Изстрели в „Сирано“

3

Дебелакът се наведе към Кармади и изпръхтя:

— Мислиш, че е нагласена ли, съседе?

— Да. За Вера.

— Колко залагаш?

— Виж си кесията.

— Имам пет стотачки, дето искат да се размножат.

— Дадено — рече Кармади равнодушно и продължи да гледа тила на една сламеноруса глава близо до ринга. Под накъдрената до съвършенство коса се спускаше бяла наметка с кожена яка. Не можеше да види лицето, но не беше и нужно.

Дебелакът примига и внимателно измъкна тлъст портфейл от вътрешния джоб на сакото. Постави го на коляното си, отброи десет петдесетдоларови банкноти, нави ги на руло, напъха портфейла обратно на мястото му.

— А сега ти, хапльо — пък изпръхтя той, — да видя твоите мангизи.

Кармади отвърна поглед, извади тънка пачка нови стотачки, разлисти ги. Измъкна пет изпод бандерола и ги показа.

— Дар Божи — рече дебелакът. Пак се наведе към Кармади. — Аз съм Скийтс О’Нийл. Няма да се скатаваме, нали?

Кармади се усмихна много бавно и пъхна парите в ръката на дебелия.

— Дръж ги ти, Скийтс. Аз съм Кармади. Синът на стария Маркъс Кармади. Умея да стрелям по-бързо, отколкото ти да тичаш… и мога да се оправя после.

Дебелакът дълбоко пое дъх и се облегна на стола си. Тони Акоста втренчи копнееш поглед в парите, които дебелакът стискаше в пухкавата си ръка. Навлажни устни и неловко се усмихна на Кармади.

— Божичко, отидоха ви мангизите, мистър Кармади — прошепна той. — Освен… освен ако не знаете нещо по-така.

— Знам достатъчно, за да рискувам пет стотачки — изръмжа Кармади. Звънецът обяви шестия рунд.

През първите пет силите бяха равни. Едрото русо момче Дюк Тарго не се стараеше. Черноокият Дийкън Вера, як поляк с отпуснати крайници, развалени зъби и деформирани от безброй удари уши, имаше нужното телосложение, но не знаеше друго, освен да влиза брутално в клинч; замахът му беше страхотен — започваше някъде изпод ринга, но никога не намираше целта. Засега успяваше някак да държи на разстояние Тарго, когото запалянковците вземаха на подбив.

За сетен път издърпаха столчето от ринга, Тарго оправи черните си гащета със сребрист пояс и лекичко се усмихна на момичето с бялата наметка. Беше много хубав младеж, по лицето му нямаше никакви следи от удари. Лявото му рамо беше изцапано с кръв от носа на Вера.

Звънецът прозвуча и Вера се втурна през ринга, плъзна се покрай рамото на Тарго, нанесе ляво кроше. Тарго преигра с това кроше. Сгромоляса се върху въжетата, отскочи от тях, влезе в клинч. Кармади спокойно се усмихна в тъмнината.

Съдията ги раздели лесно. Тарго излезе ловко от клинча, Вера опита ъперкът, пропусна. Боксираха се една минута. Откъм галерията се носеше валсова музика. Сетне Вера се засили със замах, който започваше чак от върха на обувките му. Тарго май предвиждаше атаката, стоеше и чакаше да го ударят. По лицето му се изписа странна, неестествена усмивка. Момичето в бялата наметка изведнъж се изправи.

Ударът на Вера одраска брадата на Тарго. Почти без да се олюлее, той нанесе дълъг прав, който попадна над окото на Вера. Ляво кроше разтърси брадата му, последвано от десен прав почти на същото място.

Черноокото момче бавно се свлече на пода, първо на ръце и колене, сетне се отпусна по корем с ръкавиците под себе си. Докато съдията му броеше, се раздадоха освирквания. Дебелакът се надигна с мъка, широко ухилен.

— Какво ще речеш, приятел? — подхвърли. — Още ли мислиш, че е нагласена работа?

— Номерът не се получи — рече Кармади. Гласът му прозвуча бездушно като полицейско радио.

— Със здраве, приятел. Наминавай честичко — рече дебелакът. Ритна глезена на Кармади, докато го прекрачваше.

Кармади седеше неподвижно и гледаше как залата се опразва. Боксьорите и помощниците им бяха слезли по стълбите под ринга. Момичето с бялата наметка беше изчезнало в тълпата. Светлините угаснаха и подобната на хамбар зала придоби долнопробен, жалък вид.

Тони Акоста не го свърташе, докато гледаше как някакъв мъж в раиран работен гащеризон събираше вестниците между седалките. Кармади изведнъж стана и каза:

— Ще поговоря с онзи нехранимайко, Тони. Чакай ме отвън в колата.

Бързо изкачи наклона до фоайето и през разотиващата се публика от галерията стигна до сива врата с надпис „Вход забранен“. Оттам по коридора до втора врата със същия надпис. Пред нея стоеше полицай в поизбеляла и разкопчана кафеникава униформа с бутилка бира в едната ръка и сандвич в другата.

Кармади измъкна полицейска карта и полицаят се отдръпна със залитане, без да я погледне. Хлъцна миролюбиво, а Кармади мина през вратата и продължи по тесен коридор с номерирани врати от двете страни. Зад вратите се чуваше шум. На четвъртата отляво на забодена с кабарче картичка беше надраскано „Дюк Тарго“.

Кармади я отвори и някъде отвътре долетя шумът от силно пуснат душ. В тясната не мебелирана стая мъж с бял пуловер седеше до масата за масажи, по която бяха разхвърлени дрехи. Кармади позна в него секунданта на Тарго.

— Къде е Дюк? — попита той.

Мъжът с пуловера кривна палец натам, откъдето се чуваше душът. Сетне иззад вратата се показа друг мъж, който залитна много близо до Кармади. Беше висок, с къдрава кестенява коса, започнала да се прошарва. В ръка държеше голяма чаша. По лъсналото му лице си личеше, че е пиян-залян. Косата му беше овлажняла, очите кръвясали. Свиваше и отпускаше устни с мимолетни безсмислени усмивки. Заплете език:

— Д-да те н-няма, дръвник.

Кармади спокойно затвори вратата, облегна се на нея и забърка под синьото велурено палто за табакерата, която беше в джоба на жилетката му. Изобщо не погледна към къдрокосия.

Оня изведнъж вдигна свободната си дясна ръка, пъхна я под палтото и отново я извади. Синкавата стомана на пистолета се открои на фона на светлия му костюм. От чашата в лявата му ръка се разплиска алкохол.

— Да ги нямаме такива! — озъби се той. Кармади подчертано бавно извади табакерата, показа я в ръката си, отвори я и пъхна цигара между устните си. Пистолетът беше така близо до него и се люшкаше застрашително. Ръката с чашата потрепваше конвулсивно.

— Май си търсиш белята — нехайно подхвърли Кармади.

Мъжът с пуловера се изправи, после остана неподвижен, загледан в пистолета. Къдрокосият рече:

— На нас белите ни харесват. Пребарай го, Майк.

— Не искам да се бъркам, Шенвеър — рече мъжът с пуловера. — Спокойно, за Бога. Натряскал си се до козирката.

— Можеш да ме претърсиш. Нямам оръжие — обади се Кармади.

— Не — отсече мъжът с пуловера. — Тоя младеж е телохранител на Дюк. Мен не ме бройте.

— Разбира се, къркан съм — рече къдрокосият и се разкиска.

— Ти приятел ли си на Дюк? — попита мъжът с пуловера.

— Имам да му споделя някои неща — отвърна Кармади.

— Относно какво?

Кармади не каза нищо.

— Добре. — Мъжът с пуловера обидено сви рамене.

— Знаеш ли какво, Майк? — обади се сприхаво къдрокосият. — Струва ми се, че кучият му син иска да ми вземе работата. Ами, да. — Ръгна Кармади с дулото на пистолета. — Ей, мистър, ти да не си ченгенце?

— Може би — отвърна Кармади. — И подпирай с патлака собствения си търбух.

Къдрокосият извърна глава и се захили през рамо.

— Как ти харесва това, Майк? Той е ченге. Заплюл си е мястото ми. Иска го бе!

— Прибери пистолета, глупак такъв! — рече с погнуса мъжът с пуловера. Къдрокосият се поизвърна още малко. — Нали аз съм му охраната — замрънка той. Кармади някак си нехайно отблъсна оръжието с ръката, в която държеше табакерата. Къдрокосият извърна рязко глава към него. Кармади пристъпи и го халоса с юмрук в стомаха, като придържаше пистолета встрани с лакътя на другата си ръка. Къдрокосият се задави и изпръска с алкохол палтото на Кармади. Чашата му падна на пода и се счупи. Пистолетът отхвръкна от ръката му в ъгъла на стаята. Мъжът с пуловера се спусна след него.

Шумът от душа бе спрял неусетно и от банята излезе русокосият боксьор, като се бършеше енергично с хавлията. При гледката застина с отворена уста.

— Писна ми вече — викна Кармади.

Отблъсна къдрокосия и докато той залиташе назад, го фрасна в брадата със силно дясно кроше. Къдрокосият се люшна, подпря стената с гръб и се свлече на пода.

Мъжът с пуловера грабна пистолета и остана нащрек, без да изпуска Кармади от поглед.

Кармади извади носна кърпа и избърса предницата на палтото си, а Тарго бавно затвори голямата си добре оформена уста и заразтърква гърдите си с хавлията. След малко се обади:

— А кой си ти, по дяволите?

— Някога бях частен детектив. Казвам се Кармади. Мисля, че ти бъде нужна помощ.

Зачервеното от душа лице на Тарго стана още по-алено.

— Защо?

— Чух, че трябвало да загубиш, видях, че опита, но Вера беше прекалено слаб. Просто не се стърпя и следователно се насади.

— Някои остават без зъби за подобни приказки — процеди Тарго.

За миг в стаята стана много тихо. Пияният се размърда на пода, премига, помъчи се да стане и се отказа. Кармади рече спокойно:

— Бени Сирано ми е приятел. Той те поддържа, нали?

Мъжът с пуловера се разсмя рязко, сетне извади патроните от пистолета и пусна оръжието на пода. Отиде до вратата, излезе и я затръшна зад гърба си. Тарго изгледа вратата, после Кармади.

— Какво си чул? — попита много бавно.

— Приятелката ти Джийн Ейдриън живее в моя хотел, на моя етаж. Днес следобед я цапардоса някакъв хулиган. Минавах случайно, видях го, когато избяга, вдигнах я. Тя ми спусна това-онова.

Тарго вече беше по бельо, чорапи и обувки. Бръкна в шкафчето, извади черна сатенена риза, облече я. — Тя нищо не ми каза — рече той. — Не и… преди мача.

Тарго кимна, сетне добави:

— Щом познаваш Бени, може да ти се вярва. Напоследък ме заплашват. Всичко навярно е само дрънканици, но може и на някой комарджия от „Спринг стрийт“ да му е хрумнало да удари лесна печалба. Играх мача така, както исках. А сега е време да се изпаряваш, мистър.

Той обу черен панталон с висок колан и завърза бяла вратовръзка върху черната риза. Извади от шкафчето сако от бял шевиот, обшито с черна сърма, и го облече. От джобчето на сакото надничаха трите връхчета на черно-бяла кърпичка.

Кармади се зазяпа в дрехите му, тръгна към вратата и погледна пияния на пода.

— Добре — каза. — Както виждам, имаш си телохранител. Просто ми беше хрумнала някаква идея. Моля да ме извиниш.

Излезе, внимателно затвори вратата, върна се във фоайето, озова се на улицата. Заобиколи в дъжда ъгъла на сградата и стигна до голям паркинг, посипан с едрозърнест пясък.

Насреща му премигаха автомобилни фарове, колата му се плъзна по мокрия пясък и спря. На волана беше Тони Акоста. Кармади седна до него и каза:

— Да отскочим до „Сирано“ и да пийнем по нещо, Тони.

— Ух, екстра. Мис Ейдриън е там в кабаретната програма. Нали знаете, блондинката, дето ви разправях.

— Видях се с Тарго — подхвърли Кармади. — Стана ми симпатичен… но дрехите му не ми харесаха.