Земя за прицел

1

Таксират (ар.-тур.) — беда, нещастие, загуба. Бележката и следващите я до края на произведението, с изключение на френските изрази, е изнесена в отделен раздел „Пояснителни бележки“, с посочване на страниците, на които се среща обясняваната дума, между страници 297 и 309 на хартиеното издание. Автор: Проф. Цветана Тодорова.

2

Витийски (прилагателно). Производно от вития (книж.) — сладкодумен, красноречив оратор, но който си служи с надути фрази.

3

Петков, Димитър (1858–1907) — политически и държавен деец, публицист. Роден в добруджанското село Башкьой, в околията на Тулча. Сподвижник, съратник и съмишленик на Захари Стоянов и Стефан Стамболов. Хъш в Букурещ, четник при войводите Филип Тотю и Панайот Хитов. Като доброволец под Самарското знаме в руско-турската освободителна война загубва ръката си, откъдето получава прозвището Чолака (на турски — еднорък). Викали са му и Свирчо, под който псевдоним издава вестник „Свирка“, където е печатал своите шумни фейлетони и статии. След освобождението има сложна и трагична съдба. През стамболовисткия режим (1887–1894) е министър, кмет на София, председател на IV Велико Народно събрание и на VI и VII Обикновено Народно събрание. През втория стамболовистки режим (1903–1908) е министър на вътрешните работи и министър-председател. На 6 март 1907 г. е убит от наемна ръка.

4

Башибозук (тур.) — 1. Нередовна турска войска от XVIII и XIX в., известна със своята жестокост и безчинства. 2. Размирници, сбирщина, която се отдава на безчинства.

5

Петров, Рачо (1861–1942) — буржоазен военен и политически деец, генерал. Началник-щаб на армията (1885–1894), министър на войната (1894–1896), министър-председател (1900–1901, 1903–1906).

6

Савов, Михаил (1857–1928) — генерал, министър на войната във втория кабинет на ген. Р. Петров, в който министрите били изключително народнолиберали (стамболовисти). Известен с разкритата скандална афера през 1903 г. при възлагане доставката на 7 млн. патрона за българската армия на известна австрийска военна фабрика. Агентът на фабриката в София дал голям подкуп на министър-председателя Р. Петров и на военния министър М. Савов. В кореспонденцията си до фирмата във Виена българският агент нарича Р. Петров и М. Савов с условните имена Жан и Шарл. През 1912–1913 г. е заместник-главнокомандващ на българската армия, чийто главнокомандващ е цар Фердинанд. През 1920 г. е пълномощен министър в Париж. Умира във Франция.

И двамата генерали, въпреки че са от първите образовани и обучени български офицери, въпреки доказаните си военни способности, стават фаворити в двора на кобургската династия в България и сляпо провеждат политиката и личната воля на Фердинанд. Участват в тъмни сделки за лично обогатяване. И двамата са съдени от специален Държавен съд за нарушение на конституцията и за корупция.

7

Стамболов, Стефан (1854–1895) — възрожденски революционер, член на БРЦК. В 1876 г. участва в Старозагорското въстание и в подготовката на Априлското въстание. След Освобождението става един от най-изтъкнатите български държавници, един от строителите на буржоазнодемократичната българска държава с конституционна монархия. Изминава сложен и противоречив политически, идеен и нравствен път. Загива трагично от наемна ръка. Убийството му е подготвено от двореца. ОТ 1880 Г. е народен представител, през 1884–1886 г. е председател на Народното събрание. Участва в Съединението на Източна Румелия с Княжество България, а по-късно и на Фронта в Сръбско-българската война през 1885 г. След абдикацията на Александър Батенберг е назначен за регент в 1886 г. съдейства за избирането на Фердинанд Саксен-Кобург-Гота за княз на България в 1887 г. От 1887 Г. до 1894 г. е министър-председател.

Бил е редовен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН — от 1884 г.), член-кореспондент на Белгийската национална академия по антропология, биология и праисторическа археология в Брюксел.

8

Александър I (5 април 1857 Г. Верона — 17 Ноември 1893 г. Грац) — княз на България (1879–1886), генерал от българската армия (1879). Хесенски принц. Александър Йозеф фон Батенберг, син на принц Александър фон Хесен и полякинята Юлия Хауке, графиня фон Батенберг. Александър I е в родствени връзки с руския императорски двор и с английската кралска фамилия. Получава военно образование в Потсдам. Като офицер от руската армия участва в руско-турската освободителна война 1877 — 1878 година. Избран е за княз на България от Първото Велико Народно събрание на 17 април 1879 г. На 27 април 1881 г. отменя конституцията и установява режим на пълномощията до 1883 г. На 7 септември 1883 г. възстановява конституцията. По време на Съединението на Източна Румелия с Княжество България той е начело на движението и е главнокомандващ българската армия в сръбско-българската война 1885 г. На 9 август 1886 г. е детрониран и на 26 август абдикира. Отказва се от българската княжеска титла и от привилегиите на принц. Оженва се за актрисата Лоазингер, графиня фон Хартенау. Като граф фон Хартенау постъпва на служба в австро-унгарската армия в Грац. Според желанието му е погребан в София в мавзолей.

Бил е интересна, богата и противоречива личност. Попада на българската историческа сцена в момент на бурно национално строителство на новоосвободената страна и на безмилостна битка между великите европейски сили за монополно влияние и подчинение на малката неукрепнала буржоазна българска държава. Въвлечен бързо, Александър Батенберг бива победен от шеметния водовъртеж на събитията и политическите страсти.

9

Фердинанд Саксен-Кобург-Гота (1861–1948) — немски принц, български княз от 7 юли 1887 г. и цар от 22 септември 1908 г. до 3 октомври 1918 г. Въвлича България в Междусъюзническата балканска война 1913 г. и в Първата световна война 1915–1918 г., през които тя претърпява две национални катастрофи. Абдикира в полза на сина си Борис III.

10

Хералдика (лат.) — помощна историческа наука за гербовете (отличителните знаци) на държавите, градовете, царстващите фамилии, дворянските родове и пр. Създадена е през XII век.

11

Меркурий — бог на търговията в римската митология, отъждествяван с Хермес в гръцката митология, водач на душите в царството на мъртвите, покровител на изкуствата и занаятите.

12

Сейф (англ.) — 1. Огнеупорна каса за пазене на ценности. 2. Помещение с такива каси.

13

Манто-колие (ФР.) — външен, страничен елемент от герб.

14

Герб; щит.

15

Салтанат (тур.) — разкош, церемониалност.

16

Гурман (фр.) — любител и ценител на хубаво ядене, чревоугодник, лакомник.

17

Сараф (тур.) — менител на чуждестранни монети.

18

Гешефт (нем.) — сделка, търговия.

19

Сити (англ.) — 1. Голям или важен (столичен) град. 2. Финансов и търговски център.

20

Брантия (тур.) — 1. Изоставен, напуснат. 2. Стара, изоставена жена. 3. Дърта проститутка (в преносен смисъл).

21

Бардак (тур.) — публичен дом.

22

Концерн — капиталистическо монополистическо обединение на юридически самостоятелни предприятия, които се подчиняват на едно централно ръководство, обхващащо цялата дейност на предприятията.

23

Акционер (фр.) — физическо или юридическо лице, притежател на акции в акционерно дружество.

Акционерно дружество — сдружение от лица, притежаващо основен капитал, разделен на акции, с които отделните съдружници участват и до които е ограничена тяхната отговорност, без да имат право да управляват и без лична отговорност за задълженията на дружеството.

Акция (фр.) — ценна книга, удостоверяваща размера на дяловото участие и правата и задълженията на акционера в акционерното дружество.

24

Рантие (фр.) — човек, който живее наготово от рента, т.е. определен доход от капитал, имот или земя, който не изисква от получателите да се занимават с някакво предприятие.

25

Трезор (фр.) — 1. Съкровище, хазна. 2. Оборудвано и съответно защитено помещение в банките, служещо за съхранение на ценности, благородни метали, резервни парични наличности, запаси от чуждестранна валута.

26

Oeuil de beuf.

27

Камердинер (нем.) — слуга, обслужващ дадено лице в богат дом.

28

Юнион-клуб — известно столично заведение, което започва да функционира в края на миналия и началото на нашия век, определено за посетители от висшето софийско общество. Достъпът до него е бил труден. Членуването в него изисквало кандидатът да бъде представен от двама „кръстници“ и подложен на гласуване. По замисъл е бил учреден от елитни български политици и чужди дипломати за съединително звено помежду им, откъдето произлиза името му Юнион-клуб, т.е. клуб на единението (фр. дума).

29

Условие, без което не може (лат.).

30

Кае Лискънс и сие.

31

Батиньол.

32

Концесия (фр.) — договор, по силата на който една държава предоставя на определено предприятие или на друга държава правото да експлоатира подземни богатства, да развива промишлена дейност в даден отрасъл, да извършва търговска дейност и услуги, да експлоатира железници, самолети, морски съдове, да събира шосейни такси и др.

33

Дивиденти (лат.) — част от печалбата на акционерно дружество, която се разпределя периодически, между собствениците на акции.

34

Ваше Превъзходителство.

35

Илинденско въстание — Избухва на 2 август 1903 г., но в редица райони започва преди определената дата. Трае три месеца. Това е най-голямото въстание на Балканския полуостров. В 239 сражения са участвали 26500 въстаници и четници и над 350-хилядна турска войска и башибозук. То е връхна точка на национално освободителното движение на българите в Македония и Одринско срещу турското робство и второ поред след Разложко-Кресненското въстание в 1878 г. срещу несправедливите решения на Берлинския договор, който остави изконни български земи с преобладаващо българско население в пределите на турската империя. Така се създава по вина на великите европейски сили македонският въпрос. Но населението не се примирява. По примера на българските възрожденски революционери в 1893 г. възниква Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която започва създаването на революционна мрежа в поробена Македония и Тракия. Важно място в нейната структура заема четнишкият институт. Христо Матов пише: „Терорист или друг някой е подозрян и подгонен и трябва да се скрие, да забегне. Забягналите се намножиха. Да се препращат зад граница, в България например, значеше да се лиши и да се лишава Организацията от своите колко-годе калени сили… Не. Нека живеят вътре тайно и на групи, с пушки на рамо, такива каквито Организацията искаше да види на бойното поле. И заживяха живот нелегален. Така се зародиха четите.“ Именно македонската революционна организация ръководи Илинденското въстание. Макар и жестоко потушено, тя продължава да живее и да се бори за освобождението на Македония. Организацията просъществува до военния преврат в България на 19 май 1934 г., след което бива разтурена.

Развитието на македонското революционно движение е много преплетено, кърваво и трагично. То се разделя на две основни крила — централисти и върховисти. Първите са за самостоятелна и независима македонска република, която допълнително да се присъедини към България. Вторите са за прякото присъединяване на Македония към България. Двете крила започват, особено след Илинденското въстание, братоубийствена война помежду си. В различните периоди на своята история отделни представители на движението, отделните му крила нерядко са манипулирани от българската буржоазномонархическа върхушка с користни класови замисли. Но национално освободителните цели и усилия на българите в поробените земи винаги са срещали гореща подкрепа от българския народ и неговата патриотична интелигенция. Достатъчно е да споменем името на поета Яворов или на Кръстьо Асенов от Сливен, войвода в Македония, племенник на Хаджи Димитър.

Героят в настоящия роман Михаил Матов, който участва в Сръбско-българската война в 1885 г. и е ранен, който се бие в Илинденското въстание и по-нататък всячески се мъчи да помага на македонската кауза, изразява родолюбивите настроения на напредничавата част от населението в освободеното му отечество. В няколко епизода на романа, касаещи борбата на поробеното население в Македония и Одринско срещу турското робство, макар и да са дадени различни гледни точки за тактиката на тая борба, произтичащи от реалната картина на революционното движение и неговата организация, всички герои в тези епизоди на романа изхождат от български патриотични позиции и от естествената презумпция за българския произход и националноосвободителен характер на движението.

36

И така, господине?

37

Конфронтация (фр.) — съпоставяне, противопоставяне.

38

Бускѐ, Жорж — французин, делегат на Банк дьо Пари и де Пей Ба. Бивш държавен съветник, генерален директор на митниците, служител на френското министерство на финансите. В 1902 г. пристига в България. Получава дипломатическа инвеститура, т.е. ползва се с правата и закрилата на дипломатите в чужбина. Третиран е у нас като представител на Франция. Провежда финансов контрол над България до 1912 г., след което се завръща във Франция.

39

Династия (гр.) — поредица от монарси от един и същ род, сменяващи се по наследствена линия (напр. династията на Бурбоните, на Романовите, на Кобургите).

40

Нацяло.

41

Аллах керим (ар.-тур.) — каквото господ даде, добър е господ.

42

Пезевенк (перс.) — сводник.

43

Комисионно (фр.) — 1. Право на възнаграждение за посредническа услуга в търговията. 2. Възнаграждение за търговско посредничество, често процент върху сумата.

44

Постулат (лат.) — предпоставка, допускане, твърдение, приемано без доказателства и в същото време невъзможно да бъде оборено.

45

Орфей — митически герой на древна Тракия. Според гръцката митология той е син на тракийския речен бог Багра (вариант: Аполон) и на музата Калиопа. Вълшебен музикант и певец, който с изкуството си покорявал не само хората, но и боговете и природата.

46

Манихейска (от собств.) — манихейство, манихеизъм. Християнска ерес от ранното средновековие, чиито философски принципи възражда и обогатява по-късно богомилството. Неин създател е персиецът Манес — III в. сл.н.е., който оформя своята дуалистическа религиозна система, като се старае да обедини християнството с източното езичество. Той утвърждава съществуването на два вечни божествени принципа — този на светлината и този на сатаната, които са във вечна борба. Човечеството, създадено от злия принцип, не може да се освободи духовно и нравствено от греха, освен чрез истинското знание, пращано от светия дух, въплътен в случая в самия Манес. Последователите на манихейството са се разделяли на послушници и на съвършени.

47

Луцифер (лат.) — буквално: „носител на светлина“. 1. Едно от предишните имена на планетата Венера, Утринна звезда. 2. В християнството — Сатана, господар на ада.

48

Апокалипсис (гр.) — буквално: „откровение“. Последната глава на Новия завет (втората част от християнската библия). Според християнските теолози апокалипсисът е написан от апостол Йоан и в него той прозрял бедите, които ще постигнат човечеството за неговата греховност, и края на света.

49

Йоан — един от 12-те апостоли на Христа, най-младият и любим ученик, който според новия завет единствен е присъствал на Голгота, където Исус е бил разпънат на кръст.

50

Кабала (евр.) — предание, тайно учение. 1. Еврейско мистическо религиозно учение, което си служи с тайнствено тълкуване на букви и цифри. 2. (прен.) — Нещо неразбираемо, загадъчно.

51

Халдейство — от Халдея, древноизточна страна отпреди 3000 г. до н. ера около реките Тигър и Ефрат, със столица Вавилон. Около 1050 година до н.е. завладяна от асирийците. Думата се отъждествява често с тайните мистически учения на тая страна, наследени от Египет.

52

Стефан — един от първите християнски мъченици, чиято смърт е описана в Деянията на апостолите в Новия завет на Библията.

53

Ренегат (лат. — отричам) — човек, който изменя на своите убеждения и преминава към бившите си противници; отстъпник, изменник, предател.

Главният герой на романа, старият Скарлатов, нарича така Христовия апостол Павел, тъй като преди той е бил върл гонител на християните.

54

Щраус, Давид Фридрих (1808–1874) — немски философ — младохегелианец, от Тюбингенската школа. В съчинението си „Животът на Исус, критически преработен“ отрича историческата достоверност на евангелските предания, третирайки ги като митове, породени от духовната „субстанция“ на епохата. Самия Христос разглежда като историческа личност, откъсвайки го от „вечната“ идея за богочовечеството — основа на християнската вяра.

55

Бауер, Бруно (1809–1882) — немски философ — младохегелианец. Упражнява още по-радикална критика на евангелията от тази на Щраус.

56

Ренан, Жозеф Ернст (1823–1892) — френски писател, историк и филолог-изтоковед. В своите осем тома „История на произхода на християнството“ той се придържа към изводите на Тюбингенската школа. В първия си том („Животът на Исус“) той изобразява Христос не като божество, а като идеализиран човек, с което навлича върху себе си нападките на католическата църква.

— Младохегелианството възниква в 30-те — 40-те години на XIX век, в споровете по религиозните въпроси вътре в хегелианската идеалистическа философия /по името на нейния създател Хегел — един от най-големите немски философи/ — се оформят няколко течения. Така наречените десни хегелианци разглеждат хегеловата философска система като разумна форма на богословието, докато опозиционното ляво течение — така нареченото младохегелианство — се противопоставя на хегеловия всемирен дух в полза на субективния фактор в историята т.е. — личността.

57

Кант, Емануил (1724–1804) — един от най-големите немски философи, който се опитва, според характеристиката на Ленин, да примири материализма с идеализма. Философията му е компромис между тях.

И четиримата философи са оказали голямо влияние върху мисленето на образованите хора на Европа по това време и са изиграли немалка роля за олевяването и атеизирането на европейската критично мислеща и демократична интелигенция.

Естествено е влиянието на тия философи и върху ума на героя на романа — стария Скарлатов — един от начетените строители на буржоазна България не от заквасата на бай Ганьо, а от по-цивилизованата, европейска капиталистическа закваска. Това, разбира се, не му пречи да проявява класова безпощадност, когато се отнася до личните му интереси. В своя философски антирелигиозен монолог той проследява собствения си противоречив интелектуален път, свързан с духовното наследие по неговите земи. А то представлява една невероятна смесица от езичество, фолклор, ереси и православие, от Орфей през Сатанаил до църквата, за да отхвърли накрая с възмущение мистическата космогония на християнството, в която човекът представлява, по думите на героя, едно невинно опитно зайче във вселенската битка между бога и дявола. И като я отхвърля, той се мъчи трезво, материалистически да намери за себе си философска опора. В този монолог и по-нататък в образа на героя се описва сложната му същност, липсата на единство между философия и морал, между морал и действия до техния пълен разрив: „Той смело вършеше всички възможни грехове без особен страх от последствията. Когато се налага да печели пари, не се спираше пред никакви морални терзания… Цялата тая борба, която се извършваше в него, не го промени. Не стана нито по-добър, нито по-лош. Не промени и начина на работата си, и начина на живот. Не стана по никой начин по-добродетелен, но стана по-умен.“

58

Оферта (лат. — предложен) — предложение от търговец за доставка на стоки или от предприемач за извършване на определена работа, като се посочва цената, времето за доставки и др.; предложение за договор.

59

Орнитолог (спец.) — учен, специалист по орнитология (гр. — наука за птиците).

60

Суфльор (фр.) — театрален работник, който, скрит от публиката, подсказва на актьорите по време на представление текста на ролята им.

61

Делкасе, Теофил (1852–1923) — френски държавник. От 1898 до 1905 г. е министър на външните работи, а в 1914 г. — министър в правителството на националната отбрана.

62

Кауфман, Паул — фирмен представител, установил се в България след 1878 г. отначало като пратеник на британски фирми, а от 1885 г. като защитник на интересите на военнометалургичния концерн на фамилията Круп в Германия.

63

На война като на война.

64

Очи в очи.

65

Създание.

66

Дет Пюблик (фр.) — дълг, държавен. Сбор, система от финансови ангажименти за сметка на дадена държава.

67

Кайзер (нем.) — титла на германски императори — в конкретния случай в романа става дума за кайзер Вилхелм II.

68

Гръцката финансова политика.

69

За да направя приятелско посещение.

70

Държавата — това съм аз!

71

Сизифови мъки — от Сизиф, герой от гръцката митология. Според легендата за него той бил пратен в подземното царство и наказан от боговете вечно да търкаля нагоре по един хълм камък, който се търкалял пак надолу.

72

Александър Македонски (356–323 до н.е.) — цар на Древна Македония и велик пълководец на античността. Син на Филип II Македонски и ученик на Аристотел. Завладява цяла Мала Азия, Сирия, Египет, Месопотамия, Персия и обширни области в Средна Азия. Империята му се простира от р. Дунав до р. Инд и е най-голямата в древността. Умира от чума във Вавилон.

73

Цезар, Юлий (100–44 до н.е.) — римски държавен деец, талантлив пълководец и писател. Покорява цяла Галия и Британия. Предизвиква гражданска война, за да се провъзгласи за диктатор. Написва „Записки за Галската война“, „Записки за гражданската война“, „Трактат за аналогията“ и др. Убит от заговорници-сенатори начело с Касий и Брут, привърженици на Републиката.

74

Помпей, Гней (106–48 до н.е.) — римски военачалник и политически деец. Ръководи войската при потушаване въстанието на Спартак и въстанията в Испания. Повежда борба срещу Цезар за еднолична власт, но претърпява поражение и избягва в Египет.

75

Бонапарт, Наполеон (1769–1821) — френски държавен деец и пълководец, пръв консул на Френската република, император на французите, издига се в армията по време на Френската революция. Води непрекъснати завоевателни войни и подчинява почти цяла Западна и Централна Европа. В 1812 г. нахлува в Русия и е разгромен. Второто му поражение е през 1813 г. в Лайпцигската битка. Отрича се от престола и е заточен на остров Елба. На 1 март 1815 г. отново завладява властта (100-те дни на Наполеон), но в битката при Ватерлоо (18 април 1815) претърпява окончателно поражение. Изпратен е пак на остров Елба, където и умира.

76

Рококо (фр.) — стил в архитектурата, мебелното и приложно изкуство, с твърде извити линии и претрупани, главно мидообразни украшения.

77

Вече видяно.

78

Мурафет (ар.-тур.) — умение, изкуство, майсторство.

79

Камбио (ит.) — заемно писмо, полица, платежни средства в чужда валута.

80

Конверсия (лат.) — промяна в условията на предишен държавен заем, който засяга процента или срока за погасяване.

81

Братко мой.

82

Русо, Жан Жак (1712–1788) — френски философ, социолог, педагог, писател и музикален теоретик. Най-известни са съчиненията му „За обществения договор, или Принципите на политическото право“, „Юлия, или Новата Елоиза“, „Емил, или За възпитанието“. С тях става идеен предшественик на Великата френска буржоазна революция.

83

Еразъм Ротердамски Дезидерий (1469–1536) — псевдоним на Герхард Герхардс. Нидерландски писател, учен, общественик, писал на латински език, глава на хуманизма, виден представител на Ренесанса в Европа. Написал е знаменитата „Възхвала на глупостта“, „Пословици“, „Разговори между добри приятели“, „Беседа за свободата на волята“, с която влиза в спор с Мартин Лютер против фанатизма и догматизма.

84

Разходка край укрепленията.

85

Волтер (1694–1778) — псевдоним на Франсоа Мари Аруе. Френски писател, философ, историк. Един от идеолозите на Великата френска буржоазна революция. По-известните му съчинения са: „Кандид или Оптимизмът“, „Заира“, „Мохамед“, „Брут“, „Орлеанската дева“, „История на Карл XII“, „Векът на Людвик XIV“, „Философски писма“, „Есе върху нравите и духа на народите“.

86

Английската градина.

87

Шотландска пола.

88

Партньор за тренировки.

89

Терорист (книж.) — участник в терористичен акт, т.е. акт на разрушение или насилие, при който участникът, преследвайки целта, не се съобразява дали ще пострадат невинни хора и дали ще се нанесат ненужни щети.

Вътрешната македонска революционна организация (чиито представители са някои от героите на романа) в отделни моменти е упражнявала при крайна необходимост тактиката на терор. Тогава тази дейност няма такъв отрицателен резонанс и значение, както по-късно и особено вече в наши дни, защото е била свързана с благородни революционни цели. В създаването на революционната мрежа и подготовката на въстанието организацията се нуждае постоянно от пари за закупуване на оръжие и боеприпаси. Резултат на това са например т.нар. афери с отвличането за паричен откуп на Назлъм бей и на американската мисионерка мис Стоун. Някои буйни патриоти извършват терористични актове самостоятелно и независимо от организацията, какъвто е случаят с т.нар. солунски съзаклятници.

Динамитни атентати продължават и през всичките години след Илинденско-Преображенското въстание (вж. „Борбите в Македония и Одринско 1878–1912 г. Спомени“. Изд. „Български писател“, 1981). Целта е била да се покаже революционната непримиримост на организацията с турското робство, да се внесе смут и хаос в турската администрация и се настърви населението за борба.

След Първата световна война, когато настъпва ново, остро социално-класово и политическо разслоение в страната, когато коренно се променят условията за борба на македонското революционно движение, особено в окупираните вече от Сърбия и Гърция земи, националистическата върхушка на организацията се свързва с Военната лига и фашизираните елементи (вж. Палешутски, Костадин. „Вътрешната македонска революционна организация 1918–1924 г.“, Благоевград, 1983), терористическите акции изгубват своето революционно предназначение и се израждат в брутално насилие. Примери за това са завземането и кланетата в Неврокоп и Кюстендил, атентатът срещу Александър Стамболийски в Народния театър, убийството на Александър Димитров — министър на вътрешните работи в земеделското правителство, и още много други.

Опитът на македонското революционно движение в това отношение е много показателен и поучителен, защото сочи, че систематическото нарушение на равновесието между целта и средствата за постигането и води до израждане и погубване на благородния революционен смисъл.

Тесният социалист Марат Брезов в настоящия роман остро и принципиално осъжда терористическата тактика. За него и неговата партия освобождението на Македония „е дело на целия народ и може да се проведе само от революционна организация, дисциплинирани членове и революционни комитети“, но цялостното решение на македонския въпрос той вижда единствено в бъдещата Балканска федерация. „Нима тия наши дългокоси терористи — пита той младия Скарлатов — могат да повлияят върху хода на историята без Маркс и Енгелс?!“

90

Таверна (ит.) — механа, пивница.

91

Експроприация (лат.) — принудително изземване, отчуждаване на частен имот.

92

Теслимя (теслемя) (ар.-тур.) — предавам.

93

Захариас (Захарос), Базил (1842–1936) — роден в Турция. Крупен международен търговец на оръжие, свързан със световните фирми „Норденфелд“, „Максим“ и „Викерс“. Получава титлата баронет, става сър Базил, награден е с най-големите ордени на Британската империя и на Франция.

В неговия образ се разкрива нещо много характерно в дейността на международния капитал от XIX и XX в., актуално и до днес: използването на всички средства, включително и съблазънта от тайнствената практика на черното магьосничество и на разните мистически секти. Чрез тях той прониква до най-висшите сфери на буржоазното общество и монархическите дворове с най-различни цели — разузнавателни, печелене на влияния, въздействие върху мисленето на определени хора и т.н. Показателна в тази насока е ролята на Распутин в семейството на последните Романови в Русия. Но най-силно, с най-много резултати в това отношение е масонството (франкмасонството). То получава името си от средновековните зидарски цехове. На френски значи свободен зидар. Възниква в Англия в началото на XVIII в. като религиозно етическо учение, което се противопоставя на феодалното самодържавие и официалната църква, като увлича много просветени хора. Достатъчно е да си спомним страниците във „Война и мир“, където Толстой описва посещението на граф Пиер Безухов в една масонска ложа. Много са видните личности сред световното масонство — Фридрих II, Фридрих III, английските крале Едуард VII и Едуард VIII, Джордж Вашингтон, Франклин, Чърчил, Волтер, Гьоте, Кант, Моцарт и др. В България: княз Александър Батенберг, министрите Константин Стоилов, Александър Цанков, Богдан Филов, Димо Казасов, дипломатът Симеон Радев, проф. Александър Балан, проф. Михаил Арнаудов, банкерът Атанас Буров, писателите Михалаки Георгиев, Константин Величков, генерал Ал. Протогеров, солунският атентатор Павел Шатев и още много други — от всички професии, от всички поприща.

От XIX в. насам ръководството на масонските ложи е в ръцете на едрата буржоазия, която ги използва за свои политически цели. Сега центърът на масонството е в САЩ.

94

Запазен е правописът на хартиеното издание. Бел.ел.коректор.

95

Карма (древноинд.) — деяние, постъпка. Закон за причините и следствията в индуската философия, който се изразява в това, че съвкупността от всички добри и лоши дела, извършени от индивида в предишните му съществувания, определят неговата съдба в последващите му съществувания.

96

Ротшилд — фамилия от финансови магнати, основана от франкфуртския банкер Майер Амшел. В началото на XIX в. синовете му основават банки във Виена, Париж, Лондон, Неапол и Франкфурт на Майн.

97

Дядо Коледа.

98

3а мен?

99

Марат, Жан Пол (1743–1793) — деец на Великата френска буржоазна революция, един от вождовете на якобинците, учен и публицист. Чрез вестника си „Приятел на народа“ оказва голямо влияние върху френското революционно демократическо движение, съдействал е активно за установяването на якобинската диктатура. Убит от Шарлота Корде д’Армон.

100

Робеспиер, Максимилиян Мари Исидор (1758–1794) виден деец на Френската буржоазна революция. Застава начело на якобинската диктатура, безмилостен и безпощаден към враговете й. Проявява голяма революционна енергия, патриотизъм и неподкупност. Загива на гилотината — жертва на заговора на едрата буржоазия — на 9 термидор (27 юли).

101

Под лунната светлина, приятелю Пиеро…

102

Детето ми, детето ми.

103

Обикновена молитва.

104

стр. 277. — Франциск Азиски — светия на католическата църква, живял в края на XII и началото на XIII в.

105

Белчева, Мара (1868–1937) — българска поетеса. Авторка на стихове с интимни настроения: „На прага стъпки“, „Сонети“, „Избрани песни“. Вдовица на убития през 1891 г. Христо Белчев — Министър на финансите в кабинета на Стефан Стамболов. Предана приятелка на поета Пенчо Славейков до края на живота му.