Блейз - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Сюзън Джонсън (ч. notes)

1

За улеснение е използвано наименованието Монтана, въпреки че през 1861 г. то още не се е било наложило. През 1854 г. северната част на неорганизираната индианска държава е присъединена към Небраска, след това е включена в територията на Дакота, която през 1861 г. е откъсната от Небраска. След като границата на златодобива се премества към северните части на Роки маунтинс, територията на Айдахо се образува през 1863 г. от части от Уошингтън и Дакота, обхващащи днешните Айдахо, Уошингтън и Монтана. Монтана съществува от 1864 г. с временна столица Бенък. — Б.авт.

2

Абсароките са отцепническа група от хидатса, мигрирала на запад. Различни източници посочват, че това е станало около 500 години или най-късно през 1776 г. След преместването те са се нарекли абсароки или „деца на птицата с голяма човка“, вид, който вече не се срещал в страната им. В езика на хидатса „абса“ означава голяма, хитра птица. Оттам е дошъл и френският превод, gens de corbeaux, т.е. врана. Те никога не се наричали така, въпреки че това е името, използвано от всичките им съседи. В знаковия език знакът за индианец врана се прави с повдигане на ръцете напред на височината на раменете и движение като махане на птичи криле. — Б.авт.

3

blaze (анал.) — великолепие, блясък, светлина — Б.пр.

4

Транвил Стюарт, един от първите пионери в Монтана, който по-късно става влиятелен заселник и историк, прозаично разказва историята за обесването на някакви крадци на коне. След като ги хванали, изпратили съобщение за ареста във Форт Магинис и Самюъл Фишъл, съдия-изпълнител, веднага тръгнал, за да поеме затворниците я да ги експортира до Уайт, Салфър Спрингс. При Муселшел Фишъл бил пресрещнат от хайка, която му взела затворниците. Те ги обесили на дърво, поставено между две дървени бараки, а после изгорили бараките и телата. Стюарт спокойно споменава, че някои от тях били от заможни и влиятелни семейства и че се вдигнала „голяма врява в някои области“ заради това, което нарекли арогантността на Конските крале. Те били обвинени, че са наели стрелци, за да убият мъжете. Историкът добавя: „В това нямаше и зрънце истина“. С това той счита въпроса за приключен. — Б.авт.

5

Ако ищецът огради участъка земя, така че да обхваща корена на жилата, той може да я следва извън границите на участъка си. На практика това означавало, че милиони долари можели да зависят от геоложка особеност, която определя дали коренът на жилата се намира в участъка. С други думи, Хейзард може да следва богатата жила, която започва от неговата земя, през други парцели. Много съдебни спорове се пораждали от противоречиви показания за това, кое е единично натрупване, жила и компенсиращ залеж. — Б.авт.

6

Франсоа Ларок, търговец на коне от Северозападната компания, пътувал с абсароките през 1805 г. и оставил описание на техния живот. Ларок разкрива тайната на това, дали терминът „легинс“ е използван буквално за гамаши или набедрена препаска, или за панталон. Той оставил описание на начина им на обличане преди появата на белия човек. Мъжете обикновено носели тесни гамаши, горният край на които бил прихванат с колан или пояс. — Б.авт.

7

През пролетта на 1851 г. Конгресът отделил сто хиляди долара за свикване на Великия съвет на „дивите племена на прерията“. Подпомаган от агент Том Фицпатрик и известния мисионер-изследовател отец Пиер де Сме, Д. Д, Митчъл успял да събере осем хиляди души на 1-ви септември. Чейените, арапахите, змиите и няколко сиукски племена дошли в пълен състав, докато враните, арикарас, крос вентърс и асинибоните били представени от пратеници. Команчите отказали от страх да не би враните и сиуксите да откраднат конете им. През осемнайсетдневното лагеруване Митчъл пише: „Различните племена, въпреки наследствените вражди, разменяха всекидневни посещения както като цяло, така и поотделно, пушеха и се веселяха заедно, разменяха си подаръци, осиновяваха взаимно децата си“. Подписаният там документ дава право на държавата да строи пътища и военни бази в индианските територии, определя границите на племената и осигурява годишно плащане от 50 000 долара в стоки за срок от 50 години. След това сенатът намалява срока на 10 години. Само враните отказват да подпишат и затова договорът никога не е бил ратифициран. — Б.авт.

8

Няма нужда да се изброяват измамите на правителството в историята на преговорите с индианците, нито подробностите за покварените и зли хора, изпратени като агенти при индианците. Следващите редове са достатъчни. Имайте предвид, че това изявление е направено през 1864 г, преди въобще да е била уточнена политиката спрямо индианците или дори някакво законодателство. Новопристигналият агент за Черните стъпала, които живеели на север от абсароките, на територията на днешна Северна Монтана и Южна Канада, през 1864 г. нарича подопечните си „най-безочливите и нахални индианци“, които е виждал, и отбелязва, че ако не е договорът, който изтича другата година, би препоръчал следващата вноска да се плати с „барут и гюлета“. — Б.авт.

9

Туше — отбелязана точка във фехтовката — Б.пр.

10

Далила — библейска героиня, прелъстила според легендата Самсон — Б.пр.

11

Абсароките били необичайно снизходителни към децата си. Търговците на коне мразели недисциплинираните им деца. Чиновник от Форт Юниън отбелязва, че „младите врани са диви и невъздържани като вълчета“, друг казва, че „най-досадните същества са децата на враните, момчета от 9 до 14 години“. Имало е случаи, когато плачещи бебета са прекъсвали сериозни заседания на комисиите по преговорите. Една особено мила история разказва за баща абсароки и малкия му син на едно ранно празнуване на 4-ти юли в Хелена. Детето вече имало по една захарна пръчка във всяка ръка и видяло някакъв друг сладкиш, който пожелало. Баща му безмълвно му го купил и предано държал едната пръчка, докато синът опитвал сладкиша. — Б.авт.

12

Кули — човек, прехранващ се с теглене на рикша или с тежък труд в Индия, Япония и др. източни страни. — Б.пр.

13

Шеф — главен готвач — Б.пр.

14

Днешният Прайър Гап получил своето абсарокско име от легенда за момчето Поразяващ със стрела, което се сприятелило с джуджетата, живеещи там. Абсароките, минаващи през тези планини, били съветвани да правят жертвоприношения на тези джуджета, като изстрелват стрели в един процеп. Затова пролуката била наречена Поразяващ със стрела, Прайър Крийк — Ароу Крийк, а планините Прайър са известни като Ароухед Маунтинс. — Б.авт.

15

Около два дена след раждането на детето майката пробивала ушите му с нагорещено шило и слагала намазнени пръчици в дупките. Когато ушите заздравеели, им слагали обици. Церемонията по пробиване на уши не е обичай на абсароките. — Б.авт.

16

Воините на враните рискували живота си, за да направят определени подвизи по време на нападение. Най-ценено, било да улучиш враг с пушка, лък или стрела; следвало да отвлечеш вражи кон, завързан за вигвама; после пленяване на оръжие в битка и накрая прегазване на враг. Този, който извършел и четирите подвига, можел да украси ризата си от еленова кожа с четири ленти от мъниста или игли на таралеж, като по една имало от рамото до китката на всяка ръка и по една през рамото — от гърдите до гърба. — Б.авт.

17

Местната дума за клан е ак-амбаре акси а, „място, където има плавей“, и очевидно идеята е, че хората в рода се държат едни за други като плавеи, спрели на определено място. — Б.авт.

18

Денич, търговецът, който отговарял за Форт Юниън, главен търговски център по Мисури, установява, че народът на враните има 460 селища през 1855–56 г. и че били разделени на няколко групи, начело на всяка от които стоял вожд. — Б.авт.

19

Денич отбелязва: „Около половината от враните имат много жени, останалите само по една. Собствеността на съпрузите е разделена. Всеки има част от конете, стоката и украшенията. Те не разчитат особено на взаимна вярност (Денич смятал любовният им живот за скандален), съзнателно се подготвят за раздяла веднага щом възникне голям семеен скандал. Когато по определени поводи решат да се разделят, съпругът поема отговорността за децата от мъжки пол, освен ако не са твърде малки, за да се отделят от майката; а момичетата отиват със съпругата. Оръжието, амунициите и всички оръдия на войната и лова принадлежат на мъжа, докато чайниците, тиганите, кожите и другата покъщнина се падат на жената. Вигвамът е неин. Тъй като конете и другата собственост са били разделени преди години в очакване на това събитие, те не се затрудняват да отделят кое на кого е“. Разказът на Денич за тази различна от неговата култура е от гледната точка на неодобряващия я бял човек. Но като се изключи неодобрението, дневникът му осветлява някои детайли. Абсароките не успели да го спечелят като търговец, защото както той пише: „търговията с враните никога не е особено доходна. Купуват само най-хубавите и най-скъпите стоки“. (Всъщност от всички племена те най-малко търгували с белите). Друг известен търговец отбелязва, че те били достатъчно разумни да не позволят да бъдат развратени и подкупени чрез алкохол — най-доходната от търговските стоки. Те наричали уискито „глупавата вода на белия“ и не се докоснали до него до настаняването си в резерватите. — Б.авт.

20

Когато някой мъж искал да посети друг мъж във вигвама му, той спирал до входа и викал: „Тук ли си?“. Ако приятелят търсел компания, той поканвал посетителя да влезе, предлагал му тлъсто месо, пушели и разговаряли. Жена, която искала да отиде на гости, винаги повдигала покривката на входа и надничала вътре. Но ако не ги поканели, посетителите отивали да си вършат работата, без да се сърдят, че не са влезли във вигвама. — Б.авт.

21

Кама — растение, разпространено в Северна Америка и използвано предимно като подправка. — Б.пр.

22

Растение, което образува главички от листа подобно на зелето, сърцевината на които се яде. — Б.пр.

23

Ана — в Библията, майка на пророка Самуил. — Б.пр.

24

Законна форма на „взаимно крадене на жени“ (бацу ера у) била практикувана от враждуващи воински общества за кратко време в началото на пролетта. — Б.авт.

25

Не всички мъже и жени се отнасяли благосклонно към начините на крадене на жени. Когато опитали да откраднат жената на Лекувания от мечка, тя повикала съпруга си на помощ. Той взел пушката си и предупредил: „Сред вас няма ни един, който да е достатъчно силен, за да я вземе“. Такова действие било нечувано и предизвикало противоречия, тъй като общоприетият начин на поведение забранявал съпругът да проявява някаква загриженост. Но този анекдот ясно показва, че както във всяко общество, и сред тях е имало изключения от обичаите. — Б.авт.

26

Четири действия били признати като достойни и имали значение при избирането за „вожд“: носенето на лула, което е символ на успешен набег; вземане на плячка; отнемането на вражеска пушка или лък и отвличането на кон, завързан във вражеския лагер. Главната задача на водача била успешното завършване на мисията, била тя нападение за коне или война, и връщането на целия отряд невредим в лагера. Ако някои от хората бивал убит, набегът не се зачитал. — Б.авт.

27

Всеки воин можел да заслужи толкова слава, положение, чест, богатства и влияние, колкото и всеки друг освен двама-трима от главните вождове. За да стане един от тях, воинът трябвало да има здраво семейство, значителна популярност, превъзхождаща тази на останалите. — Б.авт.

28

Скалпирането, което равнинните племена практикували широко, не се смятало от абсароките за дело, което се зачита за поста на вожд. Един информатор казал на Лоуи: „Никога няма да чуеш един абсароки да се хвали със скалпове, когато изрежда заслугите си“. Това твърдение било потвърдено от опита на Лоуи. — Б.авт.

29

Бараж — масивна, преградна канонада с огнестрелни оръжия — Б.пр.

30

Диорит (геол.) — среднозърнеста и едрозърнеста скала от смесен състав — Б.пр.

31

Мадам Рестел правела този вид операция три десетилетия в Ню Йорк и бизнесът й процъфтял дотолкова, че успяла да си построи една от най-големите къщи на Пето авеню. Зад гърба й хората я наричали мадам Убийца и се втренчвали в нея, когато излизала на разходка по Пето авеню с екипаж от сиви коне към Сентрал Парк. Двама мъже, облечени в черни ливреи с тъмносиня подплата на реверите, се возели на седалката пред нея. Имала най-добрия шивач в града, а когато било студено, си слагала маншон от норка, за да предпази ръцете си, както правели прочутите пианисти и цигулари. Полицията знаела с какво се занимава, но не я безпокояла, защото тя постоянно заплашвала да разкрие едни от най-интересните семейни тайни в нюйоркското общество, ако някой има нахалството да й досажда. Ако трябва да се погледне истината в очите, мадам Рестел не би могла да оцелее и месец там, ако хората не са я искали. — Б.авт.

32

Два легинса казва, че реката се казва Барутна, защото по безплодните й брегове бизони и ездачи вдигали облаци от прах, който приличал на барут, а Ларок пише в спомените си: „…затова я наричали Барутната река, заради финия пясък, който бреговият вятър раздвижвал и който ослепявал хората и замърсявал водата“. — Б.авт.