Белият бик

ГЛАВА IVКАК ИСКАХА ДА ПРИНЕСАТ ВОЛА В ЖЕРТВА И ДА ОСВОБОДЯТ ПРИНЦЕСАТА ОТ МАГИЯТА

Мамбрес изтича разплакан към нея. Змията беше разчувствана, тя не можеше да плаче, но съскаше плачевно и викаше: „Тя е мъртва!“ Магарицата повтаряше: „Тя е мъртва!“ Гарванът казваше същото. Всички други животни изглеждаха потиснати от скръб с изключение на рибата на Йона, която винаги беше безмилостна. Почетната дама и придворните дами пристигнаха, като си скубеха косите. Белият бик, който пасеше недалеч, чу писъците им, изтича към горичката, като теглеше след себе си старицата и мучеше тъй силно, че ревът му огласяше цялата околност. Напразно всички дами пръскаха издъхващата Амазида с розова, карамфилова и миртова вода, със смирна, с балсам от Мека и я ръсеха с канела, джинджифил, мускат и сив кехлибар — тя не даваше признаци на живот. Но щом усети до себе си красивия бял бик, веднага дойде на себе си — още по-свежа, по-красива и по-жива от всякога. Тя разцелува сто пъти очарователното животно, което сластно навеждаше главата си над алабастровата й гръд. Наричаше го свой господар, свой цар, свое сърце, свой живот. Обгърна с белите си като слонова кост ръце врата му, който беше по-бял и от сняг. Леката сламка се прилепва по-слабо към кехлибара, лозата се притиска по-слабо към бряста и бръшлянът — към дъба! Чуваше се сладкият шепот на въздишките й, виждаха се очите й ту святкащи от нежен пламък, ту замъглени от скъпоценните сълзи, които любовта изтръгва.

Можем да си представим в каква изненада изпаднаха почетната дама на Амазида и другите придворни дами. Щом се върнаха в двореца, те разказаха на любовниците си това странно приключение и всяка от тях описваше различни обстоятелства, като преувеличаваше странните им особености, нещо, което допринася винаги за разнообразието на всички истории.

Щом Амазис, царят на Танис, се научи за това, царското му сърце пламна от справедлив гняв. Такава е била яростта на Минос, когато е узнал, че дъщеря му Пасифая е обсипвала с нежности бащата на Минотавъра. Така е изтръпнала Юнона, когато е видяла съпруга си Юпитер да гали красивата крава Йо, дъщеря на реката Инах. Амазис заповяда да затворят Амазида в стаята й и постави стража от черни евнуси пред вратата й, после събра тайния си съвет.

Великият маг Мамбрес седеше начело на съвета, но вече нямаше същото влияние както преди. Всички държавни министри заключиха, че белият бик е магьосник. А беше тъкмо обратното: той беше омагьосан, но в дворците винаги се мамят, когато се касае за тънки работи.

Решиха с вишегласие, че принцесата трябва да бъде освободена от магията, а белият бик и старицата да се принесат в жертва.

Мъдрият Мамбрес не искаше да се обяви срещу мнението на царя и на съвета. Нему принадлежеше правото да разтуря магии и затова той можеше да отложи жертвоприношението под някакъв благовиден предлог. Богът Апис беше току-що умрял в Мемфис. Богът-бик умира като всеки друг вол. Не беше позволено да се правят никакви заклинания и магии в Египет, докато не се намери друг вол, който да замести умрелия.

И така в съвета беше решено, че ще чакат да бъде избран нов бог в Мемфис.

Добрият стар Мамбрес чувстваше на каква опасност е изложена неговата скъпа принцеса, разбираше кой е нейният любим. Сричките На-ву, които се бяха изплъзнали от устата й, бяха разкрили тайната пред мъдреца.

В Мемфис по това време царуваше вавилонската династия. Вавилон бе запазил още тази останка от своите предишни завоевания, направени по времето на най-великия цар на света, на когото Амазис беше смъртен враг. Мамбрес имаше нужда от цялата си мъдрост, за да лъкатуши сред толкова опасности. Ако цар Амазис откриеше в кого е влюбена дъщеря му, това щеше да бъде смърт за нея, защото се бе заклел да я умъртви. Великият млад и хубав цар, в когото бе влюбена тя, беше свалил, от престола баща й, който си бе възвърнал своето царство Танис едва преди седем години, никой не знаеше какво бе станало с този възхитителен монарх, победител и идол на всички нации, нежният и благороден любим на очарователната Амазида. Но Мамбрес знаеше също така, че ако бикът бъдеше принесен в жертва, красивата Амазида щеше неминуемо да умре от мъка.

Какво можеше да направи Мамбрес при тези така заплетени обстоятелства? Веднага щом излезе от съвета, той отиде при своята скъпа възпитаница и й каза:

— Мое прекрасно дете, ще ви служа, но, повтарям ви, ще ви отрежат главата, ако някога произнесете името на вашия любим.

— Ох, какво значение има, ако ми отрежат главата — каза прекрасната Амазида, — щом не мога да прегърна Навухо… Баща ми е зъл човек! Не само отказа да ми даде този красив принц, когото боготворя, но дори му обяви война, когато беше победен от моя любим, той откри тайно средство да го превърне в бик. Виждало ли се е някога по-ужасно коварство! Ако баща ми не ми беше баща, не знам какво бих направила с него.

— Не беше баща ви този, който му направи това ужасно зло — каза мъдрият Мамбрес, — то беше дело на един палестинец, един от нашите стари врагове, жител на една малка страна, една от множеството държави, които вашият височайши любим усмири, за да тури ред в тях. Тези превращения не трябва ни най-малко да ви учудват; знаете, че някога аз сам съм правил още по-прекрасни преображения. Нямаше нищо по-обикновено от тези промени, които днес учудват и мъдреците. Истинската история, която сме чели заедно, ни учи, че Ликаон, царят на Аркадия, е бил превърнат във вълк. Красивата Калисто, дъщеря му, била превърната в мечка, Йо, дъщерята на Инах, нашата истинска Изида — в крава, Дафне — в лаврово дърво, Сиринкс — във флейта. Красивата Едит, жената, на Лот, най-добрият, най-нежният баща, когото някога светът е виждал, не се ли превърна неотдавна на голяма статуя от сол, много красива и много възбуждаща, защото е запазила всичките белези на своя пол? Всеки месец тя редовно има кръвотечение, както свидетелстват великите хора, които са я видели? През моите млади години бях свидетел на това превращение. Видях пет мощни града на най-сухото и най-безплодно място на земята, превърнати изведнъж в красиво езеро. По време на моята младост навсякъде срещахме само превращения.

И най-после, госпожице, ако примерите могат да смекчат мъката ви, спомнете си, че Венера е превърнала керастите във волове.

— Зная това — отвърна нещастната принцеса, — но можем ли да се утешаваме с примери? Ако моят любим беше мъртъв, щях ли да се утеша от мисълта, че всички хора умират?

— Вашата мъка може да има край — каза мъдрецът; — и понеже вашият нежен любим е станал вол, разбирате, че и един вол може да стане човек. Колкото до мен, би трябвало да бъда превърнат в тигър или крокодил, ако не използвах малкото сила, която ми е останала, за да служа на една принцеса, достойна да бъде обожавана от цялата земя, на красивата Амазида, която съм отгледал на коленете си и която е подложена на жестоки изпитания от суровата съдба…