Белият бик

ГЛАВА VIКАК МАМБРЕС СРЕЩНА ТРИМА ПРОРОЦИ И ИМ ДАДЕ ХУБАВ ОБЕД

Тези трима велики мъже, чиито лица бяха озарени от пророческа светлина, познаха мъдрия Мамбрес, техния събрат, по някои лъчи от същата тази светлина, които му бяха още останали, и се проснаха по очи пред носилката му. Мамбрес също позна, че са пророци повече по тяхното облекло, отколкото по огнените лъчи, които излизаха от височайшите им глави. Не се и съмняваше, че идват, за да чуят новини за белия бик. Проявявайки обичайното си благоразумие, той слезе от носилката и пристъпи няколко крачки към тях с учтивост, примесена с достойнство. Вдигна ги от земята, заповяда на слугите да опънат шатри и да приготвят обяд, от какъвто според него тримата пророци имаха голяма нужда.

Прати да поканят старицата, която се намираше едва на петстотин крачки оттам. Тя прие поканата и пристигна, като водеше вързания на верига бял бик.

Поднесоха две супи — едната от раци, а другата — от бяло пилешко месо; след това имаше пита с езици от шарани, чер дроб от михалица и щука, пилета, пълнени с фъстъци, гълъбчета с трюфели и маслини, две пуйчета в сос от раци, лютиви млечници и пумпалки и лучен салам. Като печено поднесоха фазанчета, яребици, диви кокошки, пъдпъдъци, жълтурки заедно с четири вида салати. В средата бе поставено едно сребърно украшение за маса, изработено по най-последна мода. Никога не е било поднасяно по-изтънчено ястие като печеното, никога по-великолепен, по-блестящ и по-майсторски направен десерт.

Впрочем внимателният Мамбрес се бе погрижил па обеда да няма нито говеждо варено, нито говежди рибици, нито говежди език, нито говежди врат, нито краве виме, за да не би нещастният монарх, присъствайки на обяда отдалеч, да сметне, че го оскърбяват.

Този велик и нещастен владетел пасеше трева близо до шатрата. Никога не бе чувствал по-болезнено съдбоносното превращение, което го бе лишило от престола му за цели седем години. „Уви — казваше си той, — този Данаил, който ме превърна в бик, и тази гадателка-вещица, която ме пази, ядат най-хубавите гозби на света, а аз, господарят на Азия, съм принуден да ям сено и да пия вода.“

Пиха много енгадиско, тадморско и шираско вино. Когато пророците и гадателката се позамаяха от виното, разговорът стана по-откровен, отколкото в началото.

— Признавам — каза Данаил, — че не се хранех така богато, когато бях в ямата с лъвовете.

— Как, господине, хвърлили са ви в яма с лъвове? — възкликна Мамбрес. — И как така лъвовете не ви изядоха?

— Господине — отвърна Данаил, — знаете, че лъвовете никога не ядат пророци.

— Колкото до мен — каза Йеремия, — аз съм умирал от глад през целия си живот, едва днес се наядох хубаво. Ако трябваше да се родя повторно и ако можех да избера положението си, признавам, че бих предпочел сто пъти да бъда министър на финансите или владика във Вавилон, отколкото пророк в Ерусалим.

Йезекиил каза:

— Веднъж ми беше заповядано да спя триста и деветдесет дни наред на лявата си страна и през всичкото това време да ям само хляб от ечемик, просо, фий, боб и пшеница, намазан с… не смея да кажа с какво. Единственото, което можах да измоля, беше да го мажат само с кравешки лайна. Признавам, че кухнята на господаря Мамбрес е по-изискана. И все пак пророческият занаят има и добрите си страни; доказателство за това е, че хиляди хора искат да го упражняват.

— А, тъкмо ми дойде наум — рече Мамбрес, — обяснете ми какво подразбирате под вашите Охола и Охолива6, които толкова са обичали конете и магаретата.

— О — отговори Йезекиил, — това е цветът на риториката!

След като ги предразположи по този начин, Мамбрес заговори по работа. Той запита тримата поклонници защо са дошли в държавата на царя на Танис. Данаил взе думата. Той каза, че откакто Навуходоносор е изчезнал, вавилонското царство пламнало, че там според дворцовия обичай преследвали всички пророци, че пророците ту виждали царете в краката си, ту получавали по сто удара със стременник, и че най-после те били принудени да потърсят убежище в Египет, защото се страхували, че могат да бъдат убити с камъни. Йезекиил и Йеремия също говориха твърде дълго на много хубав стил, поради което едва можеше да се разбере нещо. Колкото до гадателката, тя не сваляше очи от бика си. Рибата на Йона плуваше в Нил срещу палатката, а змията си играеше в тревата.

След кафето отидоха да се поразходят край брега на Нил. Тогава, като видя тримата пророци, негови врагове, белият бик започна да мучи страшно, нахвърли се яростно върху тях и ги удари с рогата си. Тъй като пророците са само кожа и кости, той щеше да ги прониже и да им отнеме живота, но Господарят на всички неща, който вижда всичко и има лек за всичко, ги превърна веднага в свраки и те продължиха да говорят както преди. Същото нещо се случи по-късно на Пиеридите7, до такава степен басните подражават на историята.

Тази нова случка предизвика нови разсъждения в ума на мъдрия Мамбрес. „Ето — казваше си той — трима велики пророци, превърнати в свраки, това трябва да ни поучи, че не бива да говорим прекалено много и да пазим винаги прилична сдържаност.“ Той заключа, че мъдростта струва повече от красноречието и според обичая си се замисли дълбоко, когато едно внушително и страшно зрелище порази очите му.