Лъвът

11

Ариана влезе в салона силно разстроена, тъй като все още не беше решила дали да напусне Лайън. Ако го напуснеше, имаше вероятност никога повече да не види Крагмер. Едрик й беше казал, че много рицари от Север са се присъединили към Малкълм, краля на Шотландия. Но това не беше гаранция, че така обединени те ще са достатъчно силни да отблъснат Завоевателя вън от територията на Англия. Уилям Завоевателя беше опитен боец и невероятен тактик. С хора като Лайън Нормански до себе си, той беше изключително труден противник.

Залата не беше толкова препълнена, колкото предната вечер. Повечето барони бяха все още на съвещание при Уилям и затова на масата за обяд присъстваха само техните рицари и няколко жени. Ариана си избра отдалечено място, където трудно да бъде забелязана, но за съжаление една от жените веднага я видя и се отправи към нея.

— Лейди Ариана, какво щастие е за мен, че ви заварвам сама.

Забрина се настани удобно до Ариана. Тя се обърна към нея с престорена усмивка и каза:

— Така се надявах да поговоря с вас насаме!

— И през ум не ми минава за какво толкова бихме могли да говорим — отвърна хладно Ариана.

— Вижте, милейди, и двете прекрасно знаем, че бракът ви с лорд Лайън не е по любов. Той ви изостави да вехнете в онзи манастир, без да го е грижа за вашето състояние. Той не мислеше за вас и почти не ви споменаваше през всичките тези години.

— А нима е било необходимо да ме споменава при положение, че вие удовлетворявахте всичките му желания?

— Точно така! — отвърна Забрина със задоволство. — Двамата с Лайън сме в близки интимни отношения от много години и аз не виждам никаква причина да преустановим нашата връзка, само защото Уилям е заповядал вие да сте жената, която да роди наследника на Лайън. Носите ли вече детето му, лейди Ариана? — Виолетово-синият й поглед се плъзна внимателно по стройната фигура на Ариана.

Ариана пребледня. Тя, разбира се, се досещаше защо Лайън най-после я беше прибрал от манастира, но този директен въпрос я свари неподготвена. Нима целият кралски двор вече знаеше, че Лайън я използва като кобила за разплод?

— Не, не мисля!

Забрина чакаше напрегнато, притаила дъх, и след като чу отговора на Ариана, въздъхна облекчено.

— За Лайън сигурно е голямо бреме, че трябва да спи с вас.

— Той ли каза това? — попита Ариана.

— Не, но не е необходимо човек да е пророк, за да разбере, че самата вие не можете да търпите вашия съпруг норман. Вероятно затова лорд Лайън ме покани да го придружа в Крагмер. — Това беше чиста лъжа, но Забрина и за миг не се поколеба да я произнесе. Тя силно го ревнуваше от Ариана. Ако познаваше Лайън, преди крал Уилям да беше отредил Ариана за негова жена, Забрина щеше да намери начин да убеди краля, че е по-подходяща съпруга от тази бледа, боязлива девойка.

Очите на Ариана се разшириха от изненада. Наистина ли Лайън щеше да отведе своята любовница в собствения й дом? Нямаше да посмее. А ако все пак посмееше? Той така или иначе правеше каквото си пожелае. Ако искаше любовницата си в Крагмер, със сигурност нямаше и за минута да се колебае дали е редно да я води там или не.

— И така да е — каза Ариана с хладно презрение, — но не очаквайте да сте добре дошла в този дом. Учудвам се, че Уилям все още не ви е намерил съпруг.

Забрина се усмихна лукаво и отвърна:

— Уилям трябва да избере за мен мъж, който да ми бъде верен и едновременно с това да защитава обширните ми имоти. В момента кралят има пълен контрол над земите и имуществото ми и до голяма степен те са му от полза. Защо трябва да бърза да загуби богатствата, които тези земи произвеждат? Все някой ден ще се появи достоен мъж за мен, но дотогава съм напълно свободна да поддържам връзка с когото пожелая. Лорд Лайън е невероятен любовник и аз нямам никакво намерение да се откажа от него.

Искряща руменина се плъзна по лицето на Ариана. Нямаше ли тази жена капчица срам? Нима тя желаеше да дойде с Лайън в Крагмер и да го поделя със съпругата му? И в този момент Ариана се закле, че ако Забрина дойдеше в Крагмер по заповед на Лайън, тя нямаше да е там, за да я посрещне.

— Струва ми се, че не съм чак толкова гладна! — каза Ариана и стана рязко от масата.

Това беше самата истина. Храната засядаше в гърлото й и ако не тръгнеше веднага, щеше да повърне на масата. Но когато стигна до вратата, тя видя Лайън и още няколко благородници да влизат в залата. Идваха направо от залата за съвещания. Сърцето й се сви, щом видя как Забрина се изправи и отиде да посрещне Лайън, с походката на куртизанка и усмивка на долна развратница. Лайън я придърпа към себе си и я прегърна през кръста. Огорчена, Ариана се извърна и се затича към своята тиха и спокойна стая.

Лайън забеляза Ариана в момента, в който влезе в залата. Бяха преустановили заседанието за кратко, за да могат да обядват. Той видя как тя се изправи от масата и се насочи към витото стълбище, но не забеляза Забрина, която се беше забързала към него. В мига, в който Ариана спря на входа и се обърна към него, Забрина се престори, че залита и отвлече вниманието му. Инстинктивно ръката му се плъзна около тънката й талия и я задържа. Когато отново потърси с поглед Ариана, тя беше изчезнала по каменното стълбище. Той отблъсна Забрина, а лицето му се сгърчи в страховита гримаса.

— Какво правиш, по дяволите? Не ти ли стига, че снощи ме упои?

Очите й се разшириха в престорена изненада и тя отвърна:

— За бога, Лайън, никога не бих сторила подобно нещо? Снощи виното беше силно, а ти беше много уморен. Безброй пъти си идвал при мен след бурни пиршества. Този път едва ли е било по-различно.

— Наистина ли мислиш така? — попита безизразно Лайън. Гласът му бе спокоен, дори прекалено спокоен, помисли си Забрина и отстъпи крачка назад. — Ариана не е глупачка. Нито пък Уилям. Днес на съвещанието Уилям ми каза, че е намерил подходящ съпруг за теб. Каза също, че бракът ви ще е изгоден за всички ни.

Забрина пребледня.

— Съпруг! И кой е той? Кажи ми името му!

— Уилям не го сподели с мен. Той ще те информира за всичко. Изглеждаше доволен от избора си. Освен това беше категоричен, че трябва да сложим край на нашата връзка. Каза ми още, че отсега нататък не ни препоръчва да поддържаме други отношения, освен невинно приятелство. Аз имам съпруга, а ти ще имаш съпруг, комуто дължиш вярност и лоялност.

Забрина очакваше да чуе подобно нещо и въпреки това се ядоса. От първия ден, в който срещна Лайън, тя желаеше да се омъжи за него, но така и не успя да измисли начин да го раздели с Ариана Крагмер. Нямаше възможност да й причини каквото и да било, защото тя беше на сигурно място в манастира „Сейнт Клер“. Затова Забрина се задоволи да бъде любовница на Лайън. Единственото, което й оставаше бе надеждата Ариана да се разболее и да умре преди кралят да сгоди нея, Забрина, за друг. Но съдбата й беше отредила друго. Уилям нареди на Лайън да прибере младата си булка от манастира, да я отведе вкъщи и да създадат семейство.

— Нима наистина мислиш, че ще се оставя на Уилям да ръководи живота ми и ще се задоволя с някой друг, освен теб? — пророни дрезгаво Забрина. — Това съвсем не е краят, скъпи!

С тези думи тя се обърна рязко и бързо се отдалечи с грациозната и величествена походка на кралица.

Когато вечерта Терса отиде в стаята на господарката си, за да види дали не се нуждае от нещо, я свари да опакова багажа си. Момичето изгледа невярващо Ариана и колебливо я попита:

— Къде ще ходите, милейди? Да не се връщаме в Крагмер?

— Аз… не мога да ти кажа — отвърна Ариана, без да я погледне в очите.

— О, милейди. Няма да направите нещо глупаво, нали? Моля ви, кажете ми, че няма да предприемете нищо, без да го обмислите добре!

Ариана спря да приготвя багажа си и погледна момичето, а в очите й се четеше меланхолия и непоносима болка.

— Не мога да остана повече тук, докато лорд Лайън съвсем явно демонстрира отношенията си със своята любовница. Не мога смирено да приема, че съпругът ми предпочита да споделя леглото си с друга жена.

Ариана беше обмислила всичко внимателно. Ако Забрина наистина дойдеше в Крагмер, тя нямаше да остане и секунда повече там. За нищо на света нямаше да търпи унижението да бъде заместена от любовницата на съпруга си. Едрик й беше предложил изход от тази мъчителна ситуация, и макар това да не беше най-доброто решение, тя нямаше друг избор.

— О, милейди! Лорд Лайън не би…

— Напротив, Терса, така е. Лорд Лайън не ме иска, и аз изпитвам същото към него. Той ще бъде щастлив, ако се отърве от мен.

Терса я погледна недоверчиво.

— Ще опаковам останалата част от дрехите ви, за да могат да ги пратят в Крагмер. Кога ще тръгнем?

Ариана поклати глава.

— Няма да пътувам за Крагмер. И ще бъде по-добре, ако ти не идваш с мен.

— Да не идвам с вас! Вероятно се шегувате, милейди. Да не би вече да не сте доволна от мен, както преди? Може би вече сте си намерила друга прислужница, която да поеме моите задължения?

Ариана сграбчи Терса за ръцете и я дръпна на леглото.

— Това, което ще ти кажа, не трябва да излиза иззад стените на тази стая. Заклеваш ли се, че ще пазиш тайна?

Терса се вгледа уплашено в господарката си.

— Да, милейди, заклевам се.

— Лорд Лайън е помолил лейди Забрина да дойде в Крагмер. Разбираш, че не бих могла да понеса това. Не смятам да стоя в Крагмер, докато Лайън разгулничи с любовницата си под носа ми.

— Не мога да повярвам, че лорд Лайън е постъпил така. Та това е вашият дом! Какво ще правите? Къде ще отидете?

— Лорд Едрик ми предложи да замина с него надалеч — отвърна Ариана. Тя не спомена нищо за Шотландия, нито за анулирането на брака й с Лайън. Съмняваше се, че ще поиска да отмени брака си, след като веднъж се озове в Шотландия.

— Надалеч! Ще изоставите лорд Лайън? Но вие го обичате, милейди. Не можете да го напуснете заради лорд Едрик!

— Не! Никога не съм обичала Лайън! — тръсна глава Ариана и притисна с длани лицето си, което внезапно доби ярко червен оттенък. Нима чувствата й бяха толкова очевидни?

— Можете да отричате колкото поискате, милейди, но аз знам истината. Лорд Едрик е привлекателен мъж, но не може да стъпи и на малкия пръст на лорд Лайън. Белтан каза, че Лайън Нормански е най-смелият рицар на земята. Знае ли лорд Лайън, че не сте безразлична към него?

— Че не съм безразлична ли? Не, не знае — изсмя се Ариана. — Лъжеш се, Терса. Не изпитвам нищо към Лайън, също както и той не се интересува от нищо друго, освен от своя крал, коня си и любовницата си. Той ще се почувства наистина облекчен да се отърве от мен.

— Вие не мислите трезво, милейди — не се предаваше прислужницата. — Ако заминете с лорд Едрик, само ще развържете ръцете на лейди Забрина. А лорд Лайън ще бъде силно огорчен, ако го напуснете.

Огорчен е твърде меко казано, помисли си тъжно Ариана. Лайън ще бъде абсолютно вбесен. Несъмнено щеше да я намрази и да поиска от краля да прекрати брака им.

— Знам какво трябва да сторя — каза, окончателно взела своето решение. — А ти пази моята тайна.

— Не може да тръгнете сама. Ще дойда с вас.

— Благодаря ти, но наистина ще е по-добре да останеш. Сигурна съм, че не желаеш да напуснеш сър Белтан. Вярвам, че той изпитва дълбоки чувства към теб. Аз ще бъда в безопасност с Едрик. Познаваме се от дълги години. Някога бях негова годеница.

Терса се разкъсваше от колебание. Мисълта да се раздели със сър Белтан й причиняваше болка, но не можеше да допусне Ариана да тръгне на дълъг път сама с мъж, който не беше неин съпруг.

Ариана веднага разбра дилемата, пред която беше изправена вярната й прислужница.

— Аз ще се оправя, Терса, наистина. Не се притеснявай. Моля те единствено да не казваш нищо нито на сър Белтан, нито на лорд Лайън, поне докато не се отдалеча достатъчно от Лондон.

Терса преглътна уплашено. Достатъчно бе лорд Лайън да я погледне в очите и тя да разкрие всичко, което знае.

— Вземете ме със себе си, милейди, моля ви. Ще опетните репутацията си, ако пътувате сама с лорд Едрик. Освен това — подхвърли тя смутено, — ако лорд Лайън реши, ще изкопчи истината от мен, и то още днес.

Ариана знаеше, че Терса говори самата истина. И въпреки това не искаше да въвлича девойката в неприятности.

— След като тръгна, ти веднага се прибери в стаята си и не се показвай, освен ако нямаш друг избор. Престори се, че си болна или неразположена, само и само да не се видиш с Лайън и сър Белтан. Ще направиш ли това, заради мен?

Терса се съгласи, макар и сама да не вярваше, че ще успее.

— Така да бъде, милейди. Кога заминавате?

— Довечера, след вечерната молитва. Лорд Лайън сигурно ще играе шах с приятелите си до късно през нощта. След това ще отиде при любовницата си. Ако имам късмет, той няма да открие че съм изчезнала чак до утре сутрин или дори до вечерта, ако кралят му възложи някакви задачи. През цялото това време ти трябва да си в леглото, преструвайки се на болна.

— Сигурна ли сте, милейди? Може лорд Лайън да предпочете да дойде при вас, а не при любовницата си.

Ариана горчиво се засмя.

— Това е абсолютно невъзможно. Лейди Забрина го е обсебила изцяло.

— Нека бог е с вас, милейди.

— Желая ти щастие, Терса — отвърна тъжно Ариана.

Лайън наблюдаваше тревожно Ариана по време на цялата вечеря, учуден от неестествената й скованост и нежеланието й да разговаря с него. Вярно, че когато се видяха за последно тази сутрин, не бяха в добри отношения, но преди това бяха по-близки и от любовници. Господи, тя беше невероятна. Отговаряше на ласките му диво, несдържано и спонтанно. Може би се боеше от разговора за лорд Едрик. Нима се страхуваше от съучастието на своя сънародник в заговора срещу Уилям?

— Много си мълчалива тази вечер — каза Лайън и й предложи да отпие от общата им чаша.

Ариана пое чашата без да каже дума и отпи солидна глътка от ароматното френско вино, неизменна част от трапезата на Уилям.

— Какво трябва да кажа? — попита тя и внимателно остави чашата на масата.

— Истината — отвърна Лайън. — Свързан ли е лорд Едрик с предателите?

Тя вторачи поглед масата, избягвайки да го погледне в очите.

— Няма откъде да знам. По-добре попитай Едрик.

— Добре — отвърна кисело Лайън. — Може би наистина така ще е най-добре.

— Сигурно смяташ да прекараш и тази нощ с любовницата си? — попита Ариана, полагайки неимоверно усилие гласа й да звучи безгрижно.

Лайън я погледна замислено.

— А ти къде искаш да прекарам нощта?

Тя сви рамене.

— За мен е без значение — отвърна тя. Не можеше да му каже, че само би я улеснил, ако й признаеше, че ще посети Забрина довечера, независимо от болката, която изпитваше при мисълта за Лайън в обятията на любовницата му.

Лайън се вгледа в съпругата си. Чудеше се дали тя ревнуваше или наистина й беше все едно. Надяваше се да е първото, защото с всеки изминал ден се привързваше все повече и повече към непокорната малка вещица, за която Уилям го бе венчал. Надяваше се отношенията им да потръгнат, след като се върнеха в Крагмер, далеч от Лондон и от всички нормани, които тя така ненавиждаше. Ако Ариана му дадеше този шанс, искрата, която беше припламнала в него, можеше да прерасне в изгаряща страст. Дори и сега той усещаше почти неконтролируемо желание да я отнесе нагоре по стълбите и да прави любов с нея, безкрайно, неуморно… Тези чувства бяха твърде нови за него и той не можеше да ги обясни с думи.

— Щом за теб е без значение — отвърна безизразно той, — тогава по-добре не ме чакай тази вечер. — Той не й каза, че ще отиде при Забрина през нощта, но изразът но лицето й му подсказа какво си мисли тя. Ариана обаче грешеше. Довечера му предстоеше среща на четири очи с Уилям, двамата щяха да разговарят и да играят шах до малките часове на нощта. Именно тази нощ щеше да каже на краля, че възнамерява да отпътува със съпругата си до седмица. Нямаше търпение да отидат в Крагмер. А там щеше да направи всичко възможно да накара Ариана да забрави за Едрик Блекхийт.

Лайън се извини учтиво и стана от масата веднага щом като приключи с храната. Ариана го проследи с очи, докато не се изгуби от погледа й. Само минута след това се появи Едрик, огледа се и след като не видя никой наблизо, се приближи до нея и прошепна в ухото й:

— Тази вечер, милейди. Ще ви чакам зад клетките със соколи. И моля ви, не ме разочаровайте.

След кратката си среща с Едрик, Ариана поговори известно време с кралица Матилда, и когато реши, че моментът е настъпил, напусна залата, без да направи впечатление на някого. В просторния салон имаше цяла тълпа от хора и Ариана беше сигурна, че никой не е забелязал оттеглянето й. Никой не я видя и по-късно, когато се върна обратно по стълбите и необезпокоявана излезе навън. Докато вървеше към клетките на соколите, тя забеляза няколко души във вътрешния двор на замъка. Те бяха облечени в топли дрехи и носеха пълни торби. Ариана прошепна гореща молитва наум и се отправи към отдалечените сгради. Постепенно различи в далечината два коня. Когато се приближи достатъчно, Едрик пристъпи напред към нея и я поздрави.

— Радвам се, че дойдохте — прошепна той, придърпа я в тъмнината и взе чантата й. — Конете са готови. Нека ви помогна да се качите на коня си. — Той я повдигна с лекота и й помогна да се закрепи на седлото.

— Как ще преминем през охраната, без да бъдем забелязани?

— За всичко съм се погрижил, милейди. Една скрита задна врата е оставена тази нощ отключена. Пантите й се добре смазани и няма да издадат нито звук. Какво казахте на лорд Лайън?

— Нищо. Той е при любовницата си.

— Аха. При прекрасната лейди Забрина. Тя ще отвлича успешно вниманието му, докато ние се отдалечим достатъчно. Оттук — каза той, хвана юздите на конете и ги поведе в тъмнината.

Никой не ги спря, докато преминаваха покрай кулата на Уилям и после през задната порта. Далече от двореца, далече от лорд Лайън, помисли си Ариана, прободена от внезапно съжаление. Всяка стъпка я отдалечаваше от мъжа, който обичаше, мъжа, който я убиваше с безразличието си, мъжа, който мислеше много повече за своята любовница, отколкото за собствената си съпруга.

Колкото повече се отдалечаваха от двореца на Уилям, толкова повече Ариана се раздираше от угризения за онова, което беше извършила. Това, че бягаше от съпруга си с друг мъж, беше твърде безотговорна постъпка. А сега Лайън сигурно щеше да обвини нея за всичко и да помоли крал Уилям да анулира техния брак. Тази мисъл й се стори съкрушителна.

Вече бяха достигнали покрайнините на града, когато Ариана осъзна грешката си и си помисли, че трябва да е била луда да избяга с Едрик. Беше толкова разстроена от връзката на Лайън и Забрина, че изобщо не обмисли решението си.

— Едрик, почакайте! — извика Ариана и дръпна поводите.

— Какво има, милейди? — Той се обърна назад, приближи се към нея и хвана юздите на коня й, за да го успокои. — Градът остана зад нас. Не се страхувайте. Ще отсядаме в домовете на сигурни хора по време на нашето пътуване на север. Никой няма да ни предаде.

— Вие не разбирате — отвърна Ариана, останала без дъх. — Аз… не мога да тръгна. Правя огромна грешка. Независимо от всичко, което стори Лайън, аз съм негова съпруга. Само страхливец може да избяга. И какво… Какво ще стане, ако нося в утробата си неговото дете?

Едрик присви гневно устни.

— Трябваше да убия онова копеле, преди да ви оскверни.

— Той не ме е осквернил, Едрик. Аз съм негова съпруга вече пет години.

— О, да! Негова съпруга! — измърмори горчиво Едрик. — Бременна или не, Малкълм ще нареди на своя епископ да анулира брака ви и тогава ще бъдете свободна да се омъжите отново. А ако вече носите детето на Лайън Нормански, обещавам да го отгледам като свое собствено.

Без да дочака отговор, той дръпна юздите на коня й и продължи по пътя си.

— Едрик, умолявам ви. Промених решението си. Не искам да ходя в Шотландия. Аз принадлежа на Лайън и трябва да остана в Англия.

Този път не можеше да допусне да я подведат да направи нещо, за което после да съжалява. Опитът й да отрови Лайън беше най-жестоката грешка в живота й. И това, което правеше в момента, беше почти толкова лошо. Ако имаше малко късмет, щеше да успее да се върне в двореца на Уилям, преди Лайън да открие отсъствието й.

— Прекалено късно е, милейди — каза твърдо Едрик. — Не мога да ви позволя да тръгнете обратно. Искам ви за своя съпруга, Ариана. Нищо не може да промени решението ми. Вие бяхте моя годеница много преди Лайън да пристигне в Англия.

Те препуснаха в галоп по пътя и отговорът на Ариана се изгуби в пространството, заглушен от тропота на конски копита и воя на въздушната струя в ушите им. Наоколо беше тъмно като в рог, а конете препускаха с бясна скорост, и Ариана безпомощно си помисли, че ако направи опит да скочи от коня, ще се убие. Единственото, което й оставаше, беше да се държи здраво и да се моли за живота си. Надяваше се Едрик да дойде скоро на себе си и да чуе молбата й да я върне обратно в Лондон, при Лайън.

В мислите й цареше пълен хаос, докато препускаше стремглаво в непрогледната нощ. Питаше се защо бе повярвала на злъчните думи на Забрина, защо й бе позволила да я прогони от собствения й дом. Чувстваше се излъгана, предадена, наранена. Как беше възможно Лайън да демонстрира такава нежност и любов към нея и едновременно с това да покани Забрина да го придружи в Крагмер? Вероятно само една жена не му беше достатъчна.

Вече бе напълно убедена, че трябваше да остане в Лондон. Тя трябваше да бъде при съпруга си, да настоява той да се откаже от Забрина, а не да слуша Едрик. Харесваше Едрик като приятел, но в никакъв случай като съпруг или любовник. Не искаше бракът й с Лайън да бъде анулиран. Защо не можа да преглътне гордостта си и да се бори за това, което желае от сърце? А бог й беше свидетел, че тя желаеше Лайън. Беше се влюбила в съпруга си против волята си. Беше допуснала да обикне един норман, един мъж, който дойде със Завоевателя и заграби дома й, владенията й и сърцето й.

Дали Лайън щеше да я разбере и да й прости? Дали изобщо тя щеше да успее да се върне? Очевидно Едрик беше твърдо решен да я отведе в Шотландия, но тя щеше да стори всичко по силите си, за да се върне при Лайън.

На зазоряване Едрик каза:

— Отдалечихме се достатъчно и можем да спрем. Наблизо е имението на мой приятел и там можем да прекараме деня. Докато стигнем Шотландия, ще пътуваме само нощем.

Ариана не разбра името на владението, в което се отбиха, а Едрик не си направи труда да й каже.

Изтощена до предела на силите си, Ариана се отправи към свободната спалня, която й предоставиха. Едрик остана да говори на четири очи със саксонския благородник, който явно беше един от дисидентите, участващи в конспирацията срещу Уилям.

В стаята на Ариана почти веднага донесоха пълен поднос с храна, и тя се наяде до насита. Въпреки изтощението, веднага започна да крои планове как да се измъкне незабелязана и да се върне в Лондон, веднага след като малко се посъвземе и освежи. Знаейки, че вероятно ще се наложи да открадне кон, Ариана потисна чувството на вина. Отчаяните решения изискват отчаяни мерки. За съжаление, всичките й планове се провалиха в мига, когато посегна да отвори вратата. Някой я беше заключил отвън.

Малко след зазоряване, Лайън влезе тихо в спалнята, която споделяше с Ариана. Уилям беше в добро настроение и не го остави да се оттегли, докато на източния хоризонт не проблеснаха първите лъчи на зората. Кралят позволи на Лайън да отпътува с жена си за Крагмер след седмица, и му възложи внимателно да следи ситуацията в Нортумбрия. Саксонските лордове Едуин и Моркар все още надигаха глава и отказваха да се подчинят.

— В граничните земи има опасност от въстание — сподели Уилям с Лайън. — Крал Малкълм е неуморен, и този път е обединил силите си с обезвластените саксонски барони. Има вероятност Едрик Блекхийт да го подкрепи и да се присъедини към него. Ти си единственият човек, на който мога да се доверя, Лайън.

Лайън се колебаеше дали да каже на Уилям това, което бе научил снощи от Забрина, но се отказа. По всичко личеше, че кралят вече знае какво се случва на север. Ако споменеше за разговора си със Забрина, това несъмнено би засегнало и Ариана, а това беше последното му желание.

— Знаете, че съм ви верен до гроб, Ваше величество — отвърна пламенно Лайън, — и очаквам с нетърпение вашите заповеди.

— Отивай да спиш, Лайън. Страхувам се, че те задържах твърде дълго. — Те стиснаха приятелски ръцете си и се разделиха.

Лайън влезе на пръсти в спалнята си, за да не събуди Ариана. През деня щеше да има достатъчно време да й каже, че се връщат в Крагмер след седмица. Запалената свещ пръскаше оскъдна светлина по леглото и непокътнатите завивки. Лайън видя празното легло и се закова на място. Погледът му обходи припряно стаята, доколкото позволяваше светлината, извика приглушено Ариана, но отговор не последва. Лайън вдигна свещта и претърси внимателно тъмните ъгли на стаята.

— Господи! — Думата се изтръгна от устните му като задавено ридание. Къде, за бога, беше отишла Ариана? Знаеше, че тя му е ядосана, но къде ли би могла да иде? Терса трябва да знае, помисли си Лайън и излетя от стаята.

— Имам треска, милорд — провикна се Терса иззад заключената врата, щом Лайън я събуди минути по-късно. — Страхувам се да не ви заразя.

— Не ме е страх от настинки — прогърмя гласът на Лайън. — Кажи ми къде е отишла жена ми? Вътре при теб ли е?

Терса се радваше, че Лайън не може да я види как трепери отвъд заключената врата.

— Господарката отдавна спи, милорд.

— Не е вярно. Изобщо я няма в спалнята.

— Не съм я виждала от часове, откакто ме освободи и ме прати да спя. Моля да ме извините, милорд, но не се чувствам добре. Аз… не знам нищо повече…

Лайън се съмняваше Терса да е толкова невинна, колкото се преструваше. И все пак, ако наистина беше болна, не беше редно да я притеснява с въпроси. Не, по-скоро щеше да преобърне кулата и цялата крепост, но щеше да открие Ариана.

Лайън претърси целия замък, но не успя да открие Ариана или да разбере къде е изчезнала. Не му оставаше друго, освен отново да потърси Терса, но взе със себе си и Белтан. Този път обаче не спря да барабани по вратата, докато слугинята не му отвори. Момичето изглеждаше бледо и много уплашено.

— Отново те питам, Терса, къде е съпругата ми? — Лайън вече беше извън кожата си от притеснение. Очевидно Ариана беше тръгнала към Крагмер, защото не беше взела със себе си никой от свитата им, а тя не беше глупачка и никога нямаше да тръгне на такъв дълъг път сама и незащитена.

Терса местеше смутено поглед от Лайън към Белтан. Не искаше да лъже никой от тях, но трябваше да спази обещанието, което даде на своята господарка. Момичето сведе очи към земята и пророни:

— Не знам нищо, милорд.

Лицето на Лайън потъмня от ярост. Вече бе готов на всичко, за да изтръгне истината от тази жена. Белтан, който отлично познаваше горещия нрав на Лайън и същевременно беше загрижен за Терса, дръпна господаря си настрана и прошепна в ухото му:

— Нека аз да опитам, милорд. Терса ще проговори пред мен. Ще я убедя, че трябва да ни каже къде да открием господарката й.

Лайън погледна Белтан.

— Добре. Опитай. Обясни й колко важно е да открием лейди Ариана. Ако и ти не успееш да я убедиш, ще се наложи да използвам сила.

Белтан пребледня. Момъкът не беше безразличен към Терса и не искаше да я види наранена. Лайън се отправи към коридора, а верният му рицар се върна при Терса, която стоеше на вратата и трепереше като подплашена кошута.

— Трябва да ни кажеш какво знаеш — прошепна настойчиво Белтан. — Лорд Лайън претърси всички стаи в замъка, без да открие лейди Ариана. Ти знаеш къде е тя, нали?

Терса поклати отрицателно глава.

— Терса, не искам лорд Лайън да те нарани. Той е готов да изтръгне от теб истината със сила, ако продължиш да твърдиш, че не знаеш нищо. — Белтан я прегърна нежно и приглади косата й назад. — Може господарката ти да е в опасност. Нали не искаш да й се случи нещо лошо?

— Разбира се, че не — отвърна Терса с треперещ глас. Когато ръцете на Белтан я притискаха с толкова обич, й беше трудно да мисли трезво. — Сигурна съм, че господарката ми е в безопасност.

— Как можеш да бъдеш сигурна?

— Лорд Едрик винаги би я защитил, дори с цената на живота си.

В момента, в който думите се изплъзнаха от езика й, Терса закри устните си с ръце. Не искаше да предава господарката си, но нежният поглед на Белтан явно бе сломил волята й.

— Едрик? — прошепна като ехо Белтан. — Лейди Ариана е с лорд Едрик? — повтори отчетливо той и думите му стигнаха до Лайън.

Ледена тръпка премина по тялото на норманския рицар. Значи правилно бе подозирал, че Ариана предпочита Едрик.

— Кажи ми всичко, което знаеш, Терса! — отсече Лайън сурово. Чертите на лицето му бяха сковани от ярост и обида, а погледът му беше студен и непоколебим.

Терса го погледна и се вцепени от ужас. Беше обещала на Ариана да запази тайната й, но как би могла да се противопостави на разгневения лорд Лайън? Терса се съмняваше че изобщо някой, бил той мъж или жена, би могъл да запази самообладание под заплашителния поглед на Лайън Нормански.

— Вярно е — раздвижи момичето побелелите си устни. — Лейди Ариана избяга с лорд Едрик.

Лайън присви юмруци и гневно изруга.

— Ще убия този мерзавец! Накъде тръгнаха?

Терса преглътна мъчително и поклати глава.

— Хайде, Терса, — подкани я Белтан. — Не бива да криеш нищо от лорд Лайън. Ако му кажеш истината, той няма да те нарани.

Терса плахо облиза устните си и отвърна:

— Не мисля, че тя искаше да тръгне, милорд. Останах с впечатлението, че вие сам я подтикнахте да го стори.

— Аз? Аз съм я подтикнал да избяга? — удиви се Лайън.

— Да! — отвърна Терса, вече събрала кураж. — Тя сподели с мен, че вие сте поканил лейди Забрина да ви придружи в Крагмер.

— Това не е вярно! Лейди Забрина е излъгала. Трябва да открия Ариана и да изясним всичко веднъж завинаги. Къде я отведе лорд Едрик?

— Не знам, милорд, кълна се, че не знам.