Завръщането на поета

Глава 22

Бакъс видя Рейчъл да потегля от страничния паркинг на ФБР с тъмносиня краун-виктория. Тя зави наляво по Чарлстън и се насочи към Лас Вегас Булевард. Той седеше зад волана на форд „Мустанг“, модел 97-а година, с регистрационни номера от Юта. Беше я взел от човек на име Илайджа Уилоус, конто вече нямаше нужда от нея. Погледът му се откъсна от автомобила на Рейчъл и обходи улицата в търсене на движение.

От офиссградата до ФБР в движението се включи гранд ам с двама пътници. Потегли в същата посока като Рейчъл.

— Първият — каза си Бакъс.

Изчака и видя тъмносин ван с тройна антена да излиза от паркинга на ФБР и да завива надясно по Чарлстън в обратната посока. Последва го втори гранд ам.

— А ето ги втория и третия.

Знаеше, че това се нарича наблюдение тип „небесна птица“. Едната кола поддържаше визуална връзка, докато обектът се следеше със сателит. Независимо дали го знаеше, Рейчьл шофираше кола с джипиес предавател.

Бакъс нямаше нищо против. Пак можеше да я проследи. Трябваше само да кара след преследвачите и нямаше да я изгуби.

Запали мустанга. Преди да излезе на Чарлстън, за да настигне колата, следяща Рейчъл, се пресегна и отвори жабката. Носеше медицински ръкавици, един номер по-малки, за да а опънати върху дланите му и почти незабележими отдалече.

Усмихна се. В жабката имаше малък пистолет с два патрона, който допълваше собственото му оръжие. Знаеше, че идеално е преценил Илайджа Уилоус, когато го бе видял да напуска казиното от долната страна на ларгото. Да, човекът притежаваше тъкмо онзи външен вид, който търсеше Бакъс — същия ръст и фигура, — но в него се усещаше и известна изолираност. Човек, който живееше сам, в периферията на обществото. Оръжието в жабката явно го доказваше. Това вдъхна на Бакъс увереност в избора му.

Настъпи газта и колата с рев потегли по Чарлстън. Направи го нарочно. Знаеше, че ако случайно има четвърти автомобил с преследвачи, най-малко щяха да заподозрат шофьора, дръзко привлякъл вниманието към себе си.