Дребнио волен народ

- Колко съм ти помогнала ли? - довърши Тифани.

- Да... имам предвид не! Той каза, ами той каза, че било късмет за

теб, че аз съм бил наблизо и още каза, че...

- Няма значение, - прекъсна го Тифани.

- И той продължи да разправя на всички, колко смел съм бил и...

- Казах, че няма значение, - повтори Тифани.

Пляс-пляс-пляс - потропваха малките лопатки по прясното масло.

Ченето на Роланд увисна за кратко и пак се затвори.

- Имаш предвид, че нямаш нищо напротив ли? - каза той накрая.

- Да. Нямам нищо напротив.

- Но това не е честно!

- Ние сме единствените, които знаят истината, - каза Тифани.

Пляс-пляс-пляс. Роланд се втренчи в гъстото мазно масло, докато тя

най-спокойно му придаваше форма.

- О, - каза той - Нали ... ъ ... нали няма да кажеш на никого? Имам

предвид, ти имаш пълното право, но...

Пляс-пляс-пляс...

- Никой не би ми повярвал, - каза Тифани.

- Аз се опитах, - каза Роланд - Честна дума. Наистина се опитах.

Вярвам ти, помисли си Тифани. Само че ти не си чак толкова умен, а

пък Баронът със сигурност е човек лишен от първо зрение. Той вижда

света такъв, какъвто иска да го види.

- Някой ден ще станеш Барон, нали? - попита го вместо това тя.

- Е, да. Някой ден. Виж обаче, ама ти наистина ли си вещица?

- Като станеш Барон, да очаквам ли, че ще си добър? - попита

Тифани и обърна маслото - Справедлив и щедър и почтен? Ще плащаш ли

добри надници и ще се грижиш ли за старите хора? Нали няма да

позволиш на хората да изхвърлят една старица от къщата й?

- Добре, надявам се, че аз...

Тифани се обърна с лице към него, хванала по лопатка за масло във

всяка ръка:

- Защото, виждаш ли, аз ще съм там. Озърнеш ли се, ще видиш, че те

наблюдавам. Аз ще съм там, в края на тълпата. Цялото време ще съм там.

Всичко ще наглеждам, защото произхождам от дълга редица Болежкови и

това е моята земя. Ти обаче можеш да си Барон за нас и се надявам, че ще

си добър. Защото ако не си... ще има равносметка.

- Виж, аз знам че ти ... че ти беше... - започна Роланд и се зачерви.

- От голяма помощ ли? - вметна Тифани.

- ... обаче, знаеш ли, не можеш да ми говориш така!

Тифани беше сигурна, че на пределите на слуха си дочу как някой

каза от покрива:

- Леле, кривънци, брей че дребен лигльо...

За миг тя затвори очи, а после, с разтуптяно сърце, посочи с лопатка

към една от празните кофи и заповяда:

- Кофа, напълни се!

Тя примигна и заплиска. Вода прокапа по единия й край на пода.

Роланд зяпна. Тифани се обърна към него с една от най-сладките си

усмивки, която можеше да си е доста страшничка:

- Нали няма да кажеш на никого?

Той се обърна към нея пребледнял и изпелтечи:

- Никой не би ми повярвал.

- Епа да, - съгласи се Тифани - Разбрахме се значи. Не е ли чудесно?

А сега, ако нямаш нещо напротив, аз трябва да завърша това тук и после

имам да се заема с едно сирене.

- Сирене ли? Но ти... ти можеш да правиш каквото ти се иска! -

избухна той.

- А точно сега ми се иска да правя сирене, - рече спокойно Тифани -

Върви си.

- Този чифлик е на баща ми! - каза Роланд и чак тогава усети, че го е

казал на глас.

Чуха се две леки, но изненадващо гръмки тупвания, когато Тифани

хвърли лопатките и се обърна.

- Току що каза нещо, което беше много смело, - каза му тя - но ми се

струва, че съжаляваш, че си го казал, сега, след като се позамислиш едно

хубаво, така ли е?

Роланд, който си беше затворил очите, кимна с глава.

- Добре, - рече Тифани - Днес ще правя сирене. Утре ще правя нещо

друго. По-късно по някое време може и да не съм тук и ти ще се чудиш: Къде ли е тя? Но част от мен винаги ще е тук, ама винаги. Винаги ще

мисля за това място. Ще му хвърлям по едно око. И ще се върна. А сега да

те няма!

Той се обърна и побягна.

Когато стъпките му заглъхнаха в далечината, тя каза:

- Добре сега, кой е тук?

- Я съм, гос'жа. Не-толкоз-голем-като-Средно-Голем-Джок-но-по-

голем-от-Дребен-Джок-Джок, гос'жа.

Пиктсито се показа иззад кофата и продължи:

- Роб Секигоопрай вика дека требе да дождаме да ти фърляме по

некое око, па и да ти благодарим за армаганецо.

Пак си е магия, нищо че знаеш как става, помисли си Тифани. А на

глас каза:

- Тогава ще ми хвърляте по око само в мандрата. Никакво

шпиониране!

- Нема таквоз нещо, гос'жа, - отвърна малко нервно Не-толкоз-голем-

като-Средно-Голем-Джок-но-по-голем-от-Дребен-Джок-Джок. После се

ухили - Фиона че ръгва да ста'е келда у един клан горе у планината на

Медни Връх. Па ме помоли она да дода с нея за гонагъл!

- Честито!

- Епа да, а па Уилям вика, дека че се оправим, ако практикувам

повече с гайдата, - продължи пиктсито - И... ъ...

- Е? - подкани го Тифани.

- Ъ... Хамиш вика, дека има една мома от клано на Дългио Гьол, дето

сака да става келда ... ъ ... он клано й е свестен ... ъ ... - пиктсито полилавя

от смущение.

- Добре, - каза Тифани - Ако бях на мястото на Роб Секигоопрай, веднага щях да я поканя да дойде.

- Ма ти немаш ли възражения? - попита затаил дъх Не-толкоз-голем-

като-Средно-Голем-Джок-но-по-голем-от-Дребен-Джок-Джок.

- Никакви, - успокои го Тифани.

Е, имаше съвсем мъничко възраженийце, но трябваше да си признае, че е такова, че може да го прибере на някой забутан рафт в главата си.

- Брей че убаво! - зарадва се пиктсито - Оти момците мънечко се

кахъреха, 'найш ли. Я че бегам да им кажем, - след което той добави по-

тихо - А не сакаш ли да ръгнем подир оня дългококилестия дето са си

ойде, па да уредим па да падне от коньо, а?

- Не! Недей. В никой случай, - заговори припряно Тифани.

После вдигна лопатките и продължи с усмивка:

- Оставете го на мен. Всичко можете да оставите на мен.

Когато отново остана сама, тя завърши маслото... пляс-пляс-пляс...

Тогава остави лопатките и с връхчето на много чистия си пръст

надраска на повърхността му крива линия, после още една, лекичко

докосваща я, така че двете заедно приличаха на вълна. После прокара под

тях още една, този път права, за Варовитище.

Земя под вълните.

После набързо пак заглади маслото и взе печата, който беше

направила предния ден. Много грижливо го беше издялала от парче

ябълково дърво, което й беше дал г-н Блок дърводелецът. Натисна с него

маслото и внимателно го вдигна.

И ето я, лъщяща върху мазната, гъста жълта повърхност една гърбава

луна и, рееща се пред нея, една вещица на метла.

Тя пак се усмихна, този път с усмивката на Баба Болежкова. Някой

ден нещата ще са различни.

Но трябва да се започне с малко, както е с дъбовите дървета.

След това тя се зае да прави сирене...

... в мандрата посред чифлика, там където зелени морави се стелеха

под парещото лятно слънце, където стадата овце бавно плуваха по

торфищата като облаци по зелено небе, а тук таме овчарски кучета се

втурваха през торфа като комети. Сега и завинаги.

Бележка на автора

Картината, в която "влиза" Тифани в тази книга, съществува и в

действителност. Казва се "The Fairy Fellers’ Master-Stroke" от Ричард Дад и

се намира в Лондонската галерия Тейт. Тя е само 53 на 38 сантиметра. На

художника са му трябвали девет години да я завърши, някъде по средата на

деветнадесети век.

Надали има по-известна "феерична" картина. И

наистина, тя е много странна. Лятната жега направо лъха от нея.

Това, което хората "знаят" за Ричард Дад е, че "е полудял, убил е

баща си, затворили го в лудница до края на живота му и е нарисувал

чудата картина". Колкото и да е жестоко, това си е самата истина, макар че

е ужасно да се резюмира по този начин животът на талантлив художник, развил сериозно душевно заболяване.

На картината изобщо няма Нак Мак Фийгъл. Но предполагам, че е

напълно възможно да са го изличили, защото е направил неприличен жест.

Те все ще направят нещо такова.

А да, традицията да се погребва овчар с малко сурова вълна също е

истинска. Дори и боговете разбират, че овчарят не бива да зареже овцете.

Бог, който не разбира това, не заслужава да вярват в него.

Няма такава дума "пълнопладние", макар че не би било зле ако

имаше.

Бележки на превосача:

1 В оригинала Дребните Мъже говорят на селяндурски шотландски. Това е диалектът на който говорят

шотландците от безбройните вицове и комични сценки за шотландци, традиционно популярни в Англия.

2 Зеленозъбата Джейни - обитаващо блатата чудовище от английския фолклор, живеещо в блата, където

хваща с ноктестите си ръце и дави непослушни деца, които ходят по въпросните блата въпреки че им е

забранено. - бел-пр.

3 Варовитище - Това място забележително прилича на една област в английското графство Уилтшир, където е роден не кой да е, а самият Тери Пратчет. - бел.пр.

4 “Въведение в Ескейпологията” от Великия Уилямсън - под името ескейпология е известно цирковото

изкуство човек да се отвърже, след като е бил вързан, окован и т.н. по преизобилен и много впечатляващ

начин.

5 Не мога да го направя... Но мога да уча другите - В кръглия свят е много популярен афоризмът «Който

може, прави го, а който не може, учи другите».

6 „Чук-чук” и по-нататъшният диалог намеква за една широкоизвестна англоезична серия тъпи вицове, където човекът когото не престават да питат за името накрая казва нещо друго, което звучи като името

му.

7 Ян Тан Тетера - В множество английски области наистина има такъв странен език използван само за

броене на разни неща. Вчастност особено често използван от овчари.

8 Шапки достатъчно здрави да издържат пряко попадение на селска къща - за разлика от шапката на

злата вещица от началото на «Магьонсикът от Оз» която не е издържала такова попадение. В света на

Диска обаче има шапки доказано издържащи падане на селска къща отгоре. Във «Вещици в чужбина»

Леля Ог с такава шапка е преживява именно такова премеждие.

9 На върха имаше равно място, където не растеше нищо и Тифани знаеше едно предание за герой, който веднъж се е бил тук с дракон - Външният вид на Арканския хълм и легендите за него приличат на

Драконовия хълм в графство Оксфордшир, за който има предание, че Св.Георги се е бил там с дракон, и

хълма Силбъри в графство Уилтшир, където бил погребан рицар или крал в златни доспехи.

10 В името и не малко от приказките на Голем Йън има доста прилика с шотланкския комик Били

Конъли, известен като the Big Yin.

11 „Не пиксита, а пиктсита” - Като на народа пикти, обитавал Шотландия в древни времена, които са се

боядисвали в синьо като са ходили на война, и които били прочути със свирепостта си. Докато пиксита

са миниатюрни крилати приказни същества. Които според преданията живеят в могили останали от

времето на пиктите.

12 Роб Секигоопрай - В оригинала Rob Anybody което може да се преведе или „Роб Който-и-да-е” така и

„Граби Всекиго”. Първото твърде много прилича на прочутия шотландски бунтовнически водач Роб Рой, само че „Рой” значи всъщност „крал”, а фийгълите изпитват страшна омраза към монархията, така че

един фийгълски вож просто трябва да замени това „Рой” с нещо не чак толкова противно.

13 Прост Уили - Има един популярен комикс герой от 30-те години на име Наш Уили (Oor Wully) - не

особено умно но много сърцато шотландско момченце. Именно този Уили е въвел в употреба израза

„Кривънци!” (Crivvens).

14 Ковачницата на Дъртия - Това място много прилича на неолитната гробница близо до английския град

Ашбъри известна като «Ковачницата на Уейланд». Уейланд е преиначена форма на едно от имената на

старогерманския бог Вотан. За това място има предание, че ако човек остави за през нощта наблизо кон с

паднала подкова и сребърна монета, на сутринта конят ще е подкован, а парите ще са изчезнали. Което

предание много прилича на едно предание от света на Диска (споменато в «Господари и господарки») за

една могила в планините Овнерог, за която е известно че е обитавана от Фийгъли. Там като оставиш за

през нощта коня и парите, на сутринта парите ще са изчезнали. И конят също. Не е известно подобно

предание на Варовитище, но това може би има нещо общо с това, Баба Болежкова никак не е одобрявала

карането на подковани коне по торфа.

15 Келда - във „Фолклорът на Света на Диска” се казва, че това наименование произхожда от ирландското

и старошотландското Cailleach Dubh, което няма значение как точно се произнася, защото по-свойски

речено може да бъде съкратено на „келда”. Буквално това значи „Черната старица” или „Черната

вещица” и означава древна богиня майка и сътворителка на света.

16 Псета на Мрака - в оригинала Grimhounds - Английският фолклор (особено ва английския еквивалент

на Варовитище) е пълен с най-различни легенди за такива същества. Обикновено те пазят душите на

погребаните от дявола, но да ги видиш е поличба за скорошна смърт, защото те явно си мислят че вече

имаш нужда от защитата им. Според други легенди дяволът понякога си устройва лов нощем, а тези

зверове му служат за хрътки.

17 „Ама вие в могилите ли живеете? Аз си мислех, че те са, нали знаете, гробове на древни вождове. „ -

Да, според английския фолклор пикситата обитават древните погребални могили, които са всъщност са

били построени от пиктите. Понеже пиктситата са и пиксита и пикти, то за техните могли е вярно и

едното и другото.

18 Уилям гонагъла - На кръглия свят е имало в действителност един шотландски поет на име Уилям

МакГонагал (1825-1902), който си е спечелил славата на най-некадърния англоезичен поет за всички

времена. При това я е спечелил с (не)завидно себеотрицание, като не е преставал редовно да провежда

рецитали в града си Дънди, въпреки че гражданите на Дънди редовно го замеряли с развалени зеленчуци

и яйца.

19 „А рибата се казва Мойби„ - това е закачка с романа на Мелвил «Моби Дик».

20 „ и “р”-то му беше все едно биеше барабан” - Което е характерно за декламацията на произведения от

шотландски поети, особено на Бърнс. Всъщност шотландците просто произнасят «р» нормално за

разлика от мижавото английско «р», но за английското ухо нормалното «р» звучи непривично. Е, а

декламаторите на Бърнс имат склонността да се престарават с това непривично «р».

21 петстотин-и-дванадесеторен рил - Рил е бърз шотландски народен танц, при който няколко танцьори

изпълняват фигури като се заобикалят взаимно. Всеки участник трябва да изиграе фигурата с всеки друг, така че колкото повече участници, толкова повече време отнема целият танц. Известни са четворен, осморен, дванадесеторен и шестнадесеторен рилове, според колко пъти трябва да се изпълни фигурата от

всички участници. Имало е случай при една инспекция на шотландски генерал в един шотландски полк

(Гордънския планински), когато е бил изпълнен 265-ен рил. След като добре се полели и изтанцували

всички съществуващи рилове, на генерала му се поискало да види не може ли двойно по-голям рил. Как

да не може, разбира се, и така изтанцували 32-ен, после 64-ен, 128-ен и накрая 256-ен рил. За последния

се наложило да мобилизират местни жители и германски военнопленници (лагерът бил в Либия през

1946г.) за да попълнят бройката. За изтанцуването на този 256-ен рил трябвало някъде три-четири часа.

512 е двойно повече, така че на фийгълите ще им трябва цял ден.

22 Относно свежия вятър под препаската: Разправя се че в старо време шотландските войне не носили

нищо под поличките си, а правили това с цел да плашат враговете. За който си мисли че знае, от какво

ще се плашат враговете, ще поясним, че не, страшното за враговете е, че след като на шотландския боец

не му пука, че студеният вятър му смразява това под поличката, значи няма да му пука и от раните в боя.

23 Относно бойните викове на фийгълите:

„ Могат да ни земат живото, ма не могат ни земат гащите! ” - Някой да не си помисли, че поради този

възглас фийгълите носят гащи под препаските. Не, не носят. На кръглата земя даже съществува

поговорка «да вземеш на шотландския планинец гащите», което отговаря на нашето «да вземеш на босия

цървулите».

„ Фрас-прас и паричките си отидоха” - това произхожда от една популярна комедийна сцена за разказа

на един шотландски селяндур за скъпотията на големия град.

„ Ти си фана високио път, па я ти фанах кесията” - е от припева на шотландската песен «The Bonny, Bonny Banks of Loch Lomond”: „Ти пое по високия път, а аз поех по ниския път”, което значи, че ти си

поел по пътя на благородниците, а аз по пътя на непрокопсаниците.

„ Накрая ще остане само един клан” - няма какво да се коментира, това е от филма „Шотландски боец”

„ Нема царье! Нема кралици! Нема болярье! Нема господарье! Нема пак да ни излажат! ” - това пък е

задявка с песента на Ху „Won't get fooled again”.

24 В много различни английски приказки за света на феите я има тази подробност, че изядеш ли нещо в

този свят, после не можеш да излезеше от него.

25 „И отряза главата на Роланд” - има такава английска приказка „Чайлд Роуланд”, където сестрата на

героя е открадната от царя на елфите, двамата му братя са се опитвали да я спасят преди него, но не са се

върнали. За да я спаси от страната на елфите Роуланд трябва да отсече главите на всички които срещне

там докато не види сестра си. Пратчет изрично е казал, че не е имал предвид тази приказка, но все пак...

26 Habeas Corpus - този прочут принцип на английското право, често възхваляван като една от основите

на гражданските свободи, според който всеки задържан трябва да бъде докаран на съд и да се представи

основание за задържането му, та на латински това буквално значи «имай тяло» (т.е. представи го телом

на съда). Което предвид безтелесността на адвокатите на Кралицата добавя още интересни правни

основания към възражението на Жабока.

27 А пък „Potest-ne mater tua suere, amice” пак на латински значи приблизително: Майка ти да не би да не

може да шие, приятелче.

28 Дванайсе иляди разгневени мъже - закачка с класическия филм за съдебни заседатели «Дванадесет

разгневени мъже»