Земна светлина

ГЛАВА 20

Всяка лунна вечер, когато Слънцето се спуска мудно зад самотната пирамида на Пико, сянката на върха се протяга и обхваща металната колона, която ще остане в Морето на дъждовете, докато я има и Луната. На нея са изписани 527 имена по азбучен ред. Няма знаци кой е умрял за Федерацията и кой — за Земята. Може би този простичък факт доказва, че не са загинали напразно.

С битката при Пико свърши господството на Земята. Планетата-майка беше уморена от дългата си история и усилията да завладее най-близките светове… които толкова необяснимо се обърнаха срещу нея.

Ако някой от противниците бе извоювал неоспорима победа, вероятно само страшни беди предстояха на човечеството, Федерацията щеше да се поблазни да натрапи на Земята договор, чието спазване обаче не би успяла да наложи. А Земята би удушила в зародиш начинанията на непокорните си чеда, отказвайки им всичко необходимо, с което щеше да забави с векове колонизацията на планетите.

Оказа се обаче, че силите са равни. Противниците научиха горчивия си урок и започнаха да се уважават. Освен това бяха твърде заети да обясняват на гражданите си какви ги свършиха от тяхно име…

Последният взрив на войната бе последван само часове по-късно от поредица политически експлозии на Земята, Марс и Венера. Когато се разнесе пушекът, немалко амбициозни личности бяха изчезнали от сцената, за да се сврат в миши дупки поне докато деянията им бъдат позабравени. Останалите на власт имаха само една цел да възстановят дружеските отношения и да заличат срамния епизод, който на никого не правеше чест.

А спасителната операция на „Пегас“ накара хората да обърнат гръб на противопоставянето и безкрайно улесни преговорите на държавниците. Според израза на един историк Договорът от фобос бе подписан „в дух на гузно единодушие“. Споразумяха се бързо, защото всеки от доскорошните противници имаше какво да получи от другия.

По-напредналата наука на Федерацията й даде тайната на безускорителния двигател, както всички го наричат съвсем неправилно. А Земята реши да сподели щедро богатството, открито в лунните недра. Щеше да стигне на всички хора поне за няколко столетия.

А в идните години това преобрази неузнаваемо Слънчевата система и разпределението на човечеството в пространството. Промяната се усети незабавно на Луната — от беден роднина на старата Земя тя изведнъж се превърна в най-заможния от световете. Само след десет години независимата Лунна република безпристрастно определяше еднакви цени за доставки и на Земята, и във Федерацията.

Все пак най-важното беше, че войната свърши.