Черният отмъстител

21

Беше вече късно, когато Джес нахлу в стаята, която деляха с Алекс. Сърцето й биеше лудо, дишаше задъхано и пресекливо.

От лицето му веднага изчезна самоувереният, самодоволен израз.

— Какво има?

— Не мога да ти кажа, болното ти сърце няма да го понесе.

— По дяволите сърцето ми! — извика той и я хвана за ръцете. — Джесика, какво се е случило?

Тя си пое дълбоко дъх, преди да отговори:

— Става дума за Черния отмъстител.

Самодоволният израз цъфна отново на красивото лице на Александър.

— Да, съкровище, зная, че си разгадала тайната му.

Джес вдигна длан към челото. В този миг беше въплъщение на смутената женственост.

— Може ли жена да обича едновременно двама мъже? Тебе, защото си интелигентен, и Черния отмъстител, заради целувките му тази вечер в гората?

Алекс се усмихваше, както може да се усмихва само мъж, убеден в превъзходството си.

— Разбира се, че е възможно, любима, ако целувките му… Ти какво каза? В гората ли? Тази вечер? Но кога?

— Ами преди малко. Допреди мигове бях в обятията му. О, Алекс, ти си ми толкова добър приятел. Мога да споделя с теб и най-съкровеното, нали? Мразя тайните, ти също, нали?

— Какви тайни? Целувките ни тази вечер? Джесика, мога да ти обясня. Имах причина за всяка своя постъпка — погледна я умоляващо.

— Не, не, целувките — каза Джес и скръсти ръце над гърдите. — Ръцете му, тялото му. Когато ме докосна тази вечер, аз…

— Кой те е докосвал?

Тя го изгледа смаяно.

— Александър, обикновено не схващаш толкова бавно. Говоря за целувките на Черния отмъстител, разбира се. Когато ме докосна тази вечер, аз…

— Черния отмъстител те е целувал тази вечер? Освен мен в стаята на баща ми те е целувал днес и друг?

— Знаех, че ще ме разбереш. Онова, което изпитваме един към друг, Черния отмъстител и аз, не е само страст. То е и близост на духа. О, Алекс, толкова искам да го забравя. Ще се опиташ ли още веднъж да ме целунеш, да ми помогнеш да го забравя?

След секунда слисано колебание Алекс я прегърна и страстно я целуна.

Джесика остана известно време със затворени очи в обятията му. После се изправи и попита натъртено:

— Защо не се напрегнеш още малко? Много е важно, Алекс.

Той премигна, после я целуна по лицето, по врата и ушите, а ръцете му се плъзгаха трескаво по тялото й. Джес се дръпна и въздъхна.

— Все още не е същото. Изглежда, че съм от жените, способни да обичат само един мъж. Алекс, винаги ще си бъдем приятели, но що се отнася до плътското, нищо не мога да ти обещая.

За миг той сякаш онемя.

— Ще ида май да си легна — изпъшка Джес и му обърна гръб. Алекс я дръпна за ръката и я накара да се обърне към него.

Смъкна перуката от главата и откри гъста черна грива.

— Джес, аз съм Черния отмъстител — заяви тържествено.

Джес го изгледа учудено, с широко отворени очи.

— О, Алекс, косата ти пак е пораснала.

— Не е пораснала пак, винаги е била такава.

— Я да видя. — Той наведе глава и тя огледа косата му. — Тук-там още е поизтъняла, но не се притеснявай, и последните плешивинки ще изчезнат. Сигурна съм, че се дължи на добрите грижи, които полагам за теб. А сега те моля да ме извиниш, наистина имам нужда от почивка — и тя тръгна към вратата между стаите им.

— Джес, не ме ли разбра преди малко? Аз съм Черния отмъстител.

— Да, разбира се, че си ти, мили, а аз не мога да ти опиша, Алекс, колко благотворно ми действа ревността ти — усмихна му се тя нежно.

— Трябва да те ревнувам от себе си? Та нали аз съм…

— Алекс, мисли за здравето си — сложи тя пръст на устните си. — Никакви силни вълнения. Много мило, че искаш да съм добре, но помни, че не можеш да измамиш жена, целувала и двамата мъже. Тази вечер целунах и Черния отмъстител, и теб, повярвай, целувките им бяха толкова различни.

Той покри лицето й със страстни целувки.

— Черния отмъстител целува по-хубаво от мен току-що?

На Джес й трябваше малко време, за да се овладее.

— Да, — каза най-сетне. — Лека нощ, Алекс.

Обърна се и затвори вратата под носа му.

В стаята побърза да си налее чаша вода, за да я изпие, но предпочете да я излее върху лицето си.

— Май ще е по-трудно, отколкото си представях — измърмори. Още цялата разтреперана, Джес си легна, а към вечерната молитва добави още една молба:

— Всемогъщи боже, прости ми лъжата! Но ако някой си го е заслужил, това несъмнено е Александър Монтгомъри.

Тази вечер дълго не можа да заспи. На два пъти се събужда и всеки път чуваше как Алекс се разхожда неуморно напред-назад в съседната стая. Усмихна се, повтори си, че е омъжена за Черния отмъстител, обърна се на другата страна и отново заспа.

На зазоряване се протегна с удоволствие и се замисли над наученото предишния ден. Още не можеше да повярва, че двамата й мъже са всъщност един и същи човек. Но явно й доставяше удоволствие да свиква с тази мисъл.

Разбира се, че не е готова да позволи на Алекс да сподели щастието й, поне все още не. Не е пожелал да й открие, че е Черния отмъстител, защото я е смятал за твърде глупава и неспособна да пази тайна, или за прекалено лекомислена, или за каква ли не още — кой го знае какви недостатъци й е намерил.

Докато си мислеше колко често Александър я бе принуждавал да брани Черния отмъстител или какви ужасии беше казвал Черния отмъстител за Алекс, чу как някой сваля резето между двете стаи, пъхна се бързо под юргана и се престори на заспала.

— Джеси.

Тя се обърна по гръб и го изгледа сънено. Беше без перука, но с възглавница на корема. Очите му бяха зачервени от безсънието, изглеждаше направо капнал.

Никога дявол не е изглеждал толкова приличен на ангел. Джесика му подари най-сладката си усмивка.

— Добре ли спа, Алекс? — Само дето не мъркаше, защото си спомняше колко често Черния отмъстител я е карал да плаче.

— Искам да поговорим.

Тя седна в леглото.

— С удоволствие, Алекс. Винаги съм готова да те слушам, каквото и да имаш да ми казваш. — Той седна на табуретка до леглото, вперил очи в ръцете си, опрени на дюшека.

— Алекс — каза тя меко, — разбирам, че случилото се снощи те измъчва. Ясно ми е, че страдаш, задето баща ти е така разочарован от теб. Но аз винаги съм му напомняла добрите ти постъпки. Не се притеснявай, той рано или късно ще се убеди, че и ти струваш нещо. Излишно е да се представяш за Черния отмъстител, за да си спечелиш неговата или моята симпатия.

Алекс не вдигна глава.

— Джес, ще ми кажеш ли, когато се убедиш, че аз съм Черния отмъстител?

Изчака той да я погледне, постара се да отговори простичко и невинно:

— Ако се убедя, ще те намразя, Алекс. Няма да мога да разменя вече дума с теб, още по-малко да продължа да живея до теб. Ще е наистина ужасно. Ще значи, че именно ти твърдеше, че Черния отмъстител е неспособен да преценява последиците от постъпките си. Ще се окаже, че когато повторих тези думи пред Черния отмъстител, направила съм го пред теб, а ти ми се ядоса и ме накара да се чувствам нещастна. Ще значи още, че теб съм умолявала да се ожени за мен, господи, какво унижение, а ти си знаел, че ще се омъжа за теб. Не, Алекс, не мога да повярвам, че в един-единствен мъж са могли да се съберат толкова низост, лъжа, коварство и подлост. Бих намразила с цялото си сърце негодника, решил да играе с мен цялата тази грозна игра.

Тя млъкна и се усмихна.

— Не, Алекс, ти си добър човек и затова те обичам. Зная, че при други обстоятелства и ако не беше загубил здравето си, щеше да постъпиш не по-малко мъжествено от Черния отмъстител, но не вярвам, че можеш да бъдеш толкова безчестен, Александър Монтгомъри, та да си едно и също лице с Черния отмъстител.

Очите й святкаха, когато го погледна.

— Това дава ли отговор на въпроса ти, Алекс?

Той кимна пребледнял.

— Ще продължиш ли да носиш перуките, въпреки че косата ти е поникнала отново?

— Ами аз… не съм мислил за това — каза той дрезгаво.

Тя се наведе напред и прошепна до бузата му:

— Още е редичка. Ще е май по-добре да я покриваш и да се молиш още да се сгъсти. Засега изглеждаш по-добре с перука.

Три дена Джесика правеше всичко възможно да вгорчи живота на Александър и то по начин, за който никой, освен Елеонор не можеше да я упрекне. Обслужваше го като безпомощно дете, говореше с него като с палаво момченце, но се стараеше и да го напряга сексуално.

Беше си ушила още една рокля, от смарагдовозелен сатен; тънка дантела, останала от майка му, закриваше донякъде дълбокото деколте. Насаме в стаята Джес махаше дантелата от деколтето и се навеждаше толкова често над Алекс, че я заболя гърбът. Но като виждаше как почва да се поти, веднага се усещаше богато възнаградена за болките.

На обяд му наряза месото, вдигна укоризнено пръст, за да го накара да си изяде зеленчука, забрани на децата да скачат по корема му, стараеше се всякак да подчертава колко е немощен.

Елеонор я следеше с гневни погледи, а очите на Софи блестяха от удоволствие. Тя заяви даже, че ще продължи още веднъж престоя си с няколко дена.

Нито Мариана, нито Питмън откриха нещо необичайно в държането на Джесика.

Джес не пропускаше и възможност да повтори на Алекс, колко се радва, че той не е Черния отмъстител. Бързаше да потвърди, че да беше вярно, щеше да го помоли да й услужи с черния си костюм, да го облече и да препусне. Напрегна въображението си, за да му обрисува каква чудесна двойка можеха да са като господин и госпожа Черен отмъстител. Ако ли пък се случело в края на краищата да ги обесят, как щели да увиснат на въжетата един до друг.

Всеки път, когато рисуваше тази картина с ярки багри, Алекс пребледняваше все повече, а Джес усещаше как гневът й расте. Как е могъл да я смята за толкова глупава?

На третия ден след обяд тя подсказа недвусмислено на Алекс, че ще ходи до пещерата на брега. Беше толкова потиснат, че се наложи да го каже три пъти, за да я чуе най-после.

Тя влезе в гостната и свари там Елеонор, наведена над огъня в печката.

— Крайно време е да престанеш — изсъска Елеонор. — Този мъж те боготвори, а ти го караш ужасно да страда.

— И аз пролях по негова вина някоя и друга сълза. — Джесика надяна на един шиш корен от смрадлика и се залови да го пече.

— Сега пък какво си наумила?

— Приготвям едно малко „лекарство“ за съпруга си — отговори Джесика, усмихна се на сестра си и хвърли овъгления корен в тенджера с вряща вода. После изряза най-обгорените части и го занесе на Алекс.

— Изпий това, скъпи — каза с тон, с който се говори на възрастни и болнави хора. — Веднага ще се почувстваш по-добре — Тя му подаде купичка с топла отвара.

Алекс я помириса и направи гримаса.

— А не, трябва да си изпиеш лекарството. Бъди добро дете и го глътни. — Беше с гръб към него, но го наблюдаваше с крайчеца на окото. Видя го как излива през прозореца смрадливата течност.

Обърна се към него, усмихна се и пое купичката.

— Добро момче, а сега си легни и поспи. Мама трябва да посвърши едно — друго.

Само две минути по-късно Джесика изтича навън и хукна надолу към Ковашкото заливче. Съобрази, че Алекс ще се прехвърли най-напред с лодката на Острова на призраците, за да се преоблече и чак тогава ще дойде при нея. Беше сигурна, както, че две и две е четири, че Черния отмъстител ще се появи в пещерата на брега. Беше готова за срещата.

Джес така се зарадва да го види, че не беше много сигурна дали ще осъществи плана си. Когато той се затича към нея, за пръв път установи колко много си приличат с Александър. Ръцете им са същите, Черния отмъстител имаше и походката на мъжете от семейство Монтгомъри — стъпваше пъргаво, с изпънати назад рамене, пък и устните им имаха същата извивка.

Джес разтвори обятия за Черния отмъстител. Как е могла да не види, че устните на Александър и тези на Черния отмъстител са съвсем еднакви? Как е могла да вижда добре устните на единия, и да не обърне никакво внимание на устните на другия?

Ръцете на Черния отмъстител бяха едновременно навсякъде и Джес трябваше да си наложи да изрече веднага каквото беше намислила, за да не се откаже.

— Знаеш ли, косата му е почнала да расте по малко, но още е толкова рядка, че да му дожалее на човек. А устата му мирише лошо, на гнило.

Зъбите на Черния отмъстител я хапеха леко по врата.

— Какво? — измърмори той.

Струваше й известни усилия да си събере мислите.

— Боя се, че съпругът ми умира. Дръж ме по-здраво, моля те. Толкова е хубаво да усещаш яки ръце по тялото си. Алекс е толкова слаб, че трябва аз да му придържам ръцете, за да не се отпуснат. О, моля те, люби ме.

Той изтърва връзките на корсажа на роклята й, които току-що бе почнал да разхлабва.

— Искаш да спя с теб? Но нали си омъжена жена, нали си свързана с друг мъж — поотдръпна се той.

— Вярвам, че Алекс ще прояви разбиране — протегна тя ръце към него.

— Ще прояви разбиране, ако друг мъж спи със съпругата му? Никой мъж не е способен на такова нещо. Никой здрав и разумен мъж, искам да кажа.

Тя обви ръце около шията му. Черния отмъстител свали ръцете й.

— Ами ако дойде тук да те търси?

— Няма. Дадох му отвара за сън. Ще спи като мъртъв цялата нощ. Няма да ни попречи.

— Ти си го отровила? — попита той ужасен.

— Само го замаях. Исках да спечеля време за срещата ни. Знаех, че тази вечер ще дойдеш при мен. Усещах го. Ела тук. Имаме цялата нощ за любов.

— Мислех, че си почтена жена, Джесика Тагърт. Но трябва да призная, че не си.

— А кой си ти, та да ми говориш за чест? Нали ти ме насърчи да се омъжа за друг? Нали ти се промъкна през брачната нощ тайничко в стаята ми, докато моят клет, болен съпруг лежеше само на няколко крачки от нас?

— За мъжете е друго.

— По дяволите друго! — изруга тя и с това още повече го шокира. — Пръждосвай се, махай се от очите ми! Откровено казано, предпочитам своя плешив, с лошо миришеща уста и нескопосано целуващ съпруг, пред теб. Той поне проявява разбиране. — И тя изтича от пещерата.

Когато си стигна у дома, усети все пак някакви угризения на съвестта. Излизаше, че Алекс трябва да страда, защото я обича. Боял се е да й разкрие, че е Черния отмъстител, от страх тя да не го намрази.

Но в същия миг си спомни всички унижения, на които я бе подлагал, било като Алекс, или като Черния отмъстител. Решението й да го накара да си плати се възвърна.

На другата сутрин Елеонор я дебнеше в коридора.

— Джесика, трябва веднага да сложиш край на всичко, което причиняваш на Александър. Той изглежда с всеки изминат ден все по-зле. Можеш ли да ми обясниш защо непрекъснато си духа на ръцете и ги мирише? Тази заран ме попита дали носенето на перука може да му развали косата?

Джес се разсмя.

— Не му причинявам нищо, което да не е заслужил. Само като си помисля какви мъки трябваше да понеса заради него…

— Да, вярно, причинихте си взаимно много страдания. Но мисля, че трябва да му кажеш, че знаеш.

— Още не.

— Джесика, ако не му го кажеш в най-скоро време, от него няма да остане много. Не смее да хапне нещо, което ти си му сготвила.

Джесика се разсмя.

— Да не си казала на Черния отмъстител, че имаш намерение да отровиш Александър?

— Нещо такова.

Вървеше все още усмихната по коридора, когато Джон Питмън я спря. Тя полагаше обикновено всички усилия, за да го избягва, и се радваше, че къщата на Монтгомърови е достатъчно просторна и това е възможно.

— Искам да купя вашата пещера на брега.

— Какво? — попита Джесика. Не беше сигурна, че е чула добре. Пещерата до къщата на Тагъртови не струваше пукната пара.

Питмън повтори молбата си и този път й предложи доста кръгла сума в злато.

Ако притежавам капчица разум, време е да го използвам, каза си Джесика.

— Съгласна — засмя се тя. — Пещерата е ваша. — Но ще положа всички усилия да разбера защо искате да я имате, добави наум.