Царството на злото

ГЛАВА 29

Нъли почиваше под каменна пирамида, построена от големите плочи от разрушената стена. Половината от разбитата врата на вилата, все още увиснала на пантите, се люлееше от западния вятър. По хълма зад вилата, осеян с купища трупове, се прокрадваха вълци.

— Така е най-добре — каза абатът. — Сега разбирам, че така е най-добре. Още от самото начало трябваше да си поставим такава цел — не да вземем призмата за абатството или за друго място за богослужение, а да я намерим и да я счупим, за да освободим затворената в нея душа. Онова, което бяхме намислили, бе почти светотатство. Още в момента, в който я взех в ръце, трябваше да я счупя и да освободя благословената душа. Папагалът разбра по-добре от мен и от всички нас какво трябва да се направи. Защо бях толкова заслепен, че да искам слава за моето абатство? Чарлз, как могат хората да бъдат толкова заслепени?

Харкорт го прегърна през раменете и каза:

— Винаги си бил философ, Гай. Винаги търсиш истината в теологията.

— Сляп философ — отвърна абатът. — Срамувам се от себе си. Трябва много да се моля.

— Орк — изкрещя папагалът.

— Не мога да разбера Елоиз — каза Харкорт. — Някога тя беше прекрасна жена.

— Хората се променят — отговори абатът. — Може би някога Лазандра също е бил справедлив и уважаван магьосник, а после се е поддал на изкушението. Бил е изкачен на върха на планината, бил му е показан светът. Може би същото се е случило и с Елоиз. Злото я е хванало в замъка Фонтин и вместо да я подложи на унижения, и е предложило пост, който я е съблазнил — власт и слава, за каквито никога не е мечтала. Не трябва да я кориш, Чарлз. Не трябва да я мразиш.

— Някога я обичах — въздъхна Харкорт. — Обичах я много години.

— През всичките тези години това е била сляпа и гузна любов — каза абатът. — Ти си използвал любовта си към нея, за да си наложиш самонаказание за престъпление, което никога не е извършвано. Виждах как постъпваше към себе си. Нъли също виждаше. Той ти го каза преди смъртта си, каза ти нещо, което не би ти казал преди да се изправи пред лицето на смъртта, нещо, което не можеше да премълчи.

— Опитах се да я намеря. Никъде я няма. Духовете са изчезнали. Изчезнал е и мъжът с ръждиво черните дрехи.

— Не трябва повече да скърбиш. Забрави за вината, която те измъчваше. Изличи я от съвестта си. Сега имаш Йоланда. Видях как я прегърна. Между вас има голяма любов и тя ще става все по-голяма. Тя ще ти помогне да премахнеш чувството си за вина. Като твой духовен наставник аз…

— Познавам те прекалено добре, за да ми бъдеш духовен наставник. Във всичките ми съмнения ти заставаш на моя страна. Не си достатъчно строг с мен.

— Мога да бъда и строг, ако е необходимо — отвърна абатът. — Ако не промениш навиците си…

— Мисля, че ги промених.

— Ако не ги промениш — предупреди го абатът, — ще те напердаша по задника. Ще удрям с всичка сила. Знаеш, че мога да го направя.

— Трябва да тръгваме — каза Харкорт. — Чака ни дълъг път.

— Щом стигнем до римския път — рече абатът, — ще вървим по-бързо. Дотам има само няколко левги. И дърветата ще вървят с нас. Амбулантният търговец каза, че ще ни придружат. С тях Злото няма да може да ни създава никакви проблеми. Освен това мисля, че силите на Злото са обезкуражени. Те могат да жадуват за отмъщение, но за момента са обезсърчени. За тях призмата винаги е била разменна монета, на която са смятали, че могат да разчитат, ако бъдат силно застрашени от Империята. Те са се надявали, че ако бъдат притиснати до стената, ще могат да я разменят срещу някаква отстъпка. Но сега я изгубиха и заедно с нея изгубиха част от своя кураж. Силите на Злото ще се съвземат от това поражение, но не толкова бързо, не и преди да стигнем до дома. Другите седяха на ливадата и Харкорт отиде при тях и седна до Йоланда.

— Не можах да разгледам инструментите — каза и той. — Ще ми ги покажеш ли?

— Ще ти ги покаже с най-голямо желание — обади се Нан. — Никога не съм виждала някой да се радва толкова много на нещо. Спомням си как купих тези инструменти на майка и. От нея Йоланда е наследила дарбата си. Наистина ли е добра?

— Добра е — каза Харкорт. — Видях нейни дърворезби.

— И амбулантният търговец мисли така — сподели Нан. — Той ми разказа, че Марджори и Джон решили да направят гагоили на мястото на падналите. В знак на почит. Без тях фасадата била празна, а катедралата изглеждала недовършена. С песните си Джон спечелил благоразположението на някои от силите на Злото и те им помогнали в работата над гагоилите. Амбулантният търговец също бил там. Йоланда била малка и той се грижел за нея, играел с нея, докато другите работели. Той помогнал също да вдигнат гагоилите, но само това — иначе през цялото време бил зает с Йоланда. Когато работата била свършена, търговецът се върнал в пещерата си. След няколко месеца две от силите на Злото, които работили с Марджори и Джон, завели при него Йоланда. Спасили я, когато дъщеря ми и Джон били убити.

— Ти, разбира се, не си знаела нищо от това… искам да кажа до този момент.

— Така е. Макар че дойдох да търся някаква вест за дъщеря си. Бях сигурна, че е дошла с Джон в Пустата земя. По-напред ви казах, че съм дошла тук, за да довърша своите изследвания, но това не е вярно. Може би бих могла да ги правя по-добре другаде. Аз останах в Пустата земя и работих със силите на Злото, превързвах ги и им давах отвари и винаги ги питах за Марджори, но те не ми отговаряха. Накрая стигнах до извода, че никога няма да получа отговор. А сега го получих, но не се оказа точно това, което очаквах. Не очаквах Йоланда. Никога не съм предполагала, че ще намеря внучка вместо дъщеря си.

— Ще се върнеш ли с нас? С Йоланда и с мен? Замъкът те очаква.

— За известно време — отговори Нан. — На юг в Галия има замък, който все още ми принадлежи. Оставих го на грижите на верен иконом.

— Ами твоите свитъци? Твоите бележки?

— Не можем да се върнем за тях. Страната е гориста и дърветата няма да могат да се движат. Андре ще ми ги донесе по-късно.

Харкорт погледна към амбулантния търговец.

— Ти няма ли да дойдеш с нас?

Той поклати глава.

— Имам работа.

— Виж сега инструментите — каза Йоланда на Харкорт. — Ето, гледай. Това е плоско длето, това обло, а това тук пила… Тя го прегърна през врата и нежно го целуна.