Божествена комедия — Ад

1

Цялата тая песен, както и втората, могат да се смятат като един вид предговор, в който Данте обяснява, чрез символи и алегории, причините, които са го накарали да напише своята пое ма, и целта, която е имал предвид. В широк смисъл Данте иска да посочи чрез какви средства може човек да вземе връх над страстите и заблужденията, които се стремят да го погубят, и по кой път може да достигне до пълно нравствено съвършенство. В по-тесен смисъл поетът е имал предвид и печалното положение, в което се е намирала тогавашна Италия (началото на XIV в.) и от което не е могло да се излезе освен чрез нравствено прераждане на човека, защото само при добри нрави може да има истинска свобода и щастие. На тия две идеи отговарят тъмният лес (гора), в който поетът се е изгубил, и могилата, в подножието на която се е намирал при излизането си от леса. Лесът означава заблужденията, в които се лута човек и отдето не го оставят да излезе страстите и пороците. Лесът изобразява едновременно политическата и нравствена анархия, в която се е намирала Италия. Могилата е идеалът, към който се стреми мъдрецът, душевният мир и блаженството, до които се достига чрез съзерцание на вечните истини и пречистване от пороците. Към този идеал се стреми поетът, но за да го постигне, той трябва да слезе по-напред в Ада, където пред зрелището на престъпленията и мъките, които влекат след себе си, ще може да се проникне напълно от ония знания и истини, от които има нужда, за да може да довърши щастливо предприетия път.

Действието на поемата захваща на 24 март 1300 г. през нощта срещу велики петък, когато Данте е бил на 35 години, възраст, в която, както той пише в „Пир“, човек достига „на жизненото поприще в средата“ и в която разумът взема връх над страстите.

2

Трите звяра, които поетът среща, когато излиза от леса и захваща да се качва по могилата, изобразяват пороците, които пречат на нравственото прераждане на човека: пантерата — завистта, лъвът — гордостта, вълчицата — сребролюбието. Според някои тълкуватели по-вярно е да се приеме пантерата като алегорическо изображение на сладострастието. В по-тесен смисъл Данте е искал да представи в тая алегория причините, които са препятствували за доброто уреждане на Италия. Пантерата е самото отечество на поета, завистливата Флоренция, лека, подвижна и разделена на бели и черни, лъвът е гордата и честолюбива Франция, която освен че е владяла в Неапол, е причинявала големи злини чрез постоянната си намеса в италианските работи, а вълчицата е папската курия, която са обвинявали изобщо в безмерна жажда за пари. С това тълкувание се схождат политическите идеи на Данте, за когото най-съвършено управление е била монархията, и само то, с един император, който ще стои в Рим, е могло да дари ред, свобода и щастие на Италия. Всички ония, които са пречели да се създаде тая монархия, са били врагове на Италия и виновници за нейните нещастия.

3

Виргилий (Вергилий) е роден всъщност не в Мантова (град Мантуа), а в едно село, близо до Мантуа, Андес, сегашното Пиетола.

4

Според по-широкия или по-тесен смисъл, който се приписва на зверовете, поетът иска да каже, че сребролюбието се съюзява с много други пороци за постигане на своите цели или че папската курия прибягва до помощта на разни могъщи лица и власти, за да запази своята светска власт и благата, които е извличала от нея.

5

В текста е наречен хрът (ловно куче) онзи, който ще подгони вълчицата и ще я погуби. Не мисля, че съм сторил грешка, като не съм превел буквално текста. Той е бил в мисълта на поета някой храбър и щастлив юнак, който, въодушевен от любов към Италия, ще възобнови империята, като унищожи гуелфизма. По всяка вероятност Данте е имал пред вид Кан Гранде делла Скала, владетел на Верона, храбър гибелински вожд. който един от първите, с брат си, Бартоломео делла Скала, е дал гостоприемно убежище на поета след изгнанието му от Флоренция. Кан Гранде често се споменава в „Божествената комедия“. Според някои тълкуватели думите на Вергилий се отнасят по-вероятно до Угучьоне дела Фоджьола, също така храбър гибелински вожд, който е държал няколко години под властта си Сиена, където, благодарение на това обстоятелство, и Данте е могъл да поживее известно време.

6

През Ада.

7

Грешниците от Чистилището.

8

Намеква се за Беатриче.

9

Данте говори за тежкия път, в който се впуща, и за ужасите, които ще види в Ада, като да е сам защото Вергилий, който е дух, не може да изпита ни умора, ни страх.

10

Иде реч за троянския герой Еней, син на Анхиз и богинята Афродита (Венера). Поетът напомня не без цел за слизането на Еней в Ада (Хадес). Вергилий е възпял в героя на своята поема „Енеида“ основателя на Римската държава и понеже е било предопределено от съдбата да стане това, Еней слиза в царството на мъртвите, за да почерпи там оная мъдрост и сила, от които е имал нужда, за да извърши своя подвиг. Така също е воля Божа изново да се възстанови Римската империя и понеже Данте е предназначен да проповядва тая идея. като един вид предтеча на един бъдещ император, трябва и той, за да бъде напълно подготвен за своето послание, да слезе във вечните задгробни царства, ръководим и подпомаган от Вергилий — римския певец на монархията.

11

Св. ап. Павел, който е наричан в Св. писание „избрания съсъд“, тоест оръдие, избрано от Бога за разпространение на вярата. В Средните векове се е вярвало, че св. Павел е наистина възлизал на небето.

12

Трите жени, за които се говори, са едновременно и реални, и символически същества. Жената, която най-първо се застъпя за Данте. е св. Богородица, която изобразява тука при това Божието милосърдие.

13

Лучия, мъченица от Сиракуза, на която според преданието са били извадени очите. По своето име, което произлиза от lux, светлина, тя символизира озаряващата благодат, която по воля на Божието милосърдие се притича на помощ на слепите смъртни.

14

Рахил е била дъщеря на Лаван и съпруга на патриарха Яков. Тълкувателите на Светото писание я поставят като символ на съзерцателния живот, в противоположност на сестра й Лия, която е символ на деятелния живот.

15

Реката на страстите и на пороците, в които смъртните намират погибел, ако разумът и вярата не им се притекат на помощ. Поетът повтаря под други образи същата алегорическа мисъл, която представляват тъмният лес и трите звяра. Реката е лесът, а смъртта, която го застрашава, са трите звяра.

16

Застъпничеството на трите жени от Рая, и особено на Беатриче, която праща Вергилий, за да спаси Данте от бедите, на които го виждат изложен, отговаря на двойната цел, която поетът е имал пред вид в своята поема: земното благосъстояние, за което е водач Вергилий, символ на мъдростта и образованието, и духовното и вечно блаженство, към което води Беатриче. Образът на езичника Вергилий служи като звено, което съединява природната вяра и християнството, истините, които са плод на разума, и ония, които са плод на откровението. Човек трябва да се стреми към едните истини и към другите, за да бъде честит на тоя свят и да постигне вечно блаженство на оня свят. Това двойно стремление служи за основа на Дантевата поема.

17

Първото тристишие, с което захваща надписът на входа на Ада, е хубаво особено като се повтарят в начало на всеки стих думите „през мене се отива“, които му дават една важна и печална хармония, и преводачът съжалява почти, че не е могъл да го остави в свободен стих.

18

Става дума се за папа Целестин V, който е бил накаран чрез измама да се откаже от папския престол и е бил после хвърлен от Бонифаций V, наследника му, в затвор, където е умрял в 1295 г. Отричането на Целестин V от папския престол е било признато от църквата за похвално дело. Той бил човек крайно благочестив и-с мек нрав, за което свидетелствува и постановлението, издадено от него скоро след като е бил избран, че всеки папа може за спасение на душата си да се откаже от папството. Стоял е папа пет месеца и осем дена. Негативизмът на Данте против него се обяснява главно с това, че с отричането си е станал причина да дойде на папския престол Бонифаций, когото е ненавиждал като един от главните виновници на своите нещастия. Данте е имал случай навярно да види папа Целестин V във Флоренция, където се е бил установил за известно време през 1294 г. след отричането си от папския престол.

19

Тая река е Ахерон, реката на скръбта, същата, която гърците са вярвали, че тече в Ада и през която Харон е прекарвал на лодката си душите на мъртвите. Ще срещнем по-нататък и другите реки, които, според гръцката митология, са текли в Ада: Стикс, Флегетон и Коцит. И тука, както и в гръцката митология, Харон е този, който прекарва душите на грешните. Данте се е възползувал от много гръко-римски митически вярвания и предания било за просто поетическо украшение, било за ония религиозни и морални истини, които се крият в тях.

20

Една висша сила пренася Данте на отсрещния бряг на Ахерон, без той да се досети. За това загатва с горчива завист Харон, който казва на поетите, че друга лодка по друг път ще ги пренесе отвъд.

21

Както ще имаме случай да видим и на други места в поемата, Вергилий си служи със същото средство при всяка опасност, която среща на пътя си, за да я премахне. Навред той обявява, че е дошъл в Ада с този, комуто служи за водач, по волята на онзи, който може всичко, което пожелае Пред тия думи всички отстъпят. Никой не смее да се противи на това, което е воля Божия.

22

Както тука, така и навред в Ада грешниците представляват всички явления, свойствени на човешката природа. Затова и духовете страдат, плачат, скърцат със зъби, чувствуват болки като живи същества Свойство на греха в Дантевия Ад е, че грешните запазват своята плът. Материята взема участие в страданията, чрез които те изкупват своите престъпления. Грехът живее още в плътта и продължава да се проявява ако не на дело, то в желание, и в плътта получава своето наказание, което е също така живо като него. В това се състои според мнозина поетическото превъзходство на „Ада“ при другите две части на „Божествената комедия“. Плътта изчезва, спиритуализира се в Чистилището и Рая и с нея изчезва голяма част от поетическия интерес, който бихме искали да намерим в тях. Адът изкарва пред нас не отвлечени, а живи, реални същества, затова и светът, който се движи в него със своите страсти и пороци, които съответствуват на действителността в живота, е поетичен, трогателен и разнообразен.

Както ще имаме случай да видим и в следващите песни, страданията, които претърпяват грешните, съответствуват всякога на греховете, с които си са ги навлекли. Данте е търсил и намерил почти всякога в природата на греха наказанието, което му се пада. Ония, които, за да прекарат спокоен живот, са били еднакво равнодушни и към доброто, и към злото, са постоянно обезпокоявани от рояци оси и мухи, които им жилят месата. Пред очите им стои винаги образът на безцветния и подлия им живот: нечиста и грозна кръв, която се кърми с кръвта от раните им и със сълзите от очите им. Пред тях не заслужава и да се спрем, понеже, както не са живели на онзи, така не живеят и на този свят, освен като сенки, които не възбуждат ни съчувствие, ни ненавист.

23

Дантевият Ад има образ на превърнат конус, на който върхът се намира в центъра на земята, а повърхността му служи за покрив. Той се състои от едно преддверие и девет кръга, които се стесняват, колкото се отива по-надолу. По плоскостта на тия кръгове, които заемат едно широко пространство между двата си бряга, стоят грешниците. Поетите, които вървят все вляво, обхождат известна част от всеки кръг, виждат какъв вид грешници стоят там, какви наказания претърпяват и разпознават някои от тях. Подир това свиват към центъра и през урвата, която срещат, слизат в следващия кръг. Когато става нужда да слязат по някой особен начин от един кръг в други, поетът го описва.

24

Вергилий, който на друго място ще каже, че не трябва да се съжаляват грешните, тука усеща смущение и печал, защото в кръга, където се готвят да слязат, пребивават не души грешни, а невинни и добродетелни духове, между които е и той, на които вината е само тая, че по причина на времето, в което са живели, не са били приели кръщение.

25

Исус Христос.

26

Светлината, която вижда поетът, може да се приеме и като действителна, която прониква отвън през някоя пукнатина в тая част на Ада, за да озари жилището на славните мъже, и като алегорическа, която означава мъдростта на живущите тука и, която разпръсва пред себе си мрака на невежеството.

27

Мечът, който държи Омир, е вероятно символ на войните, които е възпял, или на първенството, което завзема между другите поети.

28

Лукан, римски епически поет, автор на „Фарсала“, който за да не падне в ръцете на император Нерон, се е самоубил, като си е разрязал вените в една баня.

29

Кулата, седемте стени, които я обкръжават, и реката, която тече наоколо, са символи. Кулата е мъдростта, седемте стени са добродетелите, върху които се крепи; благодатта от тия добродетели се разнася между човеците чрез реката.

30

Електра, както се разказва в „Енеида“, е била дъщеря на Атлас и е добила от Юпитер син Дардан, който е основал Троя.

31

Латино, цар на на италийското племе латини, гостоприемно посрещнал Еней.

32

Камила е била дъщеря на Метаб, цар на италийското племе волски.

33

Лукреция, Колатинова жена, обезчестена от римския цар Тарквиний Горди; вследствие на това Тарквиний е бил изгонен и в Рим е била провъзгласена република.

34

Пентизелея (Пентезилея) е била, според преданието, царица на амазонките и е била убита от Ахил по време на Троянската война.

35

Корнелия.

36

Марция, жена на Катон от Атика.

37

Юлия, дъщеря на Цезар и жена на Помпей.

38

Саладин (Салах ад Дин) от прост войник е бил достигнал, само със своята храброст, до това да стане владетел на Египет и Сирия. Той е воювал с кръстоносците и е превзел изново Йерусалим от тях. Освен с голяма храброст той се е отличавал с добродетели и човеколюбиви нрави.

39

Аристотел.

40

Емпедокл (Емпедокъл), философ от Агригент, който е написал една поема за природата на нещата. — Анаксагор, знаменит догматически философ, учител на атинския политик Перикъл. — Зенон, философ, основател на стоическата школа.

41

Сенека, римски философ, учител на Нерон, който получил от този император последния заповед да се самоубие, като си разреже вените. — Талес, един от седемте мъдреци на античността.

42

Демокрит, философ, който е учил, че светът е произлязъл от случайно съединение на атомите.

43

Лил, от Тива, поет. — Тулий, Цицерон. — Ависен (Авицена), на арабски Ибн Сина, знаменит арабски лекар, от когото са останали различни съчинения по медицина и физика (980—1036).

44

Евклид, знаменит гръцки геометър. — Ипокрит (Хипокрит), знаменит гръцки лекар. — Птоломей, знаменит астроном, автор на системата, която носи неговото име.

45

Аверой (Авероес), по арабски Ибн Рушд, знаменит арабски тълкувател на Аристотеловата философия от Кордова, умрял в Маракеш (град в дн. Мароко) през 1198 г.

46

Минос, син на Зевс и на Европа, цар и критски, човек строго справедлив, когото поетите съдия в Ада заедно с Еак и Радамант. Данте прави демон, в когото съединява черти от Минос и от както ги е изобразил Вергилий.

47

Дидона, картагенска царица, която, изоставена от Еней в когото се е била влюбила, се е самоубила от любовно отчаяние и е изменила на клетвата, която е била дала над праха на мъжа си Сихей, че ще остане девствена подир смъртта му.

48

Клеопатра. египетска царица, която се е била предала първа на Юлий Цезар, а после на Антония и се е самоубила чрез ухапване от отровна змия.

49

Елена, грабването на която от Парис е предизвикало Троянската война. Била е убита от една гръцка жена, която е искала да отмъсти за убития си пред Троя мъж. Всички лица, които се споменуват тук от Данте, са умрели от насилствена смърт.

50

Тристан, любовник на Изолда, е бил убит от мъжа на последната, крал Марк, който го е уцелил с отровна стрела. И Изолда е умряла с любовника си.

51

Ахил, непобеден на бойното поле, бил е надвит от любов към Поликсена и е умрял, като се е оженил за нея.

52

Паоло и Франческа, Франческа да Римини, дъщеря на Гуидо ди Полента, господар на Равена, е била оженена за Ланчьото. Тя се е славила със своята изключителна хубост, а мъжът й е бил куц и твърде мръсен Ланчьото е имал брат на име Паоло, който е бил красив момък и скоро той и Франческа се влюбили един в други, казва се дори, че с измама са накарали Франческа да вземе Ланчьото, като са пратили при нея, в Римини, когато е била още девойка, Паоло и са й дали да мисли, че я искат за него. Като стояли един ден в една стая, доверчиви и спокойни поради близкото си родство, и като чели известния средновековен роман „Лансело дю Лак“, в който се разказва как Ланселот се влюбил в кралица Гуинивер и как с помощта на Галахад (на италиански Галеото) са се събрали в любовна връзка Паоло, възпламенен от любов, целунал Франческа и след това настъпили помежду им греховни отношения. Скоро тъй явна станала любовта им, че достигнала до ушите на Ланчьото, който ги издебнал един ден и като ги заварил заедно в една стая, убил ги и двамата със сабя. Това трагическо събитие е станало в 1284 или 1285 г., и не в Римини, а в Пезаро.

53

Равена, за която в текста се дава да се мисли, че е на брега на морето, е на три мили далече от морето — едно време обаче е била съвсем близо до него.

54

Франческа скърби, че смъртта, която я е лишила от живот, е белязала с петно името й, понеже е умряла като грешница, уловена в престъпление.

55

Цербер, куче с три глави, което, според старогръцката митология живял в Ада (Хадес). Тука е демон и символизира престъпна съвест.

56

Чако. Според някои тълкуватели Чако е прякор и произхожда от „свиня“, която се счита символ на лакомия, това име се дава на свинята поради шума, който прави, като троши жълъд със зъбите си. Според други тълкуватели Чако е собствено име, което се е запазило и досега във Флоренция. Чако е бил известен със своята слабост към лакоми ястия, отличавал се е с любезни нрави, служил си е с духовити остроти спрямо достойните граждани, а лошите е ненавиждал. Данте влага в езика, с който му говори, и състрадание, и уважение.

57

Данте разказва тука чрез Чако историята на раздорите, които са предшествували неговото изгнание от Флоренция.

Както се вижда и по други места в „Ад“, духовете са надарени със способност да предвиждат събитията.

58

След три слънца, след три години. Има тук една неточност. Събитието, за което се касае, изгонването на белите гуелфи, между които е бил и Данте, е станало не след три години, както може да се заключи от текста, а на третата, или още по-вярно, в началото на третата година. През март 1300 г., когато Данте предполага, че се е загубил в леса и е слязъл в Ада, белите гуелфи са властвували във Флоренция, като са били изгонили една част от черните гуелфи, а през април в 1302 г. те са били изгонени, след като черните са били отнели властта от тях с помощта на френския крал Шарл де Валоа, чуждия княз, за когото говори Чако в своята прокоба и който е бил пратен във Флоренция със значителни сили от папа Бонифаций VIII.

59

Тези двама праведни, които въздигат напусто глас и остават нечути от своите съграждани, са по всяка вероятност самият Данте и приятелят му Гуидо Кавалканти.

60

Всички тия лица, за които пише Данте, са били известни със своите граждански добродетели, но поради разни лични пороци и грехове, за които се отговаря пред Бога, те са наказани по-тежко от Чако. С изключение на едного ще имаме случай да срещнем другите в по-долните кръгове на Ада.

61

Трудно е да се определи значението на тоя стих, който в текста е написан така Pape Satan, pape Satan aleppe То е едно непреводимо възклицание, с което Плутон изказва своето удивление, като вижда човек да влиза в неговите владения, достъпни само за душите на умрели грешници Непонятността на думите, с които посреща двамата поети, увеличава ефекта, който произвеждат. Някои тълкуватели, като изкарват думата pape от латинското възклицание papae — какво виждам? — aleppe от еврейското алеф и гръцкото алфа, първа буква от азбуката, която се употребява още със значение на начало, началник, превеждат така тоя стих: „Що виждам, що виждате, началниче Сатана?“

62

Разбира се лесно защо скъперниците ще се явят на Страшния съд със затворени ръце. Те ще се представят и там с видимия печат на порока, от който са страдали през живота си Много по-трудно е да се обясни защо разсипниците ще излязат на второ пришествие с плешиви чела. Поетът е дал може би видим образ на изречението, че разсипникът изяжда дори и космите си, или пък се е възползувал от един съществуващ тогава обичай в Италия, според който всеки човек, който е бил разпилял своите богатства и за прехрана е бил принуден да иде да служи у други, е бил наказван, под формата на понижение, да си остриже космите.

63

Според идеите на времето, които са се приемали едва ли не като някакъв догмат, щастието (la fortuna) е било едно ангелско божество, като ония, в чиито атрибути е влизало да разпределят равномерно светлината. Щастието е раздавало своите блага, предшествувано от нуждата, която го е карала да бърза. При всичко, че тия вярвания не отговарят вече на нашите понятия, представлението, което ни дава тука поетът за щастието, не губи нищо от своята поетическа вярност и хубост.

64

Откакто са влезли в ада, досега са изминали 18 часа. Поетите са тръгнали при зазоряване: до заход слънце, понеже е било равноденствие, са били изминали 12 часа. Сега звездите се стремят на запад, т.е. преминали са меридиана, следователно в полунощ, изминали са прочее други 6 часа.

65

Тълкувателите не са съгласни какъв вид грешници се изтезават в това блато, в което не може да проникне човешко око. Някои мислят, че и тука поетът е искал да постави едни до други два вида грешници с противни пороци, както по-рано е поставил едни до други скъперници и разсипници. Според тях в блатото са наказани ленивците, ония, които като са получили обида, не са умели ни да простят, ни да си отмъстят. Това мнение е в разрез с текста. Много по-вероятно е, че са наказани там онези, които не са се увлекли внезапно в деяния престъпни от гнева си, а са го притаявали и са обмисляли отмъщението си дълго време преди да го турят в изпълнение. Те наистина са по-виновни от ония, които в минута на гняв и непредумишлено извършват престъпление, и заслужават да бъдат наказани по-тежко.

66

На брега на Стикс е градът, където обитава дяволското войнство със своя вожд. Кулата, която поетите срещат, защищава града от вънкашната страна на Стикс. На другата страна на Стикс, за същата цел, се издига друга кула, където стоят дяволи на стража. Като пристигат души, които трябва да минат отвъд, отсамната кула дава знак с толкова пламъци, колкото са на брой душите, за да изпратят лодка от отсрещната кула, и тя отговаря със също такъв знак, че е разбрала. Отсрещният пламък, който едва се вижда по причина на разстоянието, показва колко са широки адските кръгове.

Градът, наречен от поета Дите по името на Луцифера, който носи на италиански и това име, дели собствено Ада на горен и долен или дълбок. Дълбокият захваща от портите на тоя град и отива до Луцифера: в него се мъчат ония грешници, които са се провинили по чиста и неоправдаема злоба, когато горният Ад е изначен за ония, които са прегрешили по невъздържаност или по порочна наклонност на своята природа.

67

Фледжиа̀с (Флегий), цар на лапитите, е бил баща на Коронида, която Феб е въвел в съблазън и от която се е родил Ескулап (Асклепий), покровителят на медицината. За да отмъсти за обидата, нанесена на дъщеря му, Фледжиа̀с е подпалил Аполоновия храм в Делфи, за което е бил наказан да стои в Ада между провинилите се в сляпа мъст. Фледжиа̀с произлиза от гръцката дума за горя, паля.

68

Филипо Ардженти е произлизал от едно благородно семейство. Кавичули-Адимари. Той е бил твърде богат и се е отличавал с извънредно гневлив и мъстителен характер. Казват, че е имал обичай да подковава коня си със сребро, от което и произлязъл прякорът му Argent (лат „сребро“). Адимаровци са били от партията на черните гуелфи и са взели участие в изгонването на Данте; при това те са били между ония, които най-жестоко са се съпротивлявали срещу възвръщането му. Един брат на Филипо Ардженти е бил заграбил имотите на поета. Всичко това обяснява, покрай личните пороци на Филипо Ардженти, защо поетът проявява такова ожесточение против него. Заслужава да се забележи с какво изкуство поетът представя грешника, против когото въоръжава дори и другарите му по бедствие.

69

Данте употребява думата джамии не толкова може би за това, че са големи здания, които се виждат отдалече, но преди всичко вероятно за минаретата, с които иска да уподоби кулите, които вижда тук.

70

За първи път в Ада се срещат дяволи. Данте ги нарича граждани, което и аз употребих на едно място, и това име им приляга като на първи обитатели на Ада, който е бил създаден за тях.

71

Това е вратата, през която се влиза в Ада. Предполага се, че когато Спасителя е влязъл в Ада, за да извлече душите на праведните некръстени, дяволите не са искали да го пропуснат, поради което той е сломил вратата и тя останала оттогава да зее.

72

Ерихтон е била една прочута магесница от Тесалия, за която говори и поетът Лукан. Към нея се е обърнал Секст Помпей, за да узнае как ще се свърши войната между баща му и Цезар. Нейното изкуство се е състояло в това, че е призовавала духове на мъртви и като ги е превъплътявала, предричала е с тяхна помощ бъдещето. Така Секст Помпей узнал от нея какво ще се случи с баща му. Тя е умряла, види се, много стара, понеже е живяла подир Вергилий и в някое от своите вълшебничества е била призовавала неговия дух.

73

Фурии или Евмениди, които по-долу Вергилий назовава, са били в гръцката митология демонични божества, които са мъчили престъпилите клетва или осветени от традицията норми.

74

Медуза е една от трите Горгони, чудовища, които са имали мощ с поглед да превръщат в камък всички ония, които са ги поглеждали. Тая мощ е била особено силна у Медуза и затова по-долу Вергилий съветва Данте да си обърне лицето и да закрие очите си. Медуза е била убита от Персей, който й взел главата и я носил със себе си във всички свои походи, за да вкаменява с нея неприятелите си.

75

Фуриите говорят с.озлобление за Тезей, който се е осмелил да нападне стените на Ада, кога е искал да грабне Прозерпина (гр. Персефона), жена на Плутон (гр. Хадес), и над когото не са успели да си отмъстят за това нападение.

76

Поетът иска да каже, че под булото на стиховете му се крие алегорически смисъл и него трябва да търсят ония, които ги четат. Това предупреждение се отнася до цялата поема, в която на много места, а не само тука, във вид на поетически фикции са изказани високи поучения, морални и политически. Истина е, че тия фикции са често мъчно обясними или се поддават на няколко тълкувателни значения и след дълго мислене — оставят ни пак в недоумение. Но тука без колебание може да се каже, че поетът е искал чрез Фуриите да изобрази угризенията, които предизвикват особено ония престъпления, които се дължат на чиста злоба, чрез това се проявява най-страшно Божият гняв и на тоя, и на оня свят. Лицето пък на Медуза, което е имало сила да вкаменява хората, представлява плътските наслаждения, които вкоравяват сърцето на човека, помрачават разума му и унищожават в него всяко добро и благо чувство. Злоумишлените Фурии са искали тъкмо да си послужат с това средство, за да възпрат Данте чрез сладострастно оглупяване от великия му подвиг. Но Вергилий му показва с дело две велики оръжия да се защити от Горгона: да се пази от съблазън, което му посочва, като му затваря сам очите с ръцете, и да изучава философията, което му посочва, като му дохожда на помощ. Всички тия чудовища, които стоят на стража в разните кръгове на Ада, изобразяват постоянната война, която пороците водят против добродетелта: завистта и злобата, кого се стараят всякога да създават пречки и скърби на мъдрите честни люде, които искат да вървят по правия път.

77

Градът, в който влизат поетите, образува шестия кръг на ада. Тоя и петият кръг се намират на една равнина малко полегата и разделена на две концентрични отделения: първото е завзето от блато, а другото — от пъкления град, който е заобиколен отвред от това също блато.

78

Арли (Arles), град във Франция при устието на Рона. Там са станали големи сражения и досега се виждат многобройни гробове. Преданието разказва, че Карл Велики се е борил с неверниците при Арли и понеже били паднали много християни, той се е помолил Богу да направи да се разпознаят от неверниците, за да могат да ги погребат. На другия ден намерили много гробове, а на всички умрели на челата имало надписи с техните имена и презимена. Като ги разпознали така, заровили ги в тия гробове.

79

Пола, град в Истрия, на Карнарския залив. Там са станали големи сражения и досега се виждат многобройни гробове.

80

При всичко, че тука се говори за еретици, поетът има предвид не основатели на секти и на нови вери или схизматици, които са наказани в други кръг (песен XXV), а просто невярващи, безбожници, материалисти, епикурейци и всички, които са имали престъпни понятия за Бога и за провидението, но които са направили зло само на себе си, които са сгрешили повече по заблуждение, отколкото по зъл умисъл.

81

Всеки гроб съдържа отделен вид грешници, събрани по еднаквост и подобие на прегрешенията им.

82

Долина близо до Ерусалим, през която тече река Кедрон и ще се съберат според Св. писание всички мъртви при Второто пришествие.

83

Епикур, гръцки философ, който е учил, че пълно блаженство може да намери само в умерено ползуване от наслажденията в живота. Неговите последователи, като дали погрешно тълкуване на принципите му, проповядвали, че висше блаженство трябва да се търси в плътските наслаждения. Поради това в неуважение са изпаднали и името на философа, и неговото учение.

84

Фарината, от благородната фамилия на Убертиевци, е бил мъж с високи добродетели. При Монтаперти. до река Арбия, той е разбил в едно кръвопролитно сражение гуелфската войска и след тая победа е изгонил от Флоренция всички гуелфи, между които е бил и родът на Данте. Но когато гибелините, упоени от победата, взели решение да съсипят окончателно Флоренция, Фарината въстанал и като заплашил да избие самите свои съчувственици, накарал ги да се откажат от намерението си. Благодарение само на тази храбра съпротива Флоренция е била избавена. Данте, който е бил гибелин, когато е писвал своята поема, не е могъл да не гледа съчувствено на Фарината, което се види от начина, по който ни го представлява, пълен с величествена гордост, и не старата вражда на двете семейства, вражда, за която Дантевият род е бил два пъти в изгнание, го е накарала да го постави в Ада, а неговото безверие. Поетът прощава на великия гражданин, но не прощава на епикурееца и на безверника.

85

Гуелфите са се завърнали в 1266 г., шест години след сражението при Арбия, и са изгонили гибелините. Фарината е бил умрял две години преди това.

86

Гвидо (Гуидо) Кавалканти е син на Кавалканте Кавалканти, който говори тука. Гуидо, близък приятел на Данте, е бил прочут лирически поет и философ и затова духът се удивлява, че съдбата, като е разрешила на Данте, за неговия гений, жив да слезе в Ада, не е допуснала същото и за син му, който се ползува с равен нему гений. Данте обяснява това с тая причина, че Гвидо не е-хранил еднакви топли чувства към Вергилий. Данте приписва на своя приятел неуважение към Вергилий вероятно за това само, че не е споделял неговите политически идеи за възстановяване на империята, която Вергилий е възпял и поддържал.

87

Тука съм си позволил едно малко отклонение от текста, за което не мисля, че ми се пада порицание. Фарината казва петдесет пълнолуния, а аз, за угода на римата, съм прибавил още две. Датата, която духът иска да определи, стига до 1304 г., когато гуелфите; заедно с Данте, който обаче се е отделил после от тях, се опитали безуспешно да влязат във Флоренция.

88

По думите на Фарината душата различно вижда, когато е свързана с тялото и когато е разделена от него. Когато е свързана, тя схваща по силата на чувствата, а когато е отделена, по силата на разума, .и тая сила не се простира до отделните и настоящи неща, а само до общите и бъдещи неща. Разумът на душите от Ада ще потъмнее след Второ пришествие, защото не ще има вече тогава ни бъдеще, ни време.

89

Фредерих II, крал Неаполски и Сицилийски (Фридрих II Барбароса), избран император по благоволение на гибелините и с помощта на Инокентий той е известен по своите препирни с папите и още повече по щедрото покровителство, с което са се ползували при него поети и художници и на което се дължи първото възраждане на поезията и изкуствата в Италия. Той се е отличавал при това с разпуснати нрави и с неуважение към вярата и на тия две причини дължи мястото, което поетът му отрежда тука между епикурейците и безверниците.

90

Отавиано Убалдини, провъзведен в кардиналски сан от папа Инокентий IV в 1244 г. Наричали са го кардинал per eccellenza. Въпреки своя сан той е съчувствувал на гибелините и е изразявал своята преданост към тяхната партия и идеи, като е казвал: „Ако има душа, загубих я за гибелините.“ За тия думи може би Данте го е турил тука при епикурейците. Разказват, че бил произнесъл тия слова от яд против Фридрих, който не се е отнасял към него така, както той е мислел, че заслужава, вследствие на което се е обявил и против него, и против партията.

91

Не собствено от Беатриче, а от Качагвида научава Данте какво го очаква в бъдеще. Разбираемо е Вергилий да не знае тая подробност.

92

Сава дума за папа Анастасий , който е живял около 490 г. Едно време се е писало и вярвало, че е бил в сношение със солунския дякон Фотин, последовател на еретика Акакий който е учил, че Христос има само човешка природа. Клирът, като узнал еретическите му вярвания, го бил изоставил и не искал да приеме причастие от него. Чрез по-добро изучаване на историята се е доказало, че всички тия разкази са били неверни и че погрешно Данте е смесил папа Анастасий с един император, който е носил същото име. Но Данте не е могъл да знае друго освен онова, което е учила историята в негово време. Такива грешки против историята, които обаче не могат да му се вменят във вина, се срещат нерядко в поемата.

93

Тия три кръга, които съставляват най-долната част на Ада, понеже тоя, последният, има образ на преобърната фуния, са естествено по-малки от първите шест кръга, но това не ще каже, че са малки; противното е вярно, понеже поради различие в характера и степента на греховете те са подразделени на отделения, които са пълни с безбройно множество грешни.

94

Първият кръг, т.е. седмият от целия Ад, е разделен сам на три кръга, едни от други по-малки, в които се наказват ония, които са извършили насилие. Те са разпределени в трите кръга според това — против кого са били извършили насилие: против ближния си, против себе си или против Бога и законите на природата.

95

Гомора, град в Палестина, който заедно със Содом е бил разрушен от небесен огън заради разпуснатия живот на своите жители.

96

Кахор, град във Франция, в който по времето на Данте са живели многобройни лихвари. Лихварството е било така развито, че с него са се занимавали и деца, и слугини, които са спестявали своите заплати, за да могат да ги дават под лихва. От един указ, издаден от крал Филип Смели, се вижда, че името кахорчанин е било синоним с лихвар.

97

Данте дава светло доказателство за своя възвишен ум и за своята нравственост с това разпределение на престъпленията, разпределение, което отговаря на най-високите поучения на религията и философията. Ако поезията има за задача да. въздига и да упътва към съвършенство, тя постига тука напълно своето призвание, като изказва високонравствени истини с неотразима вярност.

98

Страстта, с която Данте осъжда лихварството, се обяснява с понятието, значително изменено сега, което, по буквата на Свещеното писание, са имали тогава за парите, на които се е гледало като на един знак, а не като на производителна стока.

99

Поетите са прекарали вече една нощ в ада.

100

Минотавърът е чудовище от митологията, половин човек и половин бик. произлязло от един бик, с когото е имала отношение Пазифая. жена на критския цар Минос, която за. тази цел се е била скрила в една крава, направена от дърво. Плод на чудовищна любов, Минотавърът се е хранил с човешко месо и твърде уместно поетът го е поставил като пазач при входа на оня кръг в Ада, където се наказват кръвопийци, тирани и ония, които са прегрешили против природните закони.

101

Тезей, който е убил Минотавъра.

102

Сестра на Минотавъра е била Ариадна. която е била влюбена в Тезей и го е научила как да убие чудовището.

103

При слизането на Исуса Христа в Ада той целият така силно се затресъл, че скалата, която е била тука, се пукнала и се отворил път.

104

Кентаврите, митологически същества; половин човеци и половин коне, са символ на животинския живот, който не познава други закони освен плътоугодство и груба сила, по която и причина поетът ги е поставил да мъчат грешните от тоя кръг.

105

Нес се е опитал да грабне Деянира, Херкулесова жена, но Херкулес го наранил със стрели, потопени в кръвта на Лернейската хидра, които са били смъртоносни. Преди да умре, за да си отмъсти Нес предал на Деянира собствената си риза, потопена в отровената му кръв. като я уверил, че ако Херкулес я облече, ще й бъде верен и не ще се увлече никога от любов към други жени. Деянира от лековерие дала ризата на мъжа си, който, щом я облякъл, побеснял и умрял сред ужасни мъки.

106

Поетът стига до онова място на тялото, където се обединяват у Хирона човешката природа и зверската. Хирон е бил син на Кронос (рим. Сатурн).

107

Не може да се знае точно за кой Александър говори тук поетът, дали за Александър Велики, или за един тесалийски едноименен тиран Последният е заравял живи своите неприятели или неугодните нему граждани, обличал ги е в зверски кожи и ги е хвърлял да ги ядат кучета.

108

Имало е така също двама Дионисиевци, и двамата безчовечни сицилийски тирани.

109

Ецелино от Романо е бил императорски заместник в Тревизианската област и господар на Падуа. Зверствата, които е вършил, са предали името му на вечен позор. Така е бил намразен, че е бил подигнат кръстоносен поход срещу него, и е умрял в 1259 г. в затвор, където от яд и озлобление е разкъсвал превръзките на раните си.

110

Обицо, господар на Ферара. бил жесток тиран. Удушил го е собственият му син, погрешно наречен от поета незаконен.

111

Гуидо. Монтфорски (Ги дьо Монфор) граф, който е убил във Витербо, в един храм, всред черковната служба, внука на английския крал, Хенрих III, за да отмъсти за смъртта на баща си, Симон Монтфорски (Симон дьо Монфор). Сърцето на убития било пренесено в златна чаша до Лондон и побавено според едни в Уестминстър, в ръката на една статуя, а според други на един стълб, издигнат над един мост на Темза, където, както казва поетът, още се тачи и почита.

112

Атила, който за своите зверства е бил наречен бич Божи. — Секст, син на великия Помпей. който след смъртта на баща си се предал на морско разбойничество около Сицилия. Пир, епирски цар, който е воювал против римляните и при това жестоко притеснявал народа си.

113

Двамата Реньевци, известни по своите жестокости и разбойничества.

114

Чечина е река в Италия. В леса, който се е простирал по. край Чечина, са се крили и развъждали зверове, които са бягали от откритите и обработени места.

115

Арпиите (харпиите) са били митологически чудовища, такива на вид, каквито ги описва поетът. Те са били изпратени от боговете да накажат цар Финей, който, ожесточен против своите синове, ги е бил ослепил. Вергилий разказва в „Енеида“, че една от тях, по име Целено, е била предсказала на троянците, в един йонийски остров, че от глад ще достигнат да ядат дървената си покъщнина й предсказанието се сбъднало.

116

Грешникът, който говори, е Пиер делле Винье от Капуа, Като канцлер на император Фридрих той бил успял до такава степен да спечели доверието му, че имал над него безгранична власт, която Данте е изразил, като казва, че е държал ключовете на сърцето му. В текста е казано, че е държал двата ключа на сърцето му, тоест имал е власт според случая да го убеждава и разубеждава. Сърцето на Фридрих е било храм, за всички други закрит, а открит само за него, тоест Фридрих е крил тайните си от всички други, а ги е доверявал само нему. Завистниците на Пиер делле Винье са го наклеветили в измяна и Фридрих не се е задоволил само да го лиши от доверието си, но накарал да му извъртят очите и го хвърлил в тъмница. Той не могъл да претърпи бедствията си и се самоубил от отчаяние, като си блъскал силно главата в стените. Той е бил обвинен, че е бил влязъл в споразумение с папа Инокентий, който е бил враг на Фридрих, и че му бил издал уж някои, тайни. Предполага се, че обвинението е било скроено от гуелфите, които са искали да си отмъстят за враждата му против Папската курия. Това е дало повод на някои тълкуватели да мислят, че под думата наложница, употребена по-долу, поетът е разбирал тая Курия. По-вероятно е обаче, че тая наложница означава завистта, която беснее и прави особено много жертви в царските дворци.

117

Лано, родом от Сиена, е бил пропил цялото си богатство. Той е бил взел участие в 1280 г. в сражението при Топо, където сиенците които са Държали гуелфска страна, са били поразени от аретинците. Лано, при все че е можел да се спаси, се е хвърлил нарочно между победителите, за да бъде убит, защото е предпочитал да умре, отколкото да живее сиромах. Той продължава и в Ада да призовава смъртта.

118

Якопо да Сант-Андрея е бил благородник от Падуа, прочут по своите разсипничества. Работата му е била да измисля разни случки, за да забавлява съгражданите си. Разказват, между другото че един ден му се прищяло да види пожар и с тая цел запалил собствената си лятна къща. Бесните кучета които преследват Лано и Якопо да Сант-Андрея, представляват според някои тълкуватели заимодавците които не оставят на мира разсипниците, когато осиромашеят.

119

Не се знае точно кой е тоя ранен храст. Във всеки случай е някой флорентинец. който се обесил в собствената си къща, защото не е могъл да търпи бедността, на която се е бил изложил в безсмислени разсипничества. Според някои тълкуватели, понеже по онова време много флорентинци са се били обесили по разни причини, тука поетът не е турил име, а е означил само града и смъртта, за да може читателят да разбере за когото иска. Така например, между други, се е бил обесил някой си съдия Лото от угризение, защото поради бедност бил издал една лъжлива присъда.

120

Флоренция, която е имала за покровител бога Марса, го е заменила със св. Иван Кръстител, кога е приела християнството. Марс, за презрението, което е бил претърпял, е отмъстил на града и не оставил гражданите да го въздигнат изново след разорението му от Атила, докато статуята му не била поставена на моста на Арно. Статуята е била конна и е била дълго време предмет на мистически страх и почитание Тя е украсявала по-напред храма, който след покръстването е бил превърнат в черква, посветена на св. Иван Кръстител. Тя се е била запазила до 1333 г., когато едно голямо наводнение е съборило моста и не е оставило никаква следа от нея;. Данте, като се е водил от общото вярване, погрешно е казал, че Флоренция е била разорена от Атила. Градът е бил може би разорен от готския цар Тотила във войните, които е водил с Юстиниановите пълководци. В някои надписи от това време се намира името на Атила, погрешно турено наместо Тотила.

121

Античните люде с Либия са наричали Африка. Поетът сполучливо сравнява тая част от Ада, където грешниците са наказани да лежат по горещи пясъци, в африканските песъчливи пустини, но които е газил Катон, кога е бил там с Помпеевата войска.

122

Според едно апокрифно писмо до Аристотел Александър Велики бил видял в Индия, че падат огнени капки, които не угасвали и на земята, и дал заповед на войниците да се защитят от огъня с дрехите си. Ставало е дума може би за вятъра самум, който може да стане по-безвреден, като си загърне човек тялото и главата. Данте е знаел вероятно това писмо, но е изменил по своя воля и угода легендата, която се разказва в него. И наистина най-удобно е било да се тъпчат пламъците с нозете, докато са падали бавно един по един, защото така само е могло да се попречи да не избухнат в неугасим огън на земята.

123

Този, който говори, както се обяснява по-долу, е Капанео (Капаней), един от седемте вождове, които са обсаждали Тива. Воден от надменност, той е говорил с презрение за боговете които са го наказали за това.

124

На Етна, в Сицилия, където според митологията е била ковачницата на Вулкан (гр. Хефест), който със своите циклопи е приготовлявал там мълнии за Юпитер (гр. Зевс).

125

При Флегра, долина в Тесалия, Юпитер (Зевс) е поразил със своите мълнии гигантите, които били въстанали против него.

126

Рея, майка на Юпитер (Зевс), за да запази живота на детето си от Сатурн (гр. Кронос), който е имал обичай да яде собствените си деца, го е укрила на планината Ида в Крит и там е карала да викат, за да не го чуят, кога плаче. Сатурн символизира времето, което разваля и унищожава всичко, което произлиза от него.

127

Данте е взел несъмнено идеята за тая алегория, с която Вергилий обяснява произхождението на реките, които текат в Преизподнята. от тълкуванието, с което пророк Данаил е обяснил съновидението на асирийския цар Набуко (Набукаднесар, библ. Навуходоносор). „Златната глава, казва пророк Данаил на Набуко Одоносор, си ти сам, о добрий царю; подир тебе ще дойде едно царство, по-долно от твоето, и то ще бъде като сребро, после трето, и ще бъде то като мед; а после четвърто. и ще бъде то като желязо; най-сетне царството ще се раздели, това значат желязото и глината, от които са направени нозете на статуята.“ На тая идея Данте е дал един по-широк смисъл, като е представил чрез горната алегория общата история на човешкия род и постепенния упадък, който той е претърпял Поетът е поставил статуята в Крит, едно, защото там е била процъфтяла първата империя, основана от Сатурн (Кронос), и, второ, защото тоя остров според тогавашните познания се е намирал посред трите части от познатият свят и е могъл да се смята като център и начало на човешкия род. Сатурн е царувал над един век невинен и честит (т.нар. Златния век), но невинността и щастието, на които са се наслаждавали човеците в първите времена, са се разрушили постепенно под пагубното влияние на времето. Великанът представлява времето. Той е обърнат с плещите към Дамиет. град в Египет, а гледа в Рим и означава с това процеса на историята, като от изток е минала към запад, било пътят, по който е вървяло развитието на образоваността, която от грубо египетско идолопоклонство се е издигнала до християнската истина, съсредоточена в Рим. Различните метали, от които е съставен великанът, означават различните епохи, епохата, в която живее поетът. Пукнатините, които с изключение на главата зеят по цялото тяло на великана, представляват бедствията и неволите, които човечеството си е навлякло със своите грехове и престъпления, от тия бедствия и неволи произлизат сълзите, които се леят от пукнатините на великана и които по тайни пътища идат в Ада и образуват там Стикс, Ахерон, Флегетон и най-сетне Коцит.

128

Адът има девет кръга, но Данте, като слиза в тях, изхожда само една девета част от всеки кръг, така че, като върви все наляво, само кога стигне на края на деветата част от последния кръг, не е заобиколил цялата окръжност. Той не е могъл да срещне по-рано Флегетон. който се спуща от оная лява страна, която не е била още всецяло изходена от него.

129

Лета значи забвение. Според митологията духовете на умрелите са пили от водите на Лета, за да забравят напълно миналото. Лета не може да тече в Ада. Паметта за сторените грехове удвоява леченията на грешните.

130

Брунето Латини, поет и философ, комуто Данте е бил задължен много за своето ранно и обширно развитие Данте е хранил голямо уважение към тоя. когото справедливо е наричал свой учител, и голяма признателност за ползите, които е извлякъл от неговото учение Тия чувства, които изказва и тука с такова горещо красноречие, не са попречили на строгия моралист да постави в Ада грешника Брунето Латини е роден около 1220 г., той е изпълвал високи длъжности във Флоренция, но поради своите убеждения е бил изгонен заедно с много други и е бил принуден да иде да живее в Париж. Това е станало след сражението при Монтаперти в 1260 г., при което начело на гибелините-победители е стоял Фарината. В Париж Брунето Латини е написал своето съчинение „Съкровището“, което препоръчва на Данте в края на разговора си с него. „Съкровището“ е един вид енциклопедия, в която авторът се е старал да вмести всички знания на своето време. То е било написано на френски, то не е било никога издадено на тоя език. Брунето е считал тогавашния френски език по-съвършен от италианския. Той е умрял в 1294 г. във Флоренция, в която се е завърнал, след като са възтържествували гуелфите.

131

Фиезоле е стар етруски град, построен на един висок хълм на около три мили на север от Флоренция. Флоренция е била римска колония, основана от Сула. След разорението й от Тотила тя е била изново построена и голямо число жители от Фиезоле са дошли да се заселят в града. Между тия нови преселници и старите флорентинци е съществувала дълго време вражда, която е намерила нова храна в борбата между гуелфи и гибелини. Тая вражда се проявява и в озлоблението, с което двамата поети говорят тука за тоя народ, който се е спуснал някога от Фиезоле. Една обща. поговорка е наричала флорентинците слепи. Предполага се, че това прозвище им е било останало, защото са повярвали в обещанията на Тотила, който инак не е могъл да постигне целта си, и са оставили да влезе в града и да го разори.

132

Франческо от Акорсо е бил знаменит законоведец и учител по законоведение в Болоня, където е умрял в 1294 г.

133

Пресциян е бил латински граматик от V в., роден в Кесарея.

134

Касае се за един флорентински владика, Андрея ди Мони, който за своите порочни нрави е бил преместен от слугата на слугите, т. е. от папата, във Виченца, където тече река Бакильон.

135

Във Верона са ставали в първата неделя от великия. пост надтичвания със зелено знаме. Брунето, за да достигне своята дружина, е. тичал така, както са тичали ония, които са вземали участие във Веронските игри.

136

В Средните векове всеки град е имал свой начин да се облича, който се е отличавал от облеклото на околните градове. Флорентинците са носили качулка и дълга дреха без дипли, която се е стягала на кръста Данте е имал обичай да носи на главата си една шапка, от която са се спущали две превръзки.

137

Гвалдрада (Гуалдрада), флорентинка от благородно потекло, е била жена на Гуидо Стари, който е произхождал от немско семейство, преселено в Италия по време на император Отон . От тях са произлезли графовете Гуидо, които са били владетели на Казентино и на много замъци в долината на Арно. Един от синовете им е бил баща на Гуидогуера, за когото се говори тука. С 400 флорентински рицари гуелфи той е взел участие в сражението при Беневенто в 1266 г., където Шарл Анжуйски е победил Манфред. Победата се приписвала на неговото участие в сражението Шарл Анжуйски, който е спечелил в това сражение Кралството на двете Сицилии, е помогнал на Гуидогуера да влезе във Флоренция, отдето е изпъдил гибелините, като е предал властта в ръцете на гвелфите.

138

Тегайо Алдобранди. благороден флорентинец от фамилията Адимари И той като Гуидогуера е бил храбър пълководец Той е съветвал флорентинците да не воюват със сиенци. Но те не послушали съветите му и били разбити при река Арбия. Флорентинците, които не са искали да се възползуват тогава или че могат вече да се ползуват от неговите съвети, трябва с печал да се подсещат за него.

139

Якопо Рустикучи е бил богат флорентинец, прочут със своята храброст и щедрост. От омраза към жена си, която напуснал и заради която му се отвърнали всички жени, той изпаднал в онзи порок, за който е наказан тук.

140

Гулиелмо Борсери е бил известен със своя весел и приятен характер и е бил любимец на двора. За него говори Бокачо в деветата новела на своя „Декамерон“.

141

Поетът заклеймява ония, които, достигнали на власт не по достойнство и не от желание да служат на народното благо, мислят не за своите длъжности, а как да се възползуват от случая, за да се обогатят Тая дива страст към бързи печалби дава повод към поквара (корупция) не само по своя заразителен пример, но и защото го създава нарочно като почва, на която може единствено да се крепи и развива безнаказано. Съучастници са нужни във всяко злодеяние и още повече тука.

142

Река, която се втича в Адриатическо море и която до град Форли се е наричала Акваквета (тиха вода), а от Форли нататък Монтоне Реката, която тече дълго време в планината, се спуща с голям шум в долината при Сан Бенедето, където се съединява с други два потока И днес още преди да стигне Форли, тя се нарича Монтоне.

143

Въжето, с което Данте казва, че е искал да хване пантерата и което Вергилий хвърля в бездната, за да накара Герион да излезе и да ги свали в осмия кръг, има символическо значение, на което от разни тълкуватели се дават различни обяснения Ако се приеме, че Данте в своите младини е бил постъпвал във францискански манастир, но е напуснал ордена, без да се посвети окончателно на монашество, това е въжето, с което се препасват монасите от францискански орден, и означава силата, с която успяваме да надвием страстите. С тая сила, която заключава в себе си добродетел и въздържание. Данте се е домогвал да хване пантерата, символ на сладострастието, и да я направи безвредна Според едни тълкуватели въжето означава хитростите, с които е обвито на всеки човек сърцето. Данте, за да достигне до пълно съвършенство, трябва да освободи себе си от тия хитрости. Това и прави Вергилий, като хвърля въжето в бездната Понеже в тая бездна живее Герион, който олицетворява лъжата и лукавството, той познава знака, що му хвърлят, и веднага се изкачва горе. Според друго тълкуване, всъщност Герион представлява лъжата, въжето е символ на правда, прямодушиеи доблест, съединени с умереност, пред които лъжата остава обезоръжена и посрамена.

144

Герион, символ на лъжата, е царувал, според доисторическите предания, в Балеарските острови, където е имал една обширна гостилница. Той е приемал гости от всички страни, примамвал ги с ласкателства и с благи думи и след като ги е настанявал в своята гостилница, обирал ги е и ги е убивал, а после ги е давал на конете си да ги ядат. Херкулес, като дошъл в тая земя, убил го за злодействата му, след като намерил яслите му пълни с умрели човеци.

145

Турците и татарите са обичали винаги да носят скъпи светлоцветни платове.

146

Арахне, знаменита тъкачка от Лидия, която е била преобразена в паяк от Атина Палада.

147

Кастора държи опашката си във водата и изпуща от нея една маслена материя, с която примамва рибите.

148

Тия кесии, които висят на гърдите на тримата грешници, на които поетът описва знаковете и краските, са гербове на три благородни фамилии, двете от Флоренция и третата от Падуа, където е цъфтяло лихвоимството. Лихвоимството е било цветущо и във Флоренция и не е чудно, че има много флорентинци.

149

Виталяно е бил прочут лихвоимец от Падуа и поетът справедливо му е отредил още през живота му Място в Ада.

150

Тоя кавалер е някой си Джовани Буйамонте, който е бил известен като крайно безсъвестен лихвоимец. Той е бил наказан още на земята, където е умрял в голяма бедност.

151

Фаетон е бил син Аполонов (К. Величков допуска неточност: Фаетон е син на бога на слънцето Хелиос — б. NomaD). Аполон (Хелиос! — б. NomaD) му бил позволил един ден да води колесницата на слънцето, но в своята неопитност той оставил колесницата да се приближи толкова много до небето, че то се запалило и малко останало да пламне и да изгори цялата вселена. На запаленото място на небето се образувал оттогава Млечният път, Юпитер (Зевс) в гнева си прострелял Фаетон с мълния и ги сгромолясал в Подиже, стария Еридан.

152

Икар е бил син на Дедал и заедно с баща си е избягал от критския лабиринт с криле, залепени с восък. Като се приближил много до слънцето, восъкът се стопил, крилете се отцепили и той паднал и загинал в морето.

153

Данте нарича тия ями Malebolge, дума, съставена от malt и bolge, зли, кални ями, трапища. Мисля, че названието, което им дадох на български, проклети ями, се схожда напълно назначението на тия ями.

154

Данте е описал твърде нагледно осмия кръг. В центъра се намира една кухина във вид на бездна, през която се слиза в следващия кръг. Наоколо се извиват една до друга десет стени, кръгли и концентрични. Между една стена и друга има дълбока яма. От централната кухина като спици на колело се издигат високи скали, които във вид на мостове стърчат над ямите и опират с краищата си на стената, която заобикаля извън целия кръг Тия скали приличат на мостове, които съединяват портите на една крепост с външния бряг на трапищата, с които е заобиколен: за по-лесна защита.

155

За юбилея на папа Бонифаций V е имало голямо множество поклонници в Рим. За да се добие повече ред и да не се блъскат поклонниците, кога са отивали за храма на св. Петър, когато са се връщали оттам, мостът, който води за църквата, е бил разделен на две отделения По единия са минавали ония, които са отивали към стария замък, т.е. Адриановата гробница, наречена сега „Сан Анджело“, и към „Св Петър“, който се намира отвъд Тибър, а по другото отделение са минавали ония, които са се връщали назад. По такъв също начин са вървели и грешниците в първата яма, която се представлява разделена на две половини. Грешниците са тичали, едните обърнати с лице към поетите, а други с гърба Понеже поетите са вървели наляво, те са гледали лицата на ония грешници, които са тичали от дясна страна на ямата. Това са били ония. които са съблазнявали жени за чужда сметка Тичали са, обърнати с гръб към тях, ония грешници, които са били съблазнявали жени за своя сметка.

156

Качянимико, от Болоня, е бил продал собствената си сестра, Гизула, на Обицо II, маркиз на Есте, за пари или просто за да спечели благоволението на маркиза Имало е, види се, противоречиви тълкувания по тая мръсна история и затова Качянимико предупреждава поета да знае, че той е продал сестра си.

157

Рено и Савена текат от двете страни на Болоня и на част от неговата околия. В Ада има повече болонци, наказани за такъв също грях, за какъвто се изтезава тук Дантевият събеседник, отколкото между Рено и Савена.

158

Язон, който е похитил златното руно в Колхида, е минал през остров Лемнос, когато там жените, по поощрение от Венера, са били избили всички мъже. В тия убийства не е била взела участие само Езифили (гр. Хипсипила). Язон, комуто се понравила, я съблазнил с лъжливи обещания, а после я оставил. В проклетите ями той изкупва нейните клетви, както и коварната си невярност към Медея, дъщеря на колхидския цар, която също е била съблазнена от него и после напусната.

159

Интерминели е бил известен със своите раболепни и фалшиви ласкателства.

160

Таида играе роля на гнусната куртизанка в комедията на Теренций „Евнух“.

161

Симон магесника (Симон Мага)е предлагал на апостол Петър пари, за да получи дарба да прави чудеса. Оттогава търгуването с религията и със свети неща се нарекло симония.

162

„Сан Джовани“ е стар храм във Флоренция срещу съборената църква „Santa Teresa“. Както имах случай да кажа на друго място, тя е била по-рано езически храм, посветен на бог Марс, покровител на Флоренция. Тая църква служи за извършване на кръщения. За тая цел в старо време около главния купел е имало и други дупки, които според едни са служили също за кръщения, а според други в тях са стъпвали свещениците. за Да бъдат по-близо до водата и да не са принудени да се навеждат много, кога потапят децата в купела.

163

Между другите жестоки наказания в старо време съществувало и едно подобно. Престъпника са забивали с главата надолу в една дупка и после са хвърляли пръст отгоре му, за да го задушат жив. Случвало се е някога, че нещастният, за да забави смъртния си час, е заявявал, че има да направи някаква изповед и е призовавал за тая цел духовника, който е присъствувал на наказанието, а в това време палачите са преставали да хвърлят пръст в дупката.

164

Тоя грешник е папа Николай от рода на Орсини. Затова и казва по-долу, че е от рода на мечката (Orso, мечка). Той се е възползувал от властта, за да трупа богатства за своите роднини. Тоя грях е бил общ на почти всички папи.

165

Бонифаций V. Понеже Данте предполага, че е слязъл в Ада в 1300 г., а пък Бонифаций е умрял в 1303 г., папа Николай III, като го вижда и като го взема за Бонифаций, удивлява се, че тоя последният иде три години по-рано, отколкото е предречено, да го замести в дола на симоняните.

166

Бонифаций ще стърчи по-малко от Никола , защото на негово място ще дойде друг безчестен папа. Тоя папа е Климент V, който е бил избран с покровителството на френския крал Филип Хубави и който, за да угоди на покровителя, си, е преместил папското седалище в Авиньон. Никола е умрял в 1280 г., а папа Климент в 1314 г. Понеже Бонифаций е умрял в 1303 г, то папа Никола го е чакал в дупката 23 години, а Бонифаций ще чака наследника си само 11 години.

167

Язон е бил брат на Онияс. Той е достигнал до първосвещенически сан в Ерусалим с пари чрез покровителството на сирийския цар Антиох. Между другото обвиняват го, че е ограбил ерусалимския храм, за да обогати Антиох. Подобно Язон, Климент, за да угоди на френския цар, е пренесъл папската столица в Авиньон и допуснал да унищожат тамплиерите.

168

Данте обвинява, съгласно с много историци, папа Николай, че е помогнал с пари за приготовление на клането, известно под името Сицилийска вечерня (Vepres siclennes), което е станало на втория ден на Пасха, когато камбаните са звънили за вечерна служба. В това клане са били избити всички французи, които са живели в Сицилия и главно в Палермо. Той е бил озлобен против владетеля на Сицилия Карл Анжуйски, който отказал да даде една своя внучка за един негов внук, като е отговорил, ако и на паната краката да са червени, той не е достоен да Се сроди с френския двор.

169

Данте, като изменява свободно видението на евангелиста Йоан в откровението за Вавилон и като го отнася към Рим, уподобява тоя образ на жена Рим в случая може да се вземе за църквата, която има свое седалище в Рим. Водите, в които жената мие нозете си, а народите, които църквата управлява; седемте глави са седемте дарове на св. Дух, десетте рога са десетте заповеди Църквата е загубила своето високо значение, когато папите, нейни съпрузи, са се отрекли от пътя на Божиите закони и за лични и светски облаги са я оставили да блудствува с царете, да става оръдие на техните честолюбиви помисли и цели.

170

Данте е вярвал, като всички в негово време, че Константин Велики, като е приел християнството, е отстъпил Рим на папите.

171

Амфиарай е бил един от седемте вождове, които са обсаждали Тива. Той е бил гадател и като е предвиждал, че ще умре под стените на тоя град, скрил се на едно място, което било познато само на жена му. Жена му обаче не опазила тайната и той бил принуден да отиде под Тива. Посред сражението земята се отворила под нозете му и го погълнала. Тиванци, като го видели да потъва в разтворената земя, почнали да викат: „Къде потъваш, герой Анфиарай?“

172

Тирезий е бил гадател от Тива. Веднаж ударил с тояга по змии и се преобразил на жена. Подир седем години срещнал пак същите змии, ударил ги с тоягата и отново станал мъж. Тиванците му отдавали божествени почести подир смъртта му.

173

Аронт е бил знаменит тоскански гадател, за когото Лукан пише във „Фарсал“, че бил предрекъл гражданската война и победата на Цезар. Той е живял в гората Луни, над Карара, и оттам е правил своите пророчества, като е наблюдавал морето и звездите.

174

Манто е била дъщеря на Тирезий. Тя се е изселила от Тива, след като градът бил попаднал под властта на Креон. За основаването на Мантуа и за Манто Вергилий говори в „Енеида“, Пес. Манто е добила от Тиберин, бог на река Тибър, син Окно, който е основал града, наречен от него, по името на майка му, Мантова (Мантуа).

175

Това езеро днес се нарича Гарда. Вергилий го описва в неговата дължина оттам, където в него се влива река Сарка, която приема в себе си всички води, които се спущат от Алпите, между Гарда и Дол Камоника до Минчио, която излиза от него и при Говерно се влива в По. Островчето, за което говори, се нарича Гарда и още Остров на монасите. Там са допирали границите на три епархии: Трентска, Брешанска и Веронска. В него е имало църква „Св. Маргарита“, където са се събирали тримата владици, които са влизали всеки от особена врата, която е била обърната към землището на епархията му. Пескара се намира на брега на езерото, там, отдето, той захваща да става по-полегат. Съграден на един скалист хълм, тя застрашава землищата на Бреша и Бергама.

176

Алберто Казалоди, гуелф, е бил владетел на Мантуа. Пинамонте му дал съвет със задни цели да изгони от града някои благородни фамилии, които са пречели на неговите замисли. Казалоди послушал съветите на коварния си приятел. Тогава Пинамонте, с помощта на народа, грабнал властта от ръцете на Казалоди и едни от благородните избил, а други изгнал, вследствие на което се намалило населението на града.

177

Еврипил. гадател, който заедно с Калхас е показал кой е благоприятен час за тръгване от Авлида, кога събраната там гръцка флота, под предводителството на Агамемнон, се е готвила да отпътува за Троя и когато в Гърция са били останали само деца на нянка. За Еврипил говори Вергилий в „Енеида“.

178

Мишел Скот, шотландец, се е занимавал с астрология по времето на Фридрих. Той бил предсказал на тоя император, че ще умре във Флоренция, и случило се, че императорът умрял в един градец, който се наричал Малка Флоренция. Сам за себе си бил предсказал, че ще бъде убит от един камък с известна величина и тежест. Един ден, като бил в църква, един камък паднал от свода и го ударил по главата. Ударът бил лек, но понеже камъкът имал предсказаната величина и тежест, то астрологът се прибрал у дома си и легнал в постеля, където смъртта дошла да докаже, че не се е бил излъгал в своята прокоба.

179

Гуидо Бонати, гадател от Форли, който е бил написал няколко ръководства по астрология. Той е служил при граф Гуидо де Монтефелтро, който не предприемал нищо, без да се допита до него, и благодарение нему избягнал много опасности и направил много пакости на своите неприятели.

180

Асденте е бил кърпач от Парма. Макар че е бил безкнижен, занимавал се е с гадаене и е бил много известен по време на Данте.

181

Изминала се е вече една нощ, откакто Данте е в ада.

182

Дяволът, които донася душа, преметната на шията му, и я хвърля от моста в смолата, нарича другарите си Malebrarrche (зли, остри нокти). С това име назовава поетът дяволите, които пазят тоя ров, поради мощните и остри вили, с които са въоръжени, за да мушкат грешниците.

183

Сан-Цита (Санта Цита) е покровителка на гр. Лука и нейното име е употребено за означение на самия град. Грешникът, когото донасят, е един от първите магистрати на града, който се е управлявал републикански. Не се знае кой е той.

184

Думите над дявола трябва да се приемат в иронически смисъл, защото Вонтуро е бил, в най-лошия смисъл на думата, продажен съдия.

185

Серкио е река, която тече покрай Лука.

186

Капрона е била призанска крепост над Арно. Гражданите на Лука, обединени с другите гуелфи от Тоскана, били успели да и усвоят във войната, която са водили против Пиза, защото е държала гибелинска страна. Пизаняните обаче я заобиколили в 1290 г. с голяма войска, под предводителството на граф Гуидо де Монтефелтро, И луканяните, които я защищавали, били принудени да се предадат, като взели обещание, че ще ги оставят живи. Когато излизали от крепостта, между редовете на обсадителите се зачули заплашителни викове и те треперели от страх, че неприятелите няма да удържат думата си. Такъв страх е изпитал Данте, като е минавал между дяволите. Данте е участвувал в обсадата на Капрона.

187

Вчера, на третия час подир пладне, тоест в часа, когато Иисус Христос е издъхнал на кръста и когато е станал земетръс, поради който е бил сломен мостът за следната долина. Земетръсът се почувствувал най-силно тъкмо в тоя дол, където са наказани лицемерите, по чиято вина Христос е бил осъден на смърт. От това са се изминали хиляда двеста шестдесет и шест години Като се прибавят при тях годините, които е живял Христос, намира се годината на юбилея — 1300 г., през която Данте предполага, че е слязъл в Ада. Той се спуща в Ада вечерта на Разпети петък прекарва там съботата и излиза, за да продължи пътя си в Чистилището и в Рая в неделя, навръх Възкресение Христово.

188

В текста има имената на всички тия дяволи, които съпровождат до следващия мост Вергилий и Данте. Излишен труд ми се видя да ги възпроизвеждам в превода. Те са, каквито могат да бъдат имена на дяволи — Аликино, Калкабрина, Каняцо (песоглавец), Барбаричия (остробрадий), Драшняцо и пр. Оставих само името на Малакода — Зла опашка.

189

Тоя мъченик е Чамполо. Майка му. като изпаднала в бедност Поради разсипничество на мъжа си, дала син си да служи у един барон при двора на наварския цар Тибалдо V. граф шампански и крал наварски, е бил добър господар, покровител на изкуствата и сам се е занимавал с поезия и музика. Умрял е в Трапани, в 1270 г като се връщал в Тунис с костите на Луи X (Свети Луи).

190

Пизаняни и генуезци, като превзели към 1117 г. Сардиния, разделили я на четири провинции (gudcature). На една от тия провинции, Галура, владетел е бил Нино Висконти от Пиза; той поверил управлението на сардинеца Гомита, който се е наричал брат-монах, отец Гомита, защото е принадлежал на ордена на така наречените весели братя или монаси. Гомита е злоупотребил с доверието на Нино Висконти, като е продавал службите и се провинил в разни кражби.

191

Микел Занке е бил управител на една област, Логодоро, Сардиния. Сардинските историци разказват, че Аделазия, дъщеря на Мариано III, логодорски господар, като останала вдовица от първия си мъж, Балдо II, господар на Галура, оженила се за Енцо, незаконнороден син на император Фридрих , като му донесла за зестра областта Логодоро, която е била най-голямата област в Сардиния. Подир нейната смърт, при всичко че тя била завещала държавата си на папа Григорий X, Енцо, който от баща си бил вече приел титлата крал Сардински, завзел Логодоро и Галура и ги държал до 1249, когато, като воювал в Италия, бил хванат в плен от болонезци. Тогава Микел Занке, негов сенешал, върховен съдия, взел да управлява в негово име и за да постигне по-лесно своите честолюбиви кроежи, оженил се за майка му, Бианка Ланца, с която е бил по-рано в любовни сношения. Властта е страдала много от неговото управление. Той е бил убит в 1275 г. от собствения си зет, Бранка дОрия. За Бранка се говори в песен XXXIII.

192

Монасите-францисканци са вървели из улиците един по други, като се е давала винаги предимство на по-горните по сан.

193

Засяга се следната басня. Една жаба, искала да удави една мишка: предложила й да я прекара на гърба си на отсрещния бряг на едно блато. Мишката склонила. Когато стигнали всред блатото, жабата поискала да се потопи във водата, за да погуби мишката, но мишката, която я била хванала с краката си, сборичкала се с нея. В това време, кога се давичкали, спуснал се въз тях един орел и ги изял и двете. В текста е казано, че баснята е от Езоп. Тя е от неизвестен писател, но по времето на Данте е минавала, види се, за Езопова.

194

Фридрих е имал обичай да облича държавните изменници с широка дреха, която е била подплатена с олово, а после ги е излагал на силен огън, от който са се стопявали заедно с оловото. Поетът е облякъл по същия начин лицемерите, които се мъчат в шестия ров. Но Фридриховите облекла, колкото и тежки да са били, биха се видели леки като слама при ония, които са носили грешните.

Облеклото на грешните, обшито отвън със злато. а отвътре подплатено с олово, символизира лицемерието, което е пълно отвътре с коварство, а отвън се представя с вид добродетелен, измамлив.

195

При папа Урбан V разни благородници, от Болоня. Модена и Рагуза, поискали да основат един орден религиозен и военен, който, по подобие на тамплиерите, да воюва срещу неверниците и срещу всички ония. които биха се провинили в престъпления против вярата и правдата. Орденът е бил основан и рицарите, които са участвували в него, са били наречени братя .на света Мария. Но наместо да воюват за вяра и правда, те се предали на весел и изнежен живот и народът на присмех кръстил ордена им орден на веселите братя или монаси.

196

Каталано ди Малаволти и Лодеринго или според някои Родериго дели Андало са били болоняни, единият гуелф, а другият гибелин. Флоренция, за да тури край на смутовете, които са произлизали от враждата между гуелфи и гибелини, ги е повикала в 1266 г., като помирители и за тая цел им е поверила най-високата държавна власт. Те са били взети отвън, защото се е вярвало, че като нямат никакви връзки в града, по-вярно и по-лесно ще могат да изпълнят своята мисия. Гуелфите обаче успели да ги подкупят и те предали всецяло на тях властта, изгонили гибелините и изгорили къщите им. Особено са били пострадали от опустошение къщите на Убертовци, които са били в Гардинго, местност близо до стария дворец във Флоренция.

197

Кайафа е казал в съвета (Синедриона), който е бил свикан от свещениците и фарисеите, че по-добре е един да загине за всички, а не всички за един, като е прикрил с мнима любов към народното благо своята ненавист против Иисуса Христа.

198

Заедно с Кайафа мъчат се в тоя ров всички членове на Синедриона, които са разпнали Христа и Ана, Кайяфов дядо, в чиято къща са влезнали най-първо Христа, след като е бил хванат.

Еврейският народ изплаща за злодеянието, което са извършили неговите първенци като са погубили Христа.

199

Данте уподобява себе си на овчар, който през февруари, когато захващат да расте тревата, излиза от колибата си с намерение изкарва стадото си на паша, но вижда, че полето е побеляло от слана и като я взема за сняг, изпада в отчаяние; скоро обаче ето разтопява се сланата и той се ободрява. Така и поетът, вижда Вергилий смутен, пада в униние, но щом вождът му вдига очи към него, той изново се ободрява.

200

Не биха могли по тоя път, по който се катерят поетите, да зърнат грешници, които за наказание са облечени в оловни дрехи.

201

Целият кръг образува един амфитеатър, в центъра на който се намира ямата, през която се слиза в следващия кръг. Стените, които заобикалят долините, колкото отиват надолу към центъра се снишават. Понеже поетите са близо до центъра, брегът, който се изкачва, за да излязат от дола, е доволно нисък, е помогнало на Данте да излезе здрав и жив от тоя дол, при всичко че го е държал Вергилий, той би загинал тука.

202

Вергилий има пред вид Чистилището: понеже има изглед в планина, то предстои им още да се качват, след като излязат. Думите съдържат при това и едно поучение. Не стига да се отърси от пороците, емблема на които е Адът, но и да ги замени в сърцето си с добродетели, а до това се стига по стръмни пътища.

203

Либия, както имахме случай да кажем на друго място, се е наричала от старите Африка. Римляните обаче преимуществено са наричали с това име оная част от Африка, която се простира на запад от Египет. В тоя смисъл е тук употребено названието: либийски край.

204

Страна в Африка на юг от Египет.

205

Фениксът е баснословна птица, която е живяла няколко века, и на която рожбите са приготовлявали клада, на която после се е възраждала от своята пепел.

206

Данте уподобява смущението на грешните, когато, след като бъдат превърнати в пепел, възраждат се пак в първия си вид.

207

Вани Фучи, с двама други пистоезци, са нагласили да оберат съкровището на църквата „Св. Яков“ в Пистоя и приели да изпълнят своя кроеж, но не успели напълно, защото чули ненадейно шум, който ги накарал да избягат. Съдебните власти затворили по подозрение мнозина и малко останало да бъде осъден на смърт един съвсем невинен гражданин. Най-сетне бил заловен един от крадците и той изповядал вината си и разкрил съучастниците си. Това е станало в 1293 г. Сам Вани Фучи, незаконен от баща, също така незаконен син, е бил със зверски нрави и за насилията, които е вършил, е бил изгонен от Пистоя.

208

Вани Фучи, който не прощава на Данте, че го накарал да разкрие своите злодеяния и че вижда бедственото му положение, за което с радост ще разказва, кога се върне на земята, да си отмъсти и му предсказва поражението на партията като знае, че ще го изпълни с горест. Това поражение е дори последствие от изгонването на гуелфите от Пистоя. Пистоя се е била разделила на бели и черни гуелфи през 1300 г. В 1301 г. белите гуелфи, с помощта на белите от Флоренция, изгонили от града черните гуелфи, които се преселили във Флоренция, където, обединени с тамошните черни гуелфи, дали им скоро надмощие в управлението на републиката. Тогава черните гуелфи от Флоренция решили да предприемат поход против Пистоя, където владеели белите гуелфи, и под предводителството на Маласпина, който е властвувал над долината на река Магра, разбили напълно пистоезците в полята на Пизена. Това поражение, което станало в 1302 г., е послужило в голяма степен като повод изгонване, не след много време, на белите гуелфи от Флоренция, между които и самият Данте.

209

Вярвало се е, че Катилиновите привърженици избягали в землището на Пистоя. Пистоезци са ги били надминали в лоши дела.

210

Капанеи — виж песен 14

211

Марема е блатиста местност в Тоскана.

212

Какос, разбойник, криел се на Авентинския хълм в Рим. На пещерата му отвън висели постоянно човешки черепи. Веднъж, когато Херкулес спал, откраднал му осем вола, които откарал заднишком в пещерата Но те почнали да мучат и Херкулес по гласа им намерил пещерата и разбойника, нападнал го и го убил.

213

Чанфа, флорентинец. Другарите му го търсят, защото е избягал, преобразен на змия.

214

Аньел Брунелески. също флорентинец. Змията, която се хвърля върху него, е Чанфа Тия нещастници, Аньел Брунелески, Бозо дели Абати и Пучо Шанкато, са заемали високи длъжности и са се възползували от положението си да оберат общественото съкровище. Преобразяването им в змии символизира хитростите, до които прибягват крадците, за да укрият своите злодеяния и да избягнат от наказание.

215

Пъпа.

216

Сабелий и Насидий са били Катонови войници, като минавали през Либийската пустиня, били ухапани от змии и умрели в ужасни мъки.

217

Кадм, лице полулегендарно, основал Тива; нему се приписва, че е пренесъл финикийската азбука в Гърция и е изнамерил писмото. Овидий разказва как е бил преобразен в змия; Аретуза. Нимфа на богинята Диана (гр. Артемида), като се къпела в река Алфея, в Гърция, била подгонена от бога на реката, който я гонил до Сиракуза, където, по нейна молба, Диана я преобразила в извор.

218

Овидий в своите песни е само „изменял“ едно същество от една форма в друга. Змията и човекът не само променят взаимно своята материя, но и качеството на самата материя се изменя, защото ги не е еднакво у змията и у човека. Данте е наистина надминал Овидий.

219

Грешникът, преобразен в змия. Виж. б. 6.

220

Гуерчио Кавалканти е бил убит заради своите кражби и грабежи от жителите на Гавила, местност, разположена край бреговете на Арно. Кавалкантовите приятели, за да отмъстят за смъртта му, избили голяма част от жителите на Гавила.

221

Понеже във Флоренция се вършат толкова много злодеяния, че няма кръг в Ада, където се не срещат нейни деца, тя не може да остане ненаказана. Наказанието вече виси над главата й. Това са бедите, които поетът й предрича и които ще възродят всички нейни врагове. Тия беди, които я застрашават, са между другото падането на един мост на Арно, един пожар, който е разрушил три хиляди къщи, и дивите раздори между бели и черни — събития, които са се случили скоро подир предполагаемото слизане на поета в Ада. В предсказанието си Данте се възползва от вярването, че утринните сънища излизат верни. Понеже тия беди са неминуеми, по-добре е да се сбъднат по-скоро, защото, ако го стигнат на стари години, то тежко ще му бъде да ги претърпи.

222

Понеже е много тъмно, за да видят по-добре, поетите са принудени да идат по-близо до дола.

223

Понеже в тоя дол са наказани ония, които са си послужили за зло със своя ум и със своите дарби, Данте изказва, че, страхът, който те му внушават, да го предпази да не е сам той в такъв грях, тоест дарбата, която му е дадена да не послужи за зло.

224

Когато пророк Илия се е покачил на небето, колесницата му се е представила на Елисей като плам, който възлиза нагоре.

225

Полиник и Етеокъл са били Едипови синове. Във войната на седемте царе против Тива те са били в два враждебни лагера и са се убили един друг. Подир смъртта им телата им са били положени на една клада, но пламъкът се раздвоил, което се приело като знак, че враждата им продължавала и подир смъртта им. Така се е делил тука пламъкът, в който са били скрити Улис (Одисей) и Диомед.

226

Мнимият кон, който стана причина за разорението на Троя, отвори оня вход, през който минаха враговете, но през който е излязъл и Еней, комуто е било присъдено от бога да стане родоначалник на Рим.

227

Деидама (Деидамия), дъщеря на Ликомед, цар на о. Скирос, е била жена на Ахил, когото майка му, Темида, била изпратила в двора на баща й, за да го предпази от смъртта, която му била предречена. Ахил, облечен в женски дрехи, е прекарвал един мекушав живот, когато Улис и Диомед го намерили и го убедили да иде с тях пред Троя.

228

Статуята на Атина Палада, за която се е вярвало, че докато стои в Троя, градът няма да падне в неприятелски ръце.

229

Улис (Одисей) и Диомед, бидейки гърци, няма да приемат може би да говорят с Данте, който за тях е варварин. Улис, който и на земята е стоял по-горе от Диомеда, запазва и тука своето превъзходство: неговият пламък се дига по-високо.

230

Цирцея е била знаменита вълшебница и хубавица, която е преобразувала своите любовници в животни. Тя преобразила Одисеевите другари в свине. Улис я накарал да им възвърне човешки вид, той сам се омагьосал и останал при нея цяла година.

231

Град на западния бряг на Италия, основан от Енея и на ван Гаета по име на доилката му, която е закопал там.

232

Гибралтарският пролив.

233

Тая планина е може би Чистилището.

234

Някои историци разказват наистина, че Улис не се е завърнал в Итака, а е заминал в Атлантическия океан Според Плин Лисабон или Улисбол, столицата на Португалия, е получил името си от Улис.

235

Агригентският тиран Фаларис поискал от атинянина Перил да изнамери някое ново средство за мъчение. Перил направил един меден („тучен“) бик, в който затваряли онзи, който е бил осъден на смърт. а после подклаждали огън. Плачът на нещастника, като излизал през устата на чудовището, уподобявал гласа на бика. Фаларис, за да опита машината, погубил най-първо чрез нея изобретателя. Жителите на Агригент, възнегодувани, въстанали най-сетне и като уловили тирана, изгорили и него жив в медния бик.

236

Полентските князе, които са властвували в Червия и Равена, са имали на герба си орел. Данте има тука предвид полентския княз Гуидо, който му е бил приятел и му дал убежище в Равена.

237

Земята на Форли, където е властвувал Гуидо ди Монтефелтро, който говори тука от пламъка. Папа Мартин V бил изпратил против него войска, съставена главно от французи и която е държала дълго време града в обсада, но е била най-сетне разбита от Гвидо. Това е станало в 282 г.

238

Касае се за риминските тирани Малатеста, баща и син, които са били погубили с жестока смърт Монтанья, водител на гибелинската партия, който се е ползувал с голямо име за своята Рицарска доблест.

239

Майнардо Пагани, който е имал за герб лазурово лъвче на бяло поле. Както му е било изгодно, Майнардо често е минавал от една партия в друга.

240

Без да се боя, че това, което ще кажа, ще ми навлече срам между живите в горния свят, където никой не се връща от Ада.

241

Гуидо ди Монтефелтро в 1296 г. след едно сражение, в което е бил победен от гуелфа Малатеста, се е подстригал и станал монах-францисканец. Данте го е похвалил за доблестното му решение в „Пир“, но подир две години, кога узнал, че е дал коварен съвет на Бонифаций V, изменил мнение за него и тука предава паметта му на вечен позор. Бонифаций, който е воювал против княз Колона, се обърнал към него за съвет. Гуидо му казал, че ще порази своите врагове, ако ги залъже с обещания, а после нарушил дадената дума.

242

Данте пояснява в „Пир“ това място, където сравнява човека, стигнал на стари години, с кормчия, който след дълъг път приближава до желания бряг.

243

Според някои християнски писатели Константин Велики страдал от проказа и за изцеление се обърнал към папа Силвестър, който поради гонение против християните се криел в Соратеката планина, в една пещера. Силвестър го изцерил и Константин от признателност му подарил Рим.

244

Папа Целестин.

245

Св. Франциск, основател на монашеския орден, който носи неговото име. Това място от „Ад“ е силно озлобило францисканския орден и му е внушило желание да издири в поемата основания за даване под съд на Данте пред законодателните власти.

246

Онези, които са паднали в равнините на Пулия през междуособните войни, които е разказал Тит Ливий.

247

Сарацините, които Роберт Гискар, син на нормандския херцог Рихард, е принудил да напуснат Сицилия и Пулия, след като ги е поразил и като е избил голямо множество от тях.

248

При Чеперан, град от Неаполитанското кралство, на границите на папската държава е станало кърваво сражение между Карла Анжуйски и Манфреда, цар на Сицилия и Пулия. И до днес земеделците намират кости от умрелите в това сражение. Много пулски първенци, които са били дали клетва за вярност пред Манфред, са му изменили и са помогнали за поражението му, като са се присъединили с Карла.

249

При Таглякоцо, замък в Абруците, се е сразил Карл Анжуйски, който е бил вече крал на Сицилия и на Пулия, против Конрад, внук на умрелия крал Манфред. Две трети от войските на Карл са били унищожени, когато Алар де Валери, френски рицар, му дал съвет с останалата част от войската да нападне ненадейно неприятеля, който, упоен от първия успех, е стоял разнебитен и се е отдавал на грабеж. Карл послушал Аларовия съвет и разбил Конрадовата войска, която се разбягала, след като оставила много мъртви на бойното поле.

250

Грешниците се обръщат към Данте въздивени, като чуват от Вергилий, че е жив.

251

Дулчино е бил монах от Навара, който е проповядвал, че човеците не трябва да притежават нищо отделно, а трябва всичко да им бъде общо, дори и жените. Той е обладавал голямо красноречие и е бил успял да привлече много привърженици — преследван, той избягал в Трентинските планини, където се събрали около него повече от три хиляди души последователи. Заобиколен от наварци, заприщен от снегове и лишен от храна, той бил принуден най-сетне да се предаде и според варварския тогавашен обичай бил изгорен жив заедно с другарката си. Маргарита, на юни 1307, във Верчели. И Дулчино, и Маргарита са претърпели смъртта с голямо мъжество, без да се откажат от учението си.

252

Пиер да Медичина е бил знаменит интригант, който е сял раздори между князете, с доверието и приятелството на които се е ползувал.

253

Гуидо дел Касеро и Анджолело ди Кайано са били два ма почтени граждани от Фано. Малатестино, жестокият римски тиран, като е искал да ги погуби, призовал ги е да дойдат на съвещание с него в Католика, местност на Адриатическо море, между Римини и Пезаро. Като не се догаждали за злодейските мамения на Малатестино, те тръгнали на път по море, но когато стигнали до Католика, матроси от друга ладия, изпратени от тирана, ги срещнали и ги хвърлили в морето, като вързали камъни на шиите им. Малатестино е изтребил така по-видните хора от Фано, за да стане господар на града. Малатестино е бил гърбав и едноок.

254

Този, който със срам се подсеща за земите, където владее Малатестино, и който се кае, че е ходил там, е Курион, който според Лукан е дал съвет на Цезар да мине Рубикон и да се опълчи против Сената, като е казал, че всяко отлагане може да му повреди.

255

Моска, от Убертиевци, като казал, че не трябва да се мисли какво ще става тепърва, нападнал с няколко другари и убил Буонделмонте, млад момък, комуто искал да отмъсти, защото потъпкал думата си към една мома от приятелски нему род и взел друга, която била по-хубава. Това убийство е дало повод към ония раздори, които не са престанали вече да вълнуват Флоренция. Справедливо му казва поетът, че злините, които е навлякъл на Флоренция, са погубили и неговото семейство. Родът му е бил изгонен, къщата му е била съсипана и всеки ден, по заповед на Републиката, свещениците са произнасяли проклятия в църквите против потомството му. Тия обстоятелства показват какво впечатление трябва да са предизвиквали на съвременниците думите на поета.

256

Бертран дал Борнио, гасконски вицеграф, знаменит трубадур, е бил съветник на Хенрих, син на английския крал Хенрих , и го е подигнал да воюва против брат си, а после против собствения си баща.

257

Ахистофел е раздухал вражда между Давид и син му Алсалон.

258

Изминало е една нощ и половин ден, откогато поетът се е намерил в леса до точката, докъдето е стигнал сега тука с Вергилий, било е пълнолуние, когато се е намерил в леса, цяла нощ е вървял от леса до хълма, на заранта е влязъл в Ада, а сега луната е на Надир, под нозете на поетите, часът около един подир пладне, зет на италианския кръгозор. Вергилий напомня да бързат, защото е трябвало да изминат целия Ад преди да настъпи нощ.

259

Жери дел Бело, от рода Алигиери, е бил предателски убит от едного от рода Сакети, а никой от Алигиери не е бил отмъстил за него. Подир тридесет години само отмъщение е нанесъл за него един негов внук, който е убил един член от рода Сакети, пред самата му порта на дома му. Бил е играч и фалшификатор на пари, но защото е сеял раздори, което е станало причина да го убият, поетът го поставя в деветия ров, защото е бил фалшификатор, говори се за него и в тая песен.

260

Валдекяна, долина от Средна Италия, през която минава река Кияпа, която е била известна едно време със своя нездрав климат, сега е една от най-плодородните тоскански области.

261

Маремектия край, местност между Пиза и Сиена, също така известна със своя нездрав климат и където и досега климатичните условия не са напълно подобрени.

262

Според поетите след чумата, която е върлувала в Егина, остров до Пелопонес, където са загинали и човеци, и животни до най-малкия червей, човешкият род, по молба на Еака, се е бил възродил изново от семе на мравки. По тая причина жителите на острова са били наречени мирмидони от мирмикс, мравка.

263

Грешникът, който говори, е Грифолино, алхимик, който се славил, че знае да лети и обещал да научи на това изкуство някой си синезец, Алберто, който е минавал за внук, а е бил всъщност син на сиенския епископ. Понеже не изпълнил обещанието си, го наклеветил пред баща си, който накарал да го изгорят жив като магьосник. Минос обаче му е отредил да се мъчи в той дол не за греха, за който е бил изгорен жив на земята, а защото е бил алхимик и като такъв е правил лъжливи пари.

264

Всички тия лица, за които с ирония се говори тука, са съставлявали в Сиена една весела дружина, която се е била прочула със своя голям разкош и лудешки разсипничества. Абалято се славил, види се, между другарите си със своята духовитост. Никола е въвел обичай между друго да се пекат фазани на огън от карамфил, който е струвал тогава много скъпо.

265

Капокьо, от Флоренция, е бил познат с Данте, заедно с когото, казват, е изучавал естествените науки. Той е умеел чудесно добре да уподобява разни лица, така че не е било възможно да се разпознае от лицето, което е уподобявал. Най-сетне е взел да уподобява и скъпоценни метали, за което е бил изгорен жив в Сиена.

266

Юнона (гр. Хера), Зевсова съпруга, е мразила Тива и целия тивански род, защото Зевс се е бил влюбил в Семеле (Семела), дъщеря на Кадъм, основателят гр. Тива, и е бил добил от нея Бакх (Дионис).

267

Атамант, цар тивански, е бил дотолкова побеснял, че като видял един ден жена си, Ино, сестра на Семела, която отишла към него, като държала по за една ръка двете си деца, сторило му се, че иде насреща му лъвица със своите лъвчета, сграбил едно от децата, по име Леарх, завъртял го като прашка и го ударил о един камък; от отчаяние майката се удавила с другия си син.

268

Хекуба, царица на Троя, съпруга на Приам, след разрушението на Троя е видяла дъщеря си Поликсена, принесена като изкупителна жертва на гроба на Ахил. Отпосле, когато е била откарана като робиня на тракийските брегове, случило й се да види сина си Полидор, убит от Полинестор. От голяма горест тя изгубила ум и почнала да лае като куче, а преданието прибавя, че наистина е била преобразена на кучка.

269

Джани Скики, от рода Кавалканти, е можел твърде много да уподобява други лица. След смъртта на Буозо Донати, човек доста богат, в угода на един далечен негов роднина и за една хубава кобила, легнал в постелята на умрелия и продиктувал едно лъжливо завещание във вреда на истинските наследници. Според някои тълкуватели той бил удушил предварително болния. Както и на други места в „Ад“ едни грешници служат за мъчене на други.

270

Мира, която се е влюбила в баща си Синира.

271

Мастор Адам от Бресшия е бил познат със своето изкуство да отлива и обработва метали. По желание на роменските графове Гуидо, Александър и Агинолфо, той направил фалшиви флорини, които са били пуснати в обращение в голямо количество. Най-сетне обаче един ден, когато мастор Адам харчил от тях в Флоренция познали ги, че са фалшиви, и той бил хванат, осъден и изгорен жив. Роменските графове се властвували в Казентин, планинска местност между Флоренция и Болония, от която извират многобройни рекички, които се втичат в Арпо и споменът за които тъй много мъчи мастор Адама, осъден на вечна жажда в пъкъла. йена е бил замък в Казентин, днес разрушен.

272

Мастор Адам, озлобен против казентинските графове, за които е осъден на вечни мъки, би искал да види и тях в Ада, но удоволствието, което това би му доставило, той не би го разменил с насладата да може да утоли жаждата си от Бранда, хубав и изобилен извор до град Спеца и от който е получила името си градската порта, до която се намира. Според други тълкуватели касае се за друг извор пак под същото име, недалеч от Ромена, който, ако и да е но-малко познат, е бил по-близък за поета, който е бил там изгнаник. По-естествено е и за самия мастор Адам да мисли за тоя извор, недалече от който е претърпял смъртно наказание.

273

Жената на Потифар.

274

Синон е заблудил с лъжи и измами троянците, за да паднат в капана, която им е била устроена от гърците чрез Троянския кон.

275

Копието на Ахил и баща му Пелей имало свойство при първа рана да нанася смърт, а ако се вкара втори път в нея, да я лекува. Според Игина копието е ранявало и лекувало с настъргана от същото желязо ръжда.

276

Рогът на гиганта е издал звук, по-страшен от оня, който се е чул в Ронсево (Ронсцевал), кога Ролан (Роланд) е изсвирил със своя рог, за да извести на Карл Велики за своето поражение. При Ронсево, по измяна на Ганелон, който се е бил споразумял с краля на маврите Марсилий, няколкостотин хиляди сарацини са нападнали 20 000 франки, които са съставлявали ариергарда от войската на Карл Велики, Роланд, който ги е командувал, се е бранил геройски, но дълго време не е свирил с рога си, защото не е искал да обажда на Карл Велики и да накара главните сили от войската да се върнат и да му дадат помощ. Кога видял обаче, че всички воини паднали, той изсвирил и звукът от рога му се чул на трийсе левги. Но Ганелон успял да убеди Карл, Велики, че Роланд свири на игра, а не защото е в опасност.. Роланд продължавал при това да свири, докато издъхнал от безмерно напрежение: от устата му избликнала червена кръв и слепите му очи се пръснали. По това може да се види какъв страшен звук е издавал тук рогът на гиганта.

277

Тая бронзова топка е украсявала някога Адриановия мавзолей, сега наречен Св. Ангелов замък, а в началото на VI век е била поставена пред стария храм, на св. Петър; когато е била съградена новата църква, топката е била пренесена в Белведерската градина, близо до Ватикана. Тая топка има височина десет палми и като се вземе предвид, че главата е девета част от височината на човека, то целият гигант е бил висок деветдесет палми или като се сметне по двайсет и пет сантиметра едната палма — двайсет и два метра и половина.

278

Това са думи без значение. Ако биха могли да имат някаква смисъл, както мислят някои тълкуватели, то Данте би дошъл в противоречие със себе си,

Немврод, за когото става дума, както се вижда по-долу, е станал причина за смешението на езиците, като е поискал да издигне една висока кула (Вавилонската кула), за да се спаси в случай на втори потоп. Той е наказан сам, като примесва звуци от разни езици, в които няма или не може да се намери смисъл.

279

Това е Ефиалт, чието име се споменува по-долу. Той е бил, според „Одисея“, син на Нептун (Писейдон) от Ифимиада и още на десетата година достигнал до извънредно голям ръст; той решил заедно с брат си да подигнат нова война против Зевс и като турили планината Оса над Олимп и над Оса плодоносния Пелион, покачил се на небето, но Аполон ги сгромолясал и унищожил и двамата.

280

Антей е развързан, като по-малко виновен от другите титани, понеже не е взел участие във войната против Зевс.

281

Това е богатата долина на Баграда, един ръкав от която тече близо до Зама, където Сципион е разбил Ханибал. Според една измислица от Лукан тук е било някога Антеево царство.

282

Каризенда е една кула в Болоня, така наречена по името на семейството, от което е била построена. Тя е много наведена и когато някой стои под нея откъм наведената страна, като гледа нагоре, кога минува облак в обратна посока, чини му се, че тя клима и пада. Тя се нарича днес torre mozza, срутена кула, за отличие на друга кула, здрава и висока, наречена кула на Азинелевци.

283

Амфион, син на Зевс и на Антиопа, с помощта на музите, като е свирил, е карал да се дигат камъни от Китерон и да идат да се слагат един над други; така е оградил Тива със зидове. Към тия музи се обръща и Данте с молба да му помогнат да изгради своята песен. Камъните изобразяват алегорично дивите още и корави човеци, които се смекчават и стават достъпни за обществен живот чрез силата на словото и обаянието на изкуствата.

284

Това са двама братя: Наполеон и Александър, синове на Мангонския граф Алберто, които са били с такава извратена душа, че за да си отнемат един другиму замъците, що им са принадлежали в долината на Бизенцио, поради диво озлобление убили се един другиго и умрели заедно.

285

Според едно предание, когато крал Артур отишъл да воюва, Мордрет (Мордред), негов внук от сестра, който бил останал да го замества, намислил да се възползува от отсъствието му, за да вземе кралството, и като обявил, че крал Артур бил победен и загинал заедно с цялата си войска, венчал се за царицата. Но цар Артур се завърнал с войската си и станало сражение, през което цар Артур е промушил през гърдите Мордрета, така че слънцето се виждало през раната. Убит бил обаче и кралят.

286

Фокача, благороден пистоезец, е осакатил един свой братовчед и е ускорил смъртта на един свой вуйчо, който бил много богат, за да вземе по-скоро наследството му.

287

Сасол Маскерони е убил един свой внук, негов опекун, за да заграби имането му.

288

Камичьол де Паци при разходка с братовчед си Убертино нападнал го ненадейно изотзад с нож и го убил, за да стане единствен владетел на някои замъци, които им били общи.

289

Карлин от същата фамилия (вж. бел. 6) е предал за пари една крепост, в която са били укрити много изгнаници от Флоренция. Флорентинците, които са я обсаждали безуспешно двадесет и осем дена, след като чрез тая измяна влезли в нея, хванали и убили много първенци измежду обсадените.

290

Бока дели Абати е извършил предателство в сражението при Монтаперти. Всред сражението той е разсякъл ръката на знаменосеца, от което знамето е паднало на земята, и с това е станал причина за разбиване на гуелфите.

291

Бозо да Дуера за пари е изменил на своите в едно сражение с французите.

292

Тезауро ди Бекария, от благородно произхождение, е бил игумен на Валомброза и като такъв са го обвинявали, че по искане на гибелините, изгонени от Флоренция, се занимава с предателство. Тълпа народ от Флоренция го хванала в 1258 г. и го завлякла в града, където му отсекли главата на един площад, за което флорентинци са били прокълнати от папата.

293

Джани Солданиери е изменил на своята партия при една размирица във Флоренция, от която се възползувал, за да заграби властта, във вреда на своите приятели.

294

За Ганелон виж бележка втора от предишната песен.

295

Трибалдел де Замбрани е изменил на Фаенца при една обсада на града от болоняни, за да отмъсти на едно изгонено болонско семейство, което му било откраднало две свине.

296

Мястото, на което стоят двамата грешници, е на предела на Антенора и на следващия отдел, Птоломея, защото единият е изменил на отечеството, а другият — на приятеля си.

297

Тидей, син Енеев, и Меналип, тиванец, са се сражавали при Тива и си нанесли смъртоносни рани. Тидей, който е преживял неприятеля си. е накарал да му донесат главата му и взел от озлобление да я хапе.

298

Граф Уголино, благороден пизанец, гуелф по партия, е действувал известно време в съгласие с архиепископа Руджиери дели Балдини. Но после архиепископът, било поради завист, било поради партийна злоба, било за да отмъсти за един свой внук, убит от Уголино, обявил му немилостива война. Подпомаган от Гуаландовци, Сисмондовци и Ланфранкевци, той подигнал кръст и начело на народа, в който всял бясна ненавист против Уголино, като наклеветил последния, че за пари е предал някои замъци на флорентинци и на лукези, нападнал имотите му и го взел в плен заедно с двама негови синове, Гадо и Угучоне, и двама внуци, Уголино, с прозвище Бригата, и Анселмучо. След това графът заедно с двете деца и двамата внуци са били затворени в кулата на Гуаландовци, на седемте пътя, а като изтекли седем месеца, по негова заповед ключовете били хвърлени в Арно, за да умрат затворените, както и наистина са умрели от глад.

299

Тия псета, символизират вероятно тълпата, която обикновено бива мършава и бясна. Ролята, която е играла в тоя случай, оправдава уподобяването, с което си е послужил поетът. Данте изобщо не е бил много благосклонен към тълпата.

300

На всички лицата са били като неговото: бледни, мършави и изплашени.

301

Невярна е легендата, че уж Уголино се е хранил няколко дена с телата на децата си. На осмия ден всичките тела са били изнесени от кулата и обвити в рогозки, са били пренесени и закопани заедно с веригите, с които са били оковани, в един паметник, намиращ се в двора на една църква („Св. Франциско“). Бланк, който разбулва невярността на легендата, за която иде реч, казва, че е видял оковите, които са били извадени от гробния паметник.

302

Албериго от Манфредовци, който са властвували във Фаенца, на стари години е влязъл в братството на веселите монаси и в 1285 г., като е бил скаран със своя роднина Манфредо и със син му Албергето, престорил се, че иска да се сдобри с тях и ги поканил на гости в един свой замък. По време на яденето, след като били свършени всички гозби, той заповядал да донесат плодове; това бил условен знак, при който навлезли в залата негови хора въоръжени и избили нещастните гости. Оттогава е останало да се казва „този е ял Алберигови овощия“.

303

Бранка д’Ория, генуезец, е убил чрез предателство в 1275 г. Микел Занке, за когото се споменава в песен XX от „Ад“. Той е властвувал няколко време в Генуа, като е бил в началото с Хенрих, а после се е присъединил към гуелфите против него. Казват, че когато Данте е бил в Генуа, той бил намерил твърде негостолюбив прием при него. Той го представя в няколко стиха, които му посвещава, като човек, у когото са преобладавали само животински инстинкти:

Яде, пий, спи, и мраз и пек усеща.

304

Тая песен е произвела на своето време такова поразително впечатление, че Албериго и д’Ория, които са били още живи, са били принудени да се изселят, за да избягнат лютите насмешки на своите съграждани.

305

Тия думи са турени на латински в текста: Vexilla Regs prodeunt nfern. Тия знамена са движещите се криле на Луцифер.

306

Разнообразни са тълкуванията на трите лица, които поетът е дал на Луцифер. Най-вероятно е, че тия три лица отговарят на трите известни тогава части на земята, отдето са падали безспирно души при Сатаната. Така се обясняват и различните цветове на лицата: едното — с аления вид, представлява Европа; второто — жълто като мед, представлява Азия; а третото — черно като въглен, Африка.

307

Брут и Касий са наказани като изменници и цареубийци. Тая извънредна строгост към тях и особено към човек като Марк Брут трябва да се обясни с възгледите на Данте за империята, която в неговите очи не само е била има божествен произход, но е била необходима, за да може светът да постигне мир и свобода. Той не е гледал на Цезар като на тиранин. Могъл е дори да вярва, че е щял един ден по примера на диктатора Сула да възстанови царството на свободата. По неговите убеждения смъртта на Цезар е била едно злина с гибелни последици за света.

308

Това е трета вечер от пълнолуние, март 1300 г. Поетите са прекарали 24 часа в Ада.

309

Понеже Вергилий, като се спуска по тялото на Луцифер, преобръща и слага главата си там, където са били нозете му, естествено е било за Данте да помисли, че се връща отново в Ада. Ако се издълбаеше един кладенец диаметрално в земята, повечето хора щяха да мислят, че трябва да слизат постоянно, за да достигнат противоположната повърхност.

310

Изминал се е час и половина, откакто е изгряло слънце в новото полукълбо, а в населеното полукълбо е настъпила нощ. Минават от едно полукълбо в друго за час и половина.

311

Това място е Йерусалим, който се представя като разположен центъра на северното полукълбо, което само, според идеите на времето на Данте, е било населено, а другото полукълбо, южното, е било покрито с море, с изключение на неговия център, където се издига Чистилището.

312

Луцифер (по време на Бунта на ангелите) е паднал от небето с главата напред от страната на това полукълбо, южното, към което сега поетите отиват, и с такава сила, че е потънал до центъра на земята, където е останал притиснат, с главата в едното полукълбо, а с нозете в другото. Земята, която първо е изпъквала във вид на дъга в южното полушарие, от страх се е вглъбила, а е изпъкнала откъм противоположното полушарие, така че голяма част от морето, което по-напред е покривало нашето полукълбо, е минало в южното полушарие. Вътрешността на земята откъм нашето полукълбо, обзета от ужас и за да избегне страшното видение, се е издишала нагоре, от което се е образувала планината на Чистилището, а от нашата страна е оставила кухина, която е послужила за обиталище на грешните. Поразява величествената и могъща космогонична концепция, която ръководи поета, но трудно е да си даде човек сметка за различните детайли, с които иска да я обясни.

313

Това място е пещерата, през която ще минат поетите, равна на дължина, според едни, с целия пъкъл, който служи за гроб на Луцифера, а според други само с последния кръг от Ада.

314

Тоя ручей, който се слива с водите на Коцит, слиза от Чистилището и вероятно се отделя от Лета и отнася долу в ада изкупените в Чистилището грехове.

315

И трите части от „Божествената комедия“ свършват с думата „звезди“, stelle.