Златното магаре

Девета книга

1. Така онзи страшен кръвопиец въоръжаваше срещу мен безчестните си ръце, а пък аз, пред идващата опасност, бързо трябваше да взема някакво решение. Без да мисля дълго, реших, че е по-добре с бягство да потърся спасение от надвисналата смърт, и веднага разкъсах въжето, с което бях завързан, и се впуснах в бяг с всички сили, заплашвайки с чести удари на копитата, за да се спася; втурнах се крадешком през най-близката врата в трапезарията, в която господарят на дома даваше жертвен пир308 на жреците на богинята, и в стремителния си бяг троша и събарям много съдове дори по трапезата на пируващите. Недоволен от тия страшни погроми, господарят заповяда на един роб да ме задържи като много буйно животно на някое сигурно място, за да не смутя втори път трапезата с подобна необузданост. Аз ловко се защитих с тая хитра лъжа и се изтръгнах от самите ръце на месаря-палач; сега се радвах на спасителния за мене затвор.

Но ето че съдбата, която никога не позволява на човек, роден в нещастен час, да стане щастлив и да избегне това, което е предопределено, или да го измени в благоприятен смисъл дори с мъдрите решения на предвидливостта, отново се намеси. Така бе и в моя случай: тази моя хитрост, която в момента ми осигури спасение, ме подхвърли в страшна опасност, и то дори до гибел само в следващия миг.

2. Защото внезапно някакво момче с възбудено и треперещо лице нахлу в трапезарията, докато слугите си шушукаха нещо, и съобщи на своя господар, че преди малко едно бясно куче се отправило от най-близката улица през задните врати у дома стръвно и с дива ярост; нападнало ловджийските кучета, а след това влязло в съседния обор и там със същата свирепост се нахвърлило на повечето от товарните животни и най-после не пощадило и хората — изпохапало мулетаря Миртил, готвача Хефестион, камериера Хипнофил, лекаря Аполоний, пък и много други слуги, които се опитали да го прогонят. Някои животни, засегнати от отровните му ухапвания, проявявали признаци на подобен бяс. Тази работа развълнувала всички и те помислили, че и аз съм засегнат от същата напаст, и като грабнали всякакъв вид оръжие, каквото намерили, взаимно подбуждайки се, решили да победят общата опасност и обезумели ме нападнаха. Без съмнение те щяха да ме разсекат на части с копия, с ловджийски копия и особено с двуостри секири, които слугите лесно им подадоха, ако аз не бях нахлул веднага в стаята, която беше предоставена на моите господари, забелязал надвисналата опасност. Тогава те затвориха вратата и поставиха постове на мястото, без да се опасяват вече за себе си от допир с мен, надявайки се, че аз във властта на неизлечимия бяс постепенно ще загина. При това обстоятелство, намирайки най-после свобода и щастлива възможност да остана в самота, аз се проснах на приготвената постеля и заспах като човек след дълго, дълго безсъние.

3. Беше вече съвсем светло, когато, отдъхнал си на мекото легло, скочих бодър и чух разговора, на ония, които бяха прекарали цялата нощ на пост без сън. Пазейки ме, те спореха така за моята съдба:

— Дали още се мята от страшния бяс това нещастно магаре? Сигурно вече отровата съвсем го е изтощила след буйния му припадък!

За да сложат край на тия спорове и съмнения, те решиха да проверят тази работа и да погледнат през някаква дупка на вратата. Видяха, че съм здрав, и че стоя напълно спокоен. Като разтвориха вратата по-широко, пробваха моята кротост. Един от тях, като че ли изпратен от небето за мой спасител, предложи на останалите особен начин за изследване на моето здраве: да поставят пред мен ведро, пълно с прясна вода за пиене, и ако аз без колебание и както обикновено поема водата и не се отвърна от нея, значи, че съм здрав и свободен от всякаква болест; напротив, ако със страх избягна водата, щом я видя, тогава безспорно зловредният бяс още продължава. Този начин за проверка на беса, предаден от старите книги, се ползува с широка употреба.

4. Това предложение им се хареса и веднага ми донесоха огромен съд, напълнен с прозрачна вода от близкия извор; и ми я поднесоха нерешително. А пък аз без всякакво бавене пристъпих дори сам насреща и утолих силната си жажда, като пъхнах цялата си глава в съда. След това изпих до дъно спасителната, наистина спасителна за мене вода. И вече кротко понасях и леките удари с ръка, и милването по ушите, и подръпването на юздата, и всякакви такива изпитания, докато въпреки тяхната особена подозрителност не доказах на всички моето кротко послушание.

Като избягнах по този начин двойната опасност, на другия ден, отново натоварен с божествени потреби — с кастанети и цимбали, се впуснах пак на път като пазарски просяк! Като преминахме през много хижи и села, отбихме се в някакво селище, разположено между полуразрушени следи от някакъв богат град, както казваха жителите. Отидохме в близкия хан и там узнахме забавната история за някакъв бедняк, когото жена му направила рогоносец. Искам и вие също да я узнаете.

5. Този човек, измъчван от крайна бедност, живял от дребни доходи, като предлагал занаятчийския си труд. Той имал женица — също като него бедна душица, но известна със своя крайно разпуснат живот. Един ден, когато той отишъл рано сутринта на работа, веднага след него тайно се вмъкнал в дома му дързък любовник. И тъкмо жена му с него безгрижно се отдавала на ласките на Венера, съпругът, без да знае и да подозира нещо, внезапно се върнал в дома си. Като видял вратата затворена и подпряна дори, похвалил на ума си досетливостта на съпругата си. После заблъскал вратата и с подсвиркване с уста известил за своето присъствие. Тогава хитрата и опитна при такива деяния жена, като освободила със съжаление любовника си от своите крепки обятия, тайно го скрила в един кюп, който бил оставен полузарит в ъгъла, но съвсем празен.309 И щом отворила вратата, веднага се нахвърлила с ругатни към влезлия вътре съпруг.

— Така ли празен и безделник ще ми се разхождаш с ръце в пояса? Защо не си отишъл както обикновено на работа? Ти не милееш за нас, за нашия живот и не се грижиш за препитанието ни! А пък аз, нещастната, ден и нощ напрягам моите сили над преждата, та поне лампа да свети в нашата колиба! Колко по-щастлива е моята съседка Дафна, която още от сутринта, сита и доволна от ядене и пиене, се търкаля със своите любовници!

6. Мъжът й, сконфузен от това, казал:

— Виж какво: господарят, при когото ние работим, има дело в съда и ни освободи за днес, но аз измислих нещо за днешния ни обед. Виждаш ли този кюп? Той е все празен и само място заема! Само ни пречи тук на движението и никаква полза нямаме от него. Аз го продадох на един човек за пет денария и ето го, че иде, за да плати и да си го вземе. Хайде, запретни се и ми помогни малко, та да го измъкнем и да го предадем на купувача.

Безсрамната жена веднага съобразила и отвърнала с дързък смях:

— Брей, какъв мъж и опитен търговец съм имала! Та ти си продал за по-малко пари вещта, която аз — жената, бидейки си у дома, продадох вече за седем денария!

Зарадван от надбавката на цената, мъжът попитал:

— Е, а кой е този, който ти е дал толкова?

— Отдавна, глупако, влезе той в кюпа, за да пробва по-старателно неговата здравина — отвърнала тя.

7. Любовникът, непропуснал нищо от думите на жената, надигнал се бодро и казал:

— Искаш ли да знаеш истината, господарке! Този кюп е много стар и на много места по него зеят пукнатини!

После, обръщайки се към нейния съпруг, уж че не го познава, извикал:

— Ей ти, който и да си, любезни, подай ми веднага лампата да изтрия вътре нечистотиите и да мога още по-добре да видя може ли да се ползува този стар кюп — че парите ми не са крадени, как мислиш?

Незабавно нищо неподозиращият усърден и примерен съпруг запалил лампата, като му казал:

— Я излизай, братле, и спокойно постой тук, докато го почистя аз и така ти го предам.

С тези думи се разсъблякъл и при поднесената му светлина започнал да откъртва старата кал от гнилия съд. В това време любовникът — хубав младеж — обхванал наведената над кюпа жена на занаятчията и спокойно заработил. А пък тя със спусната в кюпа глава, опитна в блудството, посочвала с пръст ту това, ту онова място за почистване и пак това и друго място, докато най-сетне и двете работи се свършили благополучно. Като си получил седемте денария, злополучният занаятчия бил принуден да вдигне на гръб кюпа и да го отнесе до жилището на любовника.310

8. Там се забавиха няколко дни и обсипани от обществената щедрост, след като си натъпкаха джобовете с печалби от пророчеството, тези пречисти свещенослужители изнамериха нов начин за печалба. Измислиха едно прорицание за различни случаи и измамиха по този начин много хора. А порицанието беше следното:

Ако някои желаеха да встъпят в брак и се допитваха до тях, те тълкуваха думите така: като встъпят в брак, ще създадат многочислено потомство; ако ги запиташе човек, който възнамеряваше да си купи имот — впрегнатите волове и посевите означавали хубав имот — плодни поля; ако някой се безпокоеше за предстоящото пътуване и желаеше божественото предсказание, то най-кротките от всички четириноги впрегнати го очаквали, а добивът от земята означавал печалба; ако някой друг, който ще води сражение или ще преследва тълпа разбойници, им искаше съвет дали ще бъде полезно начинанието му, или не, потвърждаваха, че прорицанието било благоприятно и показвало пълна победа, тъй като главите на враговете им ще се свият под ярем и ще бъде взета обилна и богата плячка. С такива мошенически пророкувания те бяха награбили много пари.

9. Но вече уморени от постоянните запитвания, отново тръгнаха на път. И какъв път! По-лош от оня, който бяхме извървели през нощта.311 Съдете сами: път, осеян с дълбоки ями, някъде покрит със застояла вода, а другаде подгизнал от лепкава кал. От честите наранявания и от постоянните падания вече си изкълчих краката и едва можех изтощен да вървя дори по полските пътеки. И ето изведнъж откъм гърба им се явяват отреди въоръжени конници, които сдържаха едвам беса на конете, и жадно нападнаха Филеб и неговите останали спътници; като ги стиснаха за гърлата, нарекоха ги гнусни светотатци и започнаха да ги бият. А после обвързаха всички с окови на ръцете и ги заплашиха с ругатни да дадат по-скоро златната чаша като капаро за своето престъпление. И така им говореха:

— Под предлог на тържествено богослужение, което често сте правили скрито, вие сте я откраднали от самите дивани на Майката на боговете и искахте и сега да избегнете наказанието за толкова голямо престъпление, затова тайно отпътувахте: преди още да се зазори, напуснахте стените на града.

10. После един от тях с протегната над гърба ми ръка затършува в самите одежди на богинята, която носех, намери златната чаша и я взе пред очите на всички. Но дори и това гнусно престъпление не можа да смути или да изплаши тази безсрамна шайка. Вместо това те започнаха така да увещават с престорен смях:

— Каква лоша и недостойна постъпка! Колко често се подхвърлят на опасности невинни хора! И то — за една чаша, която Майката на боговете даде като подарък на своята сестра, Сирийската богиня, да се третират като углавни престъпници служителите на нейния култ!

Напразно бръщолевеха те такива и подобни неща — селяните ги върнаха обратно, веднага ги оковаха и ги вкараха в Тулианума312; чашата пък и самото изображение на богинята, което аз носех, поставиха в съкровищницата на храма като жертвен дар. На следния ден мен ме отведоха отново на пазара и чрез глашатая ме продадоха със седем нуми по-скъпо, отколкото ме беше купил Филеб. Купи ме някакъв мелничар от близкото село. Той веднага ме натовари с купеното жито и по тежък път, осеян с остри камъни и препречен с различни коренища, ме докара в мелницата, където работеше.

11. Там голямо множество впрегнати животни въртяха в кръг различни мелнични камъни. Не само през деня, но и през нощта те непрекъснато работеха и под скърцащото въртене на машините трупаха безспир брашно — плод на безсънен труд. Новият ми господар, разбира се, за да не се уплаша от самото начало от новата си служба, ме настани прекрасно — като знатен чужденец. Първия ден ми позволи да бъда свободен и засипа яслите ми с изобилна храна. Но само първия ден — после това блажено състояние на свобода и ситост не продължи: на следващия ден рано сутринта ме поставиха на воденично колело, което изглеждаше най-голямото; и веднага ми забрадиха лицето и ме тикнаха по дъгата на един улей, та в ограничен кръгов път да тъпча безкрайно все по своите следи, без да се отклонявам. А пък аз, незабравил съвсем още своята хитрост и благоразумие, не се отдадох с готовност на новата задача. Макар че често, когато бях човек между хората, да бях виждал как се въртят подобни машини, въпреки това, като че ли неопитен и вцепенен от престорен ужас, се опрях, понеже вярвах, че ще ме отпратят като неспособен и неполезен за тази работа на някоя друга, изобщо полека, или пък ще ме оставят на спокойствие. Но напразно измислих тази безполезна хитрост. Неколцина с тояги веднага ме заобиколиха и както си бях спокоен, със закрити очи, внезапно, по даден знак и със страшен вик, започнаха да ми нанасят удари групово. Те така ме изплашиха с виковете си, че като отхвърлих всякакви разсъждения, веднага много ловко опънах въжетата и се спуснах с всички сили по кръга. С тази внезапна промяна на поведението си възбудих смях в цялата група.

12. Когато вече по-голямата част от деня мина, мен, напълно сломен, ме освободиха от стремената и от робуването на машината и ме отведоха при яслите. А пък аз, макар и изморен извънредно, много и силно нуждаещ се от възстановяване на силите и изобщо умиращ от глад, все пак, подбуждан от присъщото ми любопитство и доста разтревожен, след като ми поставиха и изобилна храна, не без желание започнах да разглеждам устройството на това заведение. О, добри богове! Какви хора ме обкръжаваха! Цялата им кожа беше изпъстрена със синини от удари на бич и пребитият им гръб по-скоро се засенчваше, отколкото покриваше с по някоя дрипа, а някои дори бяха само с малка покривка около бедрата: всички изобщо бяха полуголи през дрипите, с клеймо на челото313, полуостригани, с пръстени на краката, мъртвешки бледи, почернели в тъмнината на дигащия се като пара дим, с подпухнали клепачи и с лоши очи като на боксьори, които се пръскат със ситен прах преди борбата, целите посипани със замърсен прах314.

13. А какво да кажа, как да опиша моите другари по участ? Какви стари мулета, какви немощни кранти! Скупчени около яслите и с наведени глави, те преживяха с натежали подушници, с шии, покрити с гнойни рани, с разширени ноздри от постоянни пристъпи на кашлица, с изранени гърди от постоянното триене на въжетата, с оголени ребра от непрекъснатите удари на бича, със страшно олющени копита от постоянното въртене на един и същ път и с грапава кожа, цялата в струпеи и застояла краста. Страхувайки се от зловещия пример на тази компания, спомняйки си за Луций и предишния му живот, идвайки до границата на отчаянието, отпуснах глава и заоплаквах съдбата си. В тоя мой живот на мъки ми оставаше едно-единствено утешение: да се развличам с вроденото ми любопитство, гледайки хората, които, без да обръщат внимание на моето присъствие, всички свободно си говореха и действуваха, както си искаха. С право божественият създател на древната поезия у гърците, желаейки да ни покаже мъж със забележителна мъдрост, е възпял човек, придобил върховни добродетели чрез пътуване из много страни и опознаване на различни народи.315 Аз самият си спомням за своето съществуване като магаре с голяма благодарност, защото под това прикритие изпитах превратностите на съдбата и станах, ако не благоразумен, то поне опитен. Ето впрочем прекрасната история, по-прекрасна от всички други и забавна, която искам да поднеса са вашия слух.

14. Онзи мелничар, който ме беше купил, иначе добър и прекомерно скромен мъж, имаше жена, много лоша и далече най-долна от всички други жени; до такава степен оскверняваше брачното си легло и домашното си огнище, че, бога ми, аз често мълчаливо въздишах вместо мелничаря. Нямаше нито един порок, който да липсваше на тая никаквица — всички гнусотии бяха събрани в нейната душа като в смрадлива помийна яма: зла, ограничена, развратна, пияница, упорита, вироглава, жадна за срамни оргии, разсипница, ненавиждаща верността, враг на скромността. Презираше и тъпчеше свещените закони на боговете и вместо това изпълняваше пусти и нелепи обреди на някаква светотатствена религия с вяра в един бог, мамейки всички хора и нещастния си съпруг, като още от сутринта се предаваше на пиянство и с постоянно блудство оскверняваше своето тяло.316

15. Тази безчестна жена ме преследваше с някаква особена ненавист. Защото още преди да съмне, лежейки в постелята, тя викаше да вържат за машините новото магаре и веднага щом пристъпяше от леглото, настоятелно заповядваше лично пред нея да ми наложат колкото може повече удари. Когато станеше време за хранене и другите животни си отпочиваха, нареждаше много по-късно да ме прикрепят към яслите. С тази жестокост тя още повече засили моето природно любопитство. Разбрах, че много често в нейната спалня идвал някакъв младеж, чието лице силно желаех да видя, но покривалото на моите очи ме лишаваше от предишната свобода на действие. Ако не беше тази превръзка, аз бих могъл с хитрост да разоблича престъпните деяния на тая подла жена. Всеки ден от сутринта при нея се намираше непрекъснато някаква стара жена, посредница в нейните прелюбодеяния и пратеница на любовниците й. След обилна закуска и пиене започваха да кроят коварен план как да изиграят нещастния й мъж с хитро скроени измами. А пък аз, макар и силно да негодувах заради шегата на Фотида, която ме превърна вместо в птица в магаре, се утешавах в тежкото мое превращение единствено с това, че благодарение на огромните си уши слушах прекрасно всичко, дори доста надалече.

16. Един ден до моите уши достигнаха такива думи на тази безчестна старица:

— На, вече сама съди, господарке, какъв приятел щеше сама да си намериш без моите съвети — ленив и боязлив, който щеше да се бои от навъсените вежди на твоя неприятен и омразен съпруг и само щеше да се измъчва от страст за твоите любовни прегръдки. Колко по-добър е Филезитер317 — и млад, и красив, и щедър, и пъргав, и най-упорит пред напразната предпазливост на съпрузите! Кълна се в Херкулес, той е единственият достоен да се ползува от благоразположението на всички жени, единственият, когото ще увенчаят със златен венец дори за тази само необикновена игра, която той приложи много ловко спрямо един ревнив съпруг. Но слушай и сравнявай дали всички любовници са еднакви.

17. Ти познаваш този Барбар, декурион318 в нашия град, когото народът поради жестокия му нрав нарича Скорпион. Той пазел своята жена от благородно произхождение и надарена с прекрасен чар с такова чудно старание, че дори не я пускал от къщи.

Тук мелничарката я прекъсна и каза:

— Как не, добре я познавам. Ти говориш за моята съученичка Арета319.

— Значи, ти знаеш цялата й история с Филезитер? — запита старицата.

— Съвсем не — отвърна другата, — но изгарям от желание да я узная и те моля, майко, разкажи ми поред всичко.

Без да се бави, неуморната бъбрица започна така:

— Този именно Барбар, след като се приготвил за някакво неотложно заминаване, пожелал с най-голямо прилежание да опази целомъдрието на скъпата си съпруга, та тайно повикал при себе си роба Мирмекс320, известен със своята всемерна преданост към него, и поръчал нему единствено да се грижи за своята господарка; заплашил го със затвор и вечни окови, а накрая и с насилствена и позорна смърт, ако някой мъж дори и мимоходом с пръст докосне жена му; това той подкрепил с клетва, призовавайки всички богове. И така, оставяйки обладания от силен страх много изпълнителен Мирмекс да съпровожда неотлъчно съпругата му, той спокойно се отправил на път. Тогава Мирмекс добре запомнил всички наставления и не позволявал никъде да отива неговата господарка. Когато тя се занимавала с предене, той седял неотлъчно до нея, а нужно ли й е било да отиде вечер на баня — само тогава тя излизала от къщи, — той вървял след нея по пътя, държейки в ръка края на дрехата й; с такова чудно старание изпълнявал той поръчението на господаря си.

18. Но прославената хубост на тая жена не могла да се укрие от страстната бдителност на Филезитер. Подбуден и възпламенен от особената мълва за нейното целомъдрие и от невероятната бдителност на пазача й, той бил готов да направи и да изпълни каквото и да е: решил да пусне в ход всички средства, за да завладее този дом с неговите твърде строги обичаи, уверен в нетрайността на човешката вярност. Знаейки, че парите проправят пътя през всички трудности и че дори железни врати могат да се разбият чрез пари, той намерил случай да се срещне насаме с Мирмекс, открил му своята любов и го помолил да му окаже помощ в неговите страдания. Говорил му, че е решил в себе си бърза смърт, ако не получи своето в най-скоро време, че робът не трябвало да се страхува никак от тази работа, тъй като той сам вечерно време, под закрилата на тъмнината, тайно би могъл да влезе вътре и след кратко време да се върне обратно. Към тези и от подобен род молби той прибавил и силен клин, способен да разбие със своя неудържим натиск твърдата непоколебимост на роба — протегнал ръката си и му показал бляскави съвсем нови златни монети, от които двадесет определил за младата жена, а десет с удоволствие предложил на него самия.

19. Мирмекс изпаднал в ужас от нечуваното предложение и избягал веднага, като си запушил ушите. Но не можел да се махне от очите му пламтящият блясък на златото; а макар че се бил отдалечил и с бързи крачки достигнал в къщи, все виждал прекрасното сияние на монетите и вече притежавал във въображението си голямото богатство. Всичко това разстроило страшно ума му: този нещастник бил дърпан и разкъсван от противоречиви мисли: от една страна — вярност, от друга — печалба, тук — мъки, там — удоволствие. Накрая златото победило страха от смъртта. Страстта му към прекрасните монети съвсем не заглъхвала с времето, напротив, гибелната алчност овладяла дори нощното му спокойствие и макар господарските заплахи да не му позволявали да се отделя от дома, златото го призовавало навън. Тогава той преодолял срама си, отхвърлил нерешителността си и предал предложението на своята господарка. Тя не отстъпила на вроденото женско лекомислие и веднага обменила своето целомъдрие за презрените монети. Изпълнен от радост, Мирмекс побързал окончателно да погуби своята вярност, мечтаейки не дори да получи, но поне да се докосне до тези пари, които бил видял заради своята гибел. Обзет от радост, той съобщил на Филезитер, че благодарение на неговите усилия желанието му е изпълнено, и веднага поискал обещаната награда. Ръката на Мирмекс, която никога не била виждала дори медни пари, сега държала златни!

20. Когато съвсем се мръкнало, довел до къщата жадния любовник с плътно покрита глава и след това го въвел в спалнята на господарката си. Едва-що изпитали своите прегръдки и започнали да чествуват новородената любов под знамената на Венера като голи войници, изведнъж, против всякакво очакване, възползувай от мрака на нощта, ненадейно се появил пред вратата на своя дом съпругът. И блъскал вече, викал, удрял с камък по вратата: забавянето на прислугата засилило подозренията му. Страшно заплашвал той Мирмекс с жестоки наказания. А пък Мирмекс, изплашен до смърт от внезапната беда, се разтреперил и загубил и ума, и дума: нищо друго не могъл да измисли, освен да се извинява с това, че бил поставил някъде ключа и в тъмнината не можел да го намери. Между това Филезитер чул шума, бързо надянал туниката си и в бъркотията избягал бос от спалнята. В това време Мирмекс втикнал ключа в ключалката, отворил вратата и пуснал разгневения си господар. Той веднага се впуснал към спалнята, докато през това време Мирмекс тайно пропуснал Филезитер през вратата. Почувствувал се в безопасност, след като младежът преминал прага, той затворил вратата и се върнал отново да спи.

21. Но щом на разсъмване Барбар станал от леглото, видял под кревата чуждите сандали, с които Филезитер се бил промъкнал. Той се усъмнил каква работа е станала, но не открил своето подозрение нито на жена си, нито на някой друг от домашните, а взел сандалите и ги скрил тайно в пазвата си. По негова заповед робите вързали Мирмекс и го повели към пазарния площад. А господарят, потискайки мълчаливо в себе си мъката, побързал също нататък, като бил уверен, че по тези сандали той много лесно ще може да попадне на дирите на прелюбодееца. И ето по улицата Барбар начумерено пристъпвал с гневно лице, а след него — вързаният в окови Мирмекс, който, неуличен явно във вина, но измъчван от угризението на съвестта, с обилни сълзи напразно се стараел с жалки молби да предизвика състрадание към себе си. За щастие случайно насреща им се изпречил Филезитер, тръгнал съвсем по друга работа. Развълнуван, но не изплашен от неочакваното зрелище, той си спомнил каква грешка е допуснал в бързината си и съобразил веднага възможните последствия със свойственото си присъствие на духа; като разбутал робите, със страшен вик се нахвърлил към Мирмекс и биейки го с юмруци по лицето, но не силно, завикал:

— Ах ти, негоднико, ти, мошенико! Нека твоят господар и всички небесни богове, които ти оскверняваш с лъжливите си клетви, да те погубят мизерно, мизернико! Ти вчера в банята си откраднал моите сандали! Заслужил си, бога ми, и още как тия вериги да изгният на тебе и отгоре на това в тъмница да не видиш бял свят!

Чрез тази умела лъжа на смелия младеж Барбар бил измамен, нещо повече — той възвърнал спокойствието си и отново се изпълнил с доверие към Мирмекс; когато се върнал в къщи, повикал Мирмекс и давайки му сандалите, му простил от душа и го посъветвал да върне откраднатата вещ на притежателя й.

22. Старицата още не беше свършила да бъбри и жената започна:

— О, колко щастлива е тази, която има такъв смел и безстрашен приятел! А аз, нещастната, имам мъж, който се бои и от шума на воденичното колело и дори от лицето на това гадно магаре.

На тези думи старицата отвърна така:

— Аз ще ти доведа и на теб такъв надежден любовник, смел и пъргав! — И с тези думи излезе от стаята, като се уговориха привечер още веднъж тя да дойде. А пък добродетелната съпруга веднага започна да приготвя салийски321 обед: прецежда322 скъпи вина, приготвя гозби от прясно месо и сервира колбаси. След това нарежда богата трапеза и зачаква любовника си, като че ли ще дойде някакъв бог. Тъкмо в това време за нейно щастие съпругът й обядваше навън при съседа си тепавичаря. Денят бе свършил, аз бях освободен от хамута и имах възможност да се подкрепя, без да имам други грижи; и не се радвах толкова, че бях свободен от работа, бога ми, колкото за това, че сега без превръзката на лицето можех да наблюдавам всички дела на тази престъпна жена. Слънцето вече потъна в Океана и осветяваше подземните части на света323 и ето, яви се оная долна старица, а за нея се залепил безразсъдният любовник — почти момче: неговото гладко лице излъчваше миловидност, па и самото то би могло да достави наслада на всеки развратник. Жената го посрещна с многобройни целувки и веднага го покани да седне на приготвената трапеза.

23. Едва успя юношата да допре до устата си първата чаша и да разбере какъв вкус има виното, когато си дойде мъжът, връщайки се много по-рано, отколкото го очакваха. Тогава отличната съпруга отправи към мъжа си всякакви проклятия; после скри побледнелия от ужас и страх любовник под случайно намиращото се там дървено корито, в което обикновено пречиствали зърното; след това с вродено лукавство, без да издава своята позорна постъпка, със спокойно лице запита мъжа си защо и за какво по-рано е напуснал обеда на най-близкия си приятел. А той, издавайки жални въздишки от дън душа, й отвърна:

— Не мога да понасям безбожното и срамно престъпление на тая пропаднала жена и се измъкнах с бягство! О, добри богове, каква почтена жена, каква вярна, каква въздържана и с какъв; гнусен срам се опетни! Не, кълна се във великата богиня Церера324, аз дори и сега не вярвам на очите си!

Като се заинтересува от думите на мъжа си и от желание да узнае в какво се състои работата, тази нахалница го отрупа с настоявания да й разкаже цялата история от самото начало. Мъжът й не можа да устои и отстъпвайки на нейното желание, започна, без да знае, сиромахът, за своите бедствия, да разказва за нещастието на чуждо семейство:

24. — Жената на моя приятел тепавичаря, жена, както се казва, с безупречно целомъдрие и по мнението на всички добродетелна пазителка на домашното огнище, изведнъж се предала с тайна страст на някакъв любовник. Тайните срещи ставали често, та дори и в тази минута, когато ние след банята се отправихме на обеда, тя се упражнявала в любов с оня младеж. Разтревожена от внезапното ни появяване, като следвала първата дошла в главата й мисъл, тя поставила своя любовник под висок кафез, изплетен от тънки пръти, покрит от всички страни с платна — с него ги избелвали, като пускали отвътре серен дим. Смятайки, че юношата е скрит на сигурно място, тя преспокойно си седеше с нас на трапезата. През това време младият човек, задавен от сярата поради непоносимо тежкия й и остър дъх, който на облаци го обкръжавал, трудно вече дишал и поради естеството на този газ започна често да киха.

25. Когато мъжът й за пръв път чу звука от кихавицата, идващ от страната на жена му — точно зад гърба й, помисли, че този звук издава тя, и както е прието, й каза: „Наздраве!“, но кихането се повтори още веднъж, а след туй все по-често и по-често, докато, подбуден от изобилното кихане, почна най-после да се досеща що за работа е това. Като блъсна масата и вдигна изведнъж кафеза, изкара човека, вече едва дишащ. Пламнал от негодувание при вида на това безчестие, той търсеше меч и искаше да го заколи; аз едва го задържах насила, като предотвратих общата опасност от бесния му порив, изтъквайки обстоятелството, че врагът му и без това скоро ще умре от действието на сярата и че не трябва да подхвърля всички ни на никакъв риск. Като се успокои не толкова от моите увещания, колкото от силата на самите обстоятелства, той отнесе полуживия любовник в най-близката уличка. През това време аз тайно започнах да убеждавам и накрая убедих жена му навреме да се махне от къщи и да отиде у някоя своя приятелка, докато се успокои съпругът й. Защото, не ще и дума, обхванат от бясна ярост, той щеше да замисли някакво зло за себе си и за жена си. Избягах с отвращение от трапезата на другаря си и се върнах в своя дом.

26. Слушайки разказа на мелничаря, неговата съпруга, открай време безсрамна и дръзко нагла жена, започна да ругае с хулни думи жената на тепавичаря. Как ли не я наричаше: и коварна, и безсрамна, и накрая — страшен позор за целия женски пол; тя била забравила срама и нарушила чистотата на съпружеското ложе, опетнила домашното огнище на своя мъж с позорната слава на публичен дом, погубила достойнството на съпруга и получила име на продажна твар! А после прибави, че такива жени трябва живи да се изгарят!

Все пак тайните мъки на нечистата й съвест не й дадоха покой и за да може по-скоро да освободи своя съблазнител от мъчението на неудобното покривало, тя на няколко пъти увещаваше своя съпруг да отиде по-рано да си легне. Но той, понеже си тръгнал от приятеля си посред яденето и се върнал гладен, учтиво каза, че по-скоро му се яде. Жена му бързо му насипа, макар и неохотно, понеже тая трапеза бе определена за друг. Аз се възмущавах до дъното на душата си и от злодеянието преди това, и от наглостта на тая негодница сега и упорито размислях как бих могъл по някакъв начин да открия и изоблича измамата, да помогна на моя господар, да открия коритото и да покажа на всички скрития като костенурка под него любовник!

27. На тази моя мъка, заради обидата на господаря ми, най-сетне небесното провидение обърна внимание. Настъпило беше определеното време, когато хромият старец, комуто бяха поверени всички впрегатни животни, вкупом ни поведе на водопой към близкия извор. Тази работа ми даде много удобен случай за отмъщение. Преминавайки покрай коритото, аз забелязах да се подават пръстите на любовника, които стърчаха навън поради теснотията на кухото покривало. Като минах встрани, аз настъпих злобно с копитото си пръстите му и ги раздробих на парчета. Извън себе си от непосилна болка, като нададе жален стон, той блъсна и обърна коритото; с това привлече вниманието на непосветения в тайната съпруг и разкри всички замисли на безсрамната му жена.325 Мелничарят, не особено трогнат от нарушението на съпружеската му вярност, с ясно чело и добродушно лице помилва смъртнобледото момче и започна:

— Не се бой, синко, от мене няма да получиш нищо лошо! Аз не съм варварин и не съм груб селяк, че да те убия, както жестокият тепавичар със смъртоносния дим на сярата, или да стоваря върху главата на такова добро и мило момче суровото наказание на закона за прелюбодеянията326; не, аз просто ще деля наполовина с моята жена. И ще прибягна не към раздяла на имуществото, но към формата на общо владение, та без спор и раздор всички ние тримата да се споразумеем в едно легло. Защото аз винаги съм живял с жена си в такова съгласие и у нас, като благоразумни хора, вкусовете винаги са се схождали. А самата справедливост се позволява жената да има предимство пред мъжа.

28. Като подиграваше момчето така миличко, той го отведе в леглото; то, макар и неохотно, все пак го следваше; после, като заключи своята целомъдрена съпруга в една друга стая, сам той с момчето легна в леглото, за да се възползува от най-приятната възможност за отмъщение на поруганите съпружески права. А когато блестящата колесница на слънцето извика отново на живот деня, мелничарят повика двама по-силни работници и им заповяда да вдигнат момчето високо, наби го с пръчка по задника и му каза:

— Ах ти, толкова ефирен и нежен, още си момче, а лишаваш любовниците от цвета на твоята младост и бягаш, по жени, и то свободни гражданки и под покровителството на брачния закон! И ти ги съблазняваш и преждевременно желаеш да си присвоиш име на прелюбодеец!

Ругаейки го с такива и много други думи и освен това, като го наказа достатъчно с бой, го изхвърли навън. И ето — този най-храбър от всички любовници; неочаквано спасил живота си, ако не се смята пострадалият му и през нощта, и сутринта бял задник, печален побърза да се отдалечи. А мелничарят уведоми жена си за развода327 и веднага я изгони от дома си.

29. Тя беше по природа безсрамница, но сега, разярена от обидата, ако и заслужена, прие всичко издълбоко; върна се отново към старите сплетни и прибягвайки до обикновените женски хитрости, с голямо старание намери някаква си стара жена, за която се говорело, че със своите заклинания и черни магии можела да направи, каквото иска. Измоли от нея с много молби, като я обсипала и с подаръци, едно от двете неща: или мъжът й да омекне и се помири с нея, или ако не може, то да му причини насилствена смърт, като му прати духа на някакъв умрял злодей или някакъв друг зъл демон. Тогава тази магьосница с власт над божествените сили почва да пуска първите стрели на своята престъпна наука и се опитва да смекчи духа на силно оскърбения съпруг и да го подбуди отново към любов. Когато тази работа излезе съвсем не така, както тя очаквала, възнегодува спрямо боговете и подбуждана не само от обещаната награда, но и от възмездие за нейния неуспех, замисли вече гибелта на нещастния съпруг и за тази цел изпраща при него сянката на някаква жена, умряла от насилствена смърт.

30. Може би, придирчиви читателю, прекъсвайки моя разказ, ти ще ми възразиш така:

— Откъде ти, лукаво магаре, затворено в стените на мелницата, можа да узнаеш това; което жените тайно, както ти твърдиш, са извършили?

Но слушай впрочем как аз, като любопитен човек в образа на впрегатно животно, съм узнал какво се е готвело за гибелта на моя мелничар.

Един ден по пладне в мелницата се появи внезапно някаква жена. Тя имаше вид на обвиняема и лицето й беше разстроено от неизразима скръб, полуприкрита беше с жалки дрипи, с боси нозе, грозна, жълта като смин, немощна, с лице, почти цялото покрито с разпуснати, провиснали напред посивели коси, мръсни от пепелта, с която бяха посипани.

В този си вид тя кротко сложи на рамото на мелничаря своята ръка, като че ли искаше да му каже нещо тайно. После го заведе в спалнята му и се забави там с него доста дълго при затворена врата. А когато бе смляно всичкото жито, което робите бяха взели за работа, и по необходимост трябваше да искат друго, те отидоха до стаята на господаря и започнаха да го викат, искайки добавъчна работа. След като много пъти го викаха, а господарят нищо не отговаряше, започнаха да чукат силно по вратата; и понеже беше много плътно затворена отвътре, и подозирайки някаква голяма беда, като напънаха силно вратата, разбиха я и си отвориха път. Вътре не намериха никаква жена, а видяха да виси от една греда с примка на шията господарят, вече безжизнен труп. Свалиха го, развързаха му примката; с плач и ридания измиха за последен път тялото му и изпълнявайки всички обреди, придружени от голямо множество, го погребаха.

31. На следващия ден пристигна неговата дъщеря от съседното село, където тя наскоро се бе омъжила, цяла в траур, изтерзана, с разпуснати коси, като често биеше с юмруци гърдите си. Тя всичко знаеше за семейното си нещастие, без никой нищо да й бе съобщил: по време на сън й се представила жалката сянка на нейния баща, все още с примка на шията, и й разкрила всички престъпления на мащехата й: и за прелюбодеянието, и за злодеянието, и как той отишъл в надземното царство като призрак. Дълго време тя се измъчваше с удари и ридания и най-после близките й я накараха да прекрати терзанията си. Като изпълни на деветия ден установените по обичая обреди на гроба му, тя разпродаде на търг наследството: робите, покъщнината, всички впрегатни животни. Тогава капризната съдба разпръсна в пълна със случайности продажба на различни страни цялото домакинство. Мене ме купи един беден градинар за петдесет нуми. По неговите думи за него това било голяма сума, но той се надявал е общи усилия, негови и мои, да изкара прехраната си.

32. Самият ход на разказа изисква, струва ми се, да изложа в какво се състоеше моята длъжност.

Рано сутрин господарят ме натоварваше с разни зеленчуци и ме откарваше в съседното село, а после оставяше товара ми на търговците, възсядаше ме и се връщаше в градината. И докато той ту копаеше, ту поливаше или наведен не преставаше да работи, аз през това време си отпочивах и се наслаждавах на спокойствието си. Но ето заедно с редовните въртения на звездите дните, месеците и годината свършиха своя кръг и след обилното вино и радостите на есента преминахме към зимния скреж на Козирога328 и при постоянни дъждове, при нощни роси, затворен в открит, без покрив обор, се измъчвах от студа, тъй като моят господар поради крайна бедност нямаше нито постилка, нито завивка не само за мене, но дори и за самия себе си и беше доволен, че живее поне в колиба от вейки. При това сутрин рано се случваше с голи крака да газя крайно студената кал, стъпвайки на особено остри късове лед, пък дори и стомаха си не можех да напълня с обикновената за него храна. И аз, и господарят ми имахме една и съща храна, и то много оскъдна: стари и безвкусни марули, които бяха оставени за семе и поради прекомерната си презрялост бяха започнали да стават като метли, с горчив и загнил сок.

33. Една нощ някакъв човек, който имал имот в съседното село, заблуден в тъмнината и измокрен от поройния дъжд, се отби от пътя в нашата градина, тъй като и конят му се уморил. Той беше приет според възможностите, но любезно и получи не толкова добър, но все пак необходимия в момента за него подслон. Понеже искаше да се отблагодари на любезния ми господар, той обеща да му даде малко жито и дървено масло от своята реколта и дори две делви вино. Без много да отлага, моят господар взе една торба и празни мехове, възседна ме без седло и се отправи на път на разстояние шестдесет стадия329. Като изминахме това разстояние, ние стигнахме до указаното ни имение и там веднага гостоприемният стопанин покани моя господар на изобилна закуска. Чашите вече взаимно преминаваха от ръка в ръка, когато изведнъж се случи нещо особено чудно. Една кокошка, отделяйки се от другите, започна да тича по двора с кудкудякане, като че ли известяваше, че ей сега ще снесе яйце. Поглеждайки към нея, стопанинът каза:

— Каква добра служителка и колко плодовита; от колко време вече ти ежедневно ни снабдяваш с продоволствие! И сега, както виждам, се готвиш да ни доставиш закуска!

После се обърна към едно момче и извика:

— Ей, момче, постави я в нейния полог в курника, за да снесе.

Слугата направи, както му бе заповядано, но кокошката, пренебрегвайки обичайното място за носене, снесе точно в самите крака на стопанина преждевременно плод, способен да предизвика голям страх у всички ни. Защото тя не снесе яйце, както ги знаем, но готово пиленце с пера, нокти, очи и дори глас, което веднага тръгна след майка си.

34. Не много време след това стана още по-голямо чудо, от което всички с право се изплашиха до крайност. Под самата маса, на която имаше още останки от закуската, земята се разтвори и от дълбочината й започна да блика обилен извор от кръв; буйно бликащите капки опръскаха с кръв цялата трапеза. В този момент, когато всички, обхванати от ужас, трепереха и се чудеха на божествената поличба, изтича един от винарската изба и съобщи, че всичкото вино, което отдавна беше наляно в делвите, се загряло, заклокочило и започнало да кипи, като че ли е на силен огън. Забелязали също невестулка, която държала в зъбите си умряла вече зима, а от устата на овчарско куче изскочила малка зелена жаба; върху кучето, което стояло наблизо, се нахвърлил овен и с едно захапване го удушил. След всичко това стопанинът и неговите домашни изпаднаха от силен страх в краен ужас и отчаяние: какво да правят най-напред, какво да правят след това? Кого от боговете да умилостивят повече, кого по-малко, за да отстранят от себе си опасността! Колко и какви жертви трябва да принесат?

35. При това, сковани от ужас, те очакваха най-страшното нещастие. И ето някакъв роб дотича и съобщи на господаря си чудовищно бедствие.

Впрочем стопанинът на това имение имал трима вече израсли синове, получили образование и надарени със скромност, които били и гордостта на живота му. Тези младежи били свързани чрез стара дружба с един беден човек, стопанин на малка хижа. В съседство с малката хижа притежавал обширни и тучни земи влиятелен и богат младеж. Той злоупотребявал със славата на своя древен род и понеже имал много привърженици, правел в града всичко, каквото пожелаел. Към своя скромен съсед той се отнесъл враждебно и разорил неговия беден имот — избил дребния му добитък, отвлякъл воловете му, унищожил още неузрелите посеви. А след като го лишил изцяло от добиви, решил изобщо да го изгони дори и от земята му. Възбудил тъжба и поискал за себе си цялата земя. Селянинът, човек скромен, лишен поради алчността на богатия от цялото си имущество, желаел да запази място поне за гроб в бащината си земя. Силно изплашен, призовал много от своите другари за свидетели по това дело, за да покажат границите между земите им. Между другите се явили и тези трима братя, за да помогнат с каквото могат на своя приятел в нещастието му.

36. Обаче тоя безразсъден човек не се изплашил и дори не се смутил от присъствието на толкова граждани, съвсем не се отказал от грабителските си намерения и не пожелал да обуздае езика си. Когато те мирно излагали своите мнения и внимателно се стараели с думи да смекчат буйния му нрав, той, изведнъж, призовавайки всички богове, заклевайки се в своето, и в щастието на своите близки, решително заявил, че не може да се разправя в присъствието на толкова посредници. Заповядал на своите роби да хванат за ушите съседа и да го изхвърлят по-далече от къщата му. При тези думи страшно възмущение обхванало всички присъствуващи. Тогава един от тримата братя без колебание доста живо му възразил, че напразно той, облегнат на своите богатства, заплашва с надменността на тиран в момент, когато и бедните могат да намерят защита от безочието на богатите в справедливостта на законите. Като масло в пламък, като сяра в огън, като бич на Фурия330 тези думи възпламенили яростта на тоя човек. Стигнал до крайна степен на безумие, той закрещял, че ще предаде за обесване и всички събрани тук, и самите закони. По негова заповед пуснали овчарски кучета с огромен ръст и диви, навикнали да ядат изхвърлена по полето мърша, неведнъж нападали преминаващи пътници покрай неговото имение. Сега той ги насъскал да нападнат събралите се. Когато кучетата чули обичайното подсвиркване на овчарите, възбудени и разярени, нападнали хората в буен бяс и се нахвърлили върху тях с хриплив, ужасен лай; хапели ги, разкъсвали ги, нанасяли им всевъзможни рани. Не пощадили дори и тези, които искали да се спасят чрез бягство, обратно — тях още по-яростно преследвали.

37. В този момент между струпаното изплашено множество най-младият от тримата братя, като се спънал в камък и наранил пръстите на крака си, се проснал на земята и устроил ужасно пиршество на жестоките и диви кучета: те се нахвърлили веднага върху лежащата плячка и разкъсали нещастния младеж на части. Когато братята чули предсмъртния му вик, се притичали в мъката си да му помогнат; завили левите си ръце в плаща, те се опитали с град от камъни да отбият кучетата от брата си и да ги разгонят. Но не могли да смекчат яростта на кучетата, нито да ги прогонят и нещастният юноша с последни усилия на гласа извикал да отмъстят на богаташа-злодей за смъртта на своя най-малък брат; веднага след това той, разкъсан, умрял. Останалите братя не толкова, кълна се в Херкулес, от отчаяние за своето спасение, колкото напълно пренебрегвайки го, се хвърлили върху богатия и пламнали от ярост в безумен порив, започнали да го обсипват с камъни. Но този кръвожаден разбойник и от преди бил вършил много такива престъпления. Сега ударил с копие единия от двамата сред гърдите и го пробол. Пронизаният в миг издъхнал, но не паднал на земята, тъй като копието, пронизвайки го целия и излизайки зад гърба му, от силата на удара се забило в земята и подпряло тялото му във въздуха. Някакъв висок и силен роб дошъл на помощ на убиеца; замахнал е камък и го запратил в третия брат. Той целял дясната му ръка, но не разчел силата на замаха и камъкът против всякакви очаквания преминал до самите пръсти, без да му причини никаква вреда.

38. Този благоприятен случай дал на съобразителния юноша някаква надежда за отмъщение. Като се престорил, че ръката му е повредена, така се обърнал към нечувано жестокия младеж:

— Наслаждавай се на гибелта на цялото наше семейство и нахрани твоята ненаситна жестокост с кръвта на трима братя; тържествувай за толкова избити съграждани и все пак знай, че макар и да си разширил просторно земите си, все пак ти ще имаш някой за съсед. О, ако тази ръка поради несправедливостта на съдбата не бе излязла от строя, то веднага, още сега, би ти откъснала главата.

Побеснял разбойникът от тези думи, извън себе си от гняв грабнал меч и се спуснал собственоръчно да погуби нещастния младеж. Но попаднал на противник, не по-слаб от него! Съвсем неочаквано младият човек му оказал съпротива, която той не можел да предвиди: хванал го здраво за десницата му и с огромна сила размахал неговия меч, а после с много и чести удари избил нечистия дух на богаташа. За да се освободи от ръцете на притичащите му се на помощ слуги, в същия миг си прерязал сам гърлото с обагреното в кръвта на неприятеля острие на меча!

Ето какво са предсказвали тия чудеса, ето какво се е съобщавало чрез тях на злощастния господар. Той, съсипан от толкова много нещастия, не промълви нито дума, не проля мълчалив нито една сълза! Но като грабна ножа, с който режеше сирене и други неща на своите сътрапезници, сам, също като своя най-нещастен син, си прободе с много удари гърлото. После се сгромоляса с главата напред над масата и отми петната на злокобната кръв с поток от нова свежа кръв.

39. Разстроен от гибелта на целия дом, и то за толкова кратко време, тежко въздъхвайки заради своите неуспехи, градинарят благодари на тия, що бяха там, и пляскайки няколко пъти празните си ръце в знак на печал, веднага ме възседна и пое пътя, по който бяхме дошли. Но и връщането ни не мина без неприятности. Срещна ни някакъв висок и снажен човек, както се виждаше от държането и външността му — войник-легионер. Той надменно, дори грубо запита:

— Къде водиш магарето без товар?

А пък моят господар, все още тъжен и неразбиращ изобщо латински език, отмина, без да му отговори. Тогава войникът, разсърден, взе неговото мълчание за оскърбление и не можа да сдържи присъщото на войника нахалство: удари го с лозовата пръчка331, която държеше, и го свали от гърба ми. Градинарят се оправдаваше кротко с това, че поради незнанието на езика не можел да разбере за какво му говори. Войникът повтори на гръцки:

— Къде водиш това магаре?

Градинарят отговори, че се е отправил за съседния град.

— А на мене ми е необходима помощ — каза войникът. — Това магаре заедно с други впрегатни животни трябва да пренесе вещите на нашия командир от съседната крепост.

И веднага ме хвана за повода, за който ме водеха. А пък градинарят, като изтриваше от лицето кръвта от раната, която му остана на главата след удара, започна да моли войника да бъде по-внимателен и по-мек, заклинайки го в неговата щастлива съдба.

— Виж това магаренце — казваше той, — въпреки че едва ходи, не по-малко хапе, а при това страда от отвратителна болест; едва довлича от съседната градина няколко ръчки зеленчук и се задъхва от слабост, а да носи по-големи товари, и дума да не става.

40. Но като видя, че не може да умилостиви войника с никакви молби и че над него сега надвисваше по-голяма опасност, защото войникът съвсем се разгневи и дори обърна пръчката откъм дебелия й край с намерение да му разбие черепа, прибягна към крайно средство: преструвайки се, че иска да възбуди състрадание към себе си, и уж искайки да се докосне с молба до неговите колене, както бе наведен и прегърбен, го сграбчи за двата крака, поде го отвисоко и войникът падна тежко на земята. Веднага моят господар започна да го налага с юмруци по лицето, по ръцете, по слабините, като действуваше освен с юмруци още и с лакти, грабна дори и камък от пътя. Войникът пък, щом се намери на земята, не можеше вече нито да отбива ударите, нито да се защищава, а само не преставаше да заплашва, че ако се вдигне, ще го насече на парчета с меча си. С тези думи предупреди навреме градинаря: той изтръгна и затири надалече меча му и отново го нападна и го би с още по-жестоки удари. А онзи, лежащ по гръб и вече обезсилен от раните, не намери друга възможност за спасение, освен да се преструва, че е мъртъв — това само му оставаше. Тогава градинарят ме възседна и като взе със себе си и меча, бързо се отправи към града, без да го е грижа вече за градината, и се установи при някакъв свой приятел. След като му разказа цялата история, той го помоли да му окаже помощ в това опасно за него положение и да го скрие за известно време заедно с мен — магарето, докато за два-три дни мине опасността от съдебно преследване. Приятелят му, незабравил старата си дружба с него, от сърце се съгласи да му помогне: като ми вързаха краката, те ме изкачиха на втория етаж по стълбите нагоре, а самият градинар — моят господар, пропълзя долу в колибата в някакъв полузарит сандък и се скри там.

41. През това време войникът, както после научих, след като се съвзел най-после като че ли след голямо пиянство, зашеметен и наранен от толкова много, и то болезнени рани, едва-едва подпирайки се на тояга, се отправил към града, сломен от слабост и без да предприеме нищо; той никому в града не разказал за случката: мълчаливо преглътнал обидата, но намерил някои колеги войници и само на тях разказал за постигналата го беда. Решили за няколко дена той да се укрие в казармата, тъй като покрай личната обида се страхувал още и за това, че е загубил меча си — равно на безчестие спрямо военното му звание.332 Другарите му обаче забелязали нашите следи и се постарали да ни открият и отмъстят заради него. И не липсвал съсед предател, който съобщил къде се крием. Тогава другарите на войника се отнесли до властите и излъгали, че по пътя загубили сребърен съд на свой началник и че някакъв градинар го бил намерил и не искал да го върне, криейки се у свой приятел. Властите, като се осведомили за изгубената вещ и за името на началника им, дойдоха пред вратата на нашето убежище; на висок глас известиха на хазаина ни да предаде по-скоро тия, които е укрил при себе си от сигурно по-сигурно, иначе вината щяла да падне върху собствената му глава. Но той ни най-малко не се уплаши и се постара да спаси приятеля си, който му се беше доверил; не призна нищо и смело заяви, че вече от сума дни не е виждал градинаря. Войниците, напротив, уверено твърдяха, кълнейки се в гения на императора, че виновникът се крие именно тук и никъде другаде. Най-после властите решиха да направят обиск на отказващия упорито стопанин. Те заповядаха на ликторите и на другите служители да претърсят старателно всички ъгли. Но и след обиска се съобщи, че няма жива душа в къщата, а камо ли магаре.

42. Тогава спорът между двете страни се разгоря още по-силно: войниците настояваха, че ние сме тука, и нееднократно призоваваха името, на императора, а пък стопанинът на къщата призоваваше непрекъснато боговете за свидетели и отричаше всичко. Аз чух тоя спор, шум и вик и като любопитно магаре, неспокойно и нахално дотегливо, протегнах шия през някакво прозорче, за да видя какво желае там тази тълпа. И ето един от войниците случайно хвърли поглед към моята сянка и веднага прикани всички да погледнат към нея. В този миг се надигна страшен вик и в миг неколцина изкачиха стълбите и ме свалиха като пленник. След като липсваше вече всякакво съмнение, още по-усърдно затърсиха поотделно всяка пролука, откриха онзи сандък и заловиха нещастния градинар; отведоха го и го предадоха в ръцете на властта. Затвориха го в градския затвор, за да бъде предаден в скоро време за наказание. Не преставаха да се смеят с пълен глас на моето появяване. Оттук се роди и тръгна разпространената поговорка за погледа и сянката на магарето.333