За любовта и други демони

Бележка на преводача

Още в началото на работата ми по превода на романа забелязах, че в името на главната героиня, Сиерва Мария де Тодос лос Анхелес, е вложена символика. Същото важи и за другите имена, споменати в предговора на автора. Но когато се появи и Худас Искариоте като действително име, не като псевдоним или прякор, а после отец Кайетано Делаура разчете, макар и частично, името на доктор Абренунсио де Са Перейра Као, у мен не остана съмнение, че в имената на героите писателят е обобщил техните нравствени и психологични черти, характери и съдби.

По тази особена причина реших да преведа и поясня отделно и имената на персонажите в творбата.

В романа, по реда на появяването им, участват следните герои:

1. Дон Торибио де Касерес и Виртудес. „Касерес“, от арабски произход, означава „военни крепости“, а „Виртудес“ — „добродетели“. Собственото име „Торибио“ може би препраща към свети Торибио де Могровехо, архиепископ на Лима в края на XVI век, с биографията и делата му.

2. Майка Хосефа Миранда. „Хосефа“ е формата за женски род на името на библейския Йосиф, с всички произтичащи от това асоциации. „Миранда“ във варианта „Миринда“ означава „прекрасна, чудесна“, но избраното от автора съдържа и значенията „високо място, кула, наблюдателница“, „която гледа, която наблюдава“, и съответно „преценява, съди“.

3. Дон Кристобал де Ерасо. „Кристобал“, от гръцкото „Христофорос“, означава „който носи Христос в себе си; който носи кръста“. „Ерасо“ е наварско фамилно име, съдържащо значенията „поникване на кълн, израстване на клон, покарване на листо“ и „нещо отрязано“. С изрязани геометрични дървени елементи се правят украсените дървени тавани, за които се говори в текста.

4. Дон Игнасио де Алфаро и Дуеняс, втори маркиз на Касалоуеро. „Игнасио“ означава „горящ, пламтящ, пламенен“, „Алфаро“ — „морски фар“, а „Дуеняс“ — „господарки“. „Касалдуеро“ е съставено от „семейство; домакинство; имение; къща; колиба; наследство“ и „твърд; труден“.

5. Доня Олаля де Мендоса. „Олаля“ е вариант на „Еулалия“, което означава „която говори добре; убедителна“. Същевременно има и културни, и сюжетни препратки към легендата за света Еулалия, една от най-известните и почитани светици в Испания. „Мендоса“ е баскско фамилно име и значи „студена планина“.

6. Сиерва Мария де Тодос лос Анхелес. Цялото име означава „робиня Мария на всички ангели“.

7. Бернарда Кабрера. „Бернарда“ е формата за женски род на името „Бернардо“, от германски произход, което означава „смел и подобен на мечка воин; храбър и войнствен; закален в битки“. Фамилното име „Кабрера“ значи „козарка; жена на козар“. Такова фамилно име съществува, но като производно от „коза“ отвежда към израза „като коза съм“ със значение „безразсъден, лекомислен, налудничав съм“. Има и поговорка „Козата винаги я тегли към гората“, чийто смисъл е, че каквото и да прави, човек винаги остава верен на природата си.

8. Доминга де Адвиенто. „Доминго де Адвиенто“ в католическия календар се наричат последните четири недели преди Рождество Христово. Изразът означава „неделя на идването на Спасителя“.

9. Сагунта. Сагунто, или Сагунт, е исторически град в днешната автономна област Валенсия, свързан с Пуническите войни. Разказва се, че жителите му предпочели да умрат, вместо да се предадат, докато Римската република лекомислено подценила обсадата на Ханибал поради младата му, тогава 28-годишна възраст. От тази история възникнал афористичният латински израз „Докато Рим се съвещаваше, Сагунт загиваше“, в който „Сагунт“ означава подценено, наглед дребно обстоятелство, предопределящо сериозно и дори фатално развитие.

10. Доктор Абренунсио де Са Перейра Као. Това е името, чието значение самият Гарсия Маркес обяснява чрез думите на Кайетано Делаура в частта му „Као“, което означава „куче“ на португалски. „Абренунсио“ значи „отричам се“, но в този смисъл се употребява само в обреда на кръщението. В разговорния език се използва за отказ от нещо. „Са“ означава „здрава“, а „Перейра“ — „круша“ (дървото), и двете на португалски, като името „Перейра“ най-вероятно е избрано заради емблематичното му португалско звучене.

11. Нептуно. „Нептуно“ е името на римския бог на морето Нептун, който често е изобразяван със или на кон или колесница, теглена от коне.

12. Худас Искариоте. Героят е наречен с името на библейския Юда Искариотски.

13. Каридад дел Кобре. В християнската религия „Каридад“ е най-голямата от трите богословски добродетели и означава „любов“, а в съвременния език — „милосърдие“. Цялото име препраща към „Ла Вирхен де ла Каридад дел Кобре“, или в превод „Девата на милосърдието от Кобре“ — почитана статуя на Богородица, според преданията открита в началото на XVII в. в залива Нипе, в началото на XX в. обявена за покровителка на Куба. Намира се в селището Кобре, близо до Сантяго.

14. Дулсе Оливия. Цялото име означава „сладка маслина“. „Дулсе“ значи също и „кротък, благ, мил“, а „Оливия“ отвежда и към маслиновото дърво, символ на мира в гръцката, в римската, а по-късно и в световната културна традиция.

15. Отец Кайетано Алсино дел Еспириту Санто Делаура и Ескудеро. „Кайетано“, от латинското „Кайетанус“, означава „родом от Кайета“, сега Гаета, град на север от Неапол. Като лично име придобива популярност в католическата култура от средата на XVI в. заради култа към свети Гаетано от Тиене и има преки аналогии между личността и житието му и персонажа в романа. „Алсино“ е думата за цветето „богородиче“, а също и името на известния гръцки философ Алкиной от периода на т.нар. „среден платонизъм“. „Еспириту Санто“ значи „Свети Дух“, „Делаура“ — „лавров“, а „Ескудеро“ — „ординарец, оръженосец“.

16. Мартина Лаборде. „Мартина“ е формата за женски род на името „Мартин“, което произлиза от Марс, римския бог на войната. „Лаборде“ съдържа значенията „ръб; бряг“ и „поръбвам, бродирам“.

17. Дон Родриго де Буен Лосано. Името „Родриго“, от германски произход, съдържа значенията „слава, известност“ и „могъщ; богат“. „Буен“ значи „добър; здрав“. „Лосано“, отнесено към хора и животни, означава „силен, здрав, с добър вид“, а към растения — „зелен, гъст, разлистен“.

18. Отец Томас де Акино де Нарваес. „Томас де Акино“ е името на свети Тома Аквински, автор и на цитата, с който авторът започва романа. „Нарваес“ е прочуто наварско фамилно име, свързано с всички военни събития в историята на Испания, завоюването на Новия свят и войните между Фландрия и Италия.

Надявам се тази бележка да е интересна и полезна както за по-любознателните читатели на Габриел Гарсия Маркес, така и за някои изследователи на неговото творчество.

Е. Д.