Възпоминание за чуждите нрави в София. Дон Жуан

III

След няколко дена А. отиваше с жена си у Х. На възвивание улицата срещна и файтон с три госпожи, които не седяха, а като че бяха като варени в колата.

Файтонджията караше конете лудешката. Файтонът мина като вихър и като измина двайсет-трийсет разкрача, средната госпожа се повдигна от мястото си, наклони се, дръпна файтонджията за елека и му шепна нещо. Последният на часа спря конете и повърна назаде. Файтонът изново мина почти на един разкрач на раздалеч от А. и супругата му. Коконите се кикотеха с глас. Най-много се кикотеше средната дама, която не беше друга, освен възлюблената на Г.

А. се смая от безсрамието на тая дама. Жена му се изчерви и го попита:

— Коя е оная кучка, която ми се видяла на почтена жена?

А. й отговори, че тя е…

— Доста метла ще да е средната — отговори жена му.

Недалеч от двореца [княжеския палат] файтонът пак ги срещна. Тоя път в колата стояха само две дами. Като изминуваха, те се обръщаха да гледат А. и жена му няколко пъти.

— Третата се засрами и ги остави — изрече А. на жена си. — Голям маскарлък! Х. има право, не очаквах да видя с очите си такова безобразие. И от кого, от нашите просветители!

— Аз съм чувала за нея, ако е тя — рече жена му, — не вярвах, но сега ща не ща, ще вярвам, очите ми видяха.

— Тя е същата?

— Тази е, която роди и пак е в положение!

А. си затули лицето с ръката и не отговори на жена си.