Грешникът

Четиринайсет

Ризоли измъкна ключовете за колата, но веднага ги изтърва в снега. Изруга и се наведе, за да ги вдигне.

— Добре ли си? — попита Мора.

— Той ме свари неподготвена. Не очаквах… — Изправи се и от устата й излезе облак пара. — Божичко, какво прави тук? Какво, дяволите да го вземат, прави тук?

— Работа, предполагам.

— Не съм готова за това. Не съм готова да работя отново с него.

— Може би нямаш избор.

— Знам. И точно това ме вбесява — че нямам избор.

Джейн отключи колата си и двете жени се настаниха на ледените седалки.

— Ще му кажеш ли? — попита Мора.

Спътницата й включи мрачно двигателя.

— Не.

— Той ще иска да знае.

— Не съм толкова сигурна. Не съм сигурна, че който и да е мъж би искал да знае такова нещо.

— Значи просто зачеркваш възможността за щастлив край? Без дори да му дадеш шанс?

Ризоли въздъхна.

— Може би ако бяхме различни хора, щеше да има някакъв шанс.

— Връзката не е била между различни хора. А между вас двамата.

— Вярно. Каква изненада, а?

— Защо?

Ризоли не отговори веднага, вперила поглед в контролното табло пред себе си.

— Знаеш ли как ме наричаха двамата ми братя, като бяхме малки? — попита едва чуто тя. — „Жабата“. Казваха, че нито един принц не би поискал да целуне жаба. Още по-малко — да се ожени за нея.

— Понякога братята могат да бъдат жестоки.

— Но понякога просто казват жестоката истина.

— Когато те погледне, агент Дийн изобщо няма вид на човек, който вижда жаба.

Джейн сви рамене.

— Кой може да знае какво вижда?

— Интелигентна жена?

— Да, звучи наистина секси.

— За някои мъже наистина звучи така.

— Или твърдят така. Знаеш ли какво? Много ми е трудно да го повярвам. Имат ли избор, мъжете винаги предпочитат циците и задника.

Ризоли се фокусира ядно в пътя. Движеха се по улици, покрити с мръсен сняг и паркирали коли със заскрежени прозорци.

— Той е видял нещо в теб, Джейн. Достатъчно да те пожелае.

— Всичко стана покрай случая, върху който работехме. Възбудата от преследването. Кара те да се чувстваш жив. Щом започнеш да наближаваш, отделянето на адреналин изведнъж се увеличава и всичко изглежда различно, усеща се различно. Работиш с някого по двайсет и четири часа в денонощието, толкова близко си до него, че познаваш миризмата му. Знаеш как си пие кафето и как си връзва вратовръзката. После случаят се заплита, вие се ядосвате заедно и се плашите заедно. И съвсем скоро започва да ти се струва, че това е любов. Но не е. Само двама души, работещи в толкова напрегната ситуация, че не успяват да направят разлика между похотта и възбудата от преследването. Ето това се случи според мен. Срещнахме се над няколко мъртви тела. И след това дори аз започнах да му се струвам привлекателна.

— Това ли е всичко, което беше той за теб? Някой, който е започнал да ти се струва привлекателен?

— Е, по дяволите. Той наистина е привлекателен.

— Защото ако не го обичаш, ако дори не ти пука за него, сега нямаше да ти бъде толкова мъчително да го видиш. Нали?

— Не знам! — възкликна раздразнено Ризоли. — Не знам какво изпитвам към него!

— А то зависи ли от това дали той те обича?

— Със сигурност няма да го питам.

— Това е начин да получиш прям отговор.

— Как беше онази поговорка? „Ако не желаеш да чуеш отговорите, не задавай въпросите“.

— Не се знае. Отговорът може да те изненада.

Отбиха се на „Шрьодер Плаза“, за да вземат кафе, и отнесоха чашите си на горния етаж, в конферентната зала. Докато чакаха пристигането на Кроу и Дийн, Мора наблюдаваше как Ризоли тършува из книжата и папките, сякаш криеха някаква тайна, която отчаяно й трябваше. В два и петнайсет най-сетне чуха тихия звън на камбанката на асансьора, последвана от смеха на Кроу нататък по коридора. Джейн изправи гръб като войник. Докато гласовете на мъжете наближаваха, тя не отдели погледа си от книжата. Когато Дийн се появи на вратата, тя не вдигна очи веднага, сякаш отказвайки да признае властта, която той имаше над нея.

Мора се бе запознала със специален агент Гейбриъл Дийн в края на август, когато се бе присъединил към екипа на отдел „Убийства“, разследващ убийството на богати двойки в Бостън и околностите. Този човек с впечатляващо присъствие и мълчалива интелигентност бързо бе заел доминиращо място в екипа, и конфликтът му с Ризоли, която беше водещият детектив на разследването, беше почти гарантиран. Мора бе първата, видяла как този конфликт се преобразува в привличане. Беше забелязала първите искри на връзката им, беше видяла как погледите им се срещат над телата на жертвите. Не й бяха убягнали изчервяванията на Джейн, несигурността й. Първите етапи на любовта винаги бяха изпълнени с объркване.

Както и последните.

Дийн влезе в залата и погледът му моментално се спря върху Ризоли. Беше с костюм и вратовръзка и безупречният му вид контрастираше ярко с намачканата блуза и непокорната коса на Джейн. Когато тя най-сетне вдигна очи, те блестяха предизвикателно. Е, ето ме. Недей да се помайваш с решението си.

Кроу се насочи наперено към мястото на водещия.

— Добре, бандата е тук. Време е шоуто да започне.

Погледна към Ризоли.

— Да чуем първо какво има да ни каже ФБР — заяви тя.

Дийн отвори дипломатическото куфарче, което беше внесъл в помещението. Извади оттам една папка и я плъзна по масата към младата жена.

— Тази снимка е направена преди десет дни в Провидънс, Роуд Айланд — обясни той.

Джейн отвори папката. Седналата до нея Мора имаше чудесна видимост към фотографията. На нея се виждаше мъж, свит в зародишна поза в багажника на автомобил. Сиво-бежовото килимче беше опръскано с кръв. Лицето на жертвата не беше пострадало, очите бяха отворени, видимата част от кожата беше станала пурпурна в резултат на кръвния застой след настъпването на смъртта.

— Името на жертвата е Хауард Редфилд, петдесет и една годишен, разведен бял мъж от Синсинати — започна Дийн. — Причината за смъртта е огнестрелна рана, направена през лявата темпорална кост. Освен това има многобройни фрактури и на двете коленни капачки, причинени с тъпо оръжие, вероятно чук. Има сериозни изгаряния по двете ръце, които бяха завързани с лейкопласт зад гърба му.

— Бил е измъчван — каза Ризоли.

— Да. И то старателно.

Джейн се облегна назад в стола си, пребледняла. Мора единствена в стаята знаеше причината за тази бледност и я наблюдаваше тревожно. Не й убягна отчаяната борба, която се изписа върху лицето й, видя съпротивата й срещу гаденето.

— Намерен е мъртъв в багажника на собствения си автомобил — продължаваше Дийн. — Колата била паркирана на около две преки от автобусната спирка в Провидънс. Това е само на около час, час и половина с кола оттук.

— Но е в друг щат — обади се Кроу.

Дийн кимна.

— Затова тази смърт не е достигнала до вашето внимание. Напълно възможно е убиецът да е откарал колата с жертвата в багажника до Провидънс, да я е оставил там и да е взел автобуса обратно за Бостън.

— Обратно за Бостън ли? — възкликна Мора. — Защо мислиш, че е започнал точно оттук?

— Просто предположение. Не знаем къде точно е извършено убийството. Не сме сигурни дори за движението на мистър Редфилд през последните няколко седмици. Домът му е в Синсинати, но го откриват мъртъв в Ню Ингланд. Не е оставил следи от кредитна карта, не знаем къде е отсядал. Знаем, че е изтеглил доста голяма сума от банковата си сметка преди един месец. И после е напуснал дома си.

— Прилича на човек, който бяга и не иска да бъде проследен — отсъди Мора. — Или който е уплашен.

Дийн погледна снимката.

— И очевидно с право.

— Разкажи ни повече за тази жертва — обади се Ризоли.

Беше си възвърнала самоконтрола и отново бе в състояние да гледа фотографията, без да трепне.

— Мистър Редфилд е бивш вицепрезидент на „Октъгън Кемикълс“, отговарящ за презокеанските операции на компанията — отвърна Дийн. — Преди два месеца си подава оставката, която обяснява с лични причини.

— „Октъгън“ ли? — попита Мора. — Даваха ги по новините. Не ги ли разследва в момента Комисията по ценните книжа?

Гейбриъл кимна.

— Комисията по ценните книжа завежда гражданско оплакване срещу „Октъгън“ заради многобройни нарушения, свързани с милиарди долари в незаконни трансакции.

— Милиарди? — възкликна Ризоли. — Уау!

— „Октъгън“ е огромна многонационална компания с годишни продажби, възлизащи на двайсет милиарда долара. Говорим за една наистина много голяма риба.

Джейн погледна снимката на мястото на убийството.

— И тази жертва е плувала във въпросното езеро. Знае как са изглеждали нещата отвътре. Мислите ли, че се е превърнал в проблем за „Октъгън“?

— Преди три седмици — продължи Дийн — мистър Редфилд се среща с официални представители от Министерството на правосъдието.

— Ето на — извика със смях Кроу. — Определено е бил проблем за тях.

— Помолил ги да се срещнат с него тук, в Бостън.

— Защо не във Вашингтон? — попита Ризоли.

— Обяснил им, че имало и други страни, които искат да направят изявления. Че трябвало да се направи тук. Това, което не знаем, е защо се е свързал с Министерството на правосъдието, вместо да отиде направо в Комисията по ценните книжа, тъй като предполагаме, че е било свързано с разследването на „Октъгън“.

— Но не го знаете със сигурност?

— Не. Защото така и не отишъл на срещата. Бил е убит преди това.

— Хей — обади се Кроу, — мирише на платено убийство, и изглежда като платено убийство…

— Какво общо има всичко това с Дамата с плъховете? — попита Джейн.

— Стигам точно дотам — отвърна Гейбриъл и погледна към Мора. — Ти си направила аутопсията. Каква е причината за смъртта й?

— Огнестрелна рана в гърдите — отговори тя. — Парченца от куршума са проникнали в сърцето й и е последвало масивно кръвотечение в обвивката на перикарда, което попречило на сърцето да изпомпва кръв. Нарича се „тампонада на перикарда“.

— И какъв тип куршум е използван?

Мора помнеше добре рентгеновата снимка на гръдния кош на Дамата с плъховете. Парченцата от куршума, пръснати като галактика от звезди из двата бели дроба.

— Патрон Glaser със син връх — каза тя. — Медна обвивка, съдържаща метални топченца. Предназначена е да се пръсне на части в тялото. — Направи кратка пауза, преди да добави: — Унищожителен куршум.

Дийн кимна към снимката на окървавеното тяло на Хауард Редфилд, натъпкано в багажника на собствената му кола.

— Мистър Редфилд е бил убит с патрон Glaser със син връх. Изстрелян от същото оръжие, убило вашата неизвестна жертва.

За момент никой не проговори.

След това Ризоли промълви невярващо:

— Но ти току-що изложи случай на поръчково убийство. Начинът на „Октъгън“ да се справи с един предател. Другата жертва, Дамата с плъховете…

— Детектив Ризоли има право — намеси се Мора. — Дамата с плъховете е най-невероятната мишена за нает от голяма корпорация убиец, която мога да си представя.

— Въпреки всичко — отвърна Дийн, — убилият я куршум е изстрелян от същото оръжие, което е убило Хауард Редфилд.

— Това е причината за появата на агент Дийн — уточни Кроу. — Вкарали са в DRUGFIRE данните за медната гилза със син връх, която е извадил от гърдите й.

Подобно на националната база данни за пръстови отпечатъци AFTS на ФБР, DRUGFIRE беше централизирана база данни за свързани с огнестрелно оръжие доказателства. Белези и бразди, открити по куршуми на местопрестъпления се складираха като дигитални данни, за да може след това да се правят справки за съответствия и така да се свързват всички престъпления, извършени с едно и също огнестрелно оръжие.

— DRUGFIRE откри съответствието — допълни Гейбриъл.

Ризоли поклати изумено глава.

— Защо тези две жертви? Не виждам връзката.

— Ето това прави толкова интересна смъртта на вашата неизвестна жертва — каза Дийн.

На Мора не й хареса, че използва думата „интересна“. Създаваше предположението, че някои смъртни случаи не бяха интересни, не заслужаваха специално внимание. Техните жертви обаче със сигурност нямаше да се съгласят.

Фокусира се върху снимката, подобна на грозно кърваво петно върху масата в конферентната зала.

— Нашата неизвестна жертва няма място в тази картина — произнесе тя.

— Д-р Айлс?

— За убийството на Хауард Редфилд има логична причина. Възможно е да е предизвикал разследването на Комисията по ценните книжа. Доказателствата за преживените мъчения сочат, че смъртта му не е резултат от нежелано развитие на грабеж. Убиецът е искал нещо от него. Отмъщение, може би. Или информация. Но къде е мястото във всичко това на нашата неизвестна жертва, която най-вероятно е незаконна имигрантка? Защо някой би искал смъртта й?

— Това е въпросът, нали? — Дийн погледна Ризоли. — Както разбирам, твоят случай също може би има връзка с това.

Погледът му явно я смути. Тя тръсна нервно глава.

— Но той също изглежда абсолютно несвързан.

— Детектив Кроу ми обясни, че двете монахини били нападнати в манастира си — каза агентът. — На „Джамейка плейн“.

— Но този извършител не е използвал огнестрелно оръжие. Били са удряни с нещо, смятаме, че с чук. Прилича на нападение в пристъп на гняв. Извършено от някой смахнат, който мрази жените.

— Може би точно това е искал да помислите. Да скрие връзката с другите убийства.

— Да, и успя. Докато д-р Айлс диагностицира неизвестната жертва като болна от проказа. Оказа се, че една от нападнатите монахини, сестра Урсула, е работила в село с прокажени в Индия.

— Село, което вече не съществува — допълни Мора.

Гейбриъл я погледна.

— Какво?

— Може да е било религиозно клане. Избити са почти сто души, а селото е изгорено до основи. — Съдебната лекарка направи пауза. — Сестра Урсула е единствената оцеляла.

Никога не беше виждала Гейбриъл Дийн толкова изненадан. Обикновено той бе осведомен за тайните и правеше пестеливи разкрития. Новата информация го зашемети дотолкова, че известно време не каза нищо.

Мора го порази повторно.

— Мисля, че нашата неизвестна жертва е от същото село в Индия.

— В началото каза, че според теб е латиноамериканка — обади се Кроу.

— Това беше само предположение, направено въз основа на цвета на кожата й.

— Значи променяш предположението си, за да пасне с обстоятелствата?

— Не, променям го заради това, което открихме при аутопсията. Помните ли жълтата нишка, залепнала за китката й?

— Да. От „Косми и влакна“ казаха, че е памучна. Вероятно от конец.

— Според вярванията, носенето на завързан около китката конец прогонва злите очи. Това е индийски обичай.

— Отново Индия — промълви Дийн.

Мора кимна.

— Всичко непрестанно ни връща към Индия.

— Монахиня и незаконна имигрантка с проказа? — възкликна Кроу. — Но как ще ги свържем с поръчково убийство от голяма корпорация? — Поклати глава. — Професионалисти в тази област се наемат само ако някой ще спечели много.

— Или ще загуби много — допълни д-р Айлс.

— Ако всичко това са поръчкови убийства — намеси се Дийн, — може да бъдете сигурни в едно. Че развитието на вашето разследване ще се следи изключително внимателно. Наложително е да контролирате цялата информация за въпросните случаи. Защото някой наблюдава всяко действие на бостънската полиция.

„Както и мен“ — помисли си Мора и тази мисъл я смрази. А тя беше толкова видима. На местопрестъпленията, по телевизионните новини. Приближавайки се към колата си. Беше свикнала да бъде пред погледа на медиите, но сега се замисли, че може би я наблюдаваха и други очи. Следяха я. Спомни си и какво бе усетила в мрака на „При мама Кортина“: леденият ужас на плячката, когато внезапно осъзнае, че я преследват.

— Трябва да видя и другото местопрестъпление — каза Дийн. — Манастирът, където са били нападнати монахините. — Погледна към Ризоли. — Можеш ли да го уредиш?

Тя не отговори известно време. Седеше неподвижно, вперила поглед в снимката на мъртвия Хауард Редфилд, свит в багажника на колата си.

— Джейн?

Младата жена си пое въздух и изправи гръбнак, сякаш открила внезапно нов извор на смелост. На твърдост и сила.

— Да вървим — рече тя и стана. Погледна към Гейбриъл. — Както виждам, отново сме екип.