Цикъл „Пиянство и лудост“

Лудост

Слонът бавно влезе през вратата,

стоеше със наведена глава,

подадох му фъстък, облиза ми ръката,

домашната мишка му сипа чаша вода.

Тримата седнахме бързо на масата,

задръстена с купове празни листа,

първо ми обръснаха брадата,

после заговорихме за разни неща.

Обсъдихме живота, вселената и всичко останало,

с тях беше наистина интересно,

северното сияние навън бледорозово бе станало,

запяхме старите друидски песни.

След като привършихме дискусията,

изпаднали почти във транс,

решихме, че е време да закусим,

започна пак странния сутрешен танц.

Слона мишката изяде, пийна тоник Кинли,

след това пък аз закусих с него

и след снощния ни разговор, обзет от мисли,

си създадох мъничка вселена от кубчета лего.

Утре ще ходя на психиатър,

не знам защо, но мама иска,

ще му разправя за снощния малък театър,

а той ще ми даде от хапчетата против глисти.

Събуждам се потен. Дали полудявам?

Боли ме главата, хапчетата си гълтам,

пуша в леглото си без да ставам.

Не съм луд! Знам го! Но… защо всичко е жълто…