛА НА СВЕТОВНИЯ ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР) ДА СЕ ПРИХВАНЕ. ПЕТНАДЕСЕТМИНУТНА „ПАУЗА“ И ДРУГИ ПОДОЗРИТЕЛНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО ПОКАЗВАТ СЪУЧАСТНИЧЕСТВО.

518. Редактирани транскрипции на радиопредавания от пилотските кабини от Полет 11 показват, че последната рутинна комуникация с бостънското Ръководство въздушно движение е била в 8:13:47 ч. Загубата на комуникация бързо е забелязана; авиодиспечерите са записани как я обсъждат в 8:15 ч. Нещо повече: „само мигове“, след като радиоконтактът е загубен, транспондерът на Полет 11 също е изключен. Транспондерът идентифицира самолета на екрана на авиодиспечерите, давайки точното му местоположение и височина, и позволява да се изпрати спешен код при похищение. Мениджърът на бостънските авиодиспечери Глен Майкъл по-късно заявява: „По онова време ние смятахме, че [Полет 11] вероятно е похитен“.

519. Пилотът на Полет 11, капитан Джон Огоноуски, не натиска бутона на предавателя за локализиране в кризисна ситуация, това не правят и пилотите на Полети 77 и 93; предполага се, че това се е дължало на факта, че похитителите вече са били в пилотските кабини (например като гост-пилоти, седящи на допълнителната седалка в пилотската кабина), когато похищенията са започнали. Смята се, че капитан Огоноуски е изключвал и след това е включвал бутона за „обратно чуване“, позволявайки на авиодиспечерите да чуват какво се казва и да научат, че нещо не е наред. Това продължава с прекъсвания почти по целия път до Ню Йорк, до около 8:38 ч.

520. Авиодиспечерите подозирали, че нещо не е наред, но може да са били объркани, защото бутонът на предавателя за локализиране в кризисна ситуация не е бил активиран. В 8:20 ч. обаче Полет 11 престава да предава радиосигнала си IFF (Identify Friend or Foe [„Идентифицирай приятел или враг“]) и по това време самолетът очевидно се е отклонил от курса. В резултат „около 8:20“ бостънското ръководство въздушно движение решава, че Полет 11 вероятно е бил отвлечен. Започвайки в 8:24:38 ч., бостънските авиодиспечери чуват нещо, за което смятат, че са гласовете на похитителите в пилотската кабина на Полет 11 да излъчват съобщение до пътниците: „Имаме няколко самолета. Просто стойте спокойно и всичко ще е наред. Връщаме се на летището.“ Авиодиспечер отговаря: „Кой се опитва да ми се обади?“. Очевидно похитителят продължава: „Всичко ще бъде наред. Ако се опитате да правите някакви ходове, ще поставите в опасност себе си и самолета. Просто стойте спокойно.“ Един бостънски авиодиспечер по-късно казва, че незабавно след като чул този глас, „знаел на мига, че си има работа с похищение“.

521. Точно в 8:25 бостънското ръководство въздушно движение уведомява другите контролни центрове за очевидното похищение на Полет 11. Това е 26 минути преди сблъсъка със Северната кула на Световния търговски център. Изумителното е, че според NORAD (Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство) не им е било съобщено за похищението до 8:40 — петнадесет минути, след като другите контролни центрове са уведомени, че Полет 11 е бил отвлечен, и двадесет минути след изключването на IFF-радиосигнала на Полет 11, което поражда подозрението, че той е бил похитен.

522. Така военновъздушната защита на страната по някакъв начин не работи в 8:20 ч. на 11/9. Правилата на FAA (Федералната администрация по авиация), които са в сила по онова време, заявяват: „Смята се, че кризисна ситуация със самолет съществува… когато: … Има неочаквана загуба на радарен контакт със самолета“. Освен това правилникът продължава: „Ако… се съмнявате каква ситуация представлява криза или потенциална криза, действайте така, сякаш е криза“.

523. Според репортаж на MSNBS съществено отклонение от курса се „смята за истинска криза, подобно на полицейска кола, която лети по магистралата с включени сирени и със 100 мили в час“ и води до бързо вдигане във въздуха на изтребители, за да се провери какъв може да е проблемът. Същевременно по причини, които все още не са обяснени, на 11/9: „Сякаш не е иззвъняла аларма… Паузата тук ще трябва да се разследва.“

524. Тази 15-минутна пауза от 8:25 до 8:40 е критична, като че ли на NORAD са били нужни пет минути, за да осъзнае сигнала за тревога и да издаде заповед за излитане на изтребителите от базата „Отис“, на пилотите са трябвали допълнителни пет минути, за да се вдигнат и са пътували приблизителните 188 мили до Манхатън с малко по-висока скорост от половината на максималната възможна за техните изтребители F–15 от 1875 мили в час. Изтребителите са можели да бъдат в Ню Йорк Сити, преди Северната кула да е ударена в 8:46 ч.

525. А дори ако изтребителите от „Отис“ не са можели да пристигнат в Ню Йорк навреме, за да прихванат Полет 11, от съществено значение за ищцата е, че — и това не може да се отрече — ако в 8:25 ч. е било ясно, че Полет 11 е похитен и разбира се, се отправя в посока Ню Йорк, не може да се повярва, че изтребителите не са можели да бъдат вдигнати във въздуха, преди Полет 175, в който е бил съпругът на ищцата, да се удари в Южната кула на Световния търговски център в 9:03 ч. Давайки пет минути (от 8:25 до 8:30), за да може NORAD да потвърди и да предаде информацията на „Отис“, и шест минути (от 8:30 до 8:36), за да излетят пилотите, те щяха да имат 27 минути, за да изминат 188-те мили от „Отис“ до Ню Йорк Сити. Това би изисквало изтребителите F–15, чиято максимална скорост е 1875 мили в час, да летят със средна скорост от 6.96 мили в минута, или около 417 мили в час — скорост почти за разходка за свръхзвуковите самолети.

526. Според информацията и убеждението ни, „официалното“ обяснение на NORAD, че не е било уведомено за похищаването на Полет 11 до 8:40 ч. на 11/9, е лъжа. ABC News съобщи, че FAA е уведомила служителя на NORAD подполковник Доун Дескинс в 8:31, а не в 8:40. Различна версия на репортажа на ABC News гласи, че „Малко след 8:30, зад кулисите, слухът за възможното похищаване достига до различни станции на NORAD. Естествено, трудно е да се повярва, че FAA би забавила толкова много информирането на NORAD за отклонението на Полет 11. И доколкото е публично достояние, нито един авиодиспечер или служител на FAA не е бил уволнен, отстранен, укорен или по някакъв друг начин наказан за провала в осигуряването на навременна информация на NORAD на 11/9.“

527. И други критични аспекти на разказа на NORAD за действията му на 11/9 не могат да издържат на внимателен анализ. Версията на NORAD е представена в изявление за пресата от 18 септември 2001 г. Там се твърди, че след като са уведомени за похищението на Полет 11 в 8:40 на 11/9, са изчакали шест минути, за да издадат заповед за излитане на пилотите в „Отис“. След това на пилотите отнело още шест минути, за да излетят. Така, според NORAD, два изтребителя F–15 напускат „Отис“ в 8:52 и тръгват към Ню Йорк. Командир от NORAD твърди, че самолетите са били заредени с допълнително гориво. Един от пилотите от „Отис“, подполковник Тимъти Дъфи, заявява, че е летял „с пълна пара“, т.е. с максимална скорост, през целия път. Изтребител F–15 може да лети със скорост над 1875 мили в час. Подполковник Дъфи по-късно заявява, че е летял със свръхзвукова скорост и се е запътил към въздушното пространство над летище „Кенеди“ в Ню Йорк Сити. Генерал-майор Лари Арнолд заявява, че пилотите от „Отис“ са се запътили директно към Ню Йорк Сити със скорост около 1100 до 1200 мили в час. Генерал-майор Пол Уивър, директор на Въздушната национална гвардия, твърди, че пилотите от „Отис“ са излетели към Ню Йорк „като попарена маймуна“, но не могли да стигнат навреме, за да предотвратят сблъсъка с Южната кула в 9:03 ч.

528, Пълната неистина и цинизъм на тези твърдения се потвърждава от простата аритметика. За да вземат 188 мили за 11 минути, изтребителите F–15 е трябвало да летят със средна скорост от 17.09 мили в минута, или с 1025.45 мили в час. Тази скорост е само 54,7% от „пълната пара“, или 1875 мили в час, с които F–15 може да лети. Следователно дори излитането от „Отис“ чак в 8:52 не може да обясни как F–15 не успяват да стигнат до Ню Йорк в 9:03 ч.

529. NORAD не може да съчетае своите твърдения за „попарена маймуна“ и „пълна пара“ с версията, че на изтребителите F–15 са били нужни деветнадесет минути, за да стигнат до Ню Йорк. Изминаването на 188 мили за 19 минути означава, че тези способни да летят с 1875 мили в час изтребители са реагирали на кризата със средна скорост от около 594 мили в час — определено далеч под скоростта на звука, частица от възможностите на F–15 и съвсем малко по-бързо от самия пътнически самолет.

ПРОВАЛЪТ В ПРИХВАЩАНЕТО НА ПОЛЕТ 175, В КОЙТО Е СЪПРУГЪТ НА ИЩЦАТА, ПРЕДИ СБЛЪСЪКА С ЮЖНАТА КУЛА, И ОЩЕ ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО ОФИЦИАЛНАТА ВЕРСИЯ Е НЕВЕРОЯТНА.

529а. Полет 175, със съпруга на ишцата на борда, излита от бостънското летище „Лоугън“ в 8:16 ч. Последната рутинна комуникация е четири секунди преди 8:42. Една минута по-късно авиодиспечер от Бостън казва за Полет 175: „Отклонил се е около 9 часа и на около 20 мили и изглежда, че се е запътил на юг, но няма транспондер, няма нищо и никой не му говори“. По това време известяването на NORAD за похищението на Полет 175 е излишно, защото техниците от NORAD са със слушалки, свързани с бостънското ръководство въздушно движение, за да слушат за Полет 11, и следователно са научили за Полет 175 в мига, в който са узнали и диспечерите от Бостън. Разполагането във времето според NORAD, посочено в изявлението за пресата на 18 септември 2001 г. признава, че NORAD е получило уведомление за Полет 175 в 8:43. Всякакви съмнения, че Полет 175 е бил отвлечен, трябва да са се изпарили в 8:44:05, по което време Бостън (с NORAD, които слушат) е уведомен от минаващ наблизо пътнически самолет, че пилотите са чули трансмитера за локализиране в критична ситуация на Полет 175 да се изключва.

530. Същевременно, свидетелствайки (макар и не под клетва) пред Комисията на 22 май 2003 г., говорител на NORAD прави странните твърдения, че (1) NORAD са научили едва в 9:05 от FAA за „възможното“ отвличане на Полет 175 и (2) транспондерът на Полет 175 никога не е бил изключван. Както беше показано, NORAD слушат в 8:43, когато Бостън научава, че радиосигналът на Полет 175 е изключен, транспондерът е изключен, а самолетът се е отклонил сериозно от курса си.

531. Транспондерът на Полет 175, след като е бил изключен за малко, е включен, но променен на сигнал, който не е планиран за нито един самолет през този ден. Това позволява на авиодиспечерите лесно да проследят Полет 175 през всичките 20 минути, преди Южната кула да бъде ударена в 9:03 ч.

532. Всъщност нито Полет 11, нито Полет 175 са били губени дори и за миг от радара на бостънското ръководство въздушно движение. Когато транспондерът на Полет 11 е изключен в 8:14, това пречи на Бостън единствено да определи точната височина на самолета, но той може да бъде проследен, използвайки основния радар. На някакъв етап, преди самолетът да обърне на юг към Ню Йорк Сити в 8:28, FAA е маркирала точката на радара на Полет 11, за да се вижда лесно, а в щабквартирата на Arnerican Airlines „всички очи гледаха, докато самолетът се отправяше на юг“. Бостънският авиодиспечер Марк Ходжкинс по-късно казва, че е наблюдавал Полет 11 „по целия път надолу“. Съответно, от поне 8:28 до ударите в Северната (8:46 ч.) и Южната кула (9:03 ч.) редица лица са наблюдавали, докато самолетите са се отклонявали от коридорите си и неумолимо са се запътили към Ню Йорк.

533. „Няколко минути“ след първия удар в 8:46 бостънското ръководство въздушно движение докладва на NORAD, че именно Полет 11 се е сблъскал със Северната кула. „Минути“ след първото сблъскване в 8:46 ч. са проведени два открити конферентни телефонни разговора между FAA, NORAD, Тайните служби и редица други правителствени агенции. Всъщност дори президентът Буш и вицепрезидентът Чейни от време на време се чуват по тези открити линии.

534. Въз основа на предходното човек просто не може да повярва, че — както твърди NORAD в свидетелски показания пред Комисията на 23 май 2003 г. — не е било уведомено за удара на Полет 11 в Северната кула на Световния търговски център до 9:05 ч.

535. Също толкова невероятно е твърдението на NORAD, че то е научило, че Полет 175 „може би“ е отвлечен, само две минути след сблъсъка с Южната кула на Световния търговски център.

536. Директно казано, NORAD не е в състояние да следи последователността на лъжите си и през цялото време действа като институция, която има много за криене, но и с изключителната увереност, че никога няма да бъде накарана да отговаря за действията си и за лъжите около тях. Всъщност цялата история за излитането на самолети първо от „Отис“, а след това от „Лангли“ изглежда измислица, чиято цел е да прикрие, че (ищцата твърди въз основа на заповедта да не се излита, имайки предвид знанието и одобрението на обвиняемите, включително поне президента Джордж У. Буш, бившия президент и президентски съветник Джордж Х. У. Буш, вицепрезидента Чейни и генералите Майърс и Еберхарт) не е направило нищо между 3:40, по което време признава, че е получило информация, че Полет 1 е бил отвлечен, в продължение на поне 57 минути, до някое време, след като Пентагонът е ударен в 9:37 ч. С други думи, за да измами обществеността да мисли, че са били правени опити за прихващане на Полет 175 (изтребителите, излетели от „Отис“) и Полет 77 (изтребителите F–16, излетели от „Лангли“), NORAD създава фикцията, че изтребителите са били вдигнати, но независимо че летели като „попарена маймуна“, не могли да предотвратят ударите срещу Южната кула и Пентагона.

537. Както беше показано по-горе, дори като се вземат предвид малко вероятните закъснения в уведомяването на NORAD за похищението на Полет 11, не е достоверно, че самолетите — наистина — са били вдигнати във въздуха, но не успели да достигнат навреме дестилацията си.

538. Генерал Ричард Майърс е бил действащ председател на обединените щабове на 11/9. Два дни след 11/9, свидетелствайки под клетва пред сенатската комисия по въоръжените сили, Майърс е попитан кога е била издадена заповедта за излитане на изтребителите. Имайки предвид мащаба на атаките, станали по време на неговото дежурство и свидетелствайки на собственото си изслушване за потвърждаване, човек би предположил, че генералът ще отиде подготвен, ще разполага с фактите и — ако не може да свидетелства за истината — поне ще избягва нечуваните лъжи, за които може би ще се наложи да отговаря по-късно. Той отговаря: „Тази заповед, доколкото знам, е издадена, след като Пентагонът е ударен [в 9:37 ч]“.

539. Ако току-що цитираните свидетелски показания на генерал Майърс са коректни, тогава твърдението на NORAD, че е наредило излитането на изтребителите в 8:46, се отклонява с поне 51 минути. Доколкото ищцата знае, нито президентът Буш, нито вицепрезидентът Чейни, нито генерал Майърс са били питани публично да обяснят как генерал Майърс си е формирал убеждението, че никакви самолети не са излетели до поне 9:37 ч. и дали е вярно, че два изтребителя са излетели от „Отис“ за Ню Йорк в 8:52, но са пристигнали едва 19 минути по-късно.

540. Макар че — отново — изглежда крайно невероятно — ако изтребителите бяха излетели, както твърди NORAD, генерал Майърс да не знае този факт, когато се появява на собственото си изслушване за потвърждаване на 13 септември, говорителят на NORAD, майорът от военноморските сили Майк Снайдър, също твърди, че никакви изтребители не са излитали, преди Пентагонът да е ударен. Едва тогава според майор Снайдър армията е осъзнала мащаба на атаките и е издала заповеди за излитане във въздуха.

541. Ако атаките от 11/9 са били напълно под контрола на ислямистки фанатици, възнамеряващи да причинят най-голямата щета на САЩ, е любопитно, че Полет 11 и Полет 175 са подминали ядрения комплекс „Индиан Поинт“ в Бюкенън, Ню Йорк, окръг Уестчестър. Ищцата вярва и въз основа на информацията и убежденията си твърди, че макар Предприятието да не причинява жертви и щети на недвижима собственост в истински огромния мащаб, който би се постигнал, ако двата самолета бяха разбити в ядрени електроцентрали, то все пак е изчислило, че за да се квалифицира като „катастрофално и катализиращо събитие“, което ще „шокира и внуши страхопочитание“ у Конгреса и американската общественост, така че да приемат един Оруелов „Патриотичен закон“ и „празен чек“ за водене на война в нефтените полета на света, трябва да бъдат ударени и двете кули на Световния търговски център и да се предизвикат поне няколко хиляди жертви.

542. В съответствие с анализа на ищцата е фактът, че докато президентът Буш, вицепрезидентът Чейни, NORAD, FAA, Тайните служби и други агенции имат конферентен разговор „няколко минути след“ 8:46, по което време всички участници в конференцията е трябвало да знаят, че (1) Северната кула е ударена и (2) Полет 175 се спуска към Ню Йорк Сити, от всички индикации на никого от тези отдадени пазачи на обществената безопасност не хрумва, че трябва да уведомят градските власти в Ню Йорк. В резултат от около 8:55 до малко след втория удар в Южната кула на Световния търговски център се излъчва обществено известие, заявяващо, че сградата е в безопасност и хората могат да се върнат в офисите си. Да повторим: Предприятието не желае чак толкова „шок и ужас“, колкото биха възникнали от два удара върху ядрената електроцентрала „Индиан Пойнт“, но е имало твърде добра представа за това, от колко шок и ужас — и колко много мъртви тела — има нужда, за да постигне целите си.

543. Авиодиспечерите в Ню Йорк Сити се оплакват след това, че сблъсъкът на Полет 11 е потвърден пред тях само минута или две, преди Полет 175 да се е разбил в 9:03. Освен това на тях не им е казано, че Полет 175 предизвиква притеснения, до мигове, преди той да се разбие. Дори пилотите на изтребители, които може да са били на път към Ню Йорк от „Отис“ — а може и да не са били — изглежда, са неинформирани. Един пилот, майор Даниъл Наш, заявява, че не може да си спомни да му е било казвано за разбиването на Полет 11. Подполковник Дъфи и майор Наш (двамата предполагаеми пилоти на F–15 от „Отис“] отричат да им е било казано за похищението на Полет 175 преди разбиването му в Южната кула. Майор Наш предполага, че дори ако е стигнал до Ню Йорк преди Полет 175, не би могъл да свали този самолет, защото решението това да се направи е трябвало да се вземе от президента, който в 9:03 е твърде ангажиран с децата в класната стая във Флорида.

544. Дори ако се разглежда в светлина, която е най-благоприятна за обвиняемите от Предприятието, изложеното по-горе показва следното. Съществува огромна, необяснена пропаст между времето, когато NORAD трябва да е научило за отклонението на Полет 11 — към 8:24 ч. — и времето, когато твърди, че е научило за това събитие — 8:40 ч. Дори ако приемем на доверие съмнителното твърдение на NORAD, че е научило за похищението на Полет 11 едва в 8:40 ч. NORAD пропилява шанса да прихване Полет 11. Историята на NORAD за „попарената маймуна“ е очевидно фалшива. Изтребителите F–15, отлитащи от „Отис“ дори толкова късно като 8:52, са можели — без никакви прекомерни усилия — да стигнат до Ню Йорк навреме, за да прихванат Полет 175. Несъответствията в разказите на NORAD (и на генерал Майърс) са многобройни, значителни и силно подозрителни. Ако е била нужна президентската власт, за да се свалят пътнически самолети, насочени към големи сгради, такава заповед е можело — и е трябвало — да бъде получена по време на конферентния разговор, който е започнал малко след 8:46 ч. Шокиращо е, че когато Полет 175 приближава към Южната кула, продължават да се излъчват съобщения, че сградата е в безопасност. Имайки предвид броя и висшия статус на участниците в конферентния разговор, най-малкото е изключително трудно да се припише на объркване или стрес провалът в уведомяването на градските власти на Ню Йорк, че втори пътнически самолет (отклонил се от курса и без никаква връзка с авиодиспечерите) се спуска над града. Стотици хора можеха да бъдат спасени, ако такова предупреждение беше дадено. Същевременно ако двете кули на Световния търговски център не бяха сринати до облаци от фина пепел, ако поне едната кула беше останала само с неколкостотин жертви, може би обществеността нямаше да е шокирана до такава степен, че да одобри военните приключения и атаките срещу конституционните свободи, които администрацията на Буш II отдавна е била замислила, много преди 11/9.

545. Както беше показано, реакцията на отбранителната система на 11/9 по отношение на отклоняването на Полет 11 и Полет 175 е толкова мудна, толкова „некадърна“, че е невъзможно да се вярва, че топкомандването не е искало атаките да успеят. Ако САЩ бяха парламентарна демокрация, което те, разбира се, не са, въз основа на представените факти човек би помислил, че държавният глава ще бъде подложен на вот на недоверие и ще бъде принуден да свика нови избори. Ако САЩ бяха страна, в която правителството о отговорно пред гражданите си, което е само на теория, но за съжаление, изглежда, че изобщо не е на практика, ако президентът не беше задължен от възмутената общественост, Конгреса и настоятелно разпитващата преса да подаде оставка в светлината на грандиозния си гаф, поне значителен брой глави в армията, NORAD, FAA и т.н. щяха да се „изтърколят“. Досега, доколкото е известно на обществеността, нито една глава не е паднала. Нито една.

546. Дори независимо от други фактори (например многобройните предупреждения, желанието на PNAC, съставена предимно от вътрешни хора на администрацията на Буш II и дори брата Джеб на президента, за „нов Пърл Харбър“ и т.н.), реакцията — или липсата на реакция — на Полети 11 и 175 е толкова шокиращо абсурдна, че повдига дълбоки подозрения, че правителството е желаело разиграването на атаките и затова не е направило нищо, за да ги спре. Още по-изобличаващо е онова, което се е случило по отношение на Полет 77.

ПРЕДИ ДА СЕ УДАРИ В ПЕНТАГОНА, НА ПОЛЕТ 77 СЕ ПОЗВОЛЯВА ДА ЛЕТИ НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ОКОЛО 50 МИНУТИ СЛЕД ПЪРВИЯ УДАР СРЕЩУ СВЕТОВНИЯ ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР. ОБЯСНЕНИЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО Е — ОТНОВО — НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНО И БЕЗСМИСЛЕНО.

547. Полет 77 излита от летище „Дълес“, близо до Вашингтон, в 8:20 ч. Последната рутинна радиокомуникация е в 8:50:51 и тогава той не успява да отговори на рутинна инструкция. „Няколко минути“ след 8:48 и след събитията, случили се до 8:56, по което време авиодиспечерите многократно са викали Полет 77 по радиото и не са получавали отговор, „става видно, че Полет 77 е изгубен“.

548. Провалът на NORAD да прихване Полет 77, разбира се, става още по-забележителен, по-показателен за заповедите да не се излита, целящи да дадат възможност на атаките да продължат, пропорционално на времето, което е на разположение за организиране на ефективна реакция. Както видяхме, NORAD твърди, че е научило за похищението на Полет 11 едва в 8:40, докато ако се бяха следвали установените процедури, трябваше да е научило за това поне към 8:25. В случая на Полет 77 — изумително, — докато между 8:48 и 8:56 авиодиспечерите определят, че Полет 77 е бил похитен, NORAD твърди, че е получило съобщение от FAA едва в 9:24 или 9:25, а дори и тогава — само че самолетът „може“ да е отвлечен.

549. Тази дупка от половин час е оспорена от FAA в изслушванията пред Комисията. Джейн Гарви, администратор във FAA на 11/9, в изявление, дадено след свидетелските й показания, твърди, че макар формалното известие да е било записано в NORAD едва в 9:24, „информация за [Полет 77] е предавана непрекъснато по време на телефонните мостове [между FAA, NORAD, Тайните служби и други агенции], преди нормалното уведомление“.

550. Няколко дни след 11/9 New York Times пише: „По време на около единия час, в който Полет 77 на American Airlines е под контрола на похитителите, до момента, в който се удря в западната страна на Пентагона, военните висши ръководители в командния център в източната страна на сградата нетърпеливо говорели на правоналагащите органи и на официални лица от ръководство въздушно движение какво да правят“. Това изглежда в по-голямо съгласие с по-новото твърдение на FAA, че NORAD и други агенции са знаели за похищението на Полет 77 много преди 9:24 ч.

551. Ако г-жа Гарви е права, тогава NORAD в продължение на повече от две години, изминали от 11/9, все още не е успяло да приеме правдоподобна версия и да се придържа към нея. Ако NORAD е научило, че Полет 77 е похитен, да речем, в 8:51, тъй като ударът срещу Пентагона се осъществява в 9:38 ч., щеше да има около 47 минути, за да вдигне изтребителите над Вашингтон, окръг Колумбия. Нека оставим настрана за момент неправдоподобността на това столицата да не е защитена от изтребители във военновъздушната база „Ендрюс“, отстояща само на десет мили, и да приемем засега версията, че най-близките изтребители в състояние на готовност са били в „Лангли“, отстояща на 129 мили от Вашингтон. Максималната скорост на изтребителите F–16 в „Лангли“ е „само“ 1500 мили в нас срещу 1875 мили в час на изтребителите F–15 в „Отис“. Отново: „Лангли“ е по-близо до Вашингтон, окръг Колумбия — 129 мили, — отколкото „Отис“ — до Ню Йорк (188 мили). Със средна скорост от 1200 мили в час, което означава 20 мили на минута, един изтребител F–16 е можел да измине 129-те мили от „Лангли“ до Вашингтон за около 6.5 минути. NORAD „има много за обясняване“ по отношение на неуспеха си да вдигне изтребител и той да стигне до Вашингтон за приблизително 47-те минути, които е имало на разположение за задачата.

552. Обяснението на NORAD — отново — просто е неубедително за всеки петокласник с калкулатор. Да предположим, че в 9:09 то е наредило на изтребителите F–16 в „Лангли“ да са в бойна готовност. Един пилот обаче, с кодовото име „Хъни“, разказва, че е бил в един от първите самолети, които са излетели от „Лангли“, но сигналът за бойна готовност не е прозвучал преди 9:24 ч. NORAD твърди, че три изтребителя F–16 са вдигнати във въздуха (наредено им е да излетят) в 9:27, за да прихванат Полет 77, и те излитат три минути по-късно, в 9:30. Тук отново времето, цитирано от NORAD, не съответства на спомените на „Хъни“. Без да дава точни часове и минути, той описва поредица от събития, продължили много повече от шест минути, включително изчакване от „пет до десет минути“ между две от тези събития.

553. Дори ако се доверим на обяснението на NORAD, колкото и неправдоподобно да е, че е научило за похищението едва в 9:24, но самолетите вече излитали от „Лангли“ в 9:30, със скорост от 1200 мили в час изтребителите F–16 пак можеха да пристигнат навреме, макар и само с 1–2 минути преднина. Предполага се, че пилотите са били мотивирани да летят бързо — един от тях, майор Дийн Екман, разказва, че преди излитането му съобщили, че Световният търговски център е ударен със самолет. Следователно тогава не е ли изумително, че в свидетелските показания от май 2003 г. официални лица от NORAD заявиха, че изтребителите F–16 не са използвали форсажа и са летели с около 660 мили в час до Вашингтон? Още по-изумителна е арогантността и презрението, които шефовете от NORAD и Предприятието демонстрират към жертвите от 11/9 и американската общественост. Отново, използвайки калкулатор, лесно може да се определи, че ако трябва да вярваме на цитираното от NORAD време, изтребителите F–16 са били на 105 мили разстояние от Вашингтон, окръг Колумбия, когато Полет 77 се е разбил. Ако е така, това означава, че самолетите са изминали разстояние само от около 24 мили за осем минути от излитането (9:30) до времето, когато Полет 77 се разбива (9:38 ч.). Всъщност всеки петокласник би трябвало да може да направи това изчисление без калкулатор. Двадесет и четири мили за осем минути означава, че F–16 са летели със скорост от 3 мили в минута. Три мили в минута, умножено по шестдесет минути, сочи средна скорост от 180 мили в час — далеч от 660-те мили в час, за които твърдят свидетелите от NORAD.

554. Всъщност NORAD и пилотите, които уж излетели от „Лангли“, не могат да постигнат съгласие дори по въпроса, накъде са се запътили. „Хъни“ твърди, че изтребителите F–16 всъщност са летели към Ню Йорк Сити, а не към Вашингтон, окръг Колумбия. Те били на 30–40 мили на изток от Вашингтон, а не на юг, когато видели черен стълб от пушек да се издига над града. След това сменили курса и се отправили към Вашингтон.

555. В несъответствие с разказа на „Хъни“ за дестинацията на F–16 от „Лангли“ е обяснението на двама други пилоти, които твърдят, че тяхната дестилация винаги е била Вашингтон, окръг Колумбия. Посъветван, може би, че е по-добре да не се забъркваш в неистини, от които по-късно вероятно ще имаш проблеми да се измъкнеш, майорът от NORAD Джеймс Фокс твърди, че е вдигнал изтребителите без никаква цел.

556. В изслушванията през май 2003 г. NORAD твърди, че изтребителите от „Лангли“ са били изпратени да летят над Атлантическия океан, вместо директно да се отправят към Вашингтон. Това би било в съответствие с разказа на „Хъни“, че изтребителите са били твърде далеч на изток. Официалните лица от NORAD признават, че ако изтребителите бяха летели по-бързо и се бяха отправили директно към Вашингтон, щяха да могат да стигнат там преди Полет 77. Извинението на NORAD е, че похитените пътнически самолети, излитащи в рамките на САЩ, са „проблем на правоналагането“, а МИСИЯТА НА NORAD „беше да защитава [от] неща, идващи към САЩ“ отвън.

557. Отново, очевидното презрение на NORAD към нашия интелект е забележително. Ние би трябвало да повярваме, че изтребителите F–16 са били вдигнати във въздуха от „Лангли“, за да преследват и да прихванат похитения Полет 77, който е направил обратен завой приблизително на мястото, където Западна Вирджиния граничи с Кентъки, и се е запътил към Вашингтон, окръг Колумбия. След като вече е било известно, че два самолета са се врязали в Световния търговски център в Ню Йорк Сити през предходните 45 минути, правителство, което признава, че харчи 40 милиарда долара годишно за разузнаване, би трябвало да е в състояние да проумее, че (1) Полет 77 не се е запътил в противоположната посока от предначертания си маршрут до Лос Анджелис заради пилотска грешка, (2) че който и да е контролирал Полет 77, вероятно е възнамерявал да се вреже в сграда, представляваща някаква забележителност, и (3) Вашингтон, окръг Колумбия, по дефиниция, но особено защото Полет 77 се е запътил в тази посока, е изключително вероятна мишена за евентуалната атака.

558. За да прикрие това, което ищцата твърди, че е „заповед за неизлитане“ и че на NORAD е било заповядано и то е разрешило Полет 77 да продължи, докато не се удря в Пентагона, NORAD предлага най-слабата от всички измислици: че не е имало юрисдикция и че е отговорност на правоналагането, а не на NORAD да се справи със самолет, който се е запътил към Вашингтон от вътрешността на страната, като задачата на NORAD била ограничена само до спиране на самолети, идващи от чужбина, предполагаемо през Атлантическия океан. Тази версия няма никакъв смисъл. Първо, твърди се, че самолетите от „Отис“ са летели над вътрешността на страната, за да стигнат до Ню Йорк Сити. Второ, малко „правоналагащи“ агенции имат изтребители или някакво ефективно средство (неподпомогнати от армията), за да се възправят срещу атаки със самолети, възникващи вътре в САЩ и канещи се да се взривят в сгради. Трето, ако NORAD може да пази Вашингтон само от въздушни атаки, възникващи извън САЩ, няма смисъл да държиш най-близките и (с изключение на разположения далеч „Отис“) единствените изтребители в „Лангли“, която е разположена навътре в сушата, а не в „Ендрюс“ (или някаква друга база, по-близо до бреговата линия). И накрая, ако изтребителите F–16 от „Лангли“ са получили задачата да прихванат Полет 77, дали надеждата е била, че „терористите похитители“, относително неумели пилоти, контролиращи трудно управляеми, невъоръжени пътнически самолети — от уважение към скрупулите на NORAD по отношение на юрисдикцията — ще се присъединят към изтребителите F–16, за да излязат от САЩ и да летят над Атлантическия океан?

559. Неуспехът да се спре ударът срещу Пентагона става още по-изобличителен, ако човек отчете, че — след като започват да валят обаждания от пожарни команди, предлагащи доброволна помощ — не е било необходимо да се ограничават възможните реакции до „Лангли“ или „Отис“. Минути след втория удар срещу Световния търговски център е очевидно на всеки, че нацията е атакувана. Обаждания започват да валят в NORAD и секторните оперативни центрове, питащи: „Какво можем да направим, за да помогнем?“. Командирът на Въздушната национална гвардия в Сиракюз, Ню Йорк, казва на полковник Робърт Мар, отговарящ за североизточния американски сектор на NORAD: „Дайте ми десет минути и аз ще ви осигуря стрелци. Дайте ми 30 минути и ще имам «търсачи на жега» [ракети]. Дайте ми час и ще ви дам AMRAAM293.“ Мар отвръща: „Искам всичко“.

560. Твърди се, че полковник Мар е казал: „Хващайте се за телефоните. Обадете се на всяка единица от Националната гвардия в страната. Подгответе се за излитане на самолети. Страната е под атака.“ Друг командир от NORAD, генерал-майор Ерик Финдли, твърди, че той и персоналът му незабавно са наредили излитането на колкото е възможно повече изтребители. Въпреки това, при цялата искреност на полковник Мар и генерал Финдли, изпълнението не е на висотата на реториката. Отговорът на ген. Мар на Въздушната национална гвардия от Сиракюз може да е забавил излитането на самолети, докато тя очевидно би могла да има самолети с някакви оръжия на борда във въздуха, летящи към Вашингтон, към 9:20, които биха стигнали до столицата преди Полет 77.

561. Друг разказ гласи: „Към 10:01 командният център започна да се обажда на няколко бази по цялата страна за помощ“. База в Толедо, Охайо, е една от онези, които са се обадили по това време, и Толедо, изглежда, е първата база освен „Отис“, „Лангли“ или „Ендрюс“, която изпраща някакви изтребители — Толедо го прави в 10:16. Сиракюз може би е следващата, след като най-накрая нейни изтребители излитат в 10:44, един час и петдесет и осем минути след удара в Северната кула.

БЕЗПРЕЦЕДЕНТНА ОБЩОНАЦИОНАЛНА ЗАПОВЕД ЗА НЕИЗЛИТАНЕ ТРЯБВА ДА Е ИМАЛА ОДОБРЕНИЕТО НА БЕЛИЯ ДОМ, БИЛА Е ФУНКЦИОНАЛЕН ЕКВИВАЛЕНТ НА ЗАПОВЕДТА В АРМИЯТА „СВОБОДНО“ И ПОЗВОЛЯВА НА АТАКИТЕ ДА ПРОДЪЛЖАТ.

562. Администраторът от FAA Джейн Гарви „почти със сигурност след получаването на одобрение от Белия дом започва национално спиране на всички полети“ в 9:26 ч. Това означава забрана за излитане, а излетелите самолети — колкото е възможно по-бързо да кацнат. Заповедта — която не е прилагана никога, откакто братята Райт летят за пръв път — „се прилага практически до всяка машина, която може да излети — гражданска, военна или правоналагаща“. Забележете включването на военните самолети. На военните и полицейските полети е позволено да възобновят излитане в 10:31 ч. Ограничен брой военни полети са позволени по време на всеобщата заповед за затваряне на въздушното пространство от 9:26 до 10:31, но FAA отказва да разкрие подробности. По-късно USA Today твърди, че Бен Слини, националният мениджър по операциите на FAA, е взел това решение за затваряне на въздушното пространство. Ако е вярно, това наистина е твърде дръзко решение от страна на г-н Слини в първия му работен ден на този пост като „гросмайстор на системата на въздушния трафик“.

563. До деня след 11/9 военновъздушната база „Ендрюс“ се хвалеше с изтребители „в бойна готовност“ и „в най-висша степен на готовност“. Човек не би очаквал по-малко, тъй като „Ендрюс“ е летището, обикновено използвано от Air Force One и чуждите сановници, когато летят за или от Вашингтон, окръг Колумбия. По времето, когато първият самолет се разбива в Световния търговски център, три изтребителя F–16 от „Ендрюс“ летели на тренировъчна мисия в Северна Каролина, на 207 мили от Вашингтон, окръг Колумбия. Въпреки това е нужен около час след сблъсъка със Северната кула, преди тези изтребители да са отзовани. Те кацат в „Ендрюс“ едва след като Полет 77 се е разбил в Пентагона в 9:38 ч. Един от изтребителите, пилотиран от майор Били Хътчисън, е имал достатъчно гориво, за да излети отново, без да презарежда, но другите два е трябвало да презаредят. Според един репортаж Хътчисън излетял без оръжие. „Хътчисън вероятно е излетял малко, след като изтребителите F–16 в готовност от «Лангли» са пристигнали над Вашингтон, макар пилотите от 121-ва въздушна ескадрила да признават, че спомените им за времето са мъгляви“. Ако времето, представено от NORAD за изтребителите F–16 от „Лангли“, е коректно, Хътчисън не е излетял от „Ендрюс“ преди 9:49 ч. Не е обяснено (1) защо тези самолети от „Ендрюс“ не са отзовани по-рано, за да пазят Вашингтон, и (2) защо Хътчисън — на когото не се е налагало да каца за презареждане — не е получил заповед директно да се отправя към въздушното пространство над Вашингтон, което продължава да е незащитено.

564. Изглежда, че NORAD не е искало да използва изтребители от други бази освен двете в Североизточния сектор, които директно контролира, въпреки че има и други бази или изтребители, които вече са във въздуха и са по-близо. За това няма никаква легитимна причина. През 1999 г. широко се оповестява, че когато лиърджетът на играча на голф Пейн Стюърт се отклонява от курса, NORAD използва изтребители от редица бази извън своите „официални“ седем бази, за да проследи самолета, докато преминава границите на няколко щата, преди да се разбие. На 11/9 обаче NORAD, изглежда, непреклонно не желае да използва изтребители от бази като „Ендрюс“, макар че „Ендрюс“ е само на 10 мили от Вашингтон. Персоналът на „Ендрюс“ научава за националната криза от новините по телевизията и след това един пилот се обажда на приятел в Тайните служби за повече информация. Малко след втория сблъсък в 9:03 именно Тайните служби — а не NORAD — се обаждат на „Ендрюс“ и питат дали имат изтребители в състояние на готовност. Отново, няколко минути, след като Пентагонът е ударен в 9:38, именно Тайните служби се обаждат на „Ендрюс“ и казват, че изтребителите трябва „Да излитат веднага!“.

565. Същевременно, въпреки твърдението на „Ендрюс“, че разполага с изтребители в „бойна готовност“ и „в най-висша степен на готовност“, когато идва заповедта за „незабавно излитане“, изтребителите не са готови да го направят. Имат амуниции за картечници, но ракетите AIM–9 са разположени в бункер от другата страна на базата и макар че командирите на базата започват процеса на товаренето им малко след 9:00, 40 минути по-късно те все още не са приключили. Следващите два изтребителя, които излитат от „Ендрюс“ след майор Били Хътчисън, са въоръжени само с картечници и халосни тренировъчни снаряди. Макар че Тайните служби и NORAD участват в конферентен разговор, започнал малко след удара в Северната кула в 8:46, NORAD твърди, че не знае, че Тайните служби са наредили излитането на изтребители от „Ендрюс“.

566. Липсата: на комуникация между администрацията и военния персонал на 11/9 би била комична, ако последиците не бяха трагични. В свидетелски показания от май 2003 г. министърът на транспорта Минета твърди, че около 9:25 или 9:26 ч., няколко минути след пристигането му в бункера под Белия дом, чул помощник да казва на вицепрезидента Чейни, че похитеният самолет се е запътил към Вашингтон и е на 50 мили, а след това на 30 мили. Когато самолетът е обявен като намиращ се на 10 мили, помощникът попитал вицепрезидента: „Заповедите още ли важат?“, а Чейни отговорил: „Разбира се, че важат. Да си чул нещо, което да противоречи на това?“. Минета заключил, че заповедта е да се свали самолетът.

567. Звучи странно, но ако президентът или вицепрезидентът са наредили приближаващият се Полет 77 да бъде свален, преди да стигне до Вашингтон, нито един от пилотите от „Лангли“ или „Ендрюс“, изглежда, не е знаел за такива заповеди! Една статия посочва: „Ако пътническият самолет се е приближил много по-близо до Белия дом, можеше да бъде свален от Тайните служби, за които се смята, че имат батарея от ракети земя-въздух «Стингър», готови да бъдат насочени от дома на президента“. Имайки предвид, че Пентагонът е само на две мили от Белия дом, неуспехът да се използват ракетите „Стингър“, за да се свали Полет 77, подсказва, че Предприятието е знаело, че Белият дом не е предначертаната мишена.

568. Стана известно също така, че авиодиспечерите от Вашингтон, окръг Колумбия, са държани на тъмно по отношение на Полет 77 и не научават за приближаването му до последната минута. Една жена авиодиспечер твърди, че е първата, забелязала Полет 77, когато той е на 12 до 14 мили, а вицепрезидентът Чейни научил за него едва след това. Главният авиодиспечер във Вашингтон твърди, че Тайните служби за пръв път са уведомили неговата кула за отвлечения самолет, който идва към него, когато той е бил само на пет мили. Според друг разказ авиодиспечерите са доловили Полет 77 малко преди 9:30 и са казали на Тайните служби. Трети разказ гласи, че радарът е доловил Полет 77, когато той е бил на 30 мили в 9:30, а четвърти — че идентификацията е направена в 9:33. Останалият без отговор въпрос е: „Ако радарът на вашингтонското ръководство въздушно движение не е идентифицирал приближаването на Полет 77 от 9:24 и преди това, чий радар го е направил?“

569. NORAD признава, че официално е уведомил, че Полет 77 се е запътил към Вашингтон в 9:24, а администраторът от FAA Джейн Гарви твърди, че по време на конферентния разговор е обсъждан Полет 77 много преди това време. Същевременно едва след като Пентагонът е ударен, в 9:38 ч., са издадени заповеди за евакуиране на допълнителни вероятни мишени във Вашингтон, например Белия дом, сградата на Конгреса на Капитолия, Държавния департамент и всъщност самия Пентагон. Ако Полет 77 беше ударил Капитолия вместо Пентагона, повечето от сенаторите щяха да бъдат вътре. Твърди се, но ищцата признава, че това не е съвсем достоверно, че министърът на отбраната Ръмсфелд и неговите топпомощници в техните офиси в Пентагона са останали в неведение за каквато и да е опасност, докато Пентагонът всъщност вече не е бил ударен, макар че конферентният разговор се провежда от Националния военен команден център, намиращ се в самия Пентагон. Вицепрезидентът Чейни (според министъра на транспорта Минета) е знаел, а министърът на отбраната несъмнено е трябвало да знае за приближаването на Полет 77. Защо няма заповеди за евакуация на вашингтонските забележителности преди 9:38 ч.? Това остава необяснено. Ако бяха дадени заповеди за евакуиране на Пентагона по времето на размяната на реплики между вицепрезидента Чейни и помощника, за която разказва министърът на транспорта Минета, може би много от 125-те души, които загинаха вътре в Пентагона на 11/9, днес щяха да са живи.

РАЗБИВАНЕТО НА ПОЛЕТ 93 В ОКРЪГ СЪМЪРСЕТ, ПЕНСИЛВАНИЯ. ОЩЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪУЧАСТИЕ И ВЪПРОСИ, ОСТАНАЛИ БЕЗ ОТГОВОР.

570. Има редица останали без отговор въпроси, засягащи Полет 93 — последния от четирите самолета, похитени на 11/9. Излитането на Полет 93 е забавено с около 40 минути, до 8:42. FAA казва на NORAD в 9:16, че Полет 93 е бил похитен. Правдоподобността на това съобщение е несигурна, тъй като транспондерът е изключен само от 9:30 до 9:40 и Полет 93 се отклонява от курса едва доста по-късно.

571. Разгръщането на събитията във времето при Полет 93 са обект на потайност и спорове. NORAD настоява, че този самолет се е разбил в 10:03 независимо от сеизмичното изследване, поръчано от армията, което определя времето на катастрофата като 10:06:05 ч.

572. Още по-неясно е кога — или дали — са се насочили изтребители към Полет 93 със задачата да го прихванат. Първата хронология на NORAD казва само, че изтребител е бил на 100 мили или 11 минути, когато Полет 93 се е разбил близо до Шанксвил, окръг Съмърсет, Пенсилвания. Това означава, че изтребителят е летял със скорост около 545 мили в час — отново необяснимо бавно. Първоначалната хронология на NORAD внушава също, че изтребителят, който уж преследвал Полет 93, изминал само 80 мили от Вашингтон, когато Полет 93 се разбил. Ако приемем 545 мили като коректна средна скорост, това означава, че изтребителят е напуснал Вашингтон около девет минути преди катастрофата, или 9:57 ч. Да разгледаме последствията: преди да се докладва Полет 93 като похитен в 9:15, два самолета са разбити в Световния търговски център, отбранителната система на нацията е в пълен хаос, а командирите на бази по цялата страна звънят по телефоните и питат какво могат да направят, за да помогнат. Въпреки това — ако трябва да вярваме на NORAD — около 41 минути изминават, преди някой да вдигне самолет във въздуха и да го насочи в посока похитения Полет 93.

573. Впечатлението на министъра Минета, че Чейни е дал заповед за сваляне на Полет 77 около 9:26, вече беше споменато. Освен това се твърди, че по някое време, след като Полет 77 се е разбил, някой от Белия дом е говорил директно с пилотите над Вашингтон и е обявил зоната на Вашингтон за „зона на свободен огън“. По друг разказ Тайните служби казали на пилотите: „Искам да защитавате Белия дом на всяка цена“. Въпреки това се съобщава също, че едва след като президентът Буш излита от Сарасота, Флорида, около 9:56, е имал кратка дискусия с вицепрезидента Чейни и тогава президентът оторизира армията да свали всеки самолет, който е под контрола на похитители. Звучи странно, но нито един от пилотите над Вашингтон не заявява, че е получил такава заповед. „Хъни“ — водещият пилот — твърди, че е чул изопачено съобщение за Полет 93, което другите пилоти не са чули. Той казва: „Съобщението като че ли гласеше, че Белият дом е важен актив, който трябва да се защитава… нещо като: «Разберете къде е [Полет 93] и той може да е мишена».“ „Хъни“ и друг пилот с кодово име „Лу“ заявяват, че през онзи ден никога не са получавали заповеди да свалят който и да е самолет.

574. И шестимата от първите пилоти, които пристигат над Вашингтон, са цитирани в пресата и нито един от тях не сочи, че е летял в преследване на Полет 93. Една статия съобщава, че изтребителят на Били Хътчисън от военновъздушната база „Ендрюс“ „е трябвало да идентифицира онзи неизвестен [самолет], за който всички били толкова възбудени“. Статията, съдържаща този цитат обаче, продължава с описването как вместо това Хътчисън започнал да патрулира над Вашингтон с ниски лупинги.

575. Нещо повече: изтребителят на Хътчисън е единственият от шестте, за които се твърди, че са невъоръжени, но най-новото твърдение на NORAD е, че два невъоръжени изтребителя от Вашингтон са изпратени след Полет 93. NORAD преди това твърдеше, че на някакъв етап, след като Полет 77 се разбива в 9:38, два невъоръжени изтребителя в Мичиган са получили заповеди да тръгнат след Полет 93. За тези два изтребителя се твърди, че са били във въздуха от времето на първата атака в 8:46, а това повдига очевидния въпрос защо те не са били отзовани, за да бъдат въоръжени един час по-рано. NORAD, изглежда, е забравило тези два изтребителя в най-новата си хронология. Генерал-майор Пол Уивър, директор на Въздушната национална гвардия, твърди, че изобщо никакви изтребители не са били изпращани след Полет 93.

576. Противоречащо на твърдението на генерал Уивър за това, че никакви изтребители не са били изпращани в преследване на Полет 93, на следващия ден след 11/9 авиодиспечер от Ню Хепмшир заявява, „че изтребител F–16 отблизо преследваше Полет 93… F–16 правеше 360-градусови завои, за да остане близо до пътническия самолет, каза служителят. «Той трябва да е видял всичко», каза служителят за пилота на F–16, наблюдавал разбиването на Полет 93.“ Публикувани са и подробности за това, как вицепрезидентът Чейни е бил уведомен, когато изтребителят е бил на 80 мили от Полет 93, когато е бил на 60 мили и поне още една допълнителна информация. Вицепрезидентът — както се твърди — потвърждавал заповедта си да се свали Полет 93 след всяка сводка.

577. Ишдата твърди, че мястото, на което се извършва за сметка на данъкоплатците претендиращото за такова разследване на събитията, които са причинили смъртта на 2993 души, е убедително доказателство, че процедурите са фарс, прикриване и PR-симулация, след като доказателства се получават, без свидетелите да са се заклели да говорят истината под заплаха от наказание за лъжесвидетелстване. Такава разпуснатост е практика за Комисията по принцип и в частност по отношение на командирите на NORAD, които свидетелстваха. Представителите на NORAD лъгаха безочливо — техните разкази бяха толкова силно вътрешно противоречиви и очевадно невероятни, че единственото разумно заключение е, че са признали Комисията за това, което е — комедия, създадена за телевизионния канал Си-Спан, кокал, хвърлен в посока на активистки групи на семействата на жертвите, и средство за отлагане на всякакво истинско разследване, ако не завинаги, поне до след изборите през 2004-г. Преценявайки от тяхното поведение, командирите на NORAD добре осъзнаваха, че Комисията — или поне мнозинството от членовете — не очаква да й казват поне правдоподобни, грубо последователни лъжи, а камо ли истината.

578. В края на 2001 г. например генерал-майор Лари Арнолд пише, че реакцията на NORAD на 11/9 е била „незабавна“ и „впечатляваща“. Придвижвайки се в зона на неистини, която може най-добре да се опише като халюцинаторна, генерал Арнолд твърди: „ние успяхме да идентифицираме, да проследим и да ескортираме самолета, подозиран в отвличане, след първоначалните атаки“, „нашето време на реакция изпреварваше процеса в някои случаи“, „нашата добре отрепетирана способност за бърза реакция може би е предотвратила допълнителни изненадващи атаки срещу родината, спасявайки безброй хора“. Настрана от абсурдността на подобни твърдения в светлината на такива факти, каквито са известни, и разбира се, на резултата от атаките, на генерал Арнолд недвусмислено противоречи настоящият командир на NORAD генерал-майор Крейг Маккинли, който, свидетелствайки пред Комисията през май 2003 с генерал Арнолд, седнал до него, признава: „Преди 11 септември не бяхме в добра позиция за сценария, който се разигра през този ден“. „Маккинли призна — гласи друга статия, — че NORAD е било напълно неподготвено за атаката.“ Генерал Маккинли нарича отношението на NORAD на 11/9 „остатък от Студената война“.

579. Генерал Маккинли не само директно противоречи на посочената по-горе статия на генерал Арнолд, която възхвалява реакцията на NORAD, но самият генерал Арнолд неуверено свидетелства пред Комисията, че не е мислел, че Полет 77 ще бъде свален при приближаването си към Вашингтон, защото дори на този етап само „в ретроспекция сме сигурни, че това е била координирана атака срещу САЩ“.

580. Последното цитирано твърдение на генерал Арнолд е изумително. По въпросното време, приблизително 9:26, около 40 минути са изминали, след като похитен самолет се разбива в Северната кула на Световния търговски център. Изминава близо половин час, преди втория удар в Южната кула. Полет 77, след като е направил обратен завой от маршрута си, е извън радиоконтакт с авиодиспечерите от около 35 минути и се насочва към столицата на страната. Въпреки това генерал Арнолд внушава, че той — а може би и други военни и граждански лидери, тъй като използва местоимението „ние“ — не бил сигурен, че тече „координирана атака срещу САЩ“. Възможни са две — и само две — заключения: генералът е екстравагантен лъжец, или неговата проницателност е толкова немощна, че е ужасен скандал фактът, че е постигнал този ранг, и още по-ужасния скандал, че той не е разжалван непосредствено след атаките.

581. Вдъхновени — несъмнено — от начина, по който подполковник Оливър Норт294 изприказва безочливи лъжи под клетва, прикривайки мащабни незаконни продажби на оръжия (и наркотици) и създаването и използването на извънконституционно паралелно управление, за да спъва закони, приети от Конгреса, и създавайки си богатство и доходна кариера като дружелюбен към Предприятието „спец“, явяващите се пред Комисията свидетели от NORAD не чувстват нуждата дори да избягват лъжите, които лесно могат да се оборят. Те например заявяват, че CNN за пръв път започнала да показва образ от горящата Северна кула на Световния търговски център в 8:57, когато лесно може да се удостовери, че CNN започна да го прави в 8:48 ч. Заслужава си да се отбележи: така наречена „Независима комисия“, която допуска такива неверни твърдения от свидетели и ги освобождава от възможно съдебно преследване за лъжесвидетелстване, като ги освобождава от свидетелстването под клетва, всъщност заслужава единствено презрение.

582. Независимо дали удобната в някой момент версия на NORAD обхваща изтребители, летящи към Полет 93 от Мичиган, от една страна, или Вашингтон, от друга, обяснението му не може да издържи на внимателна проверка. Три напълно въоръжени изтребителя стигат Вашингтон преди единия невъоръжен или двата частично въоръжени изтребителя. Е, защо един от първите три, напълно въоръжени изтребители, не е изпратен след Полет 93? Може ли някой друг, освен пълен глупак, да повярва, че час и половина, след като NORAD е било уведомено за първото похищение, Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство — ако Полет 93 не се беше разбил, а бе останал във въздуха до около 10:16, по което време предполагаемо е можел да бъде прихванат от невъоръжен изтребител от Вашингтон — не е можело да се представи по-добре в сравнение с невъоръжен изтребител, който няма да може да свали похитения самолет освен ако не се блъсне в него или чрез някакви други подобни маневри, представляващи сериозен риск за живота на пилота на изтребителя?

583. Както ще бъде показано, има значителни доказателства, че Полет 93 е бил свален и че е бил следван от частен самолет на изключително богат бизнесмен, който — съвпаденията просто продължават да валят — по една случайност домакинствал на благотворително събитие в обезопасена военновъздушна база в Небраска, в която бил отведен президентът Буш на 11/9. Особено в светлината на вдъхновяващата, макар и несигурна версия, че пътниците от Полет 93 се били с похитителите и може би възстановили контрола върху самолета, майсторите на извъртанията295 от Предприятието са целели да държат въоръжения изтребител далеч от Полет 93 в разказите си за моментите, предхождащи катастрофата му.

584. Ако фактите се разглеждат критично обаче, Предприятието, NORAD и администрацията на Буш II не могат хем да имат тортата, хем да я изядат. Или смелите пътници, които надавали възгласи „Давайте!“, са били свалени от военен (или на ЦРУ, или на Предприятието) огън, или Полет 93 е продължил 50 минути, необезпокояван, след като два самолета са ударили Световния търговски център и правителството е знаело, че той е похитен. Не е чудно тогава, че NORAD продължава да се крие зад лъжи и мъгляви истории за невъоръжени изтребители, а развитието на събитията във времето се поддържа колкото е възможно по-мъгляво. Командирът от NORAD Крейг Маккинли в изслушванията през май 2003 г. започна да твърди, че NORAD не знаело за заповед за сваляне до пет минути, след като Полет 93 се разбил.

585. Допълнителни въпроси се повдигат от неуспеха да се ескортира Air Force One, когато — най-накрая — президентът Буш се откъсва от „приказката за козела“ на децата и напуска летището на Сарасота около 9:56 ч. Интересното е, че един от охраната на президента в основното училище вижда сблъсъка във втората кула на Световния търговски център в 9:03 и незабавно възкликва: „Изнасяме се оттук. Можеш ли да подготвиш всички?“ Две въздушни бази във Флорида (Хоумстед и Тиндал) са сред седемте от системата на NORAD. Човек би си помислил, че в промеждутъка на приблизително 32-минутното закъснение между втория удар срещу Световния търговски център и времето, по което върховният главнокомандващ („интервюирането“ на децата за любимия козел е било приключило) напуска с мотоколоната си около 9:35, охраната на президента би уредила ескорт от въоръжен изтребител да придружава Air Force One. Изглежда обаче, че никакви изтребители не достигат до Air Force One преди интервала между 11:00 и 11:30 ч. (NORAD не оповести пълните подробности). Твърди се, че първите изтребители, които са стигнали Air Force One, са дошли от Елингтън, близо до Хюстън, много след като президентският самолет е напуснал Флорида. Ако — някак си — атаките от 11/9 не бяха „вътрешна работа“, осъществена с тайната благословия на висши официални лица в администрацията на Буш II, армията и агенциите за „национална сигурност“, първоначалното поведение на президента след информацията за атаките е странно, а отговорните за неговата безопасност са забележително безучастни.

586. Един водещ на рубрика пише през май 2003 г.: „Голямото мнозинство от хората, на които им се гади и са поразени от ужасите на атаките, несъмнено приемат версията на Белия дом [за станалото на 11/9]. Много хиляди обаче търпеливо събират документалните доказателства и забелязват дупките в тъканта на официалната версия. Един автор на рубрика нарича «ограничените — дори провалили се — стандартни американски военновъздушни отбранителни протоколи, докато атаките се осъществяват» «истинска мистерия», заслужаваща сериозно разследване. За съжаление и твърде шокиращо малко на брой големи медийни организации демонстрираха някакъв интерес към оспорването на Официалната версия или дори признаването на несъответствията“.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОДРОБНОСТИ, ЗАСЯГАЩИ ПОЛЕТИТЕ ОТ 11/9, КОИТО РАЗКРИВАТ, ЧЕ ОФИЦИАЛНАТА ВЕРСИЯ Е НЕВЯРНА, ИЛИ НАЙ-МАЛКОТО Е НЕДОКАЗАНА И ИЗИСКВА ЦЯЛОСТНО РАЗСЛЕДВАНЕ, А НЕ ПРИКРИВАНЕ.

587. Детайлите, засягащи всеки от четирите обречени полета на 11/9, правят Официалната версия трудна за вярване. Появиха се много факти в обществената сфера, повечето от източници на официалните или от основните медии, които показват, че Официалната версия противоречи на законите на физиката или на здравия разум. Очевидно ишцата няма ресурсите, експертните познания или задължението, за да поддържа иска си по Правило 12(б)(6) и да предложи, особено на този етап, окончателни доказателства за алтернативи на различни детайли от Официалната версия, така че да ги обори като неверни от законова гледна точка.

588. Същевременно, описвайки само някои от множеството несъответствия, вътрешни противоречия, абсурди и други неистини и демонстрирайки, че тези множество ярки несъответствия са били прилежно избегнати от две (2) „официални“ разследвания на 11/9, ишцата може и ще покаже, че цялостната Официална версия категорично не заслужава доверие. Избягвайки тези проблеми, както Конгресът, така и Комисията в най-добрия случай не са осигурили нищо по отношение на фактите във връзка с въпроса, кой в действителност е осъществил атаките и по какъв начин, а по-вероятно се примиряват или участват в прикриване и по-точно казано, в „модифицирана, ограничена листовка“, редуцираща едно от най-тежките престъпления, включително държавна измяна и масови убийства, до бюрократични грешки. Като цяло предполагаемите официални „разследвания“ са просто огромно упражнение по криене от публиката на истината за 2993 жертви на убийство, за атаките, които са осъществени, а след това манипулирани, за да доведат до две войни, смъртта на хиляди хора и сериозни щети на сигурността, световния авторитет и конституционния ред в САЩ.

589. Ищцата се заема със задачата не да доказва някакъв конкретен алтернативен сценарий за всеобхватно обясняване на атаките от 11/9, а да дискредитира Официалната версия.

590. Като начало, голяма част от доказателствата, които могат да разкрият какво е станало наистина с четирите отклонени самолета, остават тайни в ръцете на правителството или са изчезнали. Черните кутии на всички самолети с изключение на Полет 93 уж не са открити или са твърде повредени, за да могат да се извлекат някакви данни. Същото е вярно и за гласово-записващите устройства от пилотските кабини.

591. С изключение на няколко минути от — предполага се — по-дълъг телефонен разговор на стюардесата от Полет 11 Бети Онг, не са публикувани никакви записи на телефонни разговори с пътници или стюардеси. Нито един от електронните записи от следенето на похитените полети от системите за контрол на полетите не са били оповестени. Не са публикувани никакви интервюта с авиодиспечерите, участвали в инцидента, твърди се, че на персонала от ръководство въздушно движение е било казано да си мълчи за онова, което знае.

592. Също толкова шокиращо е онова, което наскоро излезе на бял свят: че поне шест авиодиспечери, които са следили два от похитените пътнически самолети на 11/9, са направили аудиозапис същия ден, описвайки събитията, но лентата е била унищожена от техен началник, без никой да транскрибира или дори да я изслуша. Около 16 души са се срещнали в конферентна зала, преди обяд на 11/9 в Центъра за ръководство на въздушното движение в Ню Йорк в Ронконкома, Лонг Айлънд, и предавайки един на друг микрофона, всеки е записал своята версия за събитията няколко часа по-рано. По-късно обаче официално лице от FAA „смачка касетата с ръка, извади лентата, накъса я и изхвърли парчетата в различни кошчета за боклук из цялата сграда“. Любопитното е, че почти всички от големите летища в САЩ имат видеокамери в зоните за качване в самолетите (и на други места) през 2001 г., но нито един запис не показва никой от предполагаемите похитители на четирите самолета на летищата от 11/9. Според информацията и убежденията, макар че правителството твърди, че е идентифицирало останките от лицата на борда на Полет 77 чрез тестиране на ДНК, това твърдение е съмнително, имайки предвид, че уж целият самолет бил унищожен от огъня, а ДНК става неизползваема в един пожар много по-лесно, отколкото унищожаването на цял един самолет. Идентифицирани са малко — ако изобщо има такива — от останките на пътниците на Полет 11 и Полет 175 и според информация и убеждение останките на нито един от пътниците на който и да било от четирите полета не са били върнати на членовете на семейството му, за да бъдат погребани.

ПОЛЕТ 11 — БОСТЪНСКОТО ЛЕТИЩЕ „ЛОУГЪН“ ДО СВЕТОВНИЯ ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР, СЕВЕРНА КУЛА

593. Официалната версия гласи, че Полет 11 излетял от бостънското летище „Лоугън“ в 7:59 и се отправил към Лос Анджелис. Последната му нормална комуникация с бостънското ръководство въздушно движение е в 8:14 ч., когато диспечерите дават разрешение на пилотите да увеличат височината, което обаче остава непотвърдено.

594. В 8:24 авиодиспечерите чуват мъжки глас със силен акцент да казва на пътниците: „Имаме няколко самолета. Просто стойте спокойно и всичко ще е наред. Връщаме се на летището. Никой да не мърда.“ Няколко секунди по-късно същият глас казал: „Всичко ще бъде наред. Ако се опитате да правите някакви ходове, ще поставите в опасност себе си и самолета. Просто стойте спокойно.“

595. В 8:26 местоположението на Полет 11 е между Олбани и Лейк Джордж, Ню Йорк, и самолетът се е насочил в посока запад-северозапад. Прави внезапен обратен завой от около 100 градуса и се насочва на юг, по принцип следвайки течението на река Хъдзън към Ню Йорк Сити.

596. Твърди се, че стюардесата от Полет 11 Мадлин (Ейми) Суийни се е обадила по телефона до наземния си мениджър по време на похищението, в 8:22. Съществува запис на този разговор, направен от ФБР, който е публикуван на 20 септември 2001 г. Според него г-ца Суийни твърди, че похитителите са намушкали две стюардеси и са прерязали гърлото на пътник от бизнес класа, убивайки го. Според докладна записка на FAA, която се появи на 11/9, но по-късно беше изтеглена, един пътник — забележителното е, че е американец от израелски произход, с двойна националност, който е член на елитна израелска служба за сигурност — е застрелян.

597. Особено показателно е, че според записа на телефонното обаждане на Суийни промушването и (възможното) прострелване са се случили преди похитителите да проникнат в пилотската кабина.

598. С приблизително 80 пътници на борда, няма как да се проумее, че множество промушвания и дори изстрели от огнестрелно оръжие, хаоса и писъците от ужасените пътници, които несъмнено са възникнали, може да са се случили, без екипажа в пилотската кабина да знае, че нещо не е наред. Защо тогава пилотите не са предупредили наземния контрол, тъй като би следвало да са чули бъркотията и все още са имали възможност да комуникират? След като похитителите все още не са имали достъп до пилотската кабина — според предполагаемия разказ на Суийни, — радиоконтактът все още е бил възможен. Най-малкото, пилотът или вторият пилот би трябвало да са в състояние да изпратят кодиран сигнал за тревога, който може да се активира от не по-малко от четири места в пилотската кабина на „Боинг“ 767, включително ръчката за управление на елеваторите.

599. Прегледът записа на предполагаемото клетъчно телефонно обаждане на Суийни от Полет 11 разкрива допълнителни несъответствия, които правят Официалната версия невероятна. Според записа малко след като похитителите проникват в пилотската кабина, самолетът бързо променя посоката и започва рязко спускане към Световния търговски център, предизвиквайки смразяващото, макар и необяснимо твърдение на Суийни: „Виждам вода и сгради. О, Боже! О, Боже!“ Това са последните думи от записа. Твърди се, че Суийни е запазила хладнокръвие през целия разговор, при това в невероятна степен. Освен това се казва, че тя е работила като стюардеса — през по-голямата част в североизточните САЩ — от дванадесет години. Първо, силуетът на Манхатън е достатъчно отчетлив и познат, така че повечето американци, да не говорим за стюардеса-ветеран, биха възкликнали: „О, Боже! Ще се ударим в Манхатън!“, вместо да говорят мъгляво за „сгради“ и „вода“.

600. По-критично погледнато, разказът на Суийни не може да се съчетае с познатото разгръщане на събитията във времето. Записът на разговора сочи проникване в пилотската кабина, рязко спускане, при което се вижда силуетът на Ню Йорк в бърза последователност, следвана от рязко прекъсване на разговора, който — ако е автентичен — трябва да се е случил няколко минути преди сблъсъка. Знае се обаче, че рязкото отклонение на Полет 11 от първоначалния курс, завой приблизително на 90 градуса на юг към Ню Йорк Сити, се осъществява недалеч от Олбани, Ню Йорк. Олбани е на около 150 мили или на 18 минути полет при 500 мили в час — на север от Манхатън. Ако, в съответствие със записа на разговора на Суийни, похитителите са проникнали в пилотската кабина едва когато Полет 11 е на място, от което се вижда Манхатън, защо пилотите — без гласова комуникация с авиодиспечерите и без да натиснат лесно достъпния бутон за изпращане на сигнал за тревога — ще правят рязък ляв завой над Олбани, Ню Йорк, приблизително двадесет минути по-рано?

601. Доколкото записът на обаждането на Суийни е интегрална част от Официалната версия за Полет 11, той изисква от нас едновременно с това да вярваме, че терористите са промушили и вероятно простреляли множество пътници в 25-минутния интервал, а пилотите не са си дали труда да изпратят някакъв сигнал за тревога или да говорят с авиодиспечерите, а решават (очевидно самостоятелно, след като пилотската кабина все още не е завладяна от похитителите) да обърнат от курс на запад към Лос Анджелис и да се насочат към Ню Йорк Сити.

602. Освен това, макар че ишцата не разполага с целия запис на обаждането на Суийни, новинарските репортажи подсказват, че Суийни е обявила промушванията и убийството на един пътник от бизнес класа в началото на телефонния разговор. Ако в 8:22 няколко души вече са били прободени и/или простреляни, е трудно да си представим, че призиви по уредбата биха успокоили паниката и писъците сред пътниците.

603. Суийни изброява четирима похитители на Полет 11 и идентифицира техните места като намиращи се на редове 9 и 10. ФБР идентифицира петима похитители, поставяйки ги без изключение на ред 8. (И двете твърдения са аномалии, ако похитителите могат да се идентифицират като араби, тъй като нито имената на похитителите, нито всъщност арабските имена са в манифестите, публикувани пред обществеността.) Макар че не задейства сигнал за тревога и не говори с авиодиспечерите след 8:14, за пилота Джон Огоноуски се твърди, че през интервали скришно е активирал микрофона в пилотската кабина, по който бил чут — както ни се казва — мъжки глас със силен близкоизточен акцент (за пръв път в 8:24:38). Ако човек разсъждава, че Суийни наистина е видяла четирима похитители в салона, докато пети похитител (неизвестен на нея) е в пилотската кабина и наставлява пилота, и така иска да обясни несъответствието между бройката на терористите, съобщена от Суийни и от ФБР, притеснителните въпроси не изчезват. Как е получил достъп до пилотската кабина този похитител? Кога е станало това? Защо само един похитител ще получи задачата да преодолее поне двама пилоти в пилотската кабина? Ако само един похитител прониква в пилотската кабина, докато четирима други остават в салона, промушвайки и прострелвайки пътници, какво обяснява, че нито пилотът, нито вторият пилот не успяват да излъчат сигнала за тревога при криза? Ако един похитител успешно е надделял над двама пилоти в кабината, бил ли е въоръжен с огнестрелно оръжие? Ако е така, как това оръжие се е озовало на борда? Ако мъж със силен близкоизточен акцент е казвал на пътниците по говорителите да запазят спокойствие, нямаше ли това да подскаже на Суийни, че в пилотската кабина наистина е било проникнато и че всъщност това е станало преди 8:24 ч.? Ако един терорист, може би въоръжен достатъчно, за да успее да попречи на двама пилоти да предадат електронен или гласов сигнал за тревога от 8:14 до удара в 8:46, защо (според Суийни) другите похитители влизат в пилотската кабина едва когато самолетът вече е на разстояние, от което може да се види силуетът на Ню Йорк Сити?

604. Освен това, отново приемайки сценария за един похитител в кабината и четирима в салона, когато Полет 11 спира да отговаря на ръководство въздушно движение в 8:14 и транспондерът е изключен в 8:20, а похитителите са възнамерявали да се блъснат в Световния търговски център в Ню Йорк Сити, защо има 12 минутен интервал между похищението, което уж станало много близо до 8:14, и завоя на юг над Олбани, Ню Йорк, който станал едва в 8:26 ч.? Обаждането на Суийни е определено като осъществено в 8:22 и тя разказва за четирима похитители. Ако обаче Суийни не е видяла пети похитител, защото това е бил този, който проникнал в пилотската кабина и осъществил завземането на самолета, защо не е допуснал другите терористи, за да му помагат в пилотската кабина, ако контролът му там не е бил достатъчно здрав — в интервал от 12 минути, — за да накара пилотите да обърнат курса и да се отправят към Ню Йорк?

605. Също толкова невероятно е, че от петимата пътници, които ФБР първоначално идентифицира като похитители на Полет 11, трима по-късно се обаждат, че са живи и живеят в Близкия Изток. Всъщност общо седем араби от първоначално замесените 19 са живи и здрави. ФБР искаше да обясни това, като заяви, че тези терористи са използвали фалшива самоличност. На 28 септември 2001 г. ФБР просто публикува нов списък, замествайки седем от общо деветнадесет терористи с нови извършители. Естествено, фалшиви документи за самоличност могат да се изработят и човек може да си представи самолет, който е отвлечен от лица, използващи фалшива самоличност. Ако това е станало на 11/9 обаче, имайки предвид, че и седмината похитители, признати от ФБР като първоначално неправилно идентифицирани, са изчезнали в атаките, какво тогава е доказателството, на което се основават „новите и подобрени“ идентификации, публикувани на 28 септември? Нещо повече: точно какво е доказателството, че другите дванадесет похитители, т.е. онези, чиято идентичност не е поправена в Официалната версия, не са измамници? Защо никакви арабски имена не се появяват в списъците на пътниците, публикувани първоначално от авиокомпаниите? Имайки предвид, че „доказателствата“ — неубедителни, подозрителни и притеснително оскъдни — за араби, похитили някой от самолетите, се появиха отчасти на 12 септември (например репортажа на CNN за пътничката в Полет 77 Барбара Олсън и нейните предполагаеми телефонни разговори със съпруга й, заместник-министър на правосъдието Тед Олсън, известен лъжец), United Airlines и American Airlines щяха ли да бъдат чак такива расисти, че да изличат всички арабски имена от пътническите манифести, преди да ги оповестят публично? Как ФБР идентифицира похитителите, при това толкова бързо?

606. Официалната версия гласи, че от деветнадесетте арабски похитители на 11/9 девет са подложени на специален скрининг с оглед сигурността — въз основа на подозрителни документи за самоличност, преди да се качат на борда на самолетите. Имайки предвид факта, че всички похитители са уж мъртви, а авиокомпаниите на практика са имунизирани срещу отговорност от един благодарен Конгрес, какво е оправданието да се продължава с отказите да се посочи кой от предполагаемите похитители е бил обект на такъв специален скрининг? Едно спекулативно обяснение на въпроса, как похитител би могъл да получи достъп до пилотската кабина на Полет 11 е, че понякога се случва пилоти, които не са на смяна, да получават достъп до кабината — нещо като професионална любезност. Ако — съвсем мислимо — това може да обясни присъствието на похитител в кабината на Полет 11, не е ли уместно да попитаме — и да получим отговор — дали има индикации, че това наистина е станало и кои от арабите (ако има такива) от петимата, които уж били в Полет 11, са били подложени на по-сериозна проверка заради съмнителни документи за самоличност? Има ли логика (и как би могъл човек да обясни) някой със силен близкоизточен акцент, представящ се като пилот, да получи достъп до пилотската кабина в самолет, в който един или повече араби със съмнителни документи за самоличност са били извикани настрана и претърсени?

607. След удара в Северната кула, нюйоркската полиция твърди, че е намерила паспорта на Мохамед Ата, уж „шефа“ на групата похитители на Полет 11, на осем пресечки от Световния търговски център. Част от багажа на „Ата“, който чудодейно изостанал в летище „Лоугън“, се появява и съдържа предполагаемо инкриминиращи доказателства. Това „доказателство“ дали е дори смътно достоверно? Да помислим: двете най-високи сгради в Ню Йорк се разтварят (много спретнато, така че да не засегнат неблагоприятно ценната недвижима собственост наблизо) в невероятно огромен облак от невъобразимо фин прах. Междувременно паспортът на един от похитителите — който той предвидливо е взел със себе си, за да представи при влизането си в Рая, след като Полет 11 е вътрешен, а мисията — самоубийствена, — се носи по въздуха и каца на земята на осем пресечки, малко зацапан, но иначе непокътнат.

608. Освен това защо идентичността, произходът и мястото (9В) на човека, който уж бил убит (вероятно застрелян) в бизнес класа от похитителите, не предизвиква повече вълнения от бегло споменаване? Това е Даниъл К. Люин, американски гражданин с двойно израелско гражданство, който е бивш командос от елитна тайна единица на израелската отбрана, наречена „Сайерет Маткал“. Докато бил член на израелската отбрана, Люин получил богата антитерористична подготовка. Твърди се също, че мисията на „Сайерет Маткал“ е да инфилтрира арабски общности, за да събира разузнавателна информация и в някои случаи да осъществява убийства на араби — задачи, които очевидно изискват от евреите да придобият умения да се представят за араби. Фактът просто на присъствието на Люис на борда на този самолет е — най-малкото — забележителен и изисква известно обяснение. Към това съвпадение трябва обаче да добавим допълнителни факти, които според ищцата са много озадачаващи. Първо, през февруари 2000 г., офицери от разузнаването в Калкута, Индия, задържат 11 члена на — както те твърдят — заговор на Ал-Кайда за отвличане. Тогава се открива, че единадесетте предполагаеми tabliqis, или мюсюлмански проповедници, са все израелски граждани от Западния бряг. Официалните лица от Бангладеш им отказват разрешение да летят до Дака, но „очевидно под израелски натиск“ Индия им разрешава да летят до Тел Авив. Следователно, макар че няма индикации Даниъл Люин да е бил включен в този предишен инцидент, може би разполагаме с документиран случай, в който израелци, представящи се за мюсюлмани, се качват в самолет и бройката им е достатъчна, за да осъществят отвличане. Ако добавим и че Даниъл Аюис е пътник в бизнес класа на Полет 11, който (според Суийни) е застрелян или е с отрязано гърло, плюс съвпадението милион на едно, че Люис (израелски командос от единица, която се представя за араби) има шанса да разполага с място буквално до един от „арабските терористи“, липсата на официално и медийно любопитство просто надскача всякакво търпение.

609. Тази плетеница от интриги се задълбочава от факта, че похитителите, които уж пилотирали Полет 11 (и другите отвлечени самолети), се научили, да летят в пилотското училище „Хуфман“ във Венеция, Флорида, което има връзки с ЦРУ, както и с фундаменталистки християнски „благотворителни организации“, включително „Операция Благословия“ на Пат Робъртсън и „Световна помощ“ на Джери Фолуел.

610. Изненадващото е, че макар ФБР и други федерални агенции твърдяха и продължават да твърдят, че са били хванати неподготвени от атаките на 11/9, които дошли „като гръм от ясно небе“, по средата на нощта на 11 срещу 12 септември 2001 г., по-малко от 24 часа след атаките, в пилотското училище „Хуфман“ е нахлуто посред нощ и архивите на училището са натоварени на товарен самолет С–130, на чийто борд е и братът на президента, губернаторът на Флорида Джеб Буш, и са откарани от Сарасота, Флорида, до Вашингтон, окръг Колумбия.

611. Твърди се, че истинският собственик на пилотското училище „Хуфман“ е републиканецът Уоли Хилиард, който е собственик и на лиърджетът, арестуван от федерални агенти през юли 2000 г. на бизнес летището в Орландо с повече от 30 фунта (22.65 кг) хероин на борда.

612. През същия период, в който, както се твърди, фирмата за чартърните услуги на Хилиард — в различни моменти наричани Florida Air, Sunrise Airlines и Discover Air — летяла между Флорида и Венецуела, за да внася наркотици във Флорида, услугите са използвани практически безплатно (независимо че наемът на лиърджет на час стига до 1800 долара) от губернатора Джеб Буш. Всъщност Джеб Буш и държавния секретар на Флорида (сега в Камарата на представителите) Катрин Харис публично хвалят фирмата на Хилиард дори и след като един от самолетите му (лиърджет #N351WB) е обискиран от агенти на DEA (Агенция за борба с наркотиците), въоръжени с картечници.

613. Запитани от членовете на семействата на жертвите от 11/9 как ФБР е знаело да отиде във фирмата на Хуфман часове след атаката, отговорът на бюрото е: „Имахме късмет“.

КАК ПРЕДПОЛАГАЕМИТЕ ПОХИТИТЕЛИ СА ПОЛУЧИЛИ ВИЗИ, ЗА ДА ВЛЯЗАТ В САЩ?

613. Ищцата признава несигурността по въпроса, точно как са станали атаките на 11/9. Възможно е да са участвали арабски похитители, Предприятието да е научило за техните планове и да е решило да им позволи да ги осъществят. Друга възможност е арабските похитители да са били фалшиви — може би ролята им са играли агенти на чуждо разузнаване. Възможно е и въобще да не е имало араби или похитители на борда на тези самолети.

614. Същевременно, ако бъде показано, че всички или някои от деветнадесетте мъже, идентифицирани като похитителите от 11/9, са били на борда на похитените самолети или по някакъв начин са участвали в атаките, правителството ще има много да обяснява по въпроса, как е позволено на тези хора въобще да влязат в САЩ.

615. Майкъл Спрингман, бивш шеф на Визовото бюро в Американското консулство в Джеда, Саудитска Арабия, каза, че многократно му е било нареждано от по-висши официални лица от Държавния департамент да издава визи на кандидати, които не отговарят на изискванията. Неговите оплаквания до по-висши инстанции в няколко агенции остават без отговор. В едно интервю той сочи, че ЦРУ наистина е било съучастник в атаките.

616. Според свидетелските показания на Минди Клайнбърг пред Комисията визите на петнадесет от деветнадесетте похитители е трябвало да бъдат отказани, защото формулярите им били непълни и неточни. Повечето от предполагаемите похитители са били млади, неженени и безработни мъже, накратко, „класическите кандидати за просрочване на визата“. Опитен бивш служител в консулски отдел заяви в National Review, че „Неженени, неработещи младежи без никаква конкретна дестинация в САЩ рядко получават визи, освен при убедителни обстоятелства“.

617. Една статия от Джоъл Моубрей, която е публикувана в National Review Online, заявява, че шест отделни експерти са анализирали формулярите за кандидатстване за виза на 15 от 19-те предполагаеми терористи (другите четири формуляри не са налични) и са съгласни, че всички от кандидатите е трябвало да получат директен отказ още при подаването на формулярите. Г-н Моубрей цитира Николай Уензъл, бивш служител в консулство, който анализира формулярите и заявява, че издаването на визите от Държавния департамент „е равностойно на криминално нехайство“. „Предизвиквайки здравия разум, че Ал-Кайда е осигурила на функционерите си отлично обучение как да изиграят системата с правилни отговори, които да им гарантират виза — пише г-н Моубрей, — формулярите са задръстени от «червени флагчета», почти всички от които са пренебрегнати.“

618. Прегледът на допълнителните подробности, представени в статията на г-н Моубрей, е изключително убедителен, че детайлите на влизането на предполагаемите терористи в САЩ съответстват на факта, че американските официални лица пренебрегват правилата отново и отново, за да допуснат в тази страна лица, които толкова очевидно не могат да отговорят на изискванията за получаване на виза, че те вероятно са или (1) хора, заподозрени в планирането на атаките, които Предприятието е възнамерявало да позволи да се случат, или (2) директни „балами“, или кандидати, които да бъдат обвинени за подобни атаки. Петнадесетте формуляри за виза, обсъждани в статията в дясното списание National Review, не показват и следа, която да намеква, че кандидатите са образовани, добре подготвени членове на елитна терористична организация, умело промъкващи се през пукнатини в системата, за да влязат в тази страна. Ако тези хора или някой от тях наистина са били лицата, включени в атаките от 11/9, американските консулски власти са били в позиция „свободно“, когато са им позволили да влязат в САЩ, също както NORAD е било в позиция „свободно“ на 11/9 сутринта, когато не е успяло да прихване дори един от отклонените самолети. Ищцата не знае да е имало разследване — или някой да е бил уволнен — във връзка с даването на тези визи.