Цикъл „Пиянство и лудост“

Махмурлук

Все още съм тук — на реалността напук,

мъчи ме онзи вездесъщ сутрешен махмурлук,

отивам в близката кръчма да пия една бира,

преди да изям шкембето усещам как същността ми умира…

За да се събудя някак пуша цигара след цигара,

влакът на трезвеността обаче не ще да спре на мойта гара,

мъгла полусива света ми обгръща,

стомахът ми не спира да се преобръща…

Излизам, за поредната бира изгарям,

пламъкът на живота чувствам как в мене бавно догаря,

пия я бързо, прибирам се, мокря си косата,

безпомощен лягам, дано спре да ме боли главата…

Но главоболът не престава да ме мъчи,

нищо че пред всички се правя на много изтънчен,

махмурлукът не оставя ме на мира,

мисля, че е време вече за поредната бира…