Златното магаре

1

Милетски разкази се наричали сбирки от различни любовни и авантюристични новели, свързани в обща сюжетна рамка. Този литературен вид е получил името си от сбирката „Милезиака“ („Милетски истории“) на Аристид от Милет (II-I в. пр.н.е.).

2

Древните пишели върху папирус с изострена тръстикова пръчица.

3

Посочените биографични данни се отнасят до героя, а не до автора, който произхожда от Мадаура в Африка.

4

Химет — планина в Атика, близо до град Атина.

5

Ефирският Истъм, тоест Коринтският провлак. Старото име на Коринт било Ефира.

6

Тенар — най-южният нос на Пелопонес. Химет, Коринтският провлак и Тенар се споменават тук вместо общото име Гърция.

7

Атическо наречие вместо гръцки език. Също и Апулей, подобно на героя си, е изучил гръцки преди латински език.

8

Лациум — област в Средна Италия с главен град Рим.

9

Квирити — почетно име на римските граждани вместо римляни. Авторът често употребява името в значение „граждани“ и го отнася до гърците.

10

Извинението е по-скоро духовитост, понеже Апулей владее латински език със съвършенството на голям майстор-стилист.

11

В оригинала е употребен фигуративно изразът „изкуството на ездач-акробат, който скача от кон на кон“. Той се отнася до действието на романа, което не протича по права линия, а скача от едни сцени и лица върху други.

12

Област в Североизточна Гърция, която се ползувала с лошата слава на страна, в която се шири магьосничеството.

13

Плутарх — гръцки писател и философ (46–120 г. от н.е.), всъщност произхождал от град Херонея в Беотия, Средна Гърция. Поради близостта на двете области възможно е в Тесалия да е живял клон от рода на Плутарх.

14

Секст, племенник на Плутарх и учител на император Марк Аврелий, живял през II в. от н.е.

15

Вярвало се, че магьосниците могат със заклинания да предизвикат по повърхността на луната пяна, която падала на земята във вид на роса, откъдето я събирали.

16

Колонадата (стоа) представя дълга стена с колони пред нея и с покрив. Шарената колонада (стоа̀ пойкѝле) в Атина е построена през 450 г. пр.н.е. Наречена е шарена, понеже за възвеличаване на града известният художник Полигнот нарисувал върху стената картините „Битката с амазонките“ и „Битката при Маратон“. От 310 г. пр.н.е. при Шарената колонада се събирали учениците на философа Зенон, поради което учението почнало да се нарича стоа, стоическо учение, стоическа школа, а последователите му — стоици.

17

Жезълът с увита около него змия бил един от атрибутите на бога на лечението Ескулап (Асклепий).

18

Егион е град в Ахея, в северната част на Пелопонес, близо до брега на Коринтския залив.

19

Тесалия, Етолия и Беотия не граничат помежду си. Тук се изброяват, за да се означи с тях цяла Гърция на север от Коринтския залив.

20

Лупус на лат.ез. значи вълк. Името не е избрано случайно.

21

Според един погребален обичай, преди покойникът да бъде изнесен вън от дома, близките му го викали неколкократно по име.

22

Трофеят първоначално се състоял от дървен кол, на който непосредствено след победата победителите окачвали плененото оръжие на неприятеля, или просто камара със струпани военни доспехи. По-късно представя колона, която била украсявана с оръжието на противника. Най-после трофеят може да бъде паметник, издигнат дори на Капитолийския хълм в Рим, с части от плененото въоръжение, също с художествени изображения на сцени от битката.

23

Тесалийският град Лариса бил прочут с игрите, устройвани по подобие на римските гладиаторски зрелища. Тук се устройвали също и гимнастически и музикални състезания, в които участвували и много чужденци.

24

Името Мероя е произведено от лат. мерум — чисто, несмесено вино.

25

Тартар е мястото в подземното царство, където сенките на умрелите изтърпявали наказанията си.

26

В оригинала: „Махни трагическата пурпурна завеса и събери театралната завеса.“ Това са два вида завеси, които древните закрепяли на долната страна на сцената. При почване на представлението те били спускани, а след завършването вдигани отдолу нагоре.

27

Според представата на древните Етиопия се деляла от р. Нил на две части, които поотделно на изток и запад са простирали чак до края на света. Населявани били от приказни същества.

28

Хора, които живеят в противоположни пояси на земята. Смятани били, също както етиопците, за приказни същества.

29

Това било възможно според представите на древните.

30

Бременността на слона трае 22 месеца. Според народните предания обаче тя траела до 10 години.

31

Магьосницата Медея, дъщеря на царя на Колхида, след като помогнала на предводителя на аргонавтите Язон да вземе златното руно от страната, живяла известно време с него щастливо в Коринт. Язон обаче пожелал да се ожени за Главка, дъщерята на царя. Когато цар Креонт заповядал на Медея да напусне града, тя си измолила да й даде един ден отсрочка. През този ден тя пратила дарове за новата невеста — златен венец и чудно хубави одежди, в които впръскала силна отрова. Щом Главка ги сложила на себе си, отровата разяла нейното тяло. След това Медея убила и собствените си от Язон деца. Самият Язон загинал под рухналите останки на кораба „Арго“.

32

В оригинала: „около третата стража“. У римляните военните постове през нощта се сменяли четири пъти. Според тях нощта се деляла на четири нощни стражи, които почвали от залез-слънце и свършвали до изгрев-слънце. „През третата нощна стража“ — почти около полунощ.

33

В древна Гърция и Рим вратите били закрепвани за долния и горния праг чрез втулки, които се поставяли в съответни гнезда.

34

Пантия на гръцки език значи „всебожествена“ — име, подходящо за магьосница.

35

Ендимион бил красив младеж, в когото се влюбила Селене (Луната). Тя го приспала и отвела в една пещера на планината Латмос в Мала Азия. Там Ендимион спял вечен сън и Луната прекарвала при него всяка нощ. Тук името е употребено иронично.

36

В оригинала: Катамит, латинското име на Ганимед — красив фригийски, младеж, когото Зевс харесал и отвел на Олимп и там го направил свой виночерпец. Името е станало нарицателно за „развратно момче“, „развратник“.

37

Нимфата Калипсо спасила на един усамотен остров Одисей при корабокрушение. След като живяла с героя осем години с надежда да се ожени за него, той я изоставил. В същност Одисей не избягал тайно от нимфата, а с нейно знание, в изпълнение на заповедите на боговете.

38

Вакханки или менади („бесни“) — почитателки на бога на виното Бакх (или Дионис). Те излизали наесен в горите и планините да чествуват своя бог. Обличали се в дълги дрехи и сърнени кожи, косите им се развявали. Увенчани с бръшлян, вакханките носели факли и размахвали тирс, вдигали голям шум и изпадали в бесен екстаз. По пътя си разкъсвали диви зверове и хора. Така бил разкъсан тиванският цар Пентей.

39

Това тя направила не само за да скрие следите на убийството, но и за да вземе кръвта от убития, понеже с нея можела да приготви някакво магическо средство.

40

Така се постъпвало при жертвоприношения. Гадателите разглеждали вътрешностите на закланите жертвени животни, особено черния дроб и сърцето, и по тях правели предсказания.

41

Предупреждението става ясно от съдържанието на същата книга, глава 19.

42

Приковаването на кръст се прилагало като наказание главно на роби и чужденци.

43

Тиквата била за древните символ на глупост. Изразът е поговорка със значение „глупав съм“.

44

Триглавото куче Цербер пазело вратите на подземното царство и пускало всеки да влезе, но не пускало никого да излезе оттам. Сравни III книга, 19 глава.

45

Ламии — красиви призрачни женски същества, подобни на вампири. Привличали по особени начини деца и особено красиви младежи и изпивали кръвта им.

46

Фурии или еринии — три сестри, богини на отмъщението и проклятието, които живеели в подземното царство. Те били неумолими. Който погледнел косите им, преплетени със змии, и святкащите им очи, ако не умирал, най-малкото обезумявал.

47

Област в Средна Гърция, на северозапад от Атика.

48

Богатите римляни притежавали по стотици и хиляди роби. Притежаването само на един роб се смятало за признак на крайна бедност.

49

Древните ядели възлегнали на легло (диван). Обикновено три дивана (т.нар. триклиниум) били нареждани около правоъгълна маса; до нея се стигало от четвъртата страна, която оставала свободна. Понякога върху диваните се поставяли възглавници. Първоначално обаче жените ядели седнали, обичай, който по-късно не се спазвал.

50

Легендарен атински герой, който извършил смели подвизи. Преди да се отправи срещу Маратонския бик, той нощувал в дома на бедната старица Хекала, която му оказала радушен прием и му дала ценни съвети за предстоящата борба с бика.

51

Името Фотида произхожда от гръцката дума фос, фото̀с, която значи светлина, също и лампа. Авторът дал това име на робинята поради лампата, с която тя се явила пред героя му Луций, чието име впрочем е също от „светлина“, на лат. lux.

52

Нум (сестерций) и денарий са римски монети със стойност, която мъчно може да се определи в сегашен монетен курс. Един денарий е равен, на 4 нуми (сестерций), 100 нуми = 25 денария.

53

Ликтори — служители, избирани обикновено от съсловието на освободените роби. Те вървели пред римските висши чиновници и им правели път за минаване, като носели снопчета пръчки (фасцес) над лявото си рамо. Броят им се определял съобразно с достойнството на чиновниците, които придружавали.

54

Едилите упражнявали надзор върху пазара и снабдяването на града с хранителни продукти.

55

Това описание отговаря на дадения и на друго място в съчиненията на Апулей негов автопортрет.

56

Централното и най-голямото помещение в римската къща. То било осветявано от голям отвор на покрива, под който имало басейн за стичане на дъждовната вода. В него протичал интимният живот на семейството през деня. По-късно атриумът станал представителната част на къщата и служел за приемна. Тук в текста се съдържа подробно описание на атриума на една знатна матрона. Не такъв е обаче той в разбойническото свърталище, IV кн., 6 гл.

57

Това е богинята на победата Виктория, отъждествявана с гръцката богиня. Нике. Изобразявана била с криле и лаврови венци или палмово клонче в ръка, стъпила върху кълбо, което представя земния глобус. Описваната тук статуя отговаря на издигнатата от Август статуя на богинята след битката при Акциум.

58

На остров Парос, в Егейско море, бил добиван мрамор, който поради своята белота бил особено пригоден за ваяне на скулптурни фигури.

59

Според античната митология римската богиня Диана (гръцката Артемида) била дъщеря на Юпитер от Латона и сестра на Аполон. Тя била богиня на лова, луната и, отъждествена с Хеката, на нощните магии. Диана не само била пазителка на чистотата и девствеността, но и била безпощадна към оскърбленията на нейната собствена моминска непорочност. Скулптурната група в средата на описвания атриум изобразява момента на вкаменяването на Актеон, тивански ловец, който имал нещастието да види богинята как се къпе заедно с нимфите си в един планински ручей. Диана го превърнала на елен и той бил разкъсан от собствените си кучета.

60

И в това име авторът е вложил характерни черти на лицето. Памфила на гръцки език значи вселюбеща, любвеобилна.

61

При своите заклинания Памфила си служела с трупове на покойници или с части от тях. Сравни II кн., 20 гл., и III кн., 17 гл.

62

Тук авторът видоизменил известния латински израз, който се употребявал, преди да се пристъпи към някакво ново начинание; „Нека бъде за добро, щастие, сполука и полза“ (Quod bonum, felix, fustum salutareque sit).

63

Този израз е взет из сенатската практика. Римските сенатори не гласували с вдигане на ръка, както се гласува сега, а като ставали от местата си и се присъединявали или към групата, която била „за“, или към другата група, която била „против“.

64

На това място оригиналният текст е повреден.

65

Прави се алюзия за мита, според който Венера (Афродита) била родена от морската пяна. — Грациите (у древните гърци харити) били три красиви богини на красотата, веселието и радостта. Те били подчинени на Хера и Афродита.

66

Купидон е друго име на бога на любовта Амур (на латински Амор), гръцкия бог Ерос.

67

Венера притежавала вълшебен пояс, с помощта на който могла да омая всеки, у когото искала да предизвика любов.

68

Балсам — ароматна смола, която изтича при разрязване на кората на някои дървета.

69

Според митологията най-красивата от богините — Венера, била съпруга на куция бог на огъня Вулкан (Хефест), макар че харесвала повече бога на войната Марс (Арес). Съпругът впрочем бил твърде благосклонен й отстъпчив към капризната богиня.

70

Италийско божество на плодородието, отъждествявано по-късно с гръцкия Бакх (бог на виното).

71

Авернското езеро според легендата било поместено в един вулканичен кратер в Кампания. Оградено било наоколо от стръмни високи ридове и от непроходими гори. Близо до него се намирал входът на подземното царство.

72

В древността се смятало, че може да се гадае по пламъка. Указанията за това гадаене съставяли така наречената емпиромантия.

73

Отначало била известна само една Сибила — предсказателка, жрица на Аполон, чиято родина бил малоазийският град Еритре. До него в една пещера, от която изтичала изворна вода, жрицата, изпаднала в божествен екстаз, правела предсказания за бъдещето. По-късно се споменават повече сибили — две, три, най-после десет, както гръцки, така и латински. Най-известна била Сибила от Кампания. Според преданието тя предала на римския цар Тарквиний, т.нар. Сибилински книги, до които се допитвали държавните органи във време на нужда и опасност.

74

Според стоическата философия на Зенон светът бил сътворен, като от първичния огън се образували четирите основни елемента: вода, земя, въздух и огън. След известно време така образуваният свят бил разрушен от общ пожар, но той пак бил възстановен от божествения огън.

75

Жителите на Халдея, югозападната част на Вавилония, от р. Ефрат до Арабската пустиня, били известни като опитни астролози и гадатели.

76

Името Диофан може да се преведе „предсказващ по Зевс“. Това име е дадено на халдееца иронично.

77

Името Кардон е образувано от гръцката дума кѐрдос — печалба, а е свързано с професията на търговеца.

78

Корабите в древността имали по две кормилни гребла, на едно от двете страни на кораба.

79

Древните гърци и римляни не пиели чисто вино, а смесвали виното с вода, обикновено 1 част вино и 2 части вода.

80

Виното било съхранявано в глинени бутилки, чийто отвор бивал запечатван с гипс. Преди пиене шийката на бутилката се пречупвала с удар на секира.

81

В оригинала: „без посредничеството на фециалите“. Фециалите били 20 на брой и образували отделна жреческа колегия, която се грижела за външните отношения на римската държава с другите племена и народи — сключване на съюзи, обявяване на война, примирия и др. Те изпълнявали своята служба със спазване на традиционен церемониал. Ако някое съседно племе нанасяло оскърбление на римската държава, главният жрец заедно с още трима жреци отивали близо до границата и искали удовлетворение. Те чакали да им бъде дадено то до 33 дни и ако това не станело, главният фециал хвърлял копие през границата с думите: „Война справедлива обявявам и почвам.“ Този церемониал бил изоставен сравнително късно.

82

Според една легенда, която предава още поетът Хезиод, Венера (Афродита) се родила от пяната на морските вълни. Гърците произвеждали името й чрез народна етимология от гръцката дума афро̀с — „пяна“.

83

В древния Рим специални жреци, наричани авгури, наблюдавали летенето, пеенето и храненето на птиците и по тях гадаели за волята на боговете. Преди да се предприеме важен държавен акт, длъжностните лица се допитвали до авгурите. Но както съобщава Цицерон, когато авгурите се поглеждали през време на гадания, не могли да скрият усмивката си, понеже сами не вярвали в тях.

84

Помощните войски (на лат.ез. auxilia), в противоположност на редовната римска войска — легионите и конницата, са пехотни военни сили, съставени от местни контингенти, които изпълняват в граничните провинции служба, близка до полицейската.

85

Цитрусовото дърво или туята (Callivitris quadrivalvis Vent) прилича на кипариса, неговата дървесина има приятна миризма на лимон и е изпъстрена с красиви жилки, поради което е била много ценена.

86

В оригинала: „разрезвачи“. Специални роби, които нарязвали месото на късове, слагали го в блюдата и го разнасяли на гостите.

87

Виж бел. 7 към същата книга, 5 гл.

88

Олимпийските игри се устройвали всеки четири години в Олимпия, в областта Елида, Пелопонес. За състезанията се стичали зрители от целия античен свят (на жените било забранено да присъствуват под страх на смъртно наказание). Телифрон е тръгнал от гр. Милет в Мала Азия, пътувал на север до Хелеспонт, оттам през Тракия, Македония и Тесалия искал да се отправи за мястото на игрите.

89

Виж бел. 7 към същата книга, 5 гл.; също III кн., 17 гл.

90

Виж бел. 52 към I кн.

91

Харпии — крилати същества, полуптици, полужени, с лица на момичета и с тела, покрити с пера. Те били 2 или 3 на брой. Мъчени били от неутолим глад и връхлетявали внезапно. На цар Финей похищавали винаги яденето от трапезата, като измърсявали остатъците.

92

Героят Линцей (от гр. lynx — „рис“) имал толкова силно зрение, че могъл да вижда през всякакви предмети, скали и дървета.

93

Аргус според античната митология бил гигант със сто очи, от които спели и почивали само по две, а останалите гледали на всички страни и виждали всичко. Той бил поставен от ревнивата Хера да пази любимата на Зевс нимфа Ио, превърната в крава.

94

В древността имало изградена цяла мистика на числата. Така числата 3 и 7 се смятали за свещени и били почитани, особено от питагорейците. Затова се говори за седем чудеса на света, седем мъдреци и пр. Тук призованият брой свидетели е според тогавашната съдебна практика, но употребен в пародия.

95

Плочки с написан върху тях текст, който имал характер на документ, били съединявани наедно и завързвани с връв, върху която били поставяни печатите на свидетелите.

96

Описанието следва делението на нощта на 6 части според древните: crepusculum — здрач, fsx — времето, когато се палят светилниците, concubium — време за лягане, nox intempesta — тъмна дълбока нощ, gallicinum — пеене на петлите, aurora vel crepusculum matutinum — зора или утринен здрач.

97

В някои издания на латинския текст вм. in hortulus — в градините, стои in musculus — при мишките.

98

Аполон, чието прорицалище се намирало в гр. Делфи, областта Фокида в Средна Гърция, освен другите си качества бил бог на мъдростта.

99

Нощна стража, която възвестявала края на нощта. Епитетът е даден поради формата на шлемовете им.

100

Името на управителя Филодеспот (на гръцки ез. „който обича господаря си“) е избрано твърде подходящо.

101

За древните всяка случайно и необмислено казана дума се смятала за лошо предзнаменование и имала силата на предсказание.

102

Пентей — цар на гр. Тива в Беотия. Аонийски = Беотийски. Виж бел. 38 към кн. I.

103

Орфей. Срв. бел. 38 към I кн. — Пимпла е селище в областта Пиерия в Македония близо до едноименни планина и извор, където първоначално било седалището на музите. По-късно те обитавали планината Хеликон в Беотия.

104

В Египет било много разпространено магьосничеството, което изобщо има ориенталски произход.

105

Облеклото на египетските жреци било от ленен плат. С такъв плат били покривани свещените предмети.

106

Египетската богиня Изида имала на краката си сандали от победните палмови листа, също и нейните жреци. Виж XI кн., 4 гл.

107

Жреците на Изида и посветените в тайните на тази богиня били с гладко избръснати глави. Виж XI кн., 10 гл.

108

Докосването до коленете на някого в древността се смятало за знак на настойчива и гореща молба.

109

Градовете Коптос (в Горен Египет) и Мемфис (в началото на делтата на р. Нил) били средища на различни религиозни култове. Тук са споменати като застъпници на разнообразните египетски мистерии, свързани с култовете на египетските богове.

110

На разположения пред град Александрия остров Фарос имало известно светилище на богиня Изида, към чийто култ принадлежи музикалният инструмент систър. Виж описанието му в XI кн., 4 гл.

111

Лета (на гръцки ез. „забрава“) — река в подземното царство. След като сенките на мъртвите пиели от водите й, забравяли миналото.

112

Стигийското блато — застояла река в подземното царство, през която лодкарят Харон превозвал пристигащите там мъртъвци. Сравни за „мъртвата река“ VI кн., 18 гл.

113

Виж бел. 46 към I кн.

114

Богът на смеха бил почитан в Спарта, но повече подробности за неговото чествуване не се срещат у други писатели. Виж описанието на празненството в чест на бога в III кн.

115

Според митологията Герион бил великан с три тела и три глави. Той пазел стадо от красиви добре угоени говеда на западния край на света. Един от подвизите на Херкулес бил да отнеме стадото му, заради което той убил великана.

116

Според вярването на древните принасяните в жертва животни вземали върху себе си всички бъдещи опасности, затова преди жертвоприношението ги развеждали по всяка улица, край всеки дом.

117

Просценият (буквално: предсцена) представя висока площадка в римския полукръгъл амфитеатър, върху която играели актьорите. Задната стена на просцения заедно с помещението зад него се наричало сцена.

118

Орхестра — полукръгла равна площадка между просцения и първия ред на амфитеатъра. В древна Гърция е място за танца на хора, а в Рим там били поставяни седалища за сенаторите.

119

Това е т.нар. клепсидра — воден часовник. Както е описана в текста, била поставяна пред говорителите в съда, за да отмерва времето, което им се определяло за говорене (на обвиняемите няколко пъти повече, отколкото на обвинителите). Ораторите трябвало да свършат речите си през времето, докато водата се изтече капка по капка от обърнатия надолу отвор.

120

Виж бел. 9 към I кн.

121

Виж бел. 32 към I кн.

122

В древния Рим имало обичай близките и приятелите на подсъдимия да се явяват в съда и ако не излязат да го защищават, то поне да му засвидетелствуват с присъствието си своята поддръжка.

123

Маслиненото клонче било не само символ на мира, но и атрибут на този, който отправял някаква молба и търсел покровителство и защита.

124

Поради пародийния вид, в който се представя целият съдебен процес, авторът вмъква допълнителни елементи — гръцкия обичай да се приковават обвиняемите на колело, също и други изтезания. В случая Луций е третиран като уличен разбойник.

125

Прозерпина, дъщерята на богиня Деметра от Зевс, била похитена от бога на подземното царство Плутон и отведена с огнената му колесница в подземния свят. Там станала царица и господарка на сенките на мъртвите.

126

Оркус означава най-напред мястото в подземното царство, където пребивавали сенките на мъртвите. След това става име и на римския бог на това царство Плутон, отъждествяван с гръцкия бог Хадес. Освен това е име и на демон на смъртта. Виж VI кн., 8 гл.; VII кн., 7 и 24 гл.

127

Описанието не е правдиво, тъй като не е възможно надупчените мехове да останат издути.

128

Покорените от Рим провинции и градове избирали отделно сенатори за застъпници на своите интереси пред съда, в сената и пр. През време на римската империя такива патрони могли да бъдат също знатни граждани не само на Рим, но и на провинциални градове.

129

Тоест богът на смеха.

130

Авторът употребява често изрази из съдебния език, какъвто е „отлагам срока за явяване“ („vadi mònium differo“).

131

Мани се наричали душите или сенките на умрелите, които се превръщали в божества на подземния свят.

132

Използуването на магията за користни и престъпни цели се смятало от древните римляни като светотатство и се преследвало от закона под страх от смъртно наказание. Сам авторът на „Златното магаре“ бил обвинен несправедливо във вълшебство и изправен пред съда.

133

Изтокът се споменава отделно и най-напред неслучайно; той бил от особено значение при магьосническите заклинания.

134

Възлите имали също значение при заклинания. С тях се целяло възбуждане на любовни чувства, понеже символизират неразривни връзки.

135

Аякс, син на Теламон, е прочут гръцки герой от Троянската война, втори по храброст след Ахил. Когато умрял Ахил и ахейските вождове предали неговото оръжие на Одисей, Аякс изпаднал в такава ярост, че изклал цяло стадо, вземайки овцете за свои противници. Щом дошъл на себе си, се самоубил. Съдбата му станала сюжет на редица драми, също на живописта.

136

Виж бел. 59 към II кн.

137

Оркус (Хадес) позволил на Херкулес да изпълни дванадесетия си подвиг, да изведе триглавото куче Цербер от подземното царство при условие да го хване, без да прибягва до оръжието си, и после да го върне обратно. Херкулес изпълнил задачата, като омаломощил и овързал свирепото куче. Виж бел. 44 към I кн.

138

„Сам сека краката си с брадва“ е поговорка, която отговаря на българската поговорка „Сека сам клона, на който седя“.

139

Според митологията орелът бил свещената птица на Юпитер и носел неговите мълнии.

140

Бухалът, понеже лети нощем, се смятал за птица на подземното царство и неговите обитатели. Гласът му се смятал злокобен, както някои го смятат още и днес.

141

Копърът и лавърът се употребяват в медицината, затова неслучайно са подбрани за премахване на магии.

142

Прави се намек за гостоприемството, което римският сенат оказвал на чуждестранни пратеници и видни гости.

143

Великият бог Юпитер се смятал закрилник на гостоприемството.

144

Епона била покровителка на конете, магаретата и мулетата, затова изображенията й били поставяни в оборите.

145

Всеки гражданин имал право да обжалва пред императора всяко решение на провинциалните власти.

146

Луций искал да изговори името на императора на гръцки език, понеже се намирал в гръцки град. Обръщението на гръцки би било „О Кайсар“, но от него магарешкото гърло могло да изреве само първия звук.

147

Виж бел. 10 към II кн.

148

Bonum Eventus — „Добър успех“, „Щастлив изход“. Отначало низше божество на римските селяни, после дарител на всеки успех. Представя персонификация, както божеството Felicitas („Щастие“).

149

Лаврова роза или розов лавър (други имена: закум, олеандър, леандро — Nerim oleander L.). Растението е наистина отровно.

150

Описанието контрастира с описания във II кн., 4 гл. атриум на знатната Бирена.

151

Древните гърци и римляни не пиели виното без мярка. При това го смесвали с вода (виж бел. 24 към II кн.). Пиенето на чисто вино издавало грубост и невъздържаност.

152

Кентаврите са митологически същества, полухора-полуконе. Приличали на конници, сраснали с конете си. Те били груби и диви, обладаващи страшна животинска сила. Живеели в пещери, из които бликали планински потоци. Лапитите били легендарно племе от великани в Тесалия. На сватбата на лапита Пейритой поканените кентаври в пияно състояние се опитали да похитят жените на лапитите, поради което произлязла прочутата битка между лапити и кентаври.

153

Главатарят на разбойническата шайка носел името на известен гръцки пълководец от V в. пр.н.е. Ламах на гръцки значи „непобедим“.

154

Тива е най-значителният град в Беотия през класическата древност. У Омир, Пиндар, Софокъл и др. се нарича Седмоврата Тива (в противоположност на Стовратата Тива в Египет). Така я назовават и разбойниците.

155

Името на Хризер (на гръцки ез. „жаден за злато“) издава неговото користолюбие.

156

Не е ясно как разбойникът успял да си пъхне ръката през дупката на ключалката.

157

Инструмент за изтезание, кръст, съставен от две напречни греди, предназначен за смъртно наказание на роби и престъпници. Двете ръце на осъдения били привързвани или приковавана от двете страни на едната греда, главата също била привързвана към дървото.

158

Разбойникът Алким също има достойно за него име. На гръцки ез. то значи „мъжествен“, „дързък“, „смел“.

159

Платея е древен град в Беотия, известен със станалата при него битка в 479 г. пр.н.е., в която гърците под предводителството на Павзаний и Аристид разбили напълно персите. Сега в развалини.

160

Името на устроителя на гладиаторските игри може да се преведе с „който радва народа“.

161

При устройваните гладиаторски игри били уреждани и борби с диви зверове. За тях били отреждани осъдените на смърт престъпници. Впрочем зрителите не се наслаждавали на някаква борба между хора и животни, а на гледката, която представяла разкъсването на нещастниците от изгладнелите зверове.

162

Завистта (Invídia, гр. Phthónos) — персонификация на това чувство, божество, което у римляните се развива самостоятелно и добива ясен образ.

163

Евбул на гръцки ез. „който дава добри съвети“.

164

Името Тразилеон на гръцки ез. значи „смел като лъв“ и дава точна характеристика на този разбойник.

165

За Цербер виж бел. 44 към I кн.

166

Богът на войната, на когото се приписва също качеството да убива, е покровител и на разбойниците, които го почитали и славели с песни.

167

Салиите са жреци на бога на войната. Името им се свързва с глагола sálio — „скачам“; през време на празненствата в чест на бог Марс през началото на неговия месец март те преминавали с войнствени танци през улиците на Рим. Пиршествата, които устройвали в края на празненствата, били пословични със своята пищност.

168

Т.е. като призраци или фантастични същества. Лемури се казвали всички духове на покойниците. Добрите от тях се почитали като лари, домашни божества, а лошите — ларви, понеже не могли да намерят покой в подземното царство, блуждаели по земята.

169

Гладиаторите в повечето случаи били вербувани из средата на робите, пленниците и престъпниците и изобщо не се ползували с добро име.

170

На това място оригиналният текст е повреден.

171

Син на града, Дъщеря на града са почетни титли, давани на съграждани подобно на титлите Син на римската войска, Син на римския сенат, които получавали някои императори.

172

Според преданието Атис бил млад фригийски овчар, когото богиня Кибела обикнала и направила свой жрец, след като той й обещал, че не ще встъпва в брак. Обаче въпреки обещанието си той решил да се ожени за една нимфа. Тогава богинята, измъчвана от силна ревност, се явила на сватбеното тържество и вселила безумие у всички сватбари. Женихът обезумял, избягал в планината и там се пробол с нож.

173

Протезилай, цар на гр. Филака в Тесалия, трябвало да потегли заедно с гърците на похода срещу Троя още докато траяла сватбата му. Той могъл да прекара със съпругата си Лаодамия само един ден. При това веднага след слизането си на малоазийския бряг бил убит пръв от всички гърци.

174

Легендата за Амур и Психея е превеждана досега на български език в следните издания: 1 Апулей, Л., „Амур и Психея“, превел Н. Соколов (Г. Бакалов), София, 1911 г. 2 Апулей, „Амур и Психея“, превел Г. Бакалов, II изд., София, 1918 г. 3 Апулей (Апулеюс), Л., „Амур и Психея“, превела Блага Пенева, под редакцията на Конст. Сагаев, София, 1918 г.

175

Религиозен жест, с който се изразявало свещено почитание към някой бог. Когато благочестивите минавали край светилище и статуя на божество, целували по тоя начин ръката си.

176

Виж бел. 27 към II кн.

177

Град Пафос на остров Кипър бил известен с култа на Венера. Там се намирал най-старият и най-прочут храм на богинята.

178

Книдос, град на малоазийското крайбрежие в областта Кария, бил също известен като култово място на богиня Венера. Там в прочутия неин храм била поставена още по-прочутата статуя на Венера Книдоска, изваяна от гръцкия скулптор Праксител (IV в. пр.н.е.).

179

Китера — е остров срещу най-южната част на Пелопонес. Смятан е за свещен на Венера, понеже край неговите брегове според легендата Венера се родила от морската пяна и излязла из вълните.

180

Pulvinaria — свещени дивани, покрити с добре украсени покривки. През време на празненствата lectisternia ги нареждали като за обикновени пирове и върху тях поставяли статуите на боговете пред маса, на която били слагани принесените в жертва предмети.

181

Парис е син на троянския цар Приам и израснал като овчар на планината Ида; той трябвало да отсъди на коя от трите богини — Юнона (Хера), Минерва (Атина) или Венера (Афродита), да предаде златната ябълка с надписа „На най-хубавата“. В X кн., 30–31 гл., Апулей описва във вид на пантомима спора между богините и присъдата на Парис.

182

Амур (на лат. Амор, Ку̀пидо, гръцкият Ерос) — персонификация на любовта, желанието, страстното желание, копнежа. Бог на любовта, син на Венера, изобразяван като малко момченце, окичено с рози. Със стрелите си напада и сразява сърцата не само на хората, но и на боговете.

183

Психея (гръцката форма на името е Псѝхе, запазено и в латински ез.) — персонификация на гръцкото понятие psyche — душа. Един от видовете пеперуди също се нарича psyche. Психея се изобразявала с крила на пеперуда или като пеперуда.

184

Нерей бил бог на красивото и спокойно море и живеел на дъното на Егейско море. Имал 50 или 100 дъщери, наречени нереиди. Яхнали делфини, тритони и други морски животни, те били в непрестанно движение като морските вълни.

185

Портун — римски бог на пристанищата (лат. portus — „пристанище“), отъждествяван с гръцкия Палемон. Брадата на Портун има цвета на морските вълни. Майка му Ино, подгонена веднъж от побеснелия си съпруг Атамант, се хвърлила заедно със сина си в морето, където се превърнали в морски божества; според една версия Палемон бил изнесен на брега от делфини.

186

Салация е римската богиня, която отговаря на гръцката черноока и многошумна нереида Амфитрита, съпругата на главния морски бог Посейдон (римския Нептун).

187

На нереидите отговарят мъжките морски божества тритони, служителя на главния морски бог. Те били подобни на сатирите, които бродели по суша, и били изобразявани като полухора-полуриби.

188

Родена в морето от вълните, Венера била смятана също за морска богиня.

189

Тоест Аполон, чийто храм в Дидима, близо до гр. Милет, бил в древността прочуто и много посещавано прорицалище.

190

Тоест Апулей. Виж бел. 1 към I кн.

191

В друго съчинение, „Флорида“, IV кн., Апулей дава следната характеристика на различните ладове в древността: простотата на еолийския лад, разнообразието на йонийския, тъгата на лидийския, бодростта на фригийския и войнствеността на дорийския.

192

За Завистта виж бел. 16 към IV кн.

193

Виж бел. 30 към II кн.

194

През императорската епоха вместо на триклиниум (виж бел. 49 към 1 кн.) римляните въздигали при ядене върху полукръгъл диван пред кръгла или полукръгла маса.

195

Фортуна (гръцката Тю̀хе) — богиня на съдбата и покровителка на градовете. Култът й бил много разпространен в Тесалия. Изобразява се стъпила върху кормило, като кормчийка на човешката съдба, или върху движещо се кълбо, понеже не стояла на едно място, а летяла постоянно.

196

Виж бел. 45 към I кн.

197

Виж бел. 46 към I кн.

198

Според митологията сирените били птици с глави и лица на девойки, които обитавали остров край бреговете на Южна Италия. Когато моряците плавали близо до тях, те ги омайвали със сладките си песни и след това ги погубвали.

199

Питийски вместо делфийски, Аполонов. Прилагателното е образувано от Пито, старото име на областта Фокида, в която бил разположен гр. Делфи, също и другото име на този град. Там се намирало най-голямото прорицалище в Гърция, свързано с култа на Аполон. Жрицата на Аполон се наричала също Пития.

200

В същност лампата угасва, ако се сложи под похлупак или в затворен съд, но в приказките е възможно тя да продължи да свети.

201

Амброзия (на гръцки ез. „безсмъртна“) е храната на безсмъртните богове, също ароматна течност, с която се мажели те, за да поддържат красотата си. Правела смъртните безсмъртни.

202

Речните божества не оставали неуязвими от стрелите на Амур.

203

Пан е божество, у което животинската природа преобладава над човешката — имал кози крака с копита, рога и опашка. Бог е на горите и ливадите, закриля стадата и техните овчари, ловците и риболовците. Като овчарски бог е откривател на свирката сиринкс. Като горски бог посрещал често пътниците и ги плашел (от неговото име е произведена думата паника).

204

Ехо е планинска нимфа, ехото в планината, в което отеква песента на овчарската свирка на бог Пан.

205

Според римското право вещите на съпругата (rex uxoriae) владее съпругът. При разтрогване на брака те се връщат на нея. Формулата за поискване на развод била: „Вземи си твоите вещи“ (Tibi res tuas habeto).

206

Т.нар. confiarrero — най-обвързващото и най-свещено от трите вида римско бракосъчетание, което се извършва в присъствието на върховния жрец и с принасяне в жертва на пшеничен хляб и полски плодове.

207

Според митологията нимфите били дъщери на Зевс и низши божества, олицетворяващи животворните сили в природата. Живеели въз водите (морета, реки, езера и извори), планините, пещерите и горите или най-после в дърветата. Според мястото, където живеят, имената им били: дриади (дървесни), ореади (планински), наяди (речни), нереиди (морски) и др.

208

Хорите са дъщери на Темида, която олицетворява вечния закон на световния порядък. Затова те са божества на порядъка в природата, на годишните времена, цветята и плодородието, покровителки на всичко благородно, хубаво и добро.

209

Музите са богини първоначално на планинските ручеи и на изворите, после на науката, поезията и изкуството, обикновено девет на брой. Възпявали миналото, настоящето и бъдещето и с песните си радвали боговете. Пеели винаги в хор, предвождан от Аполон.

210

За грациите виж бел. 10 към II кн.

211

Според римското право имуществото, което майката предава на сина си без специално оформяне на предаването, си остава нейна собственост и тя могла да си го поиска обратно.

212

Според Омир съпруг на Венера (Афродита) е Вулкан (Хефест), най-грозният от боговете, комуто тя била невярна съпруга. Апулей също я представя като негова съпруга, но у него тя заплашва сина си със своя любовник Марс (Арес), който притежавал по-голяма сила. Тя го нарича тук втори баща на Амур.

213

Церера (отъждествявана с гръцката Деметра), сестра на Юпитер, е богиня на плодоносната земя и на земеделието.

214

В тях били поставяни свещени предмети, които били изнасяни и показвани през време на празненствата на Церера.

215

Според сицилийската традиция Прозерпина, дъщерята на Церера, била грабната от Плутон-Хадес в Сицилия, но други версии посочват други места. Отвлечена била от безумно влюбения в нея цар на подземния свят и с огнената му колесница, теглена от дракони, отведена в подземното царство. Потопена в скръб, Церера се оттеглила на Олимп. Тогава плодородието изчезнало, явил се глад, цялата земя запустяла. За да възвърне живота на земята, Юпитер наредил през известно време от годината Прозерпина да излиза над земята — тогава Церера е радостна и всичко в природата цъфти и зрее. Когато обаче Прозерпина е в царството на Плутон, на земята цари зима и мраз.

216

Култът на гръцката Деметра (латинската Церера) бил тачен най-вече в Елевзина — град в Атика, на 20 км разстояние от гр. Атина. Тук в чест на двете богини — майка и дъщеря, били устройвани Елевзинските мистерии. Празненствата траели девет дни през месец септември. Те започвали с голямо шествие, което тръгвало от Атина и изминавало пътя до Елевзина. Всички били окичени с мирти и носели факли. Начело носели статуята на Бакх, който в тия мистерии минавал за син на Церера и годеник на Кора (Прозерпина). Участниците пиели вино, пеели обредни песни и правели жертвоприношения, като произнасяли обредни формули. Накрая давали представления и картини из живота и страданията главно на Церера.

217

Церера е сестра на Юпитер, който е баща на Венера. Следователно Церера е леля на Венера.

218

Юнона, дъщеря на Сатурн, сестра и съпруга на Юпитер, у древните римляни е царица на боговете. Тя има власт над всички небесни явления — бури и мъгли, гръмотевици и светкавици. Пазителка е на женската чест и достойнство, на домашното огнище и брака, бди над живота на жените и закриля майчинството им.

219

Самос, остров срещу йонийското крайбрежие на Мала Азия, бил известен с култа на Юнона. Според преданието там се родила богинята. На острова бил построен най-прочутият й храм.

220

Главната богиня на гр. Картаген била отъждествявана с Юнона и почитана под нейното име.

221

Река в областта Арголида в Пелопонес, близо до гр. Аргос.

222

В Аргос, Пелопонес, била почитана най-напред съпругата на Юпитер. Там, върху нейната свещена земя, бил построен прочутият й храм Херайон. В него се намирала най-хубавата и най-скъпа статуя на Юнона (Хера), изваяна от злато и слонова кост от скулптора Поликлет.

223

Зигия е гръцко прозвище на богиня Юнона, произведено от гръцката дума zỳgios — принадлежащ на брака, като покровителка на брака и на домашното огнище. С това прозвище богинята се почитала в страните, в които се говори гръцки език.

224

Луцина („извеждаща на светлина“) е латинското прозвище на Юнона. Тя закриля ражданията. С това прозвище се почитала в говорещите латински език страни.

225

Според легендите Венера е жена на Вулкан, който пък е син на Юнона.

226

Това се вижда и от Юстиниановото законодателство.

227

Меркурий (гръцкият Хермес), син на Зевс, е вестител и херолд на боговете, най-вече на Зевс, чиито заповеди изпълнява с най-голяма бързина. С крилатите си сандали той се носи над земята и над морето, за да изпълнява поръките на безсмъртните. Според преданието бил роден на пл. Килена в Аркадия. Изобразявали го с крила и жезъл (тояга с обвити около нея две змии, увенчана с две крилца).

228

Наричали се Мурцийски, защото се намирали в падината Мурция, между Палатинския и Авентинския хълм в Рим. Там се намирал Циркус максимус с неговите конусовидни колони, поставени на двата му завоя. Тук в текста Мурцийските стълбове вместо Циркус максимус, Големият цирк, зад който се намирал храм на Венера, а вероятно и храм на Меркурий.

229

Неравни били браковете, които се сключвали между свободни и роби (Венера смята тук Психея за своя робиня). Ако се сключвали такива бракове, те се смятали за недействителни. За встъпване в брак на лица, които нямали права (като напр. малолетния Амур), било нужно съгласието на тоя, под чиято власт се намирали (в случая бащата). Мястото за сключване на брака не било от значение, ако имало свидетели.

230

Аврора (гръцката Еос), богиня на утринната зора, сестра на Сол (Слънцето) и на Луна (Луната).

231

За Стигийското блато виж бел. 56 към II кн.

232

Коцит (на гръцки ез. „река на сълзите“) е митическа река в подземното царство, ръкав на р. Стикс.

233

Орелът или по-точно Юпитер, преобразен на орел, грабнал Ганимед, сина на фригийския цар Трос, и го отнесъл на Олимп, за да служи там като виночерпец на Юпитер и боговете. Виж 1 бел. 36 към I кн.

234

За Тартар виж бел. 25 към I кн.

235

Тенар — нос и град в Лакония, Пелопонес. Наблизо се намирала пещера, от която според преданието се влизало в подземното царство. От околността копаели черен мрамор.

236

Дит отговаря на гръцкия бог Плутон и се свързва с латинската дума dives — богат. Такова е значението също на името Плутон — там, където владее този бог — под земята, се намират всички скъпи метали (гръц. plutos — богатство).

237

Харон превеждал на своята лодка душите на мъртвите през Стикс, реката на подземния свят. За тая услуга той получавал по един обол. Затова древните при погребение слагали в устата на покойниците по една такава медна монета.

238

За Цербер виж бел. 44 към I кн.

239

Смятало се, че който вкуси от храната или питието на подземния свят, остава завинаги свързан с него.

240

Юлиев закон за прелюбодеянията (lex Iulia de adulteris), издаден (17 г. пр.н.е.) от император Август (пълното му име е: Гай Юлий Цезар Октавиан Август).

241

Събранието на боговете се описва по подобие на заседанията на римския сенат. Така Юпитер се обръща към боговете съответно на обръщението на ораторите в сената. Както списъците на сенаторите се водят от цензори, така и списъците на боговете се държат от музите.

242

Както бракът между робиня и свободен може да бъде действителен, ако робинята бъде освободена от робство.

243

Тоест Ганимед. Виж бел. 21 към същата книга.

244

Виж бел. 15 към II кн.

245

Сатирите (или силените) са полски божества от свитата на Дионис и са олицетворение на производителната сила в природата. Първоначално са конски същества, а след това под влияние на пановете добиват и кози черти. Били са изобразявани с дълги заострени уши, конска опашка, копита и рога. С течение на времето животинските им черти се омекотяват, божествата стават хитри, весели и закачливи. Те са неразделни от бога на виното, когото придружавали навсякъде. Обичали танца, звуците на флейтата и овчарската свирка на горския бог Пан.

246

Паниск — малък Пан, полско божество, подобно на Пан и сатирите.

247

При тържественото бракосъчетание жената преминавала от властта на бащата под властта на съпруга.

248

Дирка според митологията била съпруга на тиванския цар Лик. Тя и нейният съпруг жестоко измъчвали своята пленница Антиопа, майка на Зет и Амфион от Зевс. Те били отгледани в планината Китерон, далеч от пленената си майка. Щом синовете узнали, че Антиопа е тяхната майка и че тя е така измъчвана, вързали Дирка за рогата на един бик и пускали разяреното животно да тича срещу скали и дървета. Сцената на завързването е изобразена в прочутата скулптурна група „Фариезийският бик“, дело на братята Аполоний и Тавриск.

249

След преживени опасности древните окачвали в храмовете на своите богове-спасители картини, които изобразявали момента на тяхното спасяване.

250

Фрикс е син на беотийския цар Атамант и на Нефела, богиня на облаците. Втората съпруга на царя поискала да го погуби, затова неговата майка му пратила един овен със златно руно, Фрикс възседнал заедно със сестра си Хела овена, който понесъл двамата през морето далеч на север. По пътя Хела паднала и се удавила в морето, което получило нейното име (Хелеспонт — „Море на Хела“, друго гръцко име на Дарданелите). Фрикс стигнал благополучно в Колхида и принесъл там овена в жертва. Неговото руно окачил в свещения лес на Арес, откъдето по-късно щял да го вземе Язон заедно с аргонавтите.

251

Арион е легендарен гръцки поет и певец, свирач на цитра. Херодот разказва, че когато веднъж той се завръщал от дълъг път по море в родината си, моряците решили да го убият и ограбят. Той помолил да му позволят, преди да скочи в морето, да изпее песен. Един делфин, очарован от песента му, го взел на гърба си и така го отнесъл на брега.

252

Европа била дъщеря на финикийския цар Агенор. Зевс харесал девойката, но не посмял да се приближи до нея в божествения си образ, за да не го забележи ревнивата Хера. Затова той се превърнал в млад бик, успял да примами своята любима да се качи на гърба му и така преплувал заедно с нея морето чак до остров Крит.

253

Когато съседи спорят каква част от пътя, който минава край техните участъци земя, се пада на всеки от тях.

254

Виж бел. 16 към III кн.

255

Пегас в древната митология е крилат кон, който бил роден от кръвта на убитата от Персей Медуза. Като буреносните облаци той препускал на воля по небето и над вълните. С него героят Белерофонт нападнал чудовището Химера. Пегас носел светкавиците и мълниите на Юпитер.

256

Виж бел. 9 към II кн.

257

Non feci. — Не съм направил; обикновено се произнася от обвиняемия, който отказва да се признае за виновен.

258

Марсова кохорта. Кохортата е поделение на римската пехота. Марс, богът на войната, бил считан от разбойниците за свой патрон.

259

Като уж произхождащ от Тракия, разбойникът е наречен според планината Haemus (на гръцки Haimos), произнасяно Хемус — Стара планина, но по народна етимология името е свързано с гръцката дума haima, произнасяна по-късно hema — кръв, за да се изтъкне и кръвожадността на лицето. Освен това в литературната, традиция траките минавали за свирепи и жестоки хора.

260

Също подхожда за име на разбойник — „див“ като него или нещо подобно, от гр. №ег — „звяр“.

261

Прокуратор — чиновник по финансовите въпроса в провинциите, а понякога и техен управител.

262

Цезар — постоянна титла на императора (според Гай Юлий Цезар).

263

Всички пари и ценности пътниците носели обикновено в пояса си.

264

Сега о-в Занте, в Йонийско море, срещу западния бряг на Пелопонес, едно от обичайните места за заточение на осъдените в древна Гърция.

265

Акциум — нос при Амбракийския залив, срещу западния бряг на Средна Гърция.

266

Вексиларии — ветерани, прослужили повече от 16 или 20 години; образували отделни отряди, ползуващи се с известни привилегии.

267

Виж бележка 11 към III книга.

268

Талант — най-високата гръцка монетна единица = 5900 зл.лв. приблизително.

269

Спътници-богове, които съпровождали хората и следели за техните постъпки. Марс бил почитан като спътник на разбойниците.

270

Виж бележка 22 към IV книга.

271

Така наречените vernae — роби, родени и израснали в дома на господаря.

272

Тържествено завръщане на победителя с неговите войски; той бил возен на позлатена колесница, впрегната с 4 бели коня.

273

Бактрия била една от северните провинции на персийското царство; сега в Афганистан.

274

Юпитер (Зевс) бил между другото считан за бог-покровител на гостите.

275

Митичният тракийски цар Диомед давал попадналите у него чужденци да ги изядат конете му: Херакъл го победил и той сам споделил съдбата на своите жертви.

276

В оригинала vervex — скопен овен.

277

Белерофонт — герой от митологията; с помощта на крилатия кон Пегас победил триглавото чудовище Химера, бълващо от устата огън. Тук иронично — магарето е Пегас, а ездачът — Белерофонт.

278

Мелеагър — гръцки герой. Орисниците му предсказали, че ще умре, щом изгори докрай горящата в огнището цепеница. Майка му Алтея извадила дървото и го скрила. След години Мелеагър при спор убил братята на майка си. Алтея тогава разгорила скритото дърво и Мелеагър умрял.

279

Ядене и пиене през деня се смятало като признак на разпуснатост и порочност. Порядъчните хора пиели вино само привечер на трапезата.

280

Богинята Истина — дъщеря на Зевс, майка на Добродетелта.

281

Виж бележка 15 към II книга.

282

Любимият покойник ставал бог и бил почитан от близките си. Олтарът му бил в най-обичното приживе място в къщата.

283

Тразил — от гр. trasỳs — дързък.

284

Лат. parricida — отцеубиец или убиец на близък родственик. Така се приравнява и убийството на Тлеполем от Тразил.

285

От канеленото дърво добивали благовонно масло.

286

Минимален срок за траур е 10 месеца. Ако вдовицата се омъжи за друг мъж до една година, тя загубвала цялото имущество, оставено й от съпруга.

287

Мани — душите, сенките на умрелите.

288

Между 6–9 ч. вечерта.

289

Сянката на Тразил ще бъде larva — призрак — душа на умрял зъл човек. Виж бележка 23 към IV книга.

290

Тоест фуриите. Виж бележка 47 към I книга.

291

Опитомени врабчета — любима забава за деца и жени. Тук може вместо passeres да се чете anseres — гъски.

292

Около полунощ.

293

Виж бележка 19 към VII книга.

294

Докосване на коленете — знак на гореща молба.

295

Гений — дух-хранител, придружаващ според римляните човека от люлката до гроба.

296

Център на тоя култ бил гр. Хиерапол в Сирия. Името й не е установено с точност. Предполага се, че се е наричала Атаргатис. Била почитана като богиня на земята — както гръцката Кибела. Празненствата й имали характер на оргии — нанасяли си рани с мечове, бичували се и дори се скопявали. Жреците на богинята били скопени и се обличали в женски дрехи. Те се скитали из цялата Римска империя.

297

Кападокия — област в Южна Мала Азия; кападокийските роби били търсени много на пазара, понеже били здрави и силни. От Кападокия изнасяли също и породисти коне.

298

Законът, който забранявал да се слага ръка върху свободен човек и да се продава като роб, погрешно наричан от Апулей — Корнелиев.

299

Виж бележка 18 към VII книга.

300

Сабадий (Сабазий) — фригийски бог, отъждествяван с Дионис и с Атис — любимец и жрец на богинята Кибела.

301

Белона — кападокийска богиня на войната. Култът й, характерен със своята жестокост и кръвопролития, бил пренесен и в Рим.

302

Майката от Ида, или Великата майка, е Рея, съпруга на Кронос, майка на олимпийските богове, сравнявана с азиатската Кибела.

303

Адонис бил обичан и от Афродита, и от Персефона; затова Зевс наредил 6 месеца да бъде при Персефона в царството на мъртвите, 6 месеца при Афродита. Божество от източен произход, символизира умирането и пробуждането на природата.

304

Тук и по-долу (глава 26: „момичета“) се употребява саркастично женски род за женствеността на тези адепти на сирийската богиня.

305

Загатва за Ифигения, която богинята Диана спасила от жертвеника, като я подменила със сърна.

306

Звукът от началната сричка на думата porro (насам), която се опитало да произнесе магарето.

307

Виж бележка 45 към IV книга.

308

Тържествен пир се устройвал в чест на някой бог. Жертвеното животно се опичало и месото му се изяждало от жреците и тия, които устройвали жертвоприношението.

309

Голяма делва за вино. Понеже не е била употребявана дълго време, по стените й се образувала винена кал, която бедният занаятчия трябвало да изчегърта.

310

Бокачо почти изцяло е заимствувал тази новела в „Декамерон“ (сравни новела 2, ден VII).

311

Това е нощният преход, описан в глава 30, книга VIII.

312

„Тулианум“ — известен затвор в Рим. С това име Апулей назовава затвор изобщо.

313

На роби, които са извършили тежка простъпка, жигосвали челото с буква или с цели думи, показващо тяхното престъпление.

314

В мелницата работата на робите била най-тежка и страшна. Обикновено там те били изпращани за наказание и работели наравно с животните — въртели воденичните камъни, както са били в окови, а надзирателите ги биели с бичове. Тук димът и парата се споменават, понеже всеки мелничар имал обикновено и пекарни.

315

Това се отнася за Одисей, възпят в „Одисея“ на Омир.

316

Изглежда, това е християнска или еврейска секта. Тогава религиозният живот се отличавал с много голяма пъстрота. Всички, които са били против официалната религия, са били обвинявани в безчестие и разврат.

317

Името означава „любимец на хетерите“ („развратник“).

318

Декурион — член на местния съвет; по време на императорската епоха били учредени във всички по-големи провинциални градове такива длъжности.

319

На гръцки език значи добродетел.

320

На гръцки език значи мравка.

321

Виж бележка 22 към IV книга.

322

Понеже не умеели добре да съхраняват виното, в него се образувала утайка и трябвало преди употребление да го прецеждат.

323

Според древната традиция, която пазел народът, горният свят се ограждал от реката Океан, като през нощта слънцето огрявало долния свят. Древната наука обаче била достигнала до схващането, че Земята е кръгла и че център на нашата система е Слънцето.

324

Статуята на Церера — богинята на плодородието, заемала почетно място в дома на всеки мелничар.

325

Бокачо — „Декамерон“, ден, V, новела 10. Бокачо взема и тази новела почти без изменение от Апулей.

326

Този закон гласял: бащата на жената можел да убие на място дъщеря си и нейния любовник при прелюбодеяние. Мъжът нямал право да убие жена си; ако обаче във възбудено състояние убие любовника, не бил обвиняван в убийство.

327

Това било обикновено наказание за невярната жена. За развода се съобщава чрез трето лице пред 7 свидетели или писмено.

328

Тоест началото на зимата, когато слънцето встъпва в съзвездието на Козирога.

329

Гръцка мярка за дължина, около 180 м.

330

Фуриите са олицетворение на нечиста съвест, която мъчи престъпника. Те се изобразявали с бичове в ръце. Вж. бел. 46 към I кн.

331

Това бил отличителният белег (жезъл) на центуриона, с който си служел при наказание на провинилите се войници. Той бил направен от преплетени лозови пръчки. В случая този обикновен редник взел жезъла, за да „се покаже“ и да плаши пътниците.

332

Да загуби меча си, за войника било не само военно престъпление, равносилно на дезертьорство, но дори и светотатство и оскърбление на императора.

333

Изглежда, че това е вмъкнато после. Става дума за две гръцки поговорки, които тук са преплетени. „От магарешка гледна точка“ употребявали в случая, когато дребни причини докарвали сериозни последици, и „За сянката на магарето“, тоест напразно се спори — известната приказка на Демостен пред атинските граждани.

334

Socci — ниски леки обувки на комически актьори — синоним на комедия, coturni — високи обувки, които носели актьорите в трагедията, за да придадат величие на своята осанка — синоним на трагедия.

335

Курия — зданието, където заседава римският сенат. Същото наименование било възприето и за провинциалните съвети.

336

Тоест Ареопагът — най-строгото съдебно учреждение в Атина. Името си носи от хълма, където се намира (Ареопаг — на гръцки хълм на Арес). Гръцкият бог на войната Арес отговаря на римския Марс. Ареопагът е разглеждал делата за убийства.

337

Осъдените за отцеубийство, а по-късно и за убийство на близък родственик, ги биели до края с пръчки, после ги защипвали в кожен мех с куче, петел, маймуна или змия и ги пускали в морето. Ако нямало наблизо море, хвърляли ги да ги разкъсат диви зверове (виж книга X, глава 28).

338

Имало три възможни решения за изразяване мнението на съдията. Те били записвани на восъчни таблични и пускани в урната: „C“ — condemno — осъждам, „A“ — absolvo — оправдавам и „NL“ — non liquet — неясен ми е въпросът (въздържал се).

339

Наказаният бивал привързван със силно разпънати ръце и крака за обръча на колело. Чрез силно въртене на колелото разпънатият изпитвал страшни мъки.

340

Греда върху четири крака (като дървен кон), на които изтегляли крайниците на измъчвания.

341

Мандрагора — растение, от корените и плодовете на което добивали сок, който служел за приспивателно и като наркотично средство в медицината.

342

Военните трибуни командували легиони. Всеки легион имал 6 трибуни, които се редували в своята служба.

343

Тука се говори за различни видове сладкиши и деликатеси; някои имали форма на рог, други на гущер, на риба и така нататък.

344

Това са синове на Едип цар, които враждували помежду си за Тива. В тази борба и двамата загинали. От този мит е черпил сюжет Есхил за трагедията „Седмина против Тива“.

345

Харпии — три крилати чудовища с лица на девойки.

346

Финей — легендарен тракийски цар, който ослепил децата от първия си брак, за да угоди на втората си жена. Боговете за наказание изпратили харпиите да го преследват, като му грабят храната от трапезата или я омърсяват.

347

На латински laser — сок, добиван от растението Ferula asa 1foetida L. и употребяван като подправка.

348

Длъжност в колониите и в провинциалните градове на Римската империя. Градският цензор упражнявал надзор върху данъците и обществените сгради.

349

Тесалийските коне и галските мулета били особено реномирани.

350

Фалери — металически токи, които украсявали хамутите на конете.

351

Богът на морето Посейдон се разгневил на критския цар Минос и накарал жена му Пазифая да се влюби в бик. От тази любов се родил Минотавър — човек-бик, когото по-късно Тезей убил в критския Лабиринт.

352

„Свещено“ питие наричали отварата от кукуряк. Смятали, че лекува душевно болни.

353

Виж бележка 10 към III книга.

354

Според закона, издаден по време на император Клавдий (I в. от н.е.), имуществото на починало дете за утеха се давало на майката и се наричало печално наследство.

355

Пирихийски танц — военен танц (от спартански произход), изпълняван под звуците на флейта. Подражавал движенията на войниците в боя. В случая обаче не се касае точно за такъв танц.

356

Виж бележка 26 към I книга.

357

Тук е предадена пантомима — популярно и любимо театрално представление през империята. Танците и играта на актьорите били обяснявани от хора.

358

Ида — планина в Мала Азия, в подножието й се намирала древната Троя.

359

Тиара — вид шапка у персите и фригите, у последните т.нар. фригийска шапка, с връх, завит напред.

360

Ефеби — така се наричали в Атина юношите между 18–20 години. Те изпълнявали гранична служба. Носели особен вид плащ — хламида.

361

Виж бележка 15 към VI книга.

362

Виж бележка 35 към IV книга.

363

Виж бележка 6 към VI книга.

364

Минерва (отговаря на гръцката Атина) — дъщеря на Юпитер (Зевс), богиня на мъдростта, изкуствата и науката.

365

Кастор и Полукс (Полидевк) — братя, синове на Леда; първият — от Зевс, а вторият — от спартанския цар Тиндарей.

366

Виж бележка 45 към IV книга.

367

Виж бележка 16 към V книга.

368

Прави се намек за Троянската война, която унищожила целия род на Приам.

369

Отнася се за вождовете на гърците, които се сражавали при Троя.

370

Паламед — евбейски княз, гръцки герой от Троянската война. Одисей и Агамемнон, които му завиждали за неговата хитрост и ум, подхвърлили в палатките му злато и писмо уж от Приам — троянския цар. Бил уличен в предателство и умъртвен.

371

Виж бележка 20 към III книга.

372

Гръцкият философ Сократ, обвинен, че развращава младежта, бил осъден на смърт — да изпие чаша с отрова.

373

Кенхрея (сега Кенхриес) — главното (източното) пристанище на Коринт, на 2 часа път от града.

374

Сароническо море — по-точно Егинският залив на Егейско море.

375

Стълб, край който преминавали колесниците при състезания — тук краен стълб, след който колесницата завива и изчезва. Виж и бележка 16 към VI книга.

376

Религиозният синкретизъм е едно от характерните явления в идеологията на късната античност. Функциите на отделните богове се обединяват и се приписват на едно или две върховни божества — в нашия случай това са египетските Изида и Озирис. Луна (Селене) също се е смятала за една от върховните богини.

377

Седморката е свещена не само за питагорейците, но и за много други религии и мистически учения. Много примери за това дава Библията.

378

На лат. Regina coeli — небесна царица — така християните наричат Богородица. Изида с младенеца Хор на ръце била един от първообразите на божата майка.

379

Вярвало се, че до това време, когато Церера научила хората на земеделие, храната на смъртните се състояла от жълъди.

380

Сестра на Феб (Аполон) — бога на слънцето, е Артемида. Смятали я и за покровителка на родилките. Главен център на нейния култ бил гр. Ефес в Мала Азия.

381

Прозерпина по-късно е отъждествявана с Хеката, която е била представяна с три лица.

382

Прозерпина (Персефона) сравнявали с Хеката, владетелка на призраците и на злите духове. Нощем тя обикаляла и кучетата със страшен вой известяват нейното приближаване.

383

Като Артемида, богиня на лова; на нея били посвещавани отделни горички.

384

Тук молитвата е отправена към луната (Луна, Селене).

385

Луната се смятала за източник на нощната роса.

386

Поради това, че божеството е имало много имена и истинското му име често не се знаело, такава уговорка при една тържествена молитва е необходима.

387

Житните класове и драконите са атрибути на Церера.

388

Многоцветни одежди — символ на многостранната й власт; черният плащ — емблема на Луната, на Прозерпина или на Церера.

389

Виж бележка 56 към II книга.

390

Кораб — свещен символ на Изида, тъй като тя била богиня на морето и покровителка на мореплавателите; символизира също и разливането на Нил.

391

Палмовата клонка е символ на победата.

392

Намеква се за легендата, предадена от Херодот (II, 2); две новородени деца, откърмени от кози, изолирани от хората, произнесли първата си дума бекос — хляб по фригийски. Оттук изкарвали фригийците най-стария народ на земята.

393

Песинунт — древен град в Мала Азия, център на култа на Кибела.

394

Древните смятали, че жителите на Атика не били преселници от други места, както било останалото население на Гърция.

395

Минерва (Атина) Кекропска — по името на Кекропс — основател и пръв цар на Атина. Тя била покровителка на гр. Атина.

396

Жителите на Крит се славели с точната стрелба с лък.

397

В латинския текст Диана Диктина — критската Артемида; идва от гръцката дума диктюон — мрежа, защото й приписват изобретението на рибарската мрежа.

398

В Сицилия се говорело на местен език, на гръцки и на латински език.

399

Така наричали Немезида — богинята на справедливото възмездие, по името на храма й в атическото селище Рамнут.

400

Западни етиопци.

401

Древен народ, населяващ днешен Афганистан, или пък според други — африканки.

402

Първоначално Изида е египетска богиня, олицетворяваща плодородието на Нилската долина, след това богиня на луната. След като култът й се разпространил извън пределите на Египет, тя обединила функциите на най-различни божества, та накрая се почитала вече като върховна богиня на вселената.

403

Розата е свещено цвете на Изида.

404

Ахеронт — река в подземното царство, преносно — самото подземно царство.

405

Елисейски поля — място за душите на праведните хора.

406

Те били изплитани от листата на палма, от влакната на растението папирус, от върбови кори или дори от слама.

407

Виж бележка 36 към I книга.

408

Виж бележка 21 към VII книга.

409

Сарапис или Серапис — египетско божество, сравнявано с Озирис, Зевс, Плутон и Асклепий, с широко разпространен култ и с много привърженици.

410

Мундщукът на този инструмент бил отстрани. При свирене с него го изправяли нагоре така, че краят му допирал до ухото.

411

Емблема на Анубис, който отвеждал душите на умрелите в подземното царство. Той бил сравняван с Хермес (Меркурий). Палмата у египтяните била емблема на астрологията и магията.

412

Ръка с разтворени пръсти — символ на справедливост, юмрук — на насилие; за египтяните ръката е била емблема на плодородие на богинята-майка, затова един и същи жрец носи и ръка, и майчина гърда, напълнена с мляко.

413

Символ на плодородие и на чистота.

414

Амфора с чиста вода, посветена на Нил и на Озирис, съпруг на Изида, която разделяла с него върховната власт над света.

415

В образа на крава почитали древноегипетската богиня Хат-хор, сравнявана с Изида.

416

Не се знае какви свещени предмети са били затворени в това сандъче (кутия).

417

Символ на съединение на Изида (в образа на змия) с Озирис.

418

Кърмата на кораба завършвала с украшение във форма на гъша глава. Тук гъската е и свещена птица на Изида.

419

Така гърците наричали египетските жреци, които носели изображенията на боговете на процесиите.

420

Тоест лавър, мирт, маслина.

421

Сравни пример 39 към същата книга.

422

Утринна молитва към Озирис като бог на слънцето.

423

На лат. Candidus — блестящ, белоснежен.

424

Посветените в тайнството на Изида не могли да ядат месо от някои животни.

425

Връзката на култа към Изида с астрологията е явна. Понеже била господарка на небесните светила и управлявала тяхното движение, тя можела да влияе и върху съдбата на човека.

426

Тоест египетски йероглифи.

427

Според някои опростено народно писмо, така нареченото демотическо писмо.

428

Числото 12 — вероятно дванадесетте знака на Зодиака.

429

Митологическата страна на хиперборейците (до тях не достигал хладният вятър Борей, буквално — отвъд Борея) била някъде на север, на края на света.

430

Според митологията парките, трите богини на съдбата, изпридали нишките на живота.

431

Тоест Остия — в устието на Тибър, морско пристанище на Рим.

432

Тоест 12 декември.

433

Isis Campenis според Campus Martius, Марсово поле, до Рим.

434

Виж бележка 39 към същата книга.

435

Тирс — жезъл, увит с бръшлян и с лозови листа, на върха с борова шишарка; бръшлянът като емблема на Дионис — също сравняван с Озирис.

436

Нещо увито в плат — магия, тайнство.

437

От лат, asinus, магаре.

438

Тук текстът е повреден.

439

Мадаура (сега Мдауруш) — родното място на Апулей, в Южна Нумидия (Африка).

440

Буквално „между жертва и камък“. При сключване договор се заколвала свиня с каменен нож и жрецът казвал: „Народ, който първи наруши договора, да бъде поразен от Юпитер, както аз поразявам свинята с този камък“, тоест нарушителят на свещения договор трябвало да бъде умъртвен.

441

Друго символично число — мистическа тройка; има го и в обикновената реч — трижди блажен.

442

Тоест началник на група жреци, избиран през пет години.

443

Тоест от началото на I в, пр.н.е.