Прозорците на замъка се разтресоха от тътена на далечната експлозия. После лампите угаснаха. Зловещият жълто-червен блясък, нахлуващ отвън, осигуряваше единствената светлина в кабинета на Лафит.
— Всички да залегнат! — изкрещя Дюрок, като приклекна и пропълзя към прозореца.
— Какво става? — извика Лафит.
Дюрок се притисна към стената до един от високите прозорци и погледна навън. Видя сградата на генератора, обгорена и черна, цялата в пламъци. Втора експлозия разкъса част от покрива ѝ и пръсна искри във всички посоки. Огънят погълна бръшляна, който покриваше стените на постройката и изпепели земята пред нея.
— Подпалили са сградата с генераторите! — каза Дюрок. — Загубихме електричеството, комуникациите и охранителните системи.
— Какво можем да направим? — попита Лафит.
— Ти и Доминик се качете горе и се скрийте някъде. Уокър и аз ще останем с пазача.
— Защо не повикаш още хора? — предложи Лафит.
— Няма време. Ще го убием, щом влезе в замъка, а после ще се оправяме с пожара.