Цикъл „За Бога и Човека“

Борба

Стомана дълбоко в гърдите напира

И огън лудешки отвътре раздира,

Стотици иглички в ръцете се впиват,

В главата ти всичките болки се сливат.

Образа дълбока държиш във ръката,

Облякъл си дрипи и броня от мисли,

В студени пристрастия обул си краката,

А най-отгоре си сложил корона от писък.

Небето те дърпа, земята е хала,

Градът те напада, природата в сив бетон е заспала,

Но ти продължаваш, вечно се бориш.

Нали все пак си човек — какво друго можеш да сториш?