Иванку, убиецът на Асеня I

Обиталището на Исака.

ЯВЛЕНИЕ I

Драгни сам.

Драгни (облечен в хубави дрехи на царски телохранител, разхожда се по стаята). Сбъди се, брей! Сбъди се! Някак не тъй стана, ама все стана; да видим още какво ще стане. (Поспира се и се позамислюва. Въздиша.) Се н’ам що ми е… Толкоз време стана, а аз се не мога да го забравя. И какво страшно беше! (Разхожда се мълчешком. Спира се.) Ами ако е истина, дето казва бабата? Тя каквото кажела, се се сбъдвало. За то оттогава насам те и двамината — татко и дъщеря — така са радостни, се радостни… Никак не ми стига умът, никак! Това го казваше Миховата Стоянка — горката! Колко лошо беше се изблещила, когато висеше обесена, страх да те побие! Та и в Цариград не отидохме, но знам ли аз? Не смееш никого да попиташ… (Свива рамена и въздиша.) Горкият Асен! Ама ако това е истина, ако го е направил, царят и този грък, не е на добро. Не ще видят те добро… Не можах да намеря бабата, щях да я питам аз, но хаде друг път, а няма да го оставя така… (Разхожда се.)

ЯВЛЕНИЕ II

Драгни и Исак.

Исак (влиза, но щом вижда Драгня, поспирва се, турга пръст на устни и се поотдръпнува назад. На себе си). Чакай да го послушаме малко, не е зле…

Драгни (вижда Исака, спира се и смутено). Аз… аз дойдох да поразтребя. (Залавя се да разтребва.)

Исак (на себе си). Видя ме мулето. (На Драгня.) А! Ти тука ли си, Драгне? (Весело приближава към него.) Я гледай, я гледай! Че ти си станал хубавец, юнак с тези дрехи. Колко ти приличат, Драгне! (Оглежда го с любопитство.)

Драгни (огледва се в дрехите).

Исак. Виждаш ли? Не ти ли казвах аз тебе?

Драгни (самодоволно се усмихва). Така е, ваша светлост, така…

Исак. И това още е нищо. Какво още ще направя аз за тебе!…

Драгни. Да дава господ се хубаво да бъде. Само още много по-хубаво щеше да бъде…

Исак. Кога?

Драгни. Ако да не бяха убивали цар Асеня.

Исак. Разбира се, че много хубаво щеше да бъде… Ами мило ли ти е за цар Асеня?

Драгни. Нима на ваша светлост не е мило? На всички е мило. (Въздиша.)

Исак. Мило е, Драгне, мило; той беше много добър цар… Но чакай, ще намерим ние онези, които го убиха…

Драгни. Не знам, лошево се хортува, че…

Исак (с любопитство). Какво се хортува? Я кажи, Драгне.

Драгни. Че цар Асеня не го убил брат му…

Исак. Така! И мене никак не ми се вярва това, Драгне, никак! Ами кой го е убил, какво казват хората?

Драгни. Аз не знам, но имало една баба…

Исак (стреснато). Какво? Баба? Каква?

Драгни. Не знам, но тя знаела и познавала всичко… нищо не се скривало от нея…

Исак. Така ха? Ах, колко е хубаво, Драгне! Не можеш ли я намери ти?

Драгни. Аз ще я търся, тя…

Исак. Намери я, Драгне, намери… Тя ще ни каже веичко…

Драгни (отива си).

Исак (подире му). Намери я, че аз ще те направя по-голям…

ЯВЛЕНИЕ III

Исак сам.

Исак (разхожда се безпокойно). Аха! Я гледай какво имало, а аз нищо да не зная досега… Я гледай, я гледай!… Бабата казвала друго… Коя ли е тази баба? Отваряй си очите, Исако! Тези българи май не са стока… Та и как тъй аз да не догадя досега нищо? (Разхожда се умислен. Поспирва се.) Та и Иванко някак чуден става: или съвършено умислен и тъжен, или пък съвсем весел и гневен… Но и туй има: подир такива работи май не дохожда скоро сърце на място. И аз, че доста време ми тупа сърцето. А има и друго: тряба да се жалее Асен… (Смее се.) Колко си късаха космито! Как жално плачеха над тялото му! Остави се! Аз се смаях и уплаших от Иванковото преструвание. Плаче, клетият му син, плаче!… И досега се ходи на Асенюва гроб и се го оплаква… Но пустите българи много дебелоглави били! Те като че се се сящат… (Разхожда се усмихнато и разтрива ръце.) Добре се върши работата! Аз не се надявах, че тя ще върви така добре… Още три месеца няма, а пък от Асенювите приятели не остана нито един и загинаха се за това, че били врагове на Асеня, а приятели на Петра… (Смее се и се спира.) Добре! С това той ще приготви и ускори въстанието на българите и Петровото дохождание тук, а тогава — ще не ще — ще иска помощ от Алексея. (Клати сърдито глава и тръгнува как.) Тогава ще ви кажа аз вам, Драгомире, Милко и Добрине… Вий бъркате работите и разваляте плановете ми… Добре! Добре отива работата. (Спира се.) Добре отива, ама… бабата? Е-хе-хе! Лошеви са тези българи! Отец Иван — защо не го премахнаха в Цариград? — и Петър не се чуват никакви, а това е лошево… Я гледай, аз пък не питах Драгня де се намира бабата и по кои места ходи тя да си бъбре… Та и Тодорка я няма. Драгне! Хей, Драгне!… (Разхожда се.)

ЯВЛЕНИЕ IV

Исак и Тодорка.

Тодорка (влиза бързешком). Защо ти е Драгни?

Исак. А, дойде ли, Тодорке? Много добре! Какво има?

Тодорка. Няма нищо хубаво, тате.

Исак. Е, какво? Какво има?

Тодорка. Всичкото се лошево, тате. (Сяда с въздишка.)

Исак. Та казвай, Тодорке, не ме мъчи така…

Тодорка (става). Какво да ти казвам? Лошево! Не разбираш ли? Лошево — и се свърши… (Разхожда се.)

Исак. Та какво му е лошевото?

Тодорка (спира се до татка си). Таквоз, че работата начева да се открива. Хората явно вече зеха да гледат лошево на нас и се хортува вече, че всичкото го е свършил Иванко, аз и ти, а не Петър, чуваш ли?

Исак. Нима дотам стига работата?

Тодорка. Ний криеме Мария, да не би нейната лудост да накара да я съжаляват и да се открие истината, а пък знаеш ли какво казват хората? Че тя помагала на Иванка и за то сега господ я наказва с лудина…

Исак (трие се по челото).

Тодорка. Мене твърде ме е страх, че отец Иван има крака си и тук — в самото Търново.

Исак (дига глава). Наистина, имало някаква си баба да ходела и разправяла — чувала ли си ти?…

Тодорка. Аз я видях. Тя е баба Кера.

Исак. Мариината дойка?

Тодорка. Тя. Опърпана, нагърбена, тя като вещица ходи по улиците, по къщята, разказва чудесии и пее песни. Знаеш ли ти, че тя пее една песен…

Исак. Кажи де, защо млъкна?

Тодорка. Песента й разказва как Иванко излъгал Мария, как влязъл в палатите…

Исак. Я гледай, я гледай!… Та отколе ли е тя тука?

Тодорка. Два деня, откакто се е явила.

Исак (удря се по челото). Два деня! И ний да не научим досега! (Разхожда се мълчешката.)

Тодорка (разхожда се и тя умислена).

Исак (спира пред Тодорка). Но знаеш ли какво, Тодорке.

Тодорка (спира се и тя). Какво?

Исак. Работата се за нас добре отива.

Тодорка (не казва нищо и тръгнува да се разхожда).

Исак. Вярвай, че тъй… Ще видиш, че Драгомир сам ще начене да ми се моли, за да дойдат моите легиони.

Тодорка (спира се и мисли). Де този господ!

Исак (разтрива ръце). Така, така!… Без друго тъй ще бъде! И знаеш ли? Сами ще ти се молят да станеш българска царица.

Тодорка. Ах, тате! Да стане, тате!

Исак. Само работене тряба. Гледай, чедо мое, нищо не оставяй. Знаеш ли как и де мога да намеря баба Кера?

Тодорка. Днес е празник. Ако има игра на тържището, тя там тряба да е.

Исак. Има, има… Аз там бях преди малко, но кому дохождаше на ум? Чакай! Ще те скепцам аз тебе, дърта вещице! Само, знаеш ли какво още, чедо мое?

Тодорка. Какво?

Исак (доближава се до не я и със снижен, глас). Милко тряба вече да се премахне.

Тодорка. Отколе го мисля аз това, но се не мога…

Исак. Правиш какво правиш — премахни го, че той е, дето бърка всичко.

Тодорка. С нищо не се мами… Но… остава още едно, та ще видя. (Отива си.)

Исак (вика подире и). Дано ти помогне господ!… (Разхожда се.) Но и аз да вървя. Не тряба да се стои ни минута, че тези глупи българи ще ми развалят всичките планове… Господ да ги порази. (Отива си.)

Тържище в Търново.

ЯВЛЕНИЕ I

На тържището купчина — купчина народ (мъже, жени и деца). Глъчка и смехове. Настрани баба Кера, опърпана и нагърбена така, щото никой не я познава. Няколко деца закачат баба Кера. Тя се брани със сопичката си. Две моми и един момък се доближават до бабата.

Една мома (на децата). Я ги гледай! Какво правите тук? Хайде си играйте!… (Разпъжда децата.)

Децата (кое подскача, кое побягва — разотиват се).

Баба Кера (поизправва се на сопичката си). Малко палавички… като деца, момне.

Момата. Ами ти къде си се заканила, бабо?

Баба Кера. Ех, момне, на хоро и аз да погледам.

Момъкът. Ами ще се заловиш ли, бабо?

Баба Кера. Ехе, синко? Колко хора съм въртяла аз… Сега вий игра ли играйте? (Въздиша.) Де то време!…

Другата мома. Ами момците грабеха ли ви китките, бабо?

Баба Кера. Ех, момне! Тогава момците бяха момци, а сега какво — нищо и никакво.

Едната мома (смее се на момъка). Чуваш ли? Нищо и никакво!…

Другата мома (смее се и тя). Нищо и никакво!… Чу ли?

Баба Кера. Смейте им се, момни, смейте… Сега момците напускат момите и бягат от хорото, щом видят, че се зададе някой от царските хора… И те момци! (Хихика.) Смейте им се, смейте…

Момите (смеят се. Дохождат при тях още няколко момци и моми).

Глас. Какво има тук?

Друг глас. Я гледай, тук била бабата!

Трети глас. Тя сега ще ни попее… Да чуйте какво хубаво пее!

Глас. Тази ли е тя бабата, за която приказват?

Гласове. Тази, тази…

Глас. Попей, бабо, попей!…

Гласове. Наистина, бабо, попей ни!

Баба Кера. А бре, сине, каква песен искате от стара баба бре!

Глас. Онази, бабо, онази, що я пя вчера пред къщата на болярина Първана. (Към другите.) Ех, брате, да бяхте само да я чуйте! На, питайте и чича Струя, той беше там.

Гласове. Попей, бабо, попей!

Баба Кера. Боже! Боже!… Ама да не ми се смеете на песента… (Позакашлюва се, обляга се на сопата си и запява.)

Гласът и се придирва тя се закашлюва.

Глас. Я гледай, я гледай…

Друг глас. Ами Мара?

Баба Кера. Мара ли? (Въздиша силно.) Ех, синко… Царкинята помните ли вий?

Глас. Нима това стана с хубавата ни царкиня?

Баба Кера. Ех, синко! Песента не лъже, песента право казва…

Гласове. Разкажи ни, бабо, разкажи ни!…

Баба Кера. Оставете сега. Я чувайте…

Зачува се свирня и провиквания.

ЯВЛЕНИЕ II

Прежните и други момци и моми.

Задават се момци и моми, заловени на хоро, и играят; в средата свирач свири. Настрани още народ.

Глас от хорото. Всички! Всички… тука всички!

Народът, който беше заобиколил баба Кера, разредява се. Младите се залавят на хорото. Старите стоят настрана я гледат. По-настрани направят хоро и децата. Баба Кера при тях и ги учи как да играят.

Глас. Това не прилича. Хойсата!

Свирачът засвирва на хойса и се започнува тая игра. Някои от старите се залавят и те на хорото. Хорото се отдалсчава от сцената. Гледачите усмихнати гледат на играчите.

ЯВЛЕНИЕ III

Прежните, Отец Иван и Петър.

Отец Иван и Петър (и двамата в просешки дрехи, показват се и се спират настрана).

Петър. Погледни, отче! Това ли е теглото на народа?

Отец Иван. Той не разбира теглото си или се весели от немай-къде. Не срещнахме ли ние навсякъде такава веселба отпървом? Но отсетне знаеш на какво сме бивали свидетели.

Петър. Злоупотребления стават навсякъде.

Отец Иван. Злоупотребления! Узаконени злоупотребления… Виждаш ли, че и баба Кера е тук?

Петър. Нима е там онази? Я гледай! Никак не би я познал човек. Горката! На какво се е обърнала…

Отец Иван. Ние тряба непременно да се срещнем с нея. Шията и ще извия, ако е и тя помагала…

Петър. Но ние не се ли излагаме тук на опасност?

Отец Иван. Не бой се, никой не ни познава. Та ако би и да се случи нещо…

Хорото се задава от другата страна.

ЯВЛЕНИЕ IV

Прежните и едно момче.

Момчето (дотича и вика). Царски хора! Царски хора!

Глас. Хем пияни!

Свирачът престава да свири, хорото се разваля. Смущение. Децата със страх и любопитство се натрупват около възрастните. Отец Иван и Петър гледат и слушат с внимание.

Баба Кера. От тях мира няма сега! Е, момци, бягайте сега де! (Смее се.)

Някои си тръгнуват да си отиват.

Глас. Защо да бягаме?

Друг глас. Че като са царски хора? Какво им правиме ние?

Трети глас. Наистина. Я да се заловим пак?

Четвърти глас. Добре казваш. Захвани пак, свирачо!

Гласове. Захвани, захвани!…

Баба Кера. Тъй ами… Какво ще рече то… (Брани се от едно дете.) Ха бре и ти…

Свирачът засвиря и хорото се начева отново.

ЯВЛЕНИЕ V

Прежните и царски хора.

Показват се няколко мина пияни царски хора. Спират се и се кландукат.

Един от царските хора. Ех, тук било то!… (Залита.)

Онези, които не играят, страхливо отиват на разни страни.

Друг от царските хора. Я гледай там онази…

Трети. Какво ще я гледам? (Отива кландушката към хорото.)

Един момък (изпречва му се). Остави ни, брате, да си играеме… Ако обичаш, улови се и ти, но само човешката…

Царският човек (поспирва се). Какво? Ти… ти… (Мушва го и връхлита в хорото.)

Хорото се разваля. Момите се разбягват. Някои от момците заобикалят царския човек.

Глас. Че какво е това? Какво правиш ти?

Царският човек. Брр! Брр! (Изважда меч и погва момците и народа.)

Народът бяга. Другите царски хора със смях спъват, удрят кого де завърнат и казват: „И тези са от Асенювците!“… Единът спъва баба Кера.

Баба Кера (мъчи се да стане). Ох, бре, синко, стара съм бре… (Става, държи се за коляното и охкащиц и куцешком отива настрани.)

Отец Иван (доближава се и улавя царския човек за рамото). Какво правиш, приятелю? Затова ли ти е дал царят меч — да биеш братята си?

Народът се спира и гледа. Другите царски хора, и те зачудено гледат на отца Ивана. Петър, доближава и той.

Исак (показва се и гледа внимателно).

Царският човек (мъчи се да се издръпне от ръката на отца Ивана). Приятел ли? Ти не си ми приятел… аз не те познавам… (Издърпва се и замахва с меча си на отца Ивана.)

Отец Иван (улавя му ръката, измича меча и го захвърга настрана, а самия него мушва.)

Царският човек (полита настрани).

Народът се смее.

Другите царски хора (сърдито). Какво? (Спущат се на отца Ивана.)

Петър (изпречва се отпредя им с меч). Къде, приятели?

Царските хора (спират се и смаяно гледат).

Глас. Да си идем, че лошево!… Те са царски хора…

Друг глас. Да си идем, да си идем!… Никой здрав не остава от нас.

Смущение. Народът начева със страх да се разотива.

Отец Иван. Бягате от двама пияници!… (Клати глава.)

Глас. Кой си ти? Остави ни! Ти ще ни навееш зло на главата…

Друг глас. Те са царски хора…

Отец Иван (на Петра). Чуваш ли? (На народа.) Ето до какво сте достигнали. Няма още три месеца, откакто е убит цар Асен, а вие сте се обърнали на роби!… (Клати глава.) Вътре в Търново вас ви бият и безчестят, а вие търпите, вие бягате и се криете!… Така ли беше по времето на цар Асеня?

Исак (турва пръст на устни и слуша).

Баба Кера. Не беше така. Не беше така! Но кой си ти, дето казваш туй?

Глас. Тогава не беше тъй! Тогава беше добре. Бог да убие Петра, че уби брата си!

Гласове. Бог да го убие!

Петър (закрива лице с две ръце).

Отец Иван. Това е лъжа, братя!

Исак (поподига ръка и бързешком си отива).

Баба Кера (удря радостно ръце). Лъжа е, лъжа! Но кой си ти?

Глас. Ами кой уби хубавия ни цар?

Отец Иван. Иванко, той уби цар Асеня.

Баба Кера (много радостно). Така, така. Така е! Вярвайте, че е така!

Гласове. Царят!

Царските хора (разперват ръце). Царят!

Отец Иван. Той с лъжа направи да изгонят Петра, а когато уби Асеня, разпръсна лъжа, че го е убил Петър, за да не би вие да се догадите и да го накажете…

Баба Кера (и с глава, и с ръце маха за потвърждение).

Петър (приближала до отца Ивана, подръпва го за дрехата и с очи му показва настрани).

Отец Иван (успокоително клима с глава).

Глас. Да се махваме оттук, хора! Не виждате ли, че тези просяци зло ще ни навеят на главите?

Отец Иван. Да не се махвате, а тряба да отвърнете за убиването на Асеня…

Царските хора (дохождат един до друг, шепнат си и гледат на отца Ивана и Петра).

Глас. На какво ни навеяха тези хора… Виждате ли кой иде?

Народът гледа на една страна. Смущение.

Глас. Ами сега?

Друг глас. Да отвърнем за убийството на Асеня!

Царските хора (начеват да доближават към отца Ивана и Петра).

ЯВЛЕНИЕ VI

Прежните и Исак с няколко въоръжени войника.

Исак и войниците се показват. Исак и Началникът на войниците се доближават до народа, а войниците се спират настрана. Народът се подава насам-нататък.

Началникът на войниците. Какво има тука? Кой прави туй смущение?

Исак. Тези са те, двамата просяка и бабата.

Началникът на войниците (показва на Отца Ивана и Петра и казва на войниците си). Вземете ги!

Отец Иван и Петър (разбъркват се из народа).

Войниците се спущат на тях, но от народ не могат да се доближат.

Отец Иван и Петър (скриват се).

Един момък. Защо тях ще ловите? Ето кои не ни оставят на мира (показва на пияните войници), тях вържете…

Гласове. Тях! Тях!…

Исак (със силно безпокойство). Та те се скриха! Те си отидоха!…

Началникът на войниците. Какво е туй? Де са просяците? (Изважда меч и влиза в народа.)

Войниците вървят след началиика си. Народът се разпръсва с вик и крясък. На тържището остава само Исак.

ЯВЛЕНИЕ VII

Исак сам.

Исак (безпокойно крачи и отива ту на една страна, ту на друга). Те са!… Без друго — те са!… (Ядовито удря ръце.) Как не влязоха в ръце ми… (Още по-ядовито и клатешком глава.) Но и тези българи дебелоглави били — ха!… Чакай! Ще накарам аз да ги изпекат всичките на огън!… Аз ги познавам всичките… (Крачи умислено.) Лошево! Лошево, когато Петър и дъртакът Иван се явяват в Търново и правят такива бъркотии… В Цариград сякаш че гарга им изпила ума, та не можаха да премахнат тогози дъртака — толкова време седя там… А те са, без друго — те са! И проклетата баба Кера! А! Тряба мерки да се земат. Не се сбъдват надеждите ти, Исаче! Развалят се хубавите ти планове… Ех! Пусти дебелоглави българи! И велможите му таквиз, и простаците му таквиз — огън да ги гори всичките!… (Ядовито махнува с ръка и си отива.)

Гробища в манастирската ограда.

Вижда се манастирът. Нощя. Тихо. Черковата осветена. От време на време доносва се оттам слабо пение: „Господи, помилуй!“

ЯВЛЕНИЕ I

Двама калугери-стражари.

Един калугерин се показва от едната страна, другият от другата.

Срещат се и се покланят един на други.

Единът калугерин. Добра среща, отче. Благослови.

Другият калугерин. Бог да благослови, брате. Ох-ох! (Подпирва се на тоягата си.) Дали мина третата стража?

Първият калугерин. Вече четвъртата доближава…

Вторият калугерин. Така! А бдението още се продължава. Може да е всенощно?

Първият калугерин. Вижда се… (Прозява се и се кръсти.) Ох-ох! Тежки времена настанаха, отче, тежки!… (Подпирва се на тоягата си.)

Вторият калугерин. За нашите грехове, брате. (Клати умислено глава.) Страх ме е да не изтеглим и ние, както манастирът „Св. Богородица“…

Първият калугерин (уплашено). Господи, спаси и помилуй!… (Кръсти се.) Та защо, отче, защо?

Вторият калугерин. Та не чу ли какво е станало днес в града?

Първият калугерин. Какво пак има?

Вторият калугерин. Казват, че отец Иван и княз Петър се явили в Търново и възпрели някои царски хора от своеволието им.

Първият калугерин. Нима вече и в Търново са се явили?

Вторият калугерин. Така казват, та ги търсят сега да ги уловят. Мислят, че са се скрили из манастирите.

Първият калугерин. Бог да ги запазва! Бог да ги запазва, отче! (Клати глава.) Твърде големи станаха теглата ни… Каквото разказват, много е тежко вън, в мира. Сиромасите се онеправдават на всеки час, а няма кой да ги запази… Убийства и бесенията безбройни, закон и правосъдие няма, божието име се хули, черковите се оскверняват… Ох-ох! Не беше така по времето на Асеня!…

Вторият калугерин (въздиша). Само бог да ни е на помощ! Вижда се, имали сме тежки грехове… (Въздиша, глади се по брадата и клати глава.) Дано господ ни чуеше грешните молитви! Иванковото царувание не е благословено, брате: той с убийство усвои царството.

Първият калугерин. Нечестивите! Стоварват това на Петра.

Вторият калугерин. Искаха да потулят беззаконието си с друго беззаконие, но господ вижда всичко: той ще се смили над народа си. Чу ли ти какво чудо станало в голямата черкова?

Първият калугерин (с любопитство). Какво? Аз нищо не съм чувал, отче, нищо…

Вторият калугерин (кръсти се). Божие чудо… Голямото кандило в средата на малкия многосвещник сяка утрина се запалвало само от себе…

Първият калугерин. Чудо! Божие чудо!

Вторият калугерин. Ще ни прати господ светли дни. Отците са много радостни.

Първият калугерин (кръсти се). Дай, боже! Дай, боже! Ох-ох! Да се смили бог над нази!… Да ида да заобиколя къде малките врата…

Вторият калугерин (прозява се). И аз не съм ходил нагоре. Какво ли ще ни се случи?

Първият калугерин. Дано господ се смилеше над нази… (Покланя се.)

Вторият калугерин (покланя се и той). Господи, помилуй! Господи, помилуй!

Разделят се и си отиват.

Тишина. От черковата се чува пение: „Господи, помилуй!“

ЯВЛЕНИЕ II

Отец Иван и Петър.

Отец Иван (в просяшки дрехи, показва се на стената, поогледва се и скача в оградата. Тихичко). По-скоро и гледай да не стане шум.

Петър (и той в просешки дрехи, показва се на стената и скача в оградата). Ето и аз съм тук. (Поогледва се.) Ще бъдем ли тук безопасни?

Отец Иван. Асенювът брат навсякъде ще се посреща с радост, а най-повече тук, в тази света обител, макар Иванко и тук да има свои хора… Седни, Петре (сяда на един гробен камък), седни да си починеме и ние… (Въздиша.) Тука е място на вечно спокойствие. (Показва на гробовете.)

Петър (въздишком сяда).

От манастира се чува пение: „Господи, помилуй!“

Петър. Братята се молят! Горките! Те и не знаят, че в тяхната мирна ограда се намират хора, които могат да им докарат големи злочестини. (Въздиша и подпира лице с ръце.)

Отец Иван. Бъди спокоен, Петре. Мнозина от братята молят бога, за да избави бог българското царство от Иванка… Те обичаха Асеня и вярвам, че са готови да си пролеят кръвта и за Асенюва брат…

Петър. Който се счита за братоубийца и се кълне от народа. (Въздиша и закрива лице с ръце.)

Отец Иван (въздиша). Но истината скоро ще се открие…

Мълчание.

Петър (дига глава и тихичко). Как тихо почиват тук усопшите! За тях няма вече нито грижи, нито безпокойства, които така много мъчат нас, живите, и ни отровват живота. (Гледа по страните.) Ами злочестият ми брат дека ли е погребен?

Отец Иван (въздиша и горчиво се усмихва). В златен ковчег прахът на Асеня е турнат в нарочно направена гробница, дето Иванко ходи сяка утрина да оплаква този свети прах… Злодейци! Те убиха най-достойния цар, който освободи България и я въздигна на такава слава и могъщество, цар, когото те не бяха достойни и да погледнат, а сега с лицемерни сълзи оскърбяват праха му и искат с това да се покажат чисти от тежкия грях, който направиха пред бога и пред народа.

Петър. Иванко беше такъв юнак, такъв великодушен…

Отец Иван. Ох-ох! Злодеянията и беззаконията изменяват човека, Петре. Иванко беше преди с чиста и спокойна съвест и за то беше така юнак, великодушен и милозлив, а сега? Сега на неговата съвест са се натрупали толкози злодейства, и божият гняв… Сега на неговата съвест е Асенювата кръв, кръвта на толкози невинни хора и злочестината на целия народ. Той е проклет и от хората, и от бога!…

От манастира се чува пение: „Господи, помилуй!“

Петър. Тук почиват, отче, онези, които не знаят нашите грижи и страсти, а там, в божия храм, се молят богу за грешните. И чувай как добре се възнася към бога молитвата им в тая нощна тишина…

Чува се пак „Господи, помилуй!“

Да се помолим и ние за Иванка.

Отец Иван. Твоето упорство няма край, Петре. Ти искаш да бъдеш добър към един човек, а глух и студен към охканията и тегленията на цял народ… Да се помолиме за Иванка! Но ще ни приеме ли господ молитвите? Цял български народ тегли от Иванка, а братът на Асеня иска да се моли, за да прости бог на Иванка злодеянията, що ги прави на народа!… Това ли тряба да чака българският народ от Асенюва брат? Свести се, Петре! За греховете на другите нека се молят отшелниците, а ти, Асенюв брат, ти си длъжен да отървеш народа си от теглилата и мъчителите му…

Петър (въздиша). Длъжен съм! Но отде зная аз, че със своето намисвание не ще направя хиляди и милиони още повече да теглят? Това не е частна работа, отче, ами е цял народ, цяло царство… Бива ли така лесно да си играеме със съдбата на народа си?

Отец Иван. Ти безумствуваш, Петре!

Петър. Отче! Спокойствието и доброчестината на отечеството ми е скъпо за мене. Сърцето ми е наранено от Иванка, но моето прокълнавание ще се обърне на благословия, ако народът благославя Иванка…

Отец Иван. Народът да благославя Иванка!… (Натъртено.) Петре! Иванко излъга брата ти Асеня, за да те изпъдят оттук като един от най-големите престъпници, като един от най-гнъснавите издайници на отечеството… Иванко стъпи на братовото ти тяло, та се качи на българския престол… Иванковите ръце бяха облени с братовата ти кръв, когато снимаше царската корона от главата му, за да я турне на своята…

Петър. Отче!…

Отец Иван (със същото натъртвание). На царската порфира още не са изсъхнали капките от братовата ти кръв…

Петър. Отче, моля ти се…

Отец Иван. На сяка стъпка из царските палати вижда се още светата кръв на Асеня и на толкова невинни хора… И в това време, когато светият прах на Асеня се осквернява с лицемерни сълзи, народът кълне брата му Петра за неговото убивание…

Петър (закрива лице с ръце).

Отец Иван. Погледни! (Показва с очи и с ръка наоколо.) Де е светият Асенюв гроб? Иванко го осквернява с лицемерните си сълзи… Слушай! Народът, горкият български народ, когато трепере от Иванковите злодеяния и жестокости, кълне Петра за убийството на Асеня…

Петър (става). Отче! Недей усилва пламъка, който и без това тъй силно гори в гърдите ми. За спокойствието и благополучието на народа аз всичко, всичко ще простя на Иванка… Асенювци освободиха България не за себе си, а за нейната доброчестина. И нека бъде благословен Иванко, ако България вижда от него мир и спокойствие!…

Отец Иван (скочва ядосан). Безумни! Не видя ли какъв мир и какво спокойствие вижда България от Иванка! Злодеянията на Иванка надминават всичко, а ти го благославяш!… Кръвта на Асеня и на хиляди невинни хорица вика за мщение, а ти благославяш тогова, който пролива тая кръв… Народът тегли мъки, а ти благославяш Иванка, който причинява тия мъки!… Иванко тласка българското царство към опропастявание, отдава го в ръцете на лошите му врагове, а ти благославяш Иванка!…

Петър (затуля лице с ръце).

Отец Иван (гледа го и клати глава). Безумни! Триж по-безумни, Петре! Кой ти е дал власт да прощаваш? Кой ти е дал право да бъдеш студен към народните бедствия? Знай, че ти си оръдие божие, назначен да прекъсаш теглилата на народа. Човек, който се решава да убие най-достоен цар и да се качи на престола му; който, за да се удържи на тоя престол, тряба да мъчи и да убива народа — такъв човек е злодеец, отхвърлен от бога, и неговото управление не може да бъде друго освен страшен бич божи… Не чу ли охканията на народа? Не видя ли мъките му?

Петър (умолително). Млъкни, отче!

Отец Иван. Кажи кой ти е дал право да се отказваш от онова, което ти налага най-светата твоя длъжност. Ти си брат на Асеня. Ти си длъжен, чуваш ли? Длъжен си да отървеш българския народ от Иванковите злодеяния, длъжен си да спасиш българското царство от съвършеното му загинвание. И (с въздигнат, натъртен глас), Петре! Ако има в тебе поне капка от Асенювата кръв, ако ти що-годе желаеш спокойствието и доброчестинатана народа си, ти тряба да сториш това! Ако ли не го сториш, чувай. Ти ще бъдеш на вечни времена проклет!… (Заплашително дига ръка.)

Петър (стресва се и простира ръка). Стой, отче!…

Чува се шум и глас: „Скоро, скоро!“

Отец Иван (бързешком уловя Петра заръката). Тс! Млъкни. (Показва му с пръст и го дърпа.)

Потулят се и двамата зад един гробен камък.

Глас. Чакай, че се ударих… ох!

Друг глас. Добре, добре… ще те научим ний тебе! По-скоро, отче!

ЯВЛЕНИЕ III

Двамата калугери-стражари и едно момче.

Единът калугерин (държи за дрехата едно момче и го дърпа).

Другият калугерин (дотичва от срещната страна). Що е, отче? Отдека?

Първият калугерин. Прескочи откъм дола…

Вторият калугерин. Я гледай, я гледай!… Че как е можил? Мене ми се вчуваше тука глъчка, ама…

Първият калугерин. Добре, че дотърчах навреме…

Момчето (издърпва се из ръцете на калугерина и със стиснати юмруци гордо се изправва отпредя му). Оставете ме! Аз съм Първанов син.

И двамата калугери (поотстъпват и в един глас). Първанов!

Момчето Пратен съм от татка си.

Единът калугерин. Я гледай, пък аз да не те позная…

Момчето В града има голямо смущение. Царските хора палят и колят…

Другият калугерин. Пак ли?

Момчето Търсят отца Ивана и княз Петра. (Трие си коляното.) Татко затворен, затворени са и другите първенци; има и избити… Ох… (сяда на един камък и си трие коляното) лошево се ударих!

Калугерите (кръстят се). Господи, помилуй! Господи, помилуй!

Момчето Известете братята да се спасява кой как може…

Единът калугерин (кръсти се). Ох! Какви времена… Какви времена!…

Другият калугерин. Господи, помилуй! Господи, помилуй!

Момчето Но да се не бавим. Татко най-много приръчва да се запазят отец Иван и княз Петър, ако би да са тука…

И двамата калугери. Дай да са тука! Дай да са тука!

Момчето Известете и другите братя…

Единът калугерин. Ох, тежко е, тежко! И между нашите хора има много лошеви… Но да идем!…Ами ти защо не похлопа на малките врата? Не знаеш ли знака?

Тръгнуват.

Момчето (покуцва и се държи за коляното). В мрачината не можах да улуча, а пък трябаше да бързам… Освен това по пътя са се разпръснали вече царските хора.

Калугерите (кръстят се). Господи, помилуй! Господи, помилуй!

Отиват си и тримата.

ЯВЛЕНИЕ IV

Отец Иван и Петър.

Отец Иван (излиза на сцената). Чу ли, Петре? Разбра ли каква доброчестина вижда народът от Иванка?

Петър (излиза и той и клати глава). Лошево, отче, лошево…

Отец Иван. Лошево? Когато е лошево, защо стоиш? Защо мъдруваш? Какво повече искаш, за да се решиш?…

Петър. Междуособието е страшно нещо, отче! То би съсипало царството ни, би погубило милото ни отечество…

Отец Иван. Междуособието! (Клати глава.) Не междуособието, Петре, а твоята нерешителност ще погуби отечеството и народа ни… Подир всичко, що видя и що чу досега по цялото царство — двоумиш ли се още? Има ли още у тебе сила да бъдеш спокоен зрител на Иванковите своеволия и жестокости? Виждаш ли? (Показва му с пръст.) Там горят сиромасите. Чуваш ли този вик? То е викът и охканията на злочестия български народ… И всичко това става заради тебе, Петре. И за убийството на Асеня, и за своите злочестини народът кълне тебе, Петре… А ти още не се решаваш на най-светото, най-благословеното дело?

Петър (закрива лице с ръце).

Отец Иван (жлъчно чупи ръце). О, нерешителността още стои на лицето ти!… (Клати глава.) Но чувай, Петре! Ако светата Асенюва кръв не е в състояние да подигне ръката ти против убиеца… Ако мъките и теглилата на българския народ не могат да те подигнат на праведно и свето дело… ако съсипванието на българското царство не те стрясва и не може да те направи да се заловиш за длъжността си, смили се поне над себе си, Петре! Знай, че делото на Мария…

Петър (стреснато дига глава, разперва ръце и повелително). Спри се! Ти произнесе име, което аз не трябаше никога да чувам… Ти тури огън на раната ми… Делото на Мария? Позор на Асенювци! Позор на человечеството!… О, боже, Асенювата дъщеря и — убийца! Убийца на татка си!… (Закрива лице с ръце.)

Отец Иван. Позор! И този позор вечно ще остане на Асенювци, ако ти не се постараеш да очистиш от него славното име на Асеня… Асенювата дъщеря помогна на Иванка и тласна българския народ в тежка злочестина. Асенювът брат ще бъде ли така нищожен, щото да остави този позор?

Чува се някакво си кряскане.

Отец Иван (спира се стреснато).

Петър (и той стреснато дига глава).

Крясъкът се повтаря, после се чува тих женски прекъснат смях, а сетне тихо, жално пение:

Отец Иван и Петър (доближават един до друг и гледат към там, отдето се чува пението).

ЯВЛЕНИЕ V

Прежните и Мария с един стар калугерин.

Мария (влиза. Луда. Космито й разпуснато, на ръце й вериги. Тя пристъпва и полека пее).

Калугеринът (със сведена глава жаловито върви подиря и).

Отец Иван и Петър (подръпват се, разперват ръце и смаяно гледат).

Мария (поспирва се и се поослушва). Ъ! (Наченва да пристъпва и пак запява.)

(Засмива се прекъснато. Ослушва се, поподига ръце, но от веригите изнемощяло ги снема. Веригите дрънкат. Мария запява пак.)

Калугерите (чупи ръце и със силна въздишка). Колко си ти злочеста! Никъде няма за тебе спокойствие!…

Мария. Тс. Той е тука… (Пристъпва полекичка, като че е уплашена, и се ослушва.)

От манастира се чува пение: „Господи, помилуй!“

Мария (засмива се прекъснато и запява). Господи, помилуй!… (Протегнато говори.) Господи, помилуй и спаси душа му… (още по-протегнато) спаси душа му и го помилуй… (Засмива се силно.)

Петър (закрива лице с ръце).

Отец Иван (скланя глава на ръка).

Калугерите (без да си подигне главата, клати я и силно въздиша).

Мария. Тс! Той спи… татко спи… ъ? (Мълчи и като замаяна се ослушва. После стреснато дига глава и бърже.) Той ми каза… (поприслушва се малко, а после протегнато) той ми каза… (още по-протегнато) иди, спи спокойно… (Мълчи и стои със сведена глава. После бързешком дига глава и силно се засмива.) Ела! Ела да видиш… (Тича и спира до един гроб.) Тука, тука спи той… (Турга пръст на устни.) Мълчи! Мълчете!… (Протегнато и със снижен глас.) Той ми каза… (Напомнюва си нещо.) Иди… Иди, спи спокойно… (Ослушва се.) Ъ? (Тихичко, като че иска да не я чуе някой.) После… после… ключът… (слехти) ключът… (почти креснува) ключът!… (Отчаяно сключва ръце и силно се засмива, но бързешком прекъсва смеха и се ослушва.)

Калугерите (дига глава и чупи ръце). Стига, стига се мъчи, Марийо!… Успокой се ти, злочеста дъщерьо на злочести Асеня…

Отец Иван (стреснато дига глава и пристъпва към калугерина). Какво? Какво каза ти?

Петър (и той стреснато дига глава и се подръпва с разперени ръце). Мария?

Калугерите (уплашено се дърпа назад).

Мария (бързешком и стреснато се обръща към отца Ивана). Ъ? Татко? Мой мили татко?… (Сключва ръце на гърди и умолително.) Иванко! Не го убивай!… Моля ти се!… (Сяда на колена и умолително запява.) Не го убивай, Иванко! Смили се, смили, Иванко!… (Изнемощяла, скланя глава на гробния камък.)

Калугерите (умолително). Милост, божи хора, милост към тая злочеста! Тя е безумна. Окована е в тежки вериги и е хвърлена в тъмна, мокра и задушна тъмница. Мене са турнали да бъда нейния стражар и люто е приръчано да не вижда тя боже небо, божи хора… Но кой би утърпял? Смилете се, тя е дъщеря на Асеня…

Петър (закрива лице с ръце, но така, като че се удря по лицето).

Отец Иван (жаловито клати глава). Злочеста Мария!… Но кой е този, крйто при божието наказание така люто наказва тая злочеста за престъплението и?

Калугерите (гордо дига глава). Мария е невинна! Тя е чиста като ангел!

Отец Иван и Петър (който бързешком дига глава, извикват в един глас). Невинна?

Калугерите. Хулите против Мария са хули против бога… Които и да сте вие, тряба да преклоните глава пред светата истина. Мария е люто измамена. Безбожно се подиграха с най-светото и чувство… подиграха се, за да могат по-лесно да я лишат от мил, обичлив татко. Тя не понесе, тя изгуби ум, но това не стигаше, ами я хвърлиха в тъмница, за да не би нейната злочестина да открие истината… (Въздиша силно.)

Петър (без да открие лице, клати глава). Горката! Горката Мария!…

Отец Иван. А!… Злодейци! (Заплашително клати глава и стиска юмруци.)

Мария (поподигва глава). Ъ!… (Смаяно се огледва по страните.)

ЯВЛЕНИЕ VI

Прежните и Милко с Исака и с много въоръжени войници.

Милко, Исак и Войниците (с факели в ръце навлизат от разни страни).

Исак (на Милка). Ето ги! Не казвах ли аз?

Петър и Отец Иван (подръпват се и изваждат скриените си мечове).

Милко (без да види Мария). Това са те, просяците… (Изважда меч и се обръща към войниците, за да им даде потребния знак.)

Мария (засмива се, скочва и се изпречва пред Милка.) Ела! Ела да видиш…

Милко (отскочва назад уплашено). Мария! (Разперва ръце и изпуща меча.)

Исак (и той отскочва уплашено). Мария!

Войниците (постресват се и вкаменени гледат на Мария).

Отец Иван (дръпва Петра и задишком се измича).

Петър (и той задишком се измича).

Скриват се и двамата из гробищата, без да ги види някой.

ЯВЛЕНИЕ VII

Прежните без отца Ивана и Петра.

Мария (дърпа Милка за ръката). Тука… Тука… Той спи… Тс! (Ослушва се.)

Милко (затуля лице с ръка и клати глава). О!…

Мария (обръща се и слисано изглежда всичките). Ъ? Той… Той ми каза… (Припомня нещо.) Той лежеше… (Турга пръст на чело и мисли.) Кръв… (клати глава) кръв имаше (слехти), кръв… (още повече слехти) ключът… (извиква) ключът!… (Силно се засмива.)

Калугеринът (сяда на колена и с дигнати очи към небето моли се горещо).

Милко (без да открие лице, клати глава). Марийо, Марийо!

Исак (умислено свежда глава).

Някои от войниците закриват лице с ръце и се подземат, а други си чистят сълзите.

Мария. Тс! Мълчете! Той спи… Тука спи. (Пристъпва) На, тука… Той ми каза… Каза ми… Марийо… (Клати глава усмихнато, после се засмива силно и тръгнува на друга страна, като запява.)

Исак (затуля очи). Войниците (плачат).

Милко (гледа Мария, клати глава и с плачевен глас) Горката! Горката Мария!…