Заговор в смъртта

Двайсет и първа глава

— Аз ще шофирам.

Рурк, който се пресягаше да отвори вратата на колата, се намръщи.

— Автомобилът е мой.

— Но отиваме по моя работа.

Двамата се спогледаха, никой не желаеше да отстъпи.

— Защо държиш да шофираш?

Ив пъхна ръце в джобовете си и смутено извърна поглед.

— Няма да ти кажа, защото ще ми се подиграваш.

— Ще се опитам да не те засегна. Хайде, обясни ми.

— Винаги карам колата си, когато разследвам някой случай. Ако шофирам, ще се чувствам като представител на властта, не като престъпница.

— Ясно. Добре, убеди ме. Сядай зад волана.

Преди да се качи, тя го изгледа.

— Хей, да не би да ми се подиграваш зад гърба?

— Разбира се. — Той се настани на предната седалка и протегна краката си. — Ако искаш да бъде съвсем официално, трябваше да ме снабдиш с униформа. Нямаше да се противопоставя, но отказвам да нося грозните обувки, които раздават на униформените полицаи.

— Голяма шегобиец си — промърмори тя, включи на задна скорост и изкара колата от гаража.

— Жалко, че автомобилът няма сирена. Предлагам да се преструваме, че нищо не работи, за да се почувствам „по-официално“.

— Продължавай в същия дух, скъпи.

— Може би трябва да ти говоря на „ви“ — ще бъде забавно. — Той се усмихна, когато забеляза гневния й поглед. — Добре, добре, няма повече да те дразня. Какъв е планът ти?

— Искам да отида в клиниката и да потърся сведенията, които поисках от Луиз, после да се измъкна, без да бъда заловена от кварталния полицай-дроид. Предполагам, че след като съпругът ми е опитен разбивач на ключалки, не ще имам никакви проблеми с влизането в „Дрейк“.

— Много благодаря, миличка.

— Не се дръж фамилиарно с мен, приятелче. — Тя ловко зави по булеварда, избягвайки сблъсъка с подвижния павилион за скара и насочи колата на юг. — Не мога да повярвам, че го правя. — Задмина огромен автобус, изхвърлящ облаци от изгорели газове, профуча през кръстовището точно когато светофарът се смени на жълто. — Сигурно напълно съм откачила, та непрекъснато си слагам главата в торбата и нарушавам законите.

— Но нали го правиш в полза на обществото?

— Ако продължавам по същия начин, ще свърша в затвора. Едно време най-стриктно спазвах устава и законите, вярвах в тях. А сега сътворявам мои закони.

— Нямаше друг избор… освен отново да се скриеш в спалнята си.

— Прав си. В определен момент всеки от нас е изправен пред дилема. Аз направих моя избор.

Откри място за паркиране на четири пресечки от „Канал“ и спря колата между някакъв мотоциклет и очукан камион. Елегантната двуместна кола на Рурк се открояваше като лебед сред грозни патенца, но не беше противозаконно да се кара супермодерен автомобил в този сектор.

— Не искам да паркирам близо до болницата. Надявам се, че колата има алармена система.

— Естествено. И то няколко. — Преди да слязат, той нареди на устройствата да се включат, извади нещо от джоба си и го подаде на Ив: — Вземете оръжието си, лейтенант.

Тя го грабна и възкликна:

— Какво правиш!

— Връчвам ти оръжие.

— Нито един от двама ни няма право да носи оръжие… — Ив въздъхна, като видя подигравателната му усмивка. — Престани да се хилиш! — заповяда му и пъхна в джоба си електрошоковата палка.

— Когато се върнем вкъщи, ще ме… накажеш за неподчинението.

— Престани да мислиш за секс.

— Защо? Този квартал ми навява други мисли. — Той сложи ръка на рамото й, докато вървяха по улицата. Скитниците, които надничаха от входовете, бързо се отдръпваха — навярно се плашеха от суровия поглед на Ив и от гневното изражение на Рурк.

— Болницата е разположена в стара сграда — заобяснява тя. — Няма специализирана система за сигурност, нито охранителни камери. Но бравите са солидни, може би са с таймери — законът го изисква заради лекарствените препарати, които са на склад. Има и аларма против крадци. Разбрах, че разследването е поверено на Картрайт, която е способно ченге. Питам се обаче как ще влезем. Вече нямам шперц.

Рурк леко стисна рамото й.

— Но имаш мен, което е равносилно.

— Да. — Погледна го — изражението му подсказваше, че той безкрайно се забавлява. — Така изглежда.

— Ако искаш, ще те науча как да се справяш с различни ключалки.

Предложението му беше съблазнително. Господи, колко й липсваха оръжието и значката й!

— Ще наблюдавам да не се появи някой полицай или нежелан свидетел. Ако неволно включиш алармата, ще избягаме.

— Скъпа, не съм се издънвал, откакто бях на десет. — Рурк се престори на обиден, но се зае с вратата на болницата, докато Ив застана на пост и се замисли. Омразата, която Бауърс беше изпитвала към нея още от академията, откриването на мъртвия скитник и смъртоносния заговор за кражба на органи бяха довели до там да й отнемат значката. Сега охраняваше съпруга си, който без да му мигне окото се готвеше да влезе с взлом в сградата.

Ако продължаваше по този начин, тя никога нямаше да се върне на работа в полицията. Обърна се и понечи да извика на Рурк да не предприема нищо. Но се вкамени, щом го видя да стои пред отворената врата.

— Какво решаваш, лейтенант?

— Майната му на всичко — промърмори тя и влезе в болницата.

Рурк я последва и затвори вратата, сетне включи джобното си фенерче.

— Къде е кабинетът?

— В дъното на коридора. Вратата се отваря отвътре.

— Дръж фенерчето. — Той приклекна и й направи знак да освети бравата. — От години не съм виждал такава. Приятелката ти Луиз е била оптимистка, щом си е въобразявала, че може да модернизира тази сграда само с половин милион долара.

Извади нещо като писалка, свали капачката и прокара пръст по тънката жица.

Ив го познаваше близо година, чувстваше го близък като никого друг на света, но той продължаваше да я изненадва.

— Нима винаги носиш инструменти за влизане с взлом?

Рурк присви очи и пъхна жицата в процепа.

— Ами, да. Човек не знае кога ще му потрябват. Ето… почти успях. — Той завъртя инструмента и се заслуша в изщракването на езичетата. Разнесе се тихо бръмчене, после бравите се отключиха.

— След вас, лейтенант.

— Бива си те. — Тя забърза по коридора, като осветяваше с фенерчето пътя си. Влязоха в кабинета.

— Няма прозорец. Лампите се включват чрез ключ. — Натисна го и примигна, докато очите й свикнаха със светлината. Огледа се и установи, че „метачите“ бяха оставили след себе си обичайната мръсотия — върху всички мебели имаше лепкаво покритие, с което се снемаха пръстовите отпечатъци.

— Вече са взели отпечатъци, търсили са влакна, косми, следи от кръв, но едва ли ще открият нещо важно. Бог знае колко души от персонала влизат тук всеки ден. Веществените доказателства вече са в лабораторията, все пак не бива да докосвам всичко и евентуално да попреча на разследването.

— Онова, което търсиш, е в компютъра.

— Или е записано на диск, ако Луиз е успяла да го открие. Заеми се с компютъра, а аз — с останалото.

Рурк бързо се справи с паролата, докато тя преглеждаше етикетите — всеки диск беше надписан с името на даден пациент. Дискът на Спиндлър липсваше.

Ив се намръщи и се приближи към картотеката. Тук бяха подредени записи от наблюдения върху различни заболявания и наранявания. „Медицински бръщолевения“ — помисли си тя, но внезапно присви очи. Върху един от дисковете имаше надпис: „Синдромът Далас“.

— Знаех си, че е умна! — възкликна и взе диска. — Изключително умна. Намерих го.

— Още не съм се наиграл.

— Бързо провери какво е записано тук… — Млъкна и извади от джоба си портативния видеотелефон на Рурк. — Блокирай видеото! Тук Далас.

— Лейтенант, обажда се Пийбоди. Луиз дойде в съзнание, иска да разговаря с вас. Ще ви вкараме в „Дрейк“, но трябва да побързате.

— След броени минути съм при вас.

— Качете се по стълбището в източното крило. Повтарям, побързайте!

— Вземи диска. — Ив пъхна видеотелефона в джоба си. — Нямаме време за губене.

— Този път аз ще шофирам.

Тя само кимна, а когато автомобилът полетя по улиците, се вкопчи във вратата. Славеше се като смела и понякога безразсъдна шофьорка, но в сравнение с Рурк беше направо плаха. Стисна зъби, когато със скърцане на гуми той спря в гаража на „Дрейк“. Дори не се потруди да му се развика, а изтича до източното крило и бързо се заизкачва по стъпалата.

Вярната като куче Пийбоди вече я чакаше и й отвори вратата.

— Уейвърли ще се върне при нея след няколко минути. Ще заема мястото на униформения часовой пред вратата. Фийни вече е при Луиз, но тя настоява да разговаря само с теб.

— Как е тя? Ще се оправи ли?

— Не знам. Лекарите не смеят да правят прогнози. Теб не мога да пусна — обърна се тя към Рурк.

— Ще чакам отвън.

— Няма да се бавим. Гледай да не ни изненадат — промърмори Пийбоди.

Тръгна към стаята на Луиз, а Ив стигна до края на коридора и застана така, че да наблюдава сътрудничката си.

Пийбоди погледна ръчния си часовник, вдигна рамене, сетне направи знак на униформения полицай, че ще заеме мястото му, докато той си отдъхне. Колегата й забърза към помещението за почивка, за да изпие чаша кафе и да се нахрани.

— Връщам се веднага — прошепна Ив и изтича в стаята на Луиз.

Помещението беше по-голямо, отколкото беше очаквала, светлината бе приглушена, Фийни й кимна и спусна щората на прозореца.

Луиз седеше в леглото, лицето й беше бяло като бинтовете, с които беше превързана главата й. Към двете й ръце бяха прикрепени системи, по мониторите на сложната медицинска апаратура пробягваха светлинки.

Когато Ив се приближи, младата лекарка отвори очи. Въпреки че погледът й беше замъглен, направи опит да се усмихне и прошепна:

— Заслужих си петстотинте хиляди долара.

— Съжалявам… — Ив се вкопчи в решетката на леглото.

— Благодаря за съчувствието. — Луиз се засмя и вдигна дясната си ръка. Китката й беше поставена в специална шина. — Обещавам, че когато счупят твоята глава и аз ще ти съчувствам.

— Съгласна съм.

— Записала съм информацията на диск и съм го поставила в…

— Знам всичко. — Чувствайки се безпомощна, Ив се наведе и докосна счупената й ръка. — Не се тревожи.

— Знаеш ли? Но защо ти трябвах аз?

— За по-сигурно.

Луиз въздъхна и затвори очи.

— Не знам доколко моите сведения ще ти бъдат полезни. Проблемът е много по-сериозен, отколкото предполагах. Страхувам се… Господи, натъпкали са ме с приспивателни. Главата ми започва да се замайва…

— Кажи ми кой те удари. Видя нападателя, нали?

— Да. Постъпих много глупаво, но бях побесняла от гняв. Скрих диска, после реших сама да отмъстя на предателя… Заспивам, Далас.

— Кой те удари, Луиз?

— Повиках я, казах й, че знам всичко. После… тя… бях неподготвена. Не предполагах… виновницата беше Джан, вярната медицинска сестра. Залови я, Далас, и отмъсти вместо мен… в момента съм напълно безпомощна…

— Бъди спокойна.

— Хвани цялата банда негодници — промърмори младата лекарка и се унесе.

— Говореше свързано — обърна се Ив към ирландеца, без да осъзнава, че още държи ръката на Луиз. — Следователно няма сътресение на мозъка.

— Госпожицата има твърда глава — усмихна се Фийни и извади бележника си. — Джан — това е сестрата от болницата на „Канал“. Веднага ще я арестувам.

Ив пъхна ръце в джобовете си — чувстваше се напълно безпомощна, след като не можеше да бъде в центъра на събитията.

— Ще ми се обадиш ли после?

Фийни я погледна в очите.

— Веднага, щом я арестувам.

— Добре. Прекрасно. А сега да изчезвам, преди да са ме заловили. — На вратата тя спря и се обърна. — Фийни…

— Какво?

— Пийбоди е добро ченге.

— Вярно е.

— Ако не ме възстановят на работа, помоли Картрайт да я вземе за своя сътрудничка.

Гърлото му се сви, той преглътна и заяви:

— Ще се върнеш в полицията, Далас.

Спогледаха се, а Ив повтори:

— Ако се случи най-лошото, помоли Картрайт да я вземе при себе си. Пийбоди мечтае да стане детектив в отдел „Убийства“, а Картрайт може да й помогне. Направи ми тази услуга.

— Дадено — промърмори ирландецът, когато тя излезе. — По дяволите!

Рурк шофираше мълчаливо, докато пътуваха към дома си. Знаеше, че в мислите си Ив придружава Фийни и Пийбоди, застава с тях пред апартамента на сестрата… и излива гнева си, като отваря с ритник вратата.

Когато влязоха във фоайето, се обърна към нея:

— Нямаше да е зле да поспиш, но навярно ти предстои работа.

— Трябва да го направя…

— Знам — промълви той и сърцето му се сви, когато забеляза печалното й изражение. — А пък аз трябва да направя ето това. — Взе я в прегръдките си и я притисна до гърдите си.

— Не се тревожи, добре съм — прошепна Ив, но за миг се отпусна в ръцете му. — Каквото и да се случи после, няма да страдам, ако заловим престъпниците. Не бих могла да се примиря със съдбата си в случай, че те се отърват безнаказано.

— Ще успееш. — Той нежно я погали. — С наша помощ ще успееш.

— Ако отново изпадна в депресия, напляскай ме.

— Ах, какво удоволствие ми доставя да пребивам съпругата си. — Хвана я за ръката и заедно тръгнаха нагоре по стълбата. — Ще използваме нерегистрирания компютър за издирване на скрити файлове в компютъра на лабораторията. Сигурен съм, че ще се натъкнем на нещо.

— В мен е дискът с информацията, до която се е добрала Луиз. Не го дадох на Фийни… — Тя млъкна, докато Рурк разкодира охранителната система. — Пък и той не ми го поиска.

— Умееш да избираш приятелите си. А сега на работа. — Той се обърна към монитора, на който беше информацията от проучването на лабораторията в „Дрейк“. — Имахме късмет, скъпа. Натъкнахме се на сведения, които не са регистрирани в официалната документация. Сигурен съм, че ще се добера до тях. „Погребал“ ги е по същия начин като журнала си, но вече познавам похватите му.

— Можеш ли да се занимаеш и с това? — Тя му подаде диска. — Моля те, искам информацията за Френд на един от мониторите. А пък ти сигурно искаш кафе.

— Предпочитам чаша бренди.

Ив забели очи, но отиде да му налее питието, като мърмореше:

— Ако беше купил няколко дроида, вместо да оставяш всичко на онзи противен сноб Съмърсет…

— Май започваш да изпадаш в депресия.

Тя млъкна, занесе му брендито, поръча си кафе и седна пред монитора, за да проучи сведенията за смъртта на Уестли Френд. Той не беше оставил предсмъртно писмо. Според семейството и приятелите му дни преди да се самоубие, бил потиснат, разсеян и изнервен. Всички предположили, че раздразнението му е предизвикано от усилената му работа, съчетана с изнасяне на лекции и честите изявления пред медиите за рекламиране на продуктите от серията „Нов живот“.

Открили го в кабинета му в клиниката „Нордик“ — лежал по очи на бюрото си, на пода имало спринцовка.

„Сънотворно — помисли си Ив. — Същият начин на самоубийство, както при Уо.“

Това не беше съвпадение. Престъпникът или престъпниците действаха по един и същ начин.

Уестли Френд беше оглавявал екип от прочути лекари и изследователи, които работели върху строго секретен проект.

С мрачно задоволство Ив забеляза, че Кагни, Уо и Вандерхавен са били ключовите фигури в този екип.

„Действали са по един и същ начин — помисли си отново. — Били са участници в ужасяващ заговор.“ Питаше се какъв е бил този секретен проект, заради който Френд беше загубил живота си.

— Проблемът действително е изключително сериозен — промълви тя. — Заговорът датира от години и всички участват в него. — Обърна се към Рурк и добави: — Трудно е да се открие убиецът, когато са действали колективно. Колко ли души са били заговорниците и колко техни колеги са знаели за него, но не са предприели нищо? — Тя поклати глава. — Не са замесени само лекари. Сигурна съм, че ще открием ченгета, политици, шефове на предприятия, инвеститори.

— Навярно подозренията ти ще се потвърдят. Но не го приемай лично — няма да ти помогне.

— Проблемът засяга и мен. — Тя се облегна на бюрото. — Пусни диска на Луиз.

В помещението се разнесе гласът на младата лекарка:

— Далас, дължиш ми петстотин хиляди. Не съм сигурна какво…

— Спри звука — нареди Рурк, без да извърне поглед от клавиатурата. — Разсейва ме.

Ив стисна зъби, но се подчини, като си казваше, че й е писнало дори на шега да изпълнява заповедите му. Внезапно й хрумна ужасяващата мисъл, че дори да я върнат на работа, може би ще я понижат до длъжността на обикновен полицай. Идваше й да закрещи. Дълбоко си пое въздух и отново се втренчи в монитора.

— Помолих те само да ми дадеш необходимите сведения — промълви Ив. — Защо е трябвало да играеш ролята на ченге?

Погледна ръчния си часовник — може би Фийни и Пийбоди вече бяха арестували сестрата. С удоволствие би жертвала десет години от живота си, стига да можеше да я разпита.

„Не бива да изпадаш в депресия“ — напомни си и се залови да преглежда записите, които й беше предоставила Луиз. В този момент видеотелефонът иззвъня. Тя се намръщи като видя лицето на Фийни.

— Надявам се, че онази мръсница вече е в помещението за разпит.

— Не.

— Прибрахте ли я?

— И така може да се каже… но в чувал за трупове. Открихме я мъртва в апартамента й, още не беше изстинала. Убиецът е действал бързо и очевидно е бил изключително силен. Смъртта е настъпила след един удар по главата. Предварителният оглед показа, че убийството е било извършено около половин час преди да влезем в жилището.

— Да му се не види! — Ив затвори очи и се замисли. — Случило се е малко след като Луиз дойде в съзнание. Счупената й китка подсказваше, че при самоотбраната е видяла нападателя.

— Някой е искал да запуши устата на Джан — кимна Фийни. — Съвсем логично е.

— Това означава, че престъпникът е лекар от „Дрейк“. Уо вече не се брои. Трябва да открием къде са били заподозрените през този час. Взе ли дисковете със записите от охранителната камера в дома на сестрата?

— Пийбоди ще ги конфискува.

— Престъпникът не си е изцапал ръцете с убийството на Джан. Сигурна съм, че на видеозаписа ще видите дроид — едър на ръст, от бялата раса, с кестенява коса и кафяви очи. Но някой го е програмирал и активирал.

— Дроид… — замислено кимна Фийни. — Макнаб се е натъкнал на нещо интересно, докато е проучвал самовзривяващите се дроиди. Сенатор Уейлан е бил председател на комисията, която се е занимавала с приложението им в армията.

— Имам предчувствието, че той няма да бъде избран за втори мандат. — Тя уморено потърка клепачите си. — Важни са журналите на охраняващите дроиди в „Дрейк“. Събуди Макнаб и се постарай да получиш разрешително за проверка. Дори програмата да е заличена, той ще открие времето, по което е била задействана. После… — Внезапно тя се сепна. — Извинявай, че те командвам. Просто… мислех на глас.

— Винаги си била умница, малката. Продължавай.

— Исках да кажа, че Уестли Френд се е самоубил по същия начин като доктор Уо и че двамата заедно с техни колеги са участвали в някакъв строго секретен проект. Всичко беше прекалено очебийно. Може би някой е подсказал на Морис, че става въпрос за самоубийство.

— Нейната значка е била открита на местопрестъплението.

— Да, това беше единствената грешка на престъпниците. Уликата бе прекалено очебийна.

— Подозираш, че Уо е станала изкупителна жертва, така ли?

— Да. Интересно какво е знаела. Ако можех да се добера до журнала й…

— Ще събудя Макнаб и ще му възложа задачата. А ти стой на телефона.

— Нямам намерение да отивам някъде.

Тя взе чашата с кафе и започна да се разхожда напред-назад, докато размишляваше. В основата на нещата очевидно беше откритието на Френд: беше изобретил революционен метод за присаждане, което означаваше край на проектите за изследване на органите и на огромните субсидии, залязване на славата за онези, които се занимаваха с подобни изследвания.

— Да предположим, че група лекари от заинтересовани страни тайно са продължили изследванията… — Тя се обърна към Рурк и се извини, щом забеляза, че беше съсредоточен в работата си.

— Не се притеснявай, вече можем да разговаряме. Разбрах системата на нашия човек. Скоро ще го разконспирирам. — Погледна към нея и с удоволствие забеляза, че пред него стоеше предишната Ив — неуморна и съсредоточена.

— Каква е теорията ти?

— Не става въпрос само за един корумпиран лекар. Дори аз не мога да се справя сама с разследването. Помагаш ми ти, въпреки че не одобрявам методите ти, също Фийни, Пийбоди и Макнаб, които нарушават правилника. Луиз също се включи, успях да накарам дори Надин да събере необходимите ми сведения. — Замълча и машинално разроши косата си. — Невъзможно е за едно ченге (което при това е отстранено от работа) да се справи само. Необходими са контакти, помощници, експерти. Ето защо съм убедена, че престъпникът също има екип. За Джан вече знаем — навярно го е информирала за пациентите, които са посещавали болницата на „Канал“ или са ползвали услугите на лекарите, придружаващи подвижната амбулатория. Бездомници, проститутки, наркопласьори, наркомани. Изметта на обществото. Хора, чиито органи могат безнаказано да бъдат откраднати.

— Свързала е някого с потенциални „донори“ — кимна Рурк. — Всеки бизнес процъфтява при наличието на информация от вътрешен човек.

— Съобщавала е информацията директно на лабораториите. Обаждала се е на различните медицински центрове, за да потвърди сведенията. Навярно е била нещо като посредник.

— Позна.

— Обзалагам се, че е натрупала цяло състояние. Тези хора плащат добре. Йънг също е бил техен човек — имали са нужда от маниак като него. „Дрейк“ е огромен медицински център, а той е бил шеф на лабораторията и на отделението за трансплантации. Знаел е къде да скрие незаконно внесените органи. Той има и медицинско образование; следователно може да асистира на хирурга, да постави отстранения орган в специална чанта и да го занесе в лабораторията. — Тя се приближи до автоготвача и си поръча още кафе. — Какво знаем? Доктор Уо е била опитен хирург и е жадувала за слава и власт, била е свързана с политически личности. В качеството си на бивша председателка на Лекарския съюз е била вътре в играта, но очевидно заговорниците са преценили, че трябва да я отстранят. Може би е започнала да изпитва угризения на съвестта или се е изплашила, а може би са я пожертвали, за да заблудят полицията. В случая с Френд тази тактика се е оказала успешна. Как мислиш, навярно би се ужасил, ако разбереше, че изследванията тайно продължават. Това щеше да намали огромните му приходи, да помрачи славата му. Нямаше да го канят да изнася лекции, нямаше да има пищни банкети в негова чест, медиите щяха да го забравят.

— Но само ако изследванията, с които са се занимавали престъпниците, са имали желания резултат.

— Точно така. Щом са били готови да убиват в името на успеха, нищо не им е струвало да отстранят конкурента си. Вече съм сигурна, че изследванията са свързани с изграждане на органи. Луис накратко ми обясни процедурата. Взема се тъкан от увреден орган и в лабораторни условия се „изработват“ нови сърца, бели дробове, бъбреци и така нататък. Тъканите се поставят в нещо като матрица, за да добият необходимата форма. По този начин е бил решен проблемът с приспособяването. След като новият орган е бил изграден от тъкани на пациента, организмът го възприема. Но процедурата отнема доста време. Невъзможно е за едно денонощие да „отгледаш“ ново сърце. — Тя седна до Рурк и продължи монолога си.

— Процесът напомня зачеването „ин витро“, но бебето се ражда едва след девет месеца — можеш да „направиш“ някой негов орган. До появата на Френд изграждането и продажбата на органи са носели огромни печалби. Ала методът не може да се прилага за пациенти, по-възрастни от деветдесетте поради остаряването на тъканите. За изграждането на пикочен мехур са необходими месеци, освен това процедурата е много скъпа и трудоемка. Но ето че Френд изобретява изкуствена материя, която организмът приема. Освен това е евтина, дълготрайна и лесно се моделира. Започва масово производство, всички са възхитени и възхваляват човека, осигурил безсмъртието.

Рурк усмихнато вдигна поглед.

— А ти не искаш ли да живееш вечно?

— Не и със сменени органи — ще се чувствам като машина, на която подменят частите. Но да продължим… Френд е героят на деня, получава купища пари и слава. А лекарите, които се занимават с изграждане на органи, са забравени. Пък и кой би пожелал да пикае в пелена, докато пикочният му мехур „се отглежда“ в някоя лаборатория, след като веднага могат да му присадят нов от изкуствена материя?

— Съгласен съм с теб — производителите от моя завод са затрупани с поръчки. Но след като новата технология се е наложила, какво биха доказали неколцина смахнати учени, като продължат работата си?

— Те държат на своето — обясни тя. — От медицинска гледна точка работата им е равностойна на извършване на чудеса. Регенерирането е като… човека, създаден от Франкенщайн. Вземаш увредено сърце, което скоро ще престане да бие, и го „поправяш“ така, че да бъде като „ново“. Боравиш с истински орган, не с чужда тъкан. Консервативната партия, в която членува и сенаторът Уейлан, ще тържествува. Мнозина от привържениците й имат изкуствени сърца, но обичат да проповядват, че е против Божията промисъл да се удължава животът чрез каквито и да било средства.

— Скъпа, изненадан съм, че следиш писанията в пресата.

— Целуни ме отзад. — Тя се усмихна и внезапно почувства облекчение. — Надин със сигурност ще ми съобщи, че Уейлан е яростен противник на средствата за изкуствено удължаване на живота.

— Компанията „Нов живот“ непрекъснато има проблеми със защитниците на „естествения“ живот. Навярно сенаторът ги подкрепя.

— Но не би имал нищо против да спечели някой и друг долар от група, която обещава да извърши чудеса в медицината. Откритието трябва да гарантира бързо „изработване“ на органи, а операцията не бива да бъде рискована. Никога няма да се наложат, ако не съумеят да конкурират присаждането на изкуствени заместители. Всичко е въпрос на печалба, слава, спечелване на гласовете на избирателите.

— Съгласен съм. Смятам, че доскоро са експериментирали с животински органи и са постигнали известен успех.

— Сетне са започнали да използват органи на хора. На хора от измета, както се изрази Кагни.

— Проникнах в компютъра — прекъсна я Рурк.

— Какво? Дай да видя.

Той я придърпа на скута си, но Ив така се беше съсредоточила в данните на монитора, че дори не запротестира.

— Прекрасно — промърмори. — Имена, дати, експерименти, резултати. Боже мой, всичко е тук!

Ив прескочи няколко реда и зачете данните за Снукс.

Тя не разбра сложните медицински термини, които следваха, но последното изречение беше недвусмислено.

— Откраднали са три месеца от живота му, а след като са се провалили, са изхвърлили сърцето му.

— Погледни последната записка в журнала, Ив.

Тя видя името — Джелиса Браун, и датата, когато беше отстранен органът. По-нататък текстът гласеше:

— Пипнахме ги. — Ив дълбоко си пое въздух. — Браво на нас. А сега да ги арестуваме.