Лари Фари Шмекелари

Предговор

Обичате ли да ядете орехчета, лешничета и бадемчета, мили деца? А как ги обичате повече — когато си ги счупите сами или когато ви ги счупят мама и татко?

Пустите му костеливковци, какви здрави черупки имат! Може би заради това големите хора са измислили специални клещи, за да ги чупят. Ние, в България, ги наричаме лешникотрошачки. Кой знае защо… Може би защото хората у нас са чупели повече лешници, отколкото орехи и бадеми? В Германия пък ги наричат орехотрошачи и ги правят не като клещи, а като малки дървени човечета. Те имат един подвижен крак и като го натиснеш, поставеното в устата орехче изохква и черупката му става на парчета.

За едно такова човече ви разказва в своята книга немският писател и художник Янош. Това човече се нарича Лари Фари, а има и прякор — Шмекелари. Дали с право, или не — това вие сами ще прецените. За да не се карат немските и българските деца, няма да го наричаме нито лешникотрошачко, нито орехотрошачко, а просто — Хрупко-Черупко. Нали това му е работата — да хрупа черупки! То и Лари Фари не е съвсем обикновено име. На немски то значи Тра-ла-ла или Дрън-дрън. Но докато превеждах книгата и слушах какви ги дрънка пустият му Лари Фари, толкова свикнах с немското му име, че ми се прииска да му го оставим и в България. Нали сте съгласни?

Нашият Хрупко-Черупко знае добре да чупи орехчета, лешничета и бадемчета. Но внимавайте! Не бързайте да ги ядете, преди добре да ги почистите. Иначе току-виж сте сдъвкали някоя черупка. Всъщност, аз мисля, че след като прочетете книжката, всички ще предпочитате сами да си чупите орехчетата.

Колкото до мене, в нея намерих скрити доста костеливи орехи и ако някъде думичките не са много равни, помислете си за това, че там сигурно са останали някои особено костеливи черупки.

Преводачът