Божествена комедия — Ад

Така слезнахме в следния кръг втори,

къде безкрай по-горестни беди

с плач тъжен пълнят мрачните простори.

Тук Минос46, страшния съдия седи,

ръмжи безспир, отсъжда и наказва.

Душа престъпна щом се тук вести,

пред него греховете си изказва

и в Ада място й отрежда той;

според престъпността кръга показва,

кой ней се пада, окол кръста свой

опашката си дълга кат увива.

Прихождат грешни тука без застой,

поред си всеки съвестта разкрива

и пада сгромолясан в пропастта,

щом чуй присъдата немилостива.

„О ти, кой жив си влязъл в тез места,

каза ми Минос, с очи, впити в мене,

пази се: лесни достъп във нощта

в опасно тебе въвел е заблуждение,

във други сляпа вяра не питай.“

„Млъкни, отвърна вожда мой, решение

отгоре е да слезем в тоя край.

Не спирай, що съдбата е решила:

тъй иска, който може, що желай.“

След малко от невидени патила

почнах да слушам горки плачове

в усоя, де заря не е пробила.

Както морето в бурна нощ реве,

кога с гняв бесен блъскат се вълните

в борба с противни буйни ветрове,

така въздуха тук кънти в тъмите

и адский вихър, който няма спир,

влече и носи с себе си душите.

Въртят се постоянно в темний шир,

взаимно блъскат се всред вопли бясни

и суетно въздишат те за мир.

Кога край бездната ги вихра тласне,

с един захващат те да плачат глас

и клетви чуят се от тях ужасни.

Узнах, че участ в тоя кръг такваз

очаква всички грешни, у които

ума е помрачила плътна страст.

Кат жерави, кои в небе открито

на дълъг ред летят с плачевен вик,

така аз виждах, с сърце жаловито,

край мен души да минват всеки миг

и вожда си попитах аз: „Кажи ми,

пои са тез, кои в брой тъй велик

увлича вихър тук неукротими?“

„Оная, що върви напред, тогаз

мен отговори вожда ми любими,

царица е била и свойта власт

над много е народи простирала,

но толкова я влекла плътна сласт,

че тя закони грозни е издала

безпътни си дела да извини,

Семирамида се е наричала.

Дидона47 иде после, своите дни

с убийство доброволно е свършила

и на праха Сихеев измени;

виж таз48, коя с змия се е лишила

от светъл зрак; и таз49, коя беди безброй

с вълшебна красота е причинила.

Изолда, Тристан50 жаднеят за покой

напразно тук. Виж Ахилес51 юначни,

кой падна поразен в любовен бой.“

И много други в вихъра невзрачни

посочи ми, кои любовен плам

довел е тука в тез ущелья мрачни.

И слушах и душите гледах ням,

кат минваха във множество несметно.

„На тез две сенки52, кои ведно там,

в въздуха леки минават бързолетно,

искал бих да говоря в тоя час,

желанье ако туй не е суетно“—

казах поету. Той в ответ тогаз:

„Ще стане, що желаеш, но следи ги

и чакай тук да приближат до нас.

По-лесно да успееш, призови ги,

нюм стигнат, в името на любовта,

коя ги свързва като със вериги.“

Щом вихъра към нас ги завъртя,

казах им: „О души страдалия, мене

кажете, моля, своята беда.“

Както два гълъба с любов пленени

към мило гнездо с криле се стремят,

увлечени от нежно въжделене,

така видях ги ази, че летят,

и бързо из въздуха се спуснаха

към нас, щом чуха ми гласът.

„О ти, когото жалостно трогнаха

бедите ни и пожела от нас

да ти разкажем как ни сполетяха,

да би могъл да стигне наший глас

до горе, бихме ний молили Бога

да бди над тебе всякой ден и час

и да те съхрани от участ строга.

Дор вихърът е тук сега по-тих,

ще ти разкажа всичко, както мога.

В Равена красна ази се родих,

де По53 водите си в морето влива,

и щастье в крехка младост там вкусих.

У този, у кого в едно се слива

със доблест, с младост, миловиден лик

в сърце избликна любов жива

към мойта хубост, коя в един миг

смърт грозна, нищо като не пожали,

опръска с кърви и с позор велик.54

Любов, коя любов в любимий пали,

тъй на сърцето ми го мил стори,

че тук дори сме свързани остали.

Любов и двама в гроба ни зари,

но Каин същи в дъното на Ада

очаква онзи, кой ни умори.“

Тез думи чух от тая чета млада

и с скръб такваз наведох аз глава,

че благий вожд, като видя как страда

душата ми: „Щом мислиш?“ — рече. „О, каква,

уви! — жестока участ, аз отвърнах,

от трепет мил на пламенна мечта

хвърлила ги на ран гроб в нощта чърна!“

Видях след туй, че двойката стои

и с дума пак към нея се обърнах:

„Франческа, твоите жалостни беди

от горест пълнят с плач очи ми.

Всред сладките въздишки и мечти

как нежната любов внуши, кажи ми,

желания «грешни в вашите гърди»?“

Отвърна: „Знае твоя вожд любими,

че горест е най-люта, всред беди,

да спомняме за дните си щастливи,

при все това, понеже искаш ти

да знаеш с чувства нежни, милостиви

как нас увлякъл е любовен плам,

то с сълзи ще говоря аз горчиви.

Седяхме зайдно един ден и там, —

в забава сладка и без подозрение,

четяхме как любов е с трепет ням

на Лансело нанесла поражение

и неведнъж трепнахме с бледен лик

и погледи кръстосахме смутени.

Но пламенен увлече нас отклик,

кога добива Лансело честити

целувка въжделенна; в тоя миг

тоз неразделен мой другар в тъмите

целуна ме в устата с жарка страст.

Веч книга тоз ден не видяха ни очите.“

Това духът разказа, другий с глас

до него плачеше; от състрадание

и жалост горка мощ загубих аз

и паднах като мъртъв без съзнание.