За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството

VI. И откъде ще вземеш ти душа?

И защо ли му трябваше на Матев да ругае? Щетите не бяха чак толкова големи — един пропаднал разказ, който отличната му памет винаги можеше да възстанови, счупена порцеланова лула и изчезнало капаче на перодръжка. Останалото бе просто разбъркано и разхвърляно. Впрочем, капачето се намери всред клончетата на аспарагуса, а самият аспарагус — в калъфа на арфата.

Налага се да отдадем справедливост и на Маца Писанска. Тя не била ядосана толкова от безпорядъка и загубата на любимата си играчка. На нея й миришело „на чуждо“. Освен това, била убедена, че погромът в кабинета е дело единствено и само на проклетите чортелеци…

Тук вече я прекъснаха. На всички беше досадила тази тема. Бояна бе разпространила мнението си за съселчетата-мутанти и бе добавила, че се е пошегувала, като е разиграла сцените със сърпове и решета.

Матев загадъчно произнесе:

– Хм. Хм. Снощи тук влетя една пеперуда, загърна се в мантията си и се престори, че спи. Тъй че много е вероятно някой да се интересува от произшествията в този дом.

Марта го погледна втренчено:

– Дали не намекваш, че професор доктор Беля е дотолкова загрижен за нас, че си е изпратил съгледвачи?

– Намеквам — с неудоволствие съобщи Матев и като забеляза как Бояна се заслуша внимателно в думите му, продължи: — Сведения за доктор Беля могат да се намерят в шестия том на произведенията ми.

Бояна не промълви и думица. Тя отдавна бе запозната със следните „сведения“:

Когато в Амария започнаха метежите, доктор Беля беше в джунглата и затова със сигурност може да се твърди, че не той ги беше подклал.

Но нека най-напред се занимаем с доктор Беля, а после с прословутите метежи.

Доктор Беля всъщност си има едно хубаво, дълго и добре подбрано от родителите му име, но на цял свят е известен с прякора или, както той се изразява — с псевдонима „Беля“. Защото цялото му съществование е низ от бели.

От прохождането му на осеммесечна възраст до трийсет и осмата му година биха могли да бъдат вписани в досието му около двеста и петдесет хиляди бели, което прави средно по двадесетина бели дневно.

Сами виждате, че ако започна да изброявам всяка беля поотделно, не биха ми стигнали петстотин и двайсет хиляди минути.

Мога да спомена само провалянето на стратегическото оръжие „Арес — 111“.

Почна се щателно разследване.

Оказа се, че червеите се бяха излюпили за няколко часа, бяха си свършили работата със завидна бързина, бяха измрели веднага след това и се бяха разпаднали на трохи, подобни на препечен грис.

Предположиха, че микроскопичните яйчица, от които бяха се излюпили червеите, някой бе изпратил в плик с поздравителна новогодишна картичка.

Подозренията се насочиха към доктор Беля, но той с негодувание и недоумение ги отхвърли.

И наистина, имаше ли и най-малки доказателства?

Мнозина се интересуваха как червеите са се насочили точно към плановете. Това говори за преднамерено и разумно действие. И от какво са измрели?

А докторът, като председател на Световното дружество за закрила на животните, заяви, че държи да знае по какъв начин е изчезнал тоя вид.

Авторитетът на доктор Беля (авторитет на голям учен) го закриляше от настойчиви разпити, а на всичко отгоре точно по времето на действието докторът се бе преселил за три месеца в Нова Гвинея.

Лично той обясни пребиваването си там с опитите му да изучи навиците на един особен вид стоножки.

(По-късно, благодарение на тия негови изследвания, бе конструирано превозното средство „Стоножка Б“, което копираше биологичната схема на въпросните стоножки. Нека почитаемата публика отчете резултата от тая дейност на уважаемия учен.)

Немного време след унищожаването на „Арес — 111“ нова беда слетя босовете на военната промишленост: заводът „Сиу“ пропадна вдън земя.

Пропадна много елегантно. Той и без това си беше под земята. Но през една лунна нощ се зачу сигналът за бедствие. Четири минути след като работещите в „Сиу“ бяха изнесени на повърхността, всички корпуси плавно се свлякоха на трийсетина метра надолу и ги заля извънредно лековита алкална минерална вода.

Не успяха да спасят нищо. Водата образува някакви особени наноси, лепкави и неподатливи на механична обработка.

Не трябва да се забравя и това, че заводът беше под земята, следователно минералното езеро, след като запълни кухината и шахтите, започна да бълва вода, която си проправи път, превърна се в река и се устреми към най-близкото море. Не оставаше нищо друго, освен да се каптират тия води и да се оползотворят за здравни цели.

Това произшествие не бе свързано с името на доктор Беля.

И напразно.

Но следващото неблагополучие едва не доведе до арестуването на доктора.

На тайните преговори за доставка на оръжия за Амария търговци и купувачи бяха посетени от две светулки, влезли през верандата на вилата, където се водеха преговорите.

Светулките се повъртяха, посвяткаха край дискретното осветление, излязоха си… а след няколко дни се оказа, че всички договори са… чисти бели листове. Текстът и подписите бяха изчезнали.

Експертите заговориха за някакво особено облъчване. Следи от него бяха открити по дрехите на доктора. Бе издадена заповед за арестуване.

Но когато дойдоха да го задържат, от доктора бяха останали стари вестници, полумокра хавлия и четири фаса.

Агентите, които наблюдаваха дома му, изпаднаха в изстъпление, но това не помогна никому.

Напротив.

Ускори появяването на бъркотиите, които съвсем не бяха подкладени от доктор Беля, защото той се засели в джунглата. Искаше да избегне преследването от страна на полицията.

Разбира се, веднага бе обявено, че всеки, който може да даде сведения относно доктор Беля, ще получи награда, съответна на ценността им.

На непознаващите го, освен снимката му, бе предоставен и словесен портрет: ръст — 181 см; телосложение — крепко; коса — светла; очи — пъстри; нос — римски; чело — високо… и тъй нататък. Накрая бе добавено, че понякога пуска брада, която е значително по-тъмна от косата му.

Народът се смееше. По-простите се побутваха с лакти и питаха:

– А кой номер ръкавици носи този момък? Колко сантиметра е обиколката на талията и бедрото му?…

Някой викаше кварталната красавица:

– Алида, хей, Алида! Ела да видиш годеника си!

Алида пристигаше лениво, поглеждаше и между две прехвърляния на дъвката си казваше:

– Какво пък! Много е мил!

А щом разбереше, че това е самият доктор Беля, прекъсваше портрета и измърморваше:

– Дано ми даде Господ такъв годеник! И Мадоната да го пази!

От горното, надявам се, ви стана ясно, че докторът се ползва от обичта на населението. Беше я спечелил с близо десетгодишната си дейност като министър на здравеопазването.

По това време от страната изчезнаха всички болести, пренасяни от животни и насекоми. Нито един човек не бе разкъсан от зверове или ухапан от змии, а рибата в реките стана повече от водата. Да не говорим за облаците скакалци, които… изобщо не се появиха.

Тези добрини, според мен, изцяло изкупуват неговите безкрайни бели, защото по-добре е да залееш нечия рокля с малинов сироп, като счупиш каната, отколкото да оставиш жълтата треска да мъчи мало и голямо, нали?

Освен това, докторът бе платил с лихви за белите си още когато третата му жена го напусна след двумесечен брачен живот.

Тя издържа доста. (Първата жена на доктора го изтърпя трийсет и шест, а втората — само четиринайсет дни.) Третата издържа, защото много обичаше доктора. И той — нея.

На тайната полиция бе известен тоя факт и затова дамата бе потърсена, за да помогне в издирването на доктора.

Но тя надменно показа паспорта си на гражданка на велика сила и хлопна вратата пред полицаите.

Тогава полицията захвана великата си война с доктор Беля.

Отначало никой не мислеше, че ще се отиде толкова далече.

Бяха изпратени патрули в джунглата.

Смешно.

Като че ли джунглата е градски парк!

Патрулите почнаха „да прострелват“ джунглата.

Още по-смешно!

Куршумите потъваха като в пясък сред бясната зеленина.

Много рисковано беше да се обезлисти джунглата заради един човек. Там живееха полудиви племена, животни под закрилата на закона и термити, които веднага биха се вдигнали на поход.

Докато шефовете на полицията и правителството умуваха какво да се предприеме, бяха изпратени агенти с подкупи при племената от джунглата.

Това вече предизвика гнева на доктора.

Извикал:

– Не им стига, че развратиха цялата нация, сега посягат към тия деца на природата! Няма да им го простя!

И започна великото настъпление на джунглата под знамето на доктор Беля.

Най-напред шефът на полицията бе клъвнат от своя любим папагал. Раната му доведе до съвсем нетипично заболяване от сънна болест, която се разви във фантастично бързо темпо.

После президентът бе ужилен от комар. И това предизвика същата болест.

Световни специалисти се разтревожиха. Дотогава сънната болест се срещаше само на определени места и се разнасяше единствено от мухата цеце.

Сега я носеха комари, бълхи, котки, кучета, дори и питомни канарчета.

Болестта засягаше строго определени хора, като щадеше семействата и близките им.

Скоро бяха поразени всички командни организации в Амария.

Все още незасегнатите управляващи се решиха на крути мерки.

Вдигнаха цялата войска срещу доктор Беля.

Но войската отстъпи пред полковете съскащи змии, ревящи зверове и нападащи термити.

Никой от войниците не пострада, но и никой след това не би се решил „да стъпи в ада“, даже под заплаха от разстрел.

Бе дадена заповед да се бомбардира джунглата.

Много глупава заповед.

Какво ще й направят на джунглата някакви си бомби?

А джунглата нанесе страшни поражения на всички самолети, които се бяха вдигнали насреща й.

Далеч преди да полетят над нея, ескадрилите бяха посрещнати от ята птици, които самоотвержено се устремиха към самолетите и с цената на живота си им направиха пробойни. (Знаете, при скоростта, с която се движат самолетите, всяка среща, даже с неподвижно тяло, е равносилна на изстрел. Пробива се бронята им.)

След това невиждано сражение населението на Амария започна да приказва:

– Самолетите повредени ли са? Повредени са. Кой ще трябва да купува нови? Ние, данъкоплатците. А защо ще плащаме данъци, когато ги пилеят за тоя, що духа? И какво толкова им е направил докторът? Попречи им да се кичат с оръжие? Кой плаща това оръжие? Ние, данъкоплатците. Значи докторът търпи несгодите заради нас, а ние се преструваме на костенурки. Е, мъже ли сме, или?…

Щом поставиш на някой мъж подобен въпрос, той веднага се втурва да доказва своята мъжественост и… в Амария избухнаха бунтове.

Но нека отбележи почитаемата публика, че не доктор Беля ги беше подклал.

По това време той се намираше в джунглата и учеше племето Онго-бер как се опитомяват диви кокошки, а на племето Мико-мико даваше уроци по риболов посредством питомни водни птици.

Въоръжените отряди, както е известно, завзеха властта. И тъй като те почти изцяло се състояха от необразовани хора, то водителите на бунта поканиха доктора за президент на Амария, като в негово лице виждаха честен и талантлив човек с добри намерения.

Докторът отклони това предложение, като каза, че е поласкан, но не е по силите му да води научните си дела, да председателства Световното дружество за защита на животните и да е президент на Амария. Каза още, че би приел старата си длъжност — Министър на здравеопазването, като за президент на Амария горещо препоръчва вожда Рой от племето Ним-ту.

Като изтъкна мъдростта, храбростта, достойното държание и високата нравственост на вожда Рой, докторът рече, че не вижда поради що един „цветен“ да не бъде президент, след като толкова добре е управлявал племето си.

Това, че ходи полугол и накичен с амулетите на племето Ним-ту, никак не означава, че струва по-малко от белите мъже в смокинги и златни браслети.

Когато жителите на Амария се замислиха над думите на доктора, те стигнаха до заключение, че в тях няма нито грам лъжа.

И избраха за президент вожда Рой, който още от началото на властването си показа на какво е способен един мъдър, силен и добросърдечен президент.

Затова са съвсем неуместни изявленията на някои среди, че вождът Рой е подставено лице, марионетка, командвана от доктора. Та помислете, дами и господа, защо е необходимо на доктора да „подставя“ лица, след като той бе първият човек, поканен да заеме властта?

Съвсем некоректни са подмятанията на някои вестници, че последните събития в Амария са най-голямата беля, реализирана от доктор Беля.

Мисля също, че са несъществени насмешливите изявления на известен кръг високопоставени лица, които между другото се интересуват в какво облекло ще се представи господин президентът Рой пред Световната организация на народите.

Аз ще им отговоря: президентът Рой ще дойде в официалния костюм на племето Ним-ту и това никак няма да унижи достойнството му, защото ако дрехите придаваха достойнство, то най-достойните хора на света биха били монасите от новооснования орден на югозападните почитатели на Кришна, които са длъжни да носят по шест наметала върху триетажните си туники.

И така, аз питам почитаемата публика, какви упреци би могъл да получи уважаемият доктор?

Какво зло е сторил?

Един народ е освободен от гнета на безчувствени и корумпирани властници.

Намален е военният потенциал на планетата чрез разоръжаването на Амария, която вярва в силата на своята правота и затова не желае да пази правотата си чрез сила.

Завършени са гигантски експерименти в областта на психологията на насекомите, птиците, бозайниците и влечугите.

За пръв път в историята на страната властта е предадена на човек от коренното население, което е нова стъпка по пътя на демокрацията и дружбата между расите.

Наистина, би могъл да възникне въпросът, не са ли накърнени правата на избирателите, след като властта не е взета с избори? Не е ли това узурпиране?

Не, уважаема публика! Амария нямаше нужда от избори, защото в тоя момент действаше единодушно. А и едва ли тук избирателната система можеше да гарантира всички права на избирателите. И има ли народ по Земята, който да е завладян от пълно единомислие?

Хората са хора, защото са различни и всеки мисли по своему.

Някои даже мислят и действат съвсем особено.

Доктор Беля е един от тях, но това не намалява достойнствата му.

Затова аз, като говорител на новото правителство на Амария, бих искал да апелирам за по-безпристрастно отношение към уважаемия учен и по-великодушно приемане на факта, че в Световната организация на народите ще се появи необразован човек от джунглата.

Нека се замислим: не е ли време да се поучим от хладнокръвието и благородството на тези чеда на Вечната гора?

И да се заинтересуваме как са смогнали да опазят себе си от съблазните на цивилизацията, да останат невинни пред общата ни майка — Земята.

И не е ли добре да използваме тяхната непокварена, наложена от природата мъдрост, вместо заученото двуличие на многоопитните държавници?

Дано моите думи ви дадат повод за размисъл, уважаеми дами и господа.

Аз свърших.

Има ли въпроси?

Госпожа Оливие пита по какъв начин докторът е сринал подземния завод „Сиу“.

Начинът не е много оригинален, но затова пък е ефикасен. Използван е трудът на специални породи земни червеи, къртици и бобри. За съжаление, не съм упълномощен да разкрия точно как е осъществена тая акция. За подробности уважаемата госпожа би могла да се обърне към самия доктор Беля.

Младата дама от третия ред иска да знае как изглежда вождът Рой.

Със задоволство мога да я уверя, че господин президентът изглежда прекалено добре за своите четиридесет и девет години.

Спокойно може да се каже, че последните деветнайсет години от живота му не са оказали никакво въздействие върху вида му. След края на срещата уважаемата дама би могла да получи от мен снимка на господин Рой, за да я публикува, ако желае, в своя вестник.

Господин Тилингер се интересува ще изплати ли Амария заемите, които е направила, за да поддържа военната си мощ. За съжаление, на тоя въпрос отговор ще бъде даден не от мен, а от сената на Амария.

Господин кореспондентът на „Вечерна заря“ проявява любопитство относно семейния живот на президента Рой. Смея да заявя, че едва ли има по-добър съпруг и по-грижовен баща на двадесет и две деца. Госпожа Рой се радва на крепко здраве, свеж тен и добро самочувствие.

Младият господин от балкона е прекалено откровен. Той казва, че не вярва на нито една моя дума. Младият господин (От кой вестник? „Времена“? Чудесно!) е свободен да ми вярва или да не ми вярва. Аз искам само да запитам: вярва ли господинът на президента Омбер, когато той говори за човешки права и демокрация? А вярва ли на президента Голдберг, когато се кълне, че едничката му грижа е мирът? Вярва им. (Смее ли да заяви, че не им вярва?)

Е, в такъв случай излиза, че колкото по-голям лъжец е даден човек, толкова повече му вярват. Или може би се счита, че е редно един тъй наречен голям политик да бъде и голям лъжец?

И само към скромния говорител на правителството на една млада държава се предявява иск да се придържа о чистата истина.

Но къде остава тогава равноправието между страните, членуващи в Световната организация на народите?

Разбира се, ще се намерят хора, които да ми подхвърлят с насмешка: Quod licet Yovi, non licet bovi, или: „Което подобава на Юпитер, не подобава на вола“.

На тези опоненти аз ще отговоря с: Yas est et ab hoste doseri, което ще рече: „Позволено е да се учим дори от врага“.

И ние се учим, дами и господа. И не пречим никому да се поучи от нас. А нима „белите“ на доктор Беля не са достойни за най-обстойно изучаване, обсъждане… и прилагане по целия свят? Ако „методите“ на доктор Беля се „внедрят“ в управлението на някои държави, то кой ще загуби?

Не и народите, мисля аз! Защото още Цицерон е напомнял: „Благополучието на народа да бъде най-висш закон!“.

Към това едва ли може да се прибави нещо.

Dixi. Казах. Хоуг.

Без да се твърди, че творбата на Матев е въплъщение на обективността, от нея човек може да си състави известно мнение за професор доктор Беля, нали така?

Маниерът му да си избира съгледвачи и подслушвачи измежду насекомите или птиците бе познат не само на семейство Матеви и затова безпокойството им се засили, когато забелязаха, че през прозореца на хола им наднича една стърчиопашка. Подтичва по перваза на прозореца, поклаща се на краченца като клечици и уж кълве нещо. Какво кълве, моля? Матеви да не би да са от онези хора, дето си изсипват трохите през прозорците? Матеви си имат кофи за смет, имат си и специални хранилки за птици! Нека тази стърчиопашка да не се преструва чак дотам!

И въобще, стига сме се престрували всички. Ученичката Мария се прави на кинозвезда, прислужницата — на научен работник, певицата — на спасителка…

Абе, никой ли няма да се сети, че в тази къща живее един писател, който не иска да е нищо друго — само писател — и мечтае единствено да бъде оставен на мира, за да може да си пише.

Хай, да му се и не видеше! Щом е така, нали има кабинет. Нали има ключ, с който може да се заключи този кабинет? Хайде де!

А тази стърчиопашка дойде да се разхожда под прозорците на кабинета. Хайде де! Имаме си и завеси. Ще ги спуснем.

Хм. Да. А зад завесите сме си имали и гост. Интересно как е скрил целия си ръст всред диплите им? И мълчи виновно. А! Заговори:

– Моля ви за прошка, господин Матев. Сами виждате — в тази ситуация няма къде да се дена.

– Може да се „денете“ в онзи солиден фотьойл, Барбароса, и ако желаете, може да ми съобщите целта на присъствието си тук.

Червенокосият стана и червенолик:

– Аз заслужавам вашето презрение, но моля разберете ме, става въпрос за съдбата ми.

– По-точно?

– Може ли по-отначало? Господин Матев, попадал ли ви е един текст от Корана?…

– Никакъв текст от Корана не ми е попадал. Аз все още съм атеист, макар и разколебан.

– Не ви упреквам. Дори ще ви осведомя. Там пише нещо в следния смисъл — не прави изображение на нищо, което е на земята, сиреч — във видимия свят, защото в деня на Второто пришествие и Страшния съд тези образи ще оживеят и ще поискат от своя творец да им даде душа. „А откъде ще вземеш ти душа, за да им я дадеш?“ — пита Коранът.

– Истинските творци влагат своите собствени души в творенията си.

Гигантът радостно потри ръце.

– Чудесно. Вие ме улеснявате. Няма да ви правя комплимент, в смисъл че сте истински творец. Не разбирам от литература. Може да сте гений, може да сте и редови труженик — не съм в състояние да преценя. В едно само съм сигурен — в образите, създадени от вас, има сила. И тази сила в съприкосновение с други сили се утроява и ги оживява. Схващате ли? Вашите създания се материализират.

– Хайде де! — досущ като котката си започна да повтаря смаяният Матев.

– Уви, не се шегувам. Чортелеците не изпопадаха от разместените канали на Константин Евр. Те поникнаха от вашата приказка.

Матев помисли и попита:

– Ако приемем, че това е така, ако и разните там самодиви, пощенски таласъми и тъй нататък съм ги измислил и написал на хартия, откъде се е появило тъй нареченото „Тралала“?

– Сигурен ли сте, че не сте го съчинили вие?

– Ама вие да не ме смятате за склеротик! Или за „Тралала“?

– Не, не, извинявайте. Но ако подминем този въпрос, ще стигнем до моята молба — не ме пресътворявайте на книга, и то в много по-различен вариант.

Горкият Матев се превърна в живо недоумение. А Рижия не млъкваше:

– Съжалете ме. Вие ми вредите. Аз не съм това, което сте описали, а и не желая да бъда описван.

Тук Матев кипна:

– Моля не ме учете какво да описвам и какво да не описвам! Направих една скромна приказка, вие кой знае по какъв начин сте се запознали с нея, не сте я харесали и сте я унищожили. Това ми стана ясно дотук. А оттук нататък, ако ми разясните кой сте вие всъщност, ще ви бъда задължен.

– Ох, ако знаех — простена Червенобрадия, стана и си тръгна най-невъзпитано. На вратата се обърна и рече умолително: — Поне финалът да го нямаше! — отключи и излезе.

Матев заключи след него, героично преодоля разстоянието до бюрото си, настани се в „патриаршеския трон“ и заяви (без да се надява, че ще го чуе някой):

– А пък аз днес имам чудесна идея и ще я осъществя, напук на целия свят, защото съм честен писател и работлив човек.

И сътвори.

След като победоносно сложи удивителен знак накрая, Матев се облегна доволен, че времената и нравите не са му попречили, скри разказа, скри и писмените си „апаратчета и уредчета“, както той ги наричаше, и се замисли над това по какъв начин в мозъка му прониква или възниква една-едничка дума, как тя повлича след себе си още две, три… десет… десетки хиляди… отнякъде си идва… някакъв образ, уплътнява се, оживява, действа…

Телефонът звънна и Матев прекрати умуванията си с печалното заключение: „Негово превъзходителство Йохан Волфганг фон Гьоте не се е домогнал до отговора откъде долитат тези «призрачни видения», та аз ли?…“.

– Ако те интересува — чу се Мартиният прекрасен глас — мога да те осведомя, че синът ти е заминал за Монте Неро, за да снима прословутия си филм, без да се обади! Оставил ми оправдателно писмо! Това е то твоето възпитание!…

– Мартичка — прекъсна я Матев — той ми каза, той просто не искаше да те буди. Те бяха тук със Снежанка, дори ми помогнаха да прибера разхвърляните вещи из кабинета. А ти толкова ли си далече, че използваш телефон?

– О, чак сега се загрижи за любимата си съпруга! Господинът се бе затворил в покоите си! Господинът не приемаше никого! Господинът не благоволи дори да обядва! А дали ще склони да дойде да ме слуша?

– Нима е шест часа? — удиви се Матев, като погледна часовника.

– Почти осемнайсет! — ехидно уточни Марта.

– Пристигам! — твърдо заяви Матев и удостои с присъствието си един наистина великолепен концерт.

След това прибра жена си и десетина килограма „растителност“, тоест цветя, гарнирани с нежни папратови клонки и всякакви други „зелении“, стовари всичко в средата на хола и поиска от Марта да му изпее на бис една от ариите.

Марта се въодушеви от предложението, седна до рояла… и чу зад себе си:

– Пак ли ще писукаш?

Маца Писанска я гледаше нагло и лъскаше лапите си.

– О, цял ден ти мълча, за да изречеш сега нещо мило и любезно!

– Бях изморена — уточни котката.

– От речта, която произнесе снощи? Наистина, не ти подхожда да говориш толкова дълго, и то с маниера на стара клюкарка.

– А пък аз съм млада клюкарка. И тук мирише на чуждо.

– Това ли е последният ти лайтмотив? Сега пък това ли ще ми повтаряш?

– Мирише ми на чуждо и това си е! Не ми харесва — госпожа Писанска се отдалечи с достойнство.

– Тази гадинка постоянно ли ще ни напомня за нетрадиционния произход на нашата бъдеща снаха? — се обърна Марта към мъжа си.

Той незаинтересовано сви рамене:

– А какво да правим, като произходът й е нетрадиционен. Борис поиска въплъщение на идеала, ти се изтрепа, за да убедиш госпожица Вещицата, тя се трогна и уреди въпроса. Всички са доволни, освен котката.

– Матьо — с много особен глас рече Марта — а тя, Снежанка, дали е доволна?

Матев никак не очакваше подобен въпрос.

– Защо да не е? Борис е млад красавец, интелигентен, забавен, спортист, режисьор…

– И какво от това? Той може и да е ангел, но тя ли си го избра? Направиха я не знам как, представиха му я, той я хвана за ръка и не я изпусна. А нея никой не я попита. Тя може пък да има съвсем друг естетически идеал…

– Мартичка, когато започнеш да говориш така, много ме притесняваш. Все се случва нещо необичайно.

– Че какво обичайно има въобще в нашия живот? Ден през ден — чудеса.

– Мартичка, мисля, доста отдавна разбрахме, че всъщност целият свят е едно чудо. И че човек само трябва да научи езика на чудесата.

– Да де, да. Зависи кой какъв език употребява. Чудесата на доктор Беля са нещо много по-различно от чудесата на госпожица Вещицата. От своя страна пък, Александър С. сам си е живо чудо, тъй че… Я, хайде да разнищим най-после въпроса с триумвирата. Кой, как и защо ги е упълномощил да се сдружават и да управляват човечеството?

– Мила Мартичка, никой никого не иска да „управлява“. Можеш поне да кажеш: направлява. Надявам се поне, че ти е ясно към каква безизходица сме се запътили. Планетата е отровена и опустошена, животът е застрашен…

– Разни чуждопланетници се шляят и току се месят в делата ни, а от друга страна, когато ни трябват наистина — никакви ги няма.

– А ти какво искаш — да пристигат като бога от машината в древногръцките пиеси и да възцарят вечен мир, правда, свобода и благоденствие?

– Аз каквото искам, ако можеше да стане… Но! Засега се боя, че обединените усилия на госпожа Вещицата, доктор Беля и Александър С. едва ли ще са достатъчни. Да предположим: Вещицата ще се занимае с поумняването и подобряването на човешката сган, Белята ще се разпростре върху фауната, Александър, като микробиолог, бактериолог и тъй нататък, може да обърне внимание и на флората, но с тази луда глава на раменете си… — и Марта изпитателно загледа мъжа си: — Матьо, ти защо не си удостоил Александър с претворяване в художествен образ? Нали уж ти е приятел? Единствен от тримата велики…

– Може и да съм го претворил — измърмори Матев, наежено и недоволно.

– Че къде?

– Ето тук — той стана и измъкна от безбройните си папки следния ръкопис: