Лари Фари Шмекелари

Как Лари Фари Шмекелари стана звездоброец на падащите звезди в град Пишман и как луната му правеше въртели

— Веднъж — започна разказа си Лари Фари Шмекелари — бях се хванал на работа в красивия град Пишман и то не като нощен пазач или уличен метач, а като звездоброец на падащите звезди, защото както се казва в една известна птича поговорка, „който има остри зъби, има и силни очи“.

— Не знам какво да мисля вече за него — изръмжа Честния лъв Ханс. — Трябва да не е лъжец, защото и аз съм чувал тази поговорка. А ето на̀, и аз също имам остри зъби и силни очи. Май е вярно това, което разправя този хубостник.

— Аз трябваше всеки ден, искам да кажа, всяка нощ, да обикалям улиците на града и да броя падащите от небето звезди.

По онова време известният професор Лъскавоглавов събираше от цялата страна броя на падналите през месеца звезди и ги пращаше по бърза поща за Америка. Там пресмятаха колко звезди са паднали в целия свят и докладваха броя им на президента. Президентът можеше да си прави с него каквото си иска. Пък нали знаете, че който види падаща звезда, му се сбъдва по едно желание. А щом някой си има хора, които гледат вместо него колко звезди са паднали по света, да речем, например три милиона, и да му казват техния брой — ще му се сбъднат три милиона желания. Е, какво ще кажете — неговата е лесна, а?

— Така е — изръмжа Честния лъв Ханс, — лесна е, честна дума.

— И така — продължи Хрупко-Черупко, — докато работех, ми светеше луната. Всяка вечер точно в уречения час тя се показваше зад нашата къща и двамата с нея тръгвахме на обиколка из града. Разбира се, тя не го правеше за този дето духа. То се знае, за сметка на това веднъж седмично я лъсках.

— Ох, пипнах ли те, че лъжеш — изръмжа Честния лъв Ханс. — Тая работа не може да я бъде. Как ще лъскаш луната, като по нея има планини, а те не могат да се лъскат. Това няма да ти се размине, приятелче, ама хайде първо да си довършиш приказката, че колкото повече лъжеш, толкова по-сладко ще те излапам, честна дума ти давам.

— Една вечер луната обаче не дойде. А аз чакам ли, чакам пред къщи. Времето си течеше и аз трябваше отдавна да съм започнал да броя, защото тази вечер звездите просто валяха от небето като дъжд, а тя, глупачката му с глупачка, не идваше и не идваше. Тръгнах да я посрещна в градината, но и там я нямаше. Не дойде цяла нощ. В тефтера си за записване на падащите звезди отбелязах числото четиристотин двадесет и три, колкото предполагах, че са паднали през изминалата нощ. На другия ден тя пак не дойде. Вече почнах да се ядосвам. Нямаше я в девет часа, не дойде и в десет, и в единадесет. Когато не се появи и на следващия, вече не издържах и тръгнах да я търся по покривите.

И тогава я видях. Скрила се негодницата зад водната кула. Смъкнах се аз на галоп от покрива, пресякох улицата и тъгъдък-тъгъдък… право към водната кула. За нула време се намерих горе, но сега пък се оказа, че тя била по-ниско от мене. Можех да скоча върху й, но нали е кръгла, е, искам да кажа, че тогава беше още кръгла — можеше да се плъзна и да си счупя нещо. Трябваше, значи, с ум и хитрост…

— И ние във Воденбург — се обади бъбривият палячо — си имаме водна кула, но водната кула във Воденбург…

Прас! Мечето Цигу-Мигу тупна бъбривия глупчо по тила и той млъкна веднага.

— … да я примамя. Какво ли не правих, молих й се, пях й, че чак мед ми капеше от устата, но тя все не идваше и не идваше. Тогава си позволих една малка лъжа. Казах й: „Щом като не щеш да ми светиш, добре, недей. Няма да те карам насила. Тогава си отивам вкъщи“. Аз обаче не си отидох в къщи, а се скрих зад парапета на кулата и зачаках. И стана така, както си знаех. Луната реши, че няма защо вече да се крие, и се дигна. Но точно когато достигна височината на водната кула и между мене и нея нямаше и милиметър, аз се хвърлих и я захапах за полата, и то така, че не можа и да се помръдне. Не й мислех злото, исках само да ми свети, но тя се нахвърли върху ми. Нарече ме въшльо и дърдорко. Каза, че съм левак и че главата ми е пълна с дървесни червеи. Тогава доста се посдърпахме и аз трябва да съм я захапал малко повечко и трак… докато разбера, бях й отхапал едно парче отзад и туй то. Наистина ви казвам.

— А бе, че лъжеш, лъжеш! — изръмжа Честния лъв Ханс. — Сега няма да ми избягаш, мошенико. Миналата седмица видях луната и беше цяла.

Честния лъв Ханс се приближи и забърса с лапа праха по капата на Хрупко-Черупко:

— Да не ми скърца в устата, приятелче.

И точно когато понечи да го налапа, Лари Фари Шмекелари извика:

— Обърни се тогава за малко, приятелю лъв! Я ми кажи какво виждаш?

Честния лъв Ханс се обърна, погледна през капандурата и не повярва на очите си. Скочи от сандъка и се покатери на прозорчето, облегна предните си лапи на перваза и какво да види — от луната липсва едно парче.

— Вярно — изръмжа той, — вярно, че не лъже. Веднъж ми се струва, че лъже, друг път — че казва истината. Съвсем ме обърка този хубостник, честна дума ви давам.

Играчките и куклите се прибраха отново в сандъка. В този момент Мастиления палячо се обади:

— Лари Фари Шмекалари, не знаеш ли някоя приказка, в която да се разправя за лисици? Ние във Воденбург имаме…

Мечето Цигу-Мигу така го обърса по носа с лъка, че той продължи да звънти дълго след като останалите играчки вече бяха заспали.