Иванку, убиецът на Асеня I

Обиталището на Исака в царските палати. Стаята накичена великолепно. През прозореца се вижда вън почетна стража.

ЯВЛЕНИЕ I

Исак сам.

Исак (облечен великолепно, разхожда се умислен. Спира се, повдигащ вежди и рамена). Чудно нещо, наистина! Мария да изчезне от толкова деня насам и досега нищо да не можем да открием!… Това наистина е чудно!. И кой ли ще го направи това?… (Разхожда се и мисли ) Та и защо ли им е лудата Мария? Никак не ми стига умът!… Да е Милкова работа. (Спира се и мисли, после весело дига глава ) Но нищо не ще ви помогне това! Напусто са ти трудовете, отче Иване! Моите легиони скоро ще прилетят тук и тогава нищо не ще ви спаси, макар и десет луди Марии да открадвате и скривате!… (Крачи ) Вижда се, вие още не знаете с кого имате работа. И Драгомир беше упорит, но сега омекна като овчица… (Смее се, после помислюва малко) Но голямо твърдоглавство, бре!… Рекоха, че не ще да пуснат в земята си нито един крак от моите легиони, и дору не се надвеси злочестината над главите им е тъй е на (показва с ръка), не отстъпиха от думата си! Сега, когато Петър стои пред вратата на Търново, те тичат, молят се, целуват ръце… Викат сега (криви се и дразни): „Исаче! Златий Исаче! Помогаи ни! Пиши на императора да прати помощ! Половината българско царство ще дадем на императора! Тодорка ще бъде царица! Всичко ще направим, всичко ще сторим! Исаче! Славний Исаче! Златий Исаче“… (Спира се ) А-а! Викате сега и се молите, ами де ви беше умът по-преди, когато аз ви се молех? (Заканително клати глава) Ще ви кажа аз вам!… (Разхожда се.) И какви са тези българи! (Спира се.) Хора без достойнство, без благородни чувства, без честолюбие! Убиха Асеня — те мируват; сега Петър стана против Иванка и премина през всичката българска земя — никой не се яви отпредя му да го попита къде отиваш и защо отиваш… (Разхожда се ) Хубаво я! Иванко лошев, да речем, нима Петър е по-хубав! Дигнете и заловете едно междуособие, та цял свят да ви рече „браво“! (Разтрива ръце.) Тогава какво хубаво щеше да бъде! И сега е хубаво, но тогава — друго… Мъчих се аз, колко се мъчих! Но имаше ли някой да ме разбере? Всичките твърдоглави! Хеле пустият Милко! (Удря ядосано ръце.) Не можа да се махне с време… (Разхожда се бързо, а после начева полека.) Но няма нищо! Еднъж да пристигнат мойте легиони! (Клати глава, после мисли. Спира се.) Петдесет хиляди! (Ухилен) Петдесет хиляди отборна гръцка войска. И вече пристигва… (Помислюва.) Тъй, тъй… (Смята на пръстите си.) Понеделник, вторник… четвъртък… (Радостно.) А! Те вече са на границата. На границата са!… (Разтрива ръце и се спира.) Ехе! Петре, и ти, дъртако Иване! Не ще да видите вие Търново! Моите легиони като мухи ще ви разпилеят!… И тогава ще те видя, Исаче, как ще се разпореждаш с тези дебелоглавци! (Разтрива ръце.) Ох! Пък ако ми влязат в ръце Петър и дъртакът Иван, тогава… (Злобно клати глава и стиска зъби ) Ще ви кажа аз вам, почакайте само още два-три деня… (Разхожда се.)

ЯВЛЕНИЕ II

Исак и Телохранител.

Телохранителят (облечен великолепно, показва се на вратата и се покланя).

Исак (без да се спре). Какво има?

Телохранителят. Великият съветник и главният военачалник просят позволение…

Исак. А-а! Драгомир и Добрин! Добре, нека заповядат. (Сяда.)

Телохранителят (покланя се и си отива).

Исак. Тряба условията да носят и пак съвети да искат. Изпоплашили са се и не знаят какво да правят… Чакайте, чакайте! Ще ви науча аз вас…

ЯВЛЕНИЕ III

Исак, Драгомир и Добрин.

Драгомир и Добрин (влизат и почетно се покланят).

Драгомир. Мир и любов, ваша светлост!

Исак (без да стане, едвам се покланя и усмихнат). Мир и любов, велможи, мир и любов! Заповядайте, седнете… (показва им с ръце столовете.)

Драгомир и Добрин (сядат).

Исак (поподплесва се). Какво ще кажете? Има ли нещо радостно?

Драгомир. От нас няма нищо радостно, ваша светлост. Положението става твърде мъчно. От ден на ден Петровата войска се умножава!…

Исак. А нашата се умалява… (Смее се.) Тъй е, знам.

Драгомир. Както се научаваме, народът отвън склонява повечето на Петровата страна. Така щото, ако наскоро не ни дойде помощ от Цариград…

Исак (въздиша). Е, любезний Драгомире, я помисли, кой докара работите до този ред? Ако да бяхте ме слушали, сега не щяхме да имаме тези главоболия; но вие слушахте Милка. Аз ви казах още тогава, че без помощ от Цариград трудно ще бъде. А за Милка не се чува нищо я?

Драгомир. Нищо. Вижда се, да е избягал в Петрова стан.

Исак. Виждате ли? А аз толкоз пъти ви казвах да го премахнете. Ако да не беше той, сега Петър и отец Иван щяха да бъдат в наши ръце. Е, ами Мария?

Драгомир. И за нея нищо не можа да се узнае. Всички мерки се зеха, но не се откри нищо, нито дека е, нито…

Добрин. Тя не може да бъде вън от Търново. Крепостите тъй добре са завардени, щото и птичка не може прехвръкна без повеление.

Исак. Чудно нещо е това… Но няма нищо! Не тряба да се боим — стига само да се слушаме…

Драгомир. Но ако не дойде наскоро помощ…

Исак (усмихва се укорително). Но вие сте чудни хора. Вие сами правите да се забавва помощта. Да ви кажа право — и да не ви става мъчно, — много бърка на работата вашето упорство…

Драгомир. Условията са вече подписани. (Подава му книга.)

Исак. Така трябаше отколе! И аз се чудя защо не го сторихте още отдавна! Се вие щяхте да спечелите… (Зема книгата, поразгледва я и начева да чете. Четенето му прекъснато и ту се чува, ту не се чува.) „В името на господа нашего… Ние, Иванко, българският цар, духовенството, велможите и народът… Половината българско царство заедно с Търново… За по-голямо скрепявание… Тодорка, достойното чедо на велеславния и велехвалния севастократор Исака… на вечни времена…“ (Помънкува и мълчешком разглежда подписите и печатите. Дига глава.) Добре, велможи! Императорът е доволен от вашите действия, но и това ще го задоволи много. И вярвайте, че не ще да се каете. Императорът е много великодушен и щедър. (Скрива условията в пазвата си.) А колкото за помощ, не се безпокойте. Аз имам верни известия, че легионите ми са вече на границата…

Драгомир (радостен). На границата вече!

Исак. И не са малко, Драгомире: петдесет хиляди отборни войника.

Драгомир. Дано по-скоро навлязат! Тогава Петър ще поотслаби малко обсадата.

Исак. Те като вихър ще прилетят — в два деня са в Търново. Не бойте се, ние славен пир ще направиме на Петра и на отца Ивана, само нека потърпят още два-три деня я?!

Добрин. И три месеца, ваша светлост.

Исак (става). Е!… Бъдете напълно спокойни.

Драгомир и Добрин (стават).

Драгомир. Още едно, ваша светлост. Народът с нетърпение чака да се сдобие с царица. Той обича и много е предаден на Тодорка…

Добрин. Това го чака с нетърпение и войската…

Драгомир. Ако може, по-скоро да стане венчаването…

Исак. Добре, добре… уверете народа и войската, че ще се изпълни желанието им. Аз и Тодорка ще направим всичко, което може да бъде добро за българския народ и българското царство.

Драгомир и Добрин (покланят се и си отиват).

Исак (изпраща ги до вратата, връща се, разтрива ръце и се смее). Така! Така тряба! (Изважда условията, разгледва ги радостно.) Половината българско царство заедно с Търново! (Клати глава.) Не бойте се! Всички ще бъдете под моята ръка. Тодорка, тя знае какво да прави. Ако ли пък захванете да шавате и да не рачите Иванка и Тодорка, тогава ние знаеме какво да правиме с вас… Никому не ще да има смислявание. Хубаво! Много хубаво!… (Скрива условията и се разхожда.) А! Роб, ха? (Клати глава.) Де си сега, Асене, да видиш роба си?

ЯВЛЕНИЕ IV

Исак и Тодорка.

Тодорка (облечена великолепно, влиза умисленичка).

Исак (щом я вижда, пристъпва към нея). Е какво? Научи ли нещо?

Тодорка. Та от тези българи можеш ли се научи нещо. Нищо! Никой нищо не видял, никой нищо не знае… Сякаш че в земята е потънала…

Исак. Чудно нещо! Милко да не е в тази работа?.

Тодорка. Кой го знае? Не вярвам той да може да се показва в Търново, но знам ли?

Исак. Колко зле стори, Тодорке, дето не можа да го премахнеш! Аз още откачало ти казах, че той ще бъде опасен за нас…

Тодорка. Мъчих се, тате, много се мъчих! Какво не правих я? Плаках и му се кълнах, че го любя от цяла душа и сърце, та дано някак се измами и бъде подоверен на мене, но нищо не помогна: той се отбягва и се ми казваше, че на нас вяра не бивало да има човек.

Исак. Проклетият син!… Но, и аз добър! (Клати глава.) Стар човек и да се оставя аз да ме залиса едно лудо момиче…

Тодорка. Това всичкото е нищо. Но друго има, тате, друго!…

Исак. Какво друго?

Тодорка. Иванко ме плащи, тате, много ме плаши. О, колко съм била злочеста, тате!…

Исак. Как те плаши Иванко? (Усмихва се.) Може не те либи вече?

Тодорка. Та кой му гледа либи ли ме, или не! Той е станал като луд. Той все Асеня бълнува и сънува…

Исак. Пак ли?

Тодорка. Сега по-лошево! Ти го знаеш, че той, откакто се е възцарил, никак не прилича на себе си. Ходи умислен и като замаян. Се не може да забрави Асеня, се му е мил той… Преди малко аз със сълзи на очи му се молих да бъде весел и спокоен и той беше ме послушал, но изведнъж се пак замисли, въздъхна силно и ме запита: „Помниш ли ти Асеня, Тодорке?“ — и начена, тате, да ми разказва как е бил Асен добър, достоен цар, как му се е явявал нощя и го гледал кротко, кротко… И очите на Иванка, тате, станаха страшни, страшни… Това не е на добро, тате.

Исак. Така!… (Разхожда се малко и като че на себе си говори.) Това го предвиждах аз. Иванко не е от онези, които с твърдост и мъжество пренасят такива силни душевни разтърсвания.

Тодорка (сяда). Знаеш ли какво ми дохожда на ум, тате? Да не би да има в палатите някой от нашите врагове, та да прави всички тези бъркотии. Не е възможно така скоро и изведнъж да изчезне Мария, та да не се види вече…

Исак (сяда и той и съмнително клати глава). Та кой би дръзнал?

Тодорка. Как ти се показва певецът, тате?

Исак. Е, певецът е за нас безценен камък! Само той е свестният тук. Да не е и той — тогава не зная какво би правили. Ех, Тодорке! Как изкусно и сполучливо нападна той на Петра!

Тодорка. Така, тате, така. Но гледал ли си го ти в очите? Страшни са, тате, очите му! Кога ме гледа, тръпки ме побиват. Да не е той отец Иван?

Исак (смее се). Ха! Ха! Ха! Отец Иван!… Не бой се, Тодорке! Дъртакът знае твърде хубаво кой съм аз и затова той не смее да си покаже тук носа. От мене той не би се отървал, макар и сянката му да ми се мерне…

Тодорка (клати глава). Не знам, не знам… (Въздиша.)

Исак. Не бой се! Татко ти знае какво прави… Само да дойдеха по-скоро мойте легиони!… Я гледай. (Подава й условията.)

Тодорка (зема, разгледва ги и се ухилва).

Исак (разтрива ръце). Нали е добро?

Тодорка (смее се от задоволение). Добро е — добро! Но май тези българи не са за вярване…

Исак. Гледай си работата, Тодорке! Само да дойдеха легионите ми, та аз знам какво ще правя… Ех! Но сватба ли ще направим я! (Клати глава.) Императорът и всичките велможи и патриции от Цариград ще бъдат на сватбата ти, Тодорке… Нашите легиони тържествено ще те посрещнат от четирите порти… Е, Тодорке, то ще стане много хубаво… (Разтрива ръце.)

Тодорка (много ухилена). И всичките, тате, да бъдат облечени нашенски, знаеш?…

Исак. Разбира се! Ще научим ний тези българи… А после, Тодорке, тряба всичките да се премахнат — и Драгомир, и Добрин, и всичките им големци и първенци, та да се заместят се с нашите… Тогава винаги ще ги имаме в ръце, та ще можеме да правиме с тях, каквото искаме…

Тодорка Тъй тряба, тате, тъй!… Да няма нито един първенец от тези дебелоглавци Да ги смажем хубаво!…

Исак (става). Ти само потърпи още малко, та ще видиш татко ти какво ще направи… А! Ще видят те тогава как се робува… (Разхожда се и клати глава Спира се ) Но да не седим, Тодорке, да идем да понагледаме.

Тодорка (става) Наистина, не тряба да се седи. Мене се ме е страх, тате, от певеца.

Исак. Не бой се, Тодорке, не бой. (Отиват си.)

Царска стая. Вечер.

ЯВЛЕНИЕ I

Иванко и Драгомир.

Иванко и Драгомир (седят и си приказват).

Драгомир. Но какво трябаше да правим? Добре, че по-тежки условия не ни турнаха. Зиаеш ли ти, че сме останали само с Търново, и то — повечето са на Петрова страна? Но да не те смущават твърде много условията. Работата е в това, че с помощта на императорските легиони ние ще можем да се удържим и укрепим на престола, а сетне — лесно изгонваме ний гърците. Всичкото е сега — да смажем Петра и се укрепим на престола. А това ще стане. Ти напусто толкоз мислиш и се безпокоиш, а с това и на всичките докарваш страх и отчаяние…

Иванко (става). Ех, брате! Не съм умислен аз, защото Петър има успех, нито ме е страх мене от императорските легиони. Но аз не мога да намеря покой на душата си… Искам да бъда спокоен, весел, но не мога! Асен право каза: тежка била царската корона, брате. (Клати глава и начева да се разхожда.)

Драгомир (става и той). Нима Асен беше по-достоен?

Иванко (спира се насреща му). Драгомире! Помниш ли ти Асеня? Помниш ли ти неговът хубав, кротък поглед, неговото весело и умилно лице? Този Асен не ми дава мира, Драгомире. Той е винаги пред очите ми… И колкото по-много време минува, толкова по-често и ясно ми се явява той. Аз виждам неговът кротък поглед, неговата хубава усмивка… виждам, Драгомире, раната му… И как ме изгледа той тогава!…

Драгомир (клати глава). Какво детинство! И сега, когато тряба най-повече да насърчваме войската!… Та ти така ще погубиш и нас, и себе си, Иванко!

Иванко. И никъде не намирам аз покой, Драгомире! Душата ми жаднее за спокойствие, но не го намира никъде… И защо не мога аз да се отърва от него? Нищо не може да ме успокои! Нито убийствата, нито веселбите… Само песните на певеца ми услаждат и успокояват що-годе душата… Той сякаш че от бога ми е пратен. Неговите песни ме отнасят в детинските ми години и сякаш, брате, от съвестта ми се сваля най-тежко престъпление, а на душата ми става леко-леко… Но, да се свикат велможите!… (Дава знак, за да дойдат телохранители и слуги.) Душата ми е твърде смутена и безпокойна. Дано тяхната веселба поразвесели и мене…

ЯВЛЕНИЕ II

Прежните, Драгни, Михо и няколко телохранители.

Драгни, Михо и телохранителите влизат от разни страни и се покланят отдалеч.

Иванко (на телохранителите). Да се свикат велможите! А вие (на Драгня и Миха) пригответе тук — ще има пиршество.

Драгни, Михо и телохранителите покланят се и си отиват.

Иванко (клати глава и тръгнува да си отива).

Драгомир (върви подиря му). За бога, Иванко, бъди весел! Те всички са изгубили надежда и мъжество. Ако сега видят и тебе така умислен…

Иванко (поспирва се и се усмихва). Бъди спокоен, Драгомире. Никой не знае и не ще да знае какво крие Иванко в душата си… (Отиват си.)

ЯВЛЕНИЕ III

Драгни, Михо и слуги.

Слугите (едни носят богато покрит стол, на който има злати чаши и злати и сребърни шестари с вино, а други с многосвещници в ръце — влизат).

Драгни (върви от едната страна). Полека, полека! Да не свалите нещо! (На слугите, що носят стола.) Сложете там по-нататък, само онзи край повъзвийте малко насам. (Показва им с ръка.)

Михо (върви от другата страна и на едкого от слугите с многосвещник мълчешком показва с ръка и джуни де да сложи, а на другиго). Ти пък хе таме сложи!

Слугите слагат всичко, покланят се и си отиват.

ЯВЛЕНИЕ IV

Драгни и Михо.

Михо залавя се да размества и намества многосвещниците.

Драгни (намества на стола чашите и шестарите. Налива в една чаша, зема, поозъртва се и пие. Помислюва, налива и пак пие. Помислюва пак и одобрително клима с глава). Добро! Много добро! (Налива и подава на Михо.) Земи, Михо, че да видиш — царско вино!

Михо (доближава, зема и се озърта).

Драгни. Не бой се, не бой!

Михо (пие, потръсва с глава и мцака с джуни).

Драгни (ухилен, потръсва глава и от цяла душа). Ох-х! Царско вино, нали? (Налива и пие.) Ех, Михо! Хубаво е тук. Я гледай какво е мекичко тука? (Сяда и се подлесва.) Ама, се старият грък. Май с човек! Каквото каза, то се и сбъде, бре! Помниш ли, когато ни казваше, че ще ни направи големци! И какво? Лошевичко ли ти е сега? Ех! (Още повече се подлесва.)

Михо (намества нещо на стола). Хубаво, Драгне, хубаво… ама нали отиде цар Асен… (Въздиша.)

Драгни (стреснато става). Хем, Михо! Не го споменувай сега… (Страхливо се озъртва.)

Михо (стресва се и бързо се прекръстя). Дали е истина бе, Драгне? Хем казват, че право от гроба дохождал.

Драгни (и той бързо се прекръстя). Ха, ха!… Мълчи сега. Я по-скоро, че може вече да дойдат, а пък аз да отида там да видя… (Тръгнува.)

Михо (доближава се до него). Къде? Аз сам не оставам тук! Той може право тук да дохожда… (Озъртва се страхливо.)

Драгни (бързо се прекръстя). Нима те е страх? Я гледай!… Бре, че си бил страх… (Чува се шум, Драгни и Михо се изпоплашват. Единът се скрива под един стол, а другият — под друг. След малко Драгни си показва главата, гледа, кръсти се, излиза и плюе в пазва си. Така прави и Михо.)

Драгни (гледа на Миха). Ух! Страх го… То нямало нищо, пък той…

Михо. Ами, че ти по-напред…

Драгни. Ха, ха! По-скоро, че…

Мълчешком наместват още малко чашите, шестарите и многосвещниците и озъртващиц се, отиват си бързешком.

ЯВЛЕНИЕ V

Драгомир, Добрин и няколко велможи.

Драгомир, Добрин и велможите, разговарящи, влизат.

Един велможа (на Драгомира). Какво гледа той условията! Само да се отървем ние от Петра, че… Той не ще е по-добър от брата си.

Добрин. Остави се! Асен беше ни обърнал на слуги. Той не гледаше нито болярска кръв, нито нищо.

Друг велможа. Петър е по-лошев. А пък сета, като е с него онзи калугерин…

Трети велможа. Какво си хортуваш, брате! По-добре още по-тежки условия, отколкото Петър. Тежки условия! Само да си свършим сега работата, че после е лесно.

Добрин. Ъ! Ний после лесно се разправваме с гърците.

Драгомир. Разбира се! Малко по малко. Но ето че иде царят…

Всички поглсждат към вратата, разделят се надве и почетно се спират.

ЯВЛЕНИЕ VI

Прежните, Иванко, Исак. Телохранители, Драгни и Михо.

Иванко, Исак и Телохранителите влизат. Телохранителите почетно се спират настрана.

Драгни и Михо влизат от друга страна и се спират до покрития стол.

Иванко (покланя се на велможите и усмихнато). Добър вечер, велможи, добър вечер!

Велможите (покланят се). Да живее Иванко, българският цар! (Заобикалят Иванка и Исака,)

Исак. Та страхувам ли се аз, дору имаме такива юнаци. (Показва на велможите.) Само да пристигнат моите легиони… А радостни известия имаме, велможи, много радостни! (Разтрива ръце.)

Иванко. Наистина, велможи, известията са много радостни. Още малко търпение и твърдост от наша страна, та всичко ще се свърши благополучно за нас… (Всички се разместват около стола.)

Исак. Е! Ний хубаво, нечуено пиршество ще направиме на Петра! Когато 50 000 отбор войници прилетят на главата му… (Разтрива ръце.) А те като вихър ще прилетят тука… Петър нито ще се догади отде му дойде… (Смее се.)

Иванко (на Драгня и Миха). Напълнете чашите! Нека бъдем, велможи, и ние така радостни, както са радостни и известията. (Зема чаша.) Наздраве, велможи! (Пие.)

Всички (земат чаши). Да живее Иванко! (Пият.)

Драгомир. Ами желанието ни ще ли се изпълни? Българският народ ще ли се сдобие с царица?

Исак. И това ще стане, велможи. Императорът желае още повече да уякчи приятелските връзки с българския народ и за то позволи на моята дъщеря…

Драгомир (зема чаша). Кога е така, да пием за здравието на българската царица! (Пие.)

Всички. Да живее Тодорка, българската царица! (Пият.)

Исак (покланя се ухилен). Хубаво, велможи, хубаво! Аз ще кажа на императора за радостта ви.

Иванко. Така обичам аз. Винаги така весели да бъдем! (Пие и сяда.)

Всичките други пият и насядват. Начеват да си приказват и да пият. Някои и сами си наливат. Исак зема чаша и подава на Драгня. Драгни се възвива настрана и пие, а после гордо изглежда Миха. Иванко се замислюва.

Драгомир (тихо, на Иванка). Ти пак ли се замисли?

Иванко (дига глава). Н’ам що ми дойде… (На телохранителите.) Да дойде певецът. (Към велможите.) Много ми допадат песните му. Добър певец, наистина.

Гласове. Добър, много добър певец.

Добрин. Но и добър войник е. Ех! Да бяхте да видите как биеше и гонеше той Петровите войници! За малко и Петра щеше да улови.

Исак (удря ръце). Как не можа да го улови?! Ех, да беше да влезе в ръце! (Клати глава.) Но чакай! Ще пристигнат легионите ми! Не ще се отърве той от мене…

ЯВЛЕНИЕ VII

Прежните и отец Иван.

Отец Иван (облечен в дрехи на певец и изменен в лицето така, щото никой не го познава, влиза и отдалеч се покланя).

Иванко. Дойди, певче, да ни попееш от твоите си песни, само гледай една най-хубава…

Отец Иван (попотърсва усмихнато глава). Българските песни са всичките хубави, царю честитий! (Покланя се.) Но има една, която е много добра, но която още не съм пял пред тебе, царю честитий.

Иванко. (усмихнат). Хубаво, певче! (Подава му чаша с вино.) Направи веселбата ни да бъде много хубава…

Всички освен Иванка земат чаши и стават.

Отец Иван (зема чаша, покланя се, поизправва глава и запява):

Покланя се и пие.

Всички. Да живее цар Иванко! (Пият и насядват.)

Иванко. (усмихнат се покланя).

Отец Иван (пее):

Иванко (много усмихнат). Хубаво! Много хубаво, певче!

Всички други с очи и с ръце покаэват един на друг, че певецът пее много хубаво.

Отец Иван (покланя се и пее):

Последните думи ги казва натъртено и остро гледа Иванка в очите.

Иванко (става бързешком и безпокойно). Царят убиха!

Всичките наставват смутени.

Отец Иван (покланя се). Така, царю честитий! Първият велможа — той го уби.

Иванко (още повече смутен). Първият велможа?

Драгомир (и той силно смутен). Първият велможа?

Отец Иван (натъртено и протегнато). В тиха полунощ първият велможа с измама влезе в царските палати и сам, с ръката си уби царя, уби най-достойния цар, уби Асеня. (Последните думи ги казва много натъртено и показва с пръст на Иванка.)

Иванко (стреснато се подръпва назад). Асеня?

Всички (в един глас). Уби Асеня? (Страхливо гледат един на друг.)

Иванко (заплашително пристъпя към отца Ивана). Ти… Кой си ти?

Отец Иван (поотстъпва и си снема калпака). Асенювът изповедник. (Покланя се.)

Всички (уплашено). Отец Иван! (Тургат бързешком ръка на мечовете си.)

Отец Иван. Уплашихте ли се? Вижда се, вие не се надявахте, че така скоро ще дойде отплащанието…

Исак (на ухото на Иванка). Измяна! Предателство… (На ухото иа Драгомира.) Тук да се убие… (Озърта се, като че гледа отде по-лесно да избегне.)

Иванко. Ти… ти… в палатите… (Изтеглюва меч и пристъпва към отца Ивана.)

Драгомир, Добрин и някои от велможите (изтеглюват мечове и пристъпват и те към отца Ивана).

Отец Иван ( изтеглюва меч и отстъпва). Полека, Иванко! Та и вие, велможи! Защо се плашите толкоз? Я погледнете тук… (Удря с ръка в стената. Отварят се едни тайни врата, непознати нито на Иванка, нито на Исака, нито никому.)

Всички (силно уплашени, отстъпват и в един глас). Мария!

Иванко и велможите изпущат мечове и с разтреперани ръце уплашено гледат, а Исак като попарен бързо се възвива на другата страна.

ЯВЛЕНИЕ VIII

Прежните и Мария.

Мария (облечена в тъмните си дрехи, бързо се показва на вратата). Ъ? Татко? Мой милий татко? Иванко! Не го убивай!… (Смее се и пристъпва. Прекъсва да се смее.) Тс!… (Ослушва се.)

Иванко и велможите (закриват лице с ръце).

Исак (възвива глава и зад гръб уплашено гледа Мария).

Отец Иван. Какво! Познахте ли я? А! Познахте я и се вкаменихте! Наистина, тя е дъщерята на Асеня…

Мария. Ъ! Той спи… (Ослушва се пак.)

Отец Иван. Но защо се вкаменихте? Вашата ръка не потрепера, когато убихте един най-достоен цар, вашата душа не се смути, когато обричахте българския народ и българското царство на загинвание, та сега ли се уплашихте от една злочеста луда мома? Удрете! Тя е дъщеря на Асеня, тя не може да ви се противи… (Клати глава.) Но вие стоите вкаменени и не смеете да погледнете на тая злочеста. Вижда се, престъплението ви е толкова голямо, щото и вие самите се вкаменихте пред него…

Мария (турга пръст на устни). Те… (Ухилена се ослушва.)

Иванко (открива лице, гледа на Мария и клати глава).

Отец Иван (на Исака). И ти ли, окаяний, трепереш? И ти ли не смееш да погледнеш на злочестата Асенюва дъщеря? Ти… за когото няма нищо свето и честно? Но това е плод на твойте хитри и велики планово! Защо не се радваш на трудовете си. Или ти не можеш да гледаш в очите на истината? Но иди, скрий се и тайно, да те не види никой, обмисляй хитрите и великите си планово, извършвай гнусните си дела!…

Исак (отстъпва две-три крачки, но се през гръб гледа).

Отец Иван (клати презрително глава). Севастократор! Архонт на непобедимите легиони!… Творение долно и нищожно! Достоен син на своя народ и племе!… (Клати глава.)

Мария. Ъ! Татко? (Сключва умолително ръце и умолително запява.) Не го убивай, Иванко! Смили се, смили, Иванко!…

Отец Иван. Но да си идем, Марийо. Твоята ангелска чистота и твоите страдания са страшни за тези хора… (Улавя Мария за ръка и я повежда.)

Мария. Ъ! Тс… той спи… (Върви и тихо пее.)

Влизат в тайните врата, които се затварят подиря им.

ЯВЛЕНИЕ IX

Прежните без отца Ивана и Мария.

Исак (като че се стресва). Де е той? Измяна! Предателство! А!… (Бързешком избягва.)

ЯВЛЕНИЕ X

Прежните без Исака.

Иванко. Мария? Отец Иван? Де са те? (Бързо дохожда и удря о стената.) Де се скриха?

Всичките други (уплашено се питат един други.) Де се скриха?

Чува се силен звон, а след малко тръбен глас. Иванко и всичките други стреснато се спират и се ослушват.

ЯВЛЕНИЕ XI

Прежните и един войник.

Войникът (влиза бързешком и с як глас). Спасявайте се! Крепостите се превзеха от княза…

Иванко (потръсва глава и вперва очи на войника).

Велможите (уплашено един на друг). Ами сега!

Всички. Повечето войска доброволно се предаде на княза, гражданите го посрещат с радост, той иде към палатите…

Чува се отвън шум. Някои от велможите бързешком си отиват. Драгомир, Добрин и другите заобикалят Иванка.

ЯВЛЕНИЕ XII

Прежните, няколко от Иванковите войници и Милко с други войници.

Иванковите войници (с мечове в ръка, втурват се, бягащи от Милка).

Милко и войниците (втурват се подиря им, викащиц). Да живее Петър-Асен!

Иванко. (щом вижда Милка). А! Издайнико! (Дръпва меч от един войник и напада на Милка.)

Милко (бие се с Иванка). Аз ти казах, че щом повикаш един неприятел в земята ни, аз съм против тебе и ето — сдържах думата си.

Иванко. Умри! (Ръгва Милка в сърцето.)

Милко (пада мъртъв).

Милковите войници (бягат от Иванка).

Иванко. Подиря ми, велможи и войници! (Отива след Милковите войници.)

Велможите и войниците му (отиват след него, викащиц). Да живее Иванко!

ЯВЛЕНИЕ XIII

Исак и Тодорка.

Исак и Тодорка (тичешком влизат от разни страни).

Тодорка. Ах, тате, загинахме!… Не ти ли казах аз, че е той? (Тича замаяна.)

Исак. Де е Иванко? Да бягаме, Тодорке, но и той с нас… Разбираш ли? Да го намерим и да бягаме!…

Тодорка (избягва).

Исак (ядосано удря ръце). Отидоха! Развалиха се хубавите ми планове!… Ех, Българийо! Вижда се, тебе бог те пази! Но чакай! Аз още не съм се разплатил с тебе!… (Клати заканително глава и избягва. Чува се бой и вик: „Да живее Иванко! Да живее Петър-Асен!“ Войници бягат през сцената.)

ЯВЛЕНИЕ XIV

Петър, отец Иван и много войници.

Отец Иван (облечен в калугерските си дрехи, препасан с ремик, гологлав, в дясна ръка държи меч, а в лява кръст — влиза).

Петър и войниците (с мечове в ръка влизат подиря му).

Войниците. Да живее Петър-Асен!

ЯВЛЕНИЕ XV

Прежните и Иванкови войници.

Иванковите войници (с дигнати мечове влизат от срещната страна, викащиц). Да живее Иванко! (Щом виждат отца Ивана и Петра, поотстъпват и свеждат мечове,)

Отец Иван. Мир и любов на всички! Да живее Петър-Асен!

Всички. Да живее Петър-Асен, българският цар!