Черният отмъстител

9

— Семейство Монтгомъри май е осиновило Тагъртови — заяви госпожа Уентуърт. — Мисля, че ако искат да изпълняват задълженията си на християни и да проявяват благотворителност, трябва да изберат по-достоен начин.

Господин и госпожа Уентуърт тъкмо закусваха с единственото си дете. — Абигейл. В стаята и на масата всичко беше от най-високо качество. Всичко, което носеха или пазеха в скринове и шкафове, беше внесено от Англия. С грубите американски стоки не желаеха да имат нищо общо.

— Елеонор работи от години у Монтгомърови, всъщност тя води домакинството, а не бива да забравяме също, че къщата на Тагъртови нямаше да е в развалини, ако Мариана не се беше омъжила за Питмън — каза господин Уентуърт.

— Черния отмъстител! — възкликна госпожа Уентуърт. — Само не ми говори сега за този пладнешки разбойник. Хора като него ни представят в лоша светлина пред англичаните. Какво ще стане с нас, ако англичаните престанат да ни подкрепят? Какво правителство да очакваме, ако англичаните не ни помагат със съвети и действия?

Абигейл се беше втренчила в кифлата с масло.

— Какво чу за експлозията тази нощ?

— Всички са уверени, че Джесика Тагърт е замесена. Господин Питмън е имал основание да претърси дома им. Но не одобрявам, че ни събуди посред нощ, за да се увери, че сме си в леглата. Сякаш е възможно тъкмо ние да имаме нещо общо с бандит като Черния отмъстител — продължи господин Уентуърт, хвърляйки осъдителен поглед към дъщеря си. — Член на семейството ми не може да има нещо общо с този тип.

— Мислиш ли, че Джесика Тагърт е имала смелостта да му помогне? — попита Абигейл. — Вярваш ли, че Черния отмъстител е влюбен в нея?

— Влюбен ли? Ха! — изсумтя госпожа Уентуърт.

— В града я имат за героиня — намеси се господин Уентуърт. — Тази заран вече излизах и навсякъде чувах само едно — как Джесика му спасила живота и колко задължено й е цялото гражданство. За Черния отмъстител да не говорим. Без госпожица Джесика барутът да го е разкъсал на хиляди парченца.

Абигейл стана толкова рязко от масата, че за малко не събори стола.

— Никой не може да докаже със сигурност, че го е спасила именно Джесика Тагърт — възкликна тя. — Войниците казаха, че изглеждала, сякаш цялата нощ си е била в леглото и няма доказателства, че тя е помогнала на Черния отмъстител. Ако Александър Монтгомъри не…

— Тъкмо този младеж би трябвало да насърчиш — каза господин Уентуърт. — Алекс притежаваше още като дете ред достойнства и съм сигурен, че…

— Сигурен си, че ги има и сега — прекъсна Абигейл баща си. — Той е тлъст, грозен и мързелив, пък и тича като кученце подир Джесика Тагърт.

— Възможно, но баща му притежава…

— Не ме интересува какво притежава баща му. Искам да се омъжа за истински мъж като Черния отмъстител. Предпочитам го сто пъти пред… пред тлъста костенурка като Александър Монтгомъри. — И тя изхвърча от стаята.

Горе в спалнята си усети как я обзема бурен гняв спрямо целия град. Как са могли изобщо да помислят, че повлекана като Джесика Тагърт ще рискува живота си, за да спаси Черния отмъстител? Та нали той целуна първо нея, Абигейл. Нали показа явно, че онази просто го отблъсква — затова я хвърли в качето с мръсна вода. Как могат след всичко това да вярват, че Джесика му е спасила живота? Защо не Абигейл, целунатата от него?

Тя се наведе и се погледна в огледалото, поръчано специално за нея във Франция. Възможно ли е храбър рицар като Черния отмъстител да не предпочете семейство, което може да си позволи френски огледала? Как е могъл някой дори да си помисли, че ще го привлече една Тагърт?

Чу как родителите й излизат от къщи. Баща й навярно ще отиде в магазина — беше най-крупният доставчик на корабно оборудване в Уорбрук, а майка трябва да се е запътила към седмичния пазар. Не че й се налага сама да пазарува, но как да има човек доверие в прислугата?

Абигейл продължи да се оглежда, запита се какво ли ще кажат в града, ако разберат, че друга е спасила живота на Черния отмъстител? Запита се още дали и Черния отмъстител е много сигурен коя е спасителката му. Беше тъмна нощ с новолуние и всички твърдяха, че жената носела черна пелерина с качулка.

Тя се изправи пред огледалото и се залюбува на фигурата си. Ако Черния отмъстител не е разпознал жената, а сега разбере, че Абигейл му е спасила живота, дали тогава… дали ще й бъде благодарен?

Необходимо й е, разбира се, доказателство, — ако хората не й повярват. Помисли си с усмивка за пламъците в камината на долния етаж.

Когато „Мери Катрин“ се прибра в пристанището, първото, което Джесика зърна на кея, беше Алекс, който светеше на лъчите на залязващото слънце като малък, нисък, със странна форма фар. Щом я чака на пристанището, значи носи новини, които трябва веднага да й съобщи.

— Разрешавате ли да се кача на борда, капитане?

Джес го изгледа, смръщила чело, но реши, че ако се съди по усмивката му, няма да й съобщи нищо особено трагично.

— Привет, моряко! — викна му и опря трапа о вълнолома. — Носиш ли си парфюмираната кърпичка?

— Да — отговори той, — и цяло шише с парфюм — добави, вдигайки високо портокал, целия набоден с карамфили.

Той се заизкачва по трапа, но насред пътя сякаш получи пристъп. Защото се хвана с две ръце за главата, като че едва се държи на крака. Джесика изтича към него и го прегърна с две ръце през кръста, за да не падне.

— Призля ли ти, Алекс?

— О! Вече съм много по-добре. Нека постоя тук само миг, за да си върна равновесието. Не, не си сваляй ръцете. Все още имам нужда от подкрепа. — Той допря за миг буза до главата й. — Е, мисля, че вече всичко е наред. Трябва само да ми помогнеш да сляза по стълбичката.

— Разбира се, Алекс — каза тя. Той се облегна тежко на нея, а тя го поведе бавно, стъпало след стъпало, към каютата. Там го настани внимателно да седне. — Да ти сипя ли чаша ром?

Алекс въздъхна и се отпусна на облегалката на стола.

— Недей, аз очистих килера вкъщи. Вземи! Той се залови да изпразва бавно джобовете си и сложи едно след друго на масата шишенце френски коняк, половин хляб, четвърт фунт сирене и гърненце с горчица.

Джес се разсмя.

— Пък аз реших, че носиш новини.

Алекс изглеждаше много изтощен и тя наряза хляб и сирене, добави сериозна порция горчица и му подаде сандвича.

— Имам новина, арестували са Абигейл Уентуърт, понеже уж тя била спасила снощи живота на Черния отмъстител.

— Какво? — възкликна слисана Джесика и за малко не се задави с хляба. — Та нали Питмън е претърсил и тяхната къща и я намерил заспала в леглото?

— Това важи и за теб, Джесика — отвърна спокойно Алекс и отпи от коняка.

— Почнало с това, че тя разправяла наляво и надясно, че е спасила Черния отмъстител. Като доказателство показвала кичур отрязана коса.

— Не и ли е било ясно, че ще я арестуват, щом Питмън научи.

— Едва ли е мислила толкова напред.

— Очевидно не е — каза Джес. — Искала е на всяка цена да привлече към себе си вниманието на Черния отмъстител. Трябвало е все пак да помисли, че Черния отмъстител много добре знае, че спасителката му е друга жена.

Алекс сви рамене.

— Знае ли някой какво й се върти в главата? Ти също не ми разказа кой знае колко. Как се държа с теб Черния отмъстител? Изрази ли благодарността си?

Тя не пожела да му отговори.

— Какво ще правим сега? Не можем да оставим ей така Абигейл да изгние в някоя килия. Как ли ще постъпи Питмън с нея?

— Ще трябва да предоставим може би случая на Черния отмъстител, щом тя така упорито го желае.

— Алекс, не ставай, моля те, отново ревнив. Мога само да съжалявам, че Абигейл се е влюбила в Черния отмъстител, зная също, че ти се опитваше известно време да спечелиш благоволението й. Предполагам, че всъщност изобщо не я искаш. Тя има само бръмбари в главата и тази история още веднъж го доказва. Но какво ще правим сега?

— Не мисля, че трябва да правим нещо — каза строго Алекс. — Джес, ти още ли не си си научила урока? За малко не разруши дома на семейството си, понеже реши да избягаш от къщи и да спасиш живота на Черния отмъстител. Аби се е изложила излишно на опасност. Това си е неин проблем. Нямаш причина да й помагаш да се измъкне от тази каша.

— Има само една възможност да я отървем от килията: да отида при Питмън и да му призная, че аз помогнах на Черния отмъстител.

— Само през трупа ми — каза натъртено Алекс. — Ако се наложи, дори и през твоя.

— Ще постъпя, както сметна за добре.

— Не, няма да го направиш — отвърна спокойно Алекс. — Защото аз ще оправя, както и друг път, вместо теб, цялата бъркотия.

— Ти? Ти пък от какво си ме отървавал?

Алекс се беше загледал в чашата с коняка.

— Много си късопаметна. Първо, от въжето на палача, когато помогна на Черния отмъстител да избяга с ковчежето с парите на Питмън. Второ, от Питмън и войниците му, които искаха снощи да подпалят къщата ти, задето спаси Черния отмъстител от експлодиращия барут. Да ти е минавало през ума, Джес, че този Черен отмъстител, който означава явно толкова много за теб, е доста лекомислен и безгрижен хлапак?

— Как можа да го кажеш, след като той направи толкова много за града! Само той се е опирал досега на Питмън. Той се брани, а всички останали само се измъкват.

— Да, но всеки път си опарва пръстите, а ти си неизменно с кофа вода на нужното място, за да гасиш пожара.

Джес се опита да потисне гнева си.

— Не желая да чувам още веднъж подобно нещо от теб, Алекс. Убедена съм, че когато е решил да вдигне барута във въздуха, Черния отмъстител е мислил само за доброто на града. Отде да знае, че е капан? Даваш ли си сметка, че сега може да лежи някъде безпомощен и всеки миг може да умре? Не зная колко тежко беше ранен, а той не може да се довери на друг, нито да помоли за лекарска помощ — всеки би разбрал кой се крие зад маската му. Този мъж заслужава повече уважение, отколкото му оказваш.

— Може би по-малко от онова, което му оказваш ти, Джес, но хайде да не се караме заради него. Сега Абигейл е проблемът. Имам идея, как да я спася от въжето.

Джес още се ядосваше на себе си, задето се изказа така пренебрежително за Черния отмъстител.

— Добре де, казвай — подкани го тя сухо.

— Ако намерим някого, някой мъж, който да признае, че е прекарал миналата нощ с Абигейл, бихме могли…

— Кой, Черния отмъстител ли? — извика тя. — Да склоним Черния отмъстител да признае открито, че е прекарал миналата нощ с Абигейл? Но той беше с мен.

Беше ред на Алекс да я изгледа гневно.

— Не можеш ли да забравиш поне за секунда този мъж? Казах „някой“. Който и да е. Моряк, издокаран продавач от магазин, някой мъжки пеликан, ако щеш. Достатъчно е да може да говори. Ако се изправи пред съда и разкаже, че в нощта, за която става въпрос, е бил с Абигейл, но е тайна, защото не е искал родителите му да разберат, може и да я оправдаят.

— А тя как ще обясни чий е кичурът опърлена коса? Глупава гъска! Черния отмъстител ме прикри с тялото си, косъм от главата ми не се опърли. Но той трябва…

— Джес — прекъсна я Алекс, — опърлила си е косата, докато се търкаляли по земята — приближили са се твърде много до лагерния огън.

— Алекс, това е ужасно — усмихна се Джес. — Абигейл вече няма да може да върви из града с вдигната глава.

— Като си помисля колко бесен е Питмън, ще трябва да се радва, ако изобщо й остане глава.

Джес отпи голяма глътка коняк.

— Как ще намериш мъж, достатъчно глупав да се изложи така пред града? И то за постъпка, която не е извършил? — Тя вдигна бързо глава. — Какво може да ги очаква за такава простъпка? Навярно ще накажат и двамата, нали?

Алекс се беше втренчил в остатъка от сандвича си.

— О, няма да е чак толкова страшно. Може да ги вържат за няколко часа на позорния стълб. Но мисля, че се сещам кой ще изпълни най-добре тази роля.

— Кой?

— Хм, сигурно ще се изненадаш, ако се уреди. Остави това на мен. Ще реша въпроса, както съм решавал и други твои проблеми.

— Мога да се грижа сама за себе си. Но ако наистина успееш да освободиш Абигейл, и аз ще направя нещо за теб. Ще ти помогна да си намериш съпруга. Догодина по това време домът на Монтгомърови ще гъмжи от бебета. — Тя сложи чашата си на масата. — О, Алекс, трябва все пак да ти задам един въпрос… твоята мускулна атрофия нали не се простира и върху… Искам да кажа, тя… — Джесика се изчерви. — Можеш ли да имаш деца, собствени, искам да кажа?

Той я изгледа продължително, после извърна лице и въздъхна.

— Откакто ме хвана тази треска, не съм бил с жена, но се надявам, че ще се справя, ако тя ми подложи възглавници под кръста, ако ми окаже възможната помощ — погледна я той с бледа усмивка.

— О! — каза само Джес и си допи коняка. — Навярно ще е най-добре това да си остане между нас, иначе никога няма да ти намерим съпруга. Не си представям една жена… — Млъкна, преди да е засегнала отново чувствата на Алекс. Но си представи широката усмивка на Черния отмъстител, ако жена го попита трябва ли му нейната помощ.

Джес успя да се овладее.

— Ти ще имаш грижата да откриеш мъж за Абигейл, пък аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да ти намеря съпруга.

— Както разбирам, поемам по-лесната задача. Вземи — хвърли й той един портокал, — изяж го, пък после ще се заловим за работа.

Итън Ледбетър беше застанал, в качеството си на свидетел, пред съдията. Жените в залата се бяха навели напред, за да чуят всяка дума, изречена от красивия младеж.

Съдията, който водеше заседанието, подръпваше дългите къдрици на перуката си. Той помоли Итън да повтори всичко още веднъж.

— Ами тя, госпожица Абигейл, настояваше никой да не разбере, че сме любовници. Затова излъга, че е била с Черния отмъстител. Едва успяла да се прибере, преди войниците да претърсят дома им. Да се е върнала минути по-късно, да са я арестували.

— Това е лъжа — извика Абигейл. — Изобщо не познавам този човек. Казах ви истината, а тя е, че измислих цялата история и си опърлих косата над печката в кухнята. С този мъж никога не съм…

— Квестори! Ще отстраня тази жена от залата, ако не я накарате най-сетне да млъкне! Е, господин Ледбетър, какво е станало всъщност с косата й?

— Ами, търкаляхме се по земята и сме се приближили твърде много до лагерния огън — заяви той с нескрита гордост.

За момент съдия и слушатели бяха така шокирани, че не можаха да реагират. Но само след миг се чуха придружени от смях възмутени възгласи.

Квесторът въдвори ред, а господата зад съдийската маса си зашепнаха.

— Взехме решение — заяви председателстващият. — Обвиняемата Абигейл Уентуърт и свидетелят Итън Ледбетър ще бъдат изведени от съдебната зала и — присъстващите слушаха напрегнато — още преди залез-слънце ще бъдат венчани.

Абигейл припадна, но и Итън не беше далеч от това състояние.

— Излъгах — извика Итън. — Исках само да помогна на Черния отмъстител. Излъгах!

Отвратени от случая, съдиите изпъдиха с припряно ръкомахане и двамата от залата.

Алекс хвана Джесика за лакътя и я изведе навън. Но тя се отскубна и изчака на изхода двамата осъдени да се появят. Абигейл хълцаше в дует с майка си, а Итън стискаше зъби и вървеше с вдигната високо глава. Въпреки че хората го зяпаха, отвръщаше гордо на погледите им, а когато мина край Алекс, спря за миг, изгледа го с дива омраза и го заплю в лицето.

Алекс извади невъзмутимо кърпа от джоба и избърса слюнката, съдебните слуги блъснаха силно Итън в гърба.

— Сега да си вървим ли, Джес? — попита Алекс.

Джесика тръгна с него, но не му позволи да я хване под ръка. Не пророни дума, преди да се отдалечат от тълпата.

— Каква низост! — възкликна тя с глас, разтреперан от гняв. — Как можаха да сторят подобно нещо и на двамата? Но ти беше уверен, че съдиите ще ги накарат да се оженят, нали?

— Всъщност смътно го подозирах — призна той.

— Как можа да склониш Итън да свидетелства публично, че е бил с Абигейл?

— Не разбирам гнева ти. Апелирах само към патриотизма му. Казах му, че със свидетелството си ще помогне на страната и преди всичко на нашия град.

— И той ти повярва? — Ръцете й се свиха в юмруци. — Само защото носиш името Монтгомъри, хората ти имат доверие. О, боже, постъпката ти е толкова гнусна, Александър Монтгомъри! Ти принизи името си. — Тя се обърна рязко, готова да си тръгне.

— Почакайте само секунда, млада лейди — каза той, хвана я за ръцете, накара я да се отбие от улицата и да направи няколко крачки в гората. — Споделих с теб плана си и ти беше съгласна. Защо сега този гняв? Защото избрах Итън Ледбетър за изкупителна жертва? Или защото твоят млад хубавец се остави така лесно да го оплета в мрежата си?

— Той не е моят млад хубавец, а сега ме пусни най-сетне.

Но Алекс й стискаше ръцете като в менгеме.

— Защо насочваш гнева си към мен? Аз върнах на Абигейл свободата, въпреки че не я заслужаваше след всичките й лъжи, а що се отнася до Итън, все пак беден ковач ще се жени за момиче от едно от най-богатите семейства в Уорбрук. Не виждам в постъпката си нищо осъдително.

— Освен че Итън ще е вързан до края на живота си за такова безмозъчно същество като Абигейл.

Той пусна ръцете й.

— Само преди няколко дена ми препоръчваше Абигейл за жена, а сега изведнъж я смяташ недостойна за скъпоценния ти Итън.

— Не проумяваш ли? — каза тя тихо. — Итън може да е Черния отмъстител.

— Разбирам — отвърна той студено и строго. — Искаше да запазиш Черния отмъстител за себе си, нали? Имаше намерение да си хванеш този Итън за съпруг.

— Не! — Тя притисна длани към ушите. — Съвсем ме обърка. Съжалявам само, че трябваше да видя как от съдебната зала излизат две толкова нещастни същества. Нищо повече. Ти беше длъжен да предупредиш Итън, че сигурно ще трябва да се ожени.

— Щом не е имал акъл сам да проумее, че тъкмо това ще последва, когато се изправи пред целия град и признае, че е спал с Абигейл, значи напълно си го е заслужил. Ако Черния отмъстител не създаваше толкова тревоги на града, щеше още по-зле да си изпати. За Абигейл да не говорим. Същинско чудо е, че не я пребиха с камъни.

— Ти си поигра с живота и на двамата. Знаеше, че могат да я осъдят и на смърт.

— Да, но съдиите дължат на семейство Монтгомъри твърде много пари. Водих преди делото мил и спокоен разговор с тях. Не знаех, разбира се, как ще реагират гражданите. Боях се, че поне ще замерят Абигейл с развалени яйца.

— Как не, сега толкова майки се радват, че й се налага да се омъжи и шансовете на дъщерите им се увеличават.

Алекс я погледна усмихнат.

— Сега повече ми харесваш. Наистина ли държиш толкова много на Черния отмъстител, Джес?

— Не зная какво изпитвам към него — извърна се тя. — Но се тревожа заради раните му. Толкова много кръв имаше по ръцете ми…

— Да, зная. Питаш се дали е още жив. Кой знае, може да е станал само по-разумен, а като е разбрал, че не е особено добър в ролята на Черния отмъстител, може и да я е изоставил.

Тя го изгледа ядосано.

— Надявам се Нелба Мейзън да те вземе за мъж. А сега би ли ми направил удоволствието да се държиш по-настрана от мен и моето семейство и да ни оставиш поне за малко на мира?

— По дяволите, по дяволите, по дяволите! — извика Алекс, когато тя си тръгна. Беше сигурен, че е постъпил много хитро, като накара Итън да каже пред съда, че е спал с Абигейл.

— Черния отмъстител съвсем не е толкова интелигентен, колкото предполагаш — каза високо, преди да поеме към дома си. — Освен това според мен причинил е повече зло, отколкото добро.