Дефинитивно лечение

Осми сеанс

Сеансът определено вървеше добре. Шегаджията се отпусна да говори за своето трудно, бурно детство. Все още не бях вникнал в механизмите на поведението му, но все пак нали бяхме едва в началото. Най-важното бе, че чувствах как започваме да напредваме към една жизнеспособна връзка лекар-пациент. После обаче той отново започна с неговите врели-некипели.

— Знаете ли, доктор Люис, аз бях от онези ученици, заради които учителите оставаха след часа. Схващате ли? Бях уважителен — винаги казвах или „Да, ваша чест“ или „Не, ваша чест“. Схващате ли? Когато бях хлапе бях толкова опак, че ме изхвърлиха от всички поправителни училища в страната.

— Не можем ли да бъдем по-сериозни? Поне за малко?

— Не се тревожете, док. Знам, че се стараете. Всъщност прекалено много се стараете. Схващате ли?

Това беше върхът. Направих заключителна бележка по повод края на сеанса. Но когато вдигнах поглед, забелязах, че е освободил ръцете си. Държеше колода карти за игра.

— Изберете си карта — каза той. — Която и да е.

Заля ме вълна на ужас. Започнах да викам пазачите. Докато се върнат, ръцете на Шегаджията пак си бяха с белезници. Колодата карти остана на масата помежду ни.

— Оставете — казах аз на пазачите. Все пак, той не се бе опитал да ме нарани. Може би това бе една възможност да спечеля доверието му, което да ни изведе към най-краткия път към смислена терапия. — Фалшива тревога.

Когато се върнаха по местата си отвън, Шегаджията ме изгледа учудено. Вдигнах колодата и я разглледах. Всичките бяха жокери.

— Как успяваш да вкараш тук подобни неща?

— Казах ви: аз съм…

— „Клоунът в цирка на Престъпността“, знам. Просто един съвременен Мабюз.

— Ааа. Докторът е киноман. Да, предполагам, че мога да бъда сравняван с доктор Мабюз, но само в общи линии, иначе във всичко друго го превъзхождам. Доктор Мабюз е прост бакалин в сравнение с Шегаджията.

Пак мегаломания. Започваше да се изтърква.

— Само че ти си истински — отбелязах аз. — Мабюз бе измислица. Нямаше защо да се притеснява, че върви против Батман.

Веднага разбрах, че съм ударил по слабото му място. Нещо в погледа и държанието на Шегаджията се промени. Въздухарската поза на бонвиван се изпари. Все едно, че леден червей пропълзя по раменете ми, когато от очите му блясна студена омраза и увисна като отровен смог в атмосферата помежду ни. И както внезапно се бе появила, също толкова внезапно изчезна. Издухана от изблик на смях.

— Батман! Говорите за кукувци! Мен затвориха, а него го оставиха да се мотае на свобода с неговата капа и чорапогащи.

— За убийството на Колин Уитиър можеха да те сложат на електирческия стол — казах аз меко. За малко да кажа трябваше вместо можеха. Налагаше се да внимавам.

— Само дето не могат! — каза той през смях. — Защото съм обявен за невменяем! Не съм отговорен. Не е ли чудесно? Уф, прекрасно е да си луд в Америка. Мога да газя останалите, но те мен — не.

Докато той продължаваше да се кикоти, аз го попитах:

— Нямаш ли някакви угризения за това, което си причинил на хората? Според ценителите на изкуството си ограбил обществото, убивайки Колин Уитиър?

— Обществото? Какво е направило обществото за мен?

— Е, може и да си прав, но през целия си живот си причинил неизброими вреди — смърт, мъка, болка. Не чувстваш ли някакъв подтик да компенсираш всичко това?

— Ни най-малко. На първо място поставям Шегаджията. Ако не аз, то кой друг ще се погрижи за него? Аз. Мен. Moi. Обществото, общественото добруване, дребните хорица — да ми ядат ушите. И предпочитам да не споменавате повече Батман в мое присъствие.

Припомняйки си колко бързо се бе освободил от белезниците си преди малко, кимнах.

— И между другото — каза той — красивата Дайна хареса ли колата?

Изведнъж ми кипна отвътре, но външно останах спокоен.

— Както ти не искаш да споменавам Батман, така и аз бих желал да не споменаваш никой от моя личен живот.

— Тя е много привлекателна.

— Надявам се, че нямаш намерение да я заплашваш.

— Да я заплашвам? — Той се засмя. — Тия неща са за разни пистолерос и всякакви там десперадос. Fratellezza свини. Вие ми харесвате, доктор Люис. Нямам интерес да заплашвам скъп за вас човек. И освен това, защо да го правя? Каква полза бих могъл да извлека от вас?

— Може би си мислиш, че мога да ти помогна да избягаш.

Отново смях.

— Мога да избягам, когато си поискам.

— Така ли? Тогава защо си все още затворен тук?

— Защото тук се забавлявам — каза той, като не пропусна да покаже надмощието си. — Както мога да внасям нелегално каквото си искам, така мога и да си тръгна, когато поискам. А когато реша, че е дошло време да си вървя, ще избягам с elan, драги ми докторе. Без вашата помощ. При Шегаджията няма недодялани пандизчиизки номера. Шегаджията няма да се изниже, нито пък ще пълзи по разни тунели. Той или ще отлети или ще си излезе — по собствен избор.

— Ще видим.

— Да. Ще видим. А кога мислите да направите предложение на онази жена?

— Не е твоя работа!

— Ааа! Работа! Ще ми се да ставаше дума за работа! Строежи и заеми — а сега ако обичате, мога ли да остана сам. Схващате ли?

— Приятен ден, Шегаджия — казах аз, докато се надигах.

— Приятен ден, доктор Люис.