Цикъл „Пиянство и лудост“

Лудост 3

Звънна звънецът, отворих вратата,

поканих гостите да заповядат,

извадих чашите, сипах водата,

казах им, че могат да сядат.

Тук бяхме страхотна компания —

Анубис, Озирис, Инана и Зевс,

Венера, Кали, Тот и Тинтия,

Исус, Мохамед, Буда и аз.

Поканил бях боговете на гости,

да пийнем, да поговорим за миг

и наистина — говорихме доста

и всеки придаде на казаното своя лик.

Подразни ме малко това, че говореха бавно,

обясняваха всичко като на малко дете,

с гласовете си силни, плътни и равни,

аз всичко разбирах, но почувствах се зле.

Сега вече знам всички истини,

сега мога мои светове да създавам и руша,

сега имам своите светкавични изстрели,

но май сега останах без душа.

Боговете си тръгнаха след мъничка свада,

всички ме гледаха злобно, на кръв,

всеки безмълвно кълнейки „във ада

да изгориш дано, безверник такъв!“

А аз подредих и си легнах в леглото,

заспах, засънувах прекрасен романс,

защото вече знаех какво са доброто и злото —

на едно и също нещо различен нюанс.

И ето, че будя се, мия се, имам главобол,

спомням си снощи и хапчета гълтам,

мисля си, че трябва да е от менте-алкохол,

но всичко наоколо остава си все тъй жълто…