(Древните истории на Киче) ((Древните истории на Киче))

1

В това начало на древните истории на расата#1 и в следващите редове неизвестният автор дава името Киче на тъй наречената страна — варал Киче у би (varal Quiche u bi), на града — Киче тинамит (Quiche tinamit), и на племената на нацията — р’амаг Киче уйнак (r’amag Quiche vinac). Думата киче — кече (queche), или кечелах (quechelah), означава на различните езици в Гватемала гора и произлиза от ки (qui), кий (quiy) — много, и че (che) — дърво, първообразна маянска дума. Киче — земя с много дървета, покрита с гори, било името на най-могъщата нация от вътрешността на Гватемала през XVI век. Такова значение има и науатълската дума Куаутлемалан (Quauhtlemallan), която навярно е превод на името Киче и която, също както последното, описва сполучливо гористата и плодородна земя, простряла се на юг от Мексико. Несъмнено е, че астекското име Куаутлемалан, от което произлязло съвременното Гватемала, се употребявало за цялата страна, а не само за столицата на какчикелите Шимче (Iximche — дървото, наричано сега рамон),#2 назована от пристигналите с Алварадо#3 тласкалтеки#4 Текпан-Куаутлемалан (Tecpan-Quauhtlemallan). Цялата площ, разположена на юг от Юкатан и Петен-Ица, била позната преди завоюването от испанците с имената Куаутлемалан и Теколотлан (Tecolotlan) — днес Верапас.#5

#1 Адриан Ресинос употребява понятия като раса, нация и др., дори народ и племе без точността, която науката влага в тях днес.

#2 Рамон — диворастящо тропическо дърво, Celtis occidentalis, Trophis racemosa; има бели цветове, плодовете му се ядат главно от костенурката.

#3 Алварадо, Педро де (1485–1541 г.) — испански завоевател, роден в гр. Бадахос. Участвувал в покоряването на населението по земите на Доминиканската република, Куба, Мексико, Салвадор, Перу. Проявил изключителна жестокост към какчикелите при завоюването на Гватемала (1523–1526 г.) и бил първият управител на тази обляна в кръв земя.

#4 Тласкалтеки — жителите на предиспанския град Тласкала и областта му; основан от науатълците през XIII век. До идването на европейците областта била разделена на четири тласкалтекски владения, образуващи своеобразна република, всяко имало независимо управление, а общите въпроси се решавали съвместно. Днес Тласкала е мексикански щат.

#5 Верапас — област в Средна Гватемала; понастоящем разделена на два департамента — Горна Верапас и Долна Верапас, с главни градове Кобан и Салама.

2

При написването на древните истории за произхода и развитието на кичеанската нация авторът вероятно си послужил не само с устното предание, но и с древните рисунки. Саагун#6 разказва, че когато вървели на изток (Юкатан), толтекските свещеници носели със себе си „всички свои рисунки, гдето били всичките им старинни предмети на изкуствата и занаятите“. В глава VI на четвърта част от тая книга се чете как господарят Накшит (Кецалкоатъл) дал на кичеанските принцове, между другото, „рисунките от Тулан — у цибал Тулан (u izibal Tulan), — рисунките, както наричаха онова, в което вписваха своите истории“.

#6 Саагун, Бернардино де (1500/?/–1590 г.) — испански францискански монах, историк, езиковед, богослов. Живял в Мексико от 1529 г. до края на дните си. Обучил индианци да записват с латиница разказите за обичаи и исторически събития, диктувани на науатълски език от жреци и владетели. Сведенията, събирани по този изпреварил времето си начин, послужили за труда му с непреходно значение на първоизточник — „История на събитията в Нова Испания“, отпечатан през 1829 г., близо три века след написването му на науатълски. Автор също на „Триезичен речник“ (науатълски-испанско-латински), „Мексиканска граматика (сиреч науатълска)“, богословски произведения.

3

Виж бележка 1.

4

Тия са имената на божеството, подредени по творчески двойки съобразно дуалистичното схващане на кичеанците, както следва: Цакол (Tzacol) и Битол (Bitol) — Творецът и Образувателят; Алом (Alom) — богинята майка, която зачева синовете; от ал (al) — син, алан (alan) — раждам. Кахолом (Qaholom) — богът баща, който зачева синовете; от кахол (qahol) — син на бащата, кахолах (qaholah) — зачевам. Хименес ги нарича майка и баща; те са Великият баща и Великата майка, наречени така от индианците, както разказва Лас Касас,#7 и които били на небето; Хунахпу-Ууч (Hunahpu-Vuch) — ловец лисица или такуасин (опосум), бог на разсъмването; ууч (vuch) е мигът, предшествуващ разсъмването. Според Зелер#8 Хунахпу-Ууч е божеството в женска възможност. Хунахпу-Утю (Hunahpu-Utiu) — ловецът койот, разновидност на вълка, Canis latrans, бог на нощта, в мъжка възможност; Саки-Нима-Циис (Zaqui-Nima-Tziis) — Голямо бяло писоте, Nasua nasica, или коати#9 — побелял от възрастта, богиня майка, и неговият съпруг Ним-Ак (Nim-Ac) — Голямо диво прасе или глиган, отсъствуващ на това място поради механичен пропуск, но упоменат в следващата глава; Тепеу (Tepeu) — владетелят или самодържецът, от науатълското Тепеух (Tepeuh), тепеуани (tepeuani), което Молина#10 превежда като завоевател или победител в битка; ах тепехуал (ah tepehual) — у маянците, които също са го взели от мексиканците. Гукумац (Gucumatz) — змия, покрита със зелени пера, от гук (guc), на маянски кук (kuk) — зелени пера, кецал,#11 чрез пренос на значението, и кумац (cumatz) — змия. Това е кичеанската версия на Кукулкан (Kukulcan) — маянското име на Кецалкоатъл, толтекския владетел, завоевател, цивилизатор и бог на полуостров Юкатан през периода на Новата маянска империя. Силно мексиканската оцветеност на кичеанското боговерие се отразява в тази творческа двойка, която продължава да се упоменава в книгата, докато божеството вземе телесен образ в Тохил, отъждествен изрично в третата част с Кецалкоатъл; У Куш Чо (U Qux Cho) — сърцето или духът на лагуната. У Куш Пало (U Qux Palo) — сърцето или духът на морето. Ще се види, че божеството било наричано също Сърце на небето — у Куш Ках (u Qux Cah); Ах Раша Лак (Ah Raxa Lac) — господарят на зеленото блюдо, сиреч земята; Ах Раша Цел (Ah Raxa Tzel) — господарят на зелената чаша или на синята паница, както казва Хименес, сиреч небето.

Името Хунахпу (Hunahpu) е било предмет на много тълкувания. Буквално означава ловец с духателна тръба (вижте бележка 36 към първа част), стрелец; етимологически е тъкмо това и е дума от маянския език, ахпу (ahpu) на маянски е ловец, ах ппух об (ah ppuh ob) — форма за множествено число — са планинците, които ходят на лов, според „Мотулския речник“.#12 Очевидно е обаче, че кичеанците трябва да са имали някакво по-правдиво основание от съдържащото се в етимологията, за да дадат това име на божеството. Ловецът в първобитните времена бил много важна личност; преди да се създаде земеделието, народът преживявал от лова и от диворастящите плодове на земята. Хунахпу ще да е бил следователно всеобщият ловец, който снабдявал човека с прехрана; на маянски хун (hun) означава и всеобщ, повсеместен. Но е възможно произхождащите пряко от маянците кичеанци да са искали да възпроизведат в името Хунахпу звуковете на маянските думи Хунаб Ку (Hunab Ku) — „единственият бог“, служещи за обозначаване на главния бог в маянския пантеон, който не можел да се представя веществено, понеже бил безтелесен. В древни времена рисунката на един ловец може би е служела да представя фонемата Хунаб Ку, която заключавала отвлечената представа за духовно и божествено същество. Този похват е обичаен в доколумбовската рисункова писменост. Хунахпу е също името на двадесетия ден от кичеанския календар, най-почитания ден у древните, равнозначещ на маянския Ахау (Ahau) — господар или водител, и на науатълския Шочитъл (Xochitl) — цвете и слънце, символ на бога слънце или Тонатюх (Tonatiuh).

#7 Лас Касас, Бартоломе де (1474–1566 г.) — испански духовник, писател, историк. От 1502 г. пребивавал по земите на Доминиканската република, Хаити, Куба, Никарагуа, Гватемала, Мексико. Всеотдайно бранел туземното население от злочинствата на своите съотечественици, за което бил наречен Апостол на Индиите и Защитник на индианците. Делото му на пръв разобличител на колониализма приживе намерило широк отзвук в Европа. Най-известните му трудове се публикуват съответно през 1552 и 1875 г.: „Съвсем кратко изложение за разрушаването на Индиите“ и „Обща история на Индиите“.

#8 Зелер, Едуард (1849–1922 г.) — известен немски антрополог и маянист.

#9 Писоте, Nasua nasica, или коати — става дума за Nasua narica, месояден бозайник, разпространен от Мексико до Аржентина, с продълговата глава, тясна муцуна, дълга и широка опашка, гъста козина. Прилича на язовеца. Ресинос е запазил, редом с международно известното коати, и думата от науатълски произход „писоте“ (pizotl), влязла в гватемалския испански.

#10 Молина, Алфонсо де (около 1513–1585 г.) — францискански монах, писател. В Мексико пристигнал около 1524 г. и научил отлично науатълски език. Неговият „Речник на кастилския и мексиканския език“ (1555; разширено издание 1571 г.) е първият испанско-науатълски и науатълско-испански речник, а и въобще първото лексикографско произведение за доколумбовски език.

#11 Виж бележка 11 към първа част.

#12 „Мотулски речник“ — маянско-испански и испанско-маянски речник, чието авторство се приписва на францисканския монах Антонио де Сиудад Реал (1551–1617 г.). Носи името на мястото, където бил съставен към края на XVI век — Мотулския манастир (село Мотул, Юкатан). Ръкописът е допълнен през 1864 г., а през 1929 г. се отпечатва за пръв път. Основно помагало и днес при изучаването на маянски език.

5

Шпиякок (Ixpiyacoc) и Шмукане (Ixmucane) — старецът и старицата — на маянски шнук (ixnuc) е старица, — равнозначни на мексиканските богове Сипактонал (Cipactonal) и Ошомоко (Oxomoco) — мъдреците, които според толтекското предание измислили звездогадаенето и съставили сметката на времената, сиреч календара.

6

„Попо Вух“ (Popo Vuh) или „Попол Вух“ (Popol Vuh) — буквално „книгата на общността“. Думата „попол“ е маянска и означава съвет, събрание или общ дом. „Попол на“ (Popol na) е „обществен дом, гдето се събират да разглеждат републиканските работи“, отбелязва „Мотулският речник“. Според Хименес „поп“ е кичеански глагол и означава събирам, свързвам, струпвам хора, а „попол“ — нещо, принадлежащо на съвета, общински, национален. По тази причина Хименес тълкува „Попол Вух“ като „Книга на общността или на съвета“. Вух (Vuh) или уух (uuh) е книга, хартия или плат и произлиза от маянското хуун (huun) или уун (uun), което е хартия, книга и дървото, от чиято кора някога се правела хартията, наричано от науатълците аматъл (amatl), в Гватемала — аматле, Ficus cotinifolia. Да се забележи, че в много думи маянското „н“ (n) на кичеански се превръща в „х“ (j или придиханен h). На (na) — къща на маянски, се превръща в ха (ha или ja); хуун (huun) или уун (uun) — книга на маянски, на кичеански става вух (vuh) или уух (uuh).

7

Отвъд морето — има се предвид полуостров Юкатан, а не отвъд океана.

8

Четирите посоки на света,#13 според Брасьор. Това е същата представа за четиримата бакаби,#14 крепящи небето на маянците.

#13 Според Естрада Монрой става дума за разделяне на времето на равноденствия и слънцестояния.

#14 Бакаб (bacab, испански) — от маянско-юкатанското бакабооб (bacaboob) — крепител на небето. Според маянско-юкатанската митология земята е огромен крокодил, нагазил в морето, костните му плочи са планините, а водата между тях — езерата; земетресенията са оргазмите на влечугото. Небето се крепи от четирима братя богове, наречени бакаби, които са представяни като брадати старци. Те стоят в четирите краища на света, ще рече в четирите главни посоки. Както в кичеанския мит, на всяка от тях съответствува по един цвят (вижте бележка 40 към втора част).

9

Ще се забележи, че когато изрежда лица от двата пола, „Попол Вух“ изискано учтиво споменава първо жената.

10

Бяха във водата, защото кичеанците свързвали името на Гукумац с водната стихия. Епископ Нунес де ла Вега#15 казва, че Гукумац е змия с пера, която ходи из водата. Какчикелският ръкопис разказва, че един от първобитните народи, преселили се в Гватемала, бил наречен гукумац, понеже спасението му било във водата.

#15 Вега, Нунес де ла (около 1642–1706 г.) — доминикански монах, законодател и писател, роден в Нова Гренада, сегашна Колумбия. От 1684 г. до смъртта си бил епископ на Чиапас (днес мексикански щат). Основното му произведение „Епархийски устройства на Чиапаското епископство“ било предназначено да ръководи индианците по християнски път. Първата част на книгата е написана през 1689 г., а втората между 1693 и 1695 г.; публикуват се през 1702 г. в Рим.

11

На маянски гук (guc) или к’ук (q’uc), кук (kuk) е птицата, която днес се нарича кецал (Pharomacrus mocinno); същото име се дава на красивите опашни пера на тая птица, които се наричат кецали (quetzalli) на науатълски. Рашон (raxon) или рашом (raxom) е друга птица с небесносиня перушина, според Басета:#16 птиче с „мъхестоцветна гръд и сини криле“, според „Речника на францисканските отци“. Ранчон (ranchon) на простонародния език в Гватемала е Cotinga amabilis, с тюркоазеносин цвят и лилави гърди и гърло, наричан от мексиканците шюхтототъл (xiuhtototl). Перата на тия две тропически птици, които изобилствуват особено в областта Верапас, от най-древни времена били използувани у маянците за церемониални украшения на владетелите и на главните господари.

#16 Басета, Доминго де — монах, автор на „Речник на кичеанския език“ (1698 г.), неиздаван. Ръкописът се намира в Парижката национална библиотека.

12

С присъщата на кичеанския език сбитост авторът разказва как в ума на Образувателите се родила ясно мисълта, как се разкрила необходимостта да бъде създаден човекът, последна и върховна цел на Сътворението, според финалистките#17 представи на кичеанците. Идеята да бъде създаден човекът била възприета тогава, но както ще се види в хода на повествованието, била приложена на дело много по-късно.

#17 Финалистки — от финализъм, тоест телеология: идеалистически мироглед, според който всички явления са целенасочени, а развитието в света е осъществяване на предопределена крайна цел.

13

Хуракан#18 (Huracan) — един крак; Какулха Хуракан (Caculha Huracan) — еднокрака мълния, тоест светкавицата; Чипи Какулха#19 (Chipi Caculha) — малка мълния. Това е тълкуването на Хименес. Третият, Раша Какулха#20 (Raxa Caculha), е зелената мълния, според същия писател, и светкавицата или гръмотевицата — според Брасьор. Прилагателното раш (rax) има, между другите си значения, това на внезапен или неочакван. На какчикелски рашхана-хих (raxhana-hih) е светкавица. Освен всичко това на кичеански и на какчикелски ракан (racan) означава голям или дълъг.

#18 Хуракан — ху (hu) — раздухвам главните, намесвам се, слагам едно нещо върху друго; рат (rat) — вихрушка; ракан (racan) — крак. Еднокраката вихрушка, която разбърква нещата, според Естрада Монрой.

#19 Чипи Какулха — чи (-chi) — уста; пи (pi) — свистя; ка (ca) — мелничен камък; ха (ha) — вода, река. Вода, която свисти, движейки мелничния камък.

#20 Раша Какулха — раш (rax) — зелен, синкав. Зеленосинкава вода, която движи мелничния камък.

14

Буквално — горското човече. Древните индианци вярвали, че горите се обитават от тия същества пазители, вид горски духове, подобни на алуш (alux) у маянците.

15

Вместо „пума“ и „ягуар“ навсякъде в превода си Ресинос пише „лъв“ и „тигър“ — имената, дадени погрешно на тия животни от първите европейци.

16

Р’атит ких (r’atit quih), р’атит сак (r’atit zac). Тук думата „атит“ трябва да се разбира в събирателен смисъл, обхващащ двамата деди Шпиякок и Шмукане, които в текста после са наречени с имената си. Същият израз се чете по-нататък.

17

Авторът нарича дваж майка Хунахпу-Ууч и дваж баща Хунахпу-Утю, определяйки по този начин пола на всекиго от членовете на творческата двойка.

18

На това място в текста, изглежда, се изброяват обичайните занаяти на тогавашния човек. Авторът призовава ахкуал (ahqual), който очевидно обработвал изумрудите или зелените камъни; ахяманик (ahyamanic), сиреч златаря или сребраря; ахчут (ahchut), ваятеля или скулптора; ахцалам (ahtzalam), дърворезбаря или столаря; ахрашалак (ahraxalac), сиреч който произвеждал зелените или красивите блюда; ахрашасел (ahraxazel), който изработвал чашите, зелени и красиви, понеже думата раша (raxa) има и двете значения; ахгол (ahgol), който обработвал смолата или копала,#21 и накрая — ахтолтекат (ahtoltecat), който несъмнено бил сребрарят, толтекът. Толтеките#22 наистина били големи майстори в сребрарското изкуство, на което, според преданието, били научени от самия Кецалкоатъл.

#21 Копал (copal, испански, от науатълски copalli) — смола, добивана от различни видове едноименно дърво, Cuphorbia heterophylia; най-ценното и главното от маянските благовония. Извлича се посредством нарези по стъблото и клоните. Така обаче назовавали и други смоли. На маянски е известен с имената пом (pom) и пасим (pasim). С него търгували, плащали данък, употребявали го за лечение. Обикновено жреците му придавали различни форми: на човек, животни, идоли, сърца, топчета. Жълтите стъкловидни късчета и досега се използуват в Гватемала и в Мексико като благовоние, горено върху жарава.

#22 Толтеки — народ от науатълското семейство, установил се през VIII век по земите на Централното Мексиканско плато със столица Тула Шикоктитлан. През X-XII век толтекската култура достига своя разцвет и упражнява силно влияние върху много народи, сред тях — астеките и маянците, у които толтек означавало човек на изкуството.

19

Ците (tzite) — цитово дърво, Erythrina corallodendron. На мексикански език е цомпанкуауитъл (tzompanquahuitl). В селата се използува за направа на огради. Плодът му е шушулка, съдържаща червени зърна, прилични на бобовите, с които индианците открай време си служат, заедно с царевичните зърна, при своите гадания и вълшебства.

20

Ах ците (ah tzite) — който отгатва съдбата по цитовите зърна; Басета тълкува думата като „вълшебник“ и такъв е в случая Шпиякок.

21

Тук Ресинос употребява думата „субстанция“, означаваща и „вещество, същност“; у Бургес и Шек тя е преведена с „плазма“.

22

Обикновено в Гватемала кичеанското име сибаке (zibaque) се употребява за обозначаване на това растение от семейство тифови, много използувано за приготвяне на рогозки, наричани в страната тръстикови рогозки.

23

Шекоткоуач (Xecotcovach) — ше (xe) — изпражнения; кот (cot) — граблива птица. Лешояд.

24

Камалоц (Camalotz) — кам (cam) — смърт; лоц (lotz) — бодли. Който убива с бодли.

25

Коцбалам (Cotzbalam) — коц (cotz) — нагърчвам, набръчквам; балам (balam) — ягуар. Ягуарът, който обезобразява.

26

Тукумбалам (Tucumbalam) — тукум (tucum) — набръчквам, разрушавам. Ягуарът, който разрушава с удари на лапите.

27

Ресинос употребява думата „комал“ и понеже тя не е разпространена извън Мексико и Средна Америка, обяснява я по следния начин: Комал (comalli) на мексикански език, шот (xot) на кичеански — голямо блюдо, подобно на глинен кръг, което се използува за печене на царевични питки. По размер, форма и предназначение отговаря на нашата подница.

28

В оригинала: ки каа (qui caa) — мелничен камък, метате в Мексико. Маянците не познавали мелници и воденици; мелничният камък, за който става дума, наподобява по-скоро нашия хромел: царевичните зърна се стривали с каменна точилка върху плосък камък, приличащ на масичка.

29

Кучетата, чието месо дървените хора ядели, не били съществуващите днес в Америка, а разновидност, която испанските летописци наричат неми кучета,#23 защото не лаели. Домашните им животни били пуякът, фазанът и дивата кокошка.

#23 Тоя вид предиспански кучета съществуват и днес, отглеждат ги богати любители на редки породи. Естествено, месото им вече не се яде. Необичайното у тези животни не е приписваната им немота (лаят, макар и твърде рядко), а обезкосмеността им, поради която нямат бълхи и понякога маянците спели с тях, за да се топлят. Днес са известни три вида от тези животни, а поради сведения от някои митове се предполага, че преди идването на европейците е имало и окосмени кучета.

30

Тия думи просто подражават на звука, издаван от камъка, когато върху него се мели царевица.

31

Представата за древен потоп и вярването за друг, подобен на описвания в това място на „Попол Вух“, който щял да бъде краят на света, все още съществувала сред гватемалските индианци в годините, последвали испанското завоюване, както се чете в „Кратка възхвална история“ (глава CCXXXV) от Лас Касас.

32

Според „Куаухтитлански летописи“ (Anales de Cuauhtitlan) в четвъртата възраст на земята „издавили се много люде, и изхвърлили в планините други и станали маймуни“. (Превод на испански Галисия Чималпопока.)

33

Уукуб-Какиш (Vucub-Caquix) — сиреч Седемте гуакамаи.#24 Целият този епизод е напълно приказен и без връзка с някакъв исторически факт. Кичеанците често използували числото седем (уукуб) в собствени имена, както ще се види в хода на тая книга.

#24 Гуакамайо или гуакамая — папагал от вида Ara macao, голям колкото кокошка, с червена, синя, зелена и жълта окраска.

34

Това, изглежда, е намек за наводнението, унищожило дървените хора. По-нататък разказвачът отбелязва, че Уукуб-Какиш е съществувал по време на наводнението. Общата представа у индианците била, че не всички първобитни човеци загинали в потопа.

35

Шбаланке (Ixbalanque) — шбалам (xbalam) — ягуарче; кех (queh) — елен. Малък ягуар, ловец на елени.

36

Духателна тръба — оръжие, познато на български също с името сербатана; първобитните народи го използуват за лов до ден днешен. Представлява тръба, дълга от 1,5 метра до 4 метра, през която се издухва стрела, прелитаща до 45 метра. Върхът на стрелата понякога е намазан с отрова. Може да се изстрелват и малки топчета от изпечена глина. Маянците си служели именно с такива топчета (или с корави семена), носени в мрежа, по време на лов на птици, които убивали заради месото и перата. Хунахпу и Шбаланке събаряли птичетата само като духвали през тръбите, което показва, че са били свръхестествени създания.

37

Сипакна (Zipacna) — сип (zip) — пушек; пак (pac) — изсушена кожа или черупка; на (na) — първи.

38

Кабракан (Cabracan) — каб (cab) — втори, две; ракан (racan) — ходила. Който има две ходила.

39

Играта на топка била широко разпространена в цяла доколумбовска Месоамерика. Днес се играе на различни места, ала не е известно дали по същия начин, както някога. Предполага се, че у маянците и астеките играта е била еднаква; според техните вярвания била измислена от боговете. Имала обредно, астрономическо, боговерско и гадателско предназначение, но й се отдавали и за развлечение, след спечелване на война и др. Често преди или след играта вършели приношения. Участниците бивали както професионалисти, така и любители (според някои изследователи само благородници). Различни по големина, игрищата имали формата на две букви „Т“, съединени в основата си и ограничени от двете страни с постройки. Най-голямото познато игрище се намира в Чичен-Ица, с размери 166 метра на 68 метра. Край всяка надлъжна страна се издигала тераса за зрителите и ръководещите състезанието; имало и статуи на боговете, покровители на играта. Състезателите, разделени на два отбора, трябвало да вкарат топката от твърд каучук в противниковата халка, закрепена о зида, издигнат успоредно на терасите. Можели да докосват топката с коляно, лакът, хълбок, според някои автори било допустимо да я удрят и с ръка (от китката до лакътя). Предпазвали се от тежката топка, по обем почти колкото футболна, с нарочни ръкавици, наколенници, налакътници и подсилено с кожа парче плат, покриващо тялото от кръста до бедрата. Смята се, че само най-сръчните удряли топката с хълбок. Победата се постигала по два начина: чрез вкарване на топката в халката или чрез прехвърляне отвъд черната или зелена черта, разделяща игрището на две, по точки. Топката не бивало да пада на земята и понякога състезателите успявали да я задържат цял час във въздуха. Имало и жертви от ударите й. Играчът, извоювал победата, бил възхваляван с песни и танци, подарявали му богато украсено парче плат и скъпи пера, можел да вземе дрехата на кой да е зрител. По време на състезанието присъствуващите залагали, някои даже се разорявали, губейки скъпоценни камъни, пера, платове, животни, роби, съпруги и собствената си свобода.

40

Чигаг (Chigag) — чи (chi) — уста; как (cac) — огън. Вероятно — вулкан; Пекул (Pecul) — пек (pec) — пещери; ул (ul) — придошла вода. Навярно вулканът Агуа (испански вода); Яшканул (Yaxcanul) — я (ya) — приближавам; шканул (xcanul) — жълто; ул (ul) — придошла вода. Навярно вулканът Санта Мария; Макамоб (Macamob) — ма (ma) — отрицателна частица; кам (cam) — умирам; об (ob) — куркума, вид растение. Хълмът, на който расте куркумата, предизвикваща смърт; Хулиснаб (Huliznab) — хул (hul) — дупка; ис (iz) — картоф; наб (nab) — първи. Мястото, където пораснал първият картоф.

41

Нансово дърво (nance, испански) — десет-петнадесетметрово дърво с дребни плодове, напомнящи жълти череши, Byrsonima crassifolia. Испанското име идва от науатълското nantli, сиреч майка. Растението е известно и с други названия, намира широко приложение в народното лечителство; плодовете му се ядат сурови, използуват се за приготвяне на напитки, а кората му поради високото таниново съдържание служи за щавене на кожи, боядисване на тъкани и др.

42

Тук се появява Хун-Хунахпу вместо Хун-Ахпу — очевидна грешка, която е поправена в хода на повествованието.

43

Саки-Ним-Ак (Zaqui-Nim-Ac) — Големият бял глиган; Саки-Нима-Циис (Zaqui-Nima-Tziis) — Голямото бяло писоте. Старецът и старицата представляват творческата двойка, която се появява с различни имена в цялата първа част на тия истории.

44

Четиристотин момчета — омуч кахолаб (omuch qaholab). Използувано е събирателното име, за да се обозначи голям брой, куп.

45

Моц (Motz) — куп. Бургес и Шек превеждат Моц като Плеядите.

46

Петелски крак — ек (ec), растение от вида Bromelia с големи и лъскави листа, което расте по дърветата.

47

Други по-малки листа, наречени „пахак“ (pahac), казва Хименес.

48

Планината Меауан (Meaguan) се издига на запад от градчето Рабинал, в местността на река Чихой.

49

Буквално — „докато има слънце и виделина“.

50

От науатълското тисатъл (tiztl) — гипс. Авторът използува маянската и кичеанска дума сахкаб (zahcab), която се прилага за вид естествен бял цимент, употребяван от древните индианци.

51

X (в Xpiyacoc, Ixpiyacoc) — кръстообразен знак. Едната черта указва символа на единственото едно, на чистата представа, наречена първо същество. Другата е символът на единственото начало на края. Освен четирите посоки на света, равноденствията, слънцестоянията, представлява и вселената с всичко, което е, що се отнася до видяното и заложеното в познанието като диалектическа определеност на чистото и изначалното същество. Вярвало се, че това е слънцето, поздравявано и досега от хиляди индианци, някои от които го наричат „Исус Христос“; пия (piya) — промъквам се, излизам, плъзвам се; кок (coc) — съсъд, костенурка, кратуна, кош за съхраняване на ядива. Шпиякок — слънцето се плъзва нагоре, за да даде живота, енергията, ядивата. Зората.

52

Ш (X) (в Xmucane, Ixmucane) — произход; му (mu) — накисвам, скривам във водата, потопявам; кан (can) — жълт; е (e) — нещо собствено. Шмукане — слънцето, което накисва собствения си жълт цвят. Слънцето, което скрива във водата собствения си жълт цвят. Залезът.

53

Тоест преди да е имало слънце или месец, или преди да е бил сътворен човекът.

54

Хун-Хунахпу — 1 Хунахпу; Уукуб-Хунахпу — 7 Хунахпу, са два дни от кичеанския календар. Известно е, че древните индианци обозначавали дните, като поставяли число пред всеки ден и образували поредици от по 13 дни, повтарящи се без прекъсване, докато образуват цикъл от 260 дни, наричан от маянците цолкин (tzolkin), от кичеанците чолких (cholquih), а от мексиканците тоналпоуали (tonalpohualli). Било обичайно човек да носи името на деня, в който е роден. Хун-Хунахпу (Hun-Hunahpu) — хун (hun) — един; хунахпу (hunahpu) — един хвърляч, един стрелец. Един стрелец в едно. Начатият тласък. Уукуб-Хунахпу (Vucub Hunahpu) — уукуб (vucub) — седем. Седем стрелци в едно. Седем: осъществяването, изначалната светлина, победата.

55

Хунбац (Hunbatz) — бац (batz) — голяма тъкан (плат). Голямо парче плат, което обвива неколкократно тялото като пола.

56

Хунчоуен (Hunchouen) — чо (cho) — слагам в ред, лагуна; уе (ue) — добре съм. Който е добре, в ред. Трябва да се забележи: вън от указанието, че ще се съобщи името на родителите на Хунахпу и Шбаланке, за тези герои няма да се говори, докато не се разкаже за тяхното раждане в глава V на втора част. Там се разказва останалата част на историята, която на това място авторът съзнателно оставя неясна.

57

Шбакияло (Hbaquialo) — Ш (X) — произход; ба (ba) — залък; бак (bac) — кост; ки (qui) — те, негов, от едни на други; ия (ya) — вода, давам, предлагам; ло (loh) — между ръцете. Според Хименес Шбакияло означава „вързани кости“, Ресинос тълкува името като „този с вързаните едни о други кости“, а Монрой — „тази с нееднаквите кости“.

58

Според „Мотулския речник“ на маянски ах чуен (ah chuen) означава „занаятчия“.

59

На мястото, гдето играели топка — па хом (pa hom) в оригинала, идва да ги наблюдава уок (voc) или уак (vac), което е ястребът.

60

Чи-Шибалба (Chi-Xibalba). Някога, казва отец Кото,#25 това име Шибалбай (Xibalbay) означавало демона, или покойниците, или виденията, които се явявали на индианците. В Юкатан имало същите значения. Шибалба бил дяволът, а шибил (Xibil) значи изчезвам като видение или призрак, според „Мотулския речник“. Маянците играели танц, който наричали „Шибалба окот“ (Xibalba ocot), или танца на демона, бесовски танц. Шибалба била и подземната област, населена с врагове на човека. Шибалба — шиб (xib) — страх, уплаха; ал (al) — непознат, скрит, унищожение; ба (bah) — кости. Непознато, скрито място, гдето се унищожават костите.

#25 Кото, Томас де (между 1604 и 1607–1656 г.) — гватемалец, францискански монах. Свещеничеството сред индианците му позволило да изучи местни езици. Съставил „Речник на какчикелския или гватемалски език“ (всъщност испанско-какчикелски), останал незавършен. Трудът включва предхождащи го лексикографски произведения и е познат също като „Словна съкровищница“ (Thesourus verborum). Първото му печатно издание е на Мексиканския национален автономен университет през 1983 г.

61

Хун-Каме (Hun Came) — каме (came) — мъртъв. Един мъртвец, който води мъртвите.

62

Уукуб-Каме (Vucub Came) — един седморен мъртвец, който води мъртвите.

63

Шикирипат (Xiquiripat) — шики (xiqui) — пернат; рипат (ripat) — тапеско (или тепеско, както е по-долу. — Бел.), сиреч вид нар от пръти или носилка. В превода на Хименес е „хвърковатата носилка“. Според Естрада Монрой това е хвърковата носилка, на която пренасят душите на умрелите, сиреч при изгаряне тепеското литва из въздуха във вид на пушек.

64

Кучумакик (Cuchumachic) — според Естрада Монрой: кучум (cuchum) — събирам се; кик (chic) — кръв. Хименес го нарича „събрана кръв“.

65

Ахалпух (Ahalpuh) — ах (ah) — състояние на действие на природните сили; ал (al) — нещо тежко, плътно; пух (puh) — гнилост, гной. Хименес го нарича „този. който прави воднистата течност на пъпките и язвите“.

66

Ахалгана (Ahalgana) — ган (gan) — жаден съм. Треската, медицинско понятие.

67

Чуганал (Chuganal) — чу (chu) — зловонен; кан (can) — жълт; ал (al) — тежък. Хименес превежда „в своята жълтина“, а гватемалският историк Вилякорта — „жълтеница“.

68

Чамябак (Chamiabac) — чами (chami) — жезъл. Според Хименес е костен жезъл.

69

Чамяхолом (Chamiaholom) — чами (chami) — пръчка, тояга; холом (holom) — глава; холомкаминак (holomcaminac) — череп; хол (hol) — одран. „Пръчка с глава“ , превежда Хименес.

70

Ахалмес (Ahalmez) — в кичеанския оригинал е „ахау ахал мес“ (ahau ahal mez). Ахау (Ahau) — господар; ах (ah) — тръстика; мес (mez) — смет. Господарят, който с тежката си пръчка произвежда сметта.

71

Ахалтокоб (Ahaltocob) — токоб (tocob) — вредя, убождам. Хименес го предава като причинител на нищетата. Господарят, който вреди, причинявайки нищета.

72

Патан (Patan) — патан (patan) — товар, услужване, работа. Хименес го превежда като мекапал (mecapal) — кожен ремък с въжета в краищата за връзване на предмети (ремъкът се слага на челото, така че товарът да ляга върху гърба).

73

Цуун (Tzuun) — кръгъл кожен щит, тълкува Хименес. Това били кожите, покриващи краката и предпазващи от удари на топката.

74

Уачсот (Vachzot) — обръч на лицето, според Хименес. Всички тия предмети били необходими за буйната игра на топка и за украса на играчите. Естрада Монрой смята, че става дума за вид защитно средство, покриващо челото и част от носа.

75

Хунчоуен.

76

Звание на някои кичеански господари и предводители. Други подобни звания са ахпоп-галел, ахпоп-камха, галел, ахау-галел, ахцик-уйнак, рахпоп-ачих, рахцалам-ачих, уцам-ачих, галел-сакик, ним-чокох. Тези благороднически политически звания, обикновено наследствени, понастоящем не съществуват в индианските общности и точните им значения са се изгубили във времето. Появяват се на различни места в „Попол Вух“.

77

Чаби-Тукур (Chabi-Tucur) — Бухал стрела; Хуракан-Тукур (Huracan-Tucur) — Еднокрак бухал или Бухал великан; Какиш-Тукур (Caquix-Tucur) — Бухал гуакамая; Холом-Тукур (Holom-Tucur) — Бухалска глава или Бухал, който се отличава с главата си. Тукур на кичеански е бухал. Така се нарича и едно селище във Верапас — Сан Мигел Тукуру. Тази нощна птица е известна в Гватемала с името тукуру (tucuru) и с името теколоте, от науатълското теколотъл (tecolotl).

78

Великият Карчах (Carchah) — важно селищно средище във Верапас, област, където кичеанците, изглежда, са разположили митологическите факти от „Попол Вух“. В какчикелския ръкопис се чете, че какчикелите и кичеанците отишли да населят Субинал, насред Чакачил (Chacachil), насред Нимшор (Nimxor), насред Мойнал (Moinal), насред Карчах (nicah Carchah). Някои от тези места пазят древните си имена и могат да бъдат лесно разпознати в областта Верапас. Според какчикелския документ Ним Шор и Карчах били две различни места.

79

Ну сиуан кул (Nu zivan cul) — моят овраг или техният овраг. Кусиуан (Cuzivan) — тесен овраг. „Сиуан“ означава овраг, но така се наричат и подземните пещери във Верапас и в Петен, това са, на разговорен език, сигуаните. Топографските сведения, които тази глава предоставя, и указанията, срещащи се на други места във втората част, показват, че древните кичеанци имали доста точна представа за местонаходището на царството на Шибалба, гдето обитавали кръвожадни предводители насилници, на които били покорни в предисторически времена. В настоящата глава като изходна точка на пътя за Шибалба се посочва голямото поселище Карча (Carcha), съществуващо и досега на няколко километра от Кобан, главен град на департамента Горна Верапас. Тръгвайки от Карча, пътят слизал „по много стръмни стълбища“, чак докато стигнел до овразите, между които буйно тече река; сиреч слизали от планините във вътрешността до ниските земи на Петен, във владенията на ицайците. В края на втора част се казва, че тия от Шибалба били Ах-Ца (Ah-Tza), Ах-Тукур (Ah-Tucur) — лошите, бухалите. Същите думи обаче могат да се четат и като „тия от Ица“ (Петен) и „тия от Тукур“, сиреч Теколотлан, земята на бухалите (Верапас). Това са двете северни области на Гватемала, много известни в древния свят, докъдето кичеанците не могли да разпрострат завоеванията си. Имената потвърждават топографските указания на текста. Племената, които сравнително отскоро се установили в планините из вътрешността на Гватемала, несъмнено вярвали, че северната част на територията е населена от старите им неприятели, същите, които в предишни епохи разполагали с живота на техните предци. Тия жители на Севера били маянците от Старата империя, един от чиито клонове, на ицайците, се предал последен на испанците към края на XVII век. Други сведения, пръснати из „Попол Вух“, разкриват, че Шибалба било място дълбоко, подземно, пропаст, от която трябва да се изкачва, за да се стигне до земята; но самият кичеански документ обяснява, че господарите на Шибалба не били нито богове, нито безсмъртни, че били лъжливи по сърце, лицемерни, завистници и насилници. Че не били непобедими, се доказва в хода на повествованието.

80

Хикарово дърво (от мексикански xicalli) — тропическо дърво, достигащо 5 метра височина, с плодове, подобни на кратуни, Crescentia cujete.

81

Четирите пътища са обозначени с четирите цвята, символизиращи четирите посоки на света: червен — изток, черен — запад, бял — север, жълт — юг.

82

Тук Ресинос използува думата „окоте“ (испански), която на български е борина. Гватемалският учен е дал следната бележка: Чах (chah) на кичеански, окотъл (ocotl) на мексикански език — смолист бор, който индианците употребявали за осветление.

83

Сакиток (zaquitoc) — сак (zac) — бял; кит (quit) — режа; ок (oc) — остър. Бял нож.

84

Чай (chay) — обсидиан, стъкловидно вещество, черен вулканичен камък, за селяните — „камък от мълния“, от който индианците цепели малки режещи остриета, използувани като ножове и върхове на стрели.

85

Шкик (Xquic) — Ш (Х) — произход; кик (quic) — кръв. Произходът на кръвта.

86

Макар да не е споменавано преди, Шкик знаела много добре, че господарите желаят нейното сърце, за да го изгорят. Това било древен обичай у маянците.

87

Чух какче (Chuh cakche) — дървото, което мексиканците наричали ескуауитъл (ezquahuitl) — кърваво дърво, а европейците назовавали „кръв“, „змейска кръв“; Croton sanguifluus, тропическо растение, чиято мъзга има цвета и гъстотата на кръвта. Естли (eztli) на науатълски е кръв, а куауитъл (cuahuitl) е дърво. Индианците правят нарези по стъблото и използуват сока като средство против кръвоизлив, дизентерия и др.

88

Бабата на тия момчета замествала майка им.

89

Пазител на посевите.

90

Брасьор тълкува тия имена, както следва: Щох (Ixoh) — богиня на дъжда; Шканил (Ixcanil) — богиня на зрелите посеви (от ганел, ganel — жълт мамул); Шкакау (Ixcacau) — богиня на какаото.

91

У колибал кат чуше (u qolibal cat chuxe) — Брасьор и Хименес не превеждат „чуше“ — досами, току до.

92

Канте (cante) — жълто дърво, Gliricidia sepium. Дърво, от чиито корени маянците добивали вещество с жълт цвят, според „Мотулския речник“. В Юкатан е известно с името сак-яб (Zac-yab), а в Централна Америка — с името „майка на какаото“.

93

Ресинос употребява испанската дума „calzones“, означаваща вид къси гащи, и прилага следното обяснение: Развържете си гащите; вероятно е било просто набедреник, подобен на мащатъл (maxtatl) у мексиканските индианци и на еш (ex) у маянците. Маянските мъже носели поличка, стегната с колан и покриваща бедрата наполовина, или дълго и тясно парче плат, което увивали няколко пъти около кръста и между краката. Единият край висял отпред и обикновено бил украсен, най-често с пера, а другият падал отзад. Двата края били главната част в това облекло. От текста става ясно, че братята носели втория вид облекло, затова на български е предпочетена думата „препаска“.

94

Според Брасьор: „Маймуните Хунахпу“.

95

Художниците и ваятелите от Юкатан призовавали Хунчеуен и Хун-ахау, които са по-малките синове на Шчел (Ixchel) и Цамна (Itzamna), както разказва Лас Касас (1909, CCXXXV, „За книгите и за религиозните традиции, които имаше в Гватемала“).

96

Гугутка, на маянски — мукуй (mucuy).

97

Патаще (от pataxl, науатълски) — разновидност на какаото, по-малоценна и по-рядко отглеждана от него, Theobroma bicolor. Известна е и с други имена: бяло какао, диво какао. Днес се употребява за подправка на сладкиши, за разхладителни напитки, но не за шоколад.

98

Буквално — мелете нашата храна. Храната на кичеанските индианци се състояла главно от питки и вид качамак от царевица, смляна върху камък, наричан каам (caam), или в Мексико — метатъл (metatl).

99

На науатълски чилмули (chilmulli) — сос от чушки или чесън.

100

В чилмола. Редкият червен сос изпълнявал ролята на огледало и отразявал движенията на мишката по покрива, без да проличава, че момчетата наблюдават.

101

Тамасул (Tamazul) — на кичеански жаба е шпек (xpec), Тамасул е собственото име на жабока.

102

Ястреб, който яде змии, според „Речника на францисканските отци“.

103

Лоц (Lotz) — киселец,#26 простонародно в Гватемала — чича фуерте; лоцкик (lotzquic) — смола от сок на киселец. Това е тропическа американска трева, която мексиканците наричат шокойоли (xocoyolli) и която, изглежда, е Oxalis по нашата подредба в естествената история, казва Брасьор. Добавя, че туземците от Централна Америка го уверили, че я използуват за премахване перде на очите. Гарсиласо де ла Вега Инката#27 също говори за подобно растение, употребявано от перуанските индианци.

#26 Името не бива да подвежда към отъждествяване с нашия киселец.

#27 Грасиласо де ла Вега, Инка (1539–1616 г.) — перуански хуманист, летописец, историк, преводач. Син на испански завоевател, управител на Куско и на индианска принцеса. От 1560 г. живял в Испания. Най-значителното му произведение е „Достоверни предания на инките“, чиято първа част излиза през 1609 г. Трудът проследява историята на империята на инките от възникването до унищожаването й от иберийците.

104

Кикре (Quicre) — Кръвта.

105

Ресинос не дава никакво обяснение към тоя неясен пасаж: защо е потребен един червей „чил“, защо ще говори главата на пумата? Другите преводи също не предлагат задоволително решение (Бургес и Шек, Хименес, Рейно, Вилякорта и Родас). В статията „Нови проблеми на «Попол Вух»“ гватемалският кичеанист Рене Акуня предлага следното разчитане. Имало е различни начини за игра на топка; един от тях е бил „на черта“, друг — „на глава“. Тия от Шибалба изискват състезанието да се проведе по първия начин и с тяхна топка, в която са скрили кремъчен нож. Коварството обаче не постига целта си, защото двамата братя налагат играта да се води по втория начин. Играейки „на черта“, момчетата би трябвало да спрат топката с тяло и ножът да ги нарани.

106

Растение, наречено чипилин (chipilin), казва Хименес. Това е растение от семейството на бобовите.

107

Та ш-е ча чире ча (ta x-e cha chire cha). Тук Брасьор отбелязва, че кичеанците се наслаждавали на тия игри на думи. В цялата глава авторът използува думата „ча“, която означава говоря, казвам; копие, нож, стъкло и тъй нататък. Същото може да се каже за думата „ках“ (cah), употребявана като прилагателно, глагол и наречие.

108

Червеникави или черни мравки, които излизат нощем и прерязват нежните листа и цветята.#28 Простонародно в Гватемала са известни с името сомпопи, мексиканска дума.

#28 Acromyrmex lundi. Най-големите стигат до 9 мм, а най-малките са дълги от 2 мм до 4 мм.

109

Пурпууек (purpuvec) и пухуй (puhuy) — да се произнася пурпугуек и пухуй — са имената, които и досега кичеанците и какчикелите дават на совата или кукумявката. Това са думи, наподобяващи вика на тия птици. По същия повод Естрада Монрой казва, че „шпурпууек“ е вид бухал, и добавя: „И досега в Гватемала според индианците бухалът оповестява нещастие. Бухал на науатълски е текулут (teculut), което ще рече демон.“

110

Кичеанците наричат мъжкия лешояд (zopilote, испански) мама куч (mama cuch), тоест стария лешояд. Но в текста не се придава значение на разпознаването на упоменатото животно. Древните индианци си служели с естествени предмети и същества, за да представят идеи и нематериални неща, по сходство с имената им. В настоящия случай несъмнено са се опитали да представят идеята за тъмнина, предшествуваща непосредствено разсъмването, която наричали ууч (vuch).

111

Шулу (Xulu) — шул (xul) — растение; у (u) — потънал. Дух, нагуал,#29 който се появявал по бреговете на реките.

#29 Нагуал — виж бележка 173 и #36 към четвърта част.

112

Пакам (Pacam) — пак (pac) — навътре; кам (cam) — умирам. Дух, предизвикващ смърт чрез удавяне.

113

Сиреч тия на Хунахпу и Шбаланке.

114

Буквално — човек-риба. Несъмнено с тази игра на думи авторът показва, че героите на историята били синове на водата.

115

Според Барела#30 в танца на Шцул (Ixtzul) танцьорите носели малки маски и опашки от гуакамая на тила. Ланда#31 казва, че на празненствата за Нова година, когато тя се падала в деня Мулук (Muluc), юкатанските маянци играели танц върху много високи кокили.

#30 Барела, Франсиско де (ок. 1572–? г.) — испански учен, живял в Гватемала. Автор на неиздавания какчикелско-испански речник, известен като „Речник на Барела“ (Calepino de Barela).

#31 Ланда, Диего де (1524–1579 г.) — испанец, францискански монах, историк и епископ на юкатанския град Мерида. Около 1566 г. написал „Изложение за събитията в Юкатан“, разказ за откриването и завладяването на полуострова; класически източник на сведения за маянското минало.

116

Тук има повторение на едно и също понятие, изразено с поредица от синонимни глаголи.

117

Тия измами, напомнящи внушенията на индийските факири, били добре известни на мексиканските маянци.

Саагун, описвайки обичаите на уастеките (huastecas) — мексиканско племе, свързано с юкатанските маянци, — разказва, че когато се върнали в Панутла, или Пануко, „занесли със себе си песните, които ползували при танцуване, и всички накити, ползувани в танца или арейто. Същите били любители на правенето на заблуди, с които мамели людете, като ги карали да възприемат лъжливото за истинско, каквото е да караш някого да вярва, че си изгаряли къщите, а пък такова нещо нямало; че правели да се явява извор с риби, а пък нямало нищо, само измама за окото; че убивали сами себе си, като си режели на късове месата, и други неща, които били привидни, а не истински“…

118

Става дума, естествено, за превъплъщението на Хунахпу и Шбаланке в двете бедни момчета, измамили гибелно господарите на Шибалба, служейки си с магическо изкуство.

119

В оригинала Xhpunahpu, Xbalanque. Началният латински X (Ш) на кичеански означава умалително. Тук служи да установи бащинско-синовната връзка между Хун-Хунахпу и Шхунахпу.

120

Трябва да се припомни, че играта на топка била отредена за големците.

121

Ресинос употребява думата „apastes“ (испански), и отбелязва: Големи глинени съдове с широк отвор, наричани така в Гватемала.

122

Ах-Ца (Ah-Tza) — тия от войната. Ах-Тукур (Ah-Tucur) — бухалите. Както указва Брасьор, може да има връзка между тия имена и ицайците, маянско племе, обитаващо Северна Гватемала в областта, наречена Петен-Ица, и обитателите на Тукур, селище във Верапас. Възможно е кичеанците и какчикелите да са се преселили от север, бягайки от гнета на тамошните народи и с намерението да живеят свободно в нови земи.

123

С външност на черни и на бели — двоен облик, символ на тяхната лъжливост: двулики.

124

Пашил (Paxil) — па (pa) — към; ил (il) — голям, от всичко, изобилие. Рай, място на прелестите, според Естрада Монрой. Според Ресинос е разделяне на водите; според Рейно — къща върху пирамиди. Съвременният швейцарски маянист Рафаел Жирар тълкува: хълм на изобилието, равностоен на хълма, където съгласно космогоническата легенда за слънцето, обясняваща сътворението на човека след три неуспешни опита. Кецалкоатъл, предрешен като мравка, намерил царевицата.

125

Каяла (Cayala) — според Ресинос може да се разбира като кал, тиня, а Жирар смята, че е друго име на Пашил.

126

Еча (echa) — храна, ядене. Щом се отнася за човек, „еча“ е варена мляна царевица, обичайната храна на американския индианец, за която кичеанците логично мислели, че е послужила за съграждането на първите хора.

127

Сапот (от науатълски cuauhzapotl) — общо име на растения от вида Casimiroa. Едноименният плод, напомнящ по външност ябълка, е ядивен и вкусен. Анона — плод на аноновото дърво, Annona squamosa, едър, ароматичен, с приятен вкус. Хоком (от науатълски xococ) — плод, напомнящ слива; дървото е известно още с името „хобо“, Spondias myrobalamus. Бял сапот — в текста на Ресинос е „матасано“ — Casimiroa sapota, дума с крайно ограничена употреба, която в Гватемала означава мексиканското „бял сапот“.

128

Балам-Кице (Balam-Quitze) — балам (balam) — вещер, ягуар; киц (quitz) — вързоп. Писом какал (Pizom cacal) — свещен вързоп; цъл (tzl) — смях. Вещерът ягуар със свещения вързоп и който се смее, според Монрой.

129

Балам-Акаб (Balam-Acab) — ак (ac) — кокошка; каб (cab) — жертвопринасям. Вещерът, който жертвопринася кокошки.

130

Махукутах (Mahucutah) — ма (ma) — никой; ху (hu) — седалка; у (u) — негов; кут (cut) — тогава, присъствие. Вещерът, в чието присъствие никой не сяда.

131

Ики-Балам (Iqui-Balam) — ик (iq) — месечина; у (u) — негова; и (I) — внук, малък. Малкият вещер с месечината.

132

Сиреч предците, първородителите. В следващата глава авторът ги назовава майки в същия нарицателен смисъл.

133

Каха-Палуна (Caha-Paluna) — ках (cah) — небе; а (a) — вода; пал (pal) — отгоре надолу; уна (una) — причинителна частица. Вода, идваща от небето, отгоре надолу.

134

Чомиха (Chomiha) — чо (cho) — езеро; мих (mih) — мъглив. Езерото с мъгливи, потискащи води.

135

Цунуниха (Tzununiha) — цунун (tzunun) — колибри; их (ih) — което е назад. Колибрито, оповестяващо идването на дъждовете.

136

Какишаха (Caquixaha) — какиш (caquix) — гуакамая; ах (ah) — тръстикалак. Гуакамаята от блатото.

137

Оломан (Oloman) — ол (ol) — всичко, което успяваме да видим с поглед; ом (om) — птица; ан (an) — петел. Според Ресинос това е олмекският народ. Кохах (Cohah) — кох (coh) — пума. Пумата от блатото. Кенеч (Quenech) — кен (quen) — надут, тщеславен; еч (ech) — собствен. Ахау (Ahau) — господар.

138

Сред тия имена може да се разпознае Тепеу, име, прилагащо се на други места в книгата за яките — яки-тепеу (Yaqui-Tepeu), едно от племената от толтекски произход, които се преселили заедно с кичеанците. Могат да се разпознаят и оломаните (Oloman), които са олмеките, олмеки-шикаланки (olmeca-xicalancas), живели на юг от Веракрус и с които кичеанците били също тъй тясно свързани.

139

Тринадесетте народи от Текпан, които „Тотоникапанският акт“#32 нарича уукамаг текпам (Vukamag Tecpam), са, според Брасьор, племената покомами (pocomames) и покончии (poconchies). Племето от Рабинал се установило в средната част на днешната Гватемалска република, а неговите потомци и досега съставят важно ядро на кичеанското население. Какчикелите образували силно и многолюдно царство, съперник на кичеанското. Столицата им била Шимче (Iximche, туземното име на дървото, понастоящем наричано рамон). Мексиканците наричали Шимче Текпан-Куаутемалан (Tecpan-Quauhtemallan), откъдето идва съвременното име Гватемала. Племето от Цикинаха (Tziquinaha) избрало за столица наколния град Атитлан (Atitlan) и заело западната част на земите около едноименното езеро. Сакаха (Zacaha) е сегашното Салкаха, близо до Кесалтенанго; Ламак (Lamac), Кумац (Cumatz), Тухалха (Tuhalha) и Ухабаха (Uhabaha) съществували в околностите на Сакапулас, според Брасьор. Не бе възможно да се разпознаят останалите племена. Племето от Баламиха (Balamiha) може да се е установило на мястото, днес наричано Баламя, в департамента Чималтенанго.

#32 „Тотоникапански акт“ или „Акт на тотоникапанските господари“ — анонимен текст, написан на кичеански език вероятно през 1554 г. Тотоникапан е селище, а въпросната творба въпреки заглавието, дадено по-късно от Брасьор („акт“ в смисъл на „поземлен акт“), излага накратко кичеанската история от легендарния произход на народа до царуването на Кикаб през втората половина на XV век. Произведението е преведено на испански през 1834 г. от отец Дионисио Хосе Чонай; днес местонахождението му е неизвестно. Важен източник в кичеанската книжнина, ценен особено много, защото отчасти потвърждава разказаното в „Попол Вух“.

140

Тоест идоли.

141

Мексиканците, древните толтеки, науатълският народ, като се обединили с южните маянци, положили начало на туземните нации в Гватемала. Авторът нарича яки жреците и жертвоприносителите и на няколко места така назовава маянските водители Балам-Кице и другарите му.

142

Очевидно са търсили благовоние, за да го изгорят пред боговете.

143

Този пасаж от „Попол Вух“ е много интересен като доказателство за общността в произхода на кичеанците и останалите гватемалски народи и на племената, установили се в отколешни времена из различни части на Мексико и полуостров Юкатан. Тулан-Суюа (Tulan-Zuiva) — Пещерата на Тулан. Уукуб-Пек (Vucub-Pec) — Седем пещери. Уукуб-Сюан (Vucub-Zivan) — Седем оврага, са кичеанските имена на мястото, наречено по мексиканска традиция Чикомосток (Chicomoztoc), което на науатълски език означава също Седем пещери.

144

Тохил (Tohil) — тох (toh) — дъжд; ил (il) вина, нещастие, зло. Днес Тохил се почита в храма в древния Утатлан, близо до град Санта Крус в Киче. Грубата каменна пирамида крие малко помещение, цялото почерняло от дима на приношенията, а подът често е покрит с листа от бели цветя.

145

Дървената ракла или клетка, с която индианците пренасят на гръб своите изделия или товари. В Гватемала се нарича какаще (cacaxte) — дума, както толкова други, от мексикански език. Думата „какаще“ е залегнала в съвременния гватемалски испански. Науатълската е какащъл (cacaxtl).

146

Ауйлиш (Avilix) — ау (av) — вина, нещастие, зло. На Ауйлиш, сега наричан Агуилиш, се отдават почести сред развалините, останали от кичеанската столица, срещу храма на Тохил.

147

В Юкатан.

148

Даваме версията на Хименес. Изразът намеква несъмнено за първобитния начин за добиване на огън с дърво, което се върти бързо в друго дърво. Според „Тотоникапанския акт“ Балам-Кице и другарите му „започнали да трият дърво и камъни, та първи добили огън“. Народите от Уукамаг (Vukamag) постигнали само кичеанците да им дадат „малко“ от своя огън, като им предложили в замяна дъщерите си.

149

Пари — маянците нямали пари, за размяна използували предимно какаови зърна, или красиви пера, които за тях били скъпоценности, а също златен прах, медни брадви. Тук „пари“ се дължи очевидно на следиспанско влияние.

150

Сиреч да предават жертвите за приношение по мексикански обичай, като им се отворят гърдите с кремъчен нож и сърцата им се поднесат на божеството. Същата представа се повтаря по-нататък с недвусмислени изрази.

151

Какчикели — в първообраза е: как чекелеб (Cac Chequeleb), какчекелеб (cacchequeleb), сиреч крадци на огън.

152

Чамалкан (Chamalcan) — на какчикелски чамал (chamal) — спокоен; кан (can) — змия. Спокойно плъзгаща се змия. На кичеански ча (cha) — стрела, бързо; мал (mal) — ставам невидим; кан (can) — змия. Бързо изчезваща змия.

153

Икоких (Icoquih) — Венера, предшественичката на слънцето, буквално тази, която носи слънцето на гръб.

154

Селището Рабинал пази древното си име. Цикинаха#33 е сегашното селище Атитлан.

#33 Цикинаха (Tziquinaha) — птиче гнездо.

155

Канти (canti) — разновидност на отровната змия, Trigonocephalus specialis. Тия животни били смятани от древните индианци за малки богове. В текста Ресинос употребява испанската дума „кантил“.

156

Мищан-пом (mixtan-pom) — благовоние на покаянието, на жертвоприношението, сиреч използувано за тия цели.

157

Кауистам-пом (cavistam-pom) — благовоние на гадаенето, на вълшебството, ще рече — служело е за тия цели.

158

Кабауил-пом (cabauil-pom) — благовоние на обожаването, тоест такова е било предназначението му.

159

Келецу (Queletzu) — кел (quel) — перико, вид папагал, който най-лесно се учи да говори.

160

Горски дух — така е у Ресинос (duende, испански); Естрада Монрой твърди, че в ръкописа е „саки кошол“ (zaqui coxol), сиреч лешояд.

161

Камуку (Camucu) — кам (cam) — умирам; ук (uc) — гукане на гълъб; ку (cui) — страдам. Тъжното пеене на гълъба, който ще умре.

162

Великият цивилизатор бил почитан като божество от древните мексиканци, които му давали различни имена. Наричали го Ехекатъл (Ehecatl), сиреч бог на вятъра; Йолкуат (Yolcuat),#34 ще рече гърмяща змия; Кецалкоатъл (Quetzalcoatl),#35 или змия, покрита със зелени пера. Последното значение съответствува също на маянското име Кукулкан и на кичеанското име Гукумац. На това място в текста се разкрива, че кичеанците също отъждествявали Кецалкоатъл със своя бог Тохил. Наистина и двамата били богове на дъжда.

#34 Йолкуат. Саагун казва: „Има друга змия, която се нарича солкоатъл (Zolcoatl), ще рече змия, неприятелка на пъдпъдъците, защото ги примамва с пеенето си и ги изяжда; тя е средно голяма, нито много дебела, нито много дълга, ошарена е като пъдпъдъците. Много е отровна, когото клъвне, няма излекуване.“

#35 Кецалкоатъл. Саагун пише: „Има друга змия, която се нарича кецалкоат, нарича се така, защото пуска пера също като великолепните пера, назовават кецали, а на шията си има пера, наричани циницакан (tzinitzacan), светлозелени и малки, а на опашката и по гръбнака има пера като птицата шюхтототъл (Xiuhtototl), която е синя и с яркочервена гръд.“

163

Вместо тамяна на Изтока кичеанците горели в олтарите на своите богове разни благоуханни вещества: терпентин, сиреч борова смола, която наричали кол (col); пом (pom), или мексиканското копали (copalli), смолата, която наричали нох (noh), според Хименес това е друга смола, и тревата перикон или иперикон, Tagetes lucida, от семейството на сложноцветните растения. По тази причина испанската дума insienso (тамян) е преведена на български с „благовоние“.

164

Както бе казано другаде, под думата кех (queh) — елен, подразбирали всички четириноги.

165

Текстът намеква вероятно за кожата, покрита с еленов косъм, която жреците, изпълнявайки заповедите на Тохил, трябвало да покажат на народите вместо истинските богове на кичеанците.

166

Да се забележи, че тримата богове говорят заедно на племената.

167

Неотъждествено. Преди завоюването на континента са известни видовете Tabanus rufiventris, Tabanus occidentalis и др.

168

Въпреки своята несвързаност и много неясен смисъл, тая глава, изглежда, е уводът към унищожаването на племената от Уук Амаг (Vuc Amag), врагове на кичеанците, които жреците възнамерявали да жертвопринесат по начина, който били научили на север, както ще се види в следващите глави.

169

Брасьор посочва едноименната река на пет-шест левги северно от Кубулко, по пътя за Хоябах, по билото на планината, разделяща двете поселища.

170

Кауековци били най-важният и многоброен род в кичеанското царство.

171

На какчикелски Щан (Ixtan) е момиче. Чпоч (Ichpoch) на науатълски означава също момиче, според Брасьор. В „Акт на тотонипаканските господари“ се появява още една девойка, която се нарича Кибацунах (Quibatzunah) — добре натъкмената или нагиздената. По-логично е да се мисли, че проводеното от племената пратеничество се състояло от три сирени, тъй като боговете, които трябвало да бъдат съблазнени, също били трима.

172

На това място Тохил отново става събирателно име.

173

Съобразно вярванията на кичеанците, младежите, появили се в Тохиловото къпалище, били въплъщение на боговете в човешки образи, а телесното им представяне — тяхното друго „аз“. Нагуал бил човек или животно, в което индианците се превръщали по своя воля.#36

#36 Нагуалство или науалство, наоалство (от астекски nahualli — вещица) — вярване у различни древни месоамерикански народи във възможността божество или човек да се превръща в друго същество; според маянците това е достъпно и за някои животни. Нагуал е както превъплътяващият се, така и превъплътеният, духовете, покровители на народи; календарните знаци, под които хората се раждат (вярвало се, че се установява връзка между родения и някое животно, у което се повтарят болестите, премеждията, смъртта на човека).

174

Буквално — торбата или чувалът, в който се пазело какаото и който съдържал осем хиляди зърна. Равностойно е на маянското шикипил (xiquipil). Текстът разкрива, че войската на племената наброявала над двадесет и четири хиляди души.

175

Кокаиб (Qocaib) — ко (co) — съм; каиб (caib) — две. Който е с две личности. Хименес го нарича „който много се украсява“.

176

Кокауиб (Qocavib) — иб (ib) — същественото на тялото. Който е с двойна телесна външност.

177

Коакул (Qoacul) — кул (cul) — глас. Пеещият.

178

Коакутек (Qoacutec) — кут (cut) — правя каша от кал, тиня; ек (ec) — черен. Строителят.

179

Коахау (Qoahau) — главният, господарят.

180

У маянците, също както у кичеанците, господарят или стопанинът на елените е символ на изчезване и раздяла. В Юкатан го наричат Юмилсех (Yumilceh) — Господаря елен.

181

Писом-Гагал (Pizom-Gagal) — Могъщият вързоп, според Естрада Монрой. Много изследователи тълкуват тайнствения знак като загърнатото в плат мумифицирано тяло на прародителя.

182

Накшит (Nacxit) е съкратеното име, което кичеанците и какчикелите давали в своите истории на Владетеля на изтока, самия Топилцин Акшитъл Кецалкоатъл (Topiltzin Acxitl Quetzalcoatl), прочутия толтекски владетел, който, принуден да напусне своите владения на север, се преселил в края на X век в юкатанските земи (Изтока в старинните ръкописи), основал град Маяпан и повторно заселил Чичен-Ица, цивилизовал полуострова и щом изпълнил мисията си, заминал там, откъдето бил дошъл. Приказният Тлапалан (Tlapallan), където, както се разказва, се преселил великият самодържец, бил страната, простираща се на изток от Шикаланко (Xicalanco), сиреч крайбрежната област и съвременните мексикански щати Табаско, Кампече и Юкатан. В юкатанските летописи или книги „Чилам Балам“ се пророкува, че Кукулкан-Кецалкоатъл, наричан в посочените документи Накшит-Шучит (Nacxit-Xuchit), ще се върне.

183

Чам-чам (cham-cham) — чам (cham) — удрям. Който се удря и удря. Барабан, направен от кухо борово дърво, чиито краища са покрити с щавена кожа, опъната с върви.

Охлювени раковини — черупки на големи морски охлюви, от които маянците изрязвали различни китила и други предмети.

Кашкон (caxcon) — сечиво, използувано, според Естрада Монрой, за нараняване при церемониални покаяния; според Вилякорта това е ножът от бял кремък, употребяван при жертвоприношения.

184

Чи-Киш (Chi-Quix) — ч (ch) — негов; киш (quix) — трън. Трънлив.

185

Маянският град не бил средоточен и обединен, както съвременният. Имал „ядро“, където се намирали обществените сгради с религиозно, политическо, управленческо предназначение; там били и жилищата на първенците. Останалото население обитавало своеобразни „сателитни заселища“ от прътени и пръстени колиби, разположени околовръст ядрото и повече или по-малко отдалечени от него и помежду си. Ресинос ги нарича „квартали“ (barrios), а Бургес и Шек „села, градчета“ (pueblos).

186

Белехеб-Кех (Beleheb-Queh) — белехеб (beleheb) — девети. Девети елен.

187

Според Хименес името Гумаркаах (Gumarcaah) означава изгнили колиби; превеждайки го на своя език, мексиканците нарекли града Утатлан — място с тръстики. При идването на испанците бил най-значителният град в Централна Америка.

188

Самодържецът.

189

Заместникът на самодържеца, предопределен да го наследи.

190

Жрецът на Тохил.

191

Жрецът на Гукумац.

192

Великият избраник на Кауек.

193

Съветникът Читуй (Chituy), министър ковчежник.

194

Бирникът или сметководителят и събирачът на данъци.

195

Съветникът за дългата игра на топка. Имало различни видове игра на топка, не е установено точно какви.

196

Управителят, според Брасьор.

197

„В копривите“ — име, което мексиканците превели с равнозначното Чичикастенанго, просъществувало до ден днешен.

198

Селището Рабинал.

199

Днес Сакуалпа край планините Хоябах.

200

Нацията каоке (Caoque), навярно представяна от сегашните градчета Санта Мария и Сантяго Кауке.

201

Днес Сан Андрес Сакабаха.

202

„Бяла земя“ — крепост на мамския народ край някогашното селище Чинабхул, днес Уеуетенанго.

203

„Върху горещата вода“ — днес Тотоникапан, мексиканско име със същото значение, както Атотонилко в щата Халиско, Мексико.

204

„Под десетте елена или предводители“ — старинният град Кулаха на мамския народ, днес Кесалтенанго.

205

„Срещу крепостта“ — днес Момостенанго.

206

„Бъзът“ — днес Санта Мария Чикимула, недалеч от Санта Крус в Киче.

207

Брегът Петатаюб (Petatayub) очевидно е Тихоокеанското крайбрежие, където днес съществува гватемалското селище Аютла, до границата с Мексико.

208

Ахау-галелът бил предводителят на дома на нахаибовци, ахцик-уйнакът бил водител на дома на ахау-кичеанци.

209

Чууила, днес Чичикастенанго. Както в ръкописа „Истории за произхода на индианците“, така и в „Актовете на дома Ишкуин-Нихаиб“, жителите на това селище са наричани ах-ууила.

210

Понастоящем Кабрикан, селище в департамента Кесалтенанго.

211

Панака, днес Сакуалпа, селище в департамента Киче.

212

Сегашното Хоябах.

213

Днес Сан Андрес Сакабаха.

214

Сияха или Сиха — древно име на селището, известно днес с името Санта Катарина Щлахуакан.

215

Тотоникапан.

216

Кесалтенанго.

217

Домовете или храмовете на кичеанските богове били разрушени след напускането на града. Камъкът и другите материали, извадени от развалините на Утатлан, послужили за построяване на сградите в Санта Крус, съседния град, основан от испанците. Сред разваините на древната кичеанска столица стоят само останките от жертвоприносилището или храма на Тохил.

218

Цутуха (Tzutuha) — цветна вода или извор. Кахбаха (Cahbaha) — къща за жертвоприношения или жертвоприносилище. Името на това място има голяма прилика с името на селището, известно днес като Сан Андрес Сакабаха, разположено близо до Санта Крус в Киче.

219

Според текста кичеанците пазели пълни пости. У мексиканците това било всеобща практика, ала не толкова строга, защото ядели нещо леко веднъж през деня и веднъж през нощта.

220

Рашон (raxon), или котинга (Cotinga) споделял с кецала — гук (guc), честта да украсява с перата си боговете на владетелите; красивите небесносини пера на рашона били връзвани на възел и тогава се наричали пищох рашон (pixoh raxon) — съшити пера, израз, който Сунига („Кастилско-покончийски речник“), обяснява, като казва, че „перата са преплетени и вързани с много тънък конец, много сръчно, и образуваните гирлянди от тия сини пера използуват в танците си и ги пристягат на слепоочията и челото“.

221

Тепетъл пул (Tepetl pul) — мексикански думи, означаващи каменен хълм.

222

Каг-Кикаб (Cag-Quicab) — многоръкият, тълкува Хименес. Може да бъде „огнеръкият“. Кауисимах (Cavizimah) — който се украсява с остри’я като копия или стрели (на науатълски иц, itz), според Хименес. Кикаб и Кауисимах били велики завоеватели, подчинили всички народи от вътрешността на Гватемала, както се разказва обширно в глава X на тази част.

223

По време на тия владетели, казва Хименес, въстанали какчикелите (покорени преди това от Кикаб). Според „Записките“ на какчикелите кичеанците били победени от тях в Шимче, а техните владетели били взети пленници и принудени да предадат боговете си.

224

Осем увивни растения. Както забелязва Брасьор, това е превод на мексиканското име Чикуей Малинали (Chicuey Malinali) — дванадесети ден от астекския календар. Според Хименес при управлението на тия принцове станала случката с индианеца какчикел, която кичеанците припомнят в своя танц, наречен „Киче Уйнак“ (Quiche Vinac). Този индианец, който навярно бил син на какчикелския владетел, ходел нощем да обижда гръмогласно кичеанския владетел, а когато най-сетне го уловили и щели да го жертвопринесат, възвестил идването на испанците с тия думи: „Знайте, че ще дойде време, когато ще се отчаете от бедствията, които ще ви сполетят, а онзи мама кайшон (mama caixon — огорчен старец, прозвище, насочено към владетеля) също ще умре, и знайте, че мъже, не голи като нас, а облечени от глава до пети и въоръжени, ще разрушат тия сгради и те ще станат обиталище на кукумявки и диви котки и ще секне цялото това величие на този двор.“

225

Уукуб-Нох (Vucub-Noh) — 7 Нох, ден от календара. Кауутепеч (Cauutepech) — украсен с халки, казва Хименес, понеже този владетел обикновено използувал тия украшения.

226

Ошиб-Кех (Oxib-Queh) — 3 Елен; Белехеб-Ци (Beleheb-Tzi) — 9 Куче — това са дни от календара. Мексиканците нарекли владетеля Белехеб-Ци Чиконауи-Оселотъл (Chiconavi-Ocelotl), сиреч 9 Ягуар, и оттам дошло името Чигнауиселут (Chignavizelut), с което го назовали испанците. На науатълски Донадю (Donadiu) или Тонатюх (Tonatiuh) е Слънце — това име дали мексиканците на испанския завоевател Педро де Алварадо, който унищожил кичеанското царство и изгорил владетелите му.

227

Текум (Tecum) — натрупаният. Не трябва тоя владетел да се бърка с главния предводител на кичеанските войски, който загинал, сражавайки се начело на своята рат срещу испанците. Не се знае каква била участта на владетеля Текум, но Тепепул (Tepepul) е владетелят Секечул (Sequechul), за когото се говори в „Общинската книга“ и в летописите на завоюването; той управлявал от 1524 до 1526 г. След индианското въстание от 1526 г. бил затворен до 1540 г., когато Алварадо го обесил заедно с какчикелския владетел Белч-Кат (Belch-Qat), наричан от испанците Синакан (Sinacan).

228

На това място в оригинала фразата очевидно е осакатена. Лесно се допълва обаче, като я съпоставим с други две фрази от текста — тая от предисловието, която гласи: „румал ма-хаби чи илбал ре Попо Уух“ (rumal ma-habi chi ilbal re Popo Vuh), и тая от глава X на четвърта част, която гласи: „Шаш к’етаам уи ко кут илбал ре, ко уух, Попол Уух у би кумал“ (Xax qu’etaam vi qo cut ilbal re, qo vuh, Popol Vuh, u bi cumal). Авторът слага край на своята творба, обяснявайки отново, че трябвало да я напише, защото вече не съществувала древната книга, в която владетелите четели миналото и бъдещето на своя народ.

229

Епископ Марокин#37 кръстил с името Санта Крус испанския град, който заместил древната кичеанска столица.

#37 Марокин, Франсиско (?–1563 г.) — испански духовник, първи епископ на Гватемала. Отличил се с дейността си за развитието на образованието: през 1532 г. създал в Гватемала първото училище в Централна Америка, по негово завещание се основал университетът „Сан Карлос“. Известен е като благодетел на индианците.