Лакираният параван

ГЛАВА XVI

На зазоряване пристигна Цяо Тай, за да докладва. Докато съдията Ди довършваше своя тоалет, съсредоточено разресвайки брадата си, той започна с думите:

— Ефрейтора и Студента са прибрани на топло. Отначало се уплаших, че може да стане дебела работа, защото плешивият и другите веднага извадиха ножовете, за да бранят шефа си, но той им извика: „Колко пъти съм ви казвал, че не искам побоища? Моята вече е свършена. Да ме замести Голия Череп.“ И тръгна с нас без разправии.

Съдията Ди поклати глава със задоволство.

— Имам още работа за теб — каза той. — Вземи един кон от пазачите на Ямън и отиди във вилата, където живее голямата сестра на госпожа Дън, някъде близо до Северната врата. Опитай се да научиш къде са другите две сестри. На връщане купи два топа хубава коприна, такава, дето носят наконтените дами. Ето ти пари — той връчи на Цяо Тай два сребърника и добави: — Ако успееш да се върнеш преди края на съдебното заседание, влез при мен в залата и си отваряй ушите.

Цяо Тай се втурна презглава навън, за да изпълни час по-скоро нареждането и да успее да пристигне преди края на заседанието. Съдията изсърба набързо чаша горещ чай и отиде в канцеларията на господин Бан. Старият съветник му каза, че магистратът Дън го моли сам да състави програмата за деня.

— Написахте ли доклада за това, как бе открит трупът на господин Гъ? — попита съдията.

Бан Удъ му подаде няколко изписани листа. Съдията ги прочете внимателно. Поправи няколко изречения, за да подчертае ролята на съветника и да омаловажи своята, после подписа документа и положи необходимите печати. Върна листата на господин Бан и каза:

— След като ме назначи за помощник, съдията Дън да разпита Куншан. Аз ще се намеся само ако обвиняемият се опита да преиначи фактите. После аз ще разпитам госпожа Гъ. Най-накрая двамата заедно ще се заемем с банкера Лън Циен. Ето два чека, всеки за триста и петдесет жълтици. Това са приблизително две трети от парите, които Лън Циен е откраднал от Гъ. Впишете най-отгоре имената на наследниците на Гъ, тези пари им принадлежат — после съдията измъкна от ръкава си по-тежкия пакет, намерен от Цяо Тай в дрехите на Куншан. Разопакова го и продължи: — Тези четири слитъка са на стойност двеста жълтици. Това е резервът, държан от господин Гъ в касата му. Куншан го е откраднал оттам. И това злато е собственост на наследниците на господин Гъ. Остават още триста жълтици, които Лън е депозирал в сарафчийница „Небесен дъжд“. Трябва и те да се възстановят.

Господин Бан написа разписки за чековете и златото. Подаде ги на съдията Ди и се усмихна:

— Негово превъзходителство открива виновника и възстановява откраднатото! Как успяхте да направите всичко толкова светкавично?

— Помогнаха ми обстоятелствата — лаконично отвърна съдията. — Ще бъдете ли така любезен да ми намерите подходяща роба и шапка за заседанието?

Съветникът повика един чиновник, който бързо донесе златоткана роба и черна кадифена шапка със сърмени ширити. Съдията Ди облече дрехата върху своята, напъха старата си шапка в ръкава и нагласи върху главата си официалната. Така пременен, се завърна в стаята за гости и поръча обилна закуска на стария домоуправител.

След като остави пръчиците, излезе и закрачи в каменната градина с ръце зад гърба. Чувстваше се неспокоен и в същото време уморен. Най-сетне големият бронзов гонг при вратата на съдилището удари три пъти, известявайки началото на сутрешното заседание.

Дън очакваше съдията Ди в своя кабинет. Беше с официалната си роба от зелен брокат, на главата с черната двукрила шапка, съответстваща на ранга му. Той дръпна завесата с извезания традиционен еднорог и двамата мъже излязоха на подиума. Дън настоя неговият колега да седне от дясната му страна.

Из целия град вече се бе разчуло за зловещата находка в дома на госпожа Гъ, за нейното арестуване, както и за залавянето на бандитите. Съдебната зала бе претъпкана, мнозина не бяха успели да влязат и се притискаха отвън на входа. Магистратът Дън обяви заседанието за открито и попълни формуляра, с който съдията Ди се обявяваше за негов помощник. Вдигнал четката, той попита:

— За колко дни да бъде вашият мандат, Ди?

— За един-единствен — отговори съдията. — Днешния.

Дън подписа и положи печата си, после подаде документа на своя колега, за да стори същото. След това издаде нареждане до тъмничаря и двама стражници доведоха Куншан пред съда, подкрепяйки го под мишница. Счупеният му глезен бе стегнат с две дървени шини и той изглеждаше по-скоро от света на мъртвите, отколкото на живите. Съдията неволно си припомни описанието, направено от Цяо Тай, когато за пръв път видяха едноокия: гнусно насекомо, изпълзяло от черупката си.

След като му зададе обичайните въпроси за името и професията, Дън обяви, че Куншан се обвинява в убийство и кражба. Едноокият изрецитира признанието, което му бе внушено, като на няколко пъти се оплита, но умелата намеса на съдията Ди бързо оправяше нещата.

Първият писар прочете на глас записаното самопризнание. Куншан потвърди, че то отговаря на истината, и сложи отпечатъка на пръста си. Дън го обяви за виновен и по двете обвинения и го осъди на обезглавяване. Двамата стражници го върнаха в килията му, където щеше да изчака потвърждение на присъдата. Всички смъртни присъди трябваше да бъдат потвърдени от Столичния съд. Залата се развълнува. Някои зрители ругаеха престъпника, други изразяваха възхищението си от магистрата Дън. Докато той се опитваше да възстанови реда, удряйки с чукчето по масата, съдията Ди прошепна в ухото му:

— Нека сега да доведат госпожа Гъ.

Дън попълни нов формуляр и тъмничарката доведе обвиняемата. Госпожа Гъ се появи с пригладени назад коси, събрани в скромен кок със забучен в него зелен нефритов гребен — единственото й украшение. Без грим, облечена в траурна снежнобяла роба, тя имаше вид на скромна домакиня. Докато се отпускаше бавно на колене върху плочите пред подиума, съдията Ди усети за миг как сърцето му се свива, и се попита дали пък не се бе излъгал.

Дън зададе няколко рутинни въпроса и обяви, че нататък разпитът се поема от неговия помощник. Съдията Ди се прокашля и започна:

— Снощи, госпожо Гъ, трупът на покойния ви съпруг бе открит пред вашите очите под плочите на пода в спалнята на дома. Държанието ви в този миг недвусмислено говореше, че присъствието на тялото ви е известно, за което ние двамата със съветника Бан Удъ свидетелстваме. Преди съдът да е предявил своето обвинение срещу вас, бих ви помолил подробно да ни разкажете какво точно се случи вечерта на петнайсети тази луна, след като съпругът ви е излязъл от беседката и се е запътил към своята стая.

Госпожа Гъ повдигна глава и започна с тих глас, но така, че всяка дума звучеше ясно:

— Смирената вдовица, коленичила пред вас, признава вината си, че не извести незабавно ужасната истина пред почитаемия съд. Моля съда за снизхождение към една слаба и неука жена, живяла винаги в уединение.

Тя замлъкна за миг и в залата се надигна съчувствен шепот. Магистратът удари няколко пъти с чукчето си по масата, призовавайки зрителите да пазят тишина. Госпожа Гъ продължи:

— Колко пъти в своите кошмари отново и отново преживявах онези ужасни минути! Тъкмо бях излязла от моята тоалетна стаичка, за да проверя дали прислужничката е приготвила нощната роба на моя съпруг. Изведнъж усетих, че не съм сама. Обърнах се и видях как завесите на леглото се разтварят и иззад тях излиза един мъж. Понечих да извикам за помощ, но непознатият извади голям нож и аз направо онемях от страх. Той тръгна към мен…

— Опишете този мъж — прекъсна я съдията Ди.

— Долната част от лицето му бе закрита от тънка синя кърпа, ваше превъзходителство. Висок на ръст, строен и носеше… носеше… не, не си спомням точно, така се бях изплашила… А, да… носеше, струва ми се, син елек и панталон като на физическите работници. Съдията кимна и тя продължи:

— Той опря острието на ножа в гърдите ми и каза със съскащ глас, който глъхнеше страшно иззад булото: „Ха си гъкнала, ха съм ти прерязал гърлото! Сега ще дойде мъжът ти. Ще му говориш естествено и ще изпълняваш каквото ти нареди.“ В този миг чух, че някой идва по коридора от терасата. Влезе мъжът ми и отвори уста да каже нещо, но онзи веднага заби ножа в гърба му.

Госпожа Гъ скри лицето си в длани и захлипа неудържимо. Съдията накара началника на стражата да й донесе чаша силен чай. Тя жадно я изпи и продължи:

— Изглежда, съм изгубила съзнание. Когато дойдох на себе си, съпруга ми го нямаше. Видях само робата и шапката му на един стол. Онзи мъж метна робата на гърба си и си нахлупи шапката. О, колко ужасно бе да видя това лице, скрито зад синьото було, над робата, която моят съпруг толкова често обличаше! И булото беше изцапано с кръв. Мъжът процеди: „Мъжът ти умря. Самоуби се, разбираш ли? Ако кажеш нещо друго, ще се върна да ти прережа гърлото!“ После ме изблъска грубо към вратата. Как съм стигнала до моята стаичка, не помня, но когато паднах на леглото, в градината се разнесоха викове. Прислужниците крещяха, че мъжът ми се е хвърлил в реката и се е удавил. Исках да кажа истината, ваше превъзходителство, кълна се! Но колкото пъти тръгвах към съдилището, толкова пъти пред очите ми се изпречваше онази страшна окървавена маска… И не посмях! Зная, че съм виновна, ваше превъзходителство, задето премълчах истината, но много ме беше страх…

От очите й отново рукнаха сълзи.

— Станете, госпожо Гъ — нареди съдията Ди. Тъмничарката помогна на вдовицата да се изправи.

Тя се опря върху масата на писаря от лявата страна на съда с вторачени невиждащи очи. Съдията Ди се наведе към своя колега и му пошушна в ухото:

— Заповядайте, ако обичате, да доведат Ся Лян.

Двама стражници доведоха Студента пред подиума на съда. Беше облечен в отворена куртка и много широк панталон. Лицето му бе пак така начумерено и заплашително, както първия път, когато съдията го видя в странноприемница „Феникс“. Щом зърна съдията, замръзна за миг, после погледът му се спря на госпожа Гъ, която го мереше с ледени очи. Младежът се отпусна бавно на колене.

— Име и професия? — зададе първия въпрос съдията. С уверен глас младият нехранимайко заяви:

— Коленичилият смирено пред вас студент се нарича Ся. Личното ми име е Лян. Притежавам диплома от градското училище.

— Как имате безочието да изтъквате образователния си ценз, когато сте хвърлили такова петно върху образованата класа с гнусното престъпление, за което сте обвинен? Тази жена разказа всичко на съда!

— Не зная за какво убийство говори негово превъзходителство — без да трепне, отговори Студента. — И никога не съм виждал тази жена.

Съдията бе донякъде изненадан. Разчиташе, че присъствието му зад съдийската маса и ненадейната среща с госпожа Гъ ще извадят от равновесие Студента. Явно бе подценил своя противник. Със сух глас той заповяда:

— Стани, Ся Лян, и погледни тази жена! — после попита госпожа Гъ: — Разпознавате ли в този мъж убиеца на вашия съпруг?

Вдовицата се обърна към Студента. За миг погледите им се кръстосаха.

— Как да го разпозная? — хладнокръвно отговори тя. — Нали обясних на негово превъзходителство, че убиецът беше с маска?

— От уважение към покойния ви съпруг съдът ви даде възможност да потвърдите показанията си — изрева съдията Ди. — Въпреки че доказването на невинността е работа на обвиняемия, съдът призова един заподозрян, за да ви даде възможност да го идентифицирате. Тъй като фалшивостта на вашите показания е очевидна, съдът ще предяви своето обвинение. Госпожо Гъ, обвинявам ви в убийството на собствения ви съпруг, извършено с помощта на все още неизвестен съучастник. Началнико на стражата, освободете Ся Лян.

— Почакайте малко, оставете ме да си помисля! — извика пищната вдовица. Вгледа се отново в Студента, хапейки устни. След известно колебание обяви: — Да, ръстът е същият… Лицето…

— Не е достатъчно, госпожо — прекъсна я съдията. — Трябва да представите конкретно доказателство.

— С тази кървава маска… — започна тя с треперещ глас, после се обърна към съдията и заяви решително: — Ако това е убиецът, той има рана на челото под косата си.

Съдията даде знак на началника на стражата и той побърза да сложи ръка върху рамото на младежа и да изтегли главата му назад. Кичурът му се отметна и всички видяха една засъхнала рана.

— Той е! — каза тя и закри лице с длани. Студента се задърпа. Лицето му стана мораво и той изкрещя:

— Долна мръсница!

— Той е луд! — възкликна госпожа Гъ. — Моля негово превъзходителство да накара този мизерен просяк да млъкне!

— Аз ли съм просяк!? — провикна се Студента. — Ти си просякиня, ти просеше от мен любов! Какъв глупак съм, че не се досетих за плана ти! Всичкото е било, за да убия твоя мъж, та да можеш ти да пипнеш паричките му и да се отървеш от мен! Ти прибра двестате жълтици!

Госпожа Гъ запротестира, но неговият глас заглуши нейния:

— Разбира се, че ти си ги прибрала! А аз, дето мога да имам всяко момиче, което си пожелая, си губех времето с теб, дъртофелнице! От немай-къде го правех, но какъв глупак съм бил…

— Не говори така, Лян! — извика госпожа Гъ и се хвана за ръба на масата, за да не падне. После проплака: — Не биваше да казваш това, Лян! Толкова те обичах… — гласът й се задави за миг и когато отново прозвуча, думите й едва се чуваха: — Вярно, от самото начало си знаех, че може би не ме обичаш, но не исках да го повярвам. Мислех си, че някъде дълбоко в теб… — тя изведнъж се изсмя и се провикна: — Само допреди миг още се надявах, че ще се пожертваш за мен!

Смехът й премина в ридания. Тя избърса лицето си, после внезапно вдигна глава и заяви решително:

— Този младеж беше мой любовник, ваше превъзходителство. Той е убиецът на съпруга ми, аз съм негова съучастничка — тя се извърна отново към Ся Лян, който я гледаше с разширени зеници, и додаде кротко: — Сега вече ще си отидем заедно, Лян… най-сетне!

— Ся Лян, направи самопризнание! — прогърмя гласът на съдията Ди.

Студента поклати горчиво глава и измърмори:

— Безумна жена, погуби и двама ни!

Началникът на стражата го смъкна грубо на колене и младежът продължи с пресипнал глас:

— Така е, аз убих търговеца Гъ, но тя ме накара. Аз исках само да обера къщата. Разбойниците в кръчмата все ми се подиграваха, че не ме бивало да изпипам и най-дребната далавера. Видях, че до оградата на къщата е израсло едно дърво и че мога лесно да се прехвърля. Много ми се искаше да натрия носовете на ония негодници… да видя как ще им лъснат очите, когато зърнат златото! Преди две луни чух слугите на Гъ да разправят, че господарят им щял да заминава за няколко дни. Нищо работа беше да се прехвърля през оградата. Пъхнах се след това в една стая. Беше тъмно и вървях пипнешком. Изведнъж налетях на някаква жена. Всемогъщи небеса, колко се уплаших! А ми бяха казали, че в тази част на къщата не живеел никой, когато господарят отсъства. Такъв лош късмет още при първия удар! Побързах да й запуша устата с ръка! В този миг ни огря луната и ние се спогледахме. Попитах я шепнешком: „Къде са парите?“ Почувствах, че устните й се размърдват, и си дръпнах дланта. А тя започна да се смее. И тогава… как да ви кажа, останах до сутринта. Тя ме изпрати на разсъмване и ми даде малко пари.

Той прокара ръка по лицето си. Съдията каза:

— Съдът приема вашето мълчание, госпожо Гъ, за съгласие с точността на показанията. Имате ли забележки, или възражения?

Без да изпуска от очи Студента, госпожа Гъ поклати разсеяно глава.

— Продължавайте — нареди съдията на Ся Лян.

— Оттогава започнах да ходя често при нея. Тя ми каза, че мъжът й бил много богат, но и много стиснат. Не й давал достатъчно пари и винаги носел със себе си ключовете от касата, така че не можела да ми даде повече. Казах й, че дребни грошове не ме интересуват. Тогава ми пошушна, че мъжът й винаги държал двеста жълтици в касата си. Отървем ли се от него, ще можем да грабнем парите и да изчезнем двамата. Двеста жълтици са добра пара, но пък и едно убийство не е шега! Помислих и накрая й казах, че за да свършим работата, трябва да се подготвим много внимателно, без да бързаме. Но тя нямаше търпение, все ме пришпорваше и разправяше, че не можела повече да живее така. Измислих тогава страхотен план. Дадох едно пликче с арсеник на моята любовница и й заръчах всяка сутрин да сипва по една щипка от него в чая на своя съпруг. Той ще започне да страда от болки в стомаха… а тя ще го лекува с един прах, от който също й дадох кутийка. Старият глупак й беше толкова благодарен заради всеотдайните грижи! Но пък и кой му е крив, че се е оженил за кучка!

Госпожа Гъ нададе вик, но бързо се овладя. Ся Лян продължи:

— Преди няколко дни тя ми каза, че някакъв гадател предсказал на мъжа й заплаха за живота му на петнайсети. Глупости, разбира се, но ни вършеха работа. Какъв чудесен мотив за самоубийство! Тя му погукала и го убедила да събере приятелите си на вечеря точно този ден. Преди да го прати в беседката, хубавичко го напоила с арсеник. Аз се прехвърлих през оградата (тя беше отпратила слугите в другия край на къщата уж да помагат при приготвянето на вечерята). Отместих кревата и изкопах дупката, после го върнах на мястото му и той закри пръстта и извадените плочи. Оставаше ни само да изчакаме. Мен ме тресеше, на нея нищо й нямаше. Окото й не мигва. Накрая в коридора се чуха стъпки и аз се залепих за стената, когато старият влезе. А тя като зачурулика: „Съкровище мое, отново ви боли стомахът, нали? Ей сега ще ви приготвя един благ прашец и ще ви мине.“ И той, горкият идиот, направо се разтопи: „Благодаря ти, обич моя. Ако не си ти да се грижиш за мен, направо съм изгубен. Моите приятели само ми се подиграват в беседката!“ Тя ми смигна през рамото на своя дъртак рогоносец, аз скочих и му забих ножа. Имахме късмет, че не потече много кръв. Смъкнахме му дрехата. Тя напипа един пакет, скрит в ръкава, и ми го тикна: „Вземи това… сигурно са пари!“ После навряхме трупа в един сандък за дрехи и залепихме капака с намаслена хартия. Пуснахме го в дупката и аз го зарових. Наместих плочите и върнах отгоре кревата. Тъкмо когато навличах робата на стария, тя ми се хвърли на врата и ме задърпа: „Обич моя… искам да се любим!“ Курвата му с курва, като че ли си нямах друга работа! Нахлупих си шапката на главата, но тя ми каза: „Навън е много светло от луната, ще те познаят!“ Извади една ножица и ми я заби в челото. Размазах кръвта си по лицето и изхвърчах навън. Отпърво се затичах към беседката, колкото да съм сигурен, че са ме видели, после свърнах към реката и скочих. Бащината ми къща е на самия бряг и аз от дете познавам течението като ръката си. Но никога не съм предполагал, че водата може да бъде толкова студена! Много ми пречеше втората роба. Измъкнах се в първия гъсталак надолу по течението. Скатах робата, хвърлих шапката в реката и си изцедих дрехите.

Той се огледа победоносно. Съдията си даде сметка, че младият нехранимайко се бе вживял напълно в разказа си, забравяйки страха, и сега се опиваше от това, че гледат на него като на опасен престъпник. Постигнал беше мизерния си идеал! Съдията въздъхна. Вече знаеше всичко, което му бе необходимо, и можеше да отнеме думата на Студента. И все пак го остави да продължи. Младежът бе убил един беззащитен старец, но нима жената, която го бе подтикнала, не носеше по-голяма вина? Нима няма и други престъпления, по-отвратителни и от самото убийство? Съдията си помисли с отвращение за задачата, която го очакваше не след дълго.

Студента отпи глътка чай, изплю се на пода и продължи:

— Щом се върнах в странноприемницата, отворих пакета. Не бяха пари, де тоя късмет! Някакъв тефтер, целият с цифри. Запазих го за всеки случай, да го покажа на жена му, която може би щеше да се подсети от него и за някой друг тайник, където старият е сложил пари. Отидох на другия ден при нея и двамата отворихме касата. Пукнат грош нямаше вътре! Трябваше още тогава да проумея какъв номер ми е скроила тази мръсница, а аз глупакът се захванах да й помагам да търсим. Нищичко не намерихме, разбира се. Показах й тефтера, тя го прелисти напред-назад и накрая каза, че нищо не проумява. Ей така, за едното нищо бяхме претрепали стареца! Тя ме навиваше, че това злато все трябва да е някъде… нямало начин да не се намери. Дори и да не го намерела, щяла да си продаде бижутата и двамата веднага да заминем. И на това бях доволен. До гуша ми беше дошло от този град, а по пътя щях да успея да продам тази мръсница в някой бардак. Щяха да дадат някой слитък за нея. Е, отдавна е била девственица, но пък знае какво обичат мъжете, а и за това се плаща! Трябваше още вечерта в странноприемницата да се отърва от проклетия тефтер, а аз си рекох, че току-виж потрябвал за нещо, и го дадох на Розов Карамфил. По-сигурно беше, защото в моята стая често тършуват. Момичето се нави веднага. И то си пада по мен! Това е, ако не съм забравил нещо.

Съдията даде знак на писаря, който прочете на глас протокола от изповедта на Ся Лян. Студента потвърди верността му и постави отпечатъка на пръста си в долния край на всеки лист. След това началникът на стражата подаде документа на госпожа Гъ, която направи същото.

Съдията Ди се наведе към своя колега и му прошепна нещо, после се прокашля и обяви на висок глас:

— Съдът обявява госпожа Гъ, с бащино име Сие, и Ся Лян, по прякор Студента, за виновни в убийството на господин Гъ Циюан, търговец на копринени тъкани. Съдът е на мнение, че убийството е предумишлено, и предлага смъртно наказание за двамата обвиняеми. Столичните власти ще определят какво изтезание да бъде приложено спрямо всеки от подсъдимите в зависимост от вината му.

Той удари с чукчето си по масата. Стражниците отведоха Студента и госпожа Гъ.