Зловеща паяжина

45

17 март, 3:45

Ню Йорк Сити

— Здравей, Ню Йорк — извика Тао и най-после наруши мълчанието, което тегнеше над тях по дългия път към Манхатън.

— Ако видиш денонощна аптека, спри — каза Килкъни.

Тя се обърна към него:

— Добре ли си?

— Да. Просто ми трябва нещо.

— Има една в края на пресечката — каза Тао и зави към тротоара.

Килкъни посегна към дръжката на вратата.

— Стой тук — спря го Тао. — В този костюм приличаш на статист от „Лудият Макс“. Аз ще отида.

Килкъни вдигна вежди.

— И си мислиш, че просто ще се слееш с обстановката?

— Жена в плътно прилепнал костюм в Ню Йорк по това време на нощта през уикенда? — попита Тао саркастично. — Дори няма да ме погледнат втори път. Какво ти трябва?

— Нещо за повръщане.

Тао го изгледа, не изглеждаше да му е зле, и каза:

— Връщам се след минутка.

След като тя се върна, те пак потеглиха, после паркираха колата в гаража до студиото и влязоха вътре. Килкъни съблече горнището на костюма си и отиде направо към кухненската мивка.

— Какво правиш? — попита Грин. Тао го гледаше загрижено.

— Извличам доказателства.

Килкъни махна предпазната обвивка от капачката на сиропа от ипекакуана, прочете инструкциите и отпи от бутилката. Надвеси се над мивката и изчака лекарството да подейства. Не чака дълго. Грин и Тао се извърнаха, докато Килкъни повръщаше. Постепенно спазмите утихнаха и той се успокои.

Тао се приближи и протегна ръка да издърпа тапата на мивката. Вонята беше ужасна.

— Недей — спря я Килкъни, дишаше тежко. — Вътре има метална капсула. Трябва да я открием.

— Седни — нареди му Тао и го избута към отворения прозорец.

Прохладният нощен въздух го освежи и отвя част от миризмата от мивката. Като използва гумен маркуч, Тао разми гъстата маса от повърнато и бързо откри металната капсула.

— Това ли е? — попита тя, от ръцете ѝ капеше вода.

— Да — отговори дрезгаво Килкъни.

— Добре. — Тао извади тапата и изплакна мивката. — Добре ли си?

— Да. Не съм повръщал така, откакто напуснах флота. Поне този път няма да имам махмурлук.

— Какво е това? — попита Грин.

— Контейнер с проба от сондата „Пикел“. Открих сондата в лаборатория на четвърто ниво. Повечето от пробите вече бяха извадени, но и една е достатъчна, за да свърже „Виеложик“ с нападението.

Грин извади кутийка джинджифилова бира от хладилника и я подаде на Килкъни.

— Вземи, това ще успокои стомаха ти.

— Благодаря — рече Килкъни и взе бирата. — Докато не открих сондата, не бях напълно сигурен, че компания би организирала военно нападение, но ето го доказателството. А ако от „Виеложик“ са изпратили Дюрок да ограби LV-станцията, нищо чудно да са го накарали да удари и „ЮДжийн“.

— Но как са го направили? — попита Грин. — Ченгетата са установили съвпадение с ДНК-то на Иймс. Цялата история звучи просто невероятно.

Килкъни погледна металната капсула в дланта си.

— Нужно е съвсем малко — само непоклатимо доказателство, за да се покаже, че невероятното е самата истина.