Лакираният параван

ГЛАВА VIII

Цяо Тай отвори вратата на странноприемницата, тананикайки си доволно. Пивницата беше празна, само Розов Карамфил намръщено бръскаше пода с бамбукова метла.

— Къде е Студента? — запита тя.

— Сигурно не е далече — отвърна Цяо Тай и се отпусна внимателно в старото плетено кресло, най-удобното в заведението. — Приготви един чайник, моля ти се! Не е за мен, а за моя приятел, който по цял ден се налива с чай! Куншан идвал ли е?

Розов Карамфил се намръщи още повече.

— Идва. Каква отврат! Казах му, че и двамата сте излезли, и той рече, че ще мине по-късно. С какви ли не мъже съм била през живота си, но този и десет жълтици да ми даде, пак не бих легнала с него!

— Ще си затваряш очите — предложи Цяо Тай.

— Не е въпросът само в мутрата му. Той е от ония, извратените. Като ми пререже гърлото, какво да правя с десетте хиляди?

— Ще ги дадеш рушвет на Черния съдия от пъкъла6! Стига вече с тоя Куншан… За мен какво ще кажеш, скъпа?

Момичето го огледа от главата до петите. Подуши въздуха и изсумтя презрително.

— Ти ли? Следващата седмица може би, като се поокопитиш! Както си се ухилил до уши, явно са те изстискали докрай. И не си минал никак евтино, като съдя по аромата! Та ти тази вечер не можеш да вдигнеш и крайчето на полата ми!

Тя му обърна гръб и тръгна към кухнята, а Цяо Тай се изкикоти доволно. Отпусна се в креслото, вдигна краката си на масата и почти незабавно захърка. След малко се появи Розов Карамфил, остави до него на масата голям чайник, прозина се широко и се върна зад тезгяха, където се зае да си чисти зъбите.

По някое време на вратата се почука. Розов Карамфил се втурна да отвори и разтревожено попита съдията Ди, който се появи на прага:

— Студентът не е ли с вас? — Съдията я стрелна с очи и отвърна:

— Пратих го да свърши една работа.

— Дали няма да се натопи в нещо?

— Поне не в такова, от което няма да успея да го измъкна. Ти ми изглеждаш уморена, пиленце. Я по-добре иди да си легнеш, ние ще поостанем още малко.

Тя се упъти към тясното стълбище, а съдията Ди разбуди Цяо Тай. Очите на помощника помръкнаха, когато видя умореното лице на съдията. Побърза да му предложи чаша чай и тревожно запита:

— Какво се е случило?

Съдията Ди разказа за заключенията си относно мъртвото тяло до блатото и за разговора си с Дън. Още не беше свършил, когато на вратата тихичко се почука. Цяо Тай отиде да отвори.

— Велики небеса! — изръмжа той, когато видя на прага Куншан. — Пак тази мутра!

— Поне едно благодаря да ми бяхте казали! — кисело процеди едноокият. — Добър вечер, господин Чън! Вярвам, че не се оплаквате от новото си жилище?

— Седни! — кратко нареди съдията Ди. — Ти ни направи услуга, признавам. Сега обясни причината!

— Право да ви кажа — отвърна Куншан — все ми е едно дали вас двамата ще ви арестуват, или ще ви отсекат главите на площада. Работата е, че сте ми нужни, и то незабавно. Слушайте! Аз съм най-сръчният крадец в цялата провинция. В занаята съм от трийсет години и досега не са ме хващали нито веднъж. Но ми липсва физическа сила. Не съм се и опитвал да се сдобия с такава, защото смятам насилието за простотия. Само че сега има една работа, за която вероятно ще се наложи известен натиск. Аз ви проучих внимателно и смятам, че ставате. Ще ви дам пай от плячката. Няма да е кой знае какво, разбира се, защото вие нищо не рискувате, аз съм подготвил нещата и работата е опечена.

— С други думи — прекъсна го Цяо Тай, — за нас черната работа, за теб парата! Тая няма да я бъде, скопец такъв!

Лицето на Куншан побледня. Явно Цяо Тай бе засегнал болното му място и той просъска:

— Лесно ти е да се перчиш само защото имаш яки мускули! И се мислиш за голям женкар, нали? Едва не срути леглото преди малко! Както е казал поетът: „Пороен дъжд ороси есенната роза.7“

Цяо Тай скочи, сграбчи Куншан за гушата и го хвърли на пода. Натисна с коляно гърдите му, без да пуска гърлото му с ръчищата си, и изрева:

— Ти си ме шпионирал, мръсна свиня! Ей сега ще ти извия врата!

Съдията Ди побърза да дръпне помощника си за рамото.

— Остави го, искам да чуя какво ни предлага!

Цяо Тай пусна Куншан, чиято глава издумка глухо на дъските. Едноокият остана неподвижен, отваряйки уста като риба на сухо.

— Прекарах един час с жена — обясни мъжагата с побеляло от гняв лице. — Този плъх ме е гледал.

— Мислех те за по-дискретен в похожденията ти — студено отвърна съдията. — Не искам да пречат на моите разследвания. Полей главата на този негодник!

Цяо Тай отиде до тезгяха, взе легена с мръсната вода от измитите съдове и я плисна върху главата на Куншан.

— Ще му трябва известно време на кучия син, докато се свести — промърмори той.

— Седни! — нетърпеливо нареди съдията Ди. — Нека да ти доразкажа какво научих от Дън.

Когато съдията довърши разказа за лакирания параван, гневът на Цяо Тай се бе изпарил и той промълви развълнуван:

— Каква невероятна история! — съдия Ди кимна.

— Сметнах, че не е уместно да споделям с моя колега най-сериозното основание, което ме кара да мисля, че съпругата му е убита от някой друг. На теб мога да го кажа: тя е била изнасилена. Не исках допълнително да разстройвам нещастния човек.

— Но нали казахте, че лицето й е било спокойно? — попита Цяо Тай. — Нямам опит в изнасилването на спящи жени, но предполагам, че в такъв случай тя би се събудила и би изразила известно възмущение…

— Това е само едно от смущаващите обстоятелства в този оплетен случай — отвърна съдията. — Внимавай, Куншан, май идва на себе си.

Цяо Тай вдигна едноокия и го тръсна на плетеното кресло. Куншан се пресегна към чашата с чай и отпи няколко глътки, преглъщайки мъчително. След това изграчи към Цяо Тай:

— Скъпо ще ми платиш, животно такова!

— По всяко време съм на твое разположение! — отвърна му Цяо Тай.

В единственото око на Куншан припламна зла искра и той каза със сгърчено лице:

— Хубаво те изпързаля веселата вдовица!

— Вдовица? — извика Цяо Тай.

— Вдовица я, и то прясна! Оная врата, на която похлопа, дървена главо, беше на Гъ Циюан, търговеца на коприна, дето се самоуби вчера! Опечалената му вдовица се премести от семейната спалня в този малък будоар, за да жалее на воля! А ти, уж големият познавач на жените, я взе за куртизанка!

Цяо Тай промърмори нещо неразбираемо с пламнало лице. Съдията Ди искрено го съжали и побърза да каже:

— Може би разпуснатите нрави на съпругата му обясняват самоубийството на Гъ?

Куншан опипваше внимателно гърлото си. После изпи на един дъх втора чаша чай и изрече с отвращение:

— Жените са безнравствени същества и госпожа Гъ не прави изключение. Интересното е, че онова, което искам да ви предложа, е свързано с нейния мъж. Слушайте ме внимателно, ще бъда кратък. В ръцете ми попадна тефтер, принадлежащ на Лън Циен, известен банкер в града, който беше съдружник и финансов съветник на Гъ Циюан. Аз отбирам от сметки и бързо открих, че в тефтера са записани всички подправени отчети, чрез които Лън е доил стария Гъ. За две години му е прибрал към хиляда жълтици.

— Как е попаднал в теб тефтерът? — попита съдията Ди. — Това не е нещо, което един банкер ще остави да се търкаля!

— Не е ваша работа! — озъби се Куншан. — Онова, което искам от вас…

— Чакай малко — прекъсна го съдията. — По стечение на обстоятелствата и аз нещичко отбирам от финанси. Всъщност заради това и напуснах поста си като началник — стража! Ти трябва да си истински магьосник, щом си успял да проумееш цялата измама само по кратки записки за сложни, при това тайни финансови операции! Не, приятелю, вземи да съчиниш нещо по-смислено!

Куншан изгледа съдията, присвил единственото си око.

— Не си вчерашен! Добре, щом толкова искаш да знаеш, ще кажа, че на няколко пъти се вмъквах в къщата на стария Гъ. Без негово знание, естествено! Така че можах да разгледам касата му, в която открих интересни книжа с финансовите отчети. Да не говорим за резерва му от двеста жълтици, които сега са мой резерв! Съпоставих това — онова със записките в тефтера и ми просветна. Сега ясно ли ви е?

— Ясно. Продължавай.

Куншан измъкна от ръкава си лист хартия и го разстла на масата. Потупа го с показалеца си, изкривен като крак на паяк, и каза:

— Това е една страница от тефтера. Утре сутринта двамата отивате при Лън Циен. Показвате му листа и му обяснявате, че всичко ви е известно. Карате го да попълни и да подпише два чека, единия за шестстотин и петдесет жълтици, другия за петдесет, без да вписва име на получателя. След това леко кръвопускане ще му останат цели триста жълтици — да не е малко! Не че имам нещо против да му взема всичко, но за да е успешно едно изнудване, трябва да оставиш някаква надежда на човека, да не го притискаш докрай. Носите ми чека за шестстотин и петдесет жълтици и си заминавате с петдесетте, кой ти ги дава! Съгласни ли сте?

Известно време съдията Ди мълчаливо поглаждаше бакенбардите си, без да откъсва поглед от лицето на едноокия. Най-сетне каза бавно:

— Моят приятел се изрази малко грубичко, но пък съвсем точно. Може и да си цар, когато е въпрос да се вмъкнеш тайно някъде, но да се изправиш очи в очи срещу човека, е друга работа. Ти много добре си знаеш, че никога няма да събереш смелост, за да отидеш при банкера и да сложиш на масата листа, нали така?

Куншан се завъртя неспокойно на стола.

— Съгласни ли сте, или не? — попита той през зъби, когато съдията свърши.

Съдията взе листа хартия и го пъхна в ръкава си.

— Съгласни сме — каза той, — но делим по равно. С това листче, което имаше любезността да ми предоставиш, нямам никаква нужда от теб и от твоя тефтер, за да издоя Лън Циен. Нещо ще ни попречи ли да задържим всичките пари за нас?

— Какво ли може да ни попречи? — добави ухилен Цяо Тай.

— Ами на мен какво ще ми попречи да се явя в съдилището и да разкажа къде се крият двама разбойници от друмищата? — гнусливо отвърна Куншан.

— Страхът, какво друго! — спокойно отвърна съдията Ди. — Решавай!

Куншан го изгледа с омраза. Попипа се с длан по бузата, правейки опит да успокои нервния тик. Най-после промълви:

— Добре, да делим по равно.

— Значи се разбрахме — каза съдията доволно. — Ще погостувам утре сутринта на нашия приятел Лън Циен. Къде мога да го намеря?

Куншан обясни къде се намира сарафчийницата, която служеше и за банкова канцелария на Лън. После понечи да стане, но съдията Ди сложи ръка върху рамото му и изрече с дружелюбен глас:

— Нощта едва започва! Да пийнем по чашка за успеха на нашето начинание! — и той се обърна към Цяо Тай: — Я иди да извадиш делвата на Ефрейтора!

Мъжагата се упъти зад тезгяха, недоумявайки защо съдията, който явно едва си стоеше на краката от умора, държеше да продължи разговора с гнусния мерзавец. На втората полица видя заспалия прислужник, а на третата — делвата на Ефрейтора, която отнесе на масата.

Когато пресушиха първата чаша, съдията Ди избърса мустаците си и каза:

— Ти може и да си майстор по обирите, Куншан, но твоето е детска игра в сравнение с нашата работа. Какво ли не ни се е случвало по пътищата! Спомняш ли си, приятелю, когато в провинция Цзянсу…

— Не ме интересуват вашите измишльотини! — прекъсна го Куншан. — Вие сте насилници, а аз работя с мозъка си! Много години трябва да минат, за да станеш истински майстор по обирите.

— Ти на мен не ми ги разправяй! — възкликна съдията Ди. — Че какво толкова има да разбиеш една брава! Влизаш, връзваш стопанина, питаш го най-любезно къде са ценностите, грабваш ги и изчезваш! Хайде де!

— Глупости говориш! — ядно отвърна Куншан. — Леваците, дето действат така, може и да се измъкнат един-два пъти, но няма начин на третия да не ги спипа полицията. Аз съм си изработил собствен метод и вече трийсет години го прилагам без грешка, въпреки че оставам по две години в един град.

Съдията Ди намигна на Цяо Тай.

— Много го бива по хвалбите нашия човек, а? Този метод сигурно е страхотна тайна, дето се предава на ухо от учител на ученик, и то само на деветия ден след пълнолуние!

— За какво ли ви бива вас, освен да стискате пътниците за гушите! — презрително се провикна Куншан. — Тъй и тъй сте некадърни да използвате метода ми, така че мога спокойно да ви го разкрия. Ето как работя. Най-напред наблюдавам в продължение на няколко седмици къщата и нейните обитатели. Говоря с прислугата, говоря с продавачите наоколо. В тези проучвания влагам и известна сума пари. Когато си изясня нещата, влизам вътре, но без да вземам нищо. Има време! Просто оглеждам. Мога с часове да стоя в някой шкаф, потулен в гънките на завеса, свит в сандък за дрехи или притаен в тясната пътечка между леглото и стената. Наблюдавам хората от къщата как спят, как ядат, слушам най-интимните им разговори, гледам ги, докато си мислят, че са съвсем сами. И чак тогава идва времето на последното посещение. Няма никаква нужда от разбиване на брави или от сляпо тършуване. Нищо не размествам, никого не безпокоя. Ако има тайник за парите, аз го познавам по-добре и от собственика. Ако има каса, зная откъде да взема ключа. Никой не ме вижда, никой не ме чува. Често се случва да минат няколко дни, преди да открият, че парите липсват! И тогава не им минава през ум, че е идвал крадец! Съпрузите започват да подозират съпругите, съпругите — наложниците. Боя се, че съм посял раздори в много домове, където дотогава е царувало съгласие! — той се изхили и покри устата си с ръка, след което попита с рязък тон: — Е, умнико, какво ще кажеш за моя метод?

— Забележително! — призна съдията Ди. — Не ми е приятно да го призная, но наистина не бих могъл да се меря с теб. Колко ли наблюдения върху човешката природа си натрупал, докато си гледал така мъжете и жените… да не говорим за невероятните игри в постелята, а?

Лицето на Куншан се сгърчи в гримаса, която го направи още по-отблъскващо. Той изсъска:

— Без мръснишки подмятания! Мразя жените… презирам ги… И тях, и ония гнусотии, които вършат с тях разни също толкова долни мъже. Каква мъка са били за мен тия часове, когато е трябвало да слушам, скрит в спалните, разгонените кучки да гукат на тъпия си съпруг, докато му продават тялото си, или пък да се дърпат, докато оня не се повлече на колене и не сложи в краката им камара пари за онова, дето го бутат без пари на други. Тези гадни, отвратителни, тези…

Той замлъкна с див пламък в единственото око. По челото му течеше пот. Изправи се и каза с дрезгав глас:

— Утре по обед тук.

Щом вратата се затвори, Цяо Тай се провикна:

— Каква гад! Защо ви трябваше, ваше превъзходителство, да го подпитвате?

— За да го накарам да разкаже как прониква в къщите — спокойно отговори съдията Ди. — Така мога и да си отговоря на въпроса, влизал ли е някой в стаята на госпожа Дън. Освен това исках да науча нещо повече за неговия характер и за нравите му. Добър урок получих за това, до каква степен потиснатите желания могат да изкривят една душа.

— А откъде това внезапно желание да се сдружава с нас?

— Предполагам, че сме му се сторили идеалните хора, които могат да му помогнат в изнудването. Аз (поне така се надявам) имам достатъчно благонадежден вид, за да бъда допуснат в частния кабинет на банкера и да представя искането, на което твоята внушителна физика би добавила убедителност. Друго преимущество: не сме от тукашните бандити. Едва ли е могъл да се надява на по-подходящи за случая нехранимайковци, така че няма защо да се чудим на старанието, което вложи да се свърже с нас, изоставяйки обичайната си дискретност. И все пак трябва да имаме едно наум. Не ми харесва, че толкова лесно се съгласи да делим по равно. Очаквах дълъг и разпален пазарлък. Така или иначе, опасен престъпник е и аз ще направя каквото трябва, за да прекара остатъка от живота си зад решетките — съдията потърка очите си и продължи: — Сега трябва да напиша бележка до регистратора на смъртните случаи. Опитай се да ми намериш туш и четка за писане. Ефрейтора нали все пак драска с нещо кръстчетата и чертичките си!

Цяо Тай потършува зад тезгяха. Намери някакво мръсно и очукано парче туш и проскубана четка. Съдията Ди обгори връхчето й на пламъка на свещта и след като го плюнчи известно време, успя да го заостри донякъде. После извади от ръкава си официалната хартия и плика с печат, отмъкнати от чекмеджето на Дън, и написа с безличен чиновнически почерк:

Той подаде писмото на Цяо Тай и обясни:

— Не искам регистраторът на смъртните случаи да оглежда тялото на госпожа Дън. Няма нужда допълнително да разстройваме моя злочест колега с вестта, че жена му е била изнасилена. Утре рано ще отнесеш това писмо на собственика на голямата аптека при пазара. Лесно ще го намериш. На идване минахме през село Четири кози. То е на пет часа езда оттук, така че регистраторът ще отсъства от града утре целия ден.

Той се почеса по главата с дръжката на четката и продължи:

— Понеже така свободно се ползвам от разрешението на Дън да действам от негово име, ще взема да сложа неговия подпис на още едно послание!

Взе нова бланка и написа:

Той връчи и това писмо на Цяо Тай с думите:

— Утре ще го занесеш в гарнизонната канцелария. Предполагам, че ще ни се наложи няколко дни да се ползваме от гостоприемството на Ефрейтора, а както гласи поговорката: „Не спи в чужда къща, ако не познаваш стопанина.“ Сега да се качим да видим в каква стая са ни настанили.