(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))

ГЛАВА I

И тъй, много народи се обособиха един по един, а различните клонове на племената се събираха и сдружаваха край пътищата, своите пътища, които бяха проправили.

Що се отнася до Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, не се знаеше къде бяха. Но когато виждаха, че племената минаваха по пътищата, мигом започваха да викат навръх планините — надаваха вой на койот и крясък на дива котка и наподобяваха рев на пума и на ягуар.

И като виждаха племената тези неща, когато вървяха:

— Техните викове са викове на койот, на дива котка, на пума и на ягуар — казваха. — Искат да изглеждат пред всички племена, сякаш не са човеци, и правят това само за да ни измамят, нас, народите. Нещо желаят техните сърца. Вярно е, че не се плашат от това, което правят. Нещо възнамеряват с този рев на пума, с този рев на ягуар, който надават, щом видят един-двама човека да вървят; искат не друго, а да ни изтребят.

Всеки ден идваха (жреците) в своите домове и при своите жени, като носеха само челядта на осите и челядта на пчелите, за да ги дават на жените си.

Всеки ден идваха и пред Тохил, Ауйлиш и Хакауиц и казваха в сърцата си:

— Ето Тохил, Айулиш и Хакауиц. Само кръвта на елените и на птиците можем да им поднасяме; само ще си пускаме кръв от ушите и от ръцете. Да поискаме сила и мощ от Тохил, Ауйлиш и Хакауиц. Какво ще рекат за изтребването на народа, че един по един ги убиваме? — казваха помежду си, когато се отправяха към взора на Тохил, Ауйлиш и Хакауиц.

После си бодяха ушите и ръцете пред божеството, събираха своята кръв и я туряха в чашата, до камъка. Но истината е, че не бяха от камък, ами всеки се представяше с външността на момче.

Радваше ги кръвта на жреците и жертвоприносителите, когато идваха с тая изява на своя труд:

— Следвайте дирите им (на животните, които жертвопринасяха), там е спасението ви!

— Оттам дойде, от Тулан, когато ни донесохте — им казаха, — когато ви дадоха кожата, наречена Пасилисиб, намазана с кръв: нека се пролее нейната кръв и това да бъде дарението за Тохил, Ауйлиш и Хакауиц.168

ГЛАВА II

Ето как Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам започнаха кражбата на хора от племената (от Уук-Амаг).

После дойде избиването на племената. Улавяха някого, когато вървеше самичък, или двама, когато вървяха, и не се знаеше кога го улавяха, и веднага отиваха да го жертвопринесат пред Тохил и Ауйлиш. Сетне поръсваха кръвта из пътя и слагаха главите им отделно на пътя. И казваха племената: „Ягуар ги е изял.“ И казваха тъй, защото следите, които оставяха, бяха сякаш от ягуар, макар те да не се показваха. Вече станаха много хората, които бяха отвлекли, ала племената разбраха това по-късно.

— Дали Тохил и Ауйлиш не се вмъкват между нас? Те трябва да са хранените от жреците и жертвоприносителите. Къде ли ще са техните домове? Да проследим стъпките им! — рекоха всички народи.

Тогава проведоха съвет помежду си. И почнаха да следят дирите на жреците и жертвоприносителите, но те не бяха ясни. Само стъпки на зверове, стъпки на ягуар се виждаха, но дирите не бяха ясни. Не бяха ясни първите дири, тъй като бяха обърнати, сякаш направени, за да се изгубят, и не беше ясен техният път. Образува се мъгла, образува се черен дъжд и стана много кално; и заръмя. Това виждаха народите пред себе си. И сърцата им се уморяваха да търсят и да ги преследват по пътищата, защото — нали толкова велико беше съществото на Тохил, Ауйлиш и Хакауиц — се отдалечаваха чак дотам, навръх планините, в съседство с народите, които избиваха.

Тъй започна отвличането на хора, когато вещерите ловяха племената по пътищата и ги жертвопринасяха пред Тохил, Ауйлиш и Хакауиц; но своите (собствени) синове спасяваха там в планината.

Тохил, Ауйлиш и Хакауиц имаха външността на три момчета и вървяха поради вълшебната добродетел на камъка. Имаше една река, където се къпеха край брега на водата, и единствено там се появяваха. Затова се наричаше В Тохиловото къпалище и това беше името на реката.169 Много пъти племената ги виждаха, но те изчезваха начаса, щом биваха виждани от народите.

Чу се тогава вест къде се намират Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам и племената начаса проведоха съвет как да ги погубят.

На първо място племената поискаха да обсъдят как да победят Тохил, Ауйлиш и Хакауиц. И всички жреци и жертвоприносители (на племената) рекоха пред племената:

— Нека всички се вдигнат, да се призоват всички, да няма нито една дружина, нито две дружини измежду нас, които да останат назад от другите.

Събраха се всички, събраха се много на брой и обмисляха помежду си. И рекоха, питайки се един друг:

— Как да направим, че да победим кичеанците-кауековци,170 по чиято вина чезнат нашите синове и подвластни? Не се знае как става унищожаването на хората. Ако трябва да загинем от тия похищения, тъй да бъде; а ако е толкова голяма мощта на Тохил, Ауйлиш и Хакауиц, тогава нека да бъде наш бог тоя Тохил! И дано да го вземете пленник! Не е възможно те да ни победят. Нима няма достатъчно мъже сред нас? А кауековци не са много — рекоха, когато бяха всички събрани.

И някои казаха, обръщайки се към племената, когато говориха:

— Кой е виждал тия, които се къпят в реката всеки ден? Ако те са Тохил, Ауйлиш и Хакауиц, ще победим първо тях, а сетне ще започнем да унищожаваме жреците и жертвоприносителите. — Това казаха неколцина от тях, когато говориха.

— Но как ще ги победим? — запитаха отново. — Ето по какъв начин ще ги победим. Понеже те имат външност на момчета, когато се показват във водата, нека идат две девици, които да са наистина красиви и прелюбезни девици, и да им се прииска да ги притежават — отвърнаха.

— Много добре. Да вървим прочее; да потърсим две чудесни девици — възкликнаха и веднага отидоха да търсят дъщерите си. И наистина бяха прекрасни девици.

После дадоха напътствия на девиците:

— Идете, дъщери наши, идете да перете дрехи на реката и ако видите трите момчета, съблечете се пред тях, и ако техните сърца ви пожелаят, повикайте ги! Ако ви рекат: „Можем ли да дойдем при вас?“ — „Да“, ще им отвърнете. А когато ви попитат: „Откъде идвате, чии дъщери сте?“, ще отговорите: — „Дъщери сме на господарите.“ После ще им речете: „Дайте ни някакво ваше уверение.“ И ако след като са ви дали нещо, поискат да ви целунат по лицата, отдайте им се истински. А ако не се отдадете, ще ви убием. После нашите сърца ще бъдат задоволени.

Когато получите уверението, донесете го тук; и то ще бъде сигурният знак, по който да отсъдим, че те са се събрали с вас.

Тъй рекоха господарите, когато посъветваха двете девици. Ето имената им: Щах се казваше едната от девиците, а другата Шпуч.171 И двете, наречени Щах и Шпуч, бяха пратени на реката, в къпалището на Тохил, Ауйлиш и Хакауиц. Това разпоредиха всички племена.

Тръгнаха веднага, добре нагиздени, и наистина бяха много красиви, когато отидоха там, гдето се къпеше Тохил,172 за да бъдат видени и за да перат. Когато те отидоха, господарите се зарадваха, понеже бяха изпратили своите две дъщери.

След като стигнаха на реката, започнаха да перат. Двете се бяха разголили вече и стояха до камъните, когато дойдоха Тохил, Ауйлиш и Хакауиц. Стигнаха там, до брега на реката, и малко се изненадаха, щом видяха двете девойки, които перяха, а момичетата се засрамиха тутакси, щом дойде Тохил. Ала Тохил не пожела двете девици. И тогава ги запита:

— Откъде идвате?

Тъй рече на двете девици и прибави: — Какво искате, че сте дошли чак тук, до брега на нашата вода?

А те отговориха:

— Господарите ни пратиха да дойдем тук. „Идете да видите лицата на Тохиловци и говорете с тях — ни казаха господарите — и после донесете сигурен знак, че сте им видели лицата“, ни бе казано. — Тъй говориха двете момичета, разкривайки целта на своето идване.

И така, племената искаха девиците да бъдат изнасилени от Тохиловите нагуали.173 Но Тохил, Ауйлиш и Хакауиц рекоха, говорейки отново на Щах и Шпуч, че тъй се наричаха двете девици:

— Добре, с вас ще вземете сигурен знак за нашия разговор. Почакайте малко, после ще го дадете на господарите — им казаха.

После се посъветваха жреците и жертвоприносителите и рекоха на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам:

— Изрисувайте три плаща, нарисувайте върху тях символа на вашето същество, та да стигне до племената, и да ги вземат двете момичета, които перат. Дайте ги на тях — рекоха на Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах.

Веднага тримата се хванаха да рисуват. Първо Балам-Кице нарисува един ягуар; изображението бе направено и нарисувано на повърхността на наметалото. После Балам-Акаб нарисува изображението на орел на повърхността на наметалото, а накрая навсякъде Махукутах нарисува земни пчели и оси, тяхното изображение и рисунки изписа върху плата. И довършиха своите рисунки тримата. Три парчета плат изрисуваха.

Тогава отидоха да предадат наметалата на Щах и Шпуч, тъй наречени, и рекоха им Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах:

— Ето сигурен знак за вашия разговор, занесете го пред господарите. „Наистина Тохил говори с нас — ще кажете, — ето тук носим сигурен знак“, ще кажете, и да си облекат дрехите, които ще им дадете. — Това рекоха на девиците, когато ги изпратиха.

Те си отидоха веднага, като взеха тъй наречените изрисувани наметала.

Когато пристигнаха, изпълниха се с радост господарите, щом видяха лицата им и ръцете им, от които висеше това, което девиците бяха отишли да поискат.

— Видяхте ли Тохиловото лице? — ги запитаха.

— Да, видяхме го — отговориха Щах и Шпуч.

— Много добре. И носите уверението, нали? — попитаха господарите с мисълта, че то е знакът за тяхното съгрешение.

Тогава девойките разстлаха изрисуваните наметала, целите изписани с ягуари и с орли и изпълнени със земни пчели и с оси, нарисувани върху повърхността на плата, и те блестяха пред погледа. Веднага им се прииска да си ги сложат.

Нищо не му стори ягуарът, когато господарят си наметна върху плещите първата рисунка. После господарят си сложи втората рисунка с изображението на орел. Наметнат с нея, господарят се чувствуваше много добре, и тъй, въртеше се пред всички. После пред всички господарят махна своята дреха и си сложи третото изрисувано наметало. И ето че си метна земните пчели и осите, с които то беше изпълнено. Мигом земните пчели и осите му нажилиха месата. И като не можеше нито да търпи, нито да понася жиленето на тварите, господарят се развика поради тварите, чиито изображения бяха нарисувани върху плата — Махукутаховата рисунка, третата, която бяха нарисували.

Тъй бяха победени. Веднага господарите сгълчаха девиците, наречени Щах и Шпуч:

— Що за дрехи са тия, които сте ни донесли? Откъде ги донесохте, бесовици? — рекоха на девиците, когато ги сгълчаха.

Всички народи бяха победени от Тохил.

И тъй, онова, което искаха те, бе Тохил да отиде да се забавлява с Щах и Шпуч и те да станат разпътници, защото вярваха племената, че ще им послужат за съблазън. Ала не бе възможно да го победят благодарение на ония дивни мъже: Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам.

ГЛАВА III

Тогава всички племена отново проведоха съвет.

— Какво ще правим с тях? Наистина е велико положението им — рекоха, когато се събраха пак на съвет.

— Добре тогава, ще ги издебнем, ще ги убием, ще се въоръжим с лъкове и стрели и с щитове. Нима не сме многобройни? Да няма сред нас нито един, нито двама, които да останат назад. — Тъй рекоха, когато провеждаха съвет.

И въоръжиха се всички народи. Много бяха воините, когато всички народи се събраха, за да ги убият.

В това време Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам бяха в планината Хакауиц, бяха на хълма с това име. Бяха там, за да спасят своите синове в планината.

И не бяха много хората им, нямаха многолюдие като многолюдието на народите. Малък беше планинският връх, гдето беше местонаходището им, и затова племената разпоредиха да ги убият, когато се събраха всички, струпаха се и се вдигнаха всички.

Така прочее се събраха всички народи, всички въоръжени с лъковете си и щитовете си. Не беше възможно да се преброи богатството на техните оръжия; много красив бе видът на всички предводители и мъже и наистина всички изпълняваха техните заповеди.

— Положително ще бъдат унищожени, а що се отнася до Тохил, ще бъде нашият бог, ще му се прекланяме, ако го хванем в плен — рекоха помежду си.

Но Тохил знаеше всичко и знаеха го също Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах. Те чуваха всичко, що крояха, защото нито спяха, нито почиваха, откак се въоръжиха с оръжията си всички воини.

Веднага всички воини се вдигнаха и тръгнаха на път с намерение да се промъкнат през нощта. Ала не стигнаха, ами будуваха на път всички воини и после бяха разбити от Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах.

Останаха всички да будуват по пътя и нищо не усетиха, докато заспаха накрая. Веднага започнаха да им скубят веждите и брадите; после им махнаха металните украшения от вратовете, накитите за главите и огърлиците им. И им махнаха метала от дръжките на техните копия. Направиха така, за да ги накажат и да ги унижат и да им дадат образец за могъществото на кичеанските хора.

Щом се разбудиха, понечиха да си вземат накитите за главите и жезлите, но вече ги нямаше техните накити и метала по дръжките.

— Кой ни е обрал? Кой ни е оскубал брадите? Откъде са дошли да ни откраднат нашите скъпоценни метали? — казваха всички воини. — Дали ще са тия бесове, които крадат хора? Ала не ще успеят да ни вдъхнат страх. Да влезем насила в техния град и тъй ще видим отново лицето на нашето сребро; това ще им сторим — казаха всички племена и всички наистина удържаха своята дума.

В това време бяха спокойни сърцата на жреците и жертвоприносителите навръх планината. И след като се бяха допитали с Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, изградиха крепостна стена около своя град и го обкръжиха с дъски и тръни. После направиха едни кукли, които придобиха човешки образ, и ги туриха в редица върху стената, въоръжиха ги с щитове и със стрели и ги украсиха, като им сложиха метални накити по главите. Това сложиха на ония прости кукли и чучела, украсиха ги със среброто на племената, което бяха отнели на пътя, и с това украсиха куклите.

Направиха ровове околовръст града и веднага поискаха съвет от Тохил:

— Ще ни убият ли? Ще ни победят ли? — попитаха техните сърца Тохил.

— Не се наскърбявайте! Аз съм тук. И това ще им сложите. Не се бойте — каза той на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам.

После им дадоха земните пчели и осите. Това отидоха да им донесат. А когато дойдоха, сложиха ги в четири големи кратуни, които поставиха около града. Затвориха земните пчели и осите в кратуните, за да воюват с тях против народите.

Градът беше заварден отдалеч, следен и наблюдаван от съгледвачите на племената. „Не са многобройни“ — казваха. Но видяха само куклите и чучелата, които поклащаха лъковете си и щитовете си. Наистина имаха човешки вид, имаха наистина вид на бойци, когато ги видяха племената, и всички племена се възрадваха, защото видяха, че не бяха много.

Племената бяха твърде многобройни; не беше възможно да се преброят хората, воините и войниците, отиващи да убият Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах, които бяха на планината Хакауиц — име на мястото, гдето се намираха.

Сега ще разкажем как стана тяхното идване.

ГЛАВА IV

Прочее бяха Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, бяха всички заедно на планината с жените си и децата си, когато дойдоха всички воини и войници. Племената не се състояха нито от шестнадесет хиляди, нито от двадесет и четири хиляди мъже.174

Обкръжиха целия град и викаха силно, въоръжени със стрели и с щитове, удряха барабани, надаваха боен вик, свиреха с уста, крещяха, подканяха към битка, когато дойдоха току до града.

Ала жреците и жертвоприносителите не се побояха, само ги гледаха от края на крепостната стена, гдето стояха в добър порядък с жените си и децата си. Мислеха само за усилията и крясъците на племената, когато те се качваха по полите на планината.

Вече малко оставаше да се нахвърлят върху входа на града, когато отвориха четирите кратуни, които бяха накрай града, когато излязоха земните пчели и осите, като пушилка излязоха от кратуните. И тъй воините загинаха от насекомите, които ги жилеха по гледците и им се лепваха по носовете, устата, краката и ръцете.

— Къде са — думаха — ония, които уловиха, които извадиха всички земни пчели и оси, дето са тук?

Направо отиваха да ги жилят по гледците, жужаха на орляци гадините над всеки човек; и замаяни от земните пчели и осите, вече не можаха да държат нито лъковете си, нито щитовете си, които бяха захлупени на земята.

Когато падаха, оставаха проснати в полите на планината и вече не усещаха, когато мятаха по тях стрели и ги раняваха с брадви. Само прости тояги използуваха Балам-Кице и Балам-Акаб. Жените им също се впуснаха да убиват. Само една част се завърна и всички племена удариха на бяг. Но довършиха, убиха първите, които хванаха; не бяха малцина мъжете, които умряха, и не умряха ония, които те мислеха да преследват, а ония, които насекомите нападнаха. Не бе и храбро деяние, защото не умряха от стрелите и от щитовете.

Тогава се предадоха всички племена. Смириха се народите пред Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах.

— Смилете се над нас, не ни убивайте! — възкликнаха.

— Много добре. Макар че заслужавате да умрете, ще станете (наши) подвластни за до живот — им рекоха.

Тъй нашите първи майки и бащи сломиха всички племена; и това стана там, на планината Хакауиц, както сега е наричана. Именно там първо отседнаха, там се размножиха и увеличиха, родиха своите дъщери, дадоха битие на своите синове, на планината Хакауиц.

Бяха прочее много доволни, когато победиха всички племена, които сломиха там, навръх планината. Тъй осъществиха сломяването на племената, на всички племена. След това отдъхнаха техните сърца. И рекоха на своите синове и дъщери, че когато поискали да ги убият, вече наближавал часът на тяхната смърт.

А сега ще разкажем за смъртта на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, тъй наречени.

ГЛАВА V

И нали вече предчувствуваха своята смърт и своя край, дадоха своите съвети на синовете си. Не бяха болни, не усещаха нито болка, нито предсмъртни мъки, когато оставиха своите наставления на синовете си.

Тия са имената на техните синове: Балам-Кице има двама сина, Кокаиб175 се наричаше първият, а Кокауиб176 беше името на втория син на Балам-Кице, дядото и бащата на кауековци.

А тия са двамата сина, които зачена Балам-Акаб, ето имената им: Коакул177 се наричаше първият от неговите синове, а Коакутек178 бе наречен вторият син на Балам-Акаб, от нихаибовци.

Махукутах има само един син, който се наричаше Коахау.179

Тези тримата имаха синове, но Ики-Балам нямаше синове. Те бяха наистина жертвоприносителите и такива бяха имената на техните синове.

Тъй прочее се простиха с тях. Бяха заедно четиримата, когато изпяха „Камуку“, че тъй се наричаше песента, която изпяха, когато се простиха със синовете си.

— О синове наши! Ние се отиваме, ние се завръщаме; здрави наставления и мъдри съвети ви оставяме. А и вие, които дойдохте от нашата далечна родина о, съпруги наши! — рекоха на своите съпруги и с всяка една от тях се простиха. — Ние се връщаме при нашия народ, вече е на своето място Нашият господар на елените,180 изявен е на небето. Ще подемем завръщането, изпълнихме своето предназначение, нашите дни са свършени. Мислете прочее за нас, не ни изличавайте (от паметта си), не ни забравяйте. Отново ще видите своите бащини огнища и своите планини, установете се там, и тъй да бъде! Продължете своя път и пак ще видите мястото, откъдето дойдохме.

Тия думи изрекоха, когато се простиха. После Балам-Кице остави знака на своето съществуване:

— Това е един спомен, който оставям за вас. Това ще бъде вашата мощ. Аз се прощавам, изпълнен с тъга — добави. Тогава остави знака на своето съществуване, Писом-Гагал181 тъй наречен, чието съдържание беше невидимо, защото беше обгърнато и не можеше да се разгърне; не се виждаше шевът, защото не се видя кога го увиха.

По тоя начин се простиха и веднага изчезнаха там, навръх планината Хакауиц.

Не бяха погребани нито от своите жени, нито от своите синове, понеже не се видя какво стана с тях, когато изчезнаха. Видя се ясно само тяхната раздяла и така Вързопът бе много скъп за тях. Това беше споменът за техните родители и незабавно изгориха копал пред тоя спомен за своите родители.

И тогава от господарите, които наследиха Балам-Кице, бяха сътворени хората, когато положиха началото дедите и родителите на кауековци; ала не изчезнаха техните синове, тъй наречените Кокаиб и Кокауиб.

Тъй умряха и четиримата, нашите първи деди и родители; тъй изчезнаха, оставяйки децата си на планината Хакауиц, там, гдето останаха техните синове.

И след като вече народите бяха подчинени и бе свършило тяхното величие, племената нямаха вече никаква мощ и всички живееха, отдадени да служат всекидневно.

Спомняха си за своите родители; велика беше за тях славата на Вързопа. Никога не го развързваха, а стоеше винаги навит и с тях. Вързоп на величието го нарекоха, когато превъзнесоха и сложиха име на дарохранителницата, която им оставиха техните родители като знак за своето съществуване.

Така прочее стана изчезването и краят на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, първите мъже, които дойдоха оттам, от другата страна на морето, откъдето изгрява слънцето. Отдавна бяха дошли тук, когато умряха, бяха вече много стари предводителите и жертвоприносителите, тъй наречени.

ГЛАВА VI

После решиха да отидат на изток с мисълта да изпълнят тъй поръката на своите родители, която не бяха забравили. Отдавна техните родители бяха умрели, когато племената им дадоха своите жени и се сродиха, когато тримата взеха жени.

И на тръгване казаха:

— Отиваме на изток, там, откъдето дойдоха нашите родители. — Тъй казаха, когато тръгнаха, тримата синове.

Кокаиб се наричаше единият и беше син на Балам-Кице, от какуековци. Тъй нареченият Коакутек беше син на Балам-Акаб, от нихаибовци, а третият, който се наричаше Коахау, беше син на Махукутах, от ахау-кичеанци.

Тези прочее са имената на ония, които отидоха там, отвъд морето; тримата заминаха тогава, и бяха дарени с ум и с опит, тяхното положение не беше на празномислещи мъже. Сбогуваха се с всичките свои братя и сестри, с роднините, и заминаха радостни. „Няма да умрем, ще се върнем“, казаха, когато тръгнаха, тримата.

Наистина минаха по морето, когато стигнаха там на изток, когато отидоха да приемат владението на царството, гдето пристигнаха. И това беше името на Господаря: Владетеля на изтока. Когато стигнаха пред господаря Накшит,182 че това беше името на великия господар, единственият върховен съдник на всички владения, той им даде знаците на царството и всички техни отличия. Тогава дойдоха знаците на ахпоповци и ахпоп-камховци, и тогава дойде знакът на величието и господарството на ахпоп и ахпоп-камха, а Накшит накрая им даде отличията на царското потекло, чиито имена са: балдахинът, престолът, костените флейти, чам-чамът, жълти мъниста, нокти на пума, нокти на ягуар, еленски глави и крака, наметки, охлювени раковини, тютюн, кратунки, папагалски пера, хоругви от пера на царска чапла, татам и кашкон.183 Всичко това донесоха дошлите, когато отидоха да получат отвъд морето рисунките от Тулан, рисунките, както наричаха онова, в което вписваха своите истории.

После, след като стигнаха своето селище, наречено Хакауиц, събраха се там всички тамубовци и илокабовци; всички племена се събраха и се изпълниха с радост, когато дойдоха Кокаиб, Коакутек и Коахау, които отново поеха там управлението на племената.

Възрадваха се рабиналите, какчикелите и тия от Цикинаха. Пред тях бяха показани знаците на господарското величие. Велико беше съществуването на племената, макар още да не беше се появила тяхната мощ. И бяха там в Хакауиц, бяха всички с дошлите от изток. Там прекараха много време, там, навръх планината, и бяха много на брой.

Там умряха и жените на Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах.

Отидоха си после, напуснаха своята родина и потърсиха други места, гдето да се установят. Неизброими са местата, гдето се установиха, гдето престояха и на които дадоха име. Там се събраха и увеличиха нашите първи майки и нашите първи бащи. Тъй думаха древните, когато разказваха как обезлюдили своя първи град, наречен Хакауиц, и отишли да основат друг град, който нарекли Чи-Киш.184

Дълго време престояха в тоя друг град, гдето добиха дъщери и добиха синове. Там те бяха много на брой и планините, на всяка от които дадоха името на своя град, бяха четири. Задомиха дъщерите си и синовете си; само подаряваха дъщерите, а подаръците и приношенията, които им правеха, приемаха като цена за своите дъщери и така водеха щастливо съществуване.

Минаха после през всяко едно от заселищата185 на града, чиито различни имена са: Чи-Киш, Чичак, Хуметаха, Кулба и Кауинал. Тия бяха имената на местата, гдето спряха. И обследваха хълмовете и техните градове, и диреха незаселените места, понеже всички заедно бяха вече твърде многобройни.

Вече бяха мъртви отишлите на изток да получат господарството. Вече бяха стари, когато пристигнаха във всеки един от градовете. Не свикнаха с различните места, които прекосиха; много трудности и мъки изстрадаха и даже след много време не стигнаха до своето поселище дедите и родителите. Ето името на града, гдето стигнаха.

ГЛАВА VII

Чи-Исмачи е името на местонаходището на техния град, гдето бяха после и се установиха. Там развиха своето могъщество и построиха зидани сгради при четвъртото поколение владетели. И управляваха Коначе и Белехеб-Кех,186 галел-ахау. Веднага зацаруваха владетелите Котуха и Истаюл, тъй наречени, ахпоп и ахпоп-камха, които царуваха там в Исмачи, красивия град, който съградиха.

Само три велики дома съществуваха там в Исмачи. Нямаше ги тогава двадесет и четирите велики дома, само три бяха великите домове — един-единствен велик дом на кауековци, един-единствен велик дом на нихаибовци и един-единствен на ахау-кичеанци. Само двата имаха велики домове, двата клона на рода (кичеанци и тамубовци).

И бяха там в Исмачи с една-едничка мисъл, без вражди, без трудности, спокойно беше царството, нямаха ни разпри, ни свади — само мирът и щастието бяха в сърцата им. Нямаше завист, нямаха ревност. Тяхното величие беше ограничено, не бяха мислили да се възголемяват, нито да се ширят. Когато понечиха да го сторят, грабнаха щита там в Исмачи, и то само за да изявят своето господство, в знак на своето могъщество и в знак на своето величие.

Щом видяха това илокабовци, започна война от страна на илокабовци, които поискаха да отидат и да убият владетеля Котуха, желаейки да имат само един свой владетел. А що се отнася до господаря Истаюл, искаха да го накажат, да бъде наказан и умъртвен от илокабовци. Но тяхната завист не им послужи срещу владетеля Котуха, който се нахвърли върху тях, преди илокабовци да успеят да умъртвят владетеля.

Тъй започнаха метежът и раздорите на войната. Първо нападнаха града и дойдоха воините. Искаха разрухата на кичеанската раса, желаеха да господствуват те самички. Но само дойдоха да умрат, бяха уловени и паднаха в плен, и не бяха мнозина сред тях успелите да се измъкнат.

Веднага почнаха да ги жертвопринасят; илокабовци бяха жертвопринесени пред бога, и това бе възмездието за техните грехове, по заповед на владетеля Котуха. Мнозина бяха и ония, които изпаднаха в робство и слугинство; отидоха само да се предадат и да бъдат победени, загдето бяха разпоредили войната срещу господарите и срещу града. Техните сърца желаеха погубването и унищожението на расата и на владетеля на Киче, ала не го постигнаха.

По този начин се породиха жертвоприношенията на хора пред боговете, когато се води войната на щитовете, и тя бе причина да започне укрепяването на град Исмачи.

Там започна и се породи тяхната мощ, защото господарството на владетеля на Киче беше действително голямо. Във всякакъв смисъл бяха дивни владетели; нямаше кой да господствува над тях, нито имаше някой, способен да ги унижи. И бяха също тъй творци на величието на царството, което бе основано там в Исмачи.

Там порасна страхът от техния бог, изпитваха боязън и се изпълниха с уплаха всички племена, големи и малки, които присъствуваха на идването на пленниците, които биваха жертвопринасяни и убивани за мощта и господарството на владетеля Котуха, на владетеля Истаюл и нихаибовци и ахау-кичеанци.

Само три клона на (кичеанския) род бяха там в Исмачи, че тъй се наричаше градът, и там започнаха също празненствата и буйните веселби по случай техните дъщери, когато идваха да ги искат за женитба. И така се събираха трите велики дома, от тях тъй наречени, и там пиеха своите напитки, там ядяха и своето ядене, което беше цената за техните сестри, цената за техните дъщери, и сърцата им се възрадваха, когато го вършеха; и ядяха и пиеха в големите домове.

— Тия са нашите благодарности и тъй проправяме пътя към нашето потомство и нашето поколение, това е изявата на нашето съгласие те да бъдат съпруги и съпрузи — казваха.

Там се отъждествиха и там получиха своите имена, разпределиха се на общности, на седем главни племена и на дялове.

— Да се обединим ние, кауековци, ние, нихаибовци, и ние, ахау-кичеанци — рекоха трите рода и трите велики дома.

За дълго време бяха там в Исмачи, докато намериха и видяха друг град и напуснаха Исмачи.

ГЛАВА VIII

След като се вдигнаха оттам, дойдоха тук в град Гумаркаах,187 име, което му дадоха кичеанците, когато дойдоха владетелите Котуха и Гукумац и всички господари. Бяха навлезли тогава в петото поколение хора от началото на цивилизацията и на заселването, началото на съществуването на нацията.

Там прочее мнозина направиха своите къщи и също тъй построиха божия храм; всред високата част на града го положиха, когато пристигнаха и се установиха.

После стана разрастването на тяхната империя. Бяха много и многобройни, когато проведоха съвет в своите велики домове. Събраха се и се разединиха, защото помежду им бяха възникнали раздори и съществуваха разногласия за цената на сестрите им и на дъщерите им и защото вече не пиеха своите напитки с тях.

Тази прочее бе причината да се разделят и да се обърнат един срещу друг и да си подхвърлят черепите на мъртъвците, да си ги подхвърлят помежду си.

Тогава се разделиха на девет семейства и след като бе свършила препирнята за сестрите и за дъщерите, изпълниха разпореждането да разделят царството на двадесет и четири велики дома, там, в град Гумаркаах, който бе благословен от господин епископа. По-късно градът бе напуснат.

Там се възвеличиха, там настаниха с блясък своите престоли и балдахини и разпределиха почестите между всички господари. Образуваха се девет семейства с деветимата господари от Кауек, девет с господарите от Нихаиб, четири с господарите от Ахау-Киче и две с господарите от Сакик.

Станаха твърде многобройни и мнозина бяха също ония, които следваха всекиго от господарите; тия бяха първите между техните подвластни и много бяха семействата на всеки господар.

Ще кажем сега имената на всеки един от господарите, на всеки един от великите домове. Ето прочее имената на господарите от Кауек. Първият от господарите беше Ахпоп,188 (после) Ахпоп-Камха,189 Ах-Тохил,190 Ах-Гукумац,191 Ним-Чокох-Кауек,192 Попол-Уйнак-Читуй,193 Лолмет-Кехнай,194 Попол-Уйнак Па Хом Цалац195 и Учуч-Камха.196

Тия прочее бяха господарите на кауековци, деветима господари. Всеки имаше свой велик дом. По-нататък ще се явят отново.

Ето господарите на нихаибовци. Първият беше Ахау-Галел, после идват Ахау-Ахцик-Уйнак, Галел-Камха, Нима-Камха, Учуч-Камха, Ним-Чокох-Нихаибаб, Ауйлиш, Яколатам, Уцам-поп-Саклатол и Нима-Лолмет-Иколтуш, деветимата господари на нихаибовци.

А що се отнася до ахау-кичеанци, тия са имената на господарите: Ахцик-Уйнак, Ахау-Лолмет, Ахау-Ним-Чокох-Ахау и Ахау-Хакауиц, четирима господари на ахау-кичеанци, по реда на техните велики домове.

И две бяха семействата на тия от Сакик, господарите Цутуха и Галел-Сакик. Тия двама господари имаха само един велик дом.

ГЛАВА IX

По тоя начин се допълниха двадесет и четиримата господари и просъществуваха двадесет и четирите велики дома. Тъй пораснаха величието и мощта на Киче. Тогава се възвеличи и господствува превъзходството на синовете на Киче, когато иззидаха града край овразите.

Дойдоха малките народи, големите народи пред особата на владетеля. Възвеличи се Киче, когато възникна неговата слава и царственост, когато се издигнаха божият дом и господарският дом. Ала те не ги направиха, нито в тях работиха, нито пък построиха своите къщи, нито направиха божия дом, защото бяха (направени) от техните синове и подвластни, които се бяха умножили.

И не стана нито с измама, нито с кражба, нито с насилствено отнемане, защото наистина всеки принадлежеше на господарите, а и много бяха техните братя и роднини, които се бяха събрали и се събираха да чуят заповедите на всекиго от господарите.

Наистина ги обичаха и беше голяма славата на господарите; и беше на голямо уважение денят, в който се бяха родили господарите, за техните синове и подвластни, когато се умножиха обитателите на полето и на града.

Но пък не всички племена дойдоха да се предадат, нито пък паднаха в битка (обитателите на) полята и градовете, ами се възвеличиха поради чудните господари, владетеля Гукумац и владетеля Котуха. Наистина Гукумац беше дивен владетел. Седем дни се качваше на небето и седем дни вървеше, за да слезе в Шибалба; седем дни се превръщаше в змия и наистина ставаше змия; седем дни се превръщаше в орел, седем дни се превръщаше в ягуар — наистина видът му биваше на орел и на ягуар. Други седем дни се превръщаше в съсирена кръв и биваше само кръв в покой.

Наистина чудно беше естеството на тоя владетел и всички останали господари се изпълваха с уплаха пред него. Разнесе се вестта за дивното естество на владетеля и я чуха всички господари на народите. И това бе началото на величието на Киче, когато владетелят Гукумац даде тия изяви на своето могъщество. Не се изгуби неговият образ в паметта на синовете му и внуците му. И не стори това, за да имало чуден владетел; направи го само за да може да господствува над всички народи, като доказателство, че само един беше призван да бъде водител на народите.

Бе четвъртото поколение владетели това на дивния владетел, наречен Гукумац, който бе също тъй ахпоп и ахпоп-камха.

Останаха приемници и потомци, които царуваха и владяха и които заченаха свои синове и направиха много неща. Бяха родени Тепепул и Истаюл, чието царуване бе петото поколение владетели, и също тъй всяко от поколенията на тия господари има приемничество.

ГЛАВА X

Ето сега имената на шестото поколение владетели. Бяха двама велики владетели, Гаг-Кикаб се наричаше първият владетел, а другият — Кауисимах, и направиха големи дела и възвеличиха Киче, защото наистина бяха с изумително естество.

Ето опустошаването и разделянето на полята и градовете на съседните нации, малки и големи. Между тях беше страната, която някога е била отечество на какчикелите, сегашната Чууила,197 и на тия от Рабинал,198 Памака,199 отечеството на тия от Каоке,200 Сакабаха,201 и градовете на тия от Сакулеу,202 на Чууи-Микина,203 Шелаху,204 Чууа-Цак205 и Цолохче.206

Тия (народи) ненавиждаха Кикаб. Той води война с тях и наистина завладя и опустоши нивите и градовете на рабиналите, какчикелите и на тия от Сакулеу, дойде и победи всички народи и далече понесоха своите оръжия Кикабовите войници. Едно-две племена не донесоха данък и тогава се нахвърли върху всички градове и стана нужда да занесат данъка пред Кикаб и Кауисимах.

Заробиха ги, бяха ранени и приковани със стрели о дърветата и вече нямаха слава, нямаха мощ. Тъй стана разрушаването на градовете, които бяха мигом сринати до основи. Подобно гърма, който ранява и троши скалата, тъй в миг изпълни с ужас победените народи.

Срещу Колче, като знак на град (разрушен) от него, сега има вулкан от камъни, които са били почти разсечени сякаш с острие на брадва. Там е, на брега, наречен Петатаюб,207 и хората, които минават, могат да го виждат ясно и днес като свидетелство за храбростта на Кикаб.

Не можаха нито да го убият, нито да го победят, защото наистина беше храбър мъж и всички народи му отдаваха дан.

И след като всички господари проведоха съвет, отидоха да укрепват овразите и градовете, след като бяха завладели градовете на всички племена. После излязоха стражите да наблюдават врага и основаха нещо като селища в завзетите места. „Ако случайно племената отново завземат града“ — казаха, когато се събраха на съвет всички господари.

Веднага излязоха по стражниците си. „Те ще бъдат като наши укрепления и наши поселища, наши крепостни стени и защити; тук ще бъде проверена нашата храброст и нашето мъжество“ — казаха всички господари, когато се отправиха към мястото, посочено на всяка общност, за да воюва с враговете.

И след като всички господари проведоха съвет, отидоха да укрепяват овразите и градовете.

— Идете там, защото вече са наша земя! Не се бойте, ако все още има врагове и те дойдат при вас да ви убиват; елате бързо да направите донесение и аз ще отида да ги умъртвя! — рече им Кикаб, когато ги изпрати всички в присъствието на галел и ахцик-уйнак.208

Тръгнаха тогава стрелците с лъкове и прашкаджиите, тъй наречени. Тогава се разпределиха дедите и бащите на цялата кичеанска нация. Бяха във всяка една от планините и бяха като стражи на планините и като пазители на стрелите и прашките и часови на войната. Не бяха нито от различен произход, нито имаха различен бог, когато отидоха. Само отиваха да укрепят градовете си.

Излязоха тогава всички тия от Ууила,209 тия от Чулимал, Сакия, Шахбакйех, Чи-Темах, Уахшалахух и тия от Кабракан,210 Чабикак-Чи-Хунахпу и тия от Мака,211 тия от Шоябах,212 тия от Сакабаха,213 тия от Сияха,214 тия от Микина,215 от Шелахух216 и тия от крайбрежието. Излязоха като стражи на войната, да бранят земята, когато отидоха по заповед на Кикаб и Кауисимах, (които бяха) ахпоп и ахпоп-камха, и на галел и на ахцик-уйнак, които бяха четиримата господари.

Бяха изпратени да бдят за враговете на Кикаб и Кауисимах, имена на владетелите, и двамата от дома на Кауек, от Кеема, име на господаря на нихаибовци. и на Ачак-Ибой, име на господаря на ахау-кичеанци. Това бяха имената на господарите, които ги изпратиха и проводиха, когато заминаха техните синове и подвластни в планините, във всяка една от планините.

Отидоха веднага и доведоха пленници, доведоха затворници пред взора на Кикаб, Кауисимах, галел и ахцик-уйнак. Воюваха стрелците с лъкове и с прашки, като взеха пленници и затворници. Герои бяха защитниците на стражниците и господарите им дадоха и предоставиха техните награди, когато те дойдоха да предадат всички свои пленници и затворници.

После се събраха на съвет по заповед на господарите, ахпоп, ахпоп-камха, галел и ахцик-уйнак, и разпоредиха и рекоха, че тези, които първи бъдат там, ще имат сановничеството на представители на своето семейство.

— Аз съм ахпоп! Аз съм ахпоп-камха! Мой ще бъде санът на ахпоп; а твой, ахау-галел, ще бъде санът на галел — рекоха всички господари, когато проведоха своя съвет.

Същото извършиха тамубовци и илокабовци; същото беше положението на трите общности на Киче, когато за пръв път назначиха военачалници и направиха благородници техни синове и подвластни. Такова бе последствието от допитването. Ала не бяха направени военачалници тук, в Киче. Имат си име планините, гдето бяха направени военачалници за пръв път синовете и подвластните, когато ги изпратиха всички, всеки в неговата планина, и се събраха всички. Шебалах и Шекамаш са имената на планините, гдето бяха направени военачалници и получиха своите длъжности. Това се случи в Чулимал.

Тъй стана назначаването, повишаването и отличаването на двадесетте галеловци, на двадесетте ахпоповци, които бяха назначени от ахпоп и ахпоп-камха и от галел и ахцик-уйнак. Получиха своите сановничества всички галел-ахпоповци, единадесет ним-чокоховци, галел-ахаувци, галел-сакиковци, галел-ачиховци, рахпоп-ачиховци, рахцалам-ачиховци, уцам-ачиховци — имена, които получиха воините, когато им повериха званията и отличията на техните престоли и седала, бидейки първите синове и подвластни на кичеанската нация, нейните стражи, нейните съгледвачи, стрелци с лъкове, прашкаджии, крепостни стени, врати, укрепления и твърдини на Киче.

Тъй сториха и тамубовци и илокабовци; назначиха и направиха благородници първите синове и подвластни, които имаше във всяко място.

Този прочее бе произходът на галел-ахпоповци и на сановете, които съществуват сега във всяко едно от тия места. Такъв бе техният произход, когато възникнаха. От ахпоп-камха, от галел и ахцик-уйнак се появиха.

ГЛАВА XI

Ще кажем сега името на божия дом. Домът беше обозначаван също тъй с името божие. Великата Тохилова сграда беше името на сградата на Тохиловия храм, на кауековци. Ауйлиш беше името на сградата на Ауйлишовия храм, на нихаибовци, а Хакауиц беше името на храма на бога на ахау-кичеанци.217

Цутуха, която се вижда в Кахбаха, е името на една голяма сграда, гдето имаше камък, пред който се прекланяха всички господари на Киче и пред който се прекланяха също всички народи.218

Народите правеха изпърво своите жертвоприношения пред Тохил и после отиваха да поднесат своите почитания на ахпоп и на ахпоп-камха. После отиваха да поднесат своите богати пера и своята дан пред владетеля. А владетелите, издържани от тях, бяха ахпоп и ахпоп-камха, които бяха завладели техните градове.

Велики господари и дивни мъже бяха изумителните владетели Гукумац и Котуха и изумителните владетели Кикаб и Кауисимах. Те знаеха дали ще стане война и всичко беше ясно пред очите им; виждаха дали ще има мор или глад, дали ще има размирия. Знаеха добре, щото имаше къде да могат да го видят, щото съществуваше една книга, от тях наречена „Попол Вух“.

Ала не само с това беше велико положението на господарите. Велики бяха и техните пости. И тази бе цената за тяхното създаване и цената за тяхното царуване.219 Постеха дълго време и правеха жертвоприношения на своите богове. Ето как постеха: деветима постеха, а други деветима правеха жертвоприношения и горяха благовоние. Още тринадесет мъже постеха, други тринадесет правеха приношения и горяха благовоние пред Тохил. Пред своя бог се хранеха единствено с плодове — сапоти, бели сапоти и хокоти. И нямаха питки, които да ядат.

Било седемнадесет мъже, които правеха жертвоприношението, или десет, които постеха, наистина не ядяха. Изпълняваха своите велики предписания и тъй доказваха своето господарско положение.

Също нямаха и жени, с които да спят, ами се държаха самички, в пост. Бяха в божия дом, по цял ден бяха в молитви, горяха благовоние и правеха жертвоприношения. Тъй прекарваха от привечер до предутро, стенейки в сърцата си и в гърдите си и молейки се за щастието и живота на своите синове и подвластни, а също тъй за своето царство, и вдигаха лица към небето.

Ето молбите им към техния бог, когато се молеха; и това умоляваха техните сърца:

„О ти, красоте на деня! Ти, Хуракане; ти, Сърце на небето и на земята! Ти, дарителю на богатствата и дарителю на дъщерите и на синовете! Извърни насам своята слава и своето богатство; предостави живот и развитие на моите синове и подвластни; нека се множат и растат тия, които ще те хранят и издържат; тия, които те призовават по пътищата, по полята, край бреговете на реките, в овразите, под дърветата, под увивните.

Дай им техните дъщери и техните синове. Да не срещат нито нещастие, нито неволя, да не се промъква измамникът нито зад тях, нито пред тях. Да не падат, да не бъдат ранявани, да не блудствуват, нито да бъдат осъждани от правосъдието. Да не падат нито по надолнището, нито по нагорнището на пътя. Да не срещат спънки нито зад себе си, нито пред себе си, нито нещо, което да ги удари. Отдай им добри пътища, хубави пътища, равни пътища. Да нямат нито неволя, нито нещастие по твоя вина, по твое вълшебство.

Да бъде добро битието на тия, които ти дават издръжката и храната в устата ти, в твое присъствие, на теб, Сърце на небето, Сърце на земята, Вързоп на царствеността. И ти, Тохиле; ти, Ауйлише; ти, Хакауице, своде небесен, повърхносте земна, четирите ъгли, четирите посоки. Да има само мир и спокойствие пред устата ти, в твое присъствие, о Боже!“

Тъй (говореха) господарите, докато вътре постеха деветимата мъже, тринадесетте мъже и седемнадесетте мъже. Постеха през деня и стенеха сърцата им за техните синове и подвластни и за всички техни жени и техни синове, когато всеки един от господарите правеше своето жертвоприношение.

Тази беше цената за щастливия живот, цената за мощта, сиреч властта на ахпоп, ахпоп-камха, галел и ахцик-уйнак. Двама по двама влизаха (в управлението) и се редуваха едни други, за да носят бремето на народа и на цялата кичеанска нация.

Един и общ бе произходът на тяхната традиция и произходът на обичая да се поддържа и храни, и също един бе произходът на традицията и на подобните обичаи на тамубовци и илокабовци, и рабиналите и какчикелите, на тия от Цикинаха, от Тухалаха и Учабаха. И бяха един и общ ствол (едно общо семейство), когато слушаха там в Киче това, което всички те вършеха.

Ала не само така царуваха. Не прахосваха даровете на тия, които ги хранеха и издържаха, ами ги ядяха и пиеха. Не ги и купуваха: бяха спечелили и изтръгнали своите владения, своята мощ и своето господство.

И не само завоюваха полята и градовете; малките народи и големите народи платиха многобройни откупи; донесоха скъпоценни камъни и метали, донесоха пчелен мед, гривни, гривни с изумруди и други камъни, и донесоха сплитки, направени от сини пера220 — данък на всички народи. Дойдоха пред взора на изумителните владетели Гукумац и Котуха и пред Кикаб и Кауисимах, ахпоп, ахпоп-камха, галел и ахцик-уйнак.

Не бе малко онова, което сториха, не бяха малко народите, които завладяха. Много клонове на народите дойдоха да плащат данък на Киче; изпълнени с болка дойдоха да го предават. Обаче тяхната власт не порасна бързо. Гукумац положи началото на възвеличаването на царството. Такова бе началото на неговото възвеличаване и на възвеличаването на Киче.

А сега ще изредим поколенията на господарите и техните имена, повторно ще назовем всички господари.

ГЛАВА XII

Прочее ето поколенията и реда на всички царства, които се зародиха с нашите първи деди и нашите първи родители, Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, когато се появи слънцето и се появиха месецът и звездите.

Сега прочее ще дадем начало на поколенията, на реда на царуване, от началото на тяхното потекло, както встъпваха един след друг господарите, от тяхното встъпване до тяхната смърт; всяко поколение господари и предходници, както и господари на града, всички и всеки един от господарите. Тук прочее ще се яви особата на всеки един от господарите на Киче.

Балам-Кице, ствол на кауековци.

Кокауиб, второ поколение от Балам-Кице.

Балам-Коначе, с когото започна званието ахпоп, трето поколение.

Котуха и Стаюб, четвърто поколение.

Гукумац и Котуха, начало на изумителните владетели, които бяха петото поколение.

Тепепул и Истаюл, от шестото коляно.221

Кикаб и Кауисимах, седмото потекло на царството.222

Тепепул и Стаюб, осмо поколение.

Текум и Тепепул, девето поколение.223

Уахшаки-Каам224 и Кикаб, десето поколение владетели.

Уукуб-Нох и Кауутепеч, единадесето коляно владетели.225

Ошиб-Кех и Белехеб-Ци, дванадесето поколение владетели. Те царуваха, когато дойде Донадю и бяха обесени от кастилците.226

Текум и Тепепул, които плащаха дан на кастилците; те оставиха синове и бяха тринадесето поколение владетели.227

Дон Хуан де Рохас и дон Хуан Кортес, четиринадесето поколение владетели, бяха синове на Текум и Тепепул.

Тия прочее са поколенията и редът на царуване на господарите ахпоп и ахпоп-камха от Кауек.

А сега ще назовем отново родовете. Тия са великите домове на всеки един от господарите, които следват ахпоп и ахпоп-камха. Тия са имената на деветте родове на Кауек, на деветте велики домове, и тия са званията на господарите на всеки един от великите домове:

ахау-ахпоп, велик дом. Куха беше името на този велик дом;

ахау-ахпоп-камха, чийто велик дом се наричаше Цикинаха;

ним-чокох-кауек, велик дом;

ахау-ах-тохил, велик дом;

ахау-ах-гукумац, велик дом;

попол-уйнак-читуй, велик дом;

лолмет-кехнай, велик дом;

попол-уйнак пахом цалац шкушеба, велик дом;

тепеу-яки, велик дом.

Тия прочее са деветте родове на Кауек. И бяха твърде многобройни синовете и подвластните на племената, когато следваха тия девет велики домове.

Ето деветте велики домове на нихаибовци. Но първо ще кажем потеклото на царството. От един общ ствол се родиха тия имена, когато започна да грее слънцето, в началото на светлината.

Балам-Акаб, първи дядо и баща.

Коакул и Коакутек, второ поколение.

Кочахук и Коцибаха, трето поколение.

Белехеб-Кех I, четвърто поколение.

Котуха (I), пето поколение владетели.

Баца, шесто поколение.

Истаюл, седмо поколение владетели.

Котуха (II), осмо коляно на царството.

Белехеб-Кех (II, девето коляно.

Кема, тъй наречен, десето поколение.

Ахау-Котуха, единадесето поколение.

Дон Кристобал, тъй наречен, който господарствува по време на кастилците.

Дон Педро де Роблес, сегашният ахау-галел.

И тъй, тия са всички владетели, които произлязоха от ахау-галеловци. Сега ще назовем господарите на всеки един от великите домове:

Ахау-Галел, първият господар на нихаибовци, родоначалник на велик дом;

Ахау-Ахцик-Уйнак, велик дом;

Ахау-Галел-Камха, велик дом;

Нима-Камха, велик дом;

Учуч-Камха, велик дом;

Ним-Чокох-Нихаиб, велик дом;

Ахау-Ауйлиш, велик дом;

Яколатам, велик дом;

Нима-Лолмет-Иколтуш, велик дом.

Тия са прочее великите домове на нихаибовци; тия бяха имената на деветте родове на нихаибовци, тъй наречени. Многобройни бяха родовете на всеки един от господарите, чиито имена обозначихме първо.

Ето сега потомството на ахау-кичеанци, бидейки техен дядо и баща Махукутах, първият човек.

Коахау, име на второто поколение владетели.

Каглакан.

Кокосом.

Комахкун.

Уукуб-Ах.

Кокамел.

Коябакох.

Уйнак-Бам.

Тия бяха ахау-кичеанци; този е редът на техните поколения.

Ето сега имената на господарите, които съставят великите домове; имаше само четири велики дома;

Ахцик-Уйнак-Ахау се наричаше първият господар на велик дом;

Лолмет-Ахау, втори господар на велик дом;

Ним-Чокох-Ахау, трети господар на велик дом;

Хакауиц, четвъртият господар на велик дом.

Четири бяха прочее великите домове на ахау-кичеанци.

Имаше прочее трима Ним-Чокох, които бяха смятани за отци (облечени във власт) от всички господари на Киче. Събраха се тримата Чокоховци, за да представят разпорежданията на майките, разпорежданията на бащите. Велико беше положението на тримата Чокоховци.

И тъй, бяха Ним-Чокох от кауековци, Ним-Чокох от нихаибовци, който беше вторият, и Ним-Чокох-Ахау от ахау-кичеанци, който беше третият Ним-Чокох, или тримата Чокоховци, като представляваше всеки своя род.

И това бе съществуването на кичеанците, защото вече не може да се види (книгата „Попол Вух“), която имаха някога владетелите,228 понеже изчезна.

Така прочее свършиха всички от Киче, който се нарича Санта Крус.229

Бележки към четвърта част