Царят на джебчиите

Урокът в Парижкото метро

Добрал се някак до любимия Париж, Пантуди пътува с метрото до Плас Пигал, надявайки се да намери там стари приятели и приятелки. Във вагона, както във всички вагони на метрото тогава — тъпканица. По едно време Пантуди усеща — френски колега иска да му прави „външна махала“, кани се да пребърка външните джобове на костюма му за пари и други ценности. (В случай че нищо не открие — ще прибегне до „вътрешната махала“, т.е. „проверява“ вътрешните джобове на сакото.) Ужасно забавно, нали? Ти, поданикът, да налетиш баш на своя цар, него да избереш за жертва всред сивата следвоенна тълпа! Може би тъкмо защото веднага си го отделил от плебса — благородна осанка на потомствен аристократ, спокоен, но малко разсеян поглед, в отлично скроен блейзер, с папионка на врага, бас държа, че е бъкан с английски лири!…

И Пантуди започнал да се забавлява. Напълно в тон с току-що приписаната му примирена разсеяност на джентълмен, принуден временно да търпи неудобства. Ето така: оставя пръстите на джебчията да доближат целта и точно тогава — мръдва малко, уж досетил се нещо важно, като инстинктивно протяга ръка към набелязания от апаша джоб. Изобщо прави така, че оня, изплашен да не го спипат на местопрестъплението, да се отдръпне, отлагайки изпълнението за по-спокойна минута. Това се повторило няколко пъти. Очевидно дребният мошеник не бил лишен от упоритост, от вяра в крайния успех. На петата спирка — тази за Плас Пигал — Пантуди се обърнал към него тихичко, на превъзходен френски:

— Много сте слаб, колега! Вземете си портфейла, връщам ви го. Аз слизам тука. До скоро, шери! Предлагам ви тоя урок безплатно!